Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 252
гр. ВРАЦА,06.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение ,в
публичното заседание на 06.07.2018г., в състав:
Председател:Надя Г.Пеловска
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.Петрова
в присъствието на:
прокурора секретар М.Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
в.гр. дело N`333 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258
и сл.ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба,подадена от В.С.И. ***,чрез процесуален представител адв.К.Т.
от ВрАК, против решение на РС гр.Мездра от 24.11.2017г.,постановено по гр.д.№
655/2016г.,в частта,в която е уважена предявената против него претенция по
сметки в делбения процес с правно основание чл.346 ГПК за извършени в делбения
имот подобрения,с които се е увеличила стойността му,както и в частта относно
присъдените разноски – конкретно такси,които е осъден да заплати в полза на РС
Мездра.Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваните части е
неправилно - постановено при съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила.Поддържа се,че решението било и необосновано,тъй като
изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото.Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго,с което
предявения против него иск за извършени подобрения се отхвърли,респ.отмени се
решението и в частта,в която жалбоподателят е осъден да заплати такса в полза
на РС Мездра в размер на 304,84 лв.Претендират се разноски за двете инстанции.
С въззивната жалба не са сочени нови доказателства.
Въззиваемата страна И.С.И. *** оспорва
въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде
потвърдено.Няма доказателствени искания.
От своя страна И.С.И. е подал въззивна
жалба,с която обжалва същото решение в частта,в която са отхвърлени претенциите
му по сметки.Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението в
тази му част.Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване
вместо него на друго,с което се уважат заявените претенции в пълен размер.
В.С.И. *** чрез адв.К.Т. оспорва тази
въззивна жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тази му
част.
Останалите страни не са ангажирали
становище по въззивните жалби.
Настоящият състав намира въззивните жалби
за процесуално допустими.Подадени са в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от
страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване,и против акт на
съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледани по същество
първата жалба е неоснователна,а втората – основателна.
Производството е във втора фаза на делбен процес.
С решение от 13.03.2017 година е допусната
съдебна делба на недвижим имот - УПИ парцел V, пл.№ 125, кв.36
по плана на с.Цаконица,обл.Враца,с площ от 1000 кв.м.,ведно с построените в
имота едноетажна паянтова жилищна сграда и второстепенна постройка,между И.С.И.,
В.Ц.И., Н.И.В. и В.С.И. при права : 5/24 ид.ч. за И.С., 5/ 24 ид.ч. за В.И.,
10/24 ид.ч. за В.С. и 4/24 ид.ч. за Н. И..
В първото по делото с.з. след допускане на
делбата на осн.чл.346 от ГПК съделителите И.С. и Венета Цанкова са направили
искания по сметки - за сумата
27 800 лв. за извършени от тях подобрения в имота, подробно описани в молбата
на стр.50 от делото.Съделителят В.С. е направил искане по сметки за сумата 1000
лв.,дадени за ремонт на покрива.
Във връзка с исканията по сметки по делото
са събирани писмени и гласни доказателства.Назначена и е изслушана съдебно-техническа
експертиза.
Съдебно-техническата експертиза,неоспорена
от страните по делото и възприета от съда като обективна и компетентна установява,
че стойността на допуснатия до делба недвижим имот без подобрения възлиза на
6 625.00 лв.,а размерът на претендираните подобрения възлиза в на
20 585.87 лв.Претендиращите подобрения не са правили увеличение на
претенциите си.
Делбеният имот е изнесен на публична
продажба,тъй като никой от съделителите не е отговарял на условията за
възлагане.В тази му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Жалбите касаят,както се изложи по-горе
претенциите по сметки.
Във връзка с претенциите по сметки по
делото са събирани гласни доказателства.
Св. Т. заявява,че преди
две години и половина съделителят И.С. се свързал с него за ремонт на
къщата.Когато отишъл на място констатирал,че имотът е в много лошо състояние,с
влага и мухъл.Свидетелят работил
преимуществено в жилищната сграда.Св.Х., установява,че през 2016 година
изкопали с багер яма, иззидали я и отлели пътеки около къщата.Съделителят И.С.
му заплащал.Св.П. заявява,че след смъртта на родителите си И.И. останал в
имота.Той му дал ключ да посреща работниците.Правил ремонт от покрива и след това
на мазите.Оправил чешмите, ВиК инсталации, направили баня.Св.П. споделя,че след
смъртта на втората съпруга на наследодателя в имота останал да живее И.,който
направил покрива на къщата.Свидетелят е участвал във всичко,което се правило.Братът на И. е
виждал преди една-две години.Св.Ц. твърди,че
няма впечатление имотът да е бил в лошо
състояние.Ходил е преди две-три години.Имало
пътеки от каменни плочи и се стигало до къщата.Сега ги няма, а има
бетон.И. е правил баня.Сега в имота не живее никой.Според свидетеля съделителят
В. е ходил в имота.Св.М.И., заявява,че е
ходил в имота преди една-две години.Преди това е ходил по-често.Видима
разлика не видял.
Първоинстанционният съд е изложил,че за да
е основателна претенцията за подобрения от един съсобственик спрямо друг,той
трябва да е направил необходими или полезни разноски.Необходимите разноски били
свързани с наложителността за запазване
съществуването на имота и без тяхното извършване имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено.Чрез извършването се предотвратява
загубата на собственика от разрушаване
или погиване на имота.При това не е необходимо да се е увеличила стойността на
имота т.е. извършването на необходими разноски може да доведе до увеличение на стойността
на имота, но това не е задължително.За разлика от необходимите разноски,
полезните разноски-чрез вложените труд,средства и материали,увеличават
стойността на имота,но не са били необходими за запазването и съхранението му.
При
така събраните доказателства и изложени мотиви първоинстанционният съд
приел за установено,че съделителят И.С. е извършил претендираните подобрения в делбения имот.Една част от тях
представлявали необходими разноски,свързани със запазване съществуването
на жилищната сграда,като: поддръжка на двора и почистване на къщата,
отливане на железобетонен пояс с цел укрепване на основите,хидроизолация на
основите и изграждане н дренажна система,отливане на пътеки около къщата, а
друга част от претендираните подобрения
представлявали полезни разноски-
изграждане на семпична яма за тоалетна и баня, пристройка на септичен
възел за баня и тоалетна и мокро
помещение, изграждане на септична яма за нуждите на кухня и външна чешма, смяна
на ВиК инсталация, боядисване на врата.Според заключението на експертизата със
стойността на подобренията се е увеличила стойността на делбения имот/увеличената
стойност на имота възлиза на стойността на подобренията/ ,и първоинстанционният
съд осъдил въззивника В.С.И. да заплати на И. и В. И. съобразно дела си сумата
4571,60 лв.-съответна част от стойността на необходимите и полезни разноски
изброени по горе,която възлиза на обща стойност 10971,90 лв.,като се вземе
предвид,че за част от подобренията не е поискано увеличение на претенцията за
подобрения съобразно заключението на експертизата.
Настоящата инстанция споделя крайните
фактически и правни изводи на първата в тази им част,и намира,че решението и е
постановено при правилно приложение на материалния закон и доказателствата по
делото.По категоричен начин се установява от гласните доказателства по делото,че
И.И. и съпругата му В.И. са извършили подобренията,предмет на претенцията им по
сметки,приети от първоинстанционния съд като необходими и полезни разноски.В
тази насока настоящият състав дава вяра на показанията на св.Р.Т.,Кр.Х.,Кр.П.,Кр.П.,които
са последователни,безпротиворечиви и взаимно се допълват.Свидетелите не са
заинтересовани от изхода на делото,споделят свои непосредствени впечатления и
добросъвестно са депозирали показания,които се подкрепят и допълват и от
писмените доказателства по делото,и няма основание да не им се даде вяра.От
показанията на св.Е.Ц.,който макар и да се стреми да услужи на въззивника В.И.
също се установява,че всички подобрения в имота са вършени от И. Ст.И. и
съпругата му.На показанията на св.М.Илиев настоящият състав не дава вяра с
оглед близките му родствени отношения с въззивника В.И.-брат на бившата съпруга
на В.И. и неконкретизираност и изолираност на показанията му.Със стойността на
тези подобрения/приети за необходими и полезни разноски/ се е увеличила
стойността на делбения имот и съделителят В.И. следва да заплати на извършилите
подобренията сума,съответстваща на дела му от делбения имот.В конкретния случай
с оглед заключението на експертизата увеличената стойност на имота в следствие
на подобренията и стойността на самите подоборения съвпадат,поради което пред
съда не стои въпрос каква стойност от двете следва да се присъди – по-малката
или по-голямата,поради което настоящият състав не коментира този въпрос.Като е
стигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
решение в тази му част.Признатите подобрения правилно са квалифицирани като необходими
и полезни разноски.В решението е конкретизирано кои от подобренията съдът
приема за необходими,и кои като полезни.Доводите във въззивната жалба,че не
било отразено и не ставало ясно кои са необходими,и кои полезни
разноски/подобрения/ са неоснователни. Неоснователни са и доводите,че
претенцията за подобрения била неоснователна,тъй като се касаело за незаконно
строителство.Не са налице никакви доказателства за предприемане действия от
страна останалите съделители-съсобственици за премахването им и констатации на
съответни оправомощени органи в тази насока.
С оглед изложеното въззивната жалба на В.И.
се явява неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а
първоинстанционното решение в тази му част – потвърдено.
За останалите претендирани подобрения от
съделителите И. и Венета Иванови,съдът е приел,че са луксозни разноски,които не
повишават полезността на вещта,а задоволяват определени естетически потребности
и не следва да бъдат заплащани,като по отношение на тях отхвърлил предявенета
претенция.Настоящата инстанция не споделя крайните фактически и правни изводи
на първата в тази насока и намира,че решението в тази му част е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото.Както се
изложи по категоричен начин се установява от доказателствата по делото,че
претендираните подобрения,квалифицирани от пъпрвоинстанционния съд като
луксозни разноски,по отношение на които е отхвърлена претенцията са извършени
от И. и Венета Иванови.Това е приел и първоинстанционният съд,но е отхвърлил
претенцията в тази и част,приемайки,че се касае за луксозни
разноски/подобрения/.Спорен е именно този въпрос – луксозни ли са подобреннията
по отношение на които е отхвърлена претенцията по сметки.Настоящата инстанция
намира,че в случая не се касае за луксозни подобрения.Първоинстанционния съд не
е конкретизирал действително кои подобрения приема за луксозни,но посочвайки,че
това са останалите извън приетите необходими и полезни разноски,то видно е,че е
приел за луксозни подобренията от п.10 до п.15 вкл.от молбата,с която са
заявени претенциите за подобрения/стр.50/.Нито едно от тези подобрения с оглед
стандарта на живот в страната и дори в с.Цаконица не е луксозно по своя
характер.Те представляват полезни разноски,със стойността на които се е
увеличила стойността на имота,като според заключението на експертизата
увеличението стойността на имота се равнява на стойността на подобренията,които
възлизат на обща стойност 7937,90 лв.според експертизата.От тази стойност
съделителят В.И. следва да заплати сума,съответстваща на дела му в размер на 3307,46лв.,а
Н.И. – сума в размер на 1322,98 лв.Тъй като междувременно В.И. е починала,а
въззивната жалба е подадена само от И.И.,то претенцията му като преживял съпруг
е основателна за половината от посочената сума-1653,73 лв.по отношение на В.И.
и за 661,49 лв. по отношение на Н.И..За тези суми следва да се уважи
претенцията на жалбоподателя И.И. по отношение подобренията,приети от първоинстанционния
съд като луксозни.Върху присъденото В.И. и Н.И. следва да заплатят такси в
полза на ОС Враца в размер съответно на 66,15 лв.-първия и 50 лв.-втория.
С оглед изложеното втората въззивна жалба
се явява основателна.Като такава следва да се уважи,като първоинстанционното
решение в обжалваната му част се отмени и вместо него се постанови друго,с
което се уважи претенцията по сметки в отхвърлената и част с оглед изложеното.
Въззивната жалба на В.И. касае и частта от
решението,в която е осъден да заплати такса в полза на РС Мездра в размер на 304,84
лв.Първоинстанционният съд не е посочил в решението си за каква такса става
въпрос.В мотивите към решението е отразил,че дела от делбения имот в стойността
изражение за В.И. възлиза на 2760,40 лв.,и,че върху дела си следва да заплати
такса в полза РС в размер на 110,42 лв.,която същият е осъден да заплати със
същото решение.Тъй като при изчисляване стойността на дяловете на съделителите
първоинстанционният съд не е взел предвид стойността на подобренията,при
уважаване претенцията на И. и Венета Иванови,В.И. е следвало да бъде осъден да
заплати такса в полза на РС Мездра върху уважената част на претенцията в размер
на 182,86 лв.В частта над тази сума до присъдената от РС 304,84 лв.решението на
РС следва да се отмени.
При този изход на делото въззивникът В.И.
следва да заплати на И.И. разноски пред настоящата инстанция в размер на 827,80
лв.,от които 427,80 лв.-д.т.за въззивно обжалване и 400 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението на РС Мездра от
24.11.2017г.,постановено по гр.д.№ 655/2016г.в частта,в която е отхвърлена
претенцията за подобрения на И.С.И. за извършени от него подобрения в делбения
имот от п.10 до п.15 вкл.по молбата за подобрения на стр.50 от делото и до
размер на 1653,73 лв.и вместо него в тази му част
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.С.И. ЕГН ********** да заплати на И.С.И. сумата 1653,73 лв. представляваща съответна
на частта му от увеличената
стойност на имота вследствие на извършени подобрения в делбения имот от п.10 до
п.15 вкл.по молбата за подобрения на стр.50 от делото,ведно със законната лихва
върху тази сума до окончателното и изплащане,начиная от 26.04.2017г.,а в полза
на ОС Враца – да заплати такса в размер на 66,15 лв.
ОСЪЖДА
Н. И.В. ЕГН ********** да заплати
на И.С. сумата 661,49 лв.,
представляваща съответна на частта му
от увеличената стойност на имота вследствие на извършени подобрения в делбения имот от п.10 до п.15 вкл.от
делбения имот по молбата за подобрения на стр.50 от делото,ведно със законната
лихва върху тази сума до окончателното и изплащане,начиная от 26.04.2017г.,а в
полза на ОС Враца да заплати такса в размер на 50 лв.
ОТМЕНЯ горното решение и в частта,в която В.С.И.
е осъден да заплати такса в полза на РС Мездра над 182,86 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Мездра в
останалата му част.
ОСЪЖДА В.С.И. *** да заплати на И.С. И. *** разноски пред настоящата инстанция в
размер на 827,80 лв.,от които 427,80 лв.-д.т.за въззивно обжалване и 400
лв.-адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........