№ 374
гр. С., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „Х.Е.К.”ООД, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул.
„П.“№3, вх. „О“, ет.1, ап.1, представлявано от А.Т.Г., чрез адв. Д. В. от САК
срещу наказателно постановление (НП) №23-003891/17.06.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда”(Д „ИТ”) С. област (СО), с
което на дружеството е наложена на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на
труда (КТ), във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ),
във вр. чл.81а, ал.1 от ЗНЗ имуществена санкция в размер на 6000 (шест
хиляди лева) лв. за нарушение на чл.107р, ал.7 от КТ, във вр. с чл.74е, ал.1 от
ЗНЗ.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и необосновано, тъй като
не са спазени изискванията на материалния закон, като се твърди, че
сключеният договор между дружеството и „П.У.“ не съдържал специално
нормативно-установено съдържание, което договор за предоставяне на
временна заетост трябва да има, съгласно чл.107у от КТ, задължението е за
постигане на конкретен резултат, а не за предоставяне на служители, твърди
се, че по своя характер не е трудов договор по чл.107р от КТ, трудовият
договор за неопределено време не може да се превръща в срочен, освен при
писмено желание на служителя, не било изследвано правилно срочността на
1
договора за услуги несъстоятелен бил довода, че трудовите договори и
длъжностната характеристика не отразяват действителните отношения между
работодатели и работници, прави се извод, че дружеството не е предприятие,
осигуряващо временна заетост. Моли се за отмяна на НП и присъждане на
направените разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно, по аргументите, изложени в жалбата.
Претендира се присъждане на сторените разноски.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и по същество пледира за потвърждаване на наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно, доколкото е установено, че
работниците и служителите на дружеството са изпратени да полагат труд в
полза на предприятието-ползвател „П.У.“ ЕООД, същите са полагали труд
под ръководството на предприятието-ползвател, поради което се приема, че
деянието представлява „изпращане на служители от предприятие, което
осъществява временна работа в предприятието-ползвател“, поради което
правилно е наложена имуществена санкция. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Между „Х.Е.К.“ ООД в качеството на „изпълнител“ и „П.У.“ ЕООД в
качеството на „възложител“ е сключен договор за предоставяне на услуги от
01.09.2019 г., по силата, на който изпълнителят предоставя услуги, попадащи
в обхвата на осъществяваните от възложителя дейности, а именно
изпълнителят предоставя на възложителя човешки ресурси по отношение на
процеса на предлагане, продажба на храни, напитки и играчки, посрещане и
изпращане на клиенти и посетители, анимация и осигуряване на ред и
организация при пребиваването на клиенти в обекта на възложителя срещу
заплащане, като договорът е за срок от 24 месеца и е с начална дата
01.03.2019 г. Съгласно приложение №2 към договора за услуги обслужваният
обект е ресторант и детски център „К.“, находящ се в гр. С., бул. „Ц.Й.“№15,
М.М. С..
„Х.Е.К.“ ООД е декларирало в идентификационната карта, попълнена на
2
29.04.2021 г., че е с предмет на дейности на предприятието: други дейности
по предоставяне на работна сила, като притежава 15 броя нает персонал, от
които 13 броя жени.
Установява се от удостоверение, издадено от МТСП на основание чл.28, ал.5
от ЗНЗ, че дружеството-жалбоподател е регистрирано под №1811/01.12.2014
г. да извършва посредническа дейност по наемане на работа за Р България за
посреднически услуги: информиране и/или консултиране на търсещи работа
лица и на работодатели и насочване към обучение на възрастни, която
регистрация е безсрочна.
„П.У.“ ЕООД по данни от търговския регистър, съгласно приложена
разпечатка към 14.09.2019 г., е посочил, че упражнява други дейности,
свързани с развлечения и отдих.
Извършена е проверка по спазване на законодателството в областта на
заетостта, което включвало и заетост в „Х.Е.К.”ООД. Като в тази връзка на
26.04.2021 г. била извършена проверка на обект: детски център „К. П.“ и
ресторант, намиращи се в гр. С., „М.М.“, стопанисвани от „П.У.“ ЕООД, от
служители на дирекция „Инспекция по труда” С. област. По време на
проверката св. Т. – главен инспектор в Д „ИТ“СО, установила, че в
търговските обекти полагат труд наети служители и работници на „Х.Е.К.“
ЕООД. Лицата, които към момента на проверката са били в обекта са
попълнили декларации и проверката продължила по документи в Д „ИТ“СО в
периода 05.05.2021 г. – 18.05.2021 г. По време на проверката са били
предоставени трудови договори на наетите от „Х.Е.К.“ ЕООД, както и
длъжностни характеристики и декларации за съгласие да се упражнява
трудова дейност на територията на „К. П.“ „М.М.“, находящ се в гр. С., бул.
„Ц.Й.“№15. Представените документи касаят лицата А.А.М., на длъжност
чистач, Д.И.П. на длъжност готвач и В.К.М. на длъжност аниматор.
Установено било от проверката по документите, че сключените трудови
договори са безсрочни, а договорът за предоставяне на услуги е срочен.
Предвид което проверяващите установили, че трудовите договори не са били
съобразени с факта, че наетите работници и служители ще полагат труд
съгласно договорът за услуги и продължителността на правоотношенията е
предопределена от това. Прието било, че „Х.Е.К.“ ООД е предприятие,
осигуряващо временна работа, което няма регистрация в Агенцията по
заетостта за осъществяване на тази дейност.
3
Съставен бил протокол за проверката на 18.05.2021 г., който е връчен на
управителя на дружеството на датата на съставянето му и са обжалвани част,
а именно от т.8 до т.15, от дадените с него предписания. Налице е
произнасяне с решение от 04.06.2021 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), с което е
отхвърлена жалбата.
На дружеството е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на 18.05.2021 г. от Б. Т. – главен инспектор при Д
„ИТ“СО за нарушение на чл.107р, ал.7 от КТ, във вр. с чл.74е, ал.1 от ЗНЗ.
Актът е връчен на управителя на датата на съставянето му, а именно на
18.05.2021 г. Срещу същия е депозирано писмено възражение на 20.05.2021 г.,
т.е. в предвидения тридневен срок, по действащия към момента на
депозирането му ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 17.06.2021 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление от директора на Д „ИТ“СО, като оправомощено длъжностно
лице въз основа на Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния директор
на ИА „ГИТ“. Приложени са Заповеди №З-0025/08.01.2019 г. и №З-
0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” за определяне
обхват за дейност. НП е връчено с обратна разписка на 23.06.2021 г.
Срещу дружеството-жалбоподател е налице влязло в законна сила НП №04-
001088/29.10.2019 г. на Д „ИТ“ – В.Т., с което му е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. на основание чл.85, ал.4 от ЗНЗ за нарушение на
чл.74е, ал.1 от ЗНЗ, във вр. с чл.107р, ал.7 от КТ, което е потвърдено с
решение на Административен съд - В.Т. по к. н. д. №10100 по описа му за
2020 г., влязло в законна сила на 10.08.2020 г., с което е отменено решение
№6/02.03.2020 г. по НАХД №215/2019 г. по описа на РС-Елена.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
разпитаната в хода на производството свидетел Т., които са пълни и
непротиворечиви. Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като не
намира помежду им противоречия, поради които да посочи кои от тях
кредитира и кои не.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния седмодневен срок, видно от
4
обратната разписка, удостоверяваща получаване на препис от наказателното
постановление на 23.06.2021 г., клеймото на жалбата, която е подадена на
29.06.2021 г. и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП № 23-003891/17.06.2021 г. на директора на Д „ИТ“ СО намира, че същите
са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите
им, това е така, защото:
Дирекциите „Инспекции по труда” са специализирани администрации към
ИА „ГИТ”, съгласно Устройствения правилник на ИА „ГИТ”. Установява се
от представената по делото Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, че директора на Д „ИТ” СО издава наказателни
постановления, когато актовете са съставени от контролните органи в
съответната Д „ИТ”, т.е. в случая директора на Д „ИТ” СО е компетентен да
издаде обжалваното наказателно постановление, въз основа на
горепосоченото оправомощаване. АУАН е съставен от контролен орган при Д
„ИТ”СО. Приложени са Заповеди №З-0058/11.02.2014 г., №З-0025/08.01.2019
г., №З-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, от които
първата е за оправомощаване, а останалите две за определяне обхват на
дейност. Поради което съдът счита, че както АУАН, така и издаденото въз
основа на него наказателно постановление са съставени/съответно издадени
от компетентни длъжностни лица.
Не се констатират в хода на административно-наказателното производство
допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществени
такива и с които да се засягат основни права, включително това на защита на
подведеното под административнонаказателна отговорност ЮЛ, поради
следното:
Спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и
давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен на 18.05.2021 г. за твърдяно нарушение, осъществено на
26.04.2021 г., т.е. в тримесечния срок, а НП е издадено в шестмесечния срок
от съставянето на акта, конкретно на 17.06.2021 г. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП на дружеството- жалбоподател.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Посочено е място и време
на осъществяването на така твърдяното административно нарушение, а
5
именно неизпълнение на задължение за регистрация в Агенцията по
заетостта, осъществено на 26.04.2021 г. Налице е словесно описание на
нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна
квалификация на същото. Изложени са и подробни съображения в
атакуваното НП, относно изложеното в писменото възражение срещу АУАН,
поради какви причини административнонаказващия орган не приема
изложените съображения в същото, което е след извършена проверка на
законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН срещу
дружеството, поради което са спазени изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Разгледана и по същество жалбата е неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.107р, ал.7 от КТ: „Предприятията, които
осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в
Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за
насърчаване на заетостта.“
Разпоредбата на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ предвижда, че „Дейността по
осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в
Агенцията по заетостта.“
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна, тъй като от
събраните по делото доказателства се установи, че дружеството-
жалбоподател, което е с основна дейност предоставянето на работна сила е
предоставило работници и служители, с които е сключило безсрочни трудови
договори на „П.У.“ ЕООД. Това се извлича от съдържанието на договора
между двете дружества, от което се установява целта, а именно предоставяне
на работници и служители за конкретен обект, стопанисван от „П.У.“ ЕООД.
Описаните дейности определят дружеството-жалбоподател, като
предприятие, което осигурява временна работа. Отразено е в § 1, т.17 от ДР
на КТ, че „Предприятие, което осигурява временна работа“ е всяко физическо
или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов
договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна
работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. От
дадената легална дефиниция е видно, че, за да осъществява даден работодател
дейност като предприятие, предоставящо временна работа следва като
задължително условие работниците да работят под контрола и ръководството
на дружеството ползвател на услугата. Жалбоподателят е извършвал дейност
по смисъла на § 1, т.17 от ДР на КТ, а именно работниците са преминали под
6
ръководството и контрола на дружеството получател на работата. На
следващо място работниците и служителите не са били предоставени
временно и само за конкретна цел на възложителя. В този смисъл
дружеството-изпълнител „Х.Е.К.“ ООД е предприятие, което осигурява
временна работа по смисъла на §1, т.39 от ДР на ЗНЗ, във вр. с §1, т.17 от ДР
на КТ. Предвид, което за дружеството-жалбоподател е възникнало
задължение да се регистрира в Агенцията по заетостта, поради което и
деянието му е съставомерно. С договора между двете дружества на практика
се заобикаля трудовото законодателство, доколкото негов предмет е
осигуряване на работна сила, а не извършването на услуга. Поради което и с
оглед основните договорености, залегнали между страните следва да се
тълкуват и клаузите на сключените трудови договори, в които изрично е
посочено, че за място на изпълнение е посоченото в предварително
подписаната декларация за работно място и адрес, където ще бъде мястото на
работа на съответния служител/работник. В трудовите договори е посочено,
че: „Служителят ще изпълнява трудовите си задължения, регламентирани в
настоящия договор, съгласно предварително подписаната декларация за
работно място и адрес, където ще бъде постоянното място на работа на
Служителя“. Необходимостта от осигуряване на временна заетост от
предприятия, отговарящи на изискванията на чл.74е, ал.2 от ЗНЗ налага
въведения регистрационен режим в Агенцията по заетостта. В чл.107р, ал.1 от
КТ е посочен характера на трудовия договор за временна заетост, а именно,
„че работникът или служителят ще бъде изпратен за изпълнение на временна
работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол“. Като в
случая с подписаните от наетите работници и служители декларации се
заобикаля заложеното в Приложение №1, конкретно т.6, „Съдействие за
организиране и провеждане на събития в обект на Възложителя“, доколкото
се касае за постоянно работно място обект на възложителя, а не временно
наемане за конкретно събитие на обект на възложителя. Като конкретния
обект на възложителя е посочен в Приложение №2. Макар и да не съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.107у от КТ договорът между двете
дружества де факто не е за услуга, т.е. задължението не е за постигане на
конкретен резултат, а за предоставяне на работна сила в обект на
възложителя.
Деянието е осъществено чрез бездействие: неосъществена регистрация в
7
Агенцията по заетостта. Като в случая правилно са били посочени
нарушените правни норми: чл.107р, ал.7 от КТ, във вр. с чл.74е, ал.1 от ЗНЗ.
Наложена е санкция на основание чл.85, ал.4, във вр. с чл.81а, ал.1 от ЗНЗ.
Като размера на санкцията е определен в чл.81а, ал.1 от ЗНЗ, която
разпоредба предвижда, че на предприятие, което осигурява временна работа
без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер
5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20
000 лв. за всяко следващо нарушение. Съдът приема, че атакуваното НП се
явява обосновано с оглед на наложеното наказание, тъй като в него са
изложени предвидените в закона съображения относно налагането на санкция
над минималния предвиден в закона размер от 5000 лв., а именно наложена е
такава в размер на 6 000 лв. При определянето на наказанието следва да се
вземат всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
тежестта на нарушението и други, които са визирани в чл.27, ал.2 и ал.3 от
ЗАНН. Изрично не се сочи, че се касае за повторно нарушение, но доколкото
са изложени съображения, като е налице позоваване на предходното такова от
същия вид, осъществено от дружеството-жалбоподател, и са приложени
доказателства в тази насока, следва да се приеме, че наказанието е наложено
по втората хипотеза на чл.81а, ал.1 от ЗНЗ, а именно за повторно извършено
нарушение, а и размерът е съобразен с границите, предвидени за такова
нарушение, като санкцията е малко над минималния, предвиден за извършено
административно нарушение при условията на повторност. Като в случая,
доколкото административното нарушение, предмет на настоящето обжалване
е осъществено на 26.04.2021 г., а НП №04-001088/29.10.2019 г. на Д „ИТ“ –
В.Т., с което дружеството-жалбоподател е санкционирано за нарушение на
чл.74е, ал.1 от ЗНЗ, във вр. с чл.107р, ал.7 от КТ е влязло в законна сила на
10.08.2020 г., то в случая същото е осъществено в едногодишен срок от
предходното му наказване за същото по вид административно нарушение.
Поради което и с оглед съблюдаване на принципите въведени в
разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН размера на санкцията е правилно
определен, като са обсъдени обстоятелствата за това в атакуваното НП и с
така определения размер на имуществената санкция съдът намира, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване, предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Горното обосновава извода, че атакуваното НП, като акт по чл.58д, т.1 от
8
ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като
не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради което са
налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН.
Относно маловажност на случая:
Не може да се приеме, че нарушението, което е на формално извършване,
осъществено чрез бездействие, е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради следното:
За да е налице маловажен случай на нарушение следва да не са настъпили
общественоопасни последици или настъпилите такива да са явно
незначителни. Предвид обстоятелството, че е налице повторност на
извършеното нарушение не може да се приеме наличие на маловажност на
случая, доколкото едното изключва другото.
В случая правилно, въз основа на установената фактическа обстановка,
както и обстоятелствата на извършеното нарушение, административно-
наказващия орган е преценил, че се касае за нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, а не за маловажен случай. Степенна на засягане на обществените
отношения не е малозначителна, касае се за повторно извършено нарушение
от същия вид от дружеството-жалбоподател и то в рамките на един кратък
период от време. Горното води до извод, че не е налице маловажност на
нарушението, предвид и което правилно е било издадено от наказващият
орган НП. Съдът намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата
на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на
обществена опасност от останалите от същия вид. Като дружеството-
жалбоподател, без надлежна регистрация в Агенцията по заетостта, осигурява
временна работа по смисъла на §1, т.39 от ДР на ЗНЗ, във вр. с §1, т.17 от ДР
на КТ, като е сключило трудови договори и то не с едно лице, а няколко на
брой, и ги е изпратило да изпълняват работа в обект, нает от възложителя,
което се явява предприятие-ползвател.
С оглед изхода на производството, а именно потвърждаване на процесното
НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски се явява основателна. Това е така, доколкото
административното нарушение се явява установено, в случая следва да се
приложи и т.2, б. „а“ Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, ако
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се
възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал
9
причина те да бъдат направени. Въззиваемата страна се е представлявала от
юрисконсулт на Д „ИТ“ СО, който се е явил в проведеното съдебно
заседание, но самото дело се преценя, че не такова с фактическа и правна
сложност, поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 100 (сто лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-003891/17.06.2021 г.
на директора на Д „ИТ“ СО, като законосъобразно.
ОСЪЖДА „Х.Е.К.”ООД, с ЕИК ********* да заплати в полза на Д
„ИТ“СО сумата от 100 (сто лева ) лв., представляващо юрисконсултско
възнаграждение за процесуалното им представителство пред СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10