Решение по дело №446/2018 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 160

гр.Пловдив, 05.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в открито заседание на 26.09.2018г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

секретар:Стефка Тошева

 

след като разгледа докладваното от съдия Ел.Арнаучкова възз.гр.д. № 446/2018г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:

 

Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.

С Решение № 829 от 13.06.2018г., постановено по гр.дело № 490/2017г. по описа на ОС - Пловдив, се отхвърля предявеният от „М.“ ООД ***, с управител О. Т. К., ЕИК ......, със съд. адрес:***, чрез адв. К.А., срещу И.А.А., ЕГН **********,***, и срещу М.А.А., ЕГН **********,***, и двамата със съд. адрес:***, чрез адв. С.П. – К., иск за собственост по чл. 108 от ЗС за следния недв. имот: промишлена сграда с идентификатор ......, със застроена площ от 635 кв.м, построена в ПИ ......по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1928 кв.м, представляващ парцел .....по отменения регулационен план от 1973г. на гр. С., както и на 728/1928 ид.ч. от същия ПИ, с адрес на имота – гр. С., ул. „Х. Б.“, при съседи: ................, придобит на основание правоприемство от ДФ „......“ – С. и предприятие „...... ......“ - С. и приватизационни договори.

Против Решение № 829 от 13.06.2018г., постановено по гр.дело № 490/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е постъпила въззивна жалба вх.№ 19765/27.06.2018г. от „М.“ ООД - гр.К, със съд. адрес: ***, чрез адв. К.А., с оплаквания за неправилност, искане за отмяна и за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Постъпил е в срок писмен отговор, вх. № 25031/24.08.2018г., от въззиваемите страни И.А.А. и М.А.А., чрез адв.С.П.-К., с който въззивната жалба се оспорва, иска се потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от активно легитимирано лице, имащо интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис за отговор, какъвто е постъпил.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата служебна проверка на обжалваното решение, на осн.чл.269 ГПК, при преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Производството, в което е постановено изцяло обжалваното решение, е образувано въз основа на искова молба, вх.№ 6226/24.02.2017г., подадена от „М.“ ООД срещу И.А.А. и М.А.А..

Изложените твърдения в исковата молба/ИМ и допълнителната ИМ, вх.№ 9387/24.03.2017г./л.47-51/ са следните:

Ищецът „М.“ ООД бил собственик на промишлена сграда със застроена площ от 635 кв.м/742 кв.м по АДС с идентификатор ......, както и на 728/1928 ид.ч. от ПИ с идентификатор ......, в който сградата е построена, който бил идентичен с парцел парцел .....по отменения регулационен план от 1973г. на гр. С..

Въведеното придобивно основание от ищеца „М.“ООД е правоприемството му с държавната фирма “......“ - С., преобразувана с Решение на МС № 215/30.06.1991г., Разпореждане на МС № 20/20.09.1991г., в „............“ ЕООД, регистрирано по ф.д.№ 11154/1991г. по описа на ОС – Пловдив, изцяло с държавно участие, в чийто активи били включени процесните имоти, както и последващи приватизационни договори: договор за продажба на дружествени дялове от 20.12.1999г., сключен между М. на П.и „......“ АД с предмет 51 % от регистрирания капитал, договор за продажба на дружествени дялове от 09.07.2002г. между „......“ АД и „......“ АД с предмет 30 % от регистрирания капитал, както и договор за приватизационна продажба от 26.03.2004г. с предмет 19% от регистрирания капитал.

С влязло в сила на 12.02.2012г. съдебно решение по гр.д.№ 721/2000г. по описа на РС - К, вписано на 30.11.2011г. в СлВп - Пловдив, по отношение на ищеца „М.“ООД било признато за установено, че ответниците И. и М. А. са собственици на 1200/1928 ид.ч. от недв. имот – зем. земя с площ от 1 200 кв.м, попадаща в парцел .....по отменения регулационен план от 1973г. на гр. С..Останалите 728/1928 ид.ч. от парцела останали в капитала на ищеца, съгласно АДС и актовете за преобразуване и приватизация, за тях през годините не били водени никакви дела за разделяне на собствеността и същите били собственост на ищеца, който ги декларирал в Община - С. и за тях се начислявали данъчни задължения.

