№ 99
гр. П,, 17.02.20, г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П,, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Чл,е:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Млад,а
Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно
гражданско дело № 20,********** по описа за 20, година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. И. В., редовно призован не се явява. За него се явява адв.
Р. , редовно упълномощен.
За ответникът по въззивната жалба „Протеринженеринг“ ООД, редовно
призован се явява управителя Б, А, Т,. За него се явява адв. Н., редовно
упълномощен.
Адв.Р, : - Да се даде ход на делото.
Адв.Н. : - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
/ Поради заболяване на съдията докладчик и със съгласие на страните,
устен доклад на делото не беше направен в залата, а в протокола се
възпроизвежда дославно съдължанието на постъпилата въззивна жалба и
писмения оатговор на въззивната жалба. /
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 260013/31.03.2022г., постановено по гр.д. № 1746 /
1
2017г. по описа на Районен съд- П,, съдът е осъдил Д. И. В., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Б,, ул.“Л,“ №, да заплати на
„Протеринженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Велинград, ул.“Митко Палаузов“ №9, представлявано от
управителя Б, А, Т, сумата в размер на 14111,41 лева, представляваща
неизплатена и дължима цена /възнаграждение/ за извършени СМР по
възлагане в собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Б,, обл.П,, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 15.05.2017 год. до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлил иска над размера от 14111,41 лева и до претендиралия с исковата
молба общ размер от 20796,74 лева, като неоснователен.
ОСЪДИЛ е Д. И. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Б,, ул.“Л,“
№, да заплати на „Протеринженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Велинград, ул.“Митко Палаузов“ №9, представлявано
от управителя Б, А, Т, разноски по делото в размер на 2038,70 лева.
ОСЪДИЛ е „Протеринженеринг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Велинград, ул.“Митко Палаузов“ №9, представлявано
от управителя Б, А, Т, да заплати на Д. И. В., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Б,, ул.“Л,“ №, разноски по делото в размер на 834,30 лева.
Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба Д. И. В., чрез адв. А. Ю. Р,. Счита, че изводите, възприети от
първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото
доказателства, поради което и решението следва да бъде отменено като
неправилно.
1.1. В хода на първоинстанционното производство многократно
възразявахме, че допълнителните работи, предмет на спора в производството
не са възлагани от Д. В..
1.2. Видно от събрания доказателствен материал не е налице нито
едно доказателство в подкрепа на тезата, че допълнителните работи са били
предварително възложени от Въззивника на Дружеството. Приравняването на
първоначалния договор за СМР с възлагане на допълнителни дейности не
съответства на правната логика.
1.3. Противно на възприетия от първоинстанционния съд извод,
Дружеството-ищец в хода на производството дори не се домогваше да
2
докаже, че допълнителните работи са възложени. Напротив, ангажираните от
Дружеството доказателства целяха да се установи фактическото извършване
на допълнителните работи, но не и тяхното възлагане.
1.4. В подкрепа на горното твърдение, допуснатите от съда свидетели,
доведени от Дружеството, установяваха не конкретното възлагане на
работите, а тяхното фактическо извършване. И двамата свидетели на
ищцовата страна говореха, че задачите са им възлагани от шефовете, т.е.
управителите на ищцовото дружество.
1.5. Както многократно заявихме пред първоинстанционния съд,
Дружеството не представи никакви доказателства, нито писмени, нито устни,
относно възлагането на допълнителните работи. Дружеството не представи
подписано от двете страни споразумение за възлагането им, подписана
оферта или друг писмен документ, дори и писмена кореспонденция, с която
да се установява възлагането на допълнителните работи от Въззивника.
1.6. Разпитаните свидетели потвърдиха, че не знаят да са били
възлагани допълнителните работи, както и не са присъствали на среща между
Въззивника и Дружеството. Свидетелят М, ясно потвърди, че Въззивникът не
е възлагал допълнителни работи, тъй като не е бил удовлетворен от резултата
от извършените въз основа на сключения договор строително- монтажни
работи.
1.7. В първоинстанционното производство съдът възприема, че
„между страните по делото — ищеца и ответника не еналиие писмен договор
за извършване на дейностите, предмет на исковите пуетениии на ищеца.
Затова за изясняване на делото от фактическа страна, са допуснати и
изслушани свидетели и на двете страни и е назначена съдебно-техническа
експертиза“.
1.8. Подчертаваме, че нито свидетелите, нито съдебно-техническата
експертиза установяват възлагането на допълнителните работи, а са насочени
към установяване на тяхното фактическо извършване.
1.9. Въззивникът се противопоставя на факта, че тези работи са
допълнително възложени, както и оспорва количеството и качеството на
строително-монтажните работи, предмет на спора в хода на
първоинстанционното производство.
