Решение по дело №177/2019 на Районен съд - Ботевград

 

                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                   №118

                                             гр.Ботевград, 05.08.2019г.

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на четвърти юни   две хиляди и  деветнадесета  година,  в състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТАН П.

 

при секретаря Ива Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия  П. НАД №177 по описа за 2019година                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                               и за да се произнесе, взе предвид следното :

                    Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                  В.Т.В.  с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок  наказателно постановление №*****от 08.02.2019г., издадено от  Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/  на основание чл.174, ал.3  от ЗДвП  му  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лева  и   лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата си В. излага  съображения за незаконосъобразност на НП  и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, твърди се, че не е осъществил вмененото му нарушение.

                   В хода на разглеждане на делото пред настоящата инстанция В. се представлява от упълномощения от него адв.П.П. от САК, който поддържа жалбата, на основанията изложени в нея, като твърди и  недоказаност на административно-наказателното обвинение.

                   Въззивната страна – РУ - Ботевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

                   Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                   Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                   Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:  АУАН №*****/30.08.2018г., талон за изследване № 0018970/31.08.2018г.; амбулаторен лист № 6062/31.08.2019г.; заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на МВР, справка за нарушител/водач В.Т.В. – заверени копия, постановление за привличане на обвиняем, справка от БРП  и  събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х.П.Х. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ - Ботевград, Л.К.К., А.К.Х. и А. Ивайлов Б., се установява следната фактическа обстановка:

 На 30.08.2018г. около 22.30ч.  свидетелите Л.К.К., А.К.Х. и А. Ивайлов Б.   – служители при ЗЖУ – гр.София били на работа и  изпълнявали  служебните си задължения на територията на община Ботевград, като тогава се намирали в с.Литаково, обл.Софийска на ул.”Юри Гагарин”. Тогава  те  забелязали, че жалбоподателят - В.Т.В.  управлява  автомобил м.”Мерцедес спринтер” с рег.№СА **СМ, като се приближавал към тях. В следващия момент св.Б. подал  със стоп- палка сигнал към В., за да спре за проверка, при което последният не спрял с управлявания от него автомобил, а продължил по пътя. Свидетелите К., А.Х. и Б. го последвали със служебния автомобил. Малко след това В. спрял управлявания от него автомобил, слязъл от него и влезнал в двора на една къща. Тримата служители на ЗЖУ – София забелязали тези действия на В. и го последвали. Тъй като същият  не представил на служителите на ЗЖУ – гр.София документ за самоличност  бил задържан и отведен в РУ – Ботевград, където  св.Х.П.Х. на длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ – Ботевград го поканил да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, при което той отказал. Св. Х. издал на В. талон за медицинско изследване и бил придружен до ФСМП – Ботевград за даване на кръвна проба за изследване съдържанието на алкохол, където същият отказал да му бъде взета кръвна проба.  За отказа на В.  да бъде изпробван с техническо средство   св.Х.Х. му съставил  АУАН с бл.№***** от 30.08.2018г. Акта бил съставен в присъствието на св.К. и св.А.Х.. Актосъставителят квалифицирал деянието на В.  като нарушение  на  чл.174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят отказал да подпише акта и разписката, което било удостоверено с подписа на св.Б.. Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №*****от 08.02.2019г.  от  началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.Ботевград. 

                    Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.

        Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по  чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

                   Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

 Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, което обуславя незаконосъобразността му и се изразява в следното:  

        В  обстоятелствената част на  обжалваното НП въобще не е посочена фактическата обстановка, отразена в съставения АУАН, а  два пъти напълно бланкетно е изписана разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, без да има каквато и да е конкретизация по случая. В този смисъл съдът намира, че в  процесното НП, нарушението не е описано пълно и  ясно, като по  този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае за какво точно нарушение  е санкциониран. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

        От друга страна, следва да се посочи, че в  НП  са описани  обстоятелства, които представляват две отделни административни нарушения. Това е така тъй като  разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП обявява  за наказуеми  деянията, когато водач на МПС  откаже да му бъде  извършена проверка  с техническо средство за  установяването на употребата на  алкохол или упойващи вещества или ако не изпълни  предписанието на съответния контролен орган на транспорта  за медицинско изследване  на концентрацията на алкохол в кръвта му. Когато водач на МПС  откаже да му бъде извършена  проверка с техническо средство  за установяването на употребата на алкохол  или упойващи вещества  той осъществява първото предложение или хипотеза  на горепосочената правна норма. Когато пък водач на МПС  не изпълни предписанието за медицинско изследване  на концентрацията на алкохол в кръвта му -  той  осъществява  второто предложение  или хипотезата на тази правна норма.   Разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП  предвижда два отделни, независими един от друг състави на административни нарушения, които са посочени от законодателя алтернативно. За посочените  две отделни нарушения, описани  в наказателното постановление, АНО орган е наложил едно адм. наказание, позовавайки се на същата санкционна разпоредба. По този начин съдът намира, че само едно  от двете посочени адм. нарушения е било санкционирано,  тъй като ако  бяха санкционирани и двете отделни адм. нарушения, адм. наказващия орган следваше да наложи санкции отделно за всяко едно от тях в изпълнение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, която изисква всяко наложено  адм. наказание да се изтърпява отделно, понеже се явява недопустимо за повече от едно отделно адм. нарушение да се налага едно общо наказание. Тука следва да се посочи, че в НП, в пункт първи са посочени две отделни адм. нарушения, но е санкционирано само едно от тях от адм. наказващия орган и в случая се явява неяснота  на волята на наказващия орган за кое от извършените адм. нарушения той е наложил съответно адм. наказание т.е. кое от тях той е санкционирал. В конкретния случай не става ясно  дали жалбоподателят е бил санкциониран затова, че е отказал  да бъде изпробван с техническо средство  за употреба на алкохол или пък затова, че не е изпълнил  предписанието за медицинско изследване. В ЗАНН е възприет принципа за наказуемост на дееца за толкова деяния, колкото той е извършил и за толкова нарушения, колкото са установени съобразно нарушените правни норми. Това е така, тъй като за  всяко адм. нарушение  се налага  отделно адм. наказание, като наложените наказания се изтърпяват отделно. От съдържанието на наказателното постановление става ясно, че е наложено едно адм. наказание, но не е ясно за кое точно адм. нарушение.Това обаче е недопустимо и напълно незаконосъобразно, тъй като следва да бъде посочено и ясно описано по недвусмислен начин извършеното нарушение, законните разпоредби, които са нарушени с неговото виновно  извършване и какво и кое точно наказание му се налага, като същите елементи  не могат да бъдат  извличани по пътя на формалната правна логика. Съдът следва да посочи, че това би имало за последици твърде  сериозна неопределеност, свързана с прилагането на закона и с правото на защита на даденото лице в осъществяваната спрямо него адм. наказателна репресия. Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретно посочени и установени факти, тъй като настоящия строго формален процес  установен със ЗАНН  при налагането на адм. наказания  и реализиране на съответна адм. наказателна отговорност изисква точно прилагането на всяко едно от посочените по- горе изисквания на закона.

         С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че  обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е  безпредметно.

         Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р   Е   Ш   И   :

 

                   ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*****от 08.02.2019г., издадено от  Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР против В.Т.В.  с ЕГН**********,***, като незаконосъбразно.

                   РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.          

 

                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ  :