РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Кърджали, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Пламен Ал. Александров
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
в присъствието на прокурора Р. Г. Г.
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20225100600205 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 54/11.07.2022 год., постановена по Н.о.х.дело № 643/2022
год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия Р. Р. Х. от с.Г.,
общ.Ч., обл.К. за виновен в това, че на 01.07.2022 год. в землището на с.К.,
+500
общ. Ч., обл.К., на път втори клас № 58, км 9 метра в посока от с.К. към
с.Г., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ К **** АХ, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.60 на хиляда, установено по
надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.58а
ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8
месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание
чл.66 ал.1 от НК, както и на кумулативно наказание „глоба“ в размер на 200
лева. С присъдата съдът е наложил на подс.Р. Р. Х. и наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 16 месеца, на основание чл.343г, във вр.
с чл.37 ал.1 т.7 от НК.
1
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия Р. Х.– адв.И. И. от АК - П., с която същият обжалва
първоинстанционната присъда в частта й, с която на подсъдимия е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 16 месеца, което
счита за явно несправедливо, като завишено по размер. Твърди в жалбата, че
подсъдимият Х. е личен асистент на болната си майка, поради което липсата
на свидетелство за правоуправление за такъв дълъг период сериозно
затруднява обслужването, придвижването и лечението на болния родител на
подсъдимия. Твърди още, че много често, с оглед нестабилното здравословно
състояние на болната майка на подсъдимия, се налага транспортиране на
същата до лечебно заведение, както и спешно закупуване на лекарства в
аптеки извън селото, в което живеят. Развива съображения, че подс.Х. сам се
грижи за непълнолетната си дъщеря, която била отглеждана от майка си до
смъртта й при трагични обстоятелства на 29.03.2021 год., на която дъщерята
на подсъдимия станала свидетел и която отключила психологични проблеми
в психиката на детето. Поради това поне веднъж седмично подсъдимият
водел детето на психолог, което налагало използването на личен автомобил за
транспортиране на детето до лекуващият специалист. Защитникът на
подсъдимия Х. моли първоинстанционната присъда да бъде изменена в
частта, с която на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 16 месеца, като бъде намален срока за това
наказание. В съдебно заседание защитникът на подс.Х. поддържа жалбата си
по изложените в нея съображения. Подсъдимият Р. Х. в съдебно заседание
пред въззивния съд поддържа жалбата на защитника си, изразява съжаление
за извършеното и моли да бъде намалено наложеното му наказание
„лишаване от право да управлява МПС“.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Кърджали изразява становище,
че въззивната жалба на защитника на подсъдимия е неоснователна. Намира
наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 16 месеца за справедливо и съобразено с всички
обстоятелства по делото, включително и с обществената опасност на деянието
и дееца. Предлага въззивната жалба против първоинстанционната присъда да
бъде оставена без уважение.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на
обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и
2
оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице –
упълномощен защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото на подсъдимия Х.
обвинение. Проведено е било съкратено съдебно следствие в първата
инстанция по реда на чл. 371 т.2, във вр. с чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.2 от НПК,
при което подсъдимият Х. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се
събират доказателства за тези факти, като във въззивното производство от
защитника на подсъдимия са представени и са приети от въззивния съд нови
доказателства във връзка с изложените в жалбата съображения. Въз основа на
събраните на досъдебното производство и в хода на въззивното съдебно
следствие доказателства, от фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият Р. Р. Х. е роден на **.**.**** год. в с.К., общ.Ч., като
постоянно живее в с.Г., общ.Ч., обл.К.. Има завършено основно образование,
работи като личен асистент на майка си, не е женен, не е осъждан.
Подсъдимият Р. Р. Х. е правоспособен водач на МПС, като притежава
категории „В“, „М“, „АМ“ и „В1“. Същият се води на отчет в сектор „ПП“
при ОДМВР - К., като е наказван за допуснати нарушения по ЗДвП.
На 01.07.2022 год., след като употребил алкохол, подс.Р. Х. управлявал
в землището на с.К., общ.Ч., обл.К., по път втори клас № 58, личния си лек
автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ К **** АХ. Около 13.00 часа,
управлявайки автомобила по посочения път, с посока на движение от с.К. към
+500
с.Г., при км 9 метра, подс.Х. при движение с несъобразена скорост се
блъснал в скат вляво по посока на движението си. За случилото се били
уведомени органите на полицията. Непосредствено след това на
местопроизшествието пристигнал екип на ЦСМП - К. и наряд по „Пътен
контрол“ - свидетелите Н. П. и С. С., младши автоконтрольори в сектор „ПП“
при ОД на МВР К.. Междувременно, преди пристигането им на място дошъл
3
и св.И. А. - полицейски инспектор в участък Ч.. На място полицаите
установили лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№ К **** АХ, по който
имало материални щети, както и водача, който стоял сам до автомобила. От
представените от водача на автомобила документи полицаите установили
самоличността му - Р. Р. Х. от с.Г., общ.Ч., обл.К.. Подс. Х. заявил пред
полицейските служители, че той е управлявал автомобила и е допуснал
пътнотранспортното произшествие. По време на проверката водачът Х. лъхал
на алкохол, поради което св.П. го изпробвал за употреба на алкохол с
техническо средство „ Дрегер 7510” с фабр.№ ARNJ 0082, който отчел
концентрация на 1.60 промила алкохол в издишания от него въздух. Подс.Х.
бил запознат с показанията на уреда и не ги оспорил, като заявил, че не желае
да дава кръв за изследване.
За допуснато нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, свид. С. С. съставил
на подс.Х. АУАН серия „GA“ № 653224/01.07.2022 год. за управление на
МПС след употреба на алкохол, по който подс. Х. не направил възражения.
На подсъдимия Х. свид. С. издал талон за медицинско изследване № 079144,
като в него подсъдимият собственоръчно вписал, че приема показанията на
техническото средство. Полицейските служители придружили подс.Х. до
СПО при МБАЛ „Ат.Дафовски“ АД - гр.К.. На място подсъдимият, в
присъствието на дежурен лекар, отказал да даде кръв за изследване, което
било обективирано в протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози.
Със Заповед за задържане на лице от 01.07.2022 год. подс.Х. бил
задържан по ЗМВР за срок до 24 часа, за времето от 13.45 часа до 09.30 часа
на 02.07.2022 год., след което бил освободен.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1300-000241/01.07.2022 год., издадена от св.П., било отнето временно
свидетелството за управление на МПС на подс. Х., до решаване на въпроса за
отговорността му, но не повече от 18 месеца, на основание чл.171 т.1 б.„б“ от
ЗДвП. А със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-1300-000242/01.07.2022 год., издадена от св.П., била прекратена
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на основание чл.171 т.2 б.„а“ от
ЗДвП.
4
Видно от приложена справка от Лаборатория за проверка на СИ,
техническото средство „Дрегер 7510” с фабр.№ ARNJ 0082 е успешно
преминало проверка на 29.03.2022 год. и е със срок на валидност от 6 месеца,
т.е. до 29.09.2022 год.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена по несъмнен начин от самопризнанието на подсъдимия Р. Х.,
направено в хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред
първоинстанционния съд, при което същият е заявил, че признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти; от събраните на
досъдебното производство гласни доказателства, установени чрез гласните
доказателствени средства – обясненията на подс.Р. Х., дадени на досъдебното
производство пред орган по разследването; показанията на свидетелите Н. П.,
С. С. и И. А., дадени на досъдебното производство пред орган по
разследването; както и от писмените доказателства, приобщени от
първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по надлежния
ред – АУАН серия „GA“ от 01.07.2022 год.; Талон за изследване № 079144 от
01.07.2022 год.; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
от 01.07.2022 год.; Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1300-000241/01.07.2022 год., издадена на основание чл.171 т.1 б.
„б“ от ЗДвП; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-1300-000242/01.07.2022 год., издадена на основание чл.171 т.2 б. „а“ от
ЗДвП; Справка за нарушител/водач за подс.Рейхал Х.; Характеристична
справка на подс.Х.; Справка за съдимост на подс.Р. Х. с рег. № 880/01.07.2022
год., издадена от РС - Кърджали; Заповед за задържане на лице с рег. №
1947зз-164/01.07.2022 год.; Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, които гласни и писмени доказателства изцяло подкрепят
самопризнанието на подсъдимия Х..
При така установената по безспорен начин и от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343б
ал.1 от НК - на инкриминираните дата и място - на 01.07.2022 год. в
+500
землището на с.К., общ. Ч., обл.К., на път втори клас № 58, км 9 метра, в
5
посока от с.К. към с.Г., управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег.№ К **** АХ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.60 на
хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и
законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да
направи този извод, първоинстанционният съд се е позовал на признанието от
подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го
подкрепят изцяло, като тези съображения се споделят напълно и от
настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Впрочем,
спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните,
както няма спор и относно авторството на деянието, времето и начинът на
извършването му, формата на вината и правната квалификация на същото.
Единственото оплакване на жалбодателя по същество касае справедливостта
на наложеното на подс.Х. наказание „лишаване от правоуправление на МПС“
за срок от 16 месеца, което счита за явно несправедливо - завишено по
размер.
Обосновано и в съответствие с материалния закон
първоинстанционният съд е приел, че управлението на МПС след употреба на
алкохол от подс.Х. е установено по надлежния ред – този по Наредба № 1 от
19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. Това е така, тай като както правилно
е посочил и първоинстанционният съд в мотивите към присъдата си, съгласно
разпоредбата на чл.6 ал.3 от посочената наредба, при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда и талон за изследване по
чл.4 ал.3, водачът собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема
показанията на техническото средство, като установяване с доказателствен
анализатор, медицинско и химическо или химико-токсикологично
лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на
техническото средство /респ. отказва да даде кръв за изследване/, а в този
случай употребата на алкохол се установява въз основа на показанията на
техническото средство. С други думи, по несъмнен начин е установено
извършването на инкриминираното деяние от подс.Х. от обективна страна.
Изцяло споделим е и извода на първоинстанционния съд за
6
осъществяване на деянието, предмет на повдигнатото на подс.Х. обвинение,
от субективна страна, при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия при
осъществяване на престъплението е обективиран в поведението му –
несъмнено, с оглед възрастта му, образованието, нивото му на физическо и
психическо развитие, придобитата правоспособност за управление на МПС и
дългогодишния му опит като водач на МПС, подсъдимият Х. е съзнавал, че е
употребил алкохол, въпреки което е управлявал МПС на инкриминираните
дата и място.
За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия
Х. по вид, размер и начин на изтърпяване, първоинстанционният съд е отчел
като смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно
минало, направеното самопризнание още на досъдебното производство и
съдействието му за разкриването на обективната истина, добрите му
характеристични данни, проявеното съжаление и критичност към
извършеното престъпление; а като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство съдът е отчел завишената степен на обществена опасност на
деянието, обусловена от причиненото от подсъдимия ПТП, съпроводено с
преминаване през лентата за насрещно движение. Въз основа на тях съдът е
приел, че на подс.Х. следва да бъде определено наказание при превес на
смекчаващите отговорността му обстоятелства, към минималния предвиден в
закона размер, а именно – наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година /12 месеца/. Съобразявайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2
от НПК, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие пред първата
инстанция, и при условията на чл.58а ал.1 от НК съдът е намалил така
определеното наказание „лишаване от свобода“ с 1/3, като е наложил на
подс.Х. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца.
Първоинстанционният съд е намерил, че с оглед наличието на предпоставките
на чл.66 ал.1 от НК, както и с оглед възможността на подсъдимия да се
поправи и превъзпита, без да е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, изпълнението на така
наложеното такова наказание на подсъдимия следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. Съдът е наложил на подс.Х. и кумулативно
предвиденото в разпоредбата на чл.343б ал.1 от НК наказание „глоба” в
7
минималния размер от 200 лв. На основание чл.343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7
от НК, първоинстанционният съд е наложил на подс.Р. Х. наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 16 месеца, съобразно
утвърдената съдебна практика при налагане на наказания от този вид за
извършени престъпления по чл.343б ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира, че така наложените на подс.Х.
наказания по вид, размер и начин на изтърпяване са необходими и достатъчни
за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК
– да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите
нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и
възпитателно - предупредително спрямо другите членове на обществото, като
същите отговарят на характера и тежестта на извършеното престъпление, на
обществената опасност на деянието и на дееца, и са съобразени със
смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, т.е.
същите не са явно несправедливи.
В тази връзка въззивният съд намира, че изложените от защитника на
подс.Х. съображения в хода на проведеното въззивно съдебно следствие,
обуславящи според него намаляване на размера на наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ – че подс.Х. е личен
асистент на болната си майка, поради което липсата на свидетелство за
правоуправление за такъв дълъг период сериозно затруднявало обслужването,
придвижването и лечението й; че много често, с оглед нестабилното
здравословно състояние на болната майка на подсъдимия, се налагало
транспортиране на същата до лечебно заведение, както и спешно закупуване
на лекарства в аптеки извън селото, в което живеят; както и че подс.Х. сам се
грижел за непълнолетната си дъщеря, която била отглеждана от майка си до
смъртта й при трагични обстоятелства на 29.03.2021 год., на която станала
свидетел и която отключила психологични проблеми в психиката на детето, и
поне веднъж седмично подсъдимият водел детето на психолог, което налагало
използването на личен автомобил за транспортиране на детето до лекуващият
специалист, за неоснователни. Това е така по следните съображения:
действително защитникът на подсъдимия е представил във въззивното
производство и съдът е приел писмени доказателства – удостоверение за
раждане на детето Н. Р. Р., препис извлечение от Акт за смърт на Г. Р. Ю.,
индивидуална оценка на потребностите на дете /12 до 18 години/, изготвена
8
от „Център за обществена подкрепа“-Ардино за детето Н. Р. Р.,
предварителна оценка на потребностите на детето Н. Р. Р., уведомително
писмо, актуализиран индивидуален план за работа на „Център за обществена
подкрепа“-Ардино за Н. Р. Р., както и трудов договор № 7/29.01.2020 год.,
сключен между Община Ч. и Р. Р. Х.. От същите доказателства се установява,
че подс.Х. е назначен за личен асистент на майка си Н. А. Р. на непълно
работно време – 151 часа месечно; както и че подсъдимият отглежда
непълнолетната си дъщеря Н. Р. Р. след смъртта на майка й, като детето има
нужда от психосоциална подкрепа, за което са изготвени от „Център за
обществена подкрепа“-Ардино индивидуална оценка на потребностите му и
актуализиран план за подкрепа за периода 28.04.2022 год. – 28.07.2022 год.
Описаните писмени доказателства, обаче, не установяват по несъмнен начин
твърдяната от защитника необходимост от често ползване от подсъдимия на
личен автомобил за транспортиране на майка му до лечебни заведения или за
закупуване на лекарства, нито такава необходимост за транспортиране на
дъщеря му за срещи с психолог поне веднъж седмично, респ. не сочат на
някакви особени затруднения за подсъдимия, които да обусловят намаляване
на наложеното му наказание „лишаване от правоуправление на МПС“.
С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на
подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания
за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 54/11.07.2022 год., постановена по
Н.о.х.дело № 643/2022 год. по описа на Кърджалийския районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10