От извършена справка в Сл.Вп - К ищецът узнал случайно, че ответниците се снабдили с нот. акт № ................ на нотариус ......... на НК, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който са признати и се легитимирали като собственици на промишлена сграда с идентификатор ......, както и на ПИ с идентификатор ......, в който тя е построена.

Изрично е оспорен констативниян нотариален акт на ответниците, както и вписванията във връзка със собствеността на процесния имот, извършени на 30.11.2011г. и 06.03.2012г. и 23.03.2012г.

Поддържано е, че с извършените действия ответниците в сериозна степен отричали и оспорвали правото на собственост на ищеца, а и го нарушавали, тъй като създали възможност за разпореждане с него.

Заявеният петитум е за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор ......, както и на 728/1928 ид.ч. от ПИ с идентификатор ......, за осъждането да му предадат владението, както и за обезсилване на съставения констативен нот. акт, вписан в СВ – К с вх.рег.№ ........., ведно с присъждане на разноски.

В постъпилия в срок писмен отговор на ИМ, вх.№ 17 467/05.06.2017г. ответниците са оспорили иска.Оспорили са твърденията на ищеца, че е собственик на процесните недв. имоти, че Държавата е била собственик преди образуване на ДФ/ДСО/“......“- гр.С. или е имала права върху процесните недв. имоти.Оспорили са твърденията за включване на имотите в активите на „............“ ЕООД, регистрирано по ф.д.№11 154/1991г. по описа на ОС – Пловдив, че купувачите по приватизационните сделки, извършени с договори за продажба на дружествени дялове от 20.12.1999г., от 09.07.2002г. и от 26.03.2004г. са придобили права върху процесните имоти в качеството на съдружници и притежатели на дялове от капитала на ищеца.

Изрично е оспорено съдържанието на съставените АДС № 597/20.10.19..г. на Община К и АЧДС № 2631/24.08.1999г. на Областна администрация – П. досежно отразяването, че процесният имот е собственост на Държавата, че е предоставен е за оперативно управление на „М.“ ООД и е включен в капитала на ищеца.

Твърдяно е, че с констативен нот. акт № .......... на нотариус ......... на НК, ответниците се легитимират като собственици на терена на имота на основание придобивна давност, а по приращение, на осн.чл. 92 от ЗС, и на процесната сграда, построена в същия имот.

Ето защо, ответниците са искали предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС да се отхвърли изцяло като недоказан и неоснователен, както и присъждане на разноски.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

От заключението на съдебно-техническа експертиза/СТЕ с вещо лице инж. В. А. Г., което не е имало основания да не се възприеме, като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, и скици от СГКК/ л.95-98/се установява, че в действащата кадастрална карта на гр. С., одобрена със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на АГКК, е заснет процесният недвижим имот с кадастрален идентификатор ......, който е съответен/идентичен/ на УПИ ....., предприятие „............“ – С., от кв. …. по РП от 1973г., с площ от 1 928 кв.м., както и като самостоятелен обект е заснета и изградената в него в съответствие с одобренитепроекти в груб вид, макар и незавършена, процесна промишлена сграда със застроена площ от 634 кв.м, с идентификатор .......

От заключението на СТЕ, въз основа на съхраняваните за гр.С. регулационни планове от 1956г., отменен, и от 1973г., действащ, както въз основа на кадастралната карта, одобрена през 2011г., се установява и регулационният статут във времето на процесния недв. имот в периода от 1973г. до сега, а именно следният:

По отменения регулационен план от 1956г. в процесната територия, която е в края на града, не са заснети имоти и няма отреждане по регулация.

И по действащия регулационен план от 1973г. в процесната територия няма заснет имот с отделен кадастрален номер, а е заснет съседният имот на .....

По РП от 1973г. в процесната територия първоначално са били отредени парцели УПИ .............“.

През 1989г., със Заповед за одобряване изменение на регулационния план № 877/12.12.1989г. е бил новобразуван по регулация УПИ ....., предприятие „............“ – С., от кв. .., идентичен с процесния недв. имот/ заключението на СТЕ/л.232-233/ и заповедта/л.22/, а регулацията е била приложена след заплащане на определеното обезщетение в размер на 6 254лв.

Със Заповед № 183/22.02.1990г. на ОбНС – К/л.68/ е отчуждена част от имот на ОП „С.“, попадаща в парцел …от кв. .. по плана гр. С., отреден за ........, филиал С. и предприятие ...... ......, с площ от 1920 кв.м, заедно с подобренията, с обща оценка 6254лв.

Съгласно писмо на л.71 от април 1990г. Фирма“....не възразява парцел … в кв..., отреден със заповед № 182/22.02.1992г. да се преотстъпи на П“...... – ......“ гр.С..

Въз основа на това, с писмо от май 1990г./л.71 гръб/до ...., е поискала изменение на Заповед № 183/22.02.1990г., като вместо Ф“...“ се впише П“......-......“ гр.С., след което с платежно нареждане/л.72/ е изплатено определеното обезщетение в размер на 6254лв.

Преди регулацията от 1989г., е бил сключен договор за строителство от 09.03.1980г. от ДФ“......“ С., с която е възложила на .........изграждането на обект ...-.........- С., а на 22.03.1990г. е бил сключен договор за строителство от П“......- ......“ гр.С. като продавач-строител, с което е възложено на Ф“...“ изграждането на обект“......... за стругове“/л.79-85/.

Съставен е АДС № 597/20.10.19..г./л.66/ за недвижим имот, представляващ промишлена сграда с площ от 742 кв.м, на 1 етаж, МС-конструкция, година на построяване – 1991г., и дворно място с площ 1 920 кв.м, като е посочено, че имотът е предоставен за оперативно управление на ООД „......-......“ – С., а като бивш собственик е посочен ОП“С.“.

Съставен е и Акт за частна държавна собственост № ........../л.65/, с който, на основание чл. 148 от ППЗДС, е актуван недв. имот, представляващ промишлена сграда от 742 кв.м на един етаж, МС, 1991г., в терен – 1920 кв.м, с бивш собственик ОП „С.“, попадаща в кв. .., парцел … по плана на гр. С., за която е съставен предходен АДС № 597/19.. г., в който е посочено, че имотът е включен в капитала на „............“ ЕООД – С..

С Решение № 7158/16.04.1991г. по ф.д.№ 6387/1991г. по описа на ОС- П./л.56/ се вписва в Регистъра за държавни и общински фирми Д. ф. „......-......“ гр.С..

С Решение на МС № 215/30.06.1991г. за реорганизация на държавни фирми и Приложение № 2/л.52-3/, на базата на Д. Ф.“............“ С. се образува „............“ С., а с Разпореждане № 20/20.09.1991г. на МС/л.54/ фирмата с държавно имущество „......“ – С., се преобразува в ЕООД.

С Решение № 12 278/12.11.1991г. по ф.д.№ 11 154/1991г. по описа на ОС- Пловдив/л.57/ се вписва в Регистър на държавните и общински предприятия „М.“ ООД – еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество.

Съгласно счетоводна справка изх.№ 127/14.12.2000г. на „М.“ ООД – С./л.28/, издадена във връзка с отчуждаването на част от парцел V в кв. .. по плана на гр.С., оценката на дворното място и подобренията на обща стойност 6254в. е изплатена с б.б. на С....– К и операцията е осчетоводена с М.О № 2/39 от май 1990г.; стойността на изпълнението работи на подобект „...-.........“ от на .........в размер на 89 390лв. са преведени с б.б. осчетоводено с М.О. № 2/02.05.1990г.

Съгласно справки – извлечения от сметки 207 и 201 /л.74 и 75/, по баланса на ДМА към 10.09.1998г. в капитала на „М.“ ООД – С. са включени промишлена сграда в кв..., парцел V, гр. С. със застроена площ от 742 кв.м. и терен с площ от 1920 кв.м.

С Решение № 553/18.01.1996г. по ф.д.№11 154/1991г./л.58/ се вписва увеличаване и разпределение на уставния капитал на „............“ ЕООД-С., дъщерно дружество в „......-Х.“ ЕАД, а с Решение № 9043/01.12.1997г./л.59/ се вписва поправка в диспозитива на решението, а именно 30 % от капитала на „М.“ ООД С. е на „......-Х.“ ЕАД, а 70 % - на Държавата.

С Решение № 8712/23.12.1999г. по ф.д.№11 154/1991г. /л.60/ се вписва прехвърляне от съдружника Държавата на 51% от капитала на „М.“ ООД на „......“ АД- гр.С., вписва се нов съдружник „......“ АД- гр.С. и се вписва следното разпределение на капитала на„М.“ ООД“ 51% за „......“ АД, 30% за „......-Х.“ ЕАД и 19% за Държавата.

С Решение № 6484/08.11.2002г. по ф.д.№11 154/1991г./л.61/ се вписва следните обстоятелства: прехвърляне на дяловете на „......-Х.“ ЕАД на „......“ АД и освобождаването на „......-Х.“ ЕАД като съдружник, като съдружници остават „......“ АД и М. НА И..

С Договор за приватизационна продажба, сключен на 26.03.2004г. между а. ЗА п.– с., като продавач, и А. Д. К., ЕГН **********, като купувач, се прехвърля правото на собственост на 2 251 дяла, представляващи 19 % от капитала на „М.“ ООД – К/справка в ТР/.

Съгласно справка в ТР/вж и у-ние на л.5/ ищецът „М.“ ООД е със съдружници „......“ АД и О. Т. К..

С Решение № 155 от 20.12.2001г., постановено по гр.д.№ 721/2000г. по описа на РС – К/л.19-21/, влязло в сила на 12.02.2002г., вписано на 30.11.2011г., на основание чл. 108 от ЗС, се признава правото на собственост на И.А.А., М.А.А., Н. А. А.и С. А. А.и „М.“ ООД е осъден да им отстъпи собствеността и предаде владението върху следния недв. имот - зем. земя (бивша розова градина, гюл) с площ от 1 200 кв.м, находяща се в землището на гр. С., местността „П. Г.“, за който имот е отреден парцел … от кв. .. по плана от 1973г. на гр. С., сега отменен, при граници и съседи: от север – ТПК „С. К.“, от запад – път, от изток – парцел ....(н-ци на К. Н.) и от юг – парцели .........(и двата собственост на н-ци на И.А. Н.), от който имот Н. А.притежава 3/6 ид.ч., а останалите трима – по 1/6 ид.ч.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 721/2000г. по описа на РС – К е издаден ИЛ от 06.03.2002г./л.243/ и с Протокол от 26.04.2002г. по изп.д.№ 71/2002г. на КРС/л.327/ е извършен въвод във владение на присъдения имот с площ от 1200 кв.м.

Съставен е констативен нот. акт № .......... на нотариус ......... на НК, вписан в СВ – К с вх.рег.№ ........., партидна книга том № ........., въз основа на обстоятелствена проверка, с който ответниците И. и М. А. са признати за съсобственици по силата на самостоятелно давностно владение, осъществено в периода от средата на м. февруари 2002г. до издаване на нотариалния акт, на поземлен имот с идентификатор ......по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1928 кв.м, с адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“; с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект; номер по предходен план - парцел .....по плана от 1973г.; при съседни ПИ: ................, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ......, със застроена площ от 635 кв.м, брой етажи – 1; предназначение – промишлена сграда, от който имот И.А. притежава 7/12 ид.ч., а М.А. – 5/12 ид.ч.

От заключението на СТЕ и представените скици от Службата по ГКК се установява, че в кадастралния регистър има следните записвания за собственост върху процесния имот, както и върху заснетата в него сграда с КИ ...... с площ 634 кв.м: И.А.А. – 7/12 ид.ч. и М.А.А. – 5/12 ид.ч., на основание нот. акт № .......... на СлВп – К.

При служебната проверка на изцяло обжалваното решение, на осн.чл.269 ГПК, се констатира, че същото е валидно и допустимо.

