Решение по дело №4550/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262984
Дата: 19 септември 2022 г. (в сила от 7 юли 2023 г.)
Съдия: Любка Емилова Голакова
Дело: 20201100104550
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 19.09.2022г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4 550 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Ищецът - Г.А. У. твърди, че е собственик на лек автомобил ауди С 8 с per. №*******, относно който е сключил застраховка „каско” с ответника за периода 12.07.2019г. - 11.07.2020г. със застрахователна сума — 75 000 лв. Посочва, че в срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно събитие кражба в периода между 18.30 ч. на 10.01.2020г. до 12.10 ч. на 11.01.2020г. в гр. София, ул. „*******. Относно това събитие ищецът незабавно е уведомил органите на МВР и е образувано досъдебно производство № ДПК - 38/2020г. по описа на 04 РПУ - София, което е спряно поради неразкриване на извършителя. Ищецът е уведомил незабавно и застрахователя, за което е образувана щета №23020031000016, по която ответникът е постановил отказ. Мотивите на последния за това са, че при сключване на застрахователния договор е декларирано, че автомобилът има един оригинален ключ и дистанционно, а по щетата - че има само един оригинален ключ, тоест съществува несъответствие между заявените от ищеца обстоятелства. Ищецът твърди, че хипотезите, при които застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение са уредени в чл. 408, ал. 1 от КЗ, като разглежданият случай не попада в нито една от тях. Ищецът посочва, че от самото сключване на застрахователния договор автомобилът е имал 1 оригинален ключ, който технически и фабрично представлява комбинация между ключ и дистанционно управление. Предвид това ищецът поддържа, че е върнал това, което е и декларирал - оригиналния ключ, заедно с дистанционното управление, което е неразделна част от него. Евентуално поддържа, че не връщането на дистанционното управление не може да бъде квалифицирано като обстоятелство по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Поддържа, че клаузата на чл. 61 от общите условия, при които е сключен застрахователния договор е нищожна тъй като противоречи на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което:

- се осъди ответникът да му заплати сумата 75 000 лв. — застрахователно обезщетение, заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и

- се прогласи нищожността на чл. 61 от общите условия. Претендира направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 187 от делото/. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото.  

Ответникът - ЗАД „А.” заявява, че не оспорва фактът, че между страните е сключен описания в исковата молба застрахователен договор, както и че на 14.01.2020г. ищецът е предал един оригинален ключ от застрахования автомобил. На следващо място посочва, че ищецът е е декларирал, че около 17.10 часа на 10.01.2020г. е паркирал лекия автомобил. От извършената експертиза на предадения оригинален ключ от него се установява, че същият е използван последно на 09.01.2020г. в 16:53:20 ч. Следователно съществува несъответствие от посоченото от ищеца и установеното от експертизата на оригиналния ключ. С оглед на това се поддържа, че има право да откаже изплащане на обезщетение на основание т. 14.8 от общите условия - застрахованият не е предоставил достоверни данни относно обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното обезщетение. Поддържа, че са налице и предпоставките на чл. 61 от Общите условия застрахователят да откаже изплащането на обезщетение. При евентуалност поддържа, че неизпълнението на задълженията на ищеца следва да обуслови намаление на застрахователното обезщетение с 90%. На следващо място поддържа, че действителната стойност на автомобила към датата на събитието е по- ниска от размера на предявения иск. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 189/ от делото.

В съдебно заседание на 11.05.2022г. съдът е допуснал намаляване на размера на предявения иск на основание чл. 214 от ГПК от 75 000 лева на 71 246 лева, като за разликата над 71 246 лв. до предявения размер от 75 000 лв. производството по делото е прекратено на основание чл. 232 от ГПК и определението е влязло в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

- сключване на описания в исковата молба застрахователен договор,

- деклариране от ищеца при сключване на застрахователния договор, че към лекия автомобил има един оригинален ключ и едно дистанционно,

- на 14.01.2020г. ищецът е предал един оригинален ключ от застрахования автомобил и

- относно описаното застрахователно събитие от ищеца е образувана при ответника застрахователна преписка по щета №23020030100016.

По делото на страница 12 е представено свидетелство за регистрация част I на лек автомобил марка“Ауди“, модел „С8“, с рег. № *******, собственост на ищеца Г.У..

На 11.07.2019г. между ищеца и ответника е сключена комбинирана застрахователна полица 0306Х0490316 за застраховки каско и злополука относно процесния лек автомобил с период на покритие 12.07.2019г. – 11.07.2020г., клауза – „П” пълно каско, допълнително покритие – Асистанс, застрахователна сума – 75 000 лв. и застрахователната премия е разсрочена на четири части. Съгласно клаузите на т. 12 в раздел I „Общи положения“ и т. 11 от раздел XVIII „Дефиниции“ от общите условия на застрахователния договор при Клауза П – Пълно Каско застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застраховането МПС, причинени от всички рискове по клаузи „М“, „Ч“ и „К“ (Кражба), като дадената в тях дефиниция за кражба покрива състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК. В раздел IV са посочени изключените рискове, в които в т. 14.8 е вписано „заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверени данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие”.Съгласно т. 61 от общите условия „При неизпълнение от страна на застрахования на задълженията му по т. 56, т. 58, кактои ако не спази сроковете по т. 58.2.2 или т. 58.2.3, или не представи който и да е от документите и/или реквизитите по т. 59 /като в т. 59.6.8 се изисква предоставянето на всички ключове за заключване, контактни ключове, дистанционни управления за централно заключване/, застрахователят може да намали или откаже изплащане на обезщетение”.

От представеното на страница 13 Предложение-декларация за сключване на застраховки „КАСКО“ и „ЗЛОПОЛУКА“, се установява, че А.С.Г.е декларирал при сключване на договора, че МПС е оборудвано с имобилайзер, има работеща алармена система и един брой дистанционни упр. за аларма и/или центр. заключване.

С писма от 07.04.2020г. и от 08.05.2020г. по преписка по щета № 23020030100016, застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение. За да постави отказ, застрахователят е приел, че не са изпълнение условията на т. 59 от Общите условия на застраховката, тъй като при сключване на застрахователния договор са декларирани 1 брой ключ и 1 бр. дистанционно управление за аларма и/или централно заключване. Посочено е още, че на 14.01.2020г. по преписката е предаден само 1 брой оригинален ключ.

От приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че средната пазарна стойност на застрахования автомобил „Ауди“ модел „С8“, per. №*******, към момента на настъпване на застрахователното събитие – 10.01.2020г г. е в размер на 71 246 лв. Вещото лице посочва, че оригиналният ключ на процесния лек автомобил предоставен от производителя съставлява едновременно ключ за безконтактно запалване на автомобила и дистанционно за отключване на централното заключване и вграденият имобилайзер/аларма. Описва, че информацията за датата и часа в процесния автомобил се обновява при избор на един от двата възможни режима:

- автоматичен режим - настройват се автоматично, при което се синхронизират с предавател за време/дата;

- ръчен режим, при който часовникът не е в режим на радиоуправление.

Вещото лице посочва още, че информацията съхранявана в ключа се обновява при всяко негово използване. Същата може да се разчете и се разделя на две части:

- информация закодирана от производителя, която не се променя при

външни въздействия;

- променяща се информация относно диагностични параметри на автомобила.

Информацията касаеща диагностичните параметри се извлича от компютъра на автомобила при активиране и деактивиране на ключа, като се запаметяват данните към момента на последното му използване. Същите се променят, при всяко следващо използване на ключа, като новите данни изтриват старите. В тези променящи се данни се съдържа информация за текущата дата и час при последното използване на ключа. Тази информация съответства на данните за дата и час на автомобила. Експертът сочи, че причината за съществуваща разлика между реалните дата и час, и съхранената информация в ключа може да е в резултат на неактуализирани данни вследствие на:

-        избран ръчен режим на обновяване на данните за дата и час и неактулизирането им от водача;

-        избран автоматичен режим и възникнал проблем при синхронизиране на информацията. Експертът описва още, че в оригиналните ключове на процесния автомобил Audi S8 се съхранява:

1.      Закодирана информация от производителя - номер на рама; модел на превозното средство; дата на производство. Тези параметри могат да бъдат променени, единствено чрез хардуерно, физическо разглобяване на ключа и смяна на неговия транспондер (чип).

2.      Променлива информация относно диагностични параметри към момента на последното използване на ключа. Тя се променя при всяко следващо използване на ключа, като при запис на новите данни се изтриват старите. Тази информация съдържа: дата и час на последно използване на ключа; показание на километража за изминат пробег на МПС до този момент; Данни за нивото на маслото.

Сервизни интервали:

- Изминат пробег от последното техническо обслужване;

- Изминат период от време в дни от последното техническо обслужване;

- Пробег след който трябва да се смени моторното масло;

- Период след който трябва да се смени моторното масло.

Вещото лице приема, че записаните данни в ключа не могат да се манипулират, но има възможност да се манипулират данните в самият автомобил, чрез използване на специализирана апаратура и софтуер. От предоставената разпечатка при разчитането на предоставеният ключ от собственика на застрахователя следва, че последно е използван на 09.01.2020 г. в 16 часа 53 минути и 20 секунди.

По искане на ищеца са допуснати допълнителни задачи към съдебно-автотехническата експертиза, като изготвеното заключение е неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и пълно. По допълнителната експертиза, вещото лице допълва, че за процесния автомобил записването на информация за дата, час и изминат пробег в ключа на автомобила се извършва към момента на последното стартиране на двигателя на автомобила. Информацията съхранена в ключа, съответства на информацията за дата и изминат пробег към момента на последното стартиране. Описва, че в съхранената информация в ключа не е отразен пробегът изминат от автомобила след момента на последното му стартиране. Ключът не съхранява информация при отключване на автомобила, без да бъде стартиран двигателят му или ако бъде отворен само багажник и след това бъде заключен.

    

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

          С определение постановено на основание чл. 146 от ГПК е разпределена доказателствената тежест между страните:

1. на ищеца:

- съдържание на сключения застрахователен договор, включително и общите условия, които са приложими към него,

- относно застрахования лек автомобил има 1 оригинален ключ, който технически и фабрично включва в себе си и дистанционно управление,

- в какъв период е настъпило застрахователния риск - кражба,

- изпълнение на всичките си задължения по договора при настъпване на застрахователния риск и

- средна пазарна цена на застрахования лек автомобил към датата на настъпване на застрахователния риск.

2. на ответника е да установи:

- кога за последен път е използван предадения от ищеца оригинален ключ на застрахования лек автомобил и

- по какъв начин непредаването на дисцанционното управление е допринесло за настъпване на застрахователното събитие и

- средната пазарна стойност на автомобила към датата на посоченото от ищеца застрахователно събитие.

В настоящия случай между страните не спорно, а и се установява, че към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие – 10.01.2020 г., ищецът е бил застраховано лице по действителен договор за имуществено застраховане каско и злополука за лек автомобил марка „Ауди“, модел „С 8“, рег.№*******, съгласно полица № 0306Х0490316 от 11.07.2019 г. с клауза „Пълно каско“, в която един от покритите рискове е настъпилото „противозаконно отнемане на цялото МПС с намерение за ползване“ (т. 11.3 от Общите условия към застрахователния договор).

Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да изплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403 и 404 от КЗ и съобразно сключения между страните договор за имуществено застраховане - да уведоми застрахователя за настъпването на застрахователното събитие и да представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на събитието и размера на вредите.

Не се спори, че ответникът не е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, като е налице и изричен отказ на застрахователя, обективиран в негово писмо от 07.04.2020 г. и от 08.05.2020г. Отказът е обоснован с мотиви за неизпълнение от застрахования на задължението му по т. 59 от общите условия към застрахователния договор – а именно, че не е предоставено от ищеца 1 брой дистанционно управление на автомобила.

В конкретния случай, съдът приема, че не е налице неизпълнение по т. 59 от Общите условия за застраховка на моторни превозни средства „Каско” към застрахователния договор. От заключението на авто – техническата експертиза се установи обстоятелството, че за процесния автомобил оригиналният ключ предоставен от производителя съставлява едновременно ключ за безконтактно запалване на автомобила и дистанционно за отключване на централното заключване и вграденият имобилайзер/аларма. И следователно с връщането на 1 брой ключ за застрахования автомобил, включващ в себе си и вградено дистанционно управление, ищецът е  изпълнил задължението си по т. 59.6.8 от посочените общи условия, тоест няма съществуващо дистанционно управление за автомобила, което не е предоставено на застрахователя. Предвид така установено не е налице посоченото основание, във връчените на ищеца откази от ответника, за незаплащане на претендираното застрахователно обезщетение.  

За първи път с отговора на исковата молба са въведени от застрахователя две нови допълнителни основания, на които се поддържа, че следва да бъде отказано изплащане на застрахователно обезщетение.

Първото от тях е, че ищецът не е предоставил достоверни данни относно обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното обезщетение – т. 14.8 от посочените по-горе общи условия, а именно – заявил е, че е паркирал автомобила на 10.01.2020г. около 17.10 часа, а в предадения оригинален ключ се установява, че същият е използван последно на 09.01.2020г. в 16:53:20 ч. На л. 149 от делото е представено попълненото и подписано от ищеца сведение, което е подадено до ответника, в което лицето описва, че последно е паркирал автомобила на 10.01.2020г. около 18.30 часа на адрес /посочен е подробен адрес/ и на 11.01.2020г. около 12.10 часа е установил липсата на автомобила. От  заключенията на авто – техническата експертиза се установява, че действително последното вписване за ползване на автомобила /стартиране на двигателя му/ е на 09.01.2020г. в 16 часа, 53 минути и 20 секунди. В основното заключение на вещото лице са посочени две причини, поради които може да има разминаване между реалните дати и час на последно използване на автомобила и съхранената в ключа информация. Първата причина е ако е избран ръчен режим на обновяване на данните за дата и час и не е актуализиран от водача. В разглеждания случай няма твърдения за това от ищеца, поради което съдът приема, че не следва да бъде обсъждана тази хипотеза. Втората възможна причина е, ако е избран автоматичен режим и е възникнал проблем при синхронизиране на информацията. Вещото лице е посочило, че доколкото този описан проблем не е свързан с техническото състояние на автомобила и обикновено не се следи от водача на автомобила.

В чл. 408, ал. 1 КЗ урежда хипотезите, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при имуществено застраховане:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;

4. в други случаи, предвидени със закон.

Въпросът, който следва да бъде разгледан е дали така установеното по делото – разминаване в информацията, която ищецът е подал към ответника за последно използване на автомобила и записаното в предадения от него ключ от същия, може да бъде подведено под разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ. За да се приложи посочената правна норма следва да се установи настъпването на следните факти:

- неизпълнение на задължение на застрахования по застрахователния договор, което е предвидено в закон или в застрахователния договор,

- същото следва да се квалифицира като значително с оглед интереса на застрахователя и

- това неизпълнение е довело до настъпване на застрахователното събитие.

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства или изложил аргументи, по какъв начин посочването на повече от 24 часа по-късно ползване на лекия автомобил от записаното в ключа на същия, влияе върху неговия интерес и въз основа на това да се извърши преценка дали това е значително или не, както и съответно не е установено това неизпълнение на ищеца да е довело до настъпване на застрахователното събитие. С оглед на така посоченото следва, че от събраните доказателства не се установяват факти, за да се приеме, че това нарушение от страна на ищеца при описание на датата и часа на настъпване на застрахователното събитие, да може да бъде включено в хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ и следователно не представлява основание за пълен отказ от заплащане на застрахователното обезщетение. Допълнително следва да се посочи, че доколкото автомобилът не е намерен, не може да бъде направена съпоставка с данните в него и съответно да се установи дали разминаването в информацията подадена от ищеца към ответника и записаното в ключа на автомобила се дължи на обективен факт - техническа неизправност в синхронизацията или на субективен – подаване на неверни данни от ищеца. Тоест не може при така събраните доказателства да се установи категорично, че ищецът не е подал вярна информация относно периода на настъпване на застрахователното събитие.  

Второто основание, което за първи път се поддържа евентуално от ответника е, че така установеното нарушение на ищеца е основание да бъде намалено застрахователното обезщетение с 90%.   

В Кодекса за застраховането не е уредена хипотезата при какви предпоставки и по какъв ред е допустимо да бъде намалено застрахователното обезщетение при имуществено застраховане. С оглед на това този въпрос е предоставен на волята на страните в договора.   В т. 61 от посочените по-горе общи условия е предвидена такава възможност да бъде намалено дължимото от ответника застрахователно обезщетение при неизпълнение на следните задължения на застрахования: т. 56, т. 58, не спазване на сроковете по т. 58.2.2 или т. 58.2.3 или не предоставяне на кой и да е от документите и/или реквизитите по т. 59. Ответникът не е конкретизирал коя от всички изчерпателно изброени случаи има предвид, за да се обоснове своето искане за намаляване на застрахователното обезщетение. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че така направеното възражение от ответника не е достатъчно конкретизирано, за да бъде разгледано по същество. Допълнително следва да се посочи, че независимо от това коя от изброените в т. 61 от общите условия има предвид ответникът, то доколкото не са ангажирани доказателства за взаимно договаряне между страните за реда, по който следва да бъде извършено намалението /математическа формула, процент или друг начин/, то така договореното в общите условия право на застрахователя не може да намери приложение. 

Действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното събитие, съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно авто – техническа експертиза, е в размер на 71 246 лв.

Предвид изложените мотиви съдът приема, че са установени по делото всички представки и предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като застрахователят следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2020 г. до окончателно погасяване на задължението.

 

 

Относно предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД

Ищецът е поискал да бъде признато от съда недействителността на разпоредбата на чл. 61 от Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /”Каско”/ на ответника в частта,  която е прието, че ответникът има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при непредставяне на някой от реквизитите по чл. 59 от Общите условия.

С оглед установеното от фактическа страна в производството, че по отношение на ищеца няма неизпълнение на задължението му по чл. 59 от Общите условия, съдът приема, че за тази страна липсва правен интерес от разглеждане на предявения иск, поради което производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

 

Относно направените по делото разноски

При този изход на спора право на разноски има ищецът.

Направените от ищеца разноски са в общ размер на 6 740 лв., от които: 3 080 лева заплатена държавна такса, 850 лева - депозит по допуснатата съдебно – автотехническа експертиза /основна и допълнителна/, 10 лева – съдебно удостоверение и 2 800 лева – заплатен адвокатски хонорар. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и размера на предявения иск – 71 246 лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение за настоящото дело е 2 667, 38 лева. С оглед изложеното, съдът намира наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца за  неоснователно.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6 740 лева.  

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.А.У., ЕГН - **********с адрес: ***, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата 71 246 лева, представляваща застрахователно обезщетение по щета № 23020030100016, образувана по договор за имуществена застраховка Каско и Злополука, клауза П – Пълно Каско, във формата на комбинирана застрахователна полица № 0306Х0490316 от 11.07.2019 г., за установено на 11.01.2020 г. застрахователно събитие „Кражба“ на лек автомобил марка „Ауди“, модел „С 8“ с рег. № *******, заедно със законната лихва върху тази сума от 01.06.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 6 740 лева.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. №4 550/2020г. в частта, в която е предявен иск от Г.А.У., ЕГН - **********с адрес: *** срещу З. „А.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и петитум - да бъде призната недействителността на разпоредбата на чл. 61 от Общи условия за застраховка на моторни превозни средства /”Каско”/ на ответника в частта,  която е прието, че ответникът има право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при непредставяне на някой от реквизитите по чл. 59 от Общите условия.

         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: