Р Е Ш
Е Н И Е
№..................................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на двадесет и четвърти юни 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния
Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1068/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на 145 от АПК, вр. чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано
е по жалба от А.Д.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.И.В., против
Заповед № 3022/07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“ - София, с която
на осн. чл.107 ал.1 т.5 вр. чл.7 ал.1 т.6 пр. посл. от ЗДСл вр. чл.10 ал.1
изр.2 от Закона за митниците /ЗМ/, считано от 08.01.2019г. е прекратено
служебното му правоотношение на длъжност Главен експерт в Агенция „Митници“,
Длъжностно ниво — 6, Експертно ниво - 2, в Митница Варна, с ранг V старши.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, както и при
несъответствие с целта на закона. Конкретно сочи, че в
случая не е налице фактическия състав на чл.107 ал.1 т.5 вр. чл.7
ал.1 т.6 от ЗДСл, тъй като органът е приел, че жалбоподателя не отговаря на
специфичните изисквания за първоначално назначаване на съответната длъжност, а
настоящият случай е извън тази хипотеза; че преди уволнението си той реално не
е изпълнявал задълженията на митнически орган, тъй като са му били отнети
митническия печат и КЕП; че нормата на чл.10 ал.1 от ЗМ е материалноправна и
има действие само занапред, а административният орган незаконосъобразно се е
позовал на нея, тъй като наказателното производство против жалбоподателя е
образувано през 2016г, преди изменението на нормата през 2018г; липсва
изменение във фактическата обстановка, което да обуславя посоченото в
оспорената заповед основание за уволнение – обективна невъзможност за
изпълнение на служебните задължения. В първоначалната
жалба и в молба – уточнение и допълнение към същата от 15.05.2019г., по
подробно мотивирани съображения настоява за отмяна на незаконосъобразната
заповед с произтичащите от това правни последици, като претендира и присъждане
на сторените в производството разноски. В съдебно заседание адв.В. поддържа
изцяло жалбата на сочените в нея основания, като в допълнение моли да се
съобразят постановените от Конституционния съд
решения по три конституционни дела, които имат преюдициално значение за
решаването на настоящия спор, а именно: Решение № 7 от 17.09.2019г. на КС по к.д.
№ 7/2019г.; Решение № 3 от 28.04.2020г. на КС по к.д. № 5/2019г. и Решение № 4
от 14.05.2020г. на КС по к.д. № 9/2019г.
Ответникът
- Директор на Агенция „Митници“ – София, чрез процесуален представител - гл.ю.к.И.И.
оспорва изцяло жалбата, настоява за отхвърлянето й и за оставяне в сила на
оспорената заповед като правилна и законосъобразна; претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по списък, и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
След преценка
възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и
действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта:
Жалбата
е подадена срещу подлежащ на оспорване акт, пред надлежния съд, от лице с
правен интерес – адресат на акта и в законоустановения срок, поради което се
явява допустима за разглеждане.
По основателността:
След
преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
А.Г. е постъпил на работа в Агенция „Митници“
- Регионална митническа дирекция – Варна на 08.02.1999г. като митнически
инспектор. В последствие е заемал длъжностите старши инспектор, началник на
сектор, държавен инспектор и главен експерт в Митница Варна. Според приетите
като доказателства по делото формуляри за оценка на изпълнението Приложение № 2
към чл.19 ал.1 от НУРОИСДА, за периода за периода 01.01.15г.- 31.03.15г.- на
жалбоподателя е дадена оценка за много добри резултати с коментар за работата
му, че изпълнява в срок задълженията си съгласно изискванията на длъжностната
му характеристика и възложените му в процеса на работата допълнителни задачи,
като за предходните периоди е също с положителни оценки. В последствие, в
резултат на образувано против Г. дисциплинарно производство, е постановена
Заповед № 632/30.04.15г. на Директора на
Агенция “Митници“, с която на А.Д.Г. на основание чл.90 ал.1 т.5 от ЗДСл е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл.107 ал.1 т.3
ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. След оспорване по съдебен ред,
с Решение № 270/11.02.2016г. по адм.д. 1699/2015г. на Адм.съд Варна, потвърдено
с Решение № 5457/02.05.2017г. по адм.д. № 3926/2016г. на ВАС, тази заповед е
била отменена. За това обстоятелство, жалбоподателят е сезирал органа с нарочна
молба от 11.05.2017г. да бъде възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност. На 15.05.2017г. същият се е явил на работа, като е
депозирал изискуемите по закон декларации: за имотно състояние; по чл.10 ал.5
от ЗМ; за познаване Кодекса за поведение на митническите служители и др. Със
Заповед № 3453/18.05.2017г. същият е бил възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност.
