№ 48584
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110124582 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. И. Т. срещу „А. С. В.“ ЕАД, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основА.е чл. 124, ал. 1 ГПК за
недължимост поради изтекла погасителна давност на сумата от 1154,92 лева,
представляваща прехвърлено чрез цесия вземане за главница по договор за потребителски
кредит от 14.06.2016г., изискуема на 10.06.2017г., сключен между ищеца и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, сумата от 154,03 лева, представляваща лихви за периода от 15.07.2016г.
до 09.06.2017г., сумата от 963,43 лева, представляваща неустойка изискуема на 10.06.2017г.,
сумата от 309,21 лева, представляваща лихва за забава за периода от 10.06.2017г. до
03.05.2019г. и сумата от 459,70 лева, представляваща лихва за забава за периода от
03.05.2019г. до 01.08.2023г.
Ищецът твърди, че на 14.06.2016г. бил сключил договор за паричен заем № ********* с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. По силата на Приложение № 1 от 03.05.2019г. към рамков
договор за цесия от 03.05.2019г. вземА.ята били прехвърлени на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, а на същата дата с Приложение № 1 към рамков договор за
цесия от 03.05.2019г. „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърлило
вземА.ята на „А. С. В.“ ЕАД. Сочи, че процесните вземА.я били погасени по давност с
изтичане на 5-годишен давностен срок за главницата и 3годишен такъв за лихвите, по
отношение на които се позовава и на чл. 119 ЗЗД. Обосновава правния си интерес от иска с
довода, че ответното дружество било претендирало вземА.ята извънсъдебно.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „А. С. В.“ ЕАД е подал отговор на исковата
молба, в който развива съображения за недопустимост на предявените искове. Ответникът
сочи, че за процесните вземА.я била издадена в негова полза заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 69661/2018г. по описа на СРС, 142-ри
състав, която била влязла в сила и на 09.01.2020г. бил издаден изпълнителен лист, въз
основа на който на 18.01.2024г. било образувано изп.д. № 221/2024г. по описа на ЧСИ
Неделчо Митев. Ответникът сочи, че при това положение искът бил недопустим, тъй като се
позовавал на обстоятелства, настъпили преди влизане в сила на заповедта за изпълнение, а
същевременно с него не се оспорвало изпълнението.
С оглед това становище на ответника, с разпореждане от 04.11.2024г. съдът е указал
на ищеца да уточни, дали срещу него е издадена заповед за изпълнение на процесните
вземА.я, респективно дали е подал възражение срещу нея или е влязла в сила и на коя дата,
както и да уточни периода на давността, на който се позовава.
С молба-уточнение от 19.11.2024г. ищецът е посочил, че не му е известно за
процесните вземА.я да е била издавана заповед за изпълнение, както и че се позовава на
1
давност за периода от 10.06.2017г. до 10.06.2022г.
От служебно изисканото от съда с оглед установяване допустимостта на иска ч.гр.д.
№ 69661/2018г. по описа на СРС, 142-ри състав, се установява, че делото е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД /праводател на ответника по настоящото дело/
срещу ищеца С. И. Т. за вземА.я по Договор за потребителски кредит от 14.06.2016г.
сключен между С. И. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД, вземА.ята, по който са
прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а с
Приложение № 1 от 03.07.2018г. към рамков договор за цесия от 30.01.2017г. е прехвърлено
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
ПретендирА.те вземА.я са главница в размер на 1154,91 лева, ведно със законната лихва от
31.10.2018г. до изплащане на вземането, 154,03 лева – договорна лихва за периода от
23.06.2016г. до 10.08.2017г., гакса в размер на 963,43 лева и мораторна лихва за периода от
11.08.2017г. до 17.10.2018г. в размер на 177,65 лева.
За посочените вземА.я е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 11.02.2019г. по ч.гр.д. № 69661/2018г. по описа на СРС, 142-ри състав.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 17.03.2019г. и е влязла в сила на
02.04.2019г. с изтичане на двуседмичния срок за възражение съгласно приложимата към този
момент редакция на чл. 414, ал. 2 ГПК.
При тази фактическа обстановка съдът установи, че предявените искове са
процесуално недопустими по следните съображения.
В хипотезата на издадена заповед за изпълнение, редът за защита на длъжника е чрез
подаване на възражение срещу нея, евентуално чрез отрицателен установителен иск в срока
за възражение. След влизане в сила на заповедта за изпълнение, отрицателният
установителен иск може да се основава само на обстоятелства, настъпили след изтичане
срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, т.е. след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Това е така, защото по аргумент от чл. 424, ал. 1 ГПК влизането в сила на
заповедта за изпълнение има преклудиращ ефект по отношение на възраженията, които
длъжникът е могъл да наведе в рамките на срока за възражение. По-късното релевиране на
такива възражения е възможно единствено при наличието на новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му
бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Съгласно задължителните указА.я, дадени с т. 16 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, навеждането на твърдения за такива
обстоятелства е от обуславящо значение за допустимостта на иска.
В конкретния случай се установи, че за вземА.ята, предмет на предявените
отрицателни установителни искове, е налице влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ищеца С. И. Т. в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, за което не спорят, че е праводател по силата на цесия на ответника по настоящото
дело „А. С. В.“ ЕАД.
При това положение и предвид посочената по-горе преклузия за оспорване на
вземането на основА.я, които длъжникът е могъл да изчерпи в срока за възражение срещу
заповедта за изпълнение, ищецът не може да оспорва дължимостта на процесните вземА.я
въз основа на погасителна давност, текла към датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение. В случая ищецът не твърди наличието на новооткрити обстоятелства или нови
писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни до изтичане срока за
подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок, поради което
искът не подлежи на разглеждане и по реда на чл. 424 ГПК. От своя страна защитата срещу
изпълнението на признатото с влязла в сила заповед за изпълнение вземане по реда на чл.
439, ал. 1 ГПК, може да се основава единствено на твърдения за новонастъпили
обстоятелства за периода след датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение -
02.04.2019г., каквито в случая не се твърдят.
2
Предвид гореизложеното, предявените отрицателни установителни искове са
процесуално недопустими и исковата молба следва да бъде върната на основА.е чл. 130
ГПК.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият не е
сторил разноски, а претендира единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определи на 50 лева, доколкото защитата му по делото се изразява единствено в
подаване на отговор на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 138816 от 26.04.2024г., подадена от С. И. Т. срещу „А.
С. В.“ ЕАД.
ОСЪЖДА С. И. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Б“, бл. 16А, ет. 2, ап.
4А, да заплати на „А. С. В.“ ЕАД, с ЕИК: ******, с адрес: гр. София, бул. „Д-р П. Д.“ № 25,
офис-сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, на основА.е чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК сумата от 50
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3