Р Е Ш Е Н И
Е № 49
03.02.2020г., гр. Стара Загора
Административен съд – Стара Загора,
седми състав в
закрито заседание на трети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена
Костова-Грозева
разгледа докладваното от съдия Костова-Грозева адм.
дело №724 по описа за 2019 година.
Производството по делото е
образувано по жалба на В.Н.В. ***, против Заповед № ЗСП/СТ/КК/661 от
28.08.2019г. на Директора на дир. „Социално подпомагане“ Казанлък.
С Решение №481/11.12.2019г. Съдът
е отхвърлил жалбата на г-жа В. и е осъдил същата да заплати по см. на този съд
10лв., представляващи държавна такса за образуване на съдебно производство по
дела по АПК.
Недоволна от решението в неговата осъдителна част
останала оспорващата В.В., като с молба рег. № 249/14.01.2020г., същата
категорично възразява да бъдела осъдена да заплати посочената сума. Съображенията
на г-жа В. се свеждат до това, че съдът вече бил извършил служебна проверка на
жалбата относно нейната редовност, но не било видно същата да дължала държавна
такса за образуване на съдебното производство. По това съображение В.В. моли
съда да отмени своето решение в тази му част, а и защото същата нямала
възможност да я заплати.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК,
вр. с чл.144 от АПК няма подадено становище от другата страна – Дирекция „СП“
Стара Загора.
По допустимостта на искането –
Съдът намира същото за процесуално допустимо, като направено в едномесечния срок
за обжалване на решение №481/11.12.2019г., тъй като съдебният акт, чието
изменение се иска е окончателен. Решение № 481 е съобщено на жалещата страна лично
на 10.01.2020г. /вж. разписката към съобщението/, а искането е подадено на
14.01.2020г. Искането е допустимо и като изхождащо от активно легитимираното
лице.
По основателността – жалбата е
против отказ от предоставяне на еднократна социална помощ на осн. чл.16 от
ППЗСП и е по реда на чл.13, ал.6 от ЗСП, вр. с чл.145 и сл. от АПК. Съгласно
чл.13, ал.6 от ЗСП решението на Директора на РД“СП“, с което отхвърля жалбата
против заповедта на Директора на дир. „СП“ – Стара Загора подлежи на обжалване
по реда на АПК.
Съгласно т.2б, б.“а“ от ТАРИФА №
1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата,
прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието по жалби против административни актове от
физическите лица се събира проста такса от 10 лева. Специалният закон не
предвижда друго, поради което и на осн. на този норматив г-жа В. е задължена да
заплати за образуваното по повод на нейната жалба против конкретния
административен акт държавната такса от 10лв. Ирелевантно за настоящото искане
е възражението, че на молителката не било указано още в началото на процеса
задължението й да заплати въпросните 10лв. ДТ. Съдът е длъжен да следи служебно
за заплащането на тази такса по всяко време на течение на процеса, като тази
проверка може да се извърши и преди произнасяне на съда, вкл. и със самото
решение, както в процесния случай е процедирано, тъй като е констатирано към
момента на постановяване на съдебния акт, че въпросната държавна такса не е
внесена от задълженото лице – настоящата молителка.
Ето защо и като съобрази горното,
Съдът намира, че искането на В.В. по чл.148, ал.1, ГПК, вр. с чл.144 от АПК се
явява неоснователно и не е налице основание за изменение на Решение №481/11.12.2019г. в частта му на разноските.
Предвид горното и на основание чл.248, ал.3,
във вр. с ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Н.В. *** за
изменение на Решение
№481/11.12.2019г. в частта му на разноските
НАСТОЯЩОТО е окончателно и не
подлежи на последващо обжалване.
СЪДИЯ :