При служебната проверка за приложение на императивни материално правни норми се констатира, че е правилна извършената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск– осъдителен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС и искане за отмяна на констативния нотариален акт за собственост на ответниците с правно основание чл.537, ал.2 ГПК

При дължимата служебната проверка за допустимост, на осн.чл.269 ГПК, се констатира, че са налице всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки и не е допуснато нарушение на диспозитивното начало, като първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по предявения иск.

Въззивната проверка за правилност, на осн. чл.269 ГПК, се извършва на решението в неговата цялост, само на поддържаните оплаквания във въззивната жалба, в която се оспорват се мотивите за придобиване по давност на процесното дворно място и изградената в него промишлена сграда от ответниците, като необосновани и извършени в нарушение на закона.

Неоснователно е оплакването на въззивника – ищец, че е допуснато нарушение на диспозитивното начало, изразяващо се в произнасяне плюс петитум по заявено от ответниците възражение за придобивна давност.

Според нормативното тълкуване в Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК позоваването е само процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок, т. е. при наличие на позоваване вещното право се придобива от момента на изтичане на законовия срок по чл. 79 ЗС, а не от момента на позоваването.

В съдебната практика по чл. 290 ГПК - Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 628 от 5.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2009 г., I г. о., ГК, безпротиворечиво се приема, че искът се счита предявен с постъпване на исковата молба в съда, както сочи разпоредбата на чл. 125 ГПК. От този момент настъпва и прекъсването на давностния срок по чл. 116, б. "б" ЗЗД. Датата на постъпване на исковата молба в съда се удостоверява с входящия номер, който тя получава в регистратурата и изрично се отбеляза върху исковата молба - чл. 42, ал. 3 от Правилника за администрацията в районните, окръжните административните, военните и апелативните съдилища /П./. Ако исковата молба е подадена по пощата, то датата на пощенското клеймо се отбелязва върху първата страница - чл. 44, ал. 2 от Правилника и от тази дата настъпва прекъсването на давността - чл. 62, ал. 2 ГПК.

В случая, ИМ е постъпила в съда на 24.02.2017г., вх.№6226.Предмет на делото е правото на собственост на ищеца на въведеното от него придобивно основание, който не се променя от това, че ответниците са оспорили правото на собственост на ищеца с твърдения, че се легитимират като собственици на целия терен и на сградата в него с приложения още с ИМ констативен нотариален акт от 06.03.2012г., издаден по обстоятелствена проверка.

В подадения в срок отговор на ИМ или в рамките на срока, в който са могли да се извършват оспорвания, ответниците не са отграничили период, в който са своили имота и не може да се приеме, че представеният по делото нотариален акт, с който ответниците са се снабдили по обстоятелствена проверка, отграничава периода на упражняваната от тях фактическа власт. Няма пречка след като вече са се позовали пред нотариуса на материално-правните последици на придобивната давност ответниците да се позоват повторно и пред съда. По делото липсват и твърдения, че владението на ответниците е било прекъснато след 2012г., напротив на твърденията на ищеца за упражняваната от тях фактическа власт се основават и заявената ревандикационна претенция.

Ето защо, противно на неоснователно поддържаното от въззивника, първоинстанционният е имал правомощия да се произнесе по така извършеното оспорване от ответниците, че са придобили имота по давност за периода до завеждане на делото на 24.02.2017г., тъй като исковата молба, с която е предявен иск засобственост има материално-правни последици на прекъсване теченето на давността.

От доказателствената съвкупност по делото е установено, че процесният имот с описание по КК и КР от 2012г.е идентичен с парцел … в кв..., който е новообразуван по регулационния план от 1973г. на гр.С., с площ от 1920 кв. м..Част от парцел … в кв... по РП от 1973г. на гр.С. през 1989г. е отчужден от бившия собственик ОП“С.“ и регулацията е приложена след изплащане на определеното обезщетение на бившия собственик.През 1991г., въз основа и в съответствие с одобрените проекти, в процесния имот е изградена и сега съществува процесната промишлена сграда в груб вид, макар и незавършена, със застроена площ от 634 кв.м. През 1992г. целият терен и сграда са били актувани като държавни, като предоставени за управление на държавно предприятие „......-......“ – С., а през 19..г. за тях е съставен и Акт за частна държавна собственост № .........., като включени в капитала на „............“ ЕООД – С..По кадастралната карта процесният имот и сграда са заснети като самостоятелни обекти с отделни идентификатори.

Ищецът е правоприемник на „............“ ЕООД, в чийто капитал са били включени процесните имоти, като правоприемството е въз основа на договори за прехвърляне на дружествени дялове от 1999г., 2002г. и 2004г.: договор за продажба на дружествени дялове от 20.12.1999г., сключен между М. на П.и „......“ АД с предмет 51 % от регистрирания капитал, договор за продажба на дружествени дялове от 09.07.2002г. между „......“ АД и „......“ АД с предмет 30 % от регистрирания капитал, както и договор за приватизационна продажба от 26.03.2004г. с предмет 19% от регистрирания капитал.

Праводателят на ищеца„............“ ЕООД, еднолично дружество с ограничена отговорност с държавно имущество, вписано с Решение № 12 278/12.11.1991г. по ф.д.№ 11 154/1991г. по описа на ОС - Пловдив, е правоприемник на ДФ „......-......“ – С., съгласно Решение на МС № 215/30.06.1991г. за реорганизация на държавни фирми и Приложение № 2и Разпореждане № 20/20.09.1991г. на МС.

С влязло в сила на 12.02.2002г. съдебно решение ответниците са признати за собственици по отношение на ищеца само на част от дворното място, за 1200 кв.м, и ищецът е осъден да им предаде владението, въз основа на което е издаден изпълнителен лист и е извършен въвод във владение през април 2002г.

Така, по делото е безпротиворечиво установено, че към 12.02.2002г., когато е влязло в сила съдебното решение, с което ответниците са признати за собственици и ищецът е осъден да предаде владението върху 1200 кв.м от процесния имот, на поддържаното придобивно основание като не се доказан оспорването по съдържание на представените актове за държавна собственост, ищецът е притежавал правото на собственост върху останалите 728/1928 ИЧ от дворното място и изградената в него промишлена сграда.

В периода след 12.02.2002г. въз основа на издадения по делото изпълнителен лист, на 26.04. 2002г. е бил извършен въвод във владение в присъдените 1200 кв. м от процесния имот, без сградата, след което, на 06.03.2012г. ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, за целия терен и за сградата, на основание осъществено самостоятелно давностно владение, осъществено в периода от средата на м. февруари 2002г. до издаване на нотариалния акт, въз основа на който са записани като собственици на процесните имоти в кадастралната карта.

По извършеното оспорване от ответниците на правото на собственост на ищеца, тъй като са придобили имота по давност за периода до завеждане на делото на 24.02.2017г.:

За основателността на оспорването е необходимо преди всичко доказване, при доказателствена тежест за ответниците, на осъществено от тях непрекъснато владение в продължение на 10 години до завеждане на делото на 24.02.2017г.:

Съдебната практика/ решение № 197 от 7.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2017 г. и цитираното в него решение по чл. 290 ГПК № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, I ГО/ дава следното тълкуване на признаците на владението по чл. 68 ЗС:. владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително, като тези признаци са следствие от основните два - упражняване на фактическа власт с намерение за своене. Като елемент на придобивната давност владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно, т. е. да не е от инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Прието е също, че не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако собственикът не може да узнае чрез тях за осъществяваното владение. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при такива действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. Несъмненият характер на владението върху един имот се преценява според това дали в него са извършвани явни действия по стопанисването му, а не по това дали е бил деклариран в данъчната администрация и дали владелецът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за него. Когато владелецът обработва и засажда земеделски култури в един имот и извлича плодовете от него, всички, включително и собствениците му, могат да установят, че той осъществява фактическа власт върху имота с намерение за своенето му. Чрез стопанисването на имота се разкриват признаците на владението, тъй като с това владелецът извършва действията, които са в правомощията на собственика. Обстоятелството, че собствениците рядко посещават имота и могат да имат затруднения при установяване на самоличността на владелеца, са ирелевантни за придобивната давност.