Видно
от доказателствата по делото, с Постановление от 09.03.2016г. жалбоподателят е
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.202 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.1 и
т.2 вр. чл.201 предло. едно и две, вр. чл.282 ал.1 и чл.26 ал.1 от НК, като му
е наложена мярка за неотклонение „подписка“. Със заявление от 16.05.2017г., в
изпълнение на т.1 от Заповед № 1097/24.11.2014г. на Директора на Агенция
„Митници“ Г. е уведомил началника си за повдигнатото срещу него обвинение, по
което е образувано НОХД № 6158/2016г. - висящо към него момент. С Присъда от
28.03.2017г. по НОХД № 6158/2016г., същият е бил признат за виновен по
повдигнатото обвинение, за която по делото няма данни дали е влязла в сила.
Съгласно
Удостоверение рег.№ И-6550-38/05.03.2019г. от Прокуратура на РБ, НСС, към
01.03.2019г. срещу А.Д.Г. има данни за обвинения по неприключило наказателно
производство по прокурорска преписка вх.№ 3867/2014г. по описа на ВОП, ДП, СлД
№ 119/2014г., с повдигнато на 21.12.2017г. обвинение за престъпление по чл.202
ал.2 т.1 от НК.
В
хода на съдебното производство са представени Заповед №
ЗМ-2000-322/07.05.2015г. и ЗМ.2000-326/08.05.2015г. на Началник митница –Варна,
с които е наредено да бъде прекратено удостоверението за ел.подпис за служебен
достъп на А.Г., както и да бъде снет от употреба личния му митнически печат,
като по делото няма данни в последствие същите да са възстановени или издадени
нови такива.
От
жалбоподателя е представено издадено на 05.06.2019г. свидетелство за съдимост,
с данни, че не е осъждан.
С оспорената в настоящото производство
Заповед № 3022/07.01.2019г служебното правоотношение на А.Г. е прекратено на
осн.чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл вр. чл.7 ал.1 т.6 пр.последно от ЗДСл и чл.10 ал.1
изр.2 от ЗМ. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение е
посочено: „Поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
задълженията си извън случаите по чл.103 ал.1 т.3 от ЗДСл. Подсъдим за умишлено
престъпление от общ характер.“.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на
съдебното дирене, които са последователни, взаимно допълващи се и
безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установеното от фактическа страна,
съдът формира следните правни изводи:
По
валидността на акта:
Съгласно чл.108 ал.1 от ЗДСл, служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Изпълнителният директор на ИА „МА“, съгласно чл.54 ал.7 от ЗА и чл.10 ал.1 т.26
от Устройствения правилник на ИАМА е орган по назначаване на държавните
служители в агенцията. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Същата е постановена в предписаните от закона /чл.108 ал.1 от ЗДСл/
писмена форма и при спазване изискването за задължително съдържание - посочено
е правното основание за издаването й – чл.107 ал.1 т.5
вр. чл.7 ал.1 т.6 от ЗДСл вр. чл.10 ал.1 от ЗМ.
По
процесуалната законосъобразност на акта:
Съдът намира за основателно възражението на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
процесната заповед. Същата съдържа правни основания, но липсват конкретни фактически
такива, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните
задължения по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл., посочена като правно основание за
издаването й. Единствените мотиви, които са посочени, са: „Поради обективна
невъзможност държавния служител да изпълнява задълженията си извън случаите по
чл.103 ал.1 т.3 от ЗДСл. Привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от
общ характер.“.
Според предвиждането на чл.107 ал.1 т.5 от
ЗДСл органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без
предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да
изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.103 ал.1 т.3 от ЗДСл.
Правилото на чл.10 ал.1 изр.второ от ЗМ в приложимата му към казуса редакция
(ДВ, бр.98/2018 г., в сила от 07.01.2019г.) гласи, че митническите служители,
които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица,
които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено
престъпление от общ характер. Органът по назначаването се е позовал и на чл.7
ал.1 т.6 от ЗДСл, според който държавният служител следва да отговаря на
специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на
съответната длъжност.
С горепосоченото съдържание на оспорената
заповед е налице неяснота относно волята на органа по назначаването - дали
прекратява правоотношението на жалбоподателя поради несъвместимост с
изпълняваната служба поради неизпълнение на установените с чл.10 ал.1 изр.2 от
ЗМ условия за назначаването му, или
поради обективна негова невъзможност да изпълнява задълженията си, които са две
различни хипотези по чл.107 ал.1 от ЗДСл.
Административният орган е възпроизвел
текста на горепосочените правни норми, без
конкретно да посочи в какво се изразява обективната невъзможност на служителя
да изпълнява служебните си правоотношения. Дори не е посочено и кое е образуваното срещу Г. наказателно производство,
нито пък има позоваване на документ съдържащ такива данни. Неизлагането на
мотиви в тази насока е в нарушение изискването на чл.108 изр.2 от ЗДСл и
обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй
като обективно лишава съда от възможност да извърши преценка за
законосъобразността на оспорената заповед.
По
материалната законосъобразност на акта:
В контекста на гореизложеното, съдът
намира, че процесната заповед е постановена и при неправилно приложение на
материалния закон, като допълнително намира за необходимо да посочи следното:
В ЗДСл липсва легална дефиниция на
понятието „обективната невъзможност“. Съдебната практика по приложението на
чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл налага извод, че за да е налице хипотезата на тази
правна норма, е необходимо да бъдат доказани три правнорелевантни факти: да е
създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение
от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази
невъзможност да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. Такива мотиви в процесната заповед липсват.
От направената в заповедта връзка на чл.107
ал.1 т.5 от ЗДСл с чл.7 ал.1 т.6 пр.последно от ЗДСл и чл.10 ал.1 изр.2 от
ЗМ може да се направи извод, че се касае
за нова фактическа обстановка, изразяваща се в законодателна промяна -
изменение на чл.10 ал.1 от ЗМ, предприета с преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и
допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ бр.98, в сила от
01.01.2019г). Промяната на текста се състои в създаване на изречение второ в
чл.10 ал.1 от ЗМ, въвеждащо изискване митническите служители, които са
митнически органи по смисъла на закона, да бъдат само лица, които не са
привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ
характер. Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършена не по
волята на страните по правоотношението, а със закон. Нормативната промяна
представлява основание да се изисква от всяко едно лице, което ще бъде
назначавано като митнически орган по смисъла на §1 т.9 от ДР на ЗМ, да отговаря
на установените в чл.10 ал.1 от ЗМ изисквания. Вярно е, че съгласно ал.10 на
чл.10 от ЗМ тази несъвместимост е и основание за прекратяване на служебното
правоотношение, но в случая липсва
позоваване на тази разпоредба, а освен това по делото няма данни тази
нормативна промяна да е довела до наложително изменение на обстоятелствата, а
оттам и на задълженията, възложените за изпълнение на заеманата от
жалбоподателката длъжност. При издаването на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение административният орган е длъжен да посочи фактите,
описващи случаи на неизпълнение от държавния служител, по причина на неговото
несъответствие с променените изисквания, и да докаже тези факти пред съда,
ползвайки съответните доказателствени средства. В оспорената заповед липсват
мотиви в тази насока, бланкетно е посочено, че е налице обективна невъзможност
за А.Д.Г. да изпълнява задълженията си. Не са наведени твърдения от ответника и
не се сочат доказателства жалбоподателя да е бил в постоянна или временна
невъзможност да изпълнява длъжността, която е заемал, причинена от изменението
на чл.10 ал.1 от ЗДСл, т.е. не е установено наличието и на втората
предпоставка, по чл.107 ал.1 т.5 от ЗДСл. Изложеното налага извод, че в
разглеждания случай не е осъществен фактическият състав на цитираната правна
норма и не е налице, /а и не е доказана/ обективна невъзможност държавният
служител да изпълнява служебните си задължения.
Независимо от гореизложеното, дори да се
приеме, че във връзка с образувано срещу жалбоподателя наказателно производство
/неясно за съда кое точно/, за органа са били налице основанията по чл.10 ал.1
изр. 2 вр. ал.10 от ЗМ за прекратяване на служебното правоотношение, съдът
следва да съобрази възникналото в хода на съдебното производство ново
обстоятелство, а именно – обявяването за противоконституционна нормата на чл.10
ал.1 изр.2 от ЗМ с Решение № 7 от 17.09.2019г. на КС на Република България по
к.д. № 7/2019г., обн. ДВ бр.75/24.09.2019г. С влизане в сила на решението на
Конституционния съд е налице ново правно положение, което не допуска
възможността за в бъдеще жалбоподателят Г. да продължава да търпи последиците
от действието на обявената за противоконституционна правна норма.
След като тази норма е обявена за
противоконституционна, то тя не следва да се прилага и по неприключили
правоотношения, каквото е процесното. В този смисъл е Решение № 3/28.04.2020г. по к.д. № 5/2019г. и присъединено към него к.д. № 12/2019г.
/Обн. ДВ бр.42/12.05.2020г./ на КС на РБ, съгласно което правилото на чл.151 ал.2 изр.трето от Конституцията /че актът, обявен за
противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила/,
не се прилага. Въведеното със същото решение на Конституционния съд изискване
към Народното събрание да урежда правните последици от прилагането на обявения
за противоконституционен закон не променя задължението към съда да не прилага
обявения за противоконституционен закон по висящи съдебни спорове, какъвто е
настоящия случай. Този извод не е в противоречие и с решение № 4/14.05.2020 г. по к. д. 9/2019 г. на КС на РБ /обн. ДВ бр.48/26.05.2020г./,
в чийто мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от Конституционния съд в
точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3/2020г. по к. д. №
5/2019г. като е посочено, че ако материалният закон, който е действал към
момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен
от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по
заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред
административен орган.
С оглед на изложеното, след като към
момента на приключване на устните състезания по делото, нормата на чл.10, ал.1, изр. второ от ЗМ, е обявената за противоконституционна, то
тя не намира приложение в случая и обжалваната заповед следва да бъде отменена,
като незаконосъобразна и на това основание.
При този изход на спора, съдът преценява
като основателно своевременно направенот искане от жалбоподателя за присъждане
на съдебно-деловодни разноски. Същите, съобразно списък по чл.80 от ГПК се
претендират в размер на 709.41 лв., от които 700 лв. адвокатско възнаграждение,
съобразно представен договор за правна защита и съдействие, с данни, че сумата
е внесена и 9.41 лв. разходи за копиране на документи представени от
администрацията. Съдът намира, че последната сума няма характер на разноски по
смисъла на чл.143 ал.1 от АПК, поради което същите не следва да се присъждат.
По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение, процесуалният
представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на
същото. Съдът намира това възражение за неоснователно. Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, за да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът трябва
да установи, че фактическата и правна сложност на делото не съответства на
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая възнаграждението в
размер на 700 лв., което е заплатено реално за настоящото производство,
надвишава незначително специалния минимум от 500 лв. по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.204г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с оглед
фактическата и правна сложност на делото съответства на положения като обем
квалифициран юридически труд от пълномощника на жалбоподателя, поради което не
е прекомерно и следва да се присъди в цялост.
Предвид горното, ответникът следва да се
осъди да заплати в полза на жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в размер
на 700 лв.
Воден от горното и на осн. чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 3022/07.01.2019г. на Директора на Агенция
„Митници“ - София, с която на осн. чл.107 ал.1 т.5 вр. чл.7 ал.1 т.6 пр. посл.
от ЗДСл вр. чл.10 ал.1 изр.2 от Закона за митниците /ЗМ/, считано от 08.01.2019г.
е прекратено служебното правоотношение на А.Д.Г., ЕГН **********,***, на длъжност
Главен експерт в Агенция „Митници“, Длъжностно ниво — 6, Експертно ниво - 2, в
Митница Варна, с ранг V старши.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на А.Д.Г.,
ЕГН **********,***, съдебно-деловодни разноските в размер на 700 /седемстотин/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: