№ 2158
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20215330202499 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 31 от 10.03.2021г. на Директора
на РИОСВ-Пловдив с което на „СС Моторс С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Македония“ № 107, оазис 4,
представлявано от С.Б. – *** е наложена имуществена санкция в размер на
7000 /седем хиляди / лева за нарушение по чл.136, ал.2, т.4, вр. чл.35, а.1, т.1
от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление поради неговата незаконосъобразност, неоснователност и
необоснованост и представят мотиви за това искане.
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се
представлява от процесуален представител, по силата на изрично
пълномощно приложено по делото. Процесуалния представител – адв.Н.А.
поддържа жалбата и искането за отмяна на НП. Ангажира събирането на
гласни доказателства. В пледоарията си представи доводи по същество на
искането за отмяна на издаденото НП. Прави искане за присъждане на
1
разноски по делото.
Въззиваемата страна редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от юрк.Г.С. който представя становище за неоснователност на жалбата.
Представя писмени доказателства и ангажира събирането на гласни
доказателства. В пледоарията представи доводи по същество на искането за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсулско
възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Дружеството - жалбоподател има издадено Разрешение за дейности с
отпадъци № 09-ДО-1147-00 от 19.09.2019г. от Директора на РИОСВ-Пловдив
съгласно което на дружеството е разрешено да извършва дейности
R12/размяна на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове
/R1-R11/ и R13 /съхраняване на отпадъци до извършване на някоя от
дейностите с кодове /R1-R12/, с изключение на временното съхраняване на
отпадъците на площадката на образуването до събирането им на отпадъци с
кодове 16 01 04* /излезли от употреба превозни средства/ и 16 01 06 / излезли
от употреба превозни средства, които не съдържат течности или други опасни
компоненти/.
Дружеството стопанисва площадка за събиране, съхранение и
разкомплектоване на ИУМПС / излезли от употреба моторни превозни
средства/ и продажба на авточасти втора употреба с местонахождение
с.Стряма, община Раковски, УПИ № ****. Дружеството многократно е било
проверявано за спазване на разпоредбите на Закона за управление на
отпадъците/ЗУО/ при които не са били констатирани несъответствия.
Във връзка с писмо на ОДМВР Пловдив, отдел Икономическа полиция с вх.№
УО-2182 от 10.12.2020г., на 15.12.2020г. е била извършена извънредна
проверка от експерти на РИОСВ-Пловдив, с участието на служители на
ОДМВР Пловдив, на площадка за събиране, съхранение и разкомплектоване
на ИУМПС / излезли от употреба моторни превозни средства/ и продажба на
2
авточасти втора употреба с местонахождение с.Стряма, община Раковски,
УПИ № ****. Проверката съвпаднала по време с почистването на площадката
в която участвал свидетел А.Й.Н. и за която дейност проверяващите били
уведомени от свидетелката С.Б. служител във дружеството, по повод
находящи се на открито двигатели от МПС. При обход на площадката
проверяващите установили на открито 13 броя двигатели от автомобили,
поставени на палети и по които двигатели от служители на дружеството, не са
били извършвани никакви дейности за тяхното разкомплектоване и
формиране на отпадък. Констатациите от проверката били отразени в
съставен на място Констативен протокол № 0010413 от 15.12.2020г., в който
протокол проверяващите не са дали предписание към дружеството за
отстраняване на причините за констатираното нарушение или забрани за
дейности от страна на дружество на обекта на проверка. В последваща
проверка с участие на полицейски служители, януари или февруари 2021г.
съгласно показанията на свидетел И.К. / лист 31 от делото/, двигателите били
прибрани и всичко било подредено. В присъствието на представляващия
дружеството, на 04.02.2021г. от свидетел И.К. началник отдел „Управление на
отпадъците и опазване на почвите“ в РИОСВ-Пловдив е бил съставен против
дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
16 за извършено нарушение по чл.136, ал.2, т.4, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО.
Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от
представляващия дружеството. В акта е ръчно изписано в графата“
Нарушителят даде следните обяснения/възражение/: Не съм съгласен за
констатацията за нарушение на условията. Ще възразя писмено. На датата на
съставяне на акта е връчен препис от него на представляващия дружеството,
надлежно удостоверено с разписка, неразделна част от акта. Против
съставения АУАН е представено писмено възражение от представляващия
дружеството, с което се счита че описаните нарушения са некоректни и
необосновани. Представя твърдение че при извършени предходни и
регулярни проверки свързани с издаване Разрешение за дейности с отпадъци,
както и такива с констативен протокол № 0010094 от 30.09.2019г., КП №
0009777 от 03.08.2020г., КП № 0009100 от 18.09.2020г., не са констатирани
липси на обозначени съдове за съхранение на генерираните отпадъци, както и
че същите са налични и към момента на извършване на проверката на
15.12.2020г.
3
Във връзка с посоченото възражение е било изготвено и становище от
актосъставителя И.К., което по своето изложени е идентично с описанието на
нарушението в съставения АУАН.
АНО не приел като основателни направените възражения от представляващия
дружеството по повод съставения АУАН и въз основа констатациите от акта
на 10.03.2021г. е издал Наказателно постановление с което е ангажирана
административната отговорност на дружеството за нарушение, чието описани
е идентично с описанието на нарушението в съставения АУАН и нарушена
правна норма на чл.136, ал.2, т.4, вр. чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, идентична с
посочената в акта. Издаденото НП е връчено на дружеството на 31.03.201г.
Поради не съгласие с посоченото нарушение и наложената имуществена
санкция, издаденото НП в срок е обжалвано пред РС Пловдив.
Съдът изцяло кредитира показанията на свидетел И.К., както и на свидетелите
С.А.Б., А.Й.Н., тъй като същите са последователни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се и кореспондират с част от установената по делото
фактическа обстановка.
По делото съдът счита като безспорно установено, че дружеството –
жалбоподател за осъществяване на дейности регламентирани от ЗУО е имало
надлежно издадено Разрешение за извършване на дейности по третиране на
отпадъци № 09-ДО-1147-00 от 19.09.2019г. от Директора на РИОСВ-Пловдив.
Преди издаване на разрешението е била извършена проверка на площадката,
обект на проверка по настоящето дело, при която установено че на
площадката е изградена необходимата за дейността инфраструктура,
създадени са необходимите условия за заявените дейности по третиране на
отпадъци, навес и обособени места и съдове за съхранение на различните по
вид, състав и свойства отпадъци, както и наличието на надписани табели
съгласно Наредба № 2/2014г. за класифициране на отпадъците. В последващи
проверка отразени в Констативни протоколи № 0010512 от 04.02.2021г., №
0009777 от 03.08.2020г., № 0010840 от 09.09.2021г. е констатирано че
дружеството спазва поставените условия в издаденото от Директора на
РИОСВ Пловдив разрешение № 09-ДО-1147-00 от 19.09.2019г.
В последваща проверка, на дата следваща 15.12.2020г. / виж показания на
свидетел И.К. – лист 31 от делото/ е констатирано че двигателите са прибрани
и всичко е било подредено. По делото се установи и че проверяващите по
никакъв начин не са установили дали посочените 13 броя двигатели са
4
съдържали масло или други опасни течности, тъй като тези двигатели не са
били проверявани по време на проверката. Установи се и че не е правена
справка-проверка на счетоводната документация на фирмата за да се
установи, кога посочените 13 броя двигатели са били предадени на пункта и
съответно заплатени. Допустимо и напълно реално е това да е станало
непосредствено преди проверката.
Така изложеното от фактическа страна се установява от приобщените
материали по делото - НП, АУАН, Констативни протоколи, Разрешение,
Заповед и от останалите приобщени по делото писмени доказателства, както
и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, в
кредитираните от съда части.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл. 312 и чл. 313 от НПК, вр с чл. 84 от ЗАНН
настоящият състав на ПРС достигна до следните правни изводи: При така
установената фактическа обстановка, на основата на събраните доказателства,
съдът обоснова следните правни изводи: АУАН и НП са издадени от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. При проведеният
административно - наказателен процес са допуснати съществени процесуални
нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя. Така на
първо място липсва описание на обстоятелствата, при които е осъществено
административното нарушение, което съставлява липса на законов реквизит
съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В нито един от
съставените административни актове, вкл. и констативен протокол за
извършената проверка на 15.12.2020г. година не е дадено описание на
необходимите елементи, които да разкриват причинно - следствената връзка
между направената констатация и обективно отговорното поведение на
юридическото лице. Единствено длъжностните лица при проверката са се
задоволили с едно бегло излагане на израза „ На площадката няма обособени
места и съдове за всички формирани отпадъци от дейността в зависимост от
техния вид, състав и свойства.“ От така използваните изразни средства не
става ясно дали дружеството въобще е събирало такива отпадъци, налични ли
са били те на площадката към момента на проверката, извършвани ли са
действия по тяхното временно съхранение. Всяка конкретна необходимост по
5
обособяването на такива участъци, каквито са били посочени в издаденото
Решение, освен че следва да има необходимата административно - правна
логика, следва да почива и на съответната икономическа логика по
извършваната дейност. В случаят не става ясно защо е било необходимо да
има такива обособени участъци, нито дали площадката е била претоварена с
такива отпадъци, които не са били съхранявани правилно. Разпоредбата на
чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО сочи недвусмислено, че дейността по съхраняване и
събиране на отпадъци следва да се извършва на основание издадено
разрешение, което е съществувало съгласно приложеното Решение № 09-ДО-
1147-00/19.09.2019г.
Така даденото описание на обстоятелствата по извършеното административно
нарушение в обжалвания административен акт не съдържа необходимата
фактическа конкретика относно механизма на неговото осъществяване, което
е довело до ограничаване на правото на защита на нарушителя - да разбере
какви са неговите конкретни действия, изразили се в това да не са установени
при проверката такива обособени участъци и съдове за временно съхранение
на разделно събраните производствени и опасни отпадъци, както и какви
действия/бездействия са довели до неговото обективно отговорно
неправомерно поведение. Липсата на конкретно описание на обстоятелствата
води до незаконосъобразност на атакувания административен акт, която от
своя страна се е отразила и правната квалификация на деянието и на
нарушение на изискванията по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. В случаят за
нарушена е посочена разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, която е
санкционна норма, а не такава, създаваща права и задължения. Съгласно тази
норма „Наказва се с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв.
едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълнява условията,
определени в разрешението по чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО“. Вменената на
нарушителя норма има своето предназначение да се реализира само и
единствено в случай на настъпване на отрицателни последици от
неизпълнението във формата на правонарушение на основното правило за
поведение, което е посочено създаващо задължение, респективно забрана в
друга правна норма, създаваща съответните правила за обезпечаване на
обществените отношения. Санкционната норма винаги има характер на
правна последица (тя е едно от следствията, от резултатите от
неизпълнението на диспозицията), тя е една от многото правни последици на
6
правонарушението и тя винаги е самостоятелна правна норма. Следва да се
Безспорно в настоящият случай не е конкретизирана и възведена от
правоприлагащият административен орган правопораждащата правна норма,
която е основание да се квалифицира административното нарушение
съобразно установените обстоятелства по противоправното деяние,
извършено от нарушителя. Неправилното смесване на различни правни
норми, тази която поражда правата и задълженията, със санкционната на
чл.136 от ЗУО опорочават изискванията към формата на НП, визирани в
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Задължение на наказващият орган е
да посочи ясно и с необходимата коректност законовите разпоредби, които са
били нарушени. С така направеното неправомерно описание на нарушените
законови разпоредби наказващият орган е изградил двусмислие, което е
довело до липса на реквизит съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН. Липсата на реквизит винаги води до незаконосъобразност на
издадения правораздавателен административен акт, защото той ограничава
правата на нарушителя и води до невъзможност да се породят съответните
правни последици по ангажирането на неговата административно -
наказателна отговорност. Формата на административният акт винаги е
гаранция за разкриване на обективната истина, което е заложено и в
процедурата по съставянето на акта. Неспазването на формата и
некоректното, неправомерно изписване на всички реквизити нарушава
принципа на законността. Като официален документ НП е форма на
административната дейност, която цели да породи правно релевантни
последици. Затова задължението за правилна и коректна законова
квалификация на административното нарушение, визирано в разпоредбите на
чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН винаги е основание, което единствено може да
породи реализирането на неговата юридическа природа. Следва
административни органи да разграничават видовете законови разпоредби,
които определят правонарушението и са основание за търсене на
административно наказателна отговорност с тези норми, които водят до
определяне размера на санкцията. Правонарушение е само това неизпълнение
на правната норма, което представлява противообществено, противоправно и
виновно деяние на дееспособен и вменяем субект на правото, наказуемо с
юридическа санкция. Ето защо Съдът намира, че в настоящия случай е
налице незаконосъобразност, която води до отмяна на атакуваното НП. При
7
съставянето на административните актове са допуснати съществени
нарушения на административно наказателните правила, които ограничават
правото на защита на нарушителя, поради което така съставени те не могат да
доведат до реализирането на основната си правна последица, а именно: да
понесе жалбоподателят административно -наказателна отговорност и да бъде
санкциониран. При така констатираните пороци на
административнонаказателното производство е налице неговата
незаконосъобразност, което не може да доведе до реализирането на
административното наказание по реда на чл.136, ал.2, т.4, вр. чл.35, ал.1, т.1
от ЗУО.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има
дружеството – жалбоподател, което прави такова искане и удостоверява
заплатени такива в размер на 850 лева. Така посочения размер е съобразен с
разпоредбите на Закона за закона за правната помощ, както и разпоредбата на
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
отношение на размера на правния интерес, както и броя на съдебните
заседания в които е участвал процесуалния представител на дружеството,
поради което и следва да бъде присъден в удостоверения размер.
В предвид на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 31 от 10.03.2021г. на Директора на
РИОСВ-Пловдив с което на „СС Моторс С.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Македония“ № 107, оазис 4,
представлявано от С.Б. – *** е наложена имуществена санкция в размер на
7000 /седем хиляди / лева за нарушение по чл.136, ал.2, т.4, вр. чл.35, а.1, т.1
от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/.
ОСЪЖДА РИОСВ-Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на СС Моторс С.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Македония“
№ 107, оазис 4, представлявано от С.Б. – *** сумата от 850 /осемстотин и
петдесет/ лева направени разноски по делото.
8
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-
Пловдив, в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението до
страните за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9