1.10. На следващо място, неправилно е посоченото от съда, че от
3
показанията на свидетелите, доведени от Въззивника. се установявало
възлагането УСТНО И поетапно на работите, предмет на спора. Напротив,
свидетелят М, ясно и недвусмислено заяви, че Въззивникът не е бил
удовлетворен от качеството на извършените по силата на сключения договор
строително- монтажни работи, и е възнамерявал да извърши необходимите
допълнителни работи самостоятелно, без да ангажира със същите
Дружеството. Въпреки това, съдът възприема обратните изводи.
1.11. От житейска гледна точка липсва всякаква логика едно лице,
несъмнено неудовлетворено от качеството на извършената до момента
работа, както се установи и в хода на първоинстанционното производство, да
продължи да възлага извършването на допълнителна дейност към
изпълнителя, от чиито услуги е останало неудовлетворено. Напротив,
логиката предполага да изискаш от строителната фирма да острани своите
грешки, което е различно от възлагане на допълнителни строителни дейности.
1.12. Ищцовото дружество поемайки ангажимент да отстрани
нередностите по договорните отношения, цели да получи заплащане за
поправката, която е в негова тежест изначално. Първоинстанционният съд
констатира, че ответникът е изпратил нарочна покапа към ищеца да отстрани
пропуските в работата си, но в мотивите към решението това обстоятелство е
игнорирано.
1.13. Застъпената по-горе теза се подкрепя от всички приобщени към
първоинстанционното производство доказателства, включително и от
изявленията ни, обективирани в писмената защита, депозирана по делото.
1.14. Следва да се отбележи още, че съдебно-счетоводната експертиза
доказа безспорно, че от ищцовото дружество не е осчетоводена нито една
транзаакция по посочения договор. Това обстоятелство не е коментирано от
първоинстанционния съд, като приема плащанията за надлежни и още повече
за доказващи съгласие от страна на възложителя по договора.
2. Относно неправилността на Решението във връзка с приемането на
работата
2.1. В решението съд ът е приел, че „по време на извършване на
работата от работниците на ищцовото друоюество и до приключването на
дейността им на процесния обект не са постъпили оплаквания и възражения
по изпълнението. Следователно се налага изводът, че работата на ищеца е
4
била приета“. Категорично се противопоставяме на този извод.
2.2. На първо място, както заявихме и пред първоинстанционния съд,
Въззивникът е разбрал за извършването на допълнителните работи едва след
тяхното извършване. В този смисъл, Въззивникът не е имал обективна
възможност да се противопостави на тяхното извършване по време на
работата на работниците на обекта. Законът не поставя ограничение за
възражение в периода „по време на извършване на работата от работниците
на ищцовото дружество и до приключването на дейността им на процесния
обект“. Липсва нормативна основа за изведеното заключение на съда.
2.3., На следващо място, считаме, че е безспорно установено по
делото, че Въззивникът е имал
множество възражения както по количеството, така и по качеството на
извършените работи. Странно защо, макар първоинстанционния съд да е бил
наясно, че делото се спира до окончателното приключване на споровето по
основния договор, твърди че няма възражения от страна на възложителя.
Водени са дела на две инстанции и са депозирани касационна и насрещна
касационна жалба — очевидно е, че страните имат възражения.
2.4. Поради физическото си отсъствие за Въззивника е било
невъзможно да узнае доколко извършваните от Дружеството работи на обекта
съвпадат с договорените първоначално с договора, съответно колко от тях са
извършвани, без да е налице конкретно възлагане. В нито един момент не е
извършено предаване от страна на ищцовото дружество към ответника за
извършеното на обекта. Не е ясен моментът, в който работата по основния
ДОГОВОР е завършена и е започнала по твърдението допълнителни СМР, а и
такъв не е твърдян от ищеца.
2.5. В този смисъл е без значение, че близки и познати на Въззивника
са посещавали обекта, доколкото тези трети лица не сазнаели и е нямало как
да знаят кои са конкретните видове работи, които са били възложени от
Въззивника на Дружеството. Никоя от страните не упълномощавала трети
лица за отношенията между тях.
2.6. Още в първия възможен процесуален момент - отговора на
исковата молба, ясно е изразено липсата на приемане, липса на съгласие и
множество възражения, включително се
4.3.4. Преклузията по чл. 133 от ГПК обхваща само процесуалната
5
възможност съдът да бъде сезиран с условното прихващане, когато активно
вземане не е ликвидно. Преклузията единствено създава пречка да се разшири
предметът на делото и с активното вземане, но тя не засяга
материалноправното. положение, тоест не влияе по никакъв начин на
съществуването на вземането, което имаВъззивникьт. Изводът е, че
преклузивният срок се отнася до възражението за съдебно прихващане в
хипотеза, че още по време на отговора на исковата молба Въззивникът е имал
насрещно вземане срещу Дружеството и това вземане не е ликвидно, тоест е
спорно.
4.3.5. В този смисъл е т. 4 от Тълкувателно Решение № 1/2013 от
9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че възражението за
прихващане може да се заяви за първи път пред въззивния съд, ако се
изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни
изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-
малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им.
В тази им част са и постановките на т. 6 и т. 12 от Тълкувателно Решение №
1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
4.4. Въз основа на гореизложеното още веднъж отправяме молба към
въззивния съд да допусне заявеното от Въззивника възражение за прихващане
в размера от 14 624.83 лева, както сме посочили в уточняващата молба,
приложена в книжата по първоинстанционното дело.
5. Правни изводи
5.1. Въз основа на всичко гореизложено считаме, че съдът е
постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
5.2. Съдът не е обсъдил в своята съвкупност обективно и
безпристрастно целия събран в хода на първоинстанционното производство
доказателствен материал.
5.3. Съдът е базирал своите правни изводи въз основа на избирателно
определени от него приобщени доказателства, които са изтълкувани
неправилно.
5.4. Съдът е базирал правните си изводи, без да анализира детайлно
всички доказателства, събрани в хода на производството, имайки предвид и
всички изявления и застъпени от Въззивника тези.
Искането е да се отмени решението като неправилно и вместо него се
6
постанови друго, с което да се отхвърлите изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
адв.Б. И. Н., в качеството на процесуален представител на „Протер
Инженеринг”ООД. Счита въззивната жалба за неоснователна.
1. По т.1 от Въззивната жалба, озаглавена „Относно неправилността
на решението във връзка с наличието на правоотношение“
1.1. В тази част от въззивната жалба, състояща се от 14 подточки,
жалбоподателят се домогва да докаже, че от една страна допълнителните
СМР не били „предварително възлагани от Д. И. В. на Дружеството“, а от
друга страна, че, тъй като плащанията на СМР били извършвани от Д. И. В.
по личната сметка на управителя на дружеството С, П,, а не по сметка на
„Протер Инженеринг”ООД, то между Д. И. В. и цитираното дружество не
съществувало правоотношение /т.1.13 и т.1.14/.
Първото от тези възражения е без съществено правно значение за
делото, тъй като дори да допуснем, че е налице водене на чужда работа без
пълномощие, то съгласно чл.61 , ал.З от ЗЗД, ако някой е предприел чужда
работа въпреки волята на заинтересования, както се твърди във въззивната
жалба, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
Съответно, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил за
сметка на другиго /в случая Д. И. В. за сметка на „Протер Инженеринг”ООД с
цената на извършените допълнителни СМР/, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването.
Доколкото с обжалваното Решение № 260013/31.03.2022г., постановено
по гр.д. № 1746 / 2017г. по описа на Районен съд-П,, е присъдена пазарната
стойност само на реално и качествено изпълнените допълнителни СМР,
определена от СТЕ, а не по определените от изпълнителя цени, то с
обжалваното решение е присъдено именно „онова, с което се е обогатил Д. И.
В. до размера на обедняването на „Протер Инженеринг”ООД“ по смисъла на
чл.59, ал.1 от ЗЗД.
Но, както може да се установи от събраните гласни и писмени доказателства,
съдържащи се в кориците на делото, допълнителните СМР са възлагани
поетапно и лично от Д. И. В., като той лично или чрез устно упълномощени
7
от него лица е контролирал изпълнението им.
На 10.05.2016г., в гр. Б,, Д. И. В., ЕГН **********, в качеството на
инвеститор, е подписал с „Протер Инженеринг” ООД, ЕИК *********, в
качеството за изпълнител, са подписали Договор за строителство с предмет -
извършването на строително-монтажни работи /СМР/ в обект: Преустройство
и реконструкция на жилищна сграда, находяща се в УПИ XXVII - 1435 в кв
.14 по плана на гр. Б,, ул. „Л,“ №, , на обща стойност 73 210, 00 лв.
Съгласно т.2 от Договор за строителство, сключен на 10.05.2016г.
между страните, стойността /цената/ на извършените СМР се променя в
случаите на допълнителни СМР, непредвидени в оферта.
Първоначално инвеститорът /възложителят/ е възложил на изпълнителя
извършването на допълнителни СМР на обща стойност 10 884, 26 лв.,
описани в Опис и цени на Допълнителни СМР обект “Б,“, както следва:
изграждане на външна ВиК инсталация в двора на имота - 1050, 46
лв.;допълнителна работа с механизация - 1 480, 00 лв.;подливане на бетон К
0.00 м под стени - 1920, 00 лв.;ухлена зидария на покривен етаж К + 5.80 м -
962, 00 лв.;изграждане на дренажна система - 1 503, 90 лв.;изграждане на
основа на бетонна ограда, подливане на бетон и зидария - 437, 50
лв.;извозване на строителни отпадъци - 150, 00 лв„ изграждане на вътрешно
ВиК - 283,40 лв.;циментова замазка К-2.60 м - 1 837, 00 лв.;доставка и монтаж
на по- скъпи от заложените в офертата керемиди на покрива - 1 260, 00 лв.
След изпълнението на описаните по-горе СМР, на основание т. 2 от
Договор за строителство, сключен на 10.05.2016г. между страните,
инвеститорът /възложителят/ е възложил на изпълнителя извършването на
допълнителни СМР П-приземен етаж, на обща стойност 14 976, 00 лв.,
описани в Опис и цени на извършени допълнителни СМР на обект „Б,-
приземен етаж“, както следва: 1.Изкопни работи на стойност 1 376, 00
лв.;2.Довършителни работи на стойност 10 865, 00 лв.;З.Изграждане на ВиК
инсталация на приземен етаж на стойност 400, 00 лв.;4.Изграждане на Ел.
инсталация на приземен етаж на стойност 1 300, 00 лв. и б.Довършителни
СМР в баня и антре на стойност 1 035, 00 лв.
Възлагането на посочените по-горе допълнително СМР се установи по
безспорен начин от всички събрани по делото гласни доказателства.
Освен това възлагането им се потвърждава и от действията на Д. И. В., който
8
е заплатил част от допълнителните СМР след възлагането им.
На трето място, в отговора на исковата молба самият Д. И. В. не отрича
възлагането на процесиите СМР, напротив - спори за качеството на
изпълнението им. количеството и цените им.
Инвеститорът /възложителят/ е възложил на изпълнителя извършването и на
доставка и монтаж на инсталация за отопление и климатизация от
подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК 2000135,, на обща стойност 10 000, 00
лв.
За доставката и монтажа на инсталацията за отопление и климатизация
изпълнителят на „Протер Инженеринг”ООД, ЕИК ********* е сключил на
09.11.2016г. в гр.София Договор за доставка на инсталация за отопление и
климатизация с подизпълнителя „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК 2000135,, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1362, ул.“Орех“№25.
Както се установява от чл.5 от Договора за доставка на инсталация за
отопление и климатизация, цената на инсталацията за отопление и
климатизация е 10 000,00 лв.
От Фактура № 00,. се установява, че сумата е фактурирана от
доставчика- подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК 2000135, на „Протер
Инженеринг”ООД, ЕИК *********, а от Преводно нареждане от 10.11.2016г.,
издадено от „Интернешънъл Асет Банк“АД, се установява, че сумата е
заплатена по банков път от „Протер ИнженерингЮОД, ЕИК ********* на
„ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК 2000135,.
Както се установи в хода на съдебното следствие в първоинстанциозното
производство Д. И. В. не само, че е възложил, но и специално е избрал
производителя на климатичната инсталация, тъй като доставчикът й е негов
роднина и приятел, който беше разпитан като свидетел по делото.
1.2. С Определение от 10.10.2017г., постановено по гр.д. № 1746 /
2017г. по описа на Районен съд - гр.П,, ГК , II състав, производството по гр.д.
№ 1746 / 2017г. е спряно „до приключването на производството по т.д.
№65/2017г. по описа на Окръжен съд-П,, ТО, I състав“ с мотив, че по същото
дело е предявен насрещен иск с идентични страни, предмет и основание.
С Определение № 635/11.10.2017г., постановено по т.д.№65/2017г. по
описа на Окръжен съд-П,, ТО, I състав, визирания насрещен иск в
Определение от 10.10.2017г., постановено по гр.д. № 1746 / 2017г. по описа на
9
РС гр.П,, ГК , II състав, не е приет за съвместно разглеждане с главния иск и е
изпратен по компетентност на Районен съд - гр.П,.
За разглеждането на посочения по-горе насрещен иск, след
получаването му в Районен съд - гр.П,, с Определение № 635/11.10.2017г., е
образувано гр.д.№ 276/2018г. по описа на Районен съд - гр.П,, ГК, XVI състав.
С Определение № 1043/20.04.2018г., постановено по гр.д.№ 276/2018г.
по описа на Районен съд - гр.П,, ГК, XVI състав, производството по
разглеждането на насрещния иск е прекратено и делото е присъединено към
гр.д. № 1746 / 2017г. по описа на Районен съд - гр.П,, ГК , II състав, тъй като
двете дела на Районен съд - гр.П, /гр.д.№ 276/2018г. и гр.д. № 1746 / 2017г./ са
образувани за разглеждането на искове, предявени от идентични страни, с
идентичен предмет и основание.
Всички цитирани по-горе определения, както и гр.д.№ 276/2018г. по
описа на Районен съд - гр.П,, ГК, XVI състав се съдържат в кориците на към
гр.д. № ^ 1746 / 2017г. по описа на Районен съд - гр.П,, ГК.
Цитираното по-горе т.д.№65/2017г. по описа на Окръжен съд-П,, ТО, I
състав, по което е предявен и насрещния иск, въз основа на който е
образувано гр.д.№ 276/2018г. по описа на Районен съд - гр.П,, ГК, XVI състав,
присъединено към настоящото гр.д. № 1746 / 2017г. по описа на Районен съд -
гр.П,, ГК, е приключило с влязло в сила решение. По т.д.№65/2017г. по описа
на Окръжен съд-П,, ТО, I състав, а следователно и по гр.д.№ 276/2018г. по
описа на Районен съд - гр.П,, ГК, XVI състав, респективно и по гр.д. № 1746 /
2017г. по описа на Районен съд - гр.П,, ГК, страните са „Протер
Инженеринг”ООД, ЕИК ********* и Д. И. В., ЕГН **********.
Следва да се приеме, че с влязлото в сила решение по т.д.№65/2017г. по
описа на Окръжен съд-П,, ТО, I с-в. е пресъдено със силата на пресъдено
нещо, че спорното правоотношение по всички посочени по-горе дела, в т.ч. и
по гр.д. № 1746 / 2017г. по описа на Районен съд - гр.П,, ГК, са между С
„Протер Инженеринг”ООД, ЕИК ********* и Д. И. В., ЕГН**********, а не
между С, П, - съдружник и съуправител в „Протер Инженеринг”ООД и
ответника Д. И. В..
Съществуването на правоотношение между „Протер Инженеринг”ООД
и Д. И. В. във връзка с извършването на допълнителните СМР се установява
категорично и от показанията на двамата свидетели, които в качеството си на
10
работници на „Протер Инженеринг”ООД, са участвали пряко в извършването
им.
Респективно, възражението на процесуалния представителна ответника,
че между „Протер Инженеринг”ООД и Д. И. В. не е налице правоотношение,
е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно.
Действително, по делото не се спори, че всички плащания по Договор за
строителство, сключен на 10.05.2016г. са извършвани от Д. И. В. в брой или
безкасово по сметката на С, П, -съдружник и управител на „Протер
Инженеринг”ООД , както и че те са за заплащане на извършените СМР по
цитирания договор. Този правнорелевантен факт се потвърждава и от
приетото заключение на назначената по делото С Сч.Е, с което е установено,
че „Протер ИнженерингЮОД не е получавало в брой и не са постъпвали
плащания по сметка от Д. И. В.. Но, с оглед изложените по-горе
правнорелентни факти и констатации с правно значение, това обстоятелство
без значение за изхода на делото.
2. По т.2 от Въззивната жалба, озаглавена „Относно неправилността
на решението във връзка с приемането на работата“
Правните констатации, направени от съда в мотивите на обжалваното
решение, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради следното:
2.1.„Протер Инженеринг” ООД и Д. И. В. никъде не са договорили, че
извършените допълнителни СМР трябва да съответстват на какъвто и да било
проект, а още по-малко на съгласувания проект за обекта.
Горното в пълна степен се отнася и за възраженията за допълнителните
СМР, за които изобщо няма сключен договор, а още по-малко договорено
задължение за съответствие със съгласувания проект за обекта.
По изложените по-горе основания, към процесния казус следва да се
приложи разпоредбата на чл.261, ал.1 ЗЗД - изпълнителят е длъжен да
изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото
по договора предназначение.
Респективно, на основание чл.261, ал.1 ЗЗД — следва да се приемат за
основателни само възраженията, както следва:
- за несъответствие по качество, количество и вид на извършените
допълнителни СМР на обикновеното им предназначение по отношение на
11
извършените допълнителни СМР;
- за несъответствие по качество, количество и вид на извършените
допълнителни СМР по Договора за строителство от 10.05.2016г., на
предвиденото, съгласно същия договор предназначение.
И двата вида възражения на Д. И. В. са взети предвид от съда и от
приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ, и са отразени от в
мотивите на обжалваното решение.
2.2. С конкудентните си действия:
-многократно извършване на периодични плащания на извършените СМР,
съгласно договорените 4 етапа на изпълнение на строителството по Офертата
към Договор за строителство, сключен на 10.05.2016г., без възражения за
количеството и качеството на извършените СМР за всеки от етапите;
-възлагане на два пъти на извършването на допълнителни СМР на същия
изпълнител;
- многократно периодично заплащане на извършените допълнителни СМР без
възражения за количеството и качеството за всеки, последното, от които е
извършено на 28 ноември 2016г. по банков път, платено от ВВА с № ОБ 20-
80-57 43176339 /приложено от ищеца като доказателство по исковата молба/,
и т.н., възложителя /инвеститора/ Д. И. В. многократно е потвърждавал чрез
изпълнение приемането на извършените СМР.
Съгласно чл.264 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа, като прегледа работата и направи всички
възражения за неправилно изпълнение. Същото задължение на възложителя /
инвеститора/ Д. И. В. е договорено в т.А.З. от Договор за строителство,
сключен на 10.05.2016г. - да организира приемането на обекта. Съгласно
трайната съдебна практика на ВС и ВКС приемането на извършената работа
не е фактическо, а правно действие.
Безспорно е, че възложителят /инвеститорът/ Д. И. В. не е изпълнил за
задължението си по чл.264, ал.1 ЗЗД и т.А.З. от Договор за строителство,
сключен на 10.05.2016г. Съгласно чл.264, ал.З ЗЗД, ако поръчващият не
направи възраженията, посочени в чл.264, ал.2 ЗЗД, работата се счита за
приета.
3. По т.З от Въззивната жалба, озаглавена „Относно неправилността
12
на решението във връзка с определения размер на възнаграждение“
При определянето на цената на СМР, за която е уважен иска, съдът е
взел предвид всички събрани по делото доказателства, респективно
обжалваното решение е правилно и законосъобразно поради следното:
Изпълнителят „Протер Инженеринг”ООД, ЕИК ********* е извършил
следните СМР в описания по-горе имот-собственост на ответника по
насрещния иск Д. И. В., ЕГН **********, както следва:
1. По т.2 от Договор за строителство, сключен на 10.05.2016г. и
приложената към
него Оферта, подписана от страните 73 210, 00 лв.
2. По т.2 от Договор за строителство, сключен на 10.05.2016г.
допълнителни СМР, описани в Опис и цени на Допълнителни СМР обект
“Б,“, на обща стойност 10 884,26 лв.
3. По т.2 от Договор за строителство, сключен на 10.05.2016г.
допълнителни СМР и приземен етаж, описани в Опис и цени на извършени
допълнителни СМР на обект „Б,- приземен етаж“, на обща стойност 14 976,
00лв.
4. Доставка и монтаж на инсталация за отопление и климатизация от
подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК 2000135,, на обща стойност 10 000, 00
лв.
Както ищецът - възложителят / инвеститорът/ на посочените по-горе
СМР Д. И. В. сам е посочил в обстоятелствената част на отговора на исковата
молба, че е заплатил на изпълнителя на допълнителните СМР „Протер
Инженеринг”ООД сумата 94 483, 52 лв, от които следва да се намали сумата 6
210, 00 лв., заплатени за инвестиционния проект, т.е. за СМР по Договор за
строителство, сключен на 10.05.2016г., Допълнителни СМР I, Допълнителни
СМР И-приземен етаж и Доставка и монтаж на инсталация за отопление и
климатизация от подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД , са заплатени общо 88
273,52 лв.
Следователно, възложителят / инвеститорът/ Д. И. В. е заплатил на
изпълнителя „Протер Инженеринг”ООД 88 273.52 лв. от общо дължимите 109
070, 26 лв.
Остават незаплатени допълнителни СМР на стойност 109 070. 26 лв. -
13
88 273,52 лв. - 20 796. 74 лв.. както следва:
1. Не са заплатени извършените допълнителни СМР на обща
стойност 10 796,74 лв.
2. Не е заплатена и доставката и монтажа на инсталация за отопление
и климатизация от подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК 2000135,, на обща
стойност 10 000, 00 лв.
В Раздел V „Заключителна част“ на назначената по делото СТЕ е посочено
изрично, че общата стойност на реално изпълнените довършителни СМР по
средните цени в строителството, са както следва:
1. По Опис и цени на извършени допълнителни СМР на обект „Б,-
приземен
етаж“ 11 886. 82 лв., от претендираните от ищеца 14 976, 00лв.;
2. По Опис и цени на Допълнителни СМР обект “Б,“ 7 288Л1 лв..
от претендираните от ищеца 10 884, 26 лв.
Извършването на допълнителните СМР се потвърждава категорично и
от показанията на двамата свидетели, които в качеството си на работници на
„Протер Инженеринг”ООД, са участвали пряко в извършването им.
Съответно, договорените в повече, над средните цени, СМР са на обща
стойност 5 252,16 лв.
Монтирана е инсталацията за отопление и климатизация, описана в
Договор за доставка на инсталация за отопление и климатизация от
09.11.2016г. на стойност 10 000. 00 лв.
За доставката и монтажа на инсталацията за отопление и климатизация
изпълнителят на „Протер Инженеринг”ООД, ЕИК ********* е сключил на
09.11.2016г. в гр.София Договор за доставка на инсталация за отопление и
климатизация с подизпълнителя „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК 2000135,, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1362, ул.“Орех“№25
Както се установява от чл.5 от Договора за доставка на инсталация за
отопление и климатизация, цената на инсталацията за отопление и
климатизация е 10 000, 00 лв.
От Фактура № 00,. се установява, че сумата е фактурирана от
доставчика- подизпълнител „ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК 2000135, на „Протер
Инженеринг”ООД, ЕИК *********, а от Преводно нареждане от 10.11.2016г.,
14
издадено от „Интернешънъл Асет Банк“АД, се установява, че сумата е
заплатена по банков път от „Протер Инженеринг”ООД, ЕИК ********* на
„ТЮЛИПС“ ООД, ЕИК 2000135,.
Плащането на посочената по-горе цена от „Протер Инженеринг”ООД, се
потвърждава и от приетото заключение на назначената по делото С Сч.Е, а
монтажа на климатичната инсталация се установява и от показанията на
св.Шопов, който лично е ръководил доставката и монтажа й.
Въз основа на установените от заключението на СТЕ стойности цената
на предявения иск е коригирана от съда, както следва:
Искането е да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди
решението на РС, като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Адв.Р, : - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Нямам други доказателствени искания. Представям списък на разноски по
чл.80 от ГПК и доказателства за плащането им.
Адв. Н.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам съображенията изложени в писмения отговор на същата. Нямам
доказателствени искания. Представям списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните списъци по
чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Р,: - Ув. Окр. Съдии, моля да уважите въззивната жалба и отмените
решението на първоинстанционния съд, като незаконосъобразно и
необосновано. Поддържам подробно изложените съображенията във
въззивната жалба . На първо място бих искам да обърна внимание че първ.
производство беше спряно до произнасянето по Т.д и последвало по чл.132
пред ПАС. В цитираните произдоства съдът приема, че допълнителнителните
15
СМР са изпълнени без документация и инв. проект.
Съдът ясно е посочил, че единствено със съгласието на Д. В. биха могли
да се изготви такава документация. Още в този момент е установено, че е
налице споразумение или съгласие от страна на Д. В. по отношение на
извършените допълнителните СМР. Съдът приема, че не е доказано по силата
на какво основание и как са извършени плащанията – от В. към личните
сметки на управителите. Обръщам внимание имало е подписан договор с
дружество, но няма нито едно плащане извършено към дружеството. От
приетата СИЕ беше доказано ,че няма открита партида за този клиент в
счетоводството на дружеството. Във всички производства ответната страна
твърди, че плащанията които са били извършени представляват конклудентно
приемане на СМР. На първо място нямаме обективно плащане. На второ
място нямаме документация и на трето място се твърди, че е подписан
писмен договор за 73 000 лв. , но с допълнителните СМР ставали 109 000 лв.,
т.е няма и 49% увеличение на договореното, но няма нито един писмен
документ макар, че договора изисква писмена форма, какво закона изисква.
Тук имаме едни твърдения, че са извършени плащания към физическо лице.
Второто нещо което е важно в производството и смятам ,че първ.съд
е неглижирал приетата СТЕ от в.л. Г,. В нея асно е посочено ,че той
установява извършени СМР в размер на близо 12 000 лв. В същи момент
доказва ,че те са извършени в несъответствие с инв.проект и са необходими
разходи за над 7 000 лв., за да бъдат отстранени нередностите.
На трето място е доказано, че тези СМР на надценени с малко над 5 000
лв. При една проста сметка от тези три обстоятелства по експертизата е ясно
заключението, че не Д. В. има да плаща на дружеството, а дружеството „
Протер Инженеринг“ има да плаща на Д. В..
На следващо място иска да посоча, че в отговора на въззивната жалба
ответната страна твърди, че било без правно значение е дали искът е щял да
бъде уважен, като незаплатено задължение по договор и е възложена работа
без пълномощия. Това е несъстоятелно твърдения, тъй като ако е налице
водене на чужда работа без пълномощия, първоначалния иск трябваше да
бъде такъв. Производството трябваше да изисква други обстоятелства, които
да бъдат доказвани.
На последно място искам да ви обърна внимание, че решението по
16
отношение на възлагането и приемането на СМР, за което трябва да има
писмена документация каквато няма, то РС приема, че надлежно е
възложено, надлежно изпълнено и надлежно прието въз основа на
свидетелските показания на ответната страна, на лица които са били
служители на ответното дружество, които на основание чл.172 от ГПК са
заинтересовани от изхода на това производство.
Надявам се, че тук ще бъде обърнато по-сериозно внимание на
мотивите и направените заключения на ПАС и моля за 14 дневен срок за
писмени бележки, за да изложим по-подробно нашите мотиви.
Адв.Н. : - Първо искам с това да започна, че категорично възразявам
срещу списъка с разноски. За иск от 14 000 лв. интерес, не може
адв.възнаграждение да бъде 3 200 лв. Когато е определяно
адв.възнаграждение в се още е действала Наредба №, за минималните
размери на адв.възнаграждение, преди изменението от 04.01.2022 год. и моля
да бъде намалено до минимума според действащата по това време Наредбата
към момента на представяне на въззивната жалба.
Аз съм изложил подробни съображения в 9 страници в отговора на
въззивната жалба, защо същата е неоснователна и не смятам да обременявам
съда втори път да ги повтарям. Поддържам съображенията си изложени в
писмения отговор на въззивната жалба. Относно правоотношенията дали са
между „Профи Инженеринг“ и Д. В., самия Д. В. е приел,че е между „Профи
Инженеринг“ и самия него и е предявил иск пред Окръжен съд П, срещу „
Профи Инженеринг“, а не срещу съдружника С, П,, която е съдружник
управител, по сметка на която е плащал. Самия той е наясно и същото
решение което колегата обича да цитира – 65/ 2017 год. на Окръжен съд П, и
на ПАС са именно по повод това правоотношение. Т.е самия жалбоподател е
приел и във всички производства досега е твърдял, че тези плащания, които е
извършил на С, П, са именно за извършените СМР от дружеството „Профи
инженеринг“. Просто така са се договорили по някакви съображения. Този
въпрос е изцяло изчистен, още повече и в двете решения на ПОС и ПАС по
силата на присъдено нещо е присъдено, че правоотношението е между Д. В. и
„Профи Инженеринг“.
Относно СМР как били възложени. От тези 14 000 лв., 10 000 лв. са
17
монтиране на климатично инсталация от подизпълнителя. Тази климатична
инсталация, както се установи от свидетеля, който е служител, а освен това и
роднина и приятел на Д. В. е избрал лично Д. В. . По делото има безспорни
писмени доказателства, че тази сума е платена от „Профи инженеринг“,
приложена е фактура, приложено е преводно нареждане. Спор няма нито за
цената, нито за поръчката, нито за правоотношението , нито за каквото и да
било. За останалите СМР, не се спори от негова страна нито пред ПОС нито
пред ПАС, дали той ги е възлагал или не. Спори се за качеството. Третата
експертиза на в.л. Г, не е оспорена. Тя е приета и не е оспорена. Във
въззивната инстанция колегата се сеща, че не е направена както трябва.
Тогава беше момента да се оспорва. По тази причина решението е
постановено въз основа на събраните доказателство. Няма как да се
произнесе по нещо, което не е доказано или по някаква претенция по размер,
която не е установена.
Относно приемането на СМР. Именно това е вече предмет на това дело
№65/2017 год. именно ,че той не е правил възражение, че не ги приема в този
вид, в който са изработени и беше осъдил „Профи Инженеринг“ да заплати
цялата сума, за която е осъден. Направено е че не се приемат във вида, в
който са изпълнени и чрез ЧСИ сме изпълнили задълженията си към Д. В. и
са представени доказателства по делото, че е платена цялата сума. Изп. дело е
прекратено. Има влязло в сила решение , претенцията е изплатена изцяло, не
виждам какво общо има това дело №65. Плащанията не ги оспорваме и той не
ги оспорва. Разпитани бяха свидетели, които пряко са извършвали тези СМР.
Установи се какво са работили тези хора. Всичко каквото са поискали е
изпълнено и тогава е постановено това решение, включително и изслушване
на записа от съдебното заседание.
Неоснователна е въззивната жалба. Моля да оставите в сила решението.
Представям списък на разноски, които моля да ни бъдат присъдени, който е в
минимален размер.
Реплика на адв. Р,: Относно неточностите, което колегата каза. Първо
ние не оспорваме експертизата, напротив, експертизата е приета и трябва да
бъде прочетена по начина по който я е изготвило вещото лице. РС не е отчел
какво е написало вещото лице. То казва, че СМР са за 11 000 лв. , насреща
разходи и неизпълнени са по-голяма сума, около 13 000 лв.
18
Втората неточност, която посочи колегата, че свидетеля бил роднина .
Ако беше така, щеше да бъде изключен, а той заявява ,че няма родство между
страните по делото.
Третото нещо, което колегата посочи неточно е по отношение на
плащането. Една проста сметка – договорът е за 73 000 лв., инв.проект е 6 000
лв. и 10 000 лв. е отоплителната инсталация, или общо 89 000 лв. колкото са
заплатени.
Третата неточност, да, имаше извънредно заседание и протокола беше
коригиран, защото не беше точен. Не е коректно да се правят такива
изказвания.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
СЛАГА КРАЙ на устните състезания.
ДАВА срок за писмена защита на пълномощника на жалбоподателя до
02.03.20, год.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 9,50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19