РЕШЕНИЕ
№204
04.04.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова..................……………………………..и
в присъствието на прокурор…….......……………………………...........……………………………..като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
адм. дело № 865 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от М.Г.С. ***, подадена чрез пълномощник, против Заповед № 272з-2102 от 05.09.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР - Хасково, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“.
Жалбоподателят счита оспорения акт за нищожен и неправилен, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административната процедура по ЗМВР, ППЗМВР и АПК, необоснованост и несъответствие с целта на закона.
Излага съображения, че оспореният акт не съдържа всички реквизити по ЗМВР и АПК. При издаването му била нарушена изцяло процедурата. Заповедта била нищожна, защото противоречала на изискванията на АПК и ЗМВР. Изложените в нея фактически и законови основания били бланкетни и неконкретизирани и не съдържали конкретни нарушения, които да са основание за налагане на дисциплинарно наказание. Не било посочено време и място на нарушението. Недопустимо било съдържанието на заповедта да препраща към други актове –справка и заповед, които не били част от заповедта и не му били връчени заедно с нея . Всичко това нарушавало правото му на защита и правело невъзможен съдебният контрол. Заявява, че оспорва всички фактически твърдения и правни изводи като неистински, неверни и неправилни. Обжалваната заповед била недоказана, защото наказаният служител бил извършил всички необходими действия в срок и изпълнявал задълженията, които били част от длъжността му, съгласно предписаното в нормативните актове и заповеди. Липсата на конкретни твърдения за конкретни нарушения водела до съществени затруднения служителят да изложи по-подробни доводи в тази насока, тъй като не бил наясно с действителните мотиви на административните органи, чиито актове се обжалвали. Оспорващият счита, че било недопустимо последващо мотивиране в съдебно заседание, понеже това щяло да постави наказания служител в неравностойно положение спрямо административните органи, издали обжалваните актове. Твърди се също, че от страна на жалбоподателя не било налице нарушение на посочените в заповедта разпоредби, както и основание по ЗВМР и ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи се, че дадената квалификация на нарушението не кореспондира с изложените в обстоятелствената част на оспорения акт данни и същата била непълна и бланкетна, с което не бил приложен правилно закона. Не била налице и субективна страна на нарушението. Основанието за налагане на дисциплинарно наказание не съответствало на посоченото като обстоятелства и правна квалификация дисциплинарно нарушение. Квалификацията на дисциплинарното нарушение и на основанието за налагане на дисциплинарно наказание била невярна, неточна и непълна. Голяма част от изложените фактически твърдения, правни изводи и квалификации били неотносими към фактическия състав и основанието за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което не следвало да се вземат предвид и да се обсъждат от съда. Наложеното наказание било необосновано тежко. Навеждат се доводи, че се касаело за маловажен случай.
По изложените съображения жалбоподателят моли да се отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител като се доразвиват оплакванията за незаконосъобразност на заповедта. Подробни съображения се излагат в писмени бележки. Претендира разноски .
Ответникът – Директор на Областна дирекция на МВР- гр.Хасково, редовно призован, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на оспорването.
Съдът, въз
основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от
фактическа страна следното:
От приложената
административна преписка се установява, че на 17.08.2018 г. около 09.00 ч. в гр.Харманли, в кръговото
кръстовище между бул.„България“ и бул.„Освобождение “ настъпило ПТП между лек
автомобил Мерцедес Е** с рег.№,
управляван от Г. Р., и ППС – акумулаторна триколка,
управлявана от С.Т..
На същата дата -17.08.2018г., жалбоподателят М.Г.С. на длъжност мл. автоконтрольор I–ва степен в група“Охранителна полиция“ към РУ-Харманли бил на работа за времето от 08.30ч. до 20.30ч., със служебен автомобил марка“Опел“, модел“Астра“ с рег. № Х 7*** **. Служебният автомобил бил оборудван с техническо средство А. Д.и таблет и дневник с А. Д.7510 ARBA 0070, камера TFR1-M и конуси и бил управляван от М.С.. Около 09.30ч., М.С. пътувал към установъчен пункт „Гергана“, заедно с още двама негови колеги- И. Л. П.и Г.А.. Докато служебният автомобил се движел по бул“България“ на жалбоподателя било съобщено от ОДЧ при РУ-Харманли,за настъпилото ПТП. Отивайки на място, жалбоподателя паркирал служебния автомобил в зоната на кръговото кръстовище. Установено било, че пострадал при ПТП е водачът на триколката. М.С. тествал водачите за употреба на алкохол с А. Д.7510 ARBA 0070, като пробата и на двамата водачи била отрицателна, след което изискал документите им, и била извикана линейка, която отвела пострадалия водач на триколката за преглед в ЦСМП-Харманли. М.С. също отишъл в центъра за спешна медицинска помощ, за да провери състоянието на пострадалия водач, а двамата негови колеги останали на мястото на произшествието. В ЦСМП С. разговарял както с Тодоров, така и с лекарят извършил преглед и рентгенография на същия. Установявайки, че пострадалия няма фактура на ръката, С. се върнал на местопроизшествието и направил снимки с таблета на ПТП. Обяснил на водачите, че мога да преместят ППС ,след което следва да се явят в РУ-Харманли, както и че следва да му бъдат представени документи за триколката.
На- същата дата 17.08.2018 г. , жалбоподателя М.Г.С. – съставил спрямо С. М.
Т.акт за установяване на административно нарушение с бл. № 576471(л.227), за
това че на същата дата, около 09.00 ч. в гр.Харманли, в кръговото кръстовище
между бул.„България“ и бул.„Освобождение “, при управление на П.П.С(акумулаторна триколка) движейки се в лява лента
извършва маневра изразяваща се във внезапно преминаване в дясна лента движение и се
удря странично в задна лява част
на лек автомобил Мерцедес Е** с рег.№ Х 6*** ВН- квалифицирано като
нарушение на чл. 5, ал.2,т.4 от ЗДвП.
АУАН бил подписан от С.Т. с възражения .
Също на 17.08.2018г., след
съставяне на посочения АУАН, М.Г.С. съставил и Констативен протокол №33 за ПТП
с пострадали лица.
Общо известно е обстоятелството,
че през м. август 2018г. случаят с
настъпилото ПТП е отразен в националните медии, с оглед личността на едно от
лицата –водачи на ППС участвали в процесното ПТП.
По повод постъпил сигнал във връзка с настъпилото ПТП е била извършена проверка в ОДМВР – Хасково и в РУ-Харманли, и е изготвена Справка с рег.№3286р-40196/27.08.2018г. от комисия на Главна дирекция „Национала полиция“ до министъра на вътрешните работи(л.140). В същата е посочено, че проверката е била извършена по постъпил сигнал №812100-15366/2018г. от П. Х., който твърдял, че инцидентът бил с участието на бащата на президента, който шофирал лекия автомобил, и при навлизане в кръговото движение не дал предимство на движещата се вътре триколка и се блъснал в нея. В справката се казва още, че според посоченото в сигнала, след това на мястото пристигнали полицаи, които извели водача от автомобила и се изтеглили на тротоара, в последствие пристигнал и бившият кмет на гр.Харманли, като след около 30 минутен разговор триколката била вдигната от пътното платно и всички се разотишли. Междувременно водачът на триколката бил закаран в болница. Подателят на сигнала посочил също, че полицаите не извършили проби за алкохол на водачите, а случаят бил укрит. Искал да се извърши проверка.
В хода на исканата проверка
била установена фактическата обстановка, свързана с ПТП-то от 17.08.2018г.,
описана по-горе. Със справката комисията предложила сигналът на Х. да се приеме
за основателен, с изключение на твърдението, че участниците в ПТП не са
изпробвани за употреба на алкохол, както и че случаят е укрит. Според комисията
при документиране на възникналото на
17.08.2018г. около 09.30ч. ПТП в кръговото кръстовище между бул.“България“ и
бул.“Освободител в гр. Харманли, констатациите отразени в АУАН сер. Д, бл. № 576471 и констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 33, не отговарят на фактическата обстановка. Изготвения констативен протокол не отговаря на
образеца, съгласно Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията
за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, при
документиране на ПТП не са предприети действия по установяване и снемане на
сведения от свидетели и очевидци на произшествието.
Въз основа на изготвената справка и след запознаване със същата директорът на ОД на МВР – Хасково е издал Заповед № 272з-2047/30.08.2018г.(л.136), с която разпоредил да се извърши проверка за дисциплинарно производство спрямо жалбоподателя М.Г.С.-мл. автоконтрольор I-ва степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Харманли при ОДМВР-Хасково. Определил състава на дисциплинарно–разследващия орган, който да проведе дисциплинарното производство и разпоредил от последния да бъде изготвена обобщена справка и становище относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 30.08.2018г. в 11.30ч.
В хода на
проверката, във връзка със Заповед №272з-2047/30.08.2018г. на Директора на
ОДМВР - Хасково са изискани сведения, които са приобщени като доказателства по
настоящото дело, от мл. инсп.
К. П., ПИ ПК Х. А., мл. инсп. Р.Р.,
инсп. Д. А., гл.инсп. Н.К.,
мл.експерт П. Х., ст.полицай Г.А., ст.полицай Ив.П., ст.инспектор П. П., гл.разсл. полицай Н. Ж., мл. о.д. Г.Н., от лицата – участници в ПТП и техни близки,
от лица очевидци и пристигнали на
мястото на пътното произшествие, от
медицински лица и шофоьор на линейка от ЦСМП –
Хасково, филиал Харманли, от лекари в МБАЛ-Харманли.
Дадените от жалбоподателя обяснения по повод проверката, разпоредена със Заповед №272з-2047/30.08.2018г. са заведени с рег.№ 271р-24004/03.09.2018г. (л. 213 ). като върху същите е поставена резолюция от 05.09.2018г. на Директора на ОДМВР-Хасково за приемането им.
Във връзка с проверката комисията е съставила протоколи за проведени телефонни разговори, както и за прослушан такъв, свързани с настъпилото на 17.08.2018г. ПТП в гр.Харманли. Изискала е от Община Харманли и записите от видеокамерите, разположени на кръговото кръстовище между бул.„България“ и бул.„Освобождение“ в града, като такива записи на са били предоставени, поради изтеклия срок на съхранението им. Същите били представени на Районна прокуратура - гр.Хасково, която видно от доказателствата по делото предала същите на ОДМВР – Хасково на 31.08.2018г.(л.260).
Комисията е изискала и кадрова справка за жалбоподателя (л.268). Към дисциплинарната преписка е приложена и типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-21192/22.05.2017г. на длъжността „Младши автоконтрольор II –I степен“ в група“ Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-ОДМВР– изпълнителска длъжност със специфично наименование – инспектор.
За резултатите от проверката, наредена със Заповед № 272з-2047/30.08.2018г. на директора на ОДМВР – Хасково назначената за целта комисия е изготвила обобщена справка с рег. №272р- 16933/03.09.2018г. (л.85), В справката комисията е направила изводи, че жалбоподателя е допуснал следните нарушения :
-в хода на обслужване на произшествието – ПТП настъпило на 17.08.2018г. около 09.40 ч. в гр.Харманли на кръстовището на бул.“ Освободител“ и бул. „България“ мл. инсп. С. не е обезопасил веднага произшествието с конуси, с което си бездействие не е изпълнил разпоредбата на чл.80, ал.2, т.11 и чл.98, ал.1, т.7 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, с която служителя е запознат, видно от протокол № ЯХр34110/26.11.2014г. по описа на РУ-Харманли;
-Не е провел разговори и не е снел писмени обяснения от двамата участници в произшествието, както и от пътничката л.а. „Мерцедес“, не е установил свидетели на произшествието, с оглед снемане на обяснения за изясняване механизма на произшествието, с което е допуснал нарушение на чл. 80, ал.2, т.14 и чл.99, т.1 и т.3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите контрол на пътното движение;
-Макар да е заявил, че е запознат с факта че на въпросното кръстовище има камери за видеонаблюдение монтирани от Община Харманли, които имат възможност да записват и при необходимост могат да бъдат прегледани записите, М.С. не е предприел никакви действия по установяване механизма на произшествието, с оглед правилното определяне на вината, въпреки че един от участниците, водач на триколката многократно е възразявал срещу решението на пътния полицай. Според комисията имайки предвид регулирането на кръговото кръстовище между бул.“България“ и бул. „Освобождение“, в гр. Харманли, същото е с поставени пътни знаци Б1 и Б3, всички ППС навлезли в кръстовището са с предимство, като във въпросният случай водачът на акумулаторната триколка С.Т. се е движел по бул.България“, като е навлязъл в кръговото кръстовище и като участник в пътното движение се е движел по път с предимство,регулиран с пътен знак Б3. По този начин с бездействието си според комисията М.С. е нарушил чл. 99,т.3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение;
- като, не е извършил необходимите действия по разследване на произшествието, да проведе разговор и да снеме писмени обяснения от двамата водачи, М.С. е нарушил и чл.80, ал.2,т.14 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите контрол на пътното движение;
-Направените проби с номера 1120 и 1121 за употреба на алкохол на двамата водачи не са отразени в дневника на техническото средство А. Д.-7510 с фабр. № ARBA 0070, заведен с ЯХ-19319/10.06.2014г., приложен в преписката и в РСОД с № **********, с което е нарушил и разпоредбите на чл.80, ал.2,т.1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. ;
- не е изискал от ФСМП-Харманли и МБАЛ –Харманли писмени документи от направените прегледи и рентгенови снимки на пострадалия водач С.Т., с оглед установяване степента на нараняванията и преценка вида на телесната повреда, съгласно НК, с което си бездействие е допуснал нарушение на чл. 80, ал.2,т.14 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение;
-В съставеният и издаден протокол за ПТП №33 от мл. автоконтрольор С. не са отбелязани свидетели на произшествието, въпреки че такива към този момент е имало, но от страна на С. не са положени усилия и не са предприети действия по установяването им, с което е нарушил разпоредбите на чл.98, ал.1,т.3 и чл.99,т.1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.
- същият констативен протокол не отговаря на образеца от Наредба № Iз-41/12.01.2009г., за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и информационният център към ГФ, което представлява нарушение на чл.80, ал.2, т.20 от Инструкция № 81213-749/20.10.2014г. ;
- не познава нормативната уредба/ЗДвП/ с която работи, тъй като не е извършил задълбочена проверка относно управляваното от С.Т. превозно средство(което според комисията представлява МПС, но не притежава идентификационен номер от завода производител, което означава че същото не може да бъде регистрирано по надлежния затова ред, подробно описан в Наредба № I-45/2000 на МВР за регистриране, отчет, спиране и пускане от движение на ППС, предвид което и същата ел. триколка няма право да се движи по пътищата отворени за обществено ползване, съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП.а на специално обособени за това места.) и не е взел необходимото отношение, с което е нарушил разпоредбата на чл. 80, ал.2, т.1 и чл.99, т.1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите контрол на пътното движение;
- не е изготвил докладна записка и не е уведомил писмено прекия си ръководител относно факта, че при предявяване на съставения от него АУАН, сер. Д, бл. № 576471/17.08.2018г. на нарушителя С.Т., същият е отразил в акта, че възразява срещу всички текстове в акта и самата вина за ПТП, с което е нарушил разпоредбата на чл.100, т.10 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение;
-в съставения на 17.08.2018г. АУАН, сер. №, с бл. № 576471 от същата дата, М.С. е описал невярно фактическата обстановка по настъпилото произшествие.
Комисията е изложила доводи, че случаят с настъпилото ПТП е отразен впоследствие широко в националните и местните медии, като е станал достояние на голям кръг от хора, а именно почти цялото население на РБългария, като в информацията от медиите е поставен акцент за укриване на настъпилото ПТП, с цел потулването му и неангажиране вината на водача на лек автомобил „Мерцедес“ , както и че е оказано външно влияние върху вземането на решение от полицейският служител относно вината за настъпилото ПТП.
Според комисията извършила проверката, по този начин, с действията/бездействията си по служба мл. автоконтрольор С. не е опазил доброто име на МВР, като с поведението си е станал повод за негативен обществен отзвук и съмнения в ръководството на МВР за укриване на случая. С поведението си по служба е дал повод за съмнение за подаване на натиск и влияние при обработването на настъпилото ПТП и е действал по начин, който подлага на съмнение неговата обективност и безпристрастност, като е и укрил данни и факти по случая. Според комисията тези му действия представляват нарушения на т.13а, т.16,т.19, т.24, т.83, т.84 и т.86 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи.
Прието е също, че с деянието си държавният служител е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2,т.1(неизпълнение на разпоредбите на Инструкция №8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване дейностите по контрол на пътното движение) и т.4 от ЗМВР- нарушения на т.13а, т.16,т.19, т.24, т.83, т.84 и т.86 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в министерство на вътрешните работи, за което на основание чл. 203, ал.1т.13 о ЗМВР се налага дисциплинарно наказание“Уволнение“. В справката е посочено също, че поведението на служителя е уронващо престижа на службата , поради което и съгласно ТП №3/07.06.2007г. на ВАС е дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно нарушение „Уволнение“.
Въз основа на констатираното от комисията по отношение на жалбоподателя, същата е предложила на директора на ОДМВР – Хасково на М.Г.С. да се наложи дисциплинарно наказание „Уволнение“.
Справката е докладвана на Директора на ОДМВР-Хасково на 03.09.2018г., като видно от поставената върху нея резолюция същият я е приел и е указал да се изготви становище и доклад.
С Покана
УРИ: 272р-16934 от 03.09.2018г. (л.84),, връчена на М.С. на
04.09.2018г. в 09.05ч., последния е
призован да ся яви в РУ Харманли към ОДМВР-Хасково за запознаване с обобщената
справка, ведно с материалите към същата, като е уведомен
за правото си в 24 ч. срок от получаването й да даде допълнителни обяснения и
възражения.
Жалбоподателят е бил запознат със справката на комисията на 04.09.2018г. в 09.55ч., като е отбелязал, че е запознат с правото в срок 24 часа след запознаване с обобщената справка да даде допълнителни сведения или възражения.
С УРИ:272р-17053 от 05.09.2018г. (л.83), Председателя на ДРО е изискал от Началник отдел“Административен“ при ОДМВР-Хасково, информация относно това дали към 10.00 ч. има внесено възражение от М.С. във връзка с изготвената обобщена справка.
С УРИ:272р-17073 от 05.09.2018г. (л.82), Началник „СКАПОЧР“ при ОДМВР-Хасково е уведомил Председателя на дисциплинарно-разследващият орган, във връзка с изготвената по случая обобщена справка, че към 10.00ч. на в ОДМВР-Хасково няма внесено и входирано възражение от служителя М.Г.С..
Изисканото от Директора становище е изготвено на 05.09.2018г. с рег. № 272р-17026(л.28), от дисциплинарно-разследващият орган, след получаване на посочените документи удостоверяващи липсата на допълнително представени възражения от жалбоподателя и върху същото е поставена резолюция с дата 05.09.2018г. от дисциплинарно-наказващият орган, за приемане на същото и за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание“Уволнение“ .
На 05.09.2018г. от Директора на ОДМВР-Хасково е издадена разглежданата в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание с рег. № 272з-2102/05.09.2018г. (л.21), Видно от съдържанието на същата, Дисциплинарно-наказващият орган е възприел от фактическа страна, че М.С. е осъществил деянията описани в обобщената справка, но е възприел, че допуснатите от него многобройни нарушения на инструкция №81213-749/20.10.2014г. са довели до нарушение на принципа на законност заложен в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и конкретно на т.13а, т.16,т.19, т.24, т.83, т.84 и т.86, съставляващо само дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и съставомерно по чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР.
Видно от отбелязването в акта, заповедта е
връчена срещу подпис на М.С. на 05.09.2018г. в 19.40 ч., а жалбата срещу последната е депозирана на 17.09.2018г.
в АдмС-Хасково и заведена с вх. № 5065 от същата дата.
В хода на
съдебното производство, като писмени доказателства са приети писмените
документи съдържащи се в дисциплинарната преписка и са
приложени като веществено доказателство оптични носители –дискове, съдържащи видеозаписи от кръгово кръстовище в гр.Харманли, между
бул.„България“ и бул.„Освобождение “ по времето на инцидента свързан с
настъпилото на 17.08.2018г. ПТП, както и аудиозаписи
от входящи и изходящи разговори между
ОДЧ ОДМВР-Хасково и ОДЧ РУ Харманли,
проведени на тел. 111 за времето от 09.30 ч. до 12.00 ч. на 17.08.2018г. ,
който видеозаписи и аудиозаписи са били обект на
проверка по време на дисциплинарното производство , от
дисциплинарно-разследващият орган.
По искане на жалбоподателя, с оглед откритото по негово искане производство по чл. 193, ал.1 от ГПК по отношение на протокол с рег. № 271р-18490/21.06.2017 г. в частта на подписа на жалбоподателя, протокол с рег. №271р-6457/ 28.02.2017 г. в частта на подписа на жалбоподателя и протокол с рег. №ЯХр- 34110/26.11.2014 г. в частта на подписа на жалбоподателя, по делото е допуснато изготвяне на съдебно-графологична експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните.
Видно от същото в Протокол № 271р-18490 от 21.06.2017г. подписът за служител е изпълнен от М.Г.С., в Протокол рег. № ЯХр-34110 от 26.11.2014г. на МВР РУ-Полиция Харманли, подписът за М.Г.С. не е изпълнен от М.Г.С., а в Протокол рег. № 271р-6457 от 28.02.2017г. графичното изображение, положено за подпис на М.Г.С., не е пригодно за почеркова идентификация на изпълнителя му. Според уточненията дадени от вещото лице в о.с.з., положения подпис в Протокол рег. № 271р-6457 от 28.02.2017г.е с твърде опростена транскрипция и с елементарни движения, които много лесно могат да се възпроизведат при незначителна продължителна тренировка, т.е. такова графично изображение не може да представлява подпис след като толкова лесно може да се възпроизведе от друг изпълнител. Според вещото лице и М.С. може да е изпълнил този подпис, касае се за графично изображение, което няма свойствата на подпис и кой го е изпълнил не може да бъде определено чрез него.
С оглед изследване съдържанието на приложените по делото оптични носители –дискове, за които от ответната страна се твърдяло, че представляват видеозаписи и и аудиофайлове свързани с настъпилото на 17.08.2018г. ПТП, служебно от съда на основание чл. 171, ал.2, изр.2-ро от АПК е била допусната съдебно-техническа експертиза от специалист компютърна техника, заключението по която е прието с оспорване от страна на жалбоподателя.
Видно от заключението на вещото лице, обект на изследване са три броя оптични носители-дискове. Оптичните носители са два вида-2бр. оптични носителя тип DVD-R марка Verbatum и 1 бр. оптичен носител тип CD-R 700 mb за многократна употреба. А.) Първият оптичен носител тип DVD-R марка Verbatum с надпис СН08 съдържа папка СН8, в която има видеофайл с име 192.168.18.50_ch8_20180817090002_20180817113032. В.) Вторият оптичен носител тип DVD-R марка Verbatum с надпис СН09 съдържа папка СН9, в която има видеофайл с име 192.168.18.50_ch9_20180817090008_20180817113032. В.)Третият оптичен носител тип CD-R 700 mb съдържа три аудиофайла :5201 2018-08-17 09-42-46, 5201 2018-08-17 10-31-22 и 5201 2018-08-17 10-43-58. Според вещото лице, оригиналните видеозаписи се намират на твърдия диск на DVR устройството за видеонаблюдения на община Харманли и на твърдия диск на компютъра в РПУ Харманли, който изпълнява функцията на магнетофон и записва входящи и изходящи разговори на определени телефони и радиостанции.Записите и на трите оптични носители са презапис от файловете на DVR устройството за видеонаблюдения на община Харманли и на твърдия диск на компютъра в РПУ Харманли, който изпълнява функцията на магнетофон. Като се има предвид, че видеофайловете на DVR устройството са в цифров вид , както и видеофайловете презаписани на оптичните носители носители, то те са идентични. Презаписът трябва да е бит по бит, байт по байт. Прехвърлят се и свойствата на оригиналните файлове. Според вещото лице презаписаните файлове на оптичните носители А.Б.В. трябва да са на 100% идентични с оригиналните. Видеофайла на оптичен носител А(СН8) e създаден на 27.08.2018г. в 14:54:40 ч., Видеофайла на оптичен носител Б(СН9) е създаден на 27.08.2018г. в 15:31:32ч., а аудиофайловете на оптичен носител В са създадени съответно : файл 5201 2018-08-17 09-42-46- на 17.08.2018г. в 09.42.46ч., според генерираното име на файла от системата за запис на разговорите в РПУ Харманли, а според свойствата на файла на 02.09.2018г. в 12:25:29 ч., файл 5201 2018-08-17 10-31-22-на 17.08.2018г. в 10:31:22 според генерираното име на файла от системата за запис на разговорите в РПУ Харманли, а според свойствата на файла на 02.09.2018г. в 12:37:36 ч. и файл 5201 2018-08-17 10-43-58- на 17.08.2018г. в 12.40.22 ч. Според заключението, съдържанието на файла от оптичен носител А е видеозапис на движението на МПС на кръстовище с кръгово движение в гр.Харманли. В горния десен ъгъл на кадрите има изписана дата 2018-08-17 и час 09:00:01 което е стартовата дата и време на видеозаписа, а в долния ляв ъгъл има надпис Krygovo.Файла е с обем 2.43 GB. Камерата сработва на движение и видеозаписа е с прекъсвания. Описанието на събитията в експертизата е по времето изписано в горния ъгъл на кадрите. Сочи се, че се забелязват преминаващи автомобили, но трафикът е минимален. В 09:19:43 в кръговото движение навлиза електрическа триколка. В 09:19:54 триколката излиза от кръговото. В 09:38:26 триколката навлиза в кръстовището В 09:38:30 в кръстовището от дясно навлиза сребрист мерцедес и странично удря триколката. Триколката се обръща и водачът пада на земята. Мерцедесът спира. Водачът на триколката се изправя веднага на лакът и разговаря с шофьора на мерцедеса. В 09:38:46 ч. шофьорът на мерцедеса се опитва да отвори вратата на автомобила , но тя е подпряна от триколката В 09:39:12 водача на триколкта се изправя и си събира нещата, които са по земята, пак разговаря,т а в 09:40:00 водачът на триколката се обажда по телефона. В 09:42:00 водача на триколката говори по телефона и гледа регистрационния номер на мерцедеса, в 09:42:12 от горния ляв ъгъл на кадъра с бързи крачки идват двама полицай. В 09:43:02 пристига полицейския автомобил. В 09:44:32 полицейският автомобил спира в дясната част на кадъра. От него слизат трима полицаи със светлоотразителни жилетки. Единият остава зад автомобила. Двамата отиват към местопроизшествието. Говорят с полицаите. Единият се връща до полицейският автомобил и си слага бяла шапка и взема нещо от колата. В 09:47:44 пристига спешна помощ. Полицаят с бялата шапка се връща до полицейският автомобил и си слага светлоотразителна жилетка. Медиците разговарят с водача на триколката, който е седнал на тротоара. В 09:48:30 медиците свалят носилка и я придвижват до местопроизшествието. В 09:50:40 медиците слагат водача на триколката на носилка и го качват в линейката. В 09:51:50 линейката тръгва с водача на триколката. Полицаят с бялата шапка разговаря с водача на в мерцедеса две –три минути. После полицаите разговарят помежду си. От мерцедеса слиза жена. В 09:56:20 двама полицай преместват триколката и шофьора на мерцедеса може да отвори вратата и да слезе. Заедно с жената и шофьора полицаите отиват на сянка в горния десен ъгъл на кадъра. В 10:02:00 полицаите слагат конус зад мерцедеса. Полицаят с шапката тръгва с полицейския автомобил. В 10:49:30 полицейският автомобил се завръща. Полицаят с шапката, който вече е без шапка снима с таблет местопроизшествието и оглежда. В 11:02:10 полицаите прибират конусите, един гражданин изправя триколката, шофьора на мерцедеса се качва в автомобила и тръгна. Триколката е прибрана от цивилни граждани с автомобил SUV. В заключението са извлечени и снимки от видеозаписите съдържащи се на този оптичен носител, които са отпечатани от вещото лице на хартия.
Видно от заключението съдържанието на файла от оптичен носител Б е видеозапис на движението на МПС на кръстовище с кръгово движение в гр. Харманли. В горния десен ъгъл на кадрите има изписана дата 2018-08-17 и час 09:00:08, което е стартовата дата и време на видеозаписа , а в долния ляв ъгъл има запис кръгово. Файла е с обем 2.36 GB. Камерата сработва на движение и видеозаписа е с прекъсвания. Файла от оптичен носител Б, съдържа видеоматериал от същите събития и време , като файла от оптичен носител А, но от различен ъгъл (90 градуса спрямо А). Вещото лице сочи, че снимките които представя са само за събития, за които има по-добра видимост от оптичен носител А, а описанието на събитията във видеоматериала, е по времето изписано в горния десен ъгъл на кадрите. Като описание на записа вещото лице сочи следното: В 09:19:47 триколката идва от десния ъгъл на кадъра минава по кръговото и излиза от долния ляв ъгъл на кадъра. В 09:38:27 триколката идва от горния ляв ъгъл на кадъра , а в долния десен ъгъл се вижда предницата на мерцедеса. В три броя снимки са представени събития от 09:38:29ч. когато триколката е навлязла в кръговото кръстовище, до 09:38:31 когато настъпва удара между двете МПС. В 09:38:47 шофьора на мерцедеса се опитва да отвори врата , но тя е подпряна от триколката . В 09:42:30 от горния десен ъгъл на кадъра идват двама полицай, в 09:43:20 пристига полицейският автомобил, в 09:44:40 полицейският автомобил спира в дясната част на кадъра. От него слизат двама полицаи със светлоотразителни жилетки. Единият остава зад автомобила. Двама отиват към местопроизшествието. Говорят с полицаите. Единият се връща до полицейският автомобил и си слага бяла шапка и взема нещо от колата. В 09:47:50 пристига спешна помощ.полицая с бялата шапка се връща до полицейският автомобил и си слага светлоотразителна жилетка. Медиците разговарят с водача на триколката, който е седнал на тротоара. В 09:48:40, медиците свалят носилка и я придвижват до местопроизшествието. В 09:50:50 линейката тръгва с водача на триколката. Полицаят с бялата шапка разговаря с водача на мерцедеса две –три минути. После полицаите разговарят помежду си. От мерцедеса слиза жена. В 09:56:20 двама полицаи преместват триколката и шофьора на мерцедеса може да отвори врата и да слезе. Заедно с жената и шофьора полицаите отиват към долния десен ъгъл на кадъра. В 10:02:20 полицаите слагат конус зад мерцедеса. Полицаят с шапката тръгва с полицейският автомобил. В 10:49:30 полицейският автомобил се завръща. Полицаят с шапката, който вече е без шапка, снима с таблет местопроизшествието и оглежда. В 11:02:10 полицаите прибират конусите, един гражданин изправя триколката, шофьора на мерцедеса се качва и тръгва. Триколката е прибрана от цивилни граждани. В заключението, извън посочените по-горе три броя снимки, са извлечени и други такива от видеозаписите съдържащи се на този оптичен носител, които са отпечатани от вещото лице на хартия.
Според вещото лице, третият оптичен носител CD-R, съдържа три аудио файла съдържащи разговори между полицаи, който са извлечени на хартиен носител. Според експерта, в характеристиките на всеки файл без значение какъв е има две стойности които определят дали файла има намеса в първоначалната му структура(манипулация) Това са дата и време на създаване на файла и дата и време на последната модификация(промяна) във файла. Във файловете с видеозаписи , както и файловете с аудиозаписи датите и времената на създаването им и датата и времената за последна модификация са едни и същи. Според вещото лице, видеофайловете и аудиофайловете предадени за експертиза не са манипулирани по никакъв начин.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена
законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Заповедта е обжалвана, както с доводи за унищожаемост, така и с доводи за нищожност. Съгласно чл.168 от , във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от , без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на целта на закона. Наличието на основанията визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай акта следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган винаги е нищожен.
В случая процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР орган.
По принцип нарушенията на административно-процесуалните правила водят до незаконосъобразност на акта, а не и до неговата нищожност.
При извършената служебна проверка не се установява в хода на дисциплинарното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със Заповед издадена на основание чл.207, ал.1,т.2 от ЗМВР, проверката е извършена от надлежно определения с цитираната заповед дисциплинарно-разследващ орган и е приключило с изготвянето на предвидената в чл.207 , ал.7 от ЗМВР обобщена справка. Спазено е изискването на чл. 207, ал.8, т.1 от ЗМВР, като жалбоподателят е бил запознат, както със заповедта за образуване на дисциплинарно производство срещу него, така и с обобщената справка. Становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР, което е изготвено от дисциплинарно-разследващия орган след изготвяне на обобщената справка, е адресирано до дисциплинарно-наказващия орган и в него са инкорпорирани всички обстоятелства, релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя и формираното въз основа на тях заключение на дисциплинарната комисия, т.е. то следва съдържанието на обобщената справка, по арг. на чл. 53 от инструкцията. Казано по –друг начин доколкото със същото не са установени нови факти и обстоятелства различни от обективираните в обобщената справка, то няма характер на такава, с оглед на което законодателят не е предвидил задължително изискване държавният служител да бъде запознат със същото. При издаването на оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал. 2 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на твърдяното нарушение и в двугодишният срок от евентуалното му извършване. Извършването на нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващият, би могло да стане известно едва след изготвянето и получаване на обобщената справка рег. № 272р-16993 от 03.09.2018г. изготвена от дисциплинарно-разследващия орган, назначен за изясняване на случая. Т.е. при издаване на процесната заповед на 05.09.2018г. този срок не е бил изтекъл. Наред с това, доколкото описаното в заповедта нарушение, провявило се чрез няколко отделни действия/бездействия, се твърди да са осъществено на 17.08.2018г. , то в случая няма как да е изминал период по-голям от две години измежду осъществяване на твърдяното нарушение и датата на налагане на дисциплинарното наказание. Ето защо и изложените в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.
Нарушенията
на формата на административният акт, когато не е налице пълна липса на
изискването за форма, водят до
незаконосъобразност на същия и са
основание за отмяната му. В случая такива не се установяват.
Съдът намира за неоснователни и възраженията изложени в жалбата касаещи неспазване на установената от закона форма при издаване на оспорената заповед. Реквизитите, който следва да се съдържат в индивидуален административен акт от този вид са изрично указани в чл.210, ал.1 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В тази връзка следва да се посочи, че фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на посочено в закона нарушение , които да са конкретизирани чрез конкретното им проявление в съответния случай- конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В случая оспорената заповед е обективирана в писмена форма, като съдът счита, че при издаването й са спазени в цялост изискванията на чл.210 ал.1 от ЗМВР относно съдържанието й, вкл. от описанието в нея се установява и датата и мястото на осъществяване на описаните деяния.
Видно от съдържанието на оспорената заповед административният
орган е възприел, че описаните в заповедта няколко деяния свързани с неизпълнение на служебни
задължения произтичащи от Инструкция №81213-749/20.10.2014г.,на практика са
довели до нарушение на етичните правила
за поведение на държавните служители съдържащи се в т.13а, т.16,т.19, т.24,
т.83, т.84 и т.86 от Етичният кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, което представлява едно дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203,
ал.1, т.13 от ЗМВР, вр. с чл.194, ал.2,т.4 от ЗМВР. Няма пречки дисциплинарно–наказващият орган да
не възприеме, част от правните изводи на
дисциплинарно-разследващият орган
изложени в обобщената справка, когато това е благоприятно за наказаното
лице, и в случаите когато прецени, че
описаните деяния не представляват нарушение и на чл. 194, ал.1,т.1 и на чл.194, ал.1,т.4 от ЗМВР, както е приела
комисията извършваща проверката, а само едно такова изразяващо се в
неспазване правилата на Етичния кодекс
за поведение на държавните служители в МВР да наложи съответно само едно
дисциплинарно наказание. Дали тези деяния свързани с неизпълнение на нормативно
определени служебни задължения правилно са квалифицирани като нарушение на
етичните (моралните) правила е въпрос по
същество на спора, който ще бъде разгледан по-долу в мотивите на настоящото
решение.
Наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения. Не е спорно, че такива в законоустановеният срок не са дадени от служителя по зависещи от него причини. С оглед писменото доказване на този факт с така представените и приети по делото писмени доказателства, то макар в случая да не се установява съставяне на протокол по образец съгласно чл. 28 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, то допуснатото нарушение не е съществено.
Съдът намира, че наказващият орган не е допуснал нарушение и на чл.206, ал.2 от ЗМВР. В заповедта се съдържа необходимата макар и кратка обосновка по смисъла на цитираната разпоредба. Освен това наказанието е наложено за осъществяване на деяния, които според дисциплинарно наказващият орган са несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата и които представляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР, а в тази хипотеза дисциплинарно–наказващият орган е задължен да определи посоченото от законодателя в същата норма по вид наказание.
По отношение основният спорен по делото въпрос , а именно съответствието на оспорената заповед с материалният закон, съдът намира следното:
Преценката за съответствие на един административен акт с материалния закон обаче се извършва от съда само въз основа на фактите, посочени като основание за издаване на административния акт и съда няма право да ги изменя, замества или допълва. В тази насока както съдебната теория, така и практиката на ВАС са трайни и непротиворечиви и настоящия съдебен състав ги възприема изцяло. Поради което е недопустимо съда да приема и преценява материалната законосъобразност на заповедта на други фактически и правни основания, различни от посочените в нея.
От
посочените в заповедта факти се установява, че наказващият орган е наложил наказание“Уволнение“
за поведение, състоящо се от няколко деяния,
с които са нарушени служебни
задължения по време на наряда на жалбоподателя,
регламентирани в чл.80, ал.2,т.1, т.11, т.14 и т.20, чл.98,
ал.1, т.3 и т.7, чл.99, т.1 и т.3 и чл.100, т.10 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите контрол
на пътното движение. Инструкцията
представлява подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗМВР и съответно
е основание за налагане на дисциплинарни
наказания поради наличието на хипотезата на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР,
предвиждаща, че дисциплинарно нарушение е
неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на
него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра
на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на
преките ръководители.
Същевременно поведението на служителя, свързано с нарушаване на посочените разпоредби е квалифицирано като такова нарушаващо етичните правила за поведение по т.13а, т.16,т.19, т.24, т.83, т.84 и т.86 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в министерство на вътрешните работи, за което се налага наказание по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР.
В Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., което по силата на чл.130 ал.2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, са посочени случаи, в които не е налице хипотезата на чл. 239,ал.1,т.5 ЗМВР/отм/, а по действащия закон на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. В постановлението е прието ,че нарушенията на служебната дисциплина са обединени в две групи, като в първата група попадат виновно неизпълнение на служебни задължения, чийто източник са разпоредбите на ЗМВР, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началници на служби. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. В тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната квалификация и нормата по чл. 239, ал. 1, т. 5 ЗМВР (отм.) , понастоящем чл. 203, ал.1,т.13 от ЗМВР, е неприложима, тъй като субективната морална оценка на наказващия орган не е елемент на фактическия състав. Етичните норми на поведение са неписани, морални правила за поведение, а записването им в Етичния кодекс не променя този им характер, както и законовите разпоредби не стават етични с тяхното включване в Етичния кодекс. Ако с едно поведение се засягат едновременно различни обществени отношения, регулирани едновременно и със законови и с етични норми за преценка, правната квалификация на деянието от значение е дали извършеното от служителя действие е и/или бездействие е свързано със спазването и изпълнението на норми конкретно регламентирани в нормативен акт.
В случая, М.Г.С. е санкциониран именно за нарушение на служебни задължения по изпълнение на конкретни подзаконови разпоредби, по време на наряд за контрол на пътното движение -конкретно описаните в заповедта, нормативно определени със Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. на министъра на вътрешните работи свои задължения. С оглед на задължителното тълкуване дадено в цитираното тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., при изпълнение и спазване на задължения свързани със заеманата длъжност, конкретно регламентирани от правни норми, ако поведението нарушава тези задължения, ще е основание за квалифициране на деянията като нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, както междувпрочем първоначално това е било сторено от дисциплинарно-разследващият орган, което е видно от изготвената обобщена справка. Поради което е изключено приложението на чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР. Тази хипотеза е налице и в настоящия случай. Предвид това, неправилната квалификация на нарушението и ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя на основание чл. 203, ал.1,т.13 от ЗМВР е в противоречие с материалния закон. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, а заповедта е незаконосъобразна поради материална незаконосъобразност на наложеното с нея наказание. В този смисъл и практиката на ВАС по идентични случаи изразена с Решение № 3/02.01.2018г. по адм. дело № 2383/2017г. на V отд., Решение № 10874/17.09.2018г. по адм. дело № 1926 /2018г. на ВАС-петчленен състав, Решение № 4625/28.03.2019г. по адм. дело № 13968/2018г. по описа на ВАС –Пето отделение, в които изрично е възприета приложимост на цитираното тълкувателно постановление и към случаите на чл.203, ал.1,т.13 от ЗМВР.
Само за
пълнота на изложението, макар и непроменящо крайният извод на съда за наличие
на основание за отмяна на обжалваният акт, поради материална
незаконосъобразност на наложеното наказание, съдът намира за необходимо да посочи и че
в настоящото производство се явява доказано осъществяването на само част
от посочените в заповедта служебни задължения, а именно тези въведени с чл. 80, ал.2, т.14 и т.20, чл. 98, ал.1, т.3 и чл.99, т.1 и т.3 от
Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. Действително от изготвената и приета без
оспорване от страните по делото съдебно-графологична
експертиза се установява, че подписът положен за М.С. в протокол с рег. №ЯХр-
34110/26.11.2014 г. (за
проведено занятие със състава на РУП-Харманли във връзка с влизане в сила на
Инструкция№ 8121з-749/20.10.2014г. ) не е поставен от него. Експертното заключение е обосновано,
пълно, точно и ясно отговаря на
поставените му въпроси, поради което за съда не възниква основание за съмнение
в неговата правилност, поради което и го кредитира изцяло. Предвид това,
доказва се и извършеното оспорване неистинността на този документ в частта на
подписа на жалбоподателя в производството по чл. 193, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и същият следва да бъде изключен от
доказателствената съвкупност по делото. Фактът,
че в случая не се доказва
с жалбоподателя да е провеждано занятие във връзка с влизане в сила на
Инструкция№ 8121з-749/20.10.2014г., не означава че същият не следва да изпълнява
задълженията си произтичащи от нея, или че
поради това би следвало да отпадне отговорността му за неизпълнението на
тези задължения. Посочената инструкция е подзаконов нормативен акт, обнародвана
е в Държавен вестник и презумпцията, че
всеки е длъжен да познава закона важи и спрямо жалбоподателя. Следователно при изпълнение на служебните си задължения
същият е бил длъжен да съблюдава спазването на
разпоредбите й.
От събраните в хода на дисциплинарното производство обяснения на полицейски служители, участници в ПТП, свидетели на същото и лекари и медицински персонал, се установява, че оспорващия, който е бил наряд на 17.08.2018г. и служител извършващ дейност по пътен контрол, не е провел разговори с участниците в настъпилото ПТП, и с прекия свидетел-очевидец на същото- пътника в същия автомобил за установяване механизма на настъпване на същото, нито е установил има ли други лица свидетели на настъпването на произшествието, освен горецитирания очевидец (въпреки че същото е станало през деня на оживено място), показанията на които също биха могли да допринесат за изясняване причините за настъпването на ПТП. Несъмнено не е изискана и медицинската документация свързана с получените от пострадалото при пътно-транспортното произшествие лице наранявания. Не се твърди от жалбоподателя и не се установява от доказателствата съдържащи се в административната преписка, същият да е изяснил въпроса свързан с това подлежи ли на регистрация управляваната от С.Т. триколка. Следва да се посочи, че в обясненията си дадени пред дисциплинарно-разследващия орган, жалбоподателя, детайлно е посочил какви точно действия е предприемал след пристигането му на мястото на ПТП. Изрично в тези си обяснения М.С. е потвърдил, че е бил наясно с факта, че на кръстовището на което е настъпило ПТП е имало поставени камери, и че записаното на тях може да бъде прегледано и е наясно с процедурата за това. Предвид тези негови изявления в обясненията му, които следва да се отбележи са основно доказателствено средство в дисциплинарното производство, твърденията на оспорващия, за това че извода на органа, че жалбоподателя е знаел, че има монтирани камери за видеонаблюдение е необоснован са изцяло неоснователни. Записаното на видеозаписите е факт от обективната действителност, който има отношение към изясняване въпроса извършено ли е административно нарушение и от кой субект. Няма никаква процесуална пречка, както в производството по ЗАНН, така и в субсидиарно приложимото съгл. чл. 84 от ЗАНН такова по НПК, да бъдат изискани записите, те да бъдат приобщени като веществени доказателства, а информацията находяща се на тях да бъде приобщена чрез огледа й от органа, водещ производството, или чрез назначаване на експертиза, при която това действие да бъде извършено.
Останалите
визирани от административния орган в оспорената заповед дисциплинарни нарушения
не се установяват-чл.80, ал.2 ,т.11 и чл.98, ал.1,т.7 от цитираната инструкция
не предвиждат изрично задължение за обезопасяване на местопроизшествие с конуси. Предвид това не може да се приеме,
че от обективна страна е налице
бездействие от страна на жалбоподателя да изпълни вменените му с тези
разпоредби задължения и оттук не се установява да е извършено твърдяното в заповедта деяние
свързано с бездействие на жалбоподателя незабавно да обезопаси с конуси процесното ПТП на 17.08.2018г. в гр.Харманли. От
представеното от органа извлечение от дневника за отразяване резултатите от
използваните технически средства е видно,
и че не е налице отразяване на
резултата от пробите с номера 1120 и 1121 на двамата участници в ПТП. Това
деяние обаче е квалифицирано от органа като такова по чл. 80, ал.2, т.1 от
Инструкцията. Тази разпоредба е бланкетна, съдържа само изискване за познаване и
изпълняване на служебни задължения и нормативната уредба, регламентираща
дейността му и не съдържа изрично задължение към лицата осъществяващи ПК да
попълват дневниците за техническото средство. Цитираните две разпоредби- чл. 80, ал.2, т.14
и чл.99, т.1 и т.3 от Инструкция № 8121з-749/201.20.2014г., също не предвиждат
задължение към длъжностното лице извършващо ПК, да снема писмени обяснения от
участниците в ПТП, предвид което отново не се установява и това твърдяно нарушение. Що
се касае до вмененото нарушение по чл.100, т.10 от Инструкцията , свързано с
това, че оспорващия не е изготвил
докладна записка, следва да се посочи че тази разпоредба е приложима само в
случаите когато е налице констатирано от пътния контрол извършено престъпление , а в случая такива доводи не се излагат от
ответната страна , напротив твърди се, че процесното
ПТП е настъпило поради допуснато от един от водачите участвали в него
административно нарушение. Видно от съдържанието на приложения по преписката
констативен протокол,
№ 33 (л.226)
същият е
изготвен на 17.08.2018г. от жалбоподателя М.Г.С.. При преглед на съдържанието му
обаче не се установява той да не отговаря на образеца съгласно чл. 3, от Наредба № Iз-41/12.01.2009г., за документите и реда за съставянето им при
ПТП и реда за информиране между МВР, КФН
и информационният център към ГФ , който
следва да се съставя в случаите на ПТП с
пострадали лица при ПТП. На
наказаното лице не е вменено нарушение свързано с некоректното попълване на
протокола, поради което този въпрос, не може да бъде обсъждан. За пълнота следва да бъде посочено и че предмет на разглеждане в настоящото производство не биха могли да
бъдат действията на участниците в
ПТП настъпило на 17.08.2018г. в гр. Харманли, в кръгово кръстовище между бул.„България“ и
бул.„Освобождение“, между лек автомобил Мерцедес Е** с рег.№ Х 6*** ВН, управляван от Г. Р., и ППС
– акумулаторна триколка, управлявана от С.Т.. Дали и
кой от тях е виновен в осъществяване на административно нарушение, свързано с
причиняване на пътно-транспортното произшествие, респ.
отговаря ли на обективната действителност описаната в съставения АУАН
фактическата обстановка, може да бъде предмет на проверка само в
административно–наказателно производство, осъществимо при обжалване на издадено
наказателно-постановление, каквото настоящото не е. Съответно може да бъде предмет и на проверка в
наказателно производство, в случай че се приеме, че при съставянето му е
извършено престъпление. Предвид това, няма как съдът в дисциплинарно
производство да проверя истинността на констатациите отразени в горецитирания
АУАН, който освен всичко друго, в производствата по ГПК и АПК, представлява
официален удостоверителен документ, обвързва съда с материална доказателствена
сила и в случая не е оспорен от
ответника в производството по чл. 193, ал.1 от ГПК. Същевременно
върху самият акт липсва резолюция
по чл. 54 от ЗАНН за прекратяване на преписката образувана във връзка със
съставянето му, поради наличието на
някоя от хипотезите визирани в същата норма и въпреки, че съдът е дал
възможност на ответника да докаже това обстоятелство последният не е ангажирал такива.
За прецизност следва да бъде посочено, че по
отношение протокол с рег. № 271р-18490/21.06.2017 г. и протокол № 271р-6457/28.02.2017г.
оспорването на неистинността им, в частта на подписан а жалбоподател не се
доказва, доколкото от заключението по
изготвената графологична експертиза е видно, че подписът положен в протокол с рег. № 271р-18490/21.06.2017 г. за
М.Г.С. е изпълнен от жалбоподателя, а графичното изображение положено за подпис
на С. протокол № 271р-6457/28.02.2017г. не е пригодно за почеркова
идентификация на изпълнителя му.
Предвид съдът намира, че
оспорването истинността на тези два документа не е доказано.
С оглед
неправилното квалифициране на деянията, които се твърди да са осъществени от
жалбоподателя, а именно като нарушение
по чл.194, ал.2, т.4, вр. с чл.213, ал.1,т.13 от ЗМВР, вместо като такова по чл. 194,
ал.1,т.2 от ЗМВР, за което на жалбоподателя да бъде определено
наказание/наказания за неизпълнение разпоредбите на подзаконовите актове по
прилагането на ЗМВР, обжалваната заповед
следва да бъде отменена като материално незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на пълномощника своевременно-до приключване устните заседания по делото.
Претендират се разноски в размер на 1212.00 лева, от които 12.00 лева внесена държавна такса, ведно с банкова комисионна, 200.00 лева депозит за възнаграждение на вещо лице и 1000.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат.
Доказателства за заплащане на дължимата ДТ в производството-10.00 лева са представени още с жалбата, в делото се съдържат и доказателства за заплатен по сметка на съда депозит за възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-графологична експертиза в размер на 200.00 лева. Поради което искането за присъждане на тези разноски следва да бъде уважено. Неоснователно обаче е искането за присъждане на разходи представляващи заплатено възнаграждение на един адвокат. До приключване на устните състезания по делото жалбоподателя не е представил доказателства за действителното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, като такива не са отразени в представения по делото договор за правна защита и съдействие. Доказателства за заплащане на уговорения хонорар са представени по делото, едва с писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателя т.е. представени са несвоевременно. Ето защо и предвид практиката на ВАС-Решение №13492/07.11.2017г. по адм. дело № 11757/2017г. на ВАС –Второ отделение, Решение №4556/18.04.2016г. на ВАС по адм. дело № 14111/2014г. на VIII-мо отд. и Определение №1189/29.01.2014г. на ВАС по адм. дело № 2669/2013г. на VIII-мо отд. и др. тези доказателства не могат да бъдат ценени. Банковите комисионни нямат характер на разноски в производството по смисъла на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради което и в тази част искането за разноски следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 210(двеста и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса за образуване на производство и 200.00 (двеста) лева внесен депозит за вещо лице. В останалата част искането за разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 272з-2102 от 05.09.2018г. на Директора на Областна дирекция на МВР –
Хасково.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Хасково да заплати на М.Г.С., с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 210,00 (двеста и десет)
лева, като в останалата част за сумата над 210.00
лева до 1212 лева оставя искането за присъждане на разноски без уважение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: