Решение по дело №154/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

 

 

                                      Гр.Ловеч,………..2021 г.

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети февруари  две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря Цветомира Баева като разгледа докладваното от съдия Вълчева т.д. № 154 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.430 от ТЗ, чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

      Постъпила е искова молба от „Ю."АД, ЕИК ******, чрез пълномощника адв. Г.В. с правно основание чл.430 от ТЗ, чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД срещу С.М.С., ЕГН ********** и Д.А.С., ЕГН ********** с цена на иска 66 193,51 CHF и 596,40 лв., от които: 66 193,51 CHF главница, представляваща частичен иск от общо дължима главница в размер на 66 572,73 CHF и 596,40 лв. нотариални такси за периода от 16.05.2018 г. до 29.11.2019 г.

В нея излага, че на 13.06.2008 г. между „Ю." АД /с предходно фирмено наименование „Ю.Е.Д.Б." АД/ и кредитополучателите С.М.С. и Д.А.С., е сключен Договор за потребителски кредит № HL ****/13.06.2008 г. Съгласно чл. 1 от Договора, банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 000 лв. за рефинансиране на жилищен кредит и за текущи нужди. Посочва, че размерът на предоставения кредит в швейцарски франкове е 63 334 CHF. За обезпечаване на отпуснатия кредит, включително главница, лихви, такси, комисионни и други разноски, е учредена договорна ипотека върху недвижим имот с н.а. № 90, том I, дело № 750/2008, вх.рег. № 1211 от 17.06.2008 г. на СВ - Тетевен. Твърди, че кредиторът е изпълнил задължението си и е предоставил на кредитополучателите уговорената сума.

Изтъква, че съгласно чл. 5 от Договора за кредит, крайният срок за издължаване на кредита е 300 месеца, считано от усвояването на кредита на 20.06.2008 г. или крайният срок за погасяване на кредита е 20.06.2033 г. Погасяването на кредита, вкл. лихвите и таксите се извършва на месечни вноски във валутата, в която кредитът е разрешен. Ответниците дължат лихва, определена по реда на чл. 3, ал.3 от договора, която се завишава с десет пункта при просрочване на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост. В чл.4 от Договора страните са уговорили и дължимите такси за обслужване на кредита.

Посочва, че ответниците дължат на Банката и комисионна за управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска, в размер на 0,04 % върху размера на непогасената главница към същата дата. На основание чл.10, т. 2 от договора за кредит, кредитополучателите дължат заплащането на таксите и комисионите съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които Банката прилага по операциите си.

Изтъква, че на основание чл. 27, ал. 1 от договора за банков кредит, страните са се съгласили, че Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора на трети лица, вкл. и на „Б.Р.С." АД, ЕИК *****. Ищецът се е възползвал от това свое право, като е прехвърлил вземанията си към ответниците на посоченото акционерно дружество. На 15.07.2008 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит между „Ю." АД /с предходно фирмено наименование „Б.П.Б." АД/ в качеството на цедент и „Б.Р.С." АД в качеството на цесионер, като с договора на основание чл. 99 от ЗЗД Банката прехвърля на цесионера свои вземания по договори за ипотечни кредити, описани конкретно в Приложение № 1 към договора от 15.07.2008 г., вкл. и процесния.

На 23.12.2016 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит между „Б.Р.С." АД в качеството на цедент и „Ю." АД в качеството на цесионер, като с договора на основание чл. 99 от ЗЗД цедентът прехвърля на цесионера всички свои вземания по договори за ипотечни кредити, описани конкретно в Приложение № 4 към договора от 23.12.2016 г., включително и процесния.

Твърди, че за прехвърлянето на вземанията, както от „Ю." АД на „Б.Р.С." АД, така и от „Б.Р.С." АД на „Ю." АД и новия им кредитор, ответниците С.М.С. и Д.А.С. се считат за уведомени по реда на чл. 47 от ГПК на 24.04.2018 г. с Уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на „Ю." АД като цедент по първата цесия и от името на „Б.Р.С." АД като цедент по втората цесия са връчени чрез нотариус Румяна Вутева, с район на действия - PC Тетевен, с peг. № 392. Поради горното титуляр на правата и задълженията на кредитор по договора е „Ю."АД.

Излага, че на 19.05.2012 год. е сключено Допълнително споразумение, представляващо неразделна част от процесния договор за кредит между „Б.Р.С." АД, ЕИК ***** и С.М.С. и Д.А.С., с което страните се договарят в чл. 4 просрочените задължения към датата на споразумението да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната главница по чл. 2, ал. 1, т. 5 от споразумението. Въведен е 6 месечен период на облекчено погасяване на кредита, през който се заплащат намалени по размер погасителни вноски. Считано от датата на подписване на споразумението, ползваният кредит ще се погасява на 10-то число на съответния месец (чл. 16).

Твърди, че с Допълнително споразумение от 25.10.2012 г. се прекратява действието на въведеното с предходното облекчено погасяване на дълга, считано от датата на подписването му. Страните се съгласяват, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.

Със следващо Допълнително споразумение от 30.10.2012 г. е преоформен размерът на дължимата главница, като към непогасената и непросрочена част от нея са добавени просрочените задължения към датата на споразумението (чл. 3). Въведен е 6 месечен период на облекчено погасяване на кредита, през който кредитът ще се погасява с уговорена в чл. 4, ал. 3 годишна лихва и намалени по размер вноски. Съгласно чл. 5 от споразумението ответниците се задължават след изтичане на периода на облекчено погасяване на кредита, да погасява остатъка по кредита на месечни анюитетни вноски, като върху общия размер на дълга се начислява лихва, съгласно същия член. В чл. 12 е уговорено задължението на кредитополучателите да заплащат месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при просрочие на една или повече месечни вноски по кредита на падежа им, чийто размер се определя съгласно действащата към момента на забавата Тарифа на банката.

Посочва, че с Допълнително споразумение от 24.06.2013 г. отново е извършвано преоформяне на главницата чрез прибавяне на просрочените задължения и е дадена възможност на ответниците да ползват за 12-месечен период облекчения в лихвения процент и размера на вноските. В споразуменията е уговорено, че след изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга /главница/ се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.

Твърди, че след преоформянията с посочените допълнителни споразумения, общият размер на главницата е 68 726,14 CHF съгласно погасителен план към последното споразумение.

Посочва, че според чл. 18, ал. 1 от Договора за кредит, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателите на което и да е задължение по Договора, Банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Към 21.08.2019 г. – датата, посочена при изпращане на уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита чрез ЧСИ В.П., с район на действия - ОС Ловеч, с peг. № 879, непогасени от ответниците се явяват 61 месечни погасителни вноски за главница, считано от 10.08.2014 г. и 69 месечни погасителни вноски за лихви, считано от 10.12.2013 г., което представлява неизпълнение на задълженията на ответниците да погасяват кредита и настъпило основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Твърди, че предсрочната изискуемост на вземането по кредита е настъпила на основание чл. 18, ал. 1 от Договора на 25.10.2019 г.

Счита, че ответниците на осн. чл. 79 и чл. 82 от ЗЗД следва да възстановят пълния размер на вредите, причинени на банката от неизпълнението на договора за кредит и да заплатят разноските, направени във връзка с връчването на посочените по-горе уведомления, както и такси за подновяване на договорната ипотека.

От представената справка към 28.11.2019 г. за задълженията на С.М.С. и Д.А.С. по сключен Договор за потребителски кредит № HL****/13.06.2008 г., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения от 19.05.2012 г.,  25.10.2012 г., 30.10.2012 г. и 24.06.2013 г., ответниците дължат солидарно на „Ю." АД следните суми: предсрочно изискуема главница в размер на 66 572,73 CHF за периода от 10.08.2014 г. до крайния срок за погасяване - 20.06.2033 г. С предявения иск се претендират частично 66 193.51 CHF за периода от 10.12.2014 г. до 20.06.2033 г.; лихви в размер на 41 743,66 CHF за периода 10.12.2013 г. - 28.11.2019 г.; такси 959,79 CHF за периода 29.12.2010 г. - 28.11.2019 г.; застраховки 315,62 CHF за периода 11.07.2014 г. - 28.11.2019 г. и нотариални такси 596,40 лв. за периода от 16.05.2018 г. до 29.11.2019 г.

В уточняваща молба вх. № 354/14.01.2020 г. конкретизира, че солидарната отговорност на ответниците произтича от договореното в чл.1, ал.4 от Договора във връзка с чл.121 и сл. от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответниците С.М.С. и Д.А.С. да заплатят солидарно на ТБ „Ю." АД посочените суми, а именно: главница 66193,51 CHF за периода от 10.12.2014 г. до 20.06.2033 г., представляваща частично предявен иск за предсрочно изискуема преди крайния падеж главница от общия размер на дължимата такава от 66 572.73 CHF за периода от  10.08.2014 г. до 20.06.2033 г., ведно с дължимата законна лихва върху претендираната част от главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата и 596,40 лв. нотариални такси за  периода от 16.05.2018 г. до 29.11.2019 г., като му присъди и всички разноски по настоящото производство

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК посочва банкова сметка, ***тенцията по предявения иск: IBAN:***: „Ю."АД.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК назначеният на ответниците особен представител адв.В.С.Н. от ЛАК е подала писмен отговор на исковата молба. В него изразява становище, че предявените обективно съединени искове са неоснователни. Изтъква, че видно от сключения договор, ответниците са потребители по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, тъй като „потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, а банката е търговец по смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП (в ред. към момента на сключване на договора - 13.06.2008 г.). Счита, че отношенията между страните се уреждат от ЗЗП, разпоредбите на който са императивни по своя характер. Съгласно § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП „финансова услуга" е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, договорът има характер на потребителски договор, за който се прилагат разпоредбите на чл. 143-146 ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни последици в отношенията между страните. Твърди, че част от разпоредбите в приложения договор са неравноправни и като такива следва да бъдат обявени за нищожни.

На първо място, съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, Банката предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 000 лв., като е посочено, че курс купува се определя в деня на усвояване на кредита. Самото издължаване на кредита отново е определен изключително неясно в чл. 6, като се обвързва с курса продава на Банката. Позовава се на Решение от 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. на ВКС, Решение от 12.09.2019 г. по т.д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, първо отделение и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В тях ВКС отговаря на въпроса неравноправна ли е клауза от кредитен договор, с която всички вреди от валутните промени и валутния риск са в тежест само на потребителя и намират ли приложение за валутните разлики изключенията на чл.144,  ал.3 ЗЗП. ВКС се съобразява и с решение от 20.09.2017 г. по дело № С-186/2016 г. относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13, които са транспонирани в чл.145, ал.1 и ал.2 ЗЗП. Изтъква, че ВКС приема, че „неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърлени на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, като че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал.3 ЗЗП." За да достигне до този отговор, касационният съд е взел предвид задължителната практика на СЕС, а именно решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016 г. относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точна на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13/ЕИО; решенията по дело С-26/2013 г., дело № С-96/2014 г. и решение по дело С-484/2008 г., определение по дело С-119/2017 г., даващо тълкуване, че разпоредбите на чл.3, чл.4 и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО следва да се тълкуват в смисъл, че националната юрисдикция може да прецени като неравноправна клауза от кредитен договор, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин.

Затова счита, че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неравноправни по чл. 143, т. 19 ЗЗП клаузите по договор за потребителски кредит от 13.06.2008 г., сключен между ответниците и „Ю."АД, както следва: чл. 6, ал. 2, имаща следното съдържание: „погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата Кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава" на Юробанк И Еф Джи АД за швейцарския франк към лева/евро, за което Кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката"; чл. 6, ал. 3 имаща следното съдържание: „в случай, че по време на действието на настоящия договор Банката промени Базовия лихвен процент на „Юробанк И Еф Джи“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, се променя автоматично в съответствие с промяната, за което Кредитополучателя с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие"; чл. 22, ал. 1, имаща следното съдържание: „Кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и / или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2 /от договора/, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит". Счита, че посочените клаузи са неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от които са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и които не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и в нарушение на принципа за добросъвестност, те създават във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

Следващ аргумент е факта, че договорът за кредит не е ценна книга, нито е сделка с финансови инструменти (решение № 95/13.09.3016г. по т.д. №240/2015г. на ВКС, II т.о.), а цената на кредит в чуждестранна валута по см. на чл.144, ал.3, т.1 вр. чл.143, т.12 от ЗЗП е единствено възнаградителната лихва, но не и допълнителните разходи, които прави кредитополучателят вследствие поемането на валутния риск.

Твърди, че при прогласяване на нищожност на неравноправните клаузи би следвало и размера на задължението да бъде с различна стойност. Така следва размера на дълга да се преценява с оглед курс купува на швейцарския франк към момента на предоставяне на кредита - 20.06.2008 г. по курс на „Ю.Е.Д.Б."АД (1.1842). Самият размер на лихвата би следвало да се преценява с оглед единствено уговорения между страните БЛП към датата на подписване на договора - 4.5%.

Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на посочените неравноправни клаузи от договор за потребителски кредит от 13.06.2008 г. и да отхвърли предявените от ищеца обективно съединени искове изцяло поради неоснователност и недоказаност.

Относно искането на ищеца по чл. 222 от ГПК и приложения Договор за цесия от 27.03.2020 г. изразява становище, че съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Не са представени доказателства за такова уведомяване, поради което не може да се приеме, че е завършен фактическия състав на цесията, за да може същата да обвърже и длъжниците по делото. Затова счита, че искането да бъде привлечено като трето лице „К. БГ"ЕАД (с предишно наименование „С.Г.Г.“ЕАД), което да подпомага ищеца е неоснователно с оглед изискването това трето лице да има интерес решението да бъде постановено в негова полза. Не на последно място, в самия договор за цесия се предвижда самото прехвърляне да настъпи при изпълнение на сложен фактически състав (чл. 2.1) - да се изпълнят условията на чл. 3 и да се подпише протокол за приключване, едва в този момент Продавачът прехвърля на Купувача всички Вземания, произтичащи от договорите за кредит, а Купувачът се съгласява да приеме това прехвърляне в съответствие с чл. 99 и 100 от ЗЗД. Т.е. и към настоящия момент няма доказателства, че са изпълнени условията по представения Договор за цесия и същият е влязъл в сила.

Относно искането по чл. 222 от ГПК за заместване на подпомаганата страна счита, че такова заместване е допустимо със съгласието на двете страни, като в този случай, привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага. Т.е. не е достатъчно условие посоченото в допълнителната молба на ищеца  за наличие на съгласие от страна на „К. БГ"ЕАД. Такова съгласие е необходимо и от страна на ответниците, които не участват лично в процеса, а се представляват от особен представител.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца „Ю.“АД чрез пълномощника адв.Г.В., в който оспорва всички направени от ответниците в отговора на исковата молба възражение, които смята за неоснователни. Изтъква, че при тълкуване на чл. 1, ал. 1 от Договора за кредит, уреждащ предоставянето на кредитополучателите на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 75 000 лв., съгласно чл. 20 от ЗЗД и при съблюдаване на свободата на договаряне съобразно чл. 9 от ЗЗД се установява, че е налице съгласие между страните за предоставяне на кредит в швейцарски франкове. В документите от кредитното досие на ответниците сумите са посочени именно в швейцарски франкове, както и в подписаното от същите Приложение 1, представляващо неразделна част към договора за кредит. В процесния договор съгласието на страните е ясно и недвусмислено изразено относно договорената валута на дълга.

Счита, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора за кредит напълно ясно и категорично урежда погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен с изрично посочване - швейцарски франкове. Длъжниците ще се освободят от задължението си по договора единствено с погасяване във валутата, която е уговорена /арг. чл.63, ал.1 ЗЗД/, респ. кредиторът не може да бъде задължен да получи различна от договорената престация. Изтъква, че кредитополучателите са свободни да избират, дали да теглят кредит, в каква валута, от коя банкова или небанкова институция и подписването на договор, който е двустранно съглашение, удостоверява тяхното писмено съгласие с клаузите на договора. Освен това, съгласно чл. 20 от Договора, ответниците са имали право да поискат от Банката превалутиране на предоставения им кредит, от което те не са се възползвали. Посочва, че при курсовите разлики на финансовите пазари, може да има промяна и разлика в покупателната способност на валутата при получаването и връщането й в периода на действие на договора. Тази промяна е извън контрола на страните по делото и е риск, който и двете страни са поели. Този риск е изрично посочен като известен на ответниците в клаузата на чл.22 от договора относно ежемесечните плащания по чл. 6, ал. 2 от договора, които са в швейцарски франкове, както и при евентуално превалутиране по чл. 20 от договора. След като неравноправността на една клауза се преценява към момента на сключването на договора, уговарянето на кредит в швейцарски франкове не е неравноправна клауза. Не само в договора, но и в останалите, подписани от ответниците документи - анекси, погасителен план и нотариален акт за ипотека е посочено, че вида на валутата по процесното правоотношение е именно швейцарски франкове. Посочва, че клаузата на чл. 22 има разяснителен характер за възможните последици от промяната на обменните курсове, предвид факта, че по избор на кредитополучателите кредитът е сключен във валута, която няма фиксиран курс спрямо лева. Освен това валутните промени са възможни, както в посока повишаване, така и понижаване на курса, като съответно последното ще доведе до понижаване на месечната вноска. Преценката, дали договорната клауза е неравноправна, съгласно чл. 145 ЗЗП се прави към датата на подписване на договора, с оглед на което евентуалните валутни промени не са уговорени в полза или вреда на една от страните, а се понасят и от двете, и без наличието на специална клауза е сделката, която изрично да предвижда това. Затова счита за неоснователно  възражението на ответниците, че рискът от промяна на курса се носи само от тях. Изтъква, че изричното съгласие на ищеца да носи риска от промяната във валутните курсове представлява декларация, обективираща извършеното индивидуално договаряне и постигнатото взаимно съгласие по съдържанието на клаузата, съобразно чл.146, ал.2 ЗЗП. Изключението на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП от случаите за неравноправност на подобна клауза, намира приложение спрямо процесния договор за банков кредит, с оглед уговорката за обусловеност на размера на задължението от борсовия курс или индекс, който е извън контрола на страните и в частност на банката.

По отношение на лихвата изразява становище, че тя представлява възнаграждение на заемодателя за предоставената на заемателите сума и представлява стойността на заетия капитал през определени периоди от време. Затова заемодателят не би трябвало да бъде лишен от възможността да получава възнаграждение за заетия капитал, такова каквото е то за определения период на време от действието на договора.

 На следващо място отбелязва, че съществуват два начина за определяне на договорната /възнаградителната/ лихва, като първият е фиксирането й като точно определен процент за целия период на договора, а вторият начин е променливата лихва. Същата се състои от два компонента, а именно базисно /реферативно/ лихвено равнище и надбавка /марж/ над него. Първият компонент е динамичен такъв, тъй като при промяна на определени условия се променя и лихвената стойност на капитала, предоставян по договорите за кредит. Надбавката остава постоянна и не подлежи на промяна. Уговарянето на такава лихва по договорите за банков кредит не е забранено, а даже изрично е предвидено като възможност по Закона за кредитните институции. Освен това забрана за уговаряне на променлива лихва не се съдържа и в Директива № 93/13/05.04.1993 г. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. При променливата лихва страните по договора за банков кредит отнапред изразяват съгласие за определяне на размера на лихвата по този начин и заемателите се считат обвързани от тази уговорка, както и от изменението на променливата компонента за периода след датата на промяната. В този случай дължимата се от кредитополучателя лихва по договора за кредит се променя по време на същия, но това става въз основа на съгласието, което е дадено с договора. Същото е залегнало и в изричната норма на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ. Тази възможност е икономически обоснована и законодателно рационална - банковите кредити обикновено имат дълъг срок на погасяване и естествените инфлационни процеси могат в дългосрочен план да доведат до това, че банката да бъде поставена в неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва и рискът от промяна на пазарните условия да бъде понесен само от нея. В процесния случай рискът от промяна в пазарните условия се носи и от двете страни по сделката. В чл. 6, ал. 3 от договора е посочено, че при промяна на БЛП на банката, съобразно методологията на Банката, автоматично ще се промени размерът на месечната погасителна вноска в съответствие с промяната, за което кредитополучателите са дали своето неотменимо и безусловно съгласие. Не е посочено, че това изменение ще бъде само и единствено в посока на увеличаване, при което при тълкуване на волята на страните по смисъла на чл. 20 от ЗЗД се налага извода, че под "изменение" се следва и страните са уговорили каквото и да било такова - било в посока увеличаване, било в посока намаляване. Затова счита, че в случая не е налице неравнопоставеност.

Оспорва твърдението на ответниците за неравноправни клаузи в самия договор за кредит, които не са включени в общи условия, изготвени предварително и на които кредитополучателите по договора не са могли да влияят. Твърди, че от самия договор и данните по делото е видно, че кредитополучателите не са подписвали общи условия, сочени като неразделна част от договора за кредит, или договор при общи условия, а са подписали договор, чието съдържание и условия са уговорени именно в него. В подкрепа на това са и сключените допълнителни споразумения, които са с оглед временните затруднения на кредитополучателите във връзка с редовното погасяване на задълженията по индивидуалните договорености в договора за кредит. Счита за неоснователно твърдението, че клаузите са изготвени предварително, доколкото не обосновава извод за липса на индивидуално договаряне. Изтъква, че ответниците не са предложили различни условия от тези по договора, които ищцовата страна да е отказала да обсъди и приеме. Кредитополучателите са имали възможност да не се съгласяват и да не подписват процесния договор, следователно са имали възможност да влияят върху съдържанието на клаузите на същия.

На следващо място посочва, че повече от пет години от сключването на договора за кредит (13.06.2008 г.) до последната платена в цялост погасителна вноска с падеж 10.11.2013 г., ответниците са се съгласявали с клаузите на договора, като са изпълнявали същия и не са го оспорвали. Има първоначално изпълнение и последващо предоговаряне на дълга чрез подписване на допълнителни споразумения, с които ответниците са изразили съгласие с клаузите на споразуменията и по отношение на счетоводните операции, извършени по повод и във връзка с договорености по същите. Излага доводи, че сключеният договор за кредит попада в обхвата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ и съобразно разпоредбите на чл. 286, ал. 2 във вр. с ал. 1 ТЗ се характеризира като търговска сделка. Съгласно чл. 293, ал. 3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението. Затова счита, че ответниците са се съгласили с договора и споразуменията, като са приели уговореното.

Твърди, че не следва да се разглежда въпросът, дали оспорените от ответниците договорни клаузи са неравноправни или не, доколкото са индивидуално договорени между страните, което изключва тяхната неравноправност.

По отношение на изложените в отговора мотиви за неравноправност на клаузи в договора, основаващи се на чл. 143, т. 10 от ЗЗП посочва, че тази клауза попада в приложното поле на изключението, визирано в чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП, доколкото процесният договор представлява сделка, сключена с потребител, имаща за предмет финансови инструменти, чиято цена е свързана с измененията на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца. В процесния договор за кредит има изричен текст, регламентиращ начина на формиране на приложимата по договора и дължима от кредитополучателите лихва в чл. 3 от същия, а именно: годишната лихва е в размер на Базовия лихвен процент на Банката за швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5,65 пункта, като е цитирано, че към датата на сключване на Договора БЛП на Банката за швейцарски франкове е в размер на 4,5 %. БЛП е референтен лихвен процент по договорите за кредит на физически лица, който се прилага при кредити с плаваща лихва. Твърди, че в процесния случай БЛП на „Ю." АД се определя съгласно Методология на Банката за определяне на базисни лихвени проценти е налична на Интернет страницата на банката. Лихвата по всеки кредит се определя като сбор от БЛП (определен съгласно методологията) плюс договорна надбавка. Сборът от тези два компонента дава годишния лихвен процент по кредита.

Посочва, че Комитетът по управление на активите и пасивите (КУАП) е органът на Банката, отговорен за първоначалното определяне и следващи промени в размера на БЛП. Методологията, макар и да е публикувана на сайта на банката през 2010 г., е била действаща за целия период на прилагане на БЛП по процесния кредит и не е била променяна съгласно протокол от 2005 г. за въвеждането на БЛП от заседанието на комитета. Методологията е публикувана през 2010 г., защото тогава за пръв път се създава нормативно задължение на банките да направят това чрез изменение на Закона за потребителския кредит и въвеждането на чл.33а от ЗПК /ДВ, бр.58 от 2010 г./. Подобно задължение за конкретен способ за изчисляване не е съществувало към момента на сключване на договора, като цитира Решение 77/22.04.2015 г. по гр.д. 4452/2014 г., на III г.о. на ВКС. Отбелязва, че към датата на сключване на процесния договор за кредит не съществува нормативно определено задължение на банките да определят размера на лихвите по договорите за кредит, съобразно точно определена формула. Актуалните стойности на БЛП на Банката за предлаганите от нея валути, както и измененията в същите се обявява в сайта на Банката, както и на публично място в банковите  салони. Следователно клаузата на чл. 3, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 3 от договора съдържа достатъчно ясна и разбираема за ответниците информация за условията и начина на изменение на размера на лихвения процент по договора за ипотечен кредит. Въз основа на публични данни за измененията на БЛП ответниците биха могли да установят дали са налице основанията за изменение на размера на лихвения процент по техния договор.

Пояснява, че съгласно Методология БЛП на „Ю." АД представлява сбор от трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. Трансферната цена на ресурса представлява цената на ресурса (в процентно изражение) и се влияе (формира) от пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор (в зависимост от валутата на кредита), рисковата премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс и директните нелихвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс - минимални задължителни резерви /МЗР/, фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/. Пазарният (бенчмарков) лихвен мерител, приложим към кредита е тримесечният Либор, статистика за нивата на който представляват публични данни и могат да се намерят в сайта на БНБ. Тримесечният Либор представлява пазарен индекс на пазара на депозити.

Рисковата премия като елемент за определяне на трансферната цена на ресурса на банката се определя въз основа на количествените мерители - 5Y CDS на България, 5Y CDS на Гърция и 5Y CDS на Юробанк, които представляват пазарни механизми, определяни на базата на котировките на всички брокер - дилъри на подобен род финансови инструменти. Същите са измерими и може да бъде намерена публична информация за тях, което ги прави обективни, доколко не зависят от волята на Банката.

Останалите показатели, включени в методология за определяне на БЛП - директните нелихвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс (минималните задължителни резерви и фонд за гарантиране на влоговете в банките) са нормативно определени, което също ги поставя извън волята на Банката, доколкото информация за тях може да бъде намерена в съответно в Наредба № 21/19.02.1998 г. на БНБ, Закон за гарантиране на влоговете в банките и финансовите отчети на банката, които се публикуват в Търговския регистър, който е публичен. Следователно горните показатели, както пазарните механизми, така и нормативно определените, са обективни, не зависят от волята на Банката и представляват публично оповестени индекси, приложими на международните Финансови пазари.

По отношение на буферната надбавка, тя изразява оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най -кредитоспособните клиенти и освен това абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0.50% /на годишна база/. КУАП е органът на банката, който следи количествено отклоненията и взема решения за промяна в БЛП при трайни изменения на посочените по-горе компонентите на съвкупна база. БЛП се определя по посочената Методология на Банката, с която ответниците са запознати при сключване на договора. Условията за промяна са ясни и разбираеми и промяната на лихвения процент се оповестява публично на интернет страницата на Банката, както и на публично място в търговските офиси, поради което ответниците са имали свободен достъп до интернет страницата на банката и е следвало да се уведомят за тази промяна. В договора за кредит изрично е уговорено, че при промяна на БЛП на Банката, размерът на погасителните вноски се променя автоматично, за което кредитополучателите са дали своето съгласие за този начин на определяне на лихвения процент (чл. 6, ал. 3). Ответниците са били уведомени за промяната в лихвения процент, като дори са подписани допълнителни споразумения.

Начисляваната договорна лихва по процесния договор за кредит е съобразно договореното между страните в представените с исковата молба документи и достатъчно подробни изчисления в справката по чл. 366 от ГПК, както и съобразно приложените към настоящата допълнителна искова молба лихвени листа по кредитната сделка.

Видно от Методологията компонентите, които имат значение при определяне на БЛП са извън контрола на банката. По-голямата част се определят от световно утвърдени рейтингови агенции (Блумбърг и Ройтерс), друга част представляват борсови индекси (според валутата на кредита - Либор), трета са нормативно определени - вноските към фонд за гарантиране на влоговете и минималните задължителни резерви към БНБ.

С оглед на изложеното счита възражението за неравноправни клаузи в процесния договор за кредит по смисъла на ЗЗП за неоснователно, поради което същите не са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и като действителни са породили желаните от страните правни последици. Изтъква, че неравноправността на клауза от договор, сключен с потребител, следва да бъде преценявана към момента на сключването му и съобразно критериите на чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Поради това при преценката, дали договорната клауза е неравноправна следва да бъдат съобразени горепосочените договорени обективни критерии за промяна на лихвения процент, които са извън контрола на банката по смисъла на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Посочва, че на заседание на КУАП от 03.10.2012 г. е прието намаление на БЛП с 25 пункта, поради което не е налице неравноправност на клаузата на чл. 3 от договора за кредит.

На следващо място счита, че дори да се приемат за основателни възраженията за нищожност, то ответниците са се съгласили с договорения процент към датата на подписване на договора и следователно дължат минимум лихва, съобразно договорения процент върху усвоената главница. Страните са постигнали взаимно съгласие чрез подписване на процесния договор за кредит, че размерът на възнаградителната лихва, която кредитополучателите са се задължили да заплащат на банката, ще се определя съгласно чл. 3 от договора за кредит. Съгласно чл. 3, ал. 1 дължимата от ответника лихва по договора за кредит при подписването му е в общ размер на 10.15 % (БЛП - 4.5 % и надбавка 5.65 пункта). Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, посочените стойности на лихвата се завишават с десет пункта при просрочване на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва изразеното в отговора становище, че при прогласяване на нищожност, размерът на задължението би трябвало да се изчисли с размер на лихвата от 4,5 %. Това е само стойността на БЛП към датата на подписване на кредита и никъде в същия не е постигнато съгласие, че лихвеният процент на приложимата лихва е равен на размера на БЛП. Дължимата от кредитополучателите лихва съгласно чл. 3 от договора е в размер на БЛП на Банката за швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 5.65 пункта. В договора само е цитирано, че към датата на сключване на Договора БЛП на Банката за швейцарски франкове е в размер на 4,5 % и тази уговорка е изрична.

 Относно сключения Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 27.03.2020 г. поддържа направеното в молба искане за конституиране на „К. БГ" ЕАД, ЕИК ***** (с предходно фирмено наименование „С.Г.Г." ЕАД) като трето лице помагач на страната на „Ю." АД на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Счита, че в процесния случай третото лица - цесионер по договора за цесия има интерес да встъпи, за да помага по делото банката. Общият интерес е да се установи съществуването и размера на задълженията, като ответниците бъдат осъдени да заплатят същите. Договорът за цесия е влязъл в сила и обвързва страните по същия, което е достатъчно основание за наличие на основания по чл. 219 от ГПК. Посочва, че изпълнението на условията по чл. 99, ал. 4 от ГПК няма отношение към правния интерес, обуславящ предпоставките по чл. 219 от ГПК.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е подаден допълнителен отговор на допълнителната искова молба от назначения на ответниците особен представител адв.В.Н., в който поддържа изложените в отговора основания за оспорване на исковете. Не оспорва изложеното от ищеца становище, че размерът на дължимата лихва следва да се изчисли, като се използва БЛП към датата на подписване на договора - 4.5% и добавка в размер на 5.65 пункта, което е предвидено в чл. 3, ал.1 от договора. Пояснява, че при изчисляване на задължението базата през периода на действие на договора следва да бъде тази, като не са налице условия за едностранна промяна на договорената лихва.

Относно привличането на трето лице - помагач от страна на ищеца на основание чл. 219, ал. I от ГПК поддържа изложеното в писмения отговор.

С определение № 262/09.06.2020 г. съдът на основание чл.219, ал.1 от ГПК е привлякъл като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото „К. БГ“ЕАД, което в указания от съда срок не е подало писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не изпраща представител. В приложените по делото молби упълномощения процесуален представител адв.Г.В. поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което същите бъдат уважени, като излага подробни съображения.

Ответниците се представляват от назначения особен представител адв.В.Н., която оспорва предявените искове. Подробни съображения излага в представената писмена защита.

След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствата, съдът намира за установено следното от фактическа страна:             

    На 13.06.2008 г. в гр.Ловеч между „Ю.Е.Д.Б.“АД /предишно наименование „Б.П.Б.“АД/ и С.М.С. и Д.А.С. -кредитополучатели, е сключен  Договор за потребителски кредит № HL****, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на равностойността на швейцарски франкове на 75 000.00 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита, като сума в размер на равностойността на швейцарски франкове на 12 100.00 лв. е с цел предсрочно погасяване на задължение по жилищен кредит, а на останалите 62 900.00 лв. за текущи нужди.  Крайният срок за издължаване на кредита, вкл. дължимите лихви, е 300 месеца от датата на откриване на заемната сметка, като датата на усвояване на кредите се удостоверява с подписване на Приложение № 1 към договора.  Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, открита на името на Кредитополучателя С.М.С. в „Ю.Е.Д.Б.“АД след изпълнение на изискванията, свързани с предоставяне на уговореното обезпечение. В чл.2, ал.5 е уговорено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал.1 се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояването, като се превежда по откритата в банката сметка на кредитополучателя в лева.  Страните са постигнали съгласие, че дължимата от кредитополучателя лихва се формира на база на БЛП на „Ю.Е.Д.Б.“АД  за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 5.65 пункта. В чл.3, ал.1 от договора изрично е посочено, че към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 4.5%. В случай на просрочие на дължимите погасителни вноски или предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихвата за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. /чл.3, ал.3/.  Между страните е постигнато съгласие, че БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават задължително незабавно за страните, като за новия размер обявяването става на видно място в банковите салони. В чл.4 от договора кредитополучателят е поел задължение да заплати на банката такса за  управление на кредита в размер на 1.5%, платима еднократно при първото усвояване на кредита, комисионна в размер на 0.04%, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноски и еднократно 40.00 лв. административни такси. Съгласно клаузата на чл. 18, ал.1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, като и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по договора,у банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според ал.2 при непогасяване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В чл.13 е уговорено, че за обезпечаване точното изпълнение на условията по договора, длъжникът учредява ипотека върху описания свой собствен недвижим имот. По делото е представено Приложение № 1 към договора, в което страните удостоверяват, че датата на усвояване на кредита по договора е 20.06.2008 г., както и погасителен план.

На 19.05.2012 г. между „Б.Р.С.“АД-гр.С. и кредитополучателите С.М.С. и Д.А.С. във връзка с изпитваните временни затруднения за редовно погасяване на задълженията, е подписано допълнително споразумение към Договор № HL****/2008 г. В него страните се констатирали размера на просрочената главница, лихви, такси и редовна главница, като изрично е посочено, че условие за влизането му в сила е внасянето от кредитополучателя на сумата от 400 CHF. В чл.5 е уговорен  период на облекчено погасяване на кредита от 6 месеца, както и процента на фиксираната годишна лихва от 7.73; предоговорена е месечната погасителна вноска в размер на 400 CHF, както и начинът на погасяване на кредита след изтичането на 6-месечния срок и размер на погасителни вноски съгласно погасителен план, неразделна част от Допълнителното споразумение.

По делото е приложено Допълнително споразумение от 25.10.2012 г. към договора за кредит № HL****/2008 г., сключено между „Б.Р.С.“АД-гр.С. и кредитополучателите С.М.С. и Д.А.С., с което страните се съгласяват да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата на подписването му. Страните са постигнали съгласие върху дълга да се натрупа начислената, но неплатена през периода на облекченото погасяване лихва и същото е условие за разглеждане от кредитора на молбата за предоставяне на нов период за облекчено погасяване на дълга.

На 30.10.2012 г. между „Б.Р.С.“АД-гр.С. и кредитополучателите С.М.С. и Д.А.С. е подписано Допълнително споразумение към договора за кредит № HL****/2008 г., в което страните са констатирали размера на просрочените лихви, просрочените плащания по застраховки и редовна главница към тази дата. Между страните е постигната договореност за нов шестмесечен срок на облекчено погасяване на дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 210 CHF и подписан нов погасителен план с крайна дата на погасяване на задължението 20.06.2033 г.

На 24.06.2013 г. между „Б.Р.С.“АД-гр.С. и кредитополучателите С.М.С. и Д.А.С. е подписано ново Допълнително споразумение към договора за кредит № HL****/2008 г., в което страните са констатирали размера на просрочена главница – 6266 CHF, просрочените лихви – 1083.93 CHF, просрочени такси – 142.66 CHF и редовна главница към тази дата 68 864.19 CHF. Договорени са условията за облекчено погасяване на дълга в нов дванадесет месечен период след внасяне на сумата от 300 швейцарски франка. Посочено е в чл. 4, ал.2/1/, че след изтичане на периода на облекчено облекчаване, върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за коте кредитополучателите дават своето съгласие с подписването на допълнителното споразумение. и подписан нов погасителен план. Съгласно чл.6, ал.1, плащането на падеж на всяка от вноските по погасителния план през периода на облекчено погасяване е задължително условие за начисляване на договорената лихва по чл.4, т.2, ал.3. Ако кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни погасителни вноски, губи правото да погасява дълга при условията на чл.4, т.2, ал.3. Според уговореното в чл.6, ал.2, в случаите на предходната алинея банката едностранно, незабавно и без да е необходимо волеизявление на кредитополучателя, прекратява действието на чл.4, т.2, ал.3. от допълнителното споразумение и преоформя служебно дълга съгласно чл.5. В чл.8 страните са изразили изрично съгласие, че допълнителното споразумение не представлява новация на договора за кредит, не води до погасяване на съществуващи задължения на кредитополучателя към банката, а преурежда първоначално договорените условия по договора за кредит. Изрично е посочено, че дължимите от кредитополучателя такси и комисионни, уговорени в договора кредит и допълнителните споразумения към него остават непроменени и продължават да се дължат, както и месечна такса за администриране на просрочен кредит. /чл.11 и чл.12/.

По делото е приложен нотариален акт за договорна ипотека № 111, т.ІІ, рег. № 2165, дело № 280/2008 г. на Нотариус Ивайло Иванов, вписан по д № 305 в регистъра на НК, с който за обезпечаване на всички вземания на банката, които произтичат от договор за потребителски кредит № HL****/2008 г., ответниците С.М.С. и Д.А.С. са учредили в полза на кредитора договорна ипотека върху свой собствен недвижими имот в гр.Тетевен.

По делото е представен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008 г., сключен между  "Ю." АД - цедент и „Б.Р.С.“АД - цесионер, по силата на който банката е прехвърлила на цесионера всички свои вземания срещу длъжници  по договори за жилищни и потребителски кредити, обезпечени с ипотека, изброени в приложение № 1. Видно от приложението под № 1079 са прехвърлени и вземанията на Банката от С.М.С. и Д.А.С. по договор за кредит № HL****/2008 г. В чл.4.1. от договора за цесия Банката и БРС са се задължили своевременно да уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и поръчителите по прехвърлените кредити за сключения договор. Съгласно чл.8 в случая, че след датата на прехвърляне цедентът получи плащане по прехвърлените кредити, от който и да е от длъжниците, е длъжен да преведе на цесионера получената сума по посочена от БРС сметка.

С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г., сключен между „Б.Р.С.“АД – цедент и "Ю." АД - цесионер, БРС в качеството си на кредитор прехвърля на Банката всички свои вземания срещу длъжници  по договори за ипотечни кредити /жилищни и потребителски кредити на физически лица, които са обезпечени с ипотека/, както и от всички анекси по тези договори, изброени в приложение № 1- 12. Видно от приложение № 4 към договора от 23.12.2016 г. под № 7 са прехвърлени и вземанията на БРС от С.М.С. и Д.А.С. по договор за кредит № HL****/2008 г. Съгласно чл.4.1. от договора Банката и БРС са се задължили своевременно да уведомят кредитополучателите, солидарните длъжници и поръчителите по Договорите за кредит за прехвърляне на вземанията спрямо тях.

По делото е представено уведомление за прехвърляне на вземания от "Ю." АД и „Б.Р.С.“АД, адресирано до С.М.С. и Д.А.С., според което на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ги уведомяват, че с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 15.07.2008 г., банката е прехвърлила на БРС всички свои вземания, дължими от тях в качеството им на кредитополучатели по договор за потребителски кредит № HL****/13.06.2008 г., заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл. начислената до датата на прехвърлянето лихва, вкл. и правата спрямо трети лица, а с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г. БРС прехвърля обратно на Банката всички свои вземания към тях, произтичащи от договора кредит, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл. начислената до датата на прехвърлянето лихва, вкл. и правата спрямо трети лица. Посочено е, че към датата на уведомлението, задълженията им по Договор за потребителски кредит № HL****/13.06.2008 г.,, изменен и допълнен с Допълнителни споразумения от 19.05.2012 г., от 25.10.2012 г., от 30.10.2012 г. и от 24.06.2013 г. са дължими на кредитора „Ю.“АД. Видно от направеното отбелязване от Нотариус Р. В. с район на действие РС Тетевен, рег. № 392, уведомлението за прехвърляне на вземания е връчено на ответниците С.М.С. и Д.А.С. на 24.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.1, ал.2 и ал.5 от ГПК.

От ищеца „Ю.“АД е представено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост, адресирано до  С.М.С. и Д.А.С.,  което е връчено чрез ЧСИ В. П., с peг. № *** на КЧСИ. В него е посочено, че поради прекратяване на плащанията в качеството им на кредитополучатели по Договор за потребителски кредит № HL****/13.06.2008 г. и допълнителни споразумения към него, към 21.08.2019 г. имат натрупани просрочия в общ размера на 47 615.11 швейцарски франка, считано от 10.12.2013 г. Поради непогасяване на 61 месечни погасителни вноски за главница, считано от 10.08.2014 г. и непогасяване на 69 месечни погасителни вноски за лихви, считано от 10.12.2013 г. и формираното просрочие, което представлява неизпълнение на условията по Договор за потребителски кредит № HL****/13.06.2008 г., „Ю.“АД обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване. Длъжниците са уведомени, че към 21.08.2019 г. задължението им по договора за кредит е в общ размер на 106 924.19 швейцарски франка и 452.40 лв., от които  главница – 66 572.73 CHF, възнаградителни лихви /по редовна главница/ - 35530.34 CHF, наказателни лихви  - 3545.71 CHF,  такси – 959.79 CHF, застраховки  - 3 15.62 CHF и други разноски по кредита – 452.40 лв.

От приложените по делото 2 бр. разписки от 10.10.2019 г. се установява, че призовкарят Марин Пандурски е посетил адреса на ответниците  на 09.09.2019 г., на 22.09.2019 г. и на 10.10.2019 г., като по данни на съседи С.М. и Д.С. от години живеят и работят в Англия. Поради това на 10.10.2019 г. е залепил  уведомление на входната врата на основание чл.47, ал.1 ГПК.

От ищеца са представени два протокола от 25.10.2019 г. на ЧСИ В.П., с които на основание чл.47 от ГПК е счел за редовно връчени уведомленията от „Ю.“АД за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за потребителски кредит № HL****/13.06.2008 г., адресирани до С.М.С. и Д.А.С..

По делото е приложен и договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.03.2020 г., сключен между "Ю." АД – продавач и „С.Г.Г.“ ЕАД /сега с наименование „К. БГ“ЕАД/ - купувач,  с който след изпълнение на условията по чл.3 и подписване на протокол за приключване, продавачът прехвърля на купувача всички вземания, произтичащи от Договорите за кредит с всички привилегии, искове и права, а купувачът приема това прехвърляне на вземания в съответствие с чл.99 и чл.100 от ЗЗД. 

Във връзка с направените от ответниците възражения, от ищеца е представено искане за жилищно ипотечен кредит № HL**** с вх. № 432/30.04.2008 г., искане за усвояване на суми по кредит, както и лихвен лист по откритата сметка на С.М.С.. Приложена е и методологията за определяне на  БЛП, извлечение от протокол № 57/22.07.2005 г. на КУАП на „Ю.“АД, промени в нивата на БЛП за ипотечни кредити на П.Б., извлечение от Протокол от заседание № 90/18.06.2008 г. на КУАП на „Ю.Е.Д.Б.“АД, извлечение от Протокол от заседание № 94/17.10.2008 г. на КУАП на „Ю.Е.Д.Б.“АД, извлечение от Протокол от заседание № 144/03.10.2012 г. на КУАП на „Ю.Е.Д.Б.“АД.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че на 20.06.2008 г. с банково бордеро № 416071 по валутната сметка на кредитополучателя С.М.С. BG 46 BPBI 7928 1399 2037 01 са постъпили 63 334.00 CHF по курс 1.20760, чиято левова равностойност е 76482,14 лв. При извършената проверка вещото лице е констатирало, че по Допълнително споразумение от 19.05.2012 г. е налице капитализиране на просрочените задължения към тази дата след спадане на внесените 400 CHF съгл. чл. 4 от същото в размер на 877.87 CHF. По Допълнително споразумение от 25.10.2012 г. върху дълга е натрупана начислената, но непогасена през периода на облекченото погасяване лихва към тази дата в размер на 597,56 CHF. По Допълнително споразумение от 30.10.2012 г. вещото лице Н.Р. също е установило капитализиране на просрочените задължения към тази дата след спадане на внесените 400 CHF съгл. чл. 4  в размер на 1905,69 CHF. По Допълнително споразумение  от 30.10.2012 г. на 10.05.2013 г.  върху дълга е натрупана начислената, но непогасена през периода на облекченото погасяване лихва в размер на 302.48 CHF.  По Допълнително споразумение от 24.07.2013 г. също е налице натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит /длъжникът не е изпълнил задължението си да внесе 300 CHF/ и задължението е 1289,25 CHF. На 10.07.2014 г. върху дълга е натрупана начислената, но непогасена през периода на облекченото погасяване лихва в размер на 419.29 CHF. Според експерта общият размер на увеличението на начислената, непогасена главница е    5392.14 CHF, а общият размер на усвоения кредит съобразно договора и преоформяне на главницата с допълнителните споразумения към него е 68726,14 CHF /63 334.00 CHF+ 5392.14 CHF/.

Съгласно заключението на експертиза и Приложение 1 към него, за периода от 20.07.2008 г. до 10.07.2014 г., общата сума на погасените задължения е: главница – 2153.41 CHF; редовни лихви – 34087.99 CHF; наказателни лихви – 13.23 CHF; такса за управление – 1134.07 CHF; такса за просрочие – 338.75 CHF; имуществени застраховки – 251.83 CHF или всичко 37979.28 CHF. При направената проверката експертът е установил, че на 10.07.2014 г. последно е отразена сума в размер на 419.29 лв. за погасяване на задълженията.

Вещото лице Н.Р. дава заключение, че размерът на предсрочно изискуемата главница за периода от 10.12.2014 г. до крайния срок на погасяване - 20.06.2033 г. е  66 572.73 CHF. В тази сума се включва първоначално усвоена главница - 63 334.00 CHF, увеличаване на главницата съгласно Допълнителните споразумения - 5392.14 CHF, като се намали с погасена главница в размер на 2153.41 CHF.

Експертът уточнява, че банкова сметка ***: ***, BIC*** /в швейцарски франкове/ и въз основа на Договор за потребителски кредит от 13.06.2008 г. е захранена на 20.06.2008 г. с 63 334.00 швейцарски франка.

 Според заключението на съдебно-икономическата експертиза размерът на дълга - главница, лихви, такси и разноски,  изчислен по курс „купува" на швейцарския франк спрямо лева към 20.06.2008 г. /датата на усвояване на сумата по кредита / е главница: 66 572.73 CHF или 78835.43 лв.; дължимите лихви: 41743.66 CHF или 49432.84 лв.; таксите при курс 1,1842 са 959.79 CHF или 1136.58 лв.; застраховки  315.62 CHF    или 373.76 лв. Размерът на дължимите разноски са начислявани и плащани в лева и техният размер е 596.40 лева.

На поставения въпрос № 7 вещото лице дава заключение, че при отчитане на погасените задължения от ответниците, непогасеният остатък по отделни пера е както следва: главница 66 572.73 CHF; лихви  41743.66CHF; такса за управление 959,79 CHF и имуществени застраховки 315.62 CHF

При направените справки експертът е установил, че през процесния период от 13.06.2008 г. до 28.11.2019 г. е имало изменение на стойностите на всеки един от компонентите от Методологията на „Ю." АД за определяне на БЛП.  Промените в Тримесечен Либор, 5-годишен кредитен cyan на България /5Y CDS на България/, както и CDS на Гърция и CDS на „Ю.“АД за били в по-голямо увеличение, отколкото банката е взела предвид при увеличението на БЛП, т.е. банката е имала основание за по - голямо увеличение на лихвения процент, отколкото всъщност е извършвано.

От началото на 2011 г. започва покачване на бенчмарковите лихвени проценти в еврозоната : ЗМ Euribor се покачва с 47,3.б.т. /от 1,01% към 31.12.2010 г. до 1,48 % към 14.06.2011 г./датата на промяната на БРП, а ЕЦБ взема решение за увеличение на основната си лихва с 25 базисни точки на 13.04.2011 г. През 2012 г започва плавно намаляване на бенчмарковите лихвени проценти в Еврозоната. В същото време нивата на гръцките CDS се запазват на изключително високи нива-  значително над 10 %, оказвайки голям натиск върху достъпа до финансиране и цената на ресурса, като не позволяват да се извърши по-голямо намаление.

По отношение на минимални задължителни резерви на БНБ, вноски за Фонд за гарантиране на влоговете в банките, при анализа вещото лице е констатирало, че вноските към фонда за гарантиране на влоговете са нараствали през периода.

Посочените показателите са обективно съществуващи, защото са измерими и са независещи от волята на банката.

В изпълнение на поставените задачи вещото лице е направило преизчисление на дълга по процесния договор по първоначалния погасителен план, при първоначално договорената лихва в размер на 10.15 %, съответно увеличена с наказателната надбавка за просрочие на главницата в размер на 10 пункта за периода от 20.07.2008 г. до датата на подаване на исковата молба - 28.11.2019 г., както и дължимите лихви /възнаградителна и наказателна/ върху просрочените главници и такси съгласно първоначалния погасителен план за периода от 20.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба. Съгласно това преизчисление размерът на дължимата главница от 10.12.2014 г. до 20.06.2033 г. е 60 573.51 CHF, възнаградителната лихва е 39 903.04 CHF, наказателната лихва от 20.07.2014 г. до 28.11.2019 г. е 2012.22 CHF, такса управление 1 614.27 CHF, застраховки – 315.62 CHF.

При извършената проверка вещото лице е констатирало, че при сключване на допълнителните споразумения към договора в размера на дължимата главница са включени и изтекли лихви. Според експерта размерът на дълга /главница/ без тези лихви за периода от 10.12.2014 г. до 20.06.2033 г. е 61651.86 CHF. При сключване на допълнителните споразумения в размера на дължимата главница, освен изтекли лихви, са включени и просрочена главница - 172.87 CHF, такса за просрочие - 72,39 CHF, такca управление -102.19 CHF, зacтpaxовки -123,82 CHF. Размерът на дълга /главница/ без всички просрочени задължения, с които е увеличена /преоформена/ главницата по процесния кредит е 61 180.59 CHF.

При изложените факти и направено искане съдът приема, че е сезиран с обективно и субективно съединени осъдителни искове с пр.основание  чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ, чл.121 и чл.86 от ЗЗД. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от  договор за потребителски кредит , изпълнение на поетите от ищеца задължения за предоставянето на сумата по договора за кредит на ответниците, изпадането в забава на длъжниците, осъществяване на предпоставките по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на ответниците за последното и размера на претендираните вземания.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства се установява, че между  банката - ищец и ответниците С.М.С. и Д.А.С. като кредитополучатели е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало с подписване на процесния договор за потребителски кредит 13.06.2008 г., разкриващо белезите на договор за банков кредит по смисъла на чл.430, ал.1 ТЗ, представляващ абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.7 от същия закон. Няма спор между страните, а този факта се установява и от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, че банката е изпълнила задължението си за предоставяне на парични средства на кредитополучателите в размер на 63 334.00 CHF на 20.06.2008 г. Безспорно е установено, че на 10.07.2014 г. е последното плащане за погасяване на дълга в размер на 419.29 лв. Не се спори, че с уведомление ищецът „Ю.“ АД, адресирано до кредитополучателите и връчено при условията на чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК, С.М.С. и Д.А.С. са уведомени, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

  С оглед изложеното съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, а ответниците са изпаднали в забава за изпълнение на задълженията си за връщане на заетата сума. При така установеното спиране на плащанията по кредита, представляващо неизпълнение на договорно задължение, е възникнало правото на банката - ищец да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл.18 от Договора за потребителски кредит. Съдът приема, че банката надлежно е  упражнила това свое субективно право. Видно от приложените уведомления до ответниците С.М.С. и Д.А.С. , волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем преди крайния срок на погасяване, е достигнало до кредитополучателите преди подаване на исковата молба. В тях изрично е посочено, че към 21.08..2019 г. общата сума на задълженията по Договора за потребителски кредит и допълнителните споразумения към него е 106 924.19 швейцарски франка, като е отразен и размерът на дълга на пера. От приложените по делото 2 бр. разписки от 10.10.2019 г. и протоколи от 25.10.2019 г. на ЧСИ В.П., рег. № 879 и район на действие Окръжен съд – Ловеч се установява, че същите са редовно връчени при условията на чл.47 от ГПК.

В настоящето производство съдът дължи произнасяне по направените от назначения на ответниците особен представител възражения за нищожност на клаузите чл.1, ал.1, чл.6, ал.2 ал.3,и чл.22, ал.1 от Договора за потребителски кредит, които счита за неравноправни по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Следва да се отбележи, че Договорът за потребителски кредит № HL**** от 13.06.2008 год.  е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /отм. ДВ, бр.18 от 05.03.2010 год./. Съгласно чл.12 от същия за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП. По сила на чл.3, ал.3,т.5 и ал.5, т.1 от ЗПК/отм./ процесният договор не попада в приложното му поле, тъй като е на стойност над 40 000.00 лв. и е обезпечен с ипотека. От друга страна ищецът има качеството на “търговец”, дефинирано в разпоредбата на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП, тъй като е ЮЛ, което предоставя услуги и сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или частния сектор. Безспорно и ответниците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, възпроизвеждаща чл.2, б”б” от Директива 93/13/ ЕИО, тъй като по делото липсват данни при сключване на договора същите да са действали в рамките на упражняваната от тях търговска или професионална дейност. На следващо място следва да се отбележи, че в § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП е посочено, че "финансова услуга е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т. ч. потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека", т. е. кредитите, обезпечени с ипотека, какъвто е настоящият, се включват в обхвата на приложното поле на ЗЗП.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В посочената разпоредба е налице изброяване на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един случай следва да прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 ЗЗП. На основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП такива клаузи са нищожни, като противоречащи на закона, освен ако са уговорени индивидуално. Съобразно константната практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК по приложението на чл. 146, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗП, обективирана в решение № 98/17 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 51/04.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на ВКС, ГК, III ГО, не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), като тежестта на доказване, че определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на търговеца / доставчика - чл. 146, ал. 4 от ЗЗП. В цитираните по-горе решения по чл. 290 от ГПК на ВКС е посочено, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена, се носи именно от доставчика на услугата - ответната банка.

Въз основа на събраните по делото доказателства и цитираната съдебна практика настоящият състав намира, че процесните клаузи от договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от банката – ищец и ответниците не са имали възможност да влияят върху тяхното съдържание. Процесният договор за потребителски кредит е изготвен от банката и презумпцията на чл. 146, ал. 4 ЗЗП не е оборена. Въпреки изрично дадените от съда указания за представяне на доказателства в тази насока от банката – ищец, по делото не се установи, че ответниците са имали възможност да изразят становище по съдържанието на договора, вкл. по процесните клаузи и да повлияе върху тях. В този смисъл обстоятелството, че кредитът е отпуснат по молба на ответниците, не мотивира съда да направи друг извод.

На първо място от страна на назначения особен представител на ответниците е оспорена клаузата на чл.1, ал.1 от договора за потребителски кредит. Тя предвижда, че „банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 000.00 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на Ю.Е.Д.Б. АД в деня на усвояване на кредита, като равностойността в швейцарски франкове на 12 100 лв. е за рефинансиране на жилищен кредит към банката, а равностойността в швейцарски франкове на 62 900 лв. е за текущи нужди. Тази клауза съдържа уговорката на страните относно предмета на договора. В т. 1 от диспозитива на решението по дело С-186/16 на СЕС и в разяснителната част към него е посочено, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието "основен предмет на договора" по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза, включена в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, тъй като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация. СЕС се е произнесъл, че чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 установява изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на потребителите (в този смисъл и т. 42 по дело C-26/13 и т. 31 по дело C-96/14 на СЕС), но само при условие, че клаузата е изразена на ясен и разбираем език. Съдът е подчертал, че изискването за изразяване на ясен и разбираем език се прилага дори когато клаузата попада в обхвата на понятието "основен предмет на договора" или "съответствие на цената и възнаграждението, от една страна, и на доставените стоки или предоставените услуги, от друга" по смисъла на член 4, пар. 2 от Директива 93/13 (в този смисъл е и т. 68 от решение от 30 април 2014 г. по дело C-26/13 на СЕС). Не се прави преценка на неравноправния характер на посочените в споменатата разпоредба клаузи, само ако след самостоятелно изследване на всеки отделен случай компетентната национална юрисдикция приеме, че те са били изразени от продавача или доставчика ( в случая от банката), на ясен и разбираем език (разрешението е дадено и в т. 32 от решение на СЕС от 03.06.2010 г. по C-484/08). С оглед изложеното настоящият състав намира, че клаузата на чл. 1, ал. 1 от договора за кредит е изразена по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, поради което и доколкото касае основния предмет на договора, тя не следва да се преценява като неравноправна.

Със спорната клауза на чл. 22, ал. 1 от договора за потребителски кредит кредитополучателите декларират, че са запознати  и съгласни с  обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев/евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има за последица, вкл. в случаите по чл.6, ал.2, повишаване  размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в рев/евро, като приемат да носят за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че са съгласни да поемат всички вреди/вкл. пропуснати ползи/, произтичащи  от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В ал. 2 декларират, че са изцяло запознати и разбират икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от този договор, както и че са съгласни с настъпването им. Оспорената клауза следва съобразно чл. 145, ал. 1 ЗЗП да се тълкува ведно с останалите клаузи в него, както и с оглед всички обстоятелства, свързани със сключването на договора. С решение № 384 от 29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТО, ІІ т. о., решение № 294 от 27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТО, ІІ т. о. и решение № 295 от 22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, ТО, ІІ т. о. е прието, че неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП. В цитираните решения съдебните състави на ВКС са се позовали на задължителната практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, както и практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 95/13.09.3016 г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, II т. о. /. За пълнота следва да се изтъкне, че според т. 2 от диспозитива на решението на СЕС по дело С-186/16, чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В т. 50 от решението е разяснено, че от една страна, потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. От друга страна, банковата институция, трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че банката е предоставила на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клаузата за финансовите им задължения. Разрешението се извежда от закрепеното в постоянната практика на СЕС (т. 47 по дело С-484-08) разбиране, че въведената с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка както на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на съдържанието им.

В т. 3 от диспозитива и т. 54 и т. 56 от мотивите на горното решение СЕС се е произнесъл, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 (транспониран в чл. 145, ал. 1 ЗЗП) трябва да се тълкува в смисъл, че преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута (най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13). За да установи дали клаузата води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (т. 57 от решението по С-186/16, в който смисъл и решение по C-415/11, т. 68 и 69).

В т. 55 от разяснителната част на решението си по дело С-186/16 СЕС е посочил, че клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, която изисква месечните вноски за погасяване на кредита да се извършват в същата валута, в случай на обезценяване на националната парична единица спрямо тази валута, поставя курсовият риск в тежест на потребителя.

С оглед изложеното и представените по делото доказателства  настоящият състав взема предвид, че в случая кредитът е предоставен в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 000 лева, същият се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя, т. е. кредитополучателят няма достъп до тази сметка, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по блокираната сметка служебно се превалутира от банката в лева преди усвояването му, като реалното усвояване на кредита от потребителя е именно в лева и липсва реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя в швейцарски франкове. Съобразявайки тези факти, настоящият състав намира, че клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора не е ясна и разбираема за потребителя при липса на предоставена му към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. По смисъла на даденото от СЕС тълкуване не може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за потребителски кредит със срок на издължаване от 25 години какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. С такава информация като част от професионалната им дейност банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Липсата на предоставена информация, която се отразява на изпълнението на договора, не позволява на средния потребител (относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк. Клаузата на чл. 22, ал. 1 на договора не дава защита на потребителя, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката и е свързано със заплащането на комисионна.

По изложените съображения съдебният състав приема, че банката е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие в хода на изпълнение на договора процесната договорна клауза е довела до значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на потребителя, тъй като ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. Поради това настоящата инстанция счита, че клаузата на чл. 22 е неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена в договора за кредит в чуждестранна валута, последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същата не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, сключена е в нарушение на принципа на добросъвестност и създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

По тези съображения следва да се приеме за неравноправна и клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, която дава право на банката при липса на осигурени средства в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 на съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата и наличие на средства на кредитополучателя в лева или в евро по сметките му в банката, погасяването на кредита да се извърши от банката освен във валутата на кредита, и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава" на банката за швейцарския франк към лева/евро. Тази клауза е проявление на поетия от кредитополучателя с клаузата на чл. 22, ал. 1 от договора валутен риск и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, приета по изложените по-горе съображения за неравноправна.

В оспорената от ответниците клауза на чл.6, ал.3 от договора е предвидено, че в случай, че по време на действие на договора банката промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1, се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Тази клауза, както и клаузата на чл.3, ал.5 от договора, според която действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони,  съдът счита за неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Промяната на стойността на банковия лихвен процент е предоставена изцяло на преценката на банката, без да е посочена методика за промяната му, обосноваваща извод за наличие на основателна причина по чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, поради което по отношение на тези клаузи посочените изключения не са приложими. При липса на обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни показатели, не може да се счете, че кредитополучателят е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга, и следователно не е изпълнено изискването за добросъвестност. В разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП  законодателят е предвидил изключение от това правило за сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля. За да се прецени дали клаузите отговарят на този критерий за изключение от общия принцип, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин /чл. 147, ал. 1 ЗЗП/. Потребителят следва предварително да получи достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени цената, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин /в този смисъл е Решение № 77/22.04.15 г. по гр. д. № 4452/14 г. на ВКС/. От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза и представената от ищеца методология се установява, че базовият лихвен процент се определя като сбор от два компонента – трансферна цена на ресурса и буферна надбавка. В договора за потребителски кредит не се съдържат конкретни основания или критерии, даващи право на банката едностранно да променя БЛП, съответно липсва и конкретна методика или формула, която да определя съотношението между настъпилите изменения и посочените пазарни лихвени индекси. Ето защо клаузите от договора, които дават възможност на банката да извършва едностранна промяна в условията на договора, съдът намира, че не отговарят на изискването за добросъвестност, тъй като не въвеждат ясни, предвидими, определени или с възможност за точна определяемост параметри на задълженията, а са поставени в зависимост от настъпване на бъдещи обстоятелства изцяло по волята на кредитора без право да се договаря. Методиката на Банката за определяне на базовия лихвен процент, както и визираните в нея компоненти за изчисляването му, са факти извън договорното съдържание и като такива невключени в постигнатото между страните съгласие. С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл.6, ал.3 се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като дават възможност на ищеца нерегламентирано да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание, което води и до тяхната нищожност съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Така установената нищожност на посочените клаузи в процесния договор за потребителски кредит предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД обаче съдът не намира, че обуславя извод за нищожност на целия договор. С оглед гореизложеното, размерът на дължимата от ответниците главница  следва да бъде определен  с оглед постигнатите от страните договорености в Договор  за потребителски кредит № HL**** от 13.06.2008 г.,  без да се съобразява промяната в допълнителните споразумения, в които към дължимата главница са прибавяни и изтекли лихви, което води до анатоцизъм и не се отчитат промените в БЛП на банката поради нищожност на тези клаузи. Съобразно гореизложеното, размерът на задълженията на ответниците се определя съгласно отговора на въпрос № 12 от заключението на вещото лице  във вариант две, съгласно който размерът на дълга /главница/ без всички просрочени задължения, с които е увеличена /преоформена/ главницата по процесния кредит е в размер на 61 180.59 CHF за периода от 10.12.2014 г. до 20.06.2033 г.

Поради изложените съображения ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на основание чл.430 от ТЗ, във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД солидарно на ищеца „Ю.“АД сумата от 61 180.59 CHF главница за периода от 10.12.2014 г. до 20.06.2033 г., представляваща частично предявен иск за предсрочно изискуема главница по Договор за кредит № HL**** от 13.06.2008 г., от общия размер на дължимата такава от 66 572.73 CHF за периода от 10.08.2014 г. до 20.06.2033 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 66 193.51 CHF като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По отношение на предявения иск за заплащане на сумата в размер на 596.40 лв. с посочено основание „нотариални такси“ за периода от 16.05.2018 г. до 29.11.2019 г. съдът счита, че същият е основателен и доказан в  размер на сумата от 452.40 лв. В уточняваща молба вх. № 354/14.01.2020 г. от ищеца е посочено, че това задължение на ответниците произтича от разпоредбата на чл.13, ал.2 от Договора за потребителски кредит, съгласно която „разходите за оценка на кредитирания обект, както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване и заличаване на ипотеката по ал.1 са за сметка на кредитополучателя. В уточняващата молба е конкретизиран и размера на всяко от извършените плащания, което е установено и от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Съдебният състав счита, че сумата в размер на 144.00 лв., заплатена на 29.11.2019 г. с фактури 23661 и 23660 от 24.10.2019 г., представляваща дължими такси за връчване на уведомления за обявяване на предсрочна изискуемост, не попадат в хипотезата на чл.13, ал.2 от Договора за потребителски кредит и искът за тази сума следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Поради изложените съображения ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 452.40 лв. дължими нотариални такси, като искът по пълния претендиран размер на сумата 596.40 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат сторените в исковото производство разноски съобразно уважената част на исковете, за които е приложен списък по чл. 80 ГПК.  Доказани са реално заплатени разноски за държавна такса в размер на 4751.82 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 4 677.27 лв., разноски в размер на 700.00 лв. за възнаграждение на вещото лице в исковото производство и 4 900.00 лв. разноски за особен представител. Предвид уважената част от предявените искове, ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца направените по делото разноски в настоящето производство в размер на сумата 13 877.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

                           Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД С.М.С., ЕГН ********** и Д.А.С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** да заплатят солидарно на „Ю."АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., О.П.№ ***, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., и прокуриста М. И.В., съвместно от двамата изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор, сумата от 61 180.59 CHF главница за периода от 10.12.2014 г. до 20.06.2033 г., представляваща частично предявен иск за предсрочно изискуема главница по Договор за кредит № HL**** от 13.06.2008 г., от общия размер на дължимата такава от 66 572.73 CHF за периода от 10.08.2014 г. до 20.06.2033 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 66 193.51 CHF като неоснователен и недоказан отхвърля.

ОСЪЖДА на основание чл.430 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД С.М.С., ЕГН ********** и Д.А.С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** да заплатят солидарно на „Ю."АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., О.П.№ ***, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., и прокуриста М. И.В., съвместно от двамата изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор, сумата от 452.40 лв. дължими нотариални такси по Договор за кредит № HL**** от 13.06.2008 г., като искът по пълния претендиран размер на сумата 596.40 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.М.С., ЕГН ********** и Д.А.С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *** да заплатят солидарно на „Ю."АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., О.П.№ ***, представлявано от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., и прокуриста М. И.В., съвместно от двамата изпълнителни директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор, направените разноски в исковото производство в размер на 13 877.00 лв. съобразно уважената част на предявените искове.

Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: