О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Бургаският окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на тридесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Цвета Попова
разгледа ч.н.дело
№ 857/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба от М.М. М., наследник на
пострадалия М.Х.М., чрез повереника адв. Цветомила Вукова от САК, срещу
постановление от 31.07.2019 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - гр.
Бургас, с което на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено досъдебно производство вх.№ 320 ЗМ-630/2016 г. по описа на РУ МВР - гр. Поморие, ПОР № 631/2016 г., вх. № 11542/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура - гр. Бургас, срещу И. Т. С. за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост на
прокурорския акт и се иска неговата отмяна.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с
материалите по делото и съобрази закона, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество
е и основателна.
Досъдебното производство е образувано срещу виновното
лице за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК. В хода на
производството са извършени огледи на местопроизшествието, разпитани са в
процесуалното качество на свидетели лицата Н. Л. Н. и Й.Г. Б. –
мл.автоконтрольори при РУ-Поморие, събрани са писмени доказателства, извършени
са химическа експертиза, съдебно-медицинска експертиза на труп № 313/2016 г.,
автотехническа и допълнителна автотехническа експертизи.
С постановление на разследващия орган от 12.02.2018 г. като
обвиняем е привлечен И. Т. С. с ЕГН ********** за това, че на 27.09.2016 г.
около 23:55 часа, на главен път I-9, в участъка между гр. Ахелой и гр. Поморие, на 209+2 км, в посока на
движение към гр. Поморие, при управление на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №
***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се
движел с превишена скорост от 101,8 км/ч, с което допуснал ПТП с пешеходеца М.
Х. М. с ЕГН **********, пресичащ пътното платно в посока отляво надясно, и по
непредпазливост причинил смъртта му, настъпила на местопроизшествието в
резултат на комбинирана черепно-мозъчна и гръбначно-мозъчна травми, довели до
блокиране функциите на мозъка и прекъсване на гръбначния стълб и гръбначния
мозък – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Последвало е извършване на две комплексни автотехнически
и съдебномедицински експертизи – тройна и петорна.
Според
заключението на комплексната тройна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, водачът управлявал л.а. „Форд Фокус“ в дясната лента на дълги
светлини със скорост около 101 км/ч. Водачът забелязал неподвижен силует на
човек, облечен в тъмни дрехи в лентата му за движение и предприел аварийно
спиране. Не могъл да избегне сблъсъка, защото към момента на предприемане на
аварийното спиране автомобилът се намирал на около 63,28 метра от мястото на
удара, а опасната зона за спиране била около 97 метра. По дължината на пътя мястото
на удара между автомобила и пешеходеца било на около 57,4 метра след ориентира,
а по ширината на пътя – на около 1,80-2,0 метра вляво от дясната част на пътното
платно. Водачът имал обективна възможност да възприеме пешеходеца при
движението му на дълги светлини на фаровете и да спре преди сблъсъка, ако
скоростта му не е превишавала 90 км/ч. Освен че избраната от него скорост на
движение на автомобила- около 101 км/ч се оказала несъобразена за конкретните
условия, поради отклонено внимание, умора или неправилни действия, той реагирал
на опасността около 3,0 с по-късно (т. 2, л. 250-267). Това заключение на
експертизата не е променено от отговорите, дадени на поставените допълнителни
задачи на вещите лица (т. 2, л. 297-306).
По указания
на прокурора, упражняващ ръководство и надзор върху досъдебното производство, е
назначена и извършена комплексна петорна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза (т. 3, л. 376-401). Според заключението на тази експертиза водачът
управлявал автомобила на къси светлини на фаровете. Най-вероятно той забелязал
пешеходеца на фона на светлините на насрещно движещ се автомобил, с който се
разминал, и то на близко разстояние – 47-50 метра преди мястото на удара.
Поради малкото разстояние и голямата скорост на автомобила водачът не могъл да
предотврати сблъсъка. Мястото на удара се намирало по дължината на пътя на
разстояние около 41 метра от ориентира ОР, а по широчината на пътя – на около
1,5 метра от десния край на дясната лента за движение. Вещите лица са
категорични в отговора си, че дори водачът да е възприел пешеходеца от 50 метра
и да е управлявал автомобила със скорост от 90 км/ч, той не е имал практическа
техническа възможност да избегне удара му нито чрез спиране, нито чрез маневра.
Между
заключенията на двете комплексни експертизи има съществени различия, част от
които са: при какви светлини на фаровете (дълги или къси) се е движел
автомобилът; от какво разстояние водачът е възприел пешеходеца; мястото на
удара (по дължината на пътя); възможността за водача да предотврати
произшествието. Наличието на толкова съществени разлики между отговорите на
двете експертизи, по мнение на настоящия съдебен състав е налагало назначаването
на нова комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Прокурорът е
кредитирал заключението на петорната експертиза, приемайки че то е пълно,
аргументирано и съответно на доказателствата, събрани по реда и със способите
на НПК, като конкретни съображения в тази насока не са изложени. Съдът не
споделя становището на прокурора, като мотивите за това са следните:
В заключението на комплексната петорна автотехническа и
съдебно-медицинска експертиза не е ясно посочено каква според вещите лица е
била скоростта на движение на лекия автомобил „Форд“ в момента на удара.
Отбелязано е, че „Според К. И.К., както и според М. скоростта на л.а. „Форд
Фокус“ по време на произшествието … е между 70 и 80 км/ч.“. Вещите лица са
определили скоростта и по наличните спирачни следи – 95,55 км/ч, като са
посочили, че това е максималната скорост на движение на автомобила по време на
произшествието и че „най-вероятно водачът е управлявал автомобила с по-ниска
скорост“ (вж. т. 3, л. 387-388 от ДП). Така формулираният отговор е неясен,
защото от него не се разбира каква всъщност е крайната величина на скоростта на
движение, приета от вещите лица.
На следващо място, петорната експертиза не е определила
каква е била скоростта на движение на автомобила преди произшествието. Ако
според вещите лица тя е била същата като в момента на удара, то този извод е
следвало да бъде аргументиран. В тази насока липсват изчисления относно
отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на началото на
реагиране на водача, както и определяне на разстоянието, което автомобилът е
изминал от началото на реагиране на водача до началото на спирането.
По-нататък – експертизата определя мястото на удара на
пешеходеца по широчината на пътя – на около 1,5 метра от десния край на дясната
лента за движение, очертана с единичната непрекъсната линия М1. Наред с това е
прието, че пешеходецът (облечен със синьо яке, бели гащи, смъкнати до коленете
и зелен панталон, смъкнат до средата на подбедриците) се е намирал „неподвижен
в дясната част на пътното платно, с гръб към процесния автомобил, в състояние
на средна степен на алкохолно опиване и възможно удовлетворяващ физиологични
нужди“ (вж. отговор на въпрос № 12). Прието е още, че водачът е управлявал
автомобила със светлини за близко осветяване и че насрещно движещ се друг
автомобил му присветнал, „вероятно за да предупреди С. за наличието на
пешеходец в неговата лента“. Това означава, че пешеходецът не се е появил
внезапно в лентата за движение на л.а. „Форд Фокус“ и е бил извън опасната му
зона за спиране. При тази конкретна пътна ситуация експертизата не е определила
скоростта на автомобила, при която водачът е можел да спре в границите на
видимостта към пешеходеца. Без да е посочено каква е била съобразената с
конкретната видимост скорост на движение на автомобила при управление на къси
светлини на фаровете, съдът намира за необосновано заключението на експертизата
относно липсата на възможност на водача да избегне произшествието чрез спиране
преди мястото на удара.
Заключението на петорната комплексна експертиза е
послужило за изграждане на фактическите и правни изводи на прокурора, който е
приел, че водачът С. не е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилото пътнотранспортно
произшествие и с настъпилия резултат – смъртта на пешеходеца М.М.. По този
начин недостатъците на експертното заключение са довели до необоснованост на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, което налага
неговата отмяна.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление от 31.07.2019 г. на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Бургас, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено досъдебно производство вх.№ 320 ЗМ-630/2016 г. по описа на РУ МВР - гр. Поморие, ПОР № 631/2016 г., вх. № 11542/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура - гр. Бургас, срещу И.Т. С. за престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ВРЪЩА делото на прокурора.
Определението може да бъде обжалвано и протестирано
пред Апелативен съд - гр. Бургас в седемдневен срок от съобщаването му.
Съдия: