Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 10.05.2019 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.

Секретар: Павлина Матушева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1124 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността във връзка с чл. 69 от Закона за наследството – Делба първа фаза по допускане..     

  

Предявен е иск за делба по чл.34 ЗС, вр. чл.341, ал.1 ГПК от ищците  Н.Ц.Г., ЕГН ********** и  К.  Ц.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***7 , чрез адв. Л.Г., срещу И.Ц.Г. ЕГН **********, чрез Б.И.Г., ЕГН  ********** като майка и законен представител на сина си и Б.  И.Г., ЕГН ********** ***.

-  за допускане на съдебна делба на следните собствени на страните недвижими имоти: Дворно място, представляващо  УПИ XVIII-6252 кв. 196 по плана на гр.Велинград с площ от 352 кв.м., първи, втори и тавански етаж – пригоден за живеене, от построената в него сграда – къща на два етажа с призем и тавански етаж със ЗП от 106 кв.м., при квоти: за дворното място - от по 1/24 ид.част за всеки от ищците и по 1/24 за всеки от ответниците; за първи жилищен етаж: от по 3/8 ид.част за всеки от ищците и по 1/8 за всеки от ответниците; за втори жилищен етаж и за тавански етаж - от по 1/24 ид.част за всеки от ищците и по 1/24 за всеки от ответниците.

 

 В исковата молба се твърди, че ищците заедно ответници притежават земя и сграда на два етажа с приземен и тавански етаж, находящи се в УПИ XVIII-6252 от кв.196 по плана на гр.Велинград, ЕКАТТЕ 10450, одобрен със заповед 1109/07.18.2014г. на кмета на общ.Велинград, с адм. адрес ул. "П.С.Вах" №18, чрез смесен тип- по наследство и покупко-продажба, а именно:

През 1967г. с НА №194 том. 1, н.д.№ 414/67 г. на ВлРС дядо им Н.А. Г. /по удостоверение за идентичност на имената Н.А. Г./ получил, чрез замяна с държавата собственост на недв. имот - празно дворно място от 140 м2 срещу отстъпените от него 95/830 ид. част и от друг имот .

През 1972г. с НА №378 т.II, н.д.№6681/72 -Н.А. Г. получил според регулация празно дворно място от 100 кв.м. и празно място от 110 кв.м.

През 1975г. с НА №300, т.II, н.д.№ 445/75 г.- Н.А. Г. подарил първият си етаж от 106 кв.м. от собствената си двуетажна къща, находяща се в УПИ XVII, кв. 196 по плана на гр.Велинград, на двете си малолетни деца: Ц.Н. Г. и А.Н. Г..

През 2016г. с  НА № 160 , т.II, рег.№ 2033, н.д.№ 356/16г. на нотариус  Халачев - А.Н. Г. продала 1/2 идеална част на Н.Ц.Г. и на К.Ц.Г.  от първия жилищен етаж в жилищна сграда-къща на площ от 106 м2 и дворно МЯСТО с площ от 352 м2, образуващо УПИ XVIII-2652, кв. 196 по плана на гр.Велинград , ведно с общите части от сградата по смисъла па чл.38 ЗС.

През 2016г. с НА №1611 т. II, рег.№ 2034, н.д.№ 357/16г. на нот. Г. Халачев - К.Г. Г. и А.Н. Г. продали на Н.Ц.Г. и К.Ц.Г. 5/6 ид.части от дворно място, образуващо УПИ XVIII-2652, кв. 196 по плана на гр.Велинград, ведно с 5/6 идеални части от втори жилищен етаж от жилищна сграда-къща със ЗП от 106 м2,  находяща се в същия имот, ведно с общите части от сградата по смисъла па чл.38 ЗС .

Ищците Н. и К. Г. , твърдят да са деца от първия брак на Ц.Н. Г. ЕГН ********** /поч. на 16.09.2010г./ с  К. И.Г. /поч. на ***г./. Техни дядо и баба били Н.А. Г. - първия собственик на дворното място /поч. на 11.09.2001г./ и К.Г. Г. ЕГН **********-негова съпруга, жива към момента. Баща им Ц.Н. Г. ЕГН **********  след смъртта на първата си жена К. И.Г., сключил на 04.06.2000г. втори граждански брак с Б.И. Л. ЕГН **********. От този брак имало родено едно дете - И.Ц.Г. ЕГН **********. Кьм момента на смъртта на Ц.Н. Г. /поч. на 16.09.2010г./ той е бил в граждански брак с втората си съпруга.

Ищците имали и тяхна леля - А.Н. Г., ЕГН **********. След като К.Г. Г. и А.Н. Г. им продали ½ ид част от първия жилищен етаж в горният парцел и по 5/6 ид.части от втория етаж и 5/6 ид.части от УПИ-то , то с ответниците И.Ц.Г. и Б.И.Г. останали съсобственици на земята и сградата, находят се в XVIII-2652, кв. 196 по плана на гр.Велинград  с адм. адрес ул. „Иохан Себастнян Бах” №18.

Настоява се на това, че ищците канили ответниците с писмена покана да се свържат с тях и се да опитат доброволно да решат спора, по не могли да сторят това. Поради което и за тях възникнал правния интерес да предявят иск за делба на съсобствените им имоти – земя и сграда на два етажа е приземен и тавански етаж, находящи се в XVIII-2652, кв.196 по плана на гр.Велинград.

Настоява се и на това, че ищците Н. и К. Г. притежавали 5/6 ид.части от дворно място, чрез сделка и също по 1/24 ид. части по наследство от баща си или общо 20/24 ид.части. А ответниците И.Ц.Г. и Б.И.Г. притежавали по 1/24 ид.част от него по наследство от Ц.Н. Г.. Освен това ищците притежавали и ½ ид част от първия етаж, придобит чрез сделка, както и по 1/8 ид част по наследство от баща им или общо 6/8 ид.части. А ответниците притежавали по 1/8 ид част от първия етаж. Ищците притежавали също и 5/6 ид. части от втория етаж на жилищната сграда, придобит чрез сделка, както и по 1/24 ид част по наследство от баща им или общо 20/24 ид .части.  А ответниците притежавали по 1/24 ид. част от втория етаж по наследство от Ц.Н. Г..

В молба уточнение –ищците твърдят, че таванския етаж е пригоден за живеене - със санитарен възел, под от дюшеме и дървена дограма, при което и е годен обект на делба. Приземния етаж, който на времето бил отремонтиран като кафене /гараж/ и който бил под нивото на терена и не се използвал към момента, не подлежал на делба, тъй като представлявал обща част – избени помещения и като такъв не бил годен обект на прехвърлителни сделки, респективно на делба.

 

Въз основа на така очертаната обстановка се иска допускане на съдебна делба на следните съсобствени недвижими имоти: Дворно място, представляващо  УПИ XVIII-6252 кв. 196 по плана на гр.Велинград с площ от 352 кв.м., първи, втори и тавански етаж – пригоден за живеене, от построената в него сграда – къща на два етажа с призем и тавански етаж със ЗП от 106 кв.м., при квоти: за дворното място - от по 1/24 ид.част за всеки от ищците и по 1/24 за всеки от ответниците; за първи жилищен етаж: от по 3/8 ид.част за всеки от ищците и по 1/8 за всеки от ответниците; за втори жилищен етаж и за тавански етаж - от по 1/24 ид.част за всеки от ищците и по 1/24 за всеки от ответниците.

 

В предоставения срок за отговор ответника Б.  И.Г. е депозирала такъв. В отговора си не оспорва допустимостта на иска и не оспорват обстоятелството, че са съсобственици с ищците на описаните от тях в исковата молба имоти. Оспорва обаче квотите в съсобствеността, тъй като същите били изчислени при наличието на СИО между наследодателя Н. Ат.Г. и К. Г., а нямало представено удостоверение за сключен граждански брак между тези лица.

В предоставения срок по чл.131 ГПК за отговор ответника И.Г., чрез назначения му от съда особен представител – адв-Х. е депозирала такъв. В него намира иска за делба на четириетажна сграда, състояща се от приземен етаж, два редовни жилищни етажа и тавански етаж, в който съделителите имат различни квоти в двата редовни жилищни етажа, както и в приземния и таванския етаж, при  наличие на съсобственост между страните, искът за делба на тези жилищни етажи за допустим.

Счита, че от приложените към ИМ писмени доказателства, можело да се предположи, че поне двата редовни етажа представляват отделни жилищни апартаменти. Нямало достатъчно доказателства за сега за да се направи извод дали приземният и таванския етажи съдържат само складови помещения или същите съдържат и пълноценни, с оглед действащите СПН, помещения, даващи основания в тях да се обособят самостоятелни обекти, като жилищни апартаменти, ателиета, офиси и т.н., които да са самостоятелни обекти, годни за делба.

За сега обаче, се налагал категоричният извод, че в тази жилищна сграда има поне два самостоятелни обекта, в режим на етажна собственост, което правело делбата на земята недопустима, тъй като било много малко вероятно тази четири- етажна жилищна сграда, за която е посочено, че е на застроена площ от 106 м2, да е еднофамилна.

Това било така, защото при предварителни приблизителни изчисления, общата РЗП на тази съсобствена жилищна сграда би следвало да е над 400 м2, след като нейната ЗП е 106 м2.

Въпросът дали в съсобственото застроено дворно място, за което ищците искат делба, се намират два или повече самостоятелни обекта, в режим на етажна собственост , бил съществен за допустимостта на делбата на дворното място, върху което са построени тези обекти, с оглед искането на ищците за делба и на съсобственото дворно място, върху което е построена сградата. Практиката на ВС и ВКС била многогодишна и константна, като още от Постановление №4 от 30.10.1964г. на Пленума на ВС, съгласно която практика била недопустима делбата на земята, върху която са построени повече от една сгради или самостоятелни обекти, които са в режим на етажна собственост.

Затова счита, че делбата на съсобствената сграда е допустима, но за да се установи какви обекти трябва да се допуснат до делба, следвало още в настоящата първа фаза на делбата да се назначи техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси, между които и: могат ли да се обособят самостоятелни обекти /апартаменти, офиси и ателиета или други самостоятелни обекти/ в приземния и в таванския етажи; колко самостоятелни обекта могат да бъдат обособени в процесната четири-етажна жилищна сграда. От отговорът на последния въпрос зависел и отговора на другия съществен материалноправен въпрос - дали е допустима делбата на земята.

В с.з. ищците чрез пълномощника си адв.Г., подържат предявения иск.

В с.з. ответникът Б.Г., чрез пълномощника си адв.Т. поддържа възраженията си по квотите на съделителти в съсобствеността, с подробни съображения в писмена защита.

В с.з. ответникът И.Г., чрез особения си представител адв.Х., поддържа вазръженията си. Оспорва иска, като счита че делба не може да се направи на дворното място, тъй като къщата била на два етажа с две самостоятелни жилища и поради това в режим на етажна собственост. Счета също така, че приземния и таванския етаж са самостоятелни обекти и като такива следва да се допуснат до делба, при равни права между съделителите.  Подробни съображения излага в писмена защита.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

От представеното Удостоверение за наследници, издадено на 31.10.2016г. от общ.Велинград е видно, че Н.А. Г., ЕГН ********** е починал на 11.09.2001г. и след смърта си да е оставил за свои наследници по закон от първа степен – съпруга К.Г. Г. и двете си деца – син и дъщеря –А.Н. Г. и Ц.Н. Г.. Установява се също, че преди него и на 16.09.2010г. е починал сина му Ц.Н. Г., който е оставил наследници по закон съпруга Б.И.Г. и трите си деца – синовете Н.К. и И. Г..

По делото е представен констативен НА № 194 от 28.06.1967г. с който по обстоятелствена проверка е признат Н.А. Г. за собственик на празно Дворно място с площ от 140 кв.м., за което е отреден УПИ ХVII от кв. 196 по плана на гр.Велинград.

Според удостоверени за лице с различини имена  имената Н.А. Г. и Н.А. Г. са имена на едно и също лице с ЕГН **********.

По силата на НА №378/21.12.1972г. Н.А. Г. е станал собственик на придадените по регулация още 100кв.м. от им.39 и 110кв. м. от им.3 към УПИ ХVII по плана на Велинград.

От тези документи се установява, че наследодателя Н.А. Г. е станал собственик на общо 350кв. от УПИ ХVII от кв.196 по плана на Велинград.

 

Представена е и скица на УПИ ХVII -2652 от кв. 196 по плана на Велинград от 2014г., според която този имот е дворно място с площ от 352 кв.м., регулацията е приложена и в него има построена една 3 етажна масивна жилищна сграда на 108 кв.м.

За строителството на жилищната сграда има издадено Разрешение за строеж №124/17.07.1996г. А и според Удостоверение № 69/02.02.2011г.  в УПИ ХVII -2652 от кв. 196 по плана на Велинград е построена жилищна сграда по одобрени строителни книжа и Разрешение за строеж №124/17.07.1996г., която е заснета и нанесена в действощия план. Тази сграда е със ЗП от 106кв.м. и се сътои от приземен етаж, два жилищни етажа и мансарден етаж, който отговаря на изискванията на Наредба № 7/2003г.

Видно от НА № 300 от 22.02.1975г., с него собственика Н.А. Голомееве дарил на малолетните си деца А. и Н. Г. собствения си първи етаж от двеутажна къща със ЗП от 108 кв.м, построена в УПИ ХVII от кв.196 по плана на Велинград. Като дарителя е запазил за себе си безвъзмездно право на ползване върху дарения имот до навършване на пълнолетие на надарените.

Предвид тази прехвърлителна сделка наследодателя Н.Ат.Г. е остнал собственик на дворното място, съставляващо ХVII -2652 от кв. 196 с площ от 350 кв.м. по документи, а по скица – 352 кв.м., както и на посторената в него жилищна сграда състояща се от призем два жилищни етажа и мансарда, без първия етаж от сградата.  

Тази негова собственост върху дворното място, съставляващо ХVII -2652 от кв. 196 с площ от 350 кв.м., както и на втори, приземе и тмансарден етаж от посторената в него жилищна сграда, след смъртта му настъпила на 11.09.2001г. е наследена от неговите наследници по закон – съпруга, дъщеря А. и син Ц., като последния е починал преди баща си и е заместен от своите наследници – трите си деца Н., К. и И. Г.. От така оставеното наследство Н.Ат.Г., което е било в режим на СИО, съпругата му К. е станала собственик на общо (½ + 1/6) =4/6 ид.части, дъщерята А. на 1/6 ид.част и наследници на сина му Ц. – трите му деца Н.К. и И. Г. на по 1/18 ид.части всеки от тях.

По делото не спорон, че ищците Н. и К. Г. са деца от първия брак на баща им Ц. Г., а ответника И.Г. да е син на същия от втория му брак с ответника Б.Г.. Това обстоятелство се и установява от представените удостовериня за раждане на Н., К. и И. Г., както и от 2бр. удостовериния за сключен от Ц. Г. граждански бракове, съответно първия с К. Г., а втория с Б.Г..

Обстоятелство, че  Ц. Г. е имал сключен първи брак, обаче няма отношение към наследствените права на страните, тъй като този наследодател е починал преди баща си, а по право на заместване наследяват само неговите деца, които са тримата му сина, съгласно чл.10 от ЗН.

От удостоверението за наследници на Ц. Г. /починал на 16.11.2010г./ се установява сдед смъртта си да е оставил за свои наследници съпруга Б.Г. и трима сина - ищците Н. и К. Г. -деца от първия брак и ответника И.Г.- дете от втория му брак.

Тези наследници съгласно чл.5 и чл.9 от ЗН наследяват равни части от собствеността на наследодателя си Ц. Г., която той е притежавал към момента на смъртта си. А това е собствеността върху ½ ид. част от Първия е таж от къщата, която собственост е придобил чрез дарение от баща си.

По силата на НА №161/27.12.2016г. за покупко продажба на недвижим имот съсобствениците, съответно: К. Г. на 4/6 ид.части и дъщеря й А. Г. на 1/6 ид.част са продали на ищците Н. и К. Г. собствените си 5/6 ид. части от дворното място съставляващо ХVII -2652 от кв. 196, както и 5/6 ид части от Втория жилищен етаж на построента в него къща, ведно с общите части от сградата по смисъла на чл.38 от ЗС.

В резултат на тази продажба К. Г. е прехвърлила на ищците притежваните от нея 4/6 ид.части от имота, а дъщеря й А. Г. е прехвърлила притежаваните от нея 1/6 ид.част от същия имот -дворно място и построената в него двуетажна къща.

А по силата на НА №160/27.12.2016г. собственика А. Г. и продала придобитата от нея чрез дарение собственост върху ½ ид част от Първия жилищен етаж на къщата, построента в ХVII -2652 от кв. 196, ведно със съответните общи части от сградата по смисъла на чл.38 от ЗС.

В резултата на тези две прихвърлителни сделки К. Г. и дъщеря й А. Г. са се разпоредили с цялата притежавана от тях собственост в делбения имот.

От друга страна собствеността върху ½ ид част от Първия жилищен етаж на къщата, построента в ХVII -2652 от кв. 196, която е била придобита от Ц. Г. чрез дарение от баща му, след смъртта му настъпила на 16.11.2010г. е наследена от неговите наследници по закон – съпруга Б.Г. и тримата му сина Н. и К. Г. и И.Г., при равни права или по ¼ ид.част от ½ ид част , т.е. всеки от ят е станал собственик на по 1/8 ид.част от първия жилищен етаж на същата къща.

В резултата на описаните по горе прехвърлитилени сделки ищците Н. и К. Г. са станали собственици на общо 5/6 ид. части от дворното място съставляващо ХVII -2652 от кв. 196, както и 5/6 ид части от Втория жилищен етаж на построента в него къща, а също така и на ½ ид. част от първия етаж. Освен това ищците Н. и К. Г. са станали собственици по наследство от баща си Ц. на по 1/8 ид.част от първия жилищен етаж на същата къща, а по наследство от дядо си по право на заместване и на по 1/18 ид.части всеки от тях дорното място и втория жилищен етаж.

В обощение на горното се налага извода, че ищците Н. и К. Г. са станали собственици по наследство и чрез сделки на следното: 17/18 ид части от дворното място; 6/8 ид. части от първия жилищен етаж и 17/18 ид части от втория жилищен етаж. Тйю ката техните парва са равни, то всеки от тях има съотеветно: 17/36 ид. части от дворното място; 6/16 ид. части от първия жилищен етаж и 17/17 ид. части от втория жилищен етаж

Ответника Б.Г. е станала собственик по наследство от съпруга си Цв.Г. на 1/8 ид част от първия жилищен етаж на процесната къща.

Ответникът И.Г. е станал собственик по наследство от баща си на 1/8 ид част от първия жилищен етаж и по наследство от дядо си по право на заместване на  1/18 ид.част от дорното място и втория жилищен етаж.

Следва да се отбележи, че приземния и мансардния етаж не са били обекти на отделни прехварлителни сделки, поне не и като самостоятелни обекти  и извън прехвърлянето на части от първия и вотрия етаж, ведно с общите части на сградата.

От приетат по делото и неоспорена от страните СТЕ изготвена от в.л.Б., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна се установява следното: Делбения поземлен имот ХVII -2652 от кв. 196 е с площ от 352 кв.м. След оглед на място вещото лице е установило, че в дворното място е построена една жилищна сграда със ЗП от 108 кв.м., която е с параметри на четириетажана сграда, състояща се от призем, два жилищни етажа и мансарден етаж. Тази сграда е строена поетапно, като през 1968г. е завършен грубия строеж, след което през същата година е довършен Втория етаж, през 1969 е завършен Първия етаж, през 1970г. е завършен призема, а около 1872г. е завършена и мансардата. Според заключението по СТЕ в сградата има обособени две самостоятелни жилища разположени на първи и втори етаж, всяко от които се състои от коридор, три спални, дневна с кухненски бокс и санитарен възел /бана с тоалетна/. А светлата им височина е над 2,50м.

Мансардния етаж се състои от една спалня, обединено дневно пространство с кухненски бокс и санитарен възел /бана с тоалетна/. А светлата на скосената част е 1,10м., а на восоката част  е 2,40- 2,46м – под минимум от  1,50м на ниска част и 2,50м. за висока изискуеми за жилище в подпокривно поространство.

Приземния етаж е на нивото на терена и се състои от коридор, кухня, дневно помещение /битова стая и бившо заведение/, представляваща и бивш гараж. Светлата височина на стаята и гаража е 2,40м. В заключението е посочено също, че тъй като гража в призема не изпълнява това си предназначение, то приземния и мансардния етаж функционално представляват ателиета. 

При тези данни съдът намира, че към момента на построяване на процесната жилищна сграда в нея са съществували два редовни жилищни етажа. Тъй като първия етаж е бил прехвърлен чрез дарение, то и от този момент - 1975 година, в сградата са съществували две жилища на различни собственици, заедно с приземен етаж и тавански –мансарден етаж. От момента на дарението на първия жилищен етаж от сградата тя е придобила статут на етажна собственост . Към момента на извършването на дарението на първия жилищен етаж в сградата са съществували две жилища и избен етаж /приземен етаж/ като складови помещения . В нотариалния акт от 1975 година, с който е прехвърлен първия жилищен етаж, няма посочени и индивидуализирани складови помещения, както не са посочени и общи части на сградата и право на строеж, които са принадлежали към жилищата по силата на чл. 38 и сл. ЗС .Дори и без изричното им изреждане обаче с прехвърлянето на жилището се прехвърлят и посочените акцесорни права. Към този момент действа разпоредбата на §38 и §39 от Строителните правила и норми, които са възпроизведени в чл. 36 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ и които предвиждат задължително съществуване на складови помещения към жилището. Следователно, макар и да не са изрично упоменати, то към всеки етаж са били прехвърлени и принадлежащите складови помещения. От момента на обособяването на етажна собственост в сградата, избеният /приземен/ етаж няма самостоятелно предназначение и не може да бъде отделен обект на вещни права, избените помещения следват принадлежността на главната вещ -жилището, което обслужват .Поради цитираната по-горе разпоредба на чл. 36 от Наредба № 5 по ТСУ, предвиждаща задължително съществуване на складово помещение към жилищата, а жилищата в сградата нямат такива като част от тях на съответния етаж, то и настоящият съдебен състав счита, че избеният /приземен/ етаж от процесната жилищна, предмет на иска за делба сграда е обща част на сградата и принадлежи на всички етажни собственици. Верно е, че избата не е обща част по естеството си според нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗС и ако предназначението й бъде променено, тя загубва характера си на обща част и престава да бъде такава. За да стане това обаче е необходимо от една страна съгласието на всички съсобственици -което може да бъде изрично изразено или да следва недвусмислено от някой акт. Освен това, дори и ако са преустроени като жилищни, обслужващите помещения не придобиват статут на самостоятелен обект на право на собственост, ако не отговарят на законовите изисквания за жилище. В случая от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че избеният етаж в сградата има характер на ателие, със застроена площ от 94кв. м., състои се от коридор и две стаи. Дори и в нея да са били правени преустройства, като помещенията са привеждани в обитаема част, то това не прави приземния етаж самостоятелен обект на делба и извън двата жилищни етажа. Да се приеме обратното би означавало, че жилищната сграда е без сервизни /складови/ помещения, а това е в разрез с нормите на чл. 36 от Наредба № 5 по ТСУ. При това положение, независимо от обособяване на някои от помещенията като кухня, а други като битова стая  и съществуването на прозорци в стаите, същите не могат да бъдат самостоятелен обект на правото на собственост, а оттам и на делба, тъй като не отговарят на законовите изисквания за жилище. Ето защо и допускането до делба на приземния етаж, като самостоятелен обект на делбата е недопустимо. Общите части на сградата нямат самостоятелно съществуване, те са принадлежност към главната вещ по смисъла на чл. 98 от ЗС и следват нейния режим на собственост. Съгласно чл. 40 от ЗС те са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които собствениците притежават, спрямо стойността на цялата сграда към момента на учредяване на етажната собственост. Следва да се отбележи също, че независимо вещото лице да сочи, че в приземния етаж е имало помещение определено за гараж, то иск за делба на самостоятелен обект гараж не е предявяван, а и тове помещение поради преустройство вече не изпърнява такива функции. Ето зажо и отделен обект на делба бившия гаража не предмет на делото.

 

По отношение на мансардния етаж, съдът намира следното:

Няма основание да не бъде прието, че разпоредбата на чл. 38, ал.1 от ЗС визира, че в сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, общи на всички собственици са стълбите, площадките, покривите, общите тавански и избени помещения и пр. Подпокривното пространство на сграда е обща част, но само когато не е изградено като жилище. В този смисъл е и тълкуването, дадено с ТР№ 34/1983 г. на ОСГК на ВС. В последното- т.2-4 се касае за хипотези, при които подпокривното пространство не е изградено като жилище и не отговаря на необходимите изисквания на подзаконови нормативни актове за изграждането на отделни самостоятелни обекти. Прието е, че в тези случаи, подпокривното пространство е обща част на сградата по предназначение и съгласно разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗС не може да бъде предмет на сделки и на съдебна делба.

В тази насока следва да се отбележи, че още при изграждане на жилищната сграда мансардния етаж е бил изграден като такъв, пригоден за живеене. Страните не спорят по това обстоятелства, а и това се установява от заключението на вежото лице.  

    В конкретният казус, като бе посочено по- горе от заключението на вещото лице се установява, че в подпокривното пространство е налице изграден самостоятелен обект отговарящ на изискванията на Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Заключението в случая не е оспорено от страните.

 

    Принципно подпокривното пространство /таванът/ на сгради, притежавани в етажна собственост, когато не е изградено като жилище, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към тавана, представлява обща част на сградата. Тази обща част може да бъде такава по своето естество или по предназначение, в зависимост от това дали отговаря на строителните правила и норми за нужна височина и обем, за да се изградят самостоятелни обекти /сервизни помещения/ или не. Качеството на обща част по предназначение се определя от функционалното предназначение на обектите, а не от конкретните нужди, за които се ползват.

    В случая обаче предназначението на мансардния етаж като такъв за жилище е направено още при построяване на жилищната сграда. В него са обособени всичики изискеуми помещуния, характеризиращи едно жилище – дневна с кухненски бокс, спалня и баня-тоалетна. Обстоятелството, че към момента не отговаря на минималните изисквания за светла височина на скосената и високата част, не означава че не може да изпълнява функцията на жилищие, за кавото е бил създаден мансардния етаж още при построяването на сградата през 1968г. Определено още тогава не му била придадена характеристика на подпокривно пространство, което би било обща част, а на самостоятелен обект. И като такъв е годен обект на пехвърлителни сделки, респективно на делба.

По тношение на квотите в съсобствеността на съделителите, до колкото въпросния мансарден етаж не бил обект на прехвърлителни сделки, то следва да се приеме че собствеността върху него е същата както и собствеността върху дворно място.

 

Ето защо и делба на имота - Дворно място, представляващо  УПИ XVIII-6252 кв. 196 по плана на гр.Велинград с площ от 352 кв.м., първи, втори и тавански етаж – пригоден за живеене, от построената в него сграда – къща на два етажа с призем и тавански етаж със ЗП от 106 кв.м., ще се допусне между Н.Ц.Г. и  К.  Ц.Г. от една страна и  И.Ц.Г. и Б.И.Г. от друга, при квоти в съсобствеността съответно: за дворното място- по 17/36 за Н.Г. и К. Г. и 2/36 за И.Г.; за Първия етаж –по  3/8 ид. части за Н.Г. и К. Г., и по 1/8 ид. части за И.Г. и Б.Г.; за Втория етаж - по 17/36 за Н.Г. и К. Г. и 2/36 за И.Г.. Ще се допусне и делба и мансардния етаж на жилищната сграда със ЗП 94 кв.м., при квоти в съсобствеността съответно: по 17/36 за Н.Г. и К. Г. и 2/36 за И.Г..

Тъй като не се установява съделителя Б.Г. да е съсобственик в дворното място и втория етаж от построената в него къща, респективно и в мансардния етаж, то по отношение на този съделител и за тези имоте искът за делба ще се отхвърли, като неоснователен. 

Въз основа на изложените по-горе съображения, ВлРС, V гр.с.:

 

Р  Е  Ш  И :

 

Допуска да се извърши делба между Н.Ц.Г., ЕГН ********** и  К.  Ц.Г., ЕГН ********** *** от една страна и  И.Ц.Г. ЕГН ********** и Б.  И.Г., ЕГН ********** *** – от друга, на следните имоти:

-       Дворно място, представляващо  УПИ XVIII-6252 кв. 196 по плана на гр.Велинград с площ от 352 кв.м., първи, втори и тавански етаж – пригоден за живеене, от построената в него сграда – къща на два етажа с призем и тавански етаж със ЗП от 106 кв.м. ,

при квоти за дворното място: по 17/36 ид. части за Н.Г. и К. Г. и 2/36 ид. части за И.Г.;

при квоти за Първия етаж –по  3/8 ид. части за Н.Г. и К. Г., и по 1/8 ид. части за И.Г. и Б.Г.;

при квоти за Втория етаж - по 17/36 ид. части за Н.Г. и К. Г. и 2/36 ид. части за И.Г..

при квоти за мансардния етаж със ЗП 94 кв.м.: по 17/36 за Н.Г. и К. Г. и 2/36 за И.Г..

Като отхвърля иска за делба на дворното място УПИ XVIII-6252 кв. 196 по плана на гр.Велинград, втория и мансардния етаж от къщата построена в него по отношение на Б.И.Г., като неоснователен.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина И.)