РЕШЕНИЕ
№ 1556
гр. Пловдив, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330101025 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата М. Т. Ш., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник *** Т.И., е предявила
против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от *** ***, иск за осъждане на
ответника да й заплати сумата от 400 лева, представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди- направени разходи в производството по изп. дело ***, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска- 25.01.2022 г. до окончателното й
плащане.
В исковата молба е посочено, че срещу ищцата било образувано от страна на „Ти Би
Ай Кредит“ ЕАД частно гр. дело № 17191/ 2010 г. на ПРС, VIII гр. с-в, по което след влязла
в сила заповед за изпълнение, се издал изпълнителен лист за следните суми: сумата от 1 754,
46 лева- главница по договор за кредит, сумата от 1 064, 67 лева- договорна лихва за периода
01.05.2009 г.- 13.03.2012 г., сумата от 9, 40 лева- неустойка за забава за периода 01.05.2009
г.- 13.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2012 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото в общ размер на 366, 28 лева. В
последствие вземането по листа било прехвърлено с договор за цесия на ответника, който за
принудителното му събиране образувал изп. дело ***. По исков ред с влязло в сила
решение, постановено по гр. дело № 12676/ 2020 г. на ПРС, XIX гр. с-в, се признало за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумите по листа, поради изтекла давност.
В тази връзка по изпълнителното дело пълномощникът на страната депозирал молба за
1
прекратяване на изпълнението, като в хода на това дело длъжникът направил разноски за
адвокатски хонорар- 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за представителство и
защита пред ***. Доколкото не съществувал друг ред за възстановяване на тези разноски,
направени по повод образуваното изпълнително дело, в последствие прекратено, се
предявявал настоящият иск. Претендира се обезщетение за тези имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на подаване на иска. Моли и за разноските по делото. В
съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен
отговор, с който оспорва иска. Твърди, че от страна на ответника липсвало противоправно
или виновно поведение, защото изпълнителното дело било образувано законосъобразно, по
напълно годен изпълнителен титул. Давността бил факт, който настъпил в последствие и не
обуславял отговорност на кредитора. Молбата за прекратяване била формална, буквално с
две изречения за прекратяване на производството въз основа на влязлото в сила решение по
установителния иск, но изпълнителното дело вече отдавна било перемирано по силата на
закона, поради което нямало нужда въобще да се подава такава молба. В случая нямало
нужда и от специални юридически познания за подаването й, доколкото се касаело за
елементарно действие, което всяко лице с базово ниво на обща култура можело да извърши
самостоятелно. Разходът не бил необходим, а и хонорарът на адвоката не съответствал на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която връзка се
прави и възражение за съпричиняване и прекомерност. При условията на евентуалност,
моли за редуциране поради прекомерност на възнаграждението, което следвало да бъде в
размер на 50 лева, на основание чл. 6 т. 5 от Наредбата, предвид обема на извършената от
пълномощника работа. Противното представлявало класически случай на злоупотреба с
право, като целяло единствено увреждане на интересите на другата страна. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. В с.з. страната не се явява и
не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложеното гр. дело № 12676/ 2020 г. на ПРС, XIX гр. с-в, се установява с влязло
в сила решениe в отношенията между страните е прието, че ищецът не дължи на ответника,
поради погасяване по давност, следните суми: сумата от 1 754, 46 лева- главница по договор
за кредит, сумата от 1 064, 67 лева- договорна лихва за периода 01.05.2009 г.- 13.03.2012 г.,
сумата от 9, 40 лева- неустойка за забава за периода 01.05.2009 г.- 13.03.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2012 г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото в общ размер на 366, 28 лева, за които суми е бил издаден в
полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД изпълнителен лист от 18.07.2012 г. по частно гр. дело №
6460/ 2012 г. на ПРС, V гр. с-в.
По така издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело ***, от
кредитора срещу длъжника. С договор за цесия от 23.02.2015 г. кредиторът е продал с цесия
на ответника свои вземания, сред които и това по листа. Така като нов взискател е бил
2
конституиран ответникът с постановление на *** от 01.06.2015 г. По изп. дело е било
извършено имуществено проучване на длъжника, чрез изискване на справки, като
длъжникът е извършвал и частични плащания, след които са правени разпределения на
сумите. Наложени са били запори върху трудово възнаграждение и върху банкови сметки. С
молба от 18.02.2021 г., подадена от пълномощника на длъжника, е поискано прекратяване на
изпълнението, поради влязлото в сила решение по отрицателния установителен иск.
Представен е и договор за правна защита с платен адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
С постановление на *** от 17.06.2021 г. изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433 ал. 1 т. 7 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата
на страните, съдът установява от фактическа страна следното:
В настоящия случай се претендират имуществени вреди, изразяващи се в направени
от ищеца разходи в хода на водено срещу него изпълнително производство. Доколкото
липсва конкретна процесуална норма, която да урежда начина за възстановяване на
извършени разходи в изпълнението (тъй като разпоредбата на чл. 79 от ГПК регламентира
въпроса само за исковия процес), единственият път за защита е тези разноски да се
претендират по общия ред, под формата на вреди от непозволено увреждане. В този смисъл
и правната квалификация на предявения иск е по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.
Фактическият състав на тази деликтна отговорност изисква да се установи наличието
на следните предпоставки- виновно и противоправно поведение, от което са причинени
вреди; същите да са причинени от лице, на което е възложена конкретна работа, като
вредите да са предизвикани при или по повод изпълнението на тази работа.
Няма спор в случая, че кредиторът по изпълнителния лист е образувал изпълнително
дело срещу длъжника, като в последствие ответникът е бил конституиран за нов взискател
след придобиване на прехвърленото с цесия вземане. Само по себе си образуването на едно
изпълнително дело с цел защита на правата на кредитора не представлява противоправно
действие, освен ако не е свързано със злоупотреба с права, каквато тук не е имало към
момента на представяне на изпълнителен лист за принудително събиране, нито пък този на
конституирането на новия взискател. От значение е само, че молбата за конституиране е
подадена от управителя на дружеството, който е натоварен по силата на изпълняваната от
него функция при ответника да го представлява и в изпълнителни дела. В този смисъл е
налице възлагане по закон на работа по чл. 49 от ГПК и оттук- възложителят носи
гаранционно- обезпечителна отговорност при виновно и противоправно поведение на
своите служители. Именно това следва да бъде проверено по делото- дали има такова
поведение, от което да са настъпили вреди за длъжника, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение.
Принципно отговорността за разноски по чл. 79 от ГПК е обективна, безвиновна и тя
не произтича от противоправно поведение на някоя от страните в процеса, напротив-
разноските са законна последица от изхода на делото и се понасят от загубилата страна или
пък от тази, която е дала повод за завеждане на делото. Както вече по- горе се посочи, в
3
изпълнителния процес не е уреден въпросът относно отговорността на разноските на
взискателя спрямо длъжника, който не може да бъде репариран за извършените от него
разходи в изпълнителния процес, защото произнасянето по въпроса не е в компетентността
на ***. Затова и тук се предявява самостоятелен иск за тези имуществени вреди, като следва
да се докаже от ищеца, че взискателят/ натовареното от него лице в изпълнението, комуто са
възложени представителни права, със своето поведение е предизвикал настъпването на
вредите за длъжника.
Видно от влязлото в сила решение по установителния иск, по което е признато за
установено, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, изпълнителното
производство срещу длъжника е следвало да се счита за прекратено на основание чл. 433 ал.
1 т. 8 от ГПК, дори и без нарочен акт на ***, защото взискателят е бездействал в
продължение на две години и е настъпила перемпция. Това именно е и противоправното
поведение на служителя на ответника - бездействие, изразяващо се в непоискване от *** да
извърши изпълнителни действия в продължение на две години, което бездействие като
последица е довело до прекратяване на изпълнението по силата на закона. От взискателя/
неговите представители се изисква активно поведение по отношение на длъжника, защото
тази активност е необходима да се поддържа висящността на изпълнителния процес. В
противен случай той ще бъде прекратен поради поведението на кредитора, чието
бездействие в случая се явява противоправно, защото изпълнителният процес е образуван с
цел събиране на вземането от длъжника, а не за да се прекрати в последствие поради
незаинтересоваността на взискателя.
По изпълнителното дело длъжникът е ангажирал адвокатска помощ, в която връзка е
направил разходи за заплатен хонорар на пълномощника си. Именно в това се изразява и
причинно- следствената връзка между противоправното поведение на бездействащия
служител на ответника и настъпилата имуществена вреда (разходите за адвокат).
Неправилно в отговора се поставят въпроси за това каква точно правна работа бил извършил
този адвокат, имало ли е необходимост от ангажирането му, прекомерен ли е размерът на
възнаграждението му и т.н., които проблеми не могат да бъдат обсъждани в настоящото
производство. Те са относими към нормата на чл. 79 от ГПК за разноските в исковия процес
и се явяват неприложими в изпълнителния, за който е от значение това, че в следствие на
поведението на ответника ищецът е направил разходи. Такива нямаше да бъдат сторени, ако
взискателят преди ангажиране на адвокатската защита на длъжника беше поискал от ***
прекратяване на изпълнението, за което са били налице законовите предпоставки предвид
бездействието му, но вместо това той е поддържал висящостта на процеса. Точно, за да се
защити срещу поведението на кредитора си, длъжникът е потърсил адвокатска помощ,
която е заплатил и тези разходи следва да му бъдат възстановени изцяло.
В заключение се налага изводът, че ищецът по делото доказва наличието на всички
елементи на деликта, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника
за настъпилите имуществени вреди. Оттук- претенцията е основателна и следва да се уважи
в пълния й размер, ведно със законната лихва от подаване на иска- 25.01.2022 г. до
4
окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат
направените по делото разноски. Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50 лева,
както и такса за изискване на изпълнително дело от *** в размер на 24 лева, които суми
следва да му се възстановят от ответника, като законна последица от решението. Ищецът
освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил
хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от ***
Т.И., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от
ЗА представлява основание за оказването й на безплатна адвокатска помощ. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на
адвокатското възнаграждение от 300 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от *** ***, да заплати
на М. Т. Ш., ЕГН: **********, от ***, сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди- направени разходи в
производството по изпълнително дело ***, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на иска- 25.01.2022 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от *** ***, да заплати
на М. Т. Ш., ЕГН: **********, от ***, направените по делото разноски, както следва: сумата
от 50 лева (петдесет лева)- държавна такса и сумата от 24 лева (двадесет и четири лева)-
такса за изискване на изпълнително дело от ***.
ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от *** ***, да заплати
на *** Т.И., със служебен адрес: ***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата
М. Т. Ш., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на
300 лева (триста лева), определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
5
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6