Р Е Ш Е Н И Е
№261429/27.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11211 по описа на Варненски
районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано, въз
основа на искова молба с вх. № 52603/ 18.07.2019 г. от
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *, със седалище
и адрес на управление *** * срещу Г.М.Г., ЕГН: **********, с адрес:
***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 147.13 лв., формирана както следва: 29.84 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси за
периода от 18.12.2016 г. до 17.02.2017 г. по Допълнително споразумение от
05.06.2015 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *; 110.08
лв., представляваща неплатени лизингови вноски за
периода 18.12.2016 г. до 17.04.2017 г. по Договор за лизинг от 05.06.2015 г.; 7.21 лв., представляваща неплатени
абонаментни такси и ползвани услуги за периода 18.12.2016 г. до 17.01.2017 г.
по Допълнително споразумение от 07.06.2016 г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
04.04.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 5378 по описа на ВРС
за 2019 год. е издадена Заповед № 2931/ 06.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и извършените в настоящото и
заповедното производство разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключени договори за мобилни
услуги, както следва: от 07.10.2011 год. относно предпочетен номер * и от 28.02.2015 год. относно предпочетен номер *, по силата на
които ответникът е ползвал доставените от ищеца далекосъобщителни услуги.
Уговорено е заплащането на цената да се извършва въз основа на месечна фактура,
издавана на името на абоната. Дължимите абонаментни такси, за периода
18.12.2016 г. – 17.04.2017 год. не са заплатени от потребителя. Във връзка с договора
за номер *, на ответника е предоставено и техническо устройство, срещу
поето от последния задължение за заплащане на съответни месечни лизингови
вноски, в периода 18.12.2016 г. – 17.04.2017 г. Ответникът не е изпълнил
задължението си за погасяване на задължения за последните четири вноски.
Ответникът – Г.М.Г.,
чрез назначения особен представител, депозира писмен отговор, в срока по чл.
131 ГПК, с който възразява срещу дължимостта на претендираното вземане. Оспорва наличието на облигационна
обвързаност между страните, както по силата на договори за далекосъобщителни
услуги, така и по силата на договор за лизинг, в процесния
период, изправността на ищеца, в т. ч. и доставката на услугите. Възразява и
срещу твърдението за предоставяне на техническото устройство на ответника.
Отправя искане за отхвърляне на претенциите.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа
страна:
На 07.10.2011 год. между “К. Б. М.” ЕАД и Г.М.Г. е сключен Договор за мобилни услуги за номер *, за срок
от 24 месеца, при абонаментен план * *.
Приобщени са на л. 7 Общи
условия на промоция * *.
На 07.06.2016 год. между същите
страни е подписано допълнително споразумение към сключен Договор за мобилни/ фиксирани услуги за номер *, както
следва: пространство за съхранение в Capture, месечен абонамент, мобилен интернет, включен „Роуминг“ в ЕС и включени минути в Зона 1 и Зона 2.
Представена е и ценова листа към договора (л. 10).
На 07.06.2016 год., на потребителя – Г.М.Г. е
предоставен подписан от оператора екземпляр от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД, видно от
приобщената на л. 11 декларация – съгласие.
На 28.02.2015 год. между “К. Б. М.” ЕАД и Г.М.Г. е сключен Договор за мобилни услуги за номер *, за срок
от 24 месеца, при абонаментен план „* *“, с цена от 8.99 лв. на
месец.
Представена е и ценова листа към договора (л. 14).
На 28.02.2015 год., на потребителя – Г.М.Г. е
предоставен подписан от оператора екземпляр от ОУ на „Т.Б.“ ЕАД, видно от
приобщената на л. 15 декларация – съгласие.
На 05.06.2015 год. между същите
страни е подписано допълнително споразумение към сключен Договор за мобилни/ фиксирани услуги за номер *, както
следва: месечен абонамент, национални минути, мобилен интернет, резерв
национални минути, резерв мобилен интернет, промоционални
национални минути.
Видно от съдържанието на
договора, при неговото подписване на потребителят получава устройство НТС.
На същата дата - 05.06.2015 г., между страните е сключен Договор за лизинг,
съгласно който “Т. Б.”АД предоставя на Г.М.Г. за временно възмездно
ползване мобилно устройство марка *, с телефонен номер *. Видно от съдържанието
на същия, между страните е постигнато съгласие за заплащане от
страна на лицингополучателя, на обща лизингова цена в размер на
686.16 лева, която съгласно обективирания з договора погасителен план е платима на 23 месечни вноски,
по 28.59 лева, всяка. Съгласно отразеното в чл. 4 от договора, от страна
на лизингополучателя е направено изявление за
потвърждаване, че устройството му е предадено от лизингодателя.
Договорът съдържа подпис на представител на лизингодателя
и на лизингополучателя.
Приобщени по делото са
4 бр. фактури, издадени от „Т.Б.“ ЕАД, с посочен получател- Г.М.Г. (л. 28 – л. 31).
От заключението на вещото лице С. Д. по изготвената комплексно съдебно – счетоводна и техническа експертиза се установява следното: през процесния период ответникът е абонат на ищцовото
дружество, с предпочетени номера * и + *; за първия, съгласно фактурата
от 18.12.2016 г., са отчетени 81 МБ данни, 3 МБ данни в роуминг,
50 минути разговори в роуминг „Еврозона“; за втория
номер няма отчетено потребление.
Гореустановената фактическа
обстановка, налага следните
правни изводи:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и
при наличието на останалите изисквания на ГПК, включително и идентитет между вземането по заповедта за изпълнение и процесното, видно от приложеното ч. гр. д. № 5379/
2019 г. на ВРС.
Предмет на претенцията по установителния иск за
вземания по фактури, вземанията по които касаят предоставени далекосъобщителни
услуги и лизингови вноски.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно
отношение между страните, възникнало по силата на договор за далекосъобщителни
услуги и договор за лицинг, по който е изправна
страна, доставката на далекосъобщителни услуги за релевирания
период, респ. предаване на лицинговата вещ, въз основа на които
за ответника е възникнало задължение за заплащане на лизингови
вноски; настъпване изискуемостта на задълженията.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията спрямо доставчика
На първо място, от представените договори и допълнителни
споразумения се установява наличие на валидни облигационни отношения между страните,
с предмет – доставка на съобщителни услуги от ищеца към ответника. С подписа
си, положен в договора и приложенията към него, потребителя е изразил съгласие
за заплащане за месечни абонаментни такси и цени на други услуги, при описаните
условия. Следователно, за ответника е възниквало задължението за заплащане стойността
на абонаментните такса и ползваните услуги, съгласно представените ценови
листи. Същевременно, от експертното заключение, кредитирано от съда като
обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява факта на
предоставяне на далекосъобщителните услуги – разговори, кратки съобщения,
уведомяване за просрочено задължение и др., а също и тяхната стойност.
На следващо място – от приобщения по договор за
лизинг се установява облигационна обвързаност между страните по силата на
договор за лизинг, относно мобилно устройство. С подписа си, положен в договора
и инкорпорирания в него погасителен план, лизингополучателя
е изразил съгласие за заплащане за месечни лизингова вноска, при описаните
условия. Към датата на приключване на устните състезания е настъпил падежа и на
последната вноска. Следователно, за ответника е възниквало задължението за
заплащане на 23 лизингови вноски от 28.59 лв. месечно.
Ответникът не ангажира доказателства, установяващи
погасяване на задължението за абонаментни такси по договора за мобилни услуги,
а също и за заплащане на дължимите вноски договора за лизинг.
Ето защо, следва да се приеме, че предявените установителни искове относно вземанията, съставляващи
абонаментни такси, потребени далекосъобщителни услуги
и лизингови вноски, са основателни и следва да бъдат уважени, на основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал.
1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора и по арг. от ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК, т. 12, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски, които възлизат на 385.00 лв.
В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 1250.00 лв. – разноски в
настоящото производство, определени съобразно уважената част на исковете.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.М.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * сума в общ размер на
147.13 лв. (сто четиридесет и седем лева
и тринадесет стотинки), формирана както следва: 29.84 лв. (двадесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки), представляваща неплатени месечни абонаментни такси за периода
от 18.12.2016 г. до
17.02.2017 г. по Допълнително
споразумение от 05.06.2015
г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер *; 110.08 лв. (сто и десет лева и осем
стотинки), представляваща неплатени лизингови вноски за периода 18.12.2016 г. до 17.04.2017 г. по Договор за лизинг
от 05.06.2015 г.; 7.21 лв. (седем лева и двадесет и една стотинки), представляваща неплатени абонаментни такси и ползвани услуги за периода 18.12.2016 г. до 17.01.2017 г. по Допълнително споразумение от 07.06.2016 г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер *, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението
– 04.04.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане по ч. гр. д. № 5378 по описа на ВРС за
2019 год. е издадена Заповед № 2931/ 06.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** * сумата от 385.00 (триста
осемдесет и пет) лева, представляваща извършени в заповедното производство
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *** *сумата от 1250.00 (хиляда двеста и
петдесет) лева представляваща извършени в настоящото производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да
се заплатят от ответника на ищеца, по следната банкова сметка ***: ***, „Ситибанк
Европа“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: