МОТИВИ към Присъда № 134/20.05.2020г. постановена по НОХД № 176/2020г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия К.Р.К. *** е за
това, че на 28.02.2020 г. в гр.Р., е управлява моторно-превозно средство - лек автомобил
„Фолксваген Поло“ с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 1,73 на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по чл.343б,
ал.1 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда
на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, съгласно определението
на съда в проведеното разпоредително заседание. При предварителното изслушване подс.К.
е признал фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372,
ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв.И. счита, че делото
е изяснено от фактическа и правна страна, като моли да бъде наложено наказание
към минимума и след това редуцирано по реда на чл.58а от НК по отношение на
лишаването от свобода, а по отношение на глобата да бъде определена към
минимума. Счита, че по отношение на подзащитният й е настъпила реабилитация по
чл.88а от НК по отношение на предходните му осъждания, поради което моли
наложеното наказание лишаване от свобода да не бъде търпяно ефективно, а да
бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с
оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Предлага на съда
да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като предлага
наказанието да бъде определено към минимума и след това намалено по реда на
чл.58а от НК, а по отношение на лишаването от право да управлява МПС за бъде
лишен за срок от 2 години.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият К.Р.К. е правоспособен водач и притежава СУМПС
№ ***/19.02.2019г., категории В. АМ, С, В, М, АМ, ТКТ. Същият има налагани множество
наказания по ЗДвП до настоящия момент.
Свидетелите Т.Й.Т. и Д.А.В. - служители в сектор „ПП“ при
ОД на МВР - гр.Разград, били назначени в наряд, като дежурни по КАТ за времето от
08:00 часа до 20:00 часа на 28.02.2020 г.
Около 16.45 часа, на 28.02.2020г., св.Т. *** със служебния
полицейски автомобил КИА с рег. № ***. Пред него се движела колона от три автомобила,
като вторият лек автомобил „Фолксваген Поло“, зелен на цвят извършил неправилна
маневра - изпреварване на движещият се пред него учебен автомобил при наличие на
маркировка „М1“, което е и нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Тогава св.Т. веднага включил специалните светлини на служебния
му автомобил и последвал зеления автомобил, като след пуснат звуков сигнал го спрял
до сервиза за гуми, намиращ се на ул.Перистър до заведение „Металик“. Св.Т.Т. слязъл
от служебния автомобил, представил се на водача на автомобила и поискал документите
за правоуправление и регистрация на лекият автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №
***.
Св.Т.Т. установил, че автомобилът се управлява от подс. К.Р.К.
***, след което го поканил да го последва с автомобила си до сградата на сектор
„ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, за да бъде съставен акт за извършеното от него административно
нарушение по ЗДвП.
Подс.К. не възразил и последвал полицейският служител до сградата
на сектор ПП“, където св.В. изпробвал подсъдимия за алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510“, електронната скала на който отчела концентрация на алкохол
в размер на 2,19 на хиляда в издишания въздух от подс. К.К..
След това св.В. съставил на подс.К. АУАН с бл.№
030109/28.02.2020 г., като с акта било иззето и СУМПС № *** ведно с контролен талон
№ ***, издадени на името на подсъдимия. После св.К. предложил на подсъдимия да даде
кръвна проба и му издал талон за медицинско изследване с бл. № ***/28.02.2020 г.,
който бил подписан от подс.К. и същият дал кръв за изследване.
След това подс.К.К. със Заповед за задържане рег. № 1873 зз-34/
28.02.2020 г., издадена на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР бил задържан за срок
от 24 часа, считано от 16,40 часа на 28.02.2020г.
Във връзка с установеното в процес на извършената полицейска
проверка и с оглед наличието на данните за извършено престъпление по смисъла на
чл.343б, ал.1 от НК било започнато настоящото бързо производство.
В хода на разследването въз основа на дадената кръвна проба
от подс. К.Р.К. били назначени химическа и съдебномедицинска експертиза.
Видно от заключението по назначената по делото химическа експертиза,
в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс.К., е установен етилов алкохол
в количество 1,71 %о.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подс.К., към момента на
извършване на деянието на 28.02.2020г. в 16,45 часа, била в размер на 1.73 на хиляда,
което отговаря на средна степен на алкохолно повлияване.
При такова алкохолно опиянение е нарушена координацията на
движенията, забавени са реакциите и мисленето. Средно са намалени самокритичността
и самопреценката.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на всички събрани и проверени по реда на НПК писмени и
гласни доказателства- обясненията на подс.К., показанията на свидетелите, АУАН,
талон за мед.изследване, справка за нарушител, НП, заключенията по назначените
експертизи и др.писмени доказателства. Всички те са единни и непротиворечиви и
установяват по несъмнен начин възприетата от съда фактическа обстановка.
За съставомерността на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че деецът управлява МПС след
употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда. В случая по несъмнен начин
се установява, че на инкриминираната дата- 28.02.2020г. подс.К. *** е управлявал
лек автомобил Фолксваген Поло с концентрация на алкохол в кръвта от 1,73 на хиляда,
което е в повече от предвиденото в закона- 1,2 на хиляда. В случая по несъмнен начин
се установява, както факта на управление на автомобила от подс.К., така и наличието
на висока концентрация на алкохол в кръвта при това управление. Концентрацията на
алкохол в кръвта е установена от полицейски служители, компетентни да извършват
тестване с техническо средство Алкотест Дрегер. Последното е регистрирано и в изправност,
като редът е съобразно предвидения в Наредба № 1/19.07.2017г. за реда на установяване
на употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. От субективна
страна подсъдимият е действал при пряк умисъл, съзнавайки, че управлява автомобила
след употреба на алкохол.
При определяне и индивидуализиране на наказанието за това
престъпление съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е малко над изискуемата
от закона /1,2 на хиляда/, направеното самопризнание още на ДП и чистото съдебно
минало, поради което му определи наказания към минимума, предвиден в закона, а
именно 1 година лишаване от свобода и 200 лв. глоба. Определеното наказание 1
година лишаване от свобода съдът намали с 1/3 на основание чл.58а от НК, поради
което му наложи наказание от 8 месеца лишаване от свобода. Наказанието съдът
намира, че не следва да бъде изтърпяно ефективно, а следва да бъде отложено по
реда на чл.66, ал.1 от НК предвид чистото съдебно минало на подс.К., тъй като
по отношение на него е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1 и ал.4 във вр. с
чл.82, ал.1, т.4 и т.5 от НК по отношение на предходните му осъждания.
Видно от приложената справка за съдимост подс.К. е
осъждан по НОХД № 1004/2005г. на РС- Разград, влязла в сила на 26.01.2006г., с
наложено наказание пробация за срок от 1 година и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година; по НОХД № 151/2010г. на РС- Разград, в сила
от 14.04.2010г., с наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години; по НОХД № 675/2010г. на РС- Разград, в сила от 19.03.2011г. с наложено
наказание 1 година лишаване от свобода при първоначален строг режим, като на
основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД №
151/2010г. С определение от 29.06.2012г.п по ЧНД № 482/2012г. на ОС- Плевен,
подс.К. е бил условно предсрочно освободен с остатък 1 месец и 6 дни, като на
основание чл.70, ал.6 от НК е установен изпитателен срок в размер на 6 месеца.
От изложеното следва, че по отношение на тези му
осъждания е настъпила реабилитацията по чл.88а от НК, тъй като по отношение на всяко
едно от осъжданията са изтекли сроковете по чл.82, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
Спорният момент е дали в случая намира приложение чл.88а, ал.2 от НК, т.е. дали
следва да са изтекли 10 години от изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или важи кратката давност по чл.82, ал.1, т.4 от НК. Тъй като
наложеното наказание е в размер на 1 година и не е повече от една година лишаване
от свобода, то следва да се приеме, че ще важи единствено и само давността по
чл.82, ал.1, т.4 от Нк ,т.е. от изтърпяване на наказанието да е изтекъл 5
годишен срок. Това действително е така, тъй като от изтърпяване на наказанието
/29.12.2012г.- когато е изтекъл изпитателния срок по УПО/ са изтекли повече от
5 години, т.е. давността по чл.82, ал.1, т.4 от НК по отношение на осъдения К.
е настъпила още на 29.12.2017г. и следователно към момента на извършване на
настоящото деяние същият е неосъждан и по отношение на него може да намери
приложение разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: