Р Е Ш Е Н И Е
№ I-110
14.12.2018г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански
състав, в публично съдебно заседание, на четиринадесети ноември две хиляди и
осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
Секретар Ани
Цветанова
Прокурор
Валентина Ч.а
като разгледа докладваното от младши съдия
Марина Мавродиева в.гр.д. № 1535 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК и е образувано по постъпила въззивна жалба от Професионална гимназия
по селско стопанство „Златна нива“ гр. Айтос, адрес: гр. Айтос, ул. „Славянска“
№ 50, представлявано от директора Т. Г. Ч. срещу Решение № 148 от 07.08.2018г.
на Районен съд Айтос, постановено по гр.д. № 199/2018г. по описа на съда.
С обжалвания съдебен акт първа инстанция
е приела за установено, че Р.Й.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. А., ул. Ч. №**, е завършил
средното си образование в обучаващото го заведение с наименование Техникум по
селско стопанство „Георги Димитров“ гр. Айтос, понастоящем Професионална гимназия
по селско стопанство „Златна нива“ гр. Айтос, след успешно завършване на пълния
четиригодишен курс на обучение по специалността „Растениевъдство“ в периода от
15.09.1990 г. до 14.09.1994 г., с професионална квалификация „техник –
растениевъд“, трета квалификационна степен и след успешно положени държавни
зрелостни и квалификационни изпити, както следва: по български език и
литература през януарската сесия на 1994/1995 г. с „добър 4“, математика през
юнската сесия на 1996 г. със „среден 3“ и теория и практика на професията и
специалността през юнската сесия на 1996 г. съответно със „среден 3,33“ по
теория и „отличен 6“ по практика, за което да му бъде издадена диплома за
завършеното средно образование.
Жалбоподателят е останал недоволен от
обжалваното решение като сочи, че за издаване на диплома за средно образование
на Р.Т. е нужно да е положил 4 изпита – държавен зрелостен изпит (ДЗИ) по
български език и литература (БЕЛ), държавен зрелостен изпит по математика,
държавен квалификационен изпит по теория на професията, както и държавен
квалификационен изпит по практика на професията. Счита, че по делото не е
доказано успешното полагане на държавен зрелостен изпит по български език и
литература като в личното досие на Т. за този изпит е записано, че през
януарската сесия 1994/1995г. е получил оценка добър 4, но оценката не е
заверена с подпис и печат. Сочи, че свидетелката С. К. е потвърдила, че
оценките са изписани с нейния почерк, но въззивникът твърди, че с протокол №
28/19.06.1995г. на педагогическия съвет Р.Т. под № 127 е допуснат до зрелостни
изпити по БЕЛ и по математика. Предвид посоченото няма как да е положил успешно
държавни зрелостни изпити по БЕЛ през януарската сесия на 1994/1995г. и след 5
месеца с решение на педагогическия съвет отново да е допуснат до полагане на
изпита. Намира, че липсват надлежни доказателства в подкрепа на извода на първа
инстанция, че въззиваемият фигурира в този протокол заради изпита по
математика. Акцентира, че не трябва да се подценява обстоятелството, че
оценката добър 4 за ДЗИ по БЕЛ е само написана, но тогавашния директор не е
положил подпис и оценката не е заверена. Твърди, че в молбата си Т. сочи, че
издържал държавните изпити през юнска сесия на 1996г., след военна служба, като
липсват доказателства по време на военната си служба Т. да е ползвал отпуск за
полагане на изпити през месец януари 1995г., тъй като съгласно документ от
Военно окръжие – Бургас същият отслужил служба от 27.11.1994г. до 22.03.1995г.
Жалбоподателят набляга на показанията на свидетеля Р., според които Т. се е
явявал на изпити 1996г., а липсват свидетели, които да потвърдят успешното
полагане на изпити по БЕЛ и по математика. Счита, че неправилно от първа
инстанция са кредитирани показанията на свидетелите, че до държавните
квалификационни изпити по теория и практика се допуска само след успешно
полагане на държавни зрелостни изпити по теория и практика като намира, че това
обстоятелство се опровергава от личните досиета на лица започнали първи курс и
завършили 4 курс заедно с молителя като се обучавали при действието на една и
съща нормативна уредба. Твърди, че протокол № 17/24.06.1996г. на педагогическия
съвет касае допускането на учениците от СПТУ до държавни квалификационни
изпити, с който се допускат ученици III курс – СПТУ,
издържали зрелостен изпит като е използвано единствено число, тъй като
учениците, завършили СПТУ се явяват само на един ДЗИ и това се установявало от
досиетата на учениците по делото. Сочи, че в този протокол последното име е на Р.Т.,
но той е трябвало да има положени два държавни зрелостни изпита – по БЕЛ и
математика. Твърди, че Закона за народната просвета, Правилника за прилагането
му и цялостната нормативна уредба, действала към момента на завършване на
образованието на Т. изключва професионалната квалификация – „трета
квалификационна степен“, както и завършено „средно образование“ при
четиригодишен курс на обучение в техникум.
Моли за отмяна на решението на
първоинстанциония съд изцяло. Няма искания за събиране на доказателства.
Преписи от въззивна жалба са изпратени
на молителя Р.Т. (получен на 14.09.2018г.) и на заинтересованите страни -
Министерство на Образованието и науката (получен на 14.09.2018г.), Община Айтос
(получен на 03.09.2018г.) и Районна Прокуратура Айтос (получен на
03.09.2018г.).
В законния срок по чл. 263 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивна жалба от Р.Т. чрез адв. Желка Апостолова (пълнм л. 15 от
ПИ). Излага се становище, че въззивната жалба е неоснователна и необоснована и
я оспорва изцяло. Счита, че по делото е безспорно установен факта на полагане
на държавен зрелостен изпит по БЕЛ. Сочи, че в личния картон на молителя е
вписана оценка от изпити по БЕЛ на две места – предпоследна и последна
страници, наименовани „резултати от държавни изпити“ и „диплома за завършено
средно образование“, които резултати съвпадат и счита, че неполагането на печат
на втора страница е без значение. Намира, че обстоятелството за положен ДЗИ по
БЕЛ се подкрепя от показанията на свидетелката С. К., както и от показанията на
всички разпитани по делото свидетели – преподаватели в учебното заведение. В
подкрепа сочи и писмените доказателства, събрани по делото. Твърди, че с
протокол № 28/19.06.1995г. Педагогическият съвет е допуснал до зрелостни изпити
по БЕЛ и математика ученици по списък, завършили успешно обучението си в трети
курс, а в края на списъка са посочени имената на лица, които не са част от
випуска, завършващ 1996г., но са допуснати с тях за явяване на зрелостни
изпити, в това число молителя и свидетеля А. А., който съгласно личния му
картон издържал успешно изпит по математика. Счита, че посочения протокол
съдържа основен списък с лица от посочения випуск, допуснати по двата изпита по
БЕЛ и математика, както и лица, които са извън основния списък, но са допуснати
до явяване само на един от двата изпита. Затова счита, че с протокола молителят
не е допуснат повторно до полагане на изпит по БЕЛ, а по математика. Сочи, че
съгласно „сведение за резултатите зрелостния изпит по математика“, проведен на
23.06.1996г. се установява, че явилите се лица успешно са издържали изпита като
отразения среден резултат съвпада с нанесения в картона на молителя. След
успешно положен изпит по математика с протокол № 17/24.06.1996г. на Педагогическия
съвет при ТСС Айтос молителят е допуснат до явяване на държавен квалификационен
изпит като изрично било посочено, че се допускат учениците „издържали
зрелостния изпит до държавен квалификационен изпит“, поради което до държавен
квалификационен изпит се допускат само ученици успешно издържали държавните
зрелостни изпити. Счита, че възражението във въззивната жалба в този смисъл е
неоснователно, а изтъкнатите досиета на ученици, при които са отразени първо
резултати от държавен квалификационен изпит и след това зрелостни изпити, са
нередовни. Твърди, че в 4 –ти курс учениците са изучавали само предмети по
специалността, по която е трябвало да положат изпити и е невъзможно да са
полагали квалификационен изпит преди да са завършили успешно обучението си. Намира,
че от събраните доказателства се установява, че молителят е положил всички
държавни квалификационни изпити и има право да получи диплома за завършено
образование.
Моли за потвърждаване на решението на РС
Айтос.
Съдът след преценка, че въззивната жалба
е подадена в законния срок, от лице легитимирано да обжалва, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт съгласно Определение № 1985/11.10.2018г., на основание
чл.268 и сл. от ГПК, я внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.
В
съдебно заседание въззивникът се представлява от Директор Т. Ч., който поддържа
въззивната жалба. Въззиваемият се явява лично и с адв. Апостолова като оспорва
въззивната жалба. За Министерство на образованието и науката и Община Айтос не
се явява представител. Представителят на Окръжна прокуратура счита решението на
първа инстанция за правилно и законосъобразно.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен
съд Айтос е сезиран с молба от Р.Й.Т. с твърдения, че през периода от 1990г. до
1994г. се обучавал в Техникум по селско стопанство „Георги Димитров“ (ТСС
„Георги Димитров“), понастоящем Професионална гимназия по селско стопанство
„Златна нива“ – гр. Айтос (ПГСС „Златна нива“ – гр. Айтос), професия
растениевъд. Завършил четвърти курс през учебната 1993/1994г., а държавните
изпити издържал през юнска сесия на 1996г. след отбиване на военна служба. След
полагане на изпитите, класният ръководител С. К. го уведомила, че следва да
представи лични снимки, за да му бъде издадена диплома за завършено средно
образование, но тъй като работел като шофьор извън населеното място бил ангажиран
и считал, че когато му е нужно ще удостовери завършеното средно образование със
съответен документ. Необходимост възникнала през 2015г. във връзка с извършвана
от него дейност като управител на търговско дружество и участието му в конкурси
за обществени поръчки, по които се изисквало удостоверение за завършено
образование на законния представител. По тази причина посетил администрацията
на ПГСС „Златна нива“ – гр. Айтос с искане да му бъде издадена диплома, но такава
не била издадена. Със заявление вх. № 643/05.12.2017г. молителят направил запитване
към ПГСС „Златна нива“ и поискал писмен отговор по искането за издаване на
документ за завършено средно образование. Получил писмо изх. №
440/18.12.2017г., с което бил уведомен, че не може да му се издаде диплома,
поради констатации от комисия съгласно протокол от 14.12.2017г., приложен към
молбата. Сочи се, че съгласно протокола липсват подписи и печати на вписаните в
личното досие оценки от положени държавни изпити, за липса на главна материална
книга за отразяване на оценките от изпитите, както и протоколи от успешното им
полагане, последната страница от картона била подписана от П. С., който по това
време не бил директор на училището, поради което се отказало издаването на
диплома. Твърди, че посочените от комисията несъответствия се дължат на действия
на компетентните лица в учебното заведение и не следва да понася неблагоприятните
последици, изразяващи се в отказ да получи официален документ. Подал сигнал и
до Министерство на образованието и науката, въз основа на който била възложена
проверка на РУО Бургас, за която получил писмо изх. № РД 20-2184/29.12.2017г.
на РУО Бургас, в което били преповторени констатациите на комисията. Намира, че
има правен интерес от предявяване на молба на основание чл. 452 ГПК за
установяване на факт с правно значение, че е завършил средно-специално
образование в ПГСС „Златна нива“ – Айтос, за което да му бъде издаден документ
– свидетелство за завършено образование и в този смисъл моли за постановяване
на решение, с което да се признае за установено от отношение на ПГСС Златна
нива – гр. Айтос и РУО Бургас, че Р.Т. е завършил средно-специално образование,
професия – растениевъд през учебната 1996г., за което да бъде издадено
свидетелство за завършено средно –специално образование.
Видно
от заявление вх. № 643/05.12.2017г. Р.Т. поискал от ПГСС Златна нива – гр.
Айтос да му бъде издадена диплома за завършено образование.
Съгласно
писмо изх. № 440/18.12.2017г. по случая е назначена комисия, която съставила протокол
от 14.12.2017г. като в него е констатирано, че Р.Т. учил в ТСС „Георги Димитров“
в периода 1990-1994г., професия растениевъд и завършил четвърти курс 1993/1994г. учебна
година. През януарска сесия на 94/95 година, лицето вече не било ученик, но има
вписана оценка в личното дело за държавен изпит по български език и литература,
която не била заверена от подпис на директор и заместник директор по учебна
част, няма печат. През юнска сесия на 1996г. лицето имало вписани оценки за
държавен изпит по математика и държавни изпити по теория и практика, подписани
от лицето С. К., но незаверени с печат, липсвал подпис на директор по учебната
част. На последната страница на картона – диплома за завършено средно
образование липсвала дата на протокола на решението на зрелостната комисия и
общ успех, последната страница от картона, представляваща диплома за средно
образование била подписана от П. С., който по това време бил пенсиониран и
затова е трябвало да се подпише от С. К.. В случай, че лицето се е дипломирало,
то последната страница на картона – диплома е трябвало да бъде изчерпателно и
цялостно попълнена и заверена с печата на училището. Извършено било сравнение с
други картони на лица, явявали се на зрелостни изпити през 1996 и 1997г.,
оценките им били заверени с подписи и печати, подписани от С. К.. Срещу името
на Р.Т. имало текст – недипломиран.
Съгласно
писмо изх. № 0502-215 от 12.12.2017г. на МОН на РУО Бургас е възложено да
извърши проверка във връзка с отказ да се издаде диплома за завършено
образование. Видно от писмо изх. № РД-20-2184/29.12.2017г. на РУО Бургас е извършена
проверка в ПГСС Златна нива – гр. Айтос във връзка с твърдения за отказ да се
издаде диплома за завършено образование като в писмото се съдържат констатациите
от горепосочения протокол от 14.12.2017г.
С Определение № 189/16.03.2018г. по описа на
РС Айтос като заинтересовани страни по делото са конституирани ПГСС „Златна
нива“ гр. Айтос, МОН, Община Айтос и Районна прокуратура Айтос като е задължен
директора на учебното заведение да представи всички документи във връзка с
обучението на молителя. в изпълнение, документите са представени по опис, а
именно личното дело за успеха и поведението на Р.Й.Т., лични дела на негови
съученици, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения, както и
документите във връзка с извършвани проверки по молба на Т. за издаване на
диплома. Личното дело на Т. е представено по делото в оригинал и от него е
видно, че на 15.09.1990г. е записан в първи курс за обучение в ТСС „Георги
Димитров“ – гр. Айтос, професия растениевъд.
Видно
от представените от личното дело документи за обучението Р.Й.Т. е преминал
първи курс през учебната 1990/1991г., втори курс на обучение е преминал през учебната
1991/1992г., трети курс - през учебната 1992/1993г., а четвърти курс е преминал
през 1993/1994г. За разлика от
отразеното в документите от първите три курса на обучение, в четвърти курс са
поставени оценки само по специални предмети. Представен е документ – резултати
от държавния изпит, в който е отразено, че януарска сесия 1994/95г. по изпитен предмет български език е записана оценка
добър 4 като липсва подпис и печат. Юнска сесия 1996г. по математика е отразена
оценка среден 3, държавна квалификация – теория среден 3,33 и практика отличен
6 като под изпитите по математика, държавен квалификационен теория и практика е
поставен подпис.
Съгласно
Диплома за завършено средно образование Р.Т. завършил пълен курс на ТСС през
1994г., липсва отразяване на положен зрелостен изпит и решение на зрелостна
комисия професионална квалификация растениевъд полевъд – зачеркнато и изписано
техник тракторист, машинист III – ти клас,
водач кат. „Т“ и „С“ – растениевъдство, профил полевъдство. В графата показан
успех оценките добър 4 и среден 3 по български език и математика са зачеркнати
като предмети, които се включват в общия успех и са нанесени като Зрелостен
изпит т. 1 общообразователна подготовка – български език и литература добър 4 и
математика среден 3. Посочено е, че поправката е от класен ръководител С. К..
За
сравнение са представени лични дела на други ученици в учебното заведение,
записани в курса на обучение на молителя – Х. А., А. А.. От представените за
сравнение дипломи за завършено средно образование се установява, че в тях са
налице идентични зачерквания като тези в дипломата на Т. - предмети, включени в
общия успех – български език и литература и математика са задраскани и са
изписани при зрелостен изпит – общообразователна подготовка. Налице е задраскване
и на професионалната квалификация растениевъд – полевъд и е изписано техник
тракторист, машинист III-ти клас, водач
на категория „Т“ и „С“, растениевъдство – профил полевъдство. Отбелязано е, че
поправката е от класен ръководител С. К.. За разлика от диплома за завършено
средно образование на Р.Т. в дипломата на Х. А. е посочено, че завършва
образование с решение на зрелостна изпитна комисия от 30.06.1997г. пр. № 56 и получава
средно образование с общ успех добър 4,37 и професионална квалификация техник
тракторист, машинист III-ти клас, водач
на категория „Т“ и „С“, растениевъдство – профил полевъдство. На дипломата е
изписан номер - серия В-95 № 00008958. А. А. съгласно диплома за завършено средно
образование серия В-95 № 00008968 е завършил пълния курс на ТСС през 1994г. и е
положил зрелостен изпит през 1996г. с решение на зрелостна комисия от пр.
44/25.06.1996г. получава средно образование с общ успех среден 3,30 и
професионална квалификация техник тракторист, машинист III-ти
клас, водач на категория „Т“ и „С“, растениевъдство – профил полевъдство.
Съгласно
списък (л.62) са посочени лица с отбелязване като срещу всяко име е изписан номер,
който съвпада с този, посочен в дипломите на Х. А. и А. А., а срещу името на Р.Т.
е посочено недипломиран.
Съгласно
заповед (л.68) е прекратено трудовото правоотношение на П. К. С., считано от
15.08.1994г. на длъжност Директор с място на работа ТСС „Г. Димитров“. Със заповед
(л.67) на 15.08.1994г. е прекратено трудовото правоотношение на С. И. К. на
длъжност учител с място на работа ТСС гр. Айтос.
Представено
е извлечение от протоколна книга от заседания на учителския съвет на ТСС „Г.
Димитров“, започната на 20 октомври 1994г. и завършена на 06 юни 1995г. като
видно от Протокол № 28/19.06.1995г. на заседание на педагогически съвет на
техникума до зрелостен изпит по БЕЛ и математика са допуснати ученици, посочени
в решението като под т. 127 е името на Р.Т.
Представено
е извлечение от протоколна книга от заседания на Учителския съвет на ТСС
„Златна нива“, започната на 04 септември 1995г. и завършена на 04 юли 2001г.
като съгласно Протокол № 17/24.06.1996г. от заседание на педагогическия съвет
при ТСС по т. 1 е гласувано допускане на учениците от трети курс СПТУ,
издържали зрелостен изпит до държавен квалификационен изпит. В списъка на
последно място е допуснат Р.Т. като е посочено - завършил 1994г.
Видно
от сведение за резултатите от зрелостен изпит по математика от януарска и юнска
сесия 1996г. няма слаб резултат. Съгласно справка за резултатите от зрелостни,
държавни и квалификационни изпити за учебната 1996/97 година са налице слаби
оценки от изпитите по български език,
математика, теория, тестова проверка.
Съгласно
историческа справка ТСС „Георги Димитров“ през учебната година 1992/1993г. в
четиригодишен курс на обучение има специалност растениевъдство. С решение на
Педагогическия съвет от 22.11.1994г. отпада името на техникума „Г. Димитров“ и
от 1999г. Техникум по селско стопанство -Айтос се преименува в Техникум по
селско стопанство „Златна нива“ – гр. Айтос. През учебната 2000/2001г. се
обучават ученици в четиригодишен курс на обучение по специалности, сред които
растениевъдство. Със заповед на министъра на образованието и науката от 2003г.
ТСС „Златна нива“ се преобразува в Професионална гимназия по селско стопанство
„Златна нива“. Установява се, че архивните документи за периода 1992-2001г. се
съхраняват в архивохранилище и са в добро физическо състояние.
В
първото по делото съдебно заседание ПГСС „Златна нива“ е задължена да представи
протокол № 44/25.06.1996г., който е посочен в дипломата на А. А.. По делото е
постъпило уведомление, че протокол № 44/25.06.201996г. не може да бъде намерен.
От
писмо от Военно окръжие и степен Бургас с вх. № 3472/07.06.2018г. по описа на
РС Айтос се установява, че Р.Т. е бил на военна служба на длъжност автоматчик
от 22.09.1994г. до 26.11.1994г. и пълнач на танк от 27.11.1994г. до
22.03.1996г.
Представени
са лични досиета на учениците С. С. С., Т. П. Г., Д. П. Д., С. Х., М. М., Й. И.
от които се установява, че учениците са допуснати до квалификационни изпити при
издържан един зрелостен изпит. Видно от личните досиета на Д. Д., С. Х., М. М.,
Й. И. са записани в първи курс на обучение на 15.09.1990г. професия растениевъд
като са допуснати до квалификационни изпити с един издържан зрелостен изпит.
По
делото са разпитани свидетели като съдът намира, че показанията на свидетелите К.,
И., Р., А. са последователни логични, почиват на личните им възприятия, но не
може да ги кредитира в частта, в която посочват, че изпитите по квалификация –
теория и практика се вземат едва след успешно полагане на два зрелостни изпита по
български език и литература и по математика, както и че Т. не се дипломирал единствено
поради това, че не е предоставил снимка. Вероятно изминалия дълъг период от
време е оказал влияние, тъй като са налице писмени доказателства, които ги
опровергават в тази част. От представените по делото лични досиета на учениците
С. С. С., Т. П. Г., Д. П. Д., С. Х., М. М., Й. И., от които се установява, че
учениците са допуснати до квалификационни изпити при издържан един зрелостен
изпит. От личните досиета на Д. Д., С. Х. и М. М. се установява, че същите са
записани в курса на обучение заедно с молителя – професия растениевъд в първи
курс на 15.09.1990 година като и тримата въпреки, че са получили оценка слаб 2
на зрелостен изпит по български език и литература през юнска сесия 1993г., са
се явили на квалификационен изпит след успешно издържан само един зрелостен
изпит - по математика. Й. И., който не се е явил на изпит по математика също е
допуснат до квалификационен изпит.
Съдът
обаче не намира причина да не кредитира показанията на свидетелите в останалите
им части, тъй като те се подкрепят от събраните писмени доказателства и кореспондират
помежду си. Съдът приема, че свидетелката
К. е била учител в училището от 15.09.1984г. до 1994г., а от месец август
1994г. до 2004г. е негов Директор. Същата е била класен ръководител на Р.Т., който
е преминал курса на обучение, след приключване на обучението си учениците се
допускат до зрелостни изпити – по български език и литература и математика,
както и квалификационни изпити по съответната специалност. За положените изпити
се съставяли протоколи, които се съхранявали в учителска стая в шкаф. В
картоните на учениците се отбелязвали оценките и след оформяне на документите
се поставяли подпис и печат като след успешно полагане на всички изпити се
поставял печат. Установява се, че зачеркванията в представения оригинал от
личното досие на Т. са направени от свидетелката К., както и че тя е изписала в
картона оценките за резултатите от държавния изпит като се установява, че
документът диплома за завършено образование е съставен предварително преди да е
ясно дали са взети изпитите. От разпита на свидетелката И. се установява, че е била учител в учебното заведение и е
преподавала на Р.Т. като същият се явил на квалификационен изпит. Свидетелката
си спомня подробности от деня на самия изпит като показанията й кореспондират с
показанията на останалите свидетели, поради което няма причина съдът да не им
даде вяра в тази част. Свидетелят Р. също е бил учител в ТСС, който сочи, че Т.
е бил негов ученик и се е явявал на изпити. Свидетелят си спомня, че молителят
се е явил на държавни изпити, но самият той не се занимавал пряко с
организацията на изпитите.
От
показанията на свидетеля А. се установява, че заедно с молителя са се обучавали
в учебното заведение и заедно се явили на изпит по специалността като свидетелят
не се е явявал на изпит по български език и литература с молителя.
По делото е изготвено експертно заключение, по
което вещото лице посочва, че съгласно протокол от протоколна книга на учителския
съвет на ТСС „Г. Димитров“ – Айтос, започната на 20.10.1994г. молителят е
допуснат до държавни зрелостни изпити по БЕЛ и по математика. Във връзка с
представената по делото историческа справка за училището за предаване на
документи на фондообразувателя ТСС „Г. Димитров“ – Айтос
към ТД „Държавен архив“ Бургас е поискано пълно съдържание на документа. Под
номер 3 било посочено, че личните картони на учениците, срок 1992-2001г., брой
45 архивни единици, срок на съхранение постоянен, забележка в училището. Под
номер 4 –протоколи от проведени изпити, срок 1992-2001г., брой 88 архивни
единици, срок на съхранение постоянен, забележка – в училището. Училището през
2007г. е декларирало, че протоколи от изпитите в периода 1992-2001г. се
съхраняват в архива на училището. При проверка в училището на вещото лице били
представени книга за издадените дипломи за периода 18.12.1986-02.03.2000г.,
книга „трактористки книжки“ за периода 1976-2000г. и справка относно
протоколи от проведени изпити
1992-2001г. Записите в книгата за издадени дипломи са открити имената по списъка на стр. 62, а молителят
фигурирал в списъка на лицата с издадени трактористки книжки. В справката за
протоколи от проведени изпити 1992-2001г. са описани протоколи, но липсва
протокол № 44/25.06.1996г., били описани документи само от 1999г. и 2000г. Вещото
лице е направило подробен анализ на действащата нормативна уредба за
придобиване на квалификация „Техник-растениевъд“ и квалификация по професията
„Растениевъд“. Посочило е, че молителят е завършил четиригодишен курс на
обучение по специалност „Растениевъдство“, но не се е дипломирал като към
днешно време може да се дипломира след снабдяване от ПГСС „Златна нива“ – гр.Айтос
с документ свидетелство за завършен през 93/94г. пълен 4-годишен курс на
обучение по специалност „растениевъдство“ и успешно полагане на държавни
зрелостни изпити за придобиване на средно общо образование. За придобиване на
втора степен на професионална квалификация е необходимо надграждащо обучение.
За получаването на трета степен на професионална квалификация също е нужно
надграждащо обучение след получаване на втора степен на професионална
квалификация по професия „Растениевъд“.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение като
излага съображения в подкрепа на изводите си. Счита, че липсват доказателства,
от които да се направи извод, че Т. се е дипломирал, а същият има само завършен
4-годишен курс на обучение. Съдът намира, че изводите на вещото лице касаят
преценката на спора от правна страна, анализирана е нормативната уредба,
действала към момента на приключване на обучението на Т., както и актуалната
законодателна уредба, поради което и съдът намира, че не следва да се счита за
обвързан с изводите на вещото лице.
Съдът
намира, че не са представени други, относими към предмета на делото
доказателства.
С
обжалваното решение първа инстанция се е доверила на свидетелските показния и
след техния анализ е достигнала до извод, че Т. е положил всички изпити, а
диплома не е издадена поради пропуски при воденето и оформянето на документите
в училището и затова е прието за установено, че Р.Й.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. А., ул. Ч. №*, е завършил
средното си образование в обучаващото го заведение с наименование Техникум по
селско стопанство „Георги Димитров“ гр. Айтос, понастоящем Професионална
гимназия по селско стопанство „Златна нива“ гр. Айтос, след успешно завършване
на пълния четиригодишен курс на обучение по специалността „Растениевъдство“ в
периода от 15.09.1990 г. до 14.09.1994 г., с професионална квалификация „техник
– растениевъд“, трета квалификационна степен и след успешно положени държавни
зрелостни и квалификационни изпити, както следва: по български език и
литература през януарската сесия на 1994/1995 г. с „добър 4“, математика през
юнската сесия на 1996 г. със „среден 3“ и теория и практика на професията и
специалността през юнската сесия на 1996 г. съответно със „среден 3,33“ по
теория и „отличен 6“ по практика, за което да му бъде издадена диплома за
завършеното средно образование.
С
оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Производството
по делото е по реда на чл.545, ал. 1 вр. чл. 542, ал. 1 ГПК.
Съгласно
чл. 542 ГПК когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва
да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например
свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и
такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е
бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето,
което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да
установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави
съответният документ.
По
правило производството е охранително като актът е на безспорна
администрация. В тежест на молителя е да
установи с всички допустими по закон доказателствени средства, че е положил
успешно изпити за завършване на обучението си и са налице предпоставки за
издаване на свидетелство за завършено образование.
Производството
цели да се издаде документ за завършено образование, когато такъв не е съставен
и не може да бъде съставен или същият е изгубен или унищожен. В случая от
представеното по делото лично досие на молителя се установява, че Диплома за
завършено средно образование е съставена, но от показанията на свидетелката К. става
ясно, че документът е изготвен още преди да е ясно дали ученикът ще вземе
успешно всички изпити или не, поради което не съдържа посочване на решение на
зрелостна комисия и успех от положен зрелостен изпит, както и няма номер и
печат на училището. На молителя е отказано издаване по надлежния ред на свидетелство
за завършено образование, с което обосновава интерес от установяване на факта
на завършено образование по съдебен ред. Съдът счита, че от представените по
делото доказателства не може да се направи извод, че молителят успешно е
положил всички изпити и е придобил средно образование и професионална
квалификация.
По делото не са установени протоколи от проведените през 1994-1996 година изпити, но следва да се има предвид, че от датата на която молителят е започнал обучението и се твърди, че се е явявал на изпити е изминал дълъг период от време, през който нормативната уредба е променяна и са се променяли изискванията във връзка с провеждането на изпитите и съхраняване на протоколите от тях. Съгласно историческа справка учебното заведение е регистрирано като Техникум по селско стопанство „Георги Димитров“. Видно от личното досие молителят се обучава в ТСС „Георги Димитров“ през 1990 година, когато все още не е действал Закон за народна просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г. и който е отм., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г., доп., бр. 80 от 16.10.2015 г., в сила от 16.10.2015 г.). Съгласно § 7 от ПЗР на Закон за народната просвета, обн., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г., учениците, постъпили до влизането на този закон в сила в средните професионално-технически училища, техникумите, училищата по изкуствата, профилираните гимназии и гимназиалния курс на средните общообразователни училища, се обучават и приключват обучението си по разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им. Предвид посоченото при започване на обучението на Т. през 1990 година е действал Закон за народната просвета - обн., ДВ, бр. 218 от 17.09.1948 г., частично отменен, бр. 90 от 9.09.1954 г. с УКАЗ № 330 за народната просвета Издаден от Президиума на Народното Събрание, обн., Изв., бр. 90 от 9.11.1954 г., изм., бр. 33 от 27.04.1965 г., отм., бр. 86 от 18.10.1991 г. В чл. 25 от Указа е посочено, че с него се отменя Закона за народната просвета, обнародван в ДВ, бр. 218 от 1948 г., с всичките му изменения и допълнения с изключение на текстовете, уреждащи въпросите на професионалното образование, които остават в сила до издаването на закон, указ или постановление на Министерския съвет за професионалното образование. Съгласно действалия при започване на обучението на молителя чл. 8 Закон за по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното образование в НР България (отм., бр. 86 от 18.10.1991 г.) средните професионални училища (техникуми) подготвят специалисти за нуждите на промишлеността, селското стопанство, строителството, транспорта, търговията, здравеопазването и другите области на живота. На основание чл. 37 от този закон е приет Правилник за професионалните училища, издаден от Министъра на народната просвета, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.1991 г., изм., бр. 67 от 1991 г., отм., ДВ бр. 31 от 14.04.1992 г., който в чл. 3 посочва професионалните училища в т. 1 - средни специални училища (техникуми). В чл. 97 изрично е посочено, че писмените работи от държавните (зрелостни) изпити се пазят в архива на училището две години (от приемните - една година), след което се унищожават. Чл. 131 и сл. определят реквизитите на издаваните дипломи като чл. 136 се посочва, че дипломите (свидетелствата) се подписват от директора на училището и подпечатват с печата с държавния герб (за ПТУ - с обикновения печат.). Впоследствие Правилник за прилагане на Закона за народната просвета, издаден от министъра на образованието и науката (отм., бр. 68 от 30.07.1999 г.) в чл. 116 предвижда документацията, която се води в съответното училище. В т. 6 на чл. 136 са посочени протоколи от изпит, които съгласно ал. 2 се съхраняват 2 години. Предвидено е безсрочно съхранение на главна книга за учениците до VIII клас и лични картони за учениците от IX до последния клас; регистрационни книги за издадените документи: за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация; книга с протоколите от заседанията на педагогическия съвет; летописна книга и книга за резултатите от изпитите на учениците на самостоятелно или кореспондентско обучение и явяващите се на приравнителни изпити. Изрично в чл. 117 се посочва, че задължителната училищна документация се номерира, прошнурова и подпечатва с печата на училището.
Едва с приетата НАРЕДБА № 4 от 16.04.2003 г. за документите за системата на народната просвета се уреждат държавните образователни изисквания за документите за системата на народната просвета (отм., бр. 66 от 23.08.2016 г., в сила от 23.08.2016 г.) в чл. 34 се предвижда, че всички протоколи от изпитната сесия се съхраняват в класьор и след приключване на изпитната сесия протоколите се прошнуроват като съгласно ал. 6 със заповед на директора се определя мястото на съхранение на класьора с протоколите до завършване на учебната година, а след този срок той се съхранява в архива на училището със срок постоянен.
По
изложените съображения съдът намира, че при провеждането на изпитите в периода
1994г. – 1996 година училището е имало задължение да съхранява протоколите от
изпитите за срок от 2 години и затова посочените в дипломите на съучениците на Т.
протоколи не могат да бъдат открити, но се намират личните картони на обучаващите
се, които се съхраняват безсрочно.
Съгласно
чл. 115 от Правилник за професионалните училища (отм.,
ДВ бр. 31 от 14.04.1992 г.) изпитите за завършен курс на обучение в
професионалните училища са: държавен, зрелостен, квалификационен като ал. 2 определя,
че видът на изпита (държавен, зрелостен, квалификационен), начинът на неговото
провеждане (писмен, устен, писмен и устен, практически и пр.), както и
предметите, които се включват в него, се определят с учебните планове за
съответната специалност (професия), форма на обучение и вида на професионалното
училище (техникум, СПТУ, ПТУ). От
показанията на свидетелите се установява, че за успешното завършване на
учениците от ТСС „Г. Димитров“ обучаващите се е следвало да положат успешно 4
изпита – по български език и литература и по математика, както и по теория и
практика по специалността. Това се установява и от представените лични досиета
на обучавалите се заедно с молителя. Правилникът не определя зависимост, че
квалификационен изпит се полага след успешно полагане на зрелостни изпити.
Съгласно чл. 132 от правилника, когато е предвидено, че обучаваните по професии
и специалности, за които се изисква правоспособност за експлоатация на пътни и
строителни машини, кранове, подемно-транспортни машини и съоръжения, парни
котли и турбини и др., получават и свидетелство за правоспособност. Те
получават такова свидетелство и на обучавалите се по тези професии и
специалности, които са положили успешно държавния (квалификационния) изпит по
всички общотехнически и специални предмети и практика, а не са могли да положат
успешно държавния (зрелостния) изпит по общообразователна подготовка. В тези
случаи свидетелство за правоспособност се дава, без да се чака лицето да
изчерпи правото си за явяване на изпит по общообразователните предмети. Т.е. няма
пречка обучаващият се да е положил квалификационни изпити, но не и зрелостни.
Съдът счита, че по делото липсват
доказателства, от които да се направи извод, че Т. действително се е явил на
изпит по български език и литература и успешно го е издържал. Действително в
личното досие на молителя е записано в графа първо явяване януарска сесия
1994/95г. български език добър 4,00, но под тази графа липсва подпис на лицето
изписало оценката. Макар свидетелката К. да сочи, че почерка при изписване на
оценката е неин, липсват доказателства, от които да се направи извод за
явяването на Т. именно на този изпит и успешното му вземане. Самият молител в
молбата си не сочи през 1994 година да е взел изпит, а твърди, че изпитите си е
положил през юнска сесия на 1996г., след отбиване на военна служба. Съгласно
списък (л.62) Т. е недипломиран за разлика от другите лица посочени в списъка
като номера, изписан срещу имената на Х. А. и А. А. съвпада с номера на дипломите,
които са им издадени за завършено образование. На следващо място съгласно
протокол № 28 от 19.06.1995г. от протоколна книга от заседания на учителския
съвет, започната на 20.10.1994г. се установява, че Т. е допуснат до зрелостни
изпити по български език и литература и по математика. В случай, че молителят е
положил успешно изпит по български език и литература през 1994г., то липсва
причина същият да бъде допускан до изпит на следващата сесия през 1995 година.
Не може да се сподели и аргумента, че за да се допусне до квалификационни
изпити молителят задължително трябва да е положил успешно двата зрелостни
изпита по български език и литература, тъй като видно от личните досиета на
други ученици, записали същия курс на обучение, макар и да са взели успешно само
един зрелостен изпит, те са допуснати до квалификационни изпити по теория и
практика, които са положили успешно.
Трябва
да се има предвид, че отдалечеността във времето да се издаде документът е
довел и до промени в изискванията за придобиване на квалификация по професия
растениевъд. Наредба № 46 от 9.01.2012 г.
за придобиване на квалификация по професията "Растениевъд" определя
изисквания за придобиването на квалификация по професията "Растениевъд" съгласно приложението
към тази наредба и изискванията за придобиването на втора степен на
професионална квалификация за специалности като за молителя е необходимо надграждащо
обучение, каквото е нужно и за придобиване на квалификация по професия „техник -
растениевъд“ съгласно Наредба № 9 от 4.12.2008
г. за придобиване на квалификация по професията "Техник-растениевъд".
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че липсват
доказателства, от които да се направи извод, че молителят успешно е издържал
зрелостен изпит по български език и литература, поради което не му е издадено
по надлежния ред свидетелство за завършено образование и затова молбата му е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид
обстоятелството, че въззивна инстанция достига до различен извод от този на
първоинстанциония съд, решението на Районен съд Айтос следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което молбата на Р.Т. да се остави без
уважение като се отхвърли като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване, при условията на чл.
280 ГПК,
пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 148 от 07.08.2018г.,
постановено по гр.д. № 199/2018г. по описа на Районен съд Айтос и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ молбата
с правно основание чл.545,
ал. 1 вр. чл. 542, ал. 1 ГПК на Р.Й.Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. А., ул. Ч. №*, за
установяване на факт с правно значение - че е завършил средно-специално
образование в ПГСС „Златна нива“ – гр. Айтос, професия – растениевъд през
учебната 1996г., за което да бъде издадено свидетелство за завършено средно
–специално образование.
Решението подлежи на обжалване, при
условията на чл.
280 ГПК,
пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.