В случая, по делото е проведено доказване, че ответниците са извършвали действия по стопанисване и ползване на дворно място и сградата за период от 10 години преди завеждане на делото, а ищецът не е извършвал дейности и не ги е екплоатирал, тъй като промишлената сграда не е била завършена.От показанията на свид. М. и Б.се установява, че през 2002г. – 2003г., след спечелване на съдебните дела, ответниците изчистили и заравнили терена, засипали бетонните основи, заварили панелите на сградата, направили стените, оправили покрива, за да може да издържи фотоволтаичните панели, изчистили го и го покрили с някаква настилка, за да не тече.Първоначално/ 2003г. – 2004г./ответниците ползвали имота като склад за въглища, а след това, през 2012г. ответникът И.А. си направил фотоволтаичен парк, а в двора ответниците държали каравана. Свидетелите не били чували след 2002г. някой да има претенции за това място. През годините ответниците И. и М. А. наемали различни хора за пазачи, за да пазят имота и им плащали за това.С договор за наем/л.29-33/ с нотариална заверка от 23.02.2012г. ответниците  са отдали под наем дворното място и сградата.

Приема се, че за основателност на оспорването не е било достатъчно ответниците само да докажат, че са упражнявали фактическа власт върху сградата и процесните ИЧ на дворното място в срока по чл. 79 ЗС, поради следните съображения:

Съгласно даденото нормативно тълкуване в Тълкувателно решение № 1/6.08.2012г. по тълк.. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС, по приложението на законова оборима презумпция на чл.69 ЗС, само в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС, но, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.

В случая, към началото на твърдяното установяване на фактическа власт от ответниците през 2002г. върху дворното място и сградата от ответниците, е установено и не се оспорва, че страните по делото са били съсобственици на дворното място.Към този момент ищецът е бил изключителен собственик на сградата, която е отделен обект на право на собственост, а не е приращение по см. на чл.92 ЗС, независимо, че не е довършена, тъй като е установено от заключението н СТЕ и показанията на свидетелите, че има покрив и, следователно, е изградена в груб вид.

Тъй като към началото на твърдяното установяване на фактическа власт от ответниците през 2002г. за тях не е било налице основание, което да изключва владението на ищеца върху сградата и върху процесните идеални части от терена, ответниците е следвало с едностранни действия да извършат преобръщане на установеното от тях през 2002г.държане на притежаваните от ищеца части от дворното място и на сградата във владение за себе си и е следвало и да го манифестират по отношение на ищеца. Намерението на ответниците за своене в случая не се предполага, съгласно чл.69 ЗС, в предмета на доказване и в тяхна доказателствена тежест е било доказването на действията, с които са обективирали спрямо ищеца намерението да владеят за себе си притежаваните от ищеца идеални части от дворното място и сградата.

От доказателствената съвкупност по делото: показанията на разпитаните свидетели и представения договор за наем, не се доказва извършването от ответниците на каквито и да е действия за преобръщане на държането на притежаваните от ищеца ИЧ от терена и сградата, както и да са манифестирали това свое поведение по отношение на ищеца.Не е достатъчно за доказване на субективния елемент на владението установеното от свидетелите на ответника, че не знаят някой да е има претенции за имота след 2002г.

Следователно, тъй като друго не е доказано, следва да се приеме, че и след установяване на фактическата власт през 2002г.ответниците са останали само държатели на разликата над присъдените със съдебното решение от 2002г. 1200/1928 ид.части от дворното място, както и на сградата.

Ето защо, презумпцията на чл.69 ЗС е оборена за процесните ИЧ отдворното място и сградата, поради което въз основа на извършеното от ответниците позоваване пред нотариуса, а и сега пред съда, не могат да им бъдат признати материално-правните последици на придобивната давност, респективно извършеното от тях оспорване на иска, поради придобиване по давност на дворното място и сградата е неоснователно и не може да обоснове отхвърляне на предявения ревандикационен иск.

Поради изложеното, искът за собственост е основателен и следва да се уважи, доказано е оспорването на легитимиращото действие на констативния нотариален акт на ответниците, поради което същият следва да се отмени.

При несъвпадане с крайните изводи на първоистепенния съд, обжалваното решение, като неправилно, се отменя и се постановява друго решение по съществото на спора, с което искът се уважава и се отменя издадения на ответниците констативен нотариален акт.

Отговорност за разноски:С оглед на този резултат, решението се отменя и в частта, с която са присъдени на ответниците разноски и на ищеца се присъждат действително извършените разноски пред двете съдебни инстанции в размер на общо ..56лв.

Мотивиран от това, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 829 от 13.06.2018г., постановено по гр.дело № 490/2017г. по описа на ОС - Пловдив, с което се отхвърля предявеният от „М.“ ООД ***, с управител О. Т. К., ЕИК ......, със съд. адрес:***, чрез адв. К.А., срещу И.А.А., ЕГН **********,***, и срещу М.А.А., ЕГН **********,***, и двамата със съд. адрес:***, чрез адв. С.П. – К., иск за собственост по чл. 108 от ЗС за следния недв. имот: промишлена сграда с идентификатор ......, със застроена площ от 635 кв.м, построена в ПИ ......по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1928 кв.м, представляващ парцел .....по отменения регулационен план от 1973г. на гр. С., както и на 728/1928 ид.ч. от същия ПИ, с адрес на имота – гр. С., ул. „Х. Б.“, при съседи: ................, придобит на основание правоприемство от ДФ „......“ – С. и предприятие „...... ......“ - С. и приватизационни договори, както и в частта, с която на И.А.А., ЕГН **********, и М.А.А., ЕГН **********, са присъдени разноски в размер на 2000лв.

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.А.А., ЕГН **********,***, и М.А.А., ЕГН **********,***, и двамата със съд. адрес:***, чрез адв. С.П. – К., че „М.“ ООД ***, с управител О. Т. К., ЕИК ......, със съд. адрес:***, е собственик на основание правоприемство с държавната фирма “......“ - С., преобразувана с Решение на МС № 215/30.06.1991г., Разпореждане на МС № 20/20.09.1991г., в „............“ ЕООД, регистрирано по ф.д.№ 11154/1991г. по описа на ОС – Пловдив, изцяло с държавно участие, в чийто активи били включени процесните имоти, както и последващи приватизационни договори: договор за продажба на дружествени дялове от 20.12.1999г., сключен между М. на П.и „......“ АД с предмет 51 % от регистрирания капитал, договор за продажба на дружествени дялове от 09.07.2002г. между „......“ АД и „......“ АД с предмет 30 % от регистрирания капитал, както и договор за приватизационна продажба от 26.03.2004г. с предмет 19% от регистрирания капитал и

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********,***, и М.А.А., ЕГН **********,***, и двамата със съд. адрес:***, чрез адв. С.П. – К. ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО НА „М.“ ООД ***, с управител О. Т. К., ЕИК ......, със съд. адрес:***, върху следните недвижими имоти:

промишлена сграда с идентификатор ......, със застроена площ от 634 кв.м, построена в ПИ ......, по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1928 кв.м, представляващ парцел .....по отменения регулационен план от 1973г. на гр. С., както и

728/1928 ид.ч. от ПИ ......по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1928 кв.м, с адрес на имота – гр. С., ул. „Х. Б.“, при съседи ПИ №№ .................

ОТМЕНЯ констативен нот. акт № .......... на нотариус ......... на НК, вписан в СВ – К с вх.рег.№ ........., партидна книга том № ........., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който И. и М. А. са признати за съсобственици по силата на самостоятелно давностно владение, осъществено в периода от средата на м. февруари 2002г. до издаване на нотариалния акт, на поземлен имот с идентификатор ......по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК, с площ на имота от 1928 кв.м, с адрес: гр. С., ул. „Х. Б.“; с трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект; номер по предходен план - парцел .....по плана от 1973г.; при съседни ПИ: ................, ведно с построената в имота сграда с идентификатор ......, със застроена площ от 635 кв.м, брой етажи – 1; предназначение – промишлена сграда, от който имот И.А. притежава 7/12 ид.ч., а М.А. – 5/12 ид.ч.

ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********,***, и М.А.А., ЕГН **********,***, двамата заедно, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „М.“ ООД ***, с управител О. Т. К., ЕИК ......, действително извършените разноски пред двете инстанции в размер на ..56лв./девет хиляди петдесет и шест лева/

Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: