Решение по дело №4395/2018 на Районен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

 №

11.12.2018г., гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и осемнадесета година,  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

          При секретаря Галина Карталска, като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д. №4395/2018г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

 

         Иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В. против „Е.“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** М.Н.Г. – П.. Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу издадената заповед ответникът подал възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “***“ ЕАД гр.***. Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Т.П.“ ЕАД по изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата “***“ ЕАД гр.*** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

         В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи на ищцовото дружество сумите : 928,81 лева главница за периода 01.03.2015г. до 28.02.2018г. и сумата от 130,70 лева лихва за забава за периода 06.05.2015г. – 19.04.2018г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 25.04.2018г. до окончателното изплащане.

          С молба от 05.12.2018г. ищецът е направил изменение в размера на предявените искове като същите се считат предявени за сумата от 626,85 лева за главница и 88,38 лева за лихва.

В едномесечния срок ответникът е представил писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Твърди, че оспорва препис извлечение от сметка, тъй като е частен свидетелстващ документ. Твърди, че ответникът е дружество, а имота не е жилищен, поради което не е за битови нужди. Твърди, че не е потребявана такава топлоенергия, а в имота няма монтирани радиатори. Оспорва твърдението, че помещението е в сграда в режим на ЕС, поради което не е обвързан от договор, сключен между ЕС и дружеството за дялово разпределение. Твърди, че не е сключвал договор за разсрочено плащане. Оспорва, че сградата има сключен договор за услуга дялово разпределение с „***“ ЕАД. Преди последното по делото съдебно заседание е представил писмено становище по същество на делото, в което оспорва твърденията на ищцовото дружество, че е собственик на имота.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

Установява се от приетото ч.гр.дело № 2793/2018г. по описа на РС Плевен, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответното дружество за следните суми: 2956,06 лева – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2010г. до 28.02.2018г., лихва върху главницата в размер на 1303,93 лв. за периода от 02.03.2010 г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 25.04.2018г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 85,20 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50,00 лв. - съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в редакциите му от ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1731/26.04.2018г., като срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.

В дадения от съда срок длъжникът е упражнил правото си да подаде възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

С исковата молба ищецът е представил по делото Общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от „Т.П.“ ЕАД ***. От същите се установява какви са общите условия при продажбата на топлоенергия. 

Установява се от приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, че за периода 01.03.2015г. до 28.02.2018г. за имота са начислени : ползвана топлоенергия на обща стойност 928,81 лева и лихва за забава върху всяка фактура в размер на 130,70 лева. В сумата за главница е включена начислена сума дължима за сградна инсталация в размер на 922,45 лева и сума начислена за дялово разпределение в размер на 6,36 лева.

По искане на ищеца е назначена и съдебно-техническа експертиза, в заключението на която се сочи, че действителната кубатура на имота е 241,36 куб.м., а не както е отразено при ищеца 358,56 куб.м. С оглед различието в кубатурата, е допусната и назначена нова съдебно-счетоводна експертиза, в заключението на която е посочено, че стойността на отдадената за сградна инсталация топлоенергия при кубатура 241,36 куб.м. за същия период е в размер на 626,85 лева, и съответно лихвата е в размер на 88,38 лева.

При така събраните доказателства, следва да се приеме за установено, че в имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК и КР на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-15-2/04.01.2013г. на началника на ***, с адрес по кадастралната схема ***, който обект се намира в ***, разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта Търговска дейност, брой нива 2, с площ на първо ниво 17,20 кв.м и на второ ниво 55,50 кв.м. е ползвана топлоенергия през периода 01.03.2015г. – 28.02.2018г. на обща стойност 626,85 лева, включително за сградна инсталация и суми за дялово разпределение. Лихвата за забава върху всяка фактура е в размер на 88,38 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.“ Законодателят  изчерпателно е посочил кои лица са клиенти на топлинна енергия и съответно дължат заплащане на такава. По аргумент за противното всички несобственици и неползватели не дължат заплащане на цената на топлинна енергия. С оглед тази разпоредба и изчерпателното изброяване на субектите, които са клиенти – ползватели на топлинна енергия, следва при всяко едно производство по чл.422 от ГПК да бъде установяван първо основния факт – има ли лицето, срещу което се води искът качеството на собственик или ползвател на имота. В случай, че не бъде доказано такова качество по отношение на ответника за конкретния имот, за който се претендира заплащане на топлоенергия и за конкретния период съдът не следва да прилага разпоредба на чл.153 ал.1 от ЗЕ. По делото не се установи да има изричен договор с Топлофикация – Плевен, нито изрично подадена от ответното дружество молба за топлоснабдяване на имота. Въпреки указаната тежест на доказване в определението за насрочване, ищцовото дружество не представи доказателства за твърдението си в исковата молба, че ответното дружество е собственик на имота. Не се установи и да е ползвател на имота, нито по делото е имало такива твърдения от ищеца. Във връзка с установяване собствеността върху процесния имот, по делото е приет договор за доброволна делба от 22.01.2013г., от която се установява, че М.И. П. е собственик на процесния имот – ***с идентификатор ***по КК и КР на гр.Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-15-2/04.01.2013г. на началника на ***, с адрес по кадастралната схема ***, който обект се намира в ***, разположена в имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта за  Търговска дейност, брой нива 2, с площ на първо ниво 17,20 кв.м и на второ ниво 55,50 кв.м. Имотът е собственост на физическо лице, а ответник по делото е търговско дружество. По делото не са представени доказателства, ответното дружество да е собственик на имота. При това положение, съдът приема, че същото няма качеството на клиент – ползвател на топлинна енергия и следователно не дължи нейното заплащане.

Ето защо предвид липсата на предпоставките по чл.153 ал.1 от ЗЕ съдът счита, че предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В. против „Е.“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** М.Н.Г. – П. положителни установителни искове по реда на чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сума в размер на 626,85 лева за консумирана топлинна енергия за периода 01.03.2015г. – 28.02.2018г. и лихва за забава върху всяка фактура в размер на 88,38 лева за периода 06.05.2015г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението са недоказани по своето основание и като такива следва да бъдат отхвърлени. 

При този изход на процеса Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В. следва да бъде осъдена да заплати на „Е.“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** М.Н.Г. – П. направените деловодни разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В. против „Е.“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** М.Н.Г. – П. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 предявени по реда на чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество обща сума в размер на 626,85 лева за консумирана топлинна енергия за периода 01.03.2015г. – 28.02.2018г. и лихва за забава върху всяка фактура в размер на 88,38 лева за периода 06.05.2015г. до 19.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението. 

ОСЪЖДА „Т.П.“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***Й.В. ДА ЗАПЛАТИ на „Е.“ ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление *** представлявано от *** М.Н.Г. – П. деловодни разноски в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.

Настоящото решение е постановено при участието като трето лице на „***” ЕАД гр. ***.

Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му.

                           

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: