№ 9
гр. Пазарджик, 19.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20215200500800 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Жалбоподателите не се явяват, редовно призовани. За тях се явява адв. К..
Представя договор за правна защита и съдействие и за тази инстанция, както
и списък на разноски.
За ответника „БИОВЕТ“ АД се явява адвокат С. и адв. П., които са
представлявали дружеството и пред първата инстанция.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. С.– Да се даде ход на делото.
Адв. П.- Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пещера , постановено по гр.д.№ 1663 по
описа на съда за 2019 година е осъдено дружеството „БИОВЕТ“ АД- гр.
Пещера, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление на дейността в
1
гр.***, със законен представител ***, да заплати на С. Х. С., с ЕГН
**********, от гр. ***, сумата от 32 000.00 лева/ тридесет и две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука от 20.03.2017г., при която е настъпила смъртта
на *** С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.03.2017г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявения иск в
останалата му част - над присъдения размер от 32 000 лева до претендирания
размер от 150 000.00 лв., като неоснователен.
Осъдено е дружеството „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление на дейността в гр.***, със законен
представител ***, да заплати на С. Х. С., с ЕГН **********, и Х. С. С., ЕГН
********** от гр. ***, като наследници и встъпили в правата на *** С.а, ,
сумата от 32 000.00 лева/ тридесет и две хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука от 20.03.2017г., при която е настъпила смъртта на *** С., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2017г. до окончателното
плащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата му част - над
присъдения размер от 32 000 лева до претендирания размер от 150 000.00 лв.,
като неоснователен.
Осъдено е дружеството „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление на дейността в гр.***, със законен
представител *** , да заплати на АЙШ. АЛ. АТ., с ЕГН 8**********, от гр.
***, сумата от 12 000.00 лева/ дванадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова
злополука от 20.03.2017г., при която е настъпила смъртта на *** С., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2017г до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част - над
присъдения размер от 12 000 лева до претендирания размер от 150 000.00 лв.,
като неоснователен.
Осъдено е дружеството „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление на дейността в гр.***, със законен
представител ***, да заплати на Х. С. С., ЕГН ********** от гр. ***, сумата
от 12 000.00 лева/ дванадесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от
2
20.03.2017г., при която е настъпила смъртта на *** С., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.03.2017г до окончателното плащане,
като е отхвърлен предявения иск в останалата му част - над присъдения
размер от 12 000 лева до претендирания размер от 30 000.00 лв., като
неоснователен.
Присъдени са разноски , с оглед изхода на спора.
В срок така постановеното решение е обжалвано от ищците в
отхвърлителните му части. Считат,че в тези части решението противоречи на
материалния закон - чл.127 ал.1 т.4 от КТ, относно задължението за връчване
на длъжностната характеристика от работодателят на работника С., на чл.52
от ЗЗД, който неправилно е приложен, относно тълкуване на критериите за
справедливост при определяне размера на неимуществените вреди, както и на
чл.201 ал.2 от КТ, който нямало основание да се прилага.
При изготвянето на решението били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в превратно тълкуване на
събраните доказателства и избирателното им интерпретиране, което се е
отразило на формирането на вътрешното убеждение на съда, от една страна, а
от друга довело и до посоченото нарушение на материалния закон.
Липсвали мотиви по всички наведени възражения и съображения, както
в исковата молба, така и в писмените бележки, а някои доказателства не били
анализирани въобще, макар, че са релевантни за изготвянето на решението.
Решението било необосновано, тъй като приетите за установени
обстоятелства не се подкрепяли от събраните доказателства.
По делото нямало спор, че починалият *** С. е работил в „БИОВЕТ”АД
- гр. Пещера, на основание трудов договор № 76/31.03.2015 год., на
длъжността „заварчик“, с НКПД 72121001.
При започване на дейността му в ответното дружество, след
подписването на трудовия договор, не му била връчвана и той не бил
подписвал, както длъжностната характеристика, от която да му стане ясно в
какво се изразяват правата и задълженията му по трудовото правоотношение,
така и декларацията от 1.04.2015 год. за запознаване с посочените в нея
обстоятелства - правила.
С оглед заключението на двете графични експертизи, счита ,че следва
да се приеме за установено, че С. не е подписвал процесната декларация от
3
1.04.2015 год., поради което той не е бил запознат и със съдържанието й. В
декларацията не било посочено конкретно, че той е бил запознат и със
съдържанието на Правилника за вътрешния трудов ред, а били посочени
априори правилници, процедури, инструкции и т.н.
Установено било, че посочените документи не са истински, тъй като не
са подписани от пострадалият С., а в длъжностната характеристика не е
изписал той ръкописно трите си имена, като едното от тях дори е сгрешено.
Съдът неправилно не ги кредитирал, като приел, че те са без значение,
тъй като пострадалият С. бил запознат, както с длъжностната характеристика,
така и с правилата, посочени в декларацията от 1.04.2015 год., което било
видно от отразено в трудовия му договор .Именно поради това счита, че съдът
направил превратно тълкуване на процесуалната стойност на посочените
документи, като елиминирал тяхната процесуална доказателствена стойност.
И трите документа - трудов договор, в частта, че е започнал работа на
1.04.2015 год. и е бил запознат с посочените правилници, декларацията от
1.04.2015 год. и длъжностната характеристика от 1.04.2017 год. са подписани
на посочената дата - 1.04.2015 год. За два от тях - декларацията и
длъжностната характеристика се установи от експертизите, че са неистински
и не са били подписани от С..
Считат и молят да бъде прието, че С. не е подписал и в трудовия
договор, последния абзац, че е бил запознат с длъжностната характеристика и
посочените правилници, а това се дължи на евентуално антидатиране.
Подписа в трудовия договор за абстрактното запознаване с посочените
в него документи не можело да елиминира необходимостта от подписването
на самата длъжностна характеристика, със съответното съдържание на права
и задължения, както и подписването на прилежащ документ за запознаване с
правилниците
По превратен начин съдът тълкувал разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 от
КТ относно задължението на работодателя за връчване на екземпляр от
длъжностна характеристика на С., както и отбелязване датата на връчването.
За да „освободи“ работодателят от това задължение, съдът се е обосновал, че
не връчването на длъжностната характеристика не се отразявало по никакъв
начин на съдържанието на трудовото правоотношение, както и, че
работодателят не можел да възложи несвойствени задължения с длъжностната
4
характеристика на работника. Позовал се на съдебна практика , която според
жалбоподателите била неотносима към спора.
Законодателят посочил, че такова изключение, за невръчване на
екземпляр от длъжностната характеристика, е допустимо само при условията
на чл.114а ал.6 от КТ при сключване на трудови договора за краткотрайна
селскостопанска работа. Като изключение то се прилага, когато изрично е
предвидено в КТ, а не според превратното тълкуването на съда. С това съдът
е допуснал и поредното нарушение на материалния закон - КТ.
Дружеството , в което работил М. С. било част от химическата
промишленост.
При започване на работния ден на М. С. не бил извършен
задължителния ежедневен инструктаж, съгласно разпоред¬бата на чл.15 ал.1
и 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, при работа с опасни химически вещества и препарати.
Необосновано първоинстанционния съд възприел възражението,
направено от ответната страна, в отговора на исковата молба, че това не е
необходимо, тъй като не влизало в длъжностната характеристика на заварчик.
От показанията на разпитаните свидетели се установило, че дори и като
заварчик М. С., в изпълнение на трудовата си функция е извършвал дейности
в химическото хале, където се намира процесния дестилатор и където са
работи с опасни за живота и здравето газове. Именно с оглед на това, както
М. С., така и другите работници от това хале е следвало да се инструктират
ежедневно съгласно чл.15 от посочената Наредба. От показанията на
свидетелите не се установило, дори и на работниците от химическото хале да
е извършван ежедневен инструктаж.
Неправилно съдът приел, че е извършен релевантен тримесечен
инструктаж, с оглед представената извадка от Книгата за инструктаж по
безопасност и здраве при работа, започната на 8.04.2013 год., и в частност за
проведения инструктаж на 17.01.2017 год. В тази насока съдът не отчел
самото оформяне на книгата за инструктаж, с оглед на темите.
Не били представени доказателства, че посочените инструктажи са
обхващали и безопасност при работа с опасни газове и токсични вещества,
5
както и какви лични предпазни средства се използват при различните видове
опасности, особено в химическото хале. Не се установявало С. да е бил
инструктиран за безопасност при работа и в средата на химическото хале,
която работа е свързана с работата в халето, в което е работил, тъй като те са
извършвали необходимия ремонт в химическото хале при необходимост, с
оглед показанията на свидетелите.
Вредоносния резултат не бил настъпил в резултат на работа с или само
в съдове и линии под налягане, а е настъпил в резултат на наличие на
животоопасен газ в съда, който в момента не е бил под налягане. Ако нямало
наличие на опасен за живота и здравето на С. и другия работник газ, то
вменените други нарушения - липса на въже, колан, стълба и други нямало да
доведат до настъпването на вредоносния резултат. Съдът не отчел именно
липсата на инструктаж относно обстоятелството, което е в причинна връзка с
вредоносния резултат - работа при наличие на опасни за живота и здравето
газове, а не другите правно ирелевантни нарушения, които са вменени.
Необосновано съдът не отчел, че ответната страна не представила
доказателства, че на пострадалия, както и на останалите работници, са били
предоставени индивидуални лични предпазни средства, както с оглед на
работата на М. С., като заварчик, така и с оглед на евентуална работа в
химическото хале. В тази насока съдът отчел, че пострадалия С. не бил
ползвал предпазни средства и поради това е допринесъл за увреждането му,
без да съобрази, че това се дължи на нарушение на работодателят, който не
му ги е предоставил.Съдът отчел, че на ответната страна е било издадено
наказателно постановление, че не е предоставен на С. предпазен колан, но го
е вменил във вина на пострадалия. Това се отнасяло и за предпазните маски
за лицето.
Считат, че М. С. не е нарушил разпоредбата на чл.28 ал. 1 от
Правилника за вътрешния трудов ред, както приел първоинстанционния съд,
тъй като ответната страна не доказала, че той е запознат с посочения
правилник или, че му е предоставена възможност да се запознае. Не били
представени доказателства, и, че този Правилник е в сила по време на
злополуката.
Причината за настъпилата смърт на двамата пострадали- Величков и С.
била липсата на кислород в дестилатор - реактор позиция №24, поради което
6
са се задушили от изпълнения с азот съд, което е довело до остро настъпилата
асфиксия.
Неправилно съдът възприел възражението на процесуалните
представители по отношение приложените разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ,
а именно, че М. С. бил проявил груба небрежност довела до фаталния
резултат, тъй като бил слязъл в реактора без знанието и разрешението на
ръководителите му и без да е планиран ремонт на реактора, като това
направил самоволно, без предпазни средства и стълба, което било основание
за възприемане на съпричиняване от него на резултата, а с това и намаляване
на размера на претенцията на доверителите ми.
Независимо, че визираните в отговора нарушения на разпоредбите на
КТ, които бил допуснал М. С. са общи, те не били доказани и не се намирали
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат и били възприети от съда
схематично и безкритично.
От показанията на разпитаните свидетели, представени и доведени от
ответната страна, не се установило М. да е бил инструктиран същия ден за
безопасност на труда. Неправилно съдът приел, че е необходим такъв
инструктаж съгласно чл.15 от Наредбата.
По време на разследване на трудовата злополука от органите на ТП на
НОИ - Пазарджик, дружеството нямало доводи, че М. С. и др. пострадал са
били предприели действия по отстраняване на повредата самоволно, без
знанието и разрешението на ръководителите на двата отдела.
Никъде в декларацията не било посочено, че извършеното от С. е
„самоволно действие“, като изключение от нормалните действия, а е посочено
само отклонението на материалния фактор, което не означава „самоволно
действие“..
Съдът необосновано и превратно приел в мотивите си, че от приетата
Декларация за трудова злополука, се установявало, че мястото на злополуката
е „случайно“ за пострадалия, макар, че такава квалификация в Декларацията
липсва.
Ответникът не установил, че е изпълнил задължението си да
предостави на работниците си лични предпазни средства, отговарящи на
изискванията. Установено било ,чрез експертиза, че предоставените на
работещите там, в частност, ползваната от М. С., предпазна маска не отговаря
7
на изискванията за безопасност.
Не била налице груба небрежност от страна на пострадалия.
Неправилно съдът приел , че е проявена груба небрежност, само въз
основа на предположения, вменени от становището на ответната страна в
изготвения отговор на исковата молба, както и в писмените им бележки. Не
всяко нарушение на правилата за безопасност на труда представлявало груба
небрежност. Обикновената небрежност не била основание за приложение на
разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ, в който смисъл била и последователната
съдебна практика.
Отделно от това ,след като работодателят допуска постоянна практика
на нарушаване правилата за безопасна работа и не осигурява всичко
необходимо за нея, в т.ч. съоръжения и инструменти, не може да се приеме
допусната груба небрежност, ако работниците или служителите действат в
интерес на .
Такива по естеството си били действията на пострадалия.
От приетата съдебно техническа експертиза не се установявала точната
причина за настъпване на трудовата злополука/не на смъртта/, както и
действия на М. С., които да сочат на самоувреждане или на груба небрежност.
За да настъпи трудовата злополука М. С. бил извършил случайно
деянието, тъй като не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици- смъртта му, при конкретната
ситуация/чл.15 НК/ или алтернативно, че е бил в грешка относно
обстоятелствата, довели до смъртта му, поради незнанието на тези
обстоятелства, с оглед недоказване на конкретен инструктаж в тази
насока/чл.14 ал.1 и 2 от НК/. Алтернативно, ако приемете, че има известна
непредпазливост в действията на С., то те са във формата на обикновена
такава, а не на груба небрежност.
Съдът не приложил правилно нормата на чл.52 от ЗЗД, относно
критериите за справедливост при определяне размера на неимуществените
вреди, като не съобразил и константната практика на ВС и ВКС в тази насока.
За да обоснове занижения основен размер, преди да бъде приложена
редукцията по чл.201 ал.2 от КТ, съдът не се е позовал на всички факти от
показанията на свидетелите, релевантни за размера на неимуществените
вреди, а се е позовал само на малка част от тях. Именно поради това,
8
определените първоначални размери от 80 000 лв. и 30 000 лв били явно
несправедливи, с оглед принципите на справедливост и задължителните
указания в посочените, но не приложени по отношение на събраните
доказателства постановления и тълкувателни решение.
Определения размер на съпричиняване от 60 % от една страна бил
абсолютно незаконосъобразен, с оглед липсата на груба небрежност
допусната от пострадалия С.,
Ако нямало необходимост от незабавен, своевременен ремонт, то
нямало двама различни работници, в два последователни работни дни до
ходят до халето, където работи пострадалия С., за да го търсят за
ремонтиране на повредата, дори и при липсата на изготвен план за ремонт .
Молят решението да бъде отменено в отхвърлителните части и исковете
уважени в пълен размер, като съответно бъдат присъдени и всички разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника по исковете.
Считат постановеното решение за законосъобразно, валидно, допустимо
и правилно в обжалваната му част и молят жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
В решението си първоинстанционният съд достига до извода, че макар
и подписът под длъжностната характеристика да не е на починалия М. С., то
последният е декларирал, че е запознат с длъжностната характеристика при
подписването на трудовия си договор, което е безспорно по делото. В закона
не се съдържало задължение служителите да се подписват на предоставените
длъжностни характеристики. Работодателят е длъжен единствено да запознае
служителите с тях, което е удостоверено с подписа на служителя върху
декларацията, инкорпорирана в трудовия му договор.
Доколкото пострадалият бил служител на дружеството за период от
две години, в рамките на които са му провеждани множество инструктажи по
безопасност, обучения, както и като се има предвид, че е участвал в ремонтни
дейности многократно, не може да се приеме за обосновано твърдение, че
служителят не е бил запознат с правилата за безопасност, правилата за
организация на работа в предприятието, както и правилата за провеждане на
ремонт.
Изводът на съда, че пострадалият е бил запознат със своите задължения,
с йерархията в рамките на персонала, известни са му били процедурите в
9
предприятието, последният е участвал в ежедневни двукратни оперативни, в
които са се възлагали задачи от ръководството, поради бил обоснован.
Процесуално недопустимо било възражението, което се прави за първи
път с въззивната жалба, а именно, че подписът при декларирането в
последния абзац на трудовия договор, че служителят е запознат с
длъжностната си характеристика, не е положен от С.. Автентичността на този
документ в рамките на първоинстанционното производство нито при
представянето му (с исковата молба), нито в друг момент в рамките на
съдебното следствие пред първа инстанция не била оспорена
Не било установено работодателят да има задължение да извършва
ежедневен инструктаж .
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията
и реда за извършване на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ежедневен инструктаж се провежда на работещи, пряко
заети в дейности с висок производствен риск, включително: в подземни,
минни и геологопроучвателни обекти; в кариери; в добива на нефт и газ; в
превозите в железопътния транспорт; в производството и употребата на
взривни материали; в международните автомобилни превози; в
автомобилните превози на опасни товари по шосе; при работа с опасни
химически вещества и препарати; при строителни и монтажни работи.
Пострадалият бил назначен на длъжност „Заварчик“, която съгласно
Изготвената Карта за оценка на риска, изготвена от СТМ към „БИОВЕТ“ АД
включва дейности от I степен на риск (незначителен) или II степен на риск
(приемлив). Видно от изготвената оценка, длъжността на пострадалия не е
включвала дейности със степен на висок риск, поради което и провеждането
на ежедневен инструктаж не е задължително.
На пострадалия били провеждани периодични инструктажи,които са
включвали и темите „Работа със съдове и линии под налягане“ и „Работа с
агресивни среди“.
Безспорно било установено, че действията по ремонт на реактора са
извършени без знанието и нареждането на ръководството, поради което и не
са извършени и съответните действия по подготовка за извършването на
ремонт - не е обезопасено съоръжението, не са поставени съответните
10
маркировки, както и не са осигурени надлежните лични предпазни средства.
Тези нарушения се дължали само и единствено на незнанието от страна
на ръководството относно предприетите действия от страна на пострадалия.
Съдържанието на декларацията за настъпилата трудова злополука било
ирелевантно, доколкото тя има единствено уведомителен характер и
компетентният орган е длъжен да проведе цялостно разследване и да провери
всички факти и обстоятелства около настъпилата злополука независимо от
декларираното от работодателя.
НОИ изследвал единствено характера на злополуката. Компетентният
орган е длъжен единствено да констатира дали е налице трудова злополука и
няма задължение, съответно и компетенция, да проверява дали е налице
съпричиняване от страна на работника и в каква степен. Това може да бъде
установено единствено и само от съд в рамките на гражданския процес.
Неправилно се подържало във въззивната жалба, че институтът на
грубата небрежност в гражданското право се припокрива с дефиницията за
престъпна самонадеяност в наказателното право и процес. Подобен паралел
се отрича изцяло в правната доктрина и съдебната практика.
За да е налице „груба небрежност“ следва да не е „положена онази
грижа, която и най-небрежният би положил“..
Безспорно било установено в рамките на първоинстанционното
производство, че работа по ремонт на процесното съоръжение не е възлагана
от ръководството. Предприемането на действия в тази посока е извършено по
инициатива на служителите и най-вече на пострадалия, който самостоятелно
решава да влезе в съоръжението без правилните предпазни средства и без да е
уведомил своя пряк ръководител.
При тези данни правилно съдът приел,че е налице проявена груба
небрежност. Не само, че служителят предприема работа, която е извън
обхвата на неговите задължения, не само не предприема никакви действия за
осигуряване на собствената си безопасност и здраве, но дори и не се допитва
или поне уведомява ръководството дали следва въпросната работа да бъде
извършена.
Извършването на ремонта на съоръжението не е било спешно и не се е
налагало в процесния ден. По тази причина ръководството е преценило, че
ремонтът ще бъде извършен по-нататък, когато могат да се вземат всички
11
мерки за безопасност и да се ангажира времето и вниманието на
ръководството.
Не било налице и случайно деяние.
Прилагането на чл. 201 ал. 2 от КТ било към всички хипотези, посочени
в чл. 200 от КТ и това, че служителят е действал в интерес на работодателя,
не означавало, че отговорността не следва да бъде намалена, когато
служителят е действал при условията на груба небрежност. Във всеки случай
на трудова злополука служителят е действал в интерес на работодателя,
независимо дали е по изрично нареждане или не. В противен случай няма да е
налице трудова злополука.
Съдът съобразил всички относими факти при приложението на чл. 52
от ЗЗД, поради което не е налице нарушение от първоинстанционния съд в
обжалваната част.
С действията си С. допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Пострадалият е осъзнавал, че започва да извършва дейности по
ремонт без възлагане от прекия ръководител, без дори същият да е уведомен,
в грубо нарушение на установените правила и процедури на предприятието.
Също така пострадалият е осъзнавал че реактор-дестилаторът е изпълнен с
азот. Той не само че е могъл да предвиди, но и е осъзнавал опасността, тъй
като слиза в реактора непосредствено след обдухването му с азот, без да са
спазени процедурите по замерване и оценка на въздуха, и въпреки това е поел
самонадеяно риска, като слиза в реактора единствено със защитно средство -
маска. Това субективно отношение на пострадалия не може да се
квалифицира като лично невнимание, непроявена съобразителност или
бдителност - напротив същото представлява груба небрежност, тъй като
пострадалият, нарушавайки правилата за безопасност е действал със съзнание
за настъпване на вредоносните последици и самонадеяност, че същите ще
бъдат предотвратени и избегнати. Той не само че е могъл да предвиди, но и е
осъзнавал опасността, тъй като слиза в реактора непосредствено след
обдухването му с азот със защитно средство - маска, без да са спазени
процедурите по замерване и оценка на въздуха, и въпреки това е поел
самонадеяно риска, като се е надявал да предотврати и избегне евентуално
възможните неблагоприятни последици за здравето и живота си . Това
субективно отношение на пострадалия представлявало груба небрежност, тъй
12
като пострадалият, нарушавайки правилата за безопасност е действал със
съзнание за настъпване на вредоносните последици и самонадеяност, че
работата е елементарна и ще бъде извършена бързо.
Молят решението в обжалваните части да бъде потвърдено като
претендират разноски.
Постъпила е и насрещна жалба от „Биовет“ АД.
Решението е обжалвано в частта, в която е определен размер на степен
на съпричиняване от 60 %, размер на обезщетения по справедливост и
съответно е определен и крайният размер на присъдените обезщетения.
Считат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия поради проявена груба небрежност, като отговорността на
„БИОВЕТ” АД, в качеството му на работодател към момента на злополуката,
следва да бъде намалена при условията на 80 % съпричиняване на основание
чл. 201, ал. 2 от КТ.
Служителят е бил запознат с длъжностната си характеристика при
постъпването си на работа както и с Правилника за вътрешния трудов ред,
Правилника за заплащане на труда, Правилника за трудово представяне и
Системите по управление на качеството и околна среда.
На служителите в „БИОВЕТ“ АД се провеждали както начален, така и
периодичен инструктаж и такъв е провеждан на пострадалия С., което е видно
от Книгата за проведените инструктажи на „БИОВЕТ“ АД. Провежданите
периодични инструктажи са включвали и темите „Работа със съдове и линии
под налягане“ и „Работа с агресивни среди“.
На 23.07.2015 г. пострадалият С. преминал обучение на тема „Работа в
ограничени пространства“, което включва „Опасности при работа в
ограничени пространства“, „Предприемане на ефективни мерки за
осигуряване на безопасност при работа в ограничени пространства“,
„Основни правила при работа в ограничени пространства“ и „Разработване на
практически задачи“. Това обучение покривало изискванията за работа в
ограничени пространства, каквото е реактор-дестилатор № 24.
В дружеството била одобрена и внедрена Опертивна процедура
„Текущ ремонт на реактор“, според която ремонт се извършвал при наличие
на определени обстоятелства.
13
За целите на ремонта не било необходимо влизането на служителите в
самия реактор-дестилатор № 24. Разбъркващият механизъм е можело да бъде
демонтиран и изваден от реактора с верижна макара, каквато се е намирала в
предприятието за такива случаи, и ремонтът е щял да се осъществи извън
реактора, както било установено и от приетата тройна съдебно-техническа
експертиза. Според правилата на предприятието се предвиждало насрочване
на дата за ремонта, обезопасяване на съоръжението, съставяне на протокол за
предаването на съоръжението за ремонт. Ако ремонтът не е възможен извън
съоръжението, то преди да се пристъпи към навлизане в съоръжението се
прави замерване и оценка на средата, в това число и качеството на въздуха.
Тези действия не са предприети, защото ремонтът въобще не е бил планиран
за провеждане на процесната дата.
Действията на М. С. преди злополуката, представлявали грубо
нарушение на трудовата дисциплина, правилата за безопасност на труда,
както и на специалните правила в процеса на работа в ограничени
пространства, за които пострадалият е бил надлежно инструктиран и
обучаван за изпълнение на трудовите си задължения.
Съгласно Правилника за вътрешен трудов ред (чл. 28, ал. 1) при
изпълнение на възложената работа за страните по трудовия договор
възниквали следните основни задължения: “Да не предприемат по своя
инициатива работа, която не им е възложена от ръководителя, с изключение
на случаите, когато става въпрос за предотвратяване на злополука и/или
авария, и то само ако не е застрашен човешки живот и здраве; Да са убедени,
че с действията си няма да застрашат собствения си или на друг живот и
здраве ;Да са убедени, че е извършена проверка за отсъствие на вредности и
работното място е обезопасено; Да съгласуват работата с останалите
работещи по установения ред, както и да им оказват помощ в съответствие с
указанията на работодателя;
Да информират своевременно преките си ръководители за възникналите
проблеми, да търсят и предлагат начини за решаването им.“
Въпреки, че е запознат със създадените правила за безопасност при
работа в „БИОВЕТ“ АД, както и предвид стажа на пострадалия в
предприятието и натрупания професионален опит, М. С. предприема по своя
инициатива работа, която не му е възложена от ръководителя. Служителят не
14
уведомява ръководството, не съгласува своите действия с него, не
предприема адекватни мерки за безопасност за себе си и околните и не се
съобразява с минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд.
С. е бил наясно както с рисковете, така и с начините за тяхното
предотвратяване, когато предприема действия за поправка на реактор-
дестилатор № 24. В конкретния случай пострадалият М. С. е проявил
самоинициатива, която е проява на грубо нарушение на трудовата
дисциплина и която е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Налице било неглижиране от страна на служителя на опасностите и
рисковете от предприемане на тези ремонтни дейности по причина, че се
касае за сравнително проста манипулация, каквато е завиването на изпаднал
болт на съоръжението. Не са преценени правилно рисковете, не са
предприети правилни действия по обезопасяване. Видно от
последователността на действията на пострадалия поради неглижирането на
рисковете от обдухването на съоръжението с азот, не са предприети
адекватни мерки за собствена защита, макар С. да е запознат, че с влизането в
ограничено пространство има риск от задушаване поради липсата на
вентилация и херметически плътното затваряне на подобни съоръжение,
работещи под налягане.
Пострадалият е осъзнавал, че започва да извършва дейности по ремонт
без възлагане от прекия ръководител, без дори същият да е уведомен, в грубо
нарушение на установените правила и процедури на предприятието. Също
така пострадалият е осъзнавал че реактор-дестилаторът е изпълнен с азот в
резултат на подсушаването му, за което сам е помолил А.В.. Той не само че е
могъл да предвиди, но и е осъзнавал опасността, тъй като слиза в реактора
непосредствено след обдухването му с азот със защитно средство - маска
(макар и неподходящо и недостатъчно за конкретния случай), без да са
спазени процедурите по замерване и оценка на въздуха, и въпреки това е поел
самонадеяно риска, като се е надявал да предотврати и избегне евентуално
възможните неблагоприятни последици за здравето и живота си. Работникът
не е положил грижата, която и най-небрежният би положил в подобна
ситуация.
15
Доколкото работодателят не е знаел, то той не е имал възможност нито
да се противопостави, нито да предприеме мерки или да реагира по какъвто и
да било начин. Всички установени в рамките на първоинстанционното
производство нарушения по ЗЗБУТ се дължат единствено на този факт. Няма
как да се осигурят необходимите замервания на средата и да се предоставят
съответни адекватни лични предпазни средства, след като въобще не знае, че
се извършват такива действия.
По делото с отговора на исковата молба били представени документи от
извършени ремонтни дейности в предприятието, в които пострадалият е взел
участие. От тях било видно, че те са извършени по изрична заповед на
ръководството при предварително изготвен план за провеждането им, с ясно
посочване на екипите. Задължително се прави предварително замерване на
рисковите фактори и след проверка по спазване изискванията за здраве и
безопасност при работа, в които задължително участва специалист по
здравословни и безопасни условия на труд в предприятието.
Молят първоинстанционнто решение да бъде отменено в обжалваните
части ,като бъде прието ,че съпричиняването от страна на пострадалия е в
размер на 80% и съответно да бъде определен размера на обезщетението по
справедливост.
Претендират разноски.
Постъпил е писмен отговор на тази въззивна жалба.
Ответниците намират жалбата за неоснователна.
Изложени са доводи , идентични с тези , изложени във въззивната
жалба на ищците против отхвърлителните части на решението.
Подържа се, че пострадалият С. не е бил запознат с длъжностната си
характеристика при постъпването си на работа, както и с Правилника за
вътрешния трудов ред, Правилника за заплащане на труда, Правилника за
трудово представяне и Системите по управление на качеството и околна
среда, както и не му е провеждан начален, така и периодичен инструктаж При
започване на работа не му била връчвана и той не е подписвал както
длъжностната характеристика, от която да му стане ясно в какво се изразяват
правата и задълженията му по трудовото правоотношение, така и
декларацията от 1.04.2015 год. за запознаване с посочените в нея
обстоятелства - правила.
16
Молят да бъде прието от съда, че С. не е подписал и в трудовия
договор, последния абзац, че е бил запознат с длъжностната характеристика и
посочените правилници, а това се дължи на евентуално антидатиране. Ако е
подписвал допълнението към трудовия договор на 1.04.2015 год., то е нямало
пречка да подпише и другите два документа. От там следва и извода, че след
като не е подписал длъжностната характе¬ристика и декларацията на 1.04., то
не би следвало да е подписвал за тези обстоятелства и трудовия договор в
тази част.
По превратен начин съдът е тълкувал разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 от
КТ .Не се доказало, че пострадалият е осъзнавал, че започва да извършва
дейности по ремонт без възлагане от прекия ръководител, без дори същият да
е уведомен, в грубо нарушение на установените правила и процедури на
предприятието. Не се доказало също, че пострадалият е осъзнавал че реактор-
дестилаторът е изпълнен с азот в резултат на подсушаването му, за което сам
е помолил А.В.. Той не само че е могъл да предвиди, но не е и осъзнавал
опасността, тъй като слиза в реактора непосредствено след обдухването му с
азот, тъй като е бил със защитно средство - маска (макар и неподходящо и
недостатъчно за конкретния случай).
Молят в тази част решението да бъде потвърдено , като претендират
разноски.
Адв. К. – Поддържам въззивната жалба, респ. оспорвам отговора, както
и насрещната въззивна жалба. Нямам доказателствени искания.
Адв. С. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам насрещната въззивна
жалба. Моля съда да задължи жалбоподателите да представят банкова сметка,
каквато не бяха представили и пред първа инстанция. Ако може да ги
представят преди постановяване на решението. Нямам доказателствени
искания.
Адв. П. – Присъединявам се към казаното от колегата. Няма да соча
нови доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. К. : - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба по
17
съображения изложени в нея. Анализирани са всички нарушения на
материалния закон, процесуалните нарушения и необосноваността на самото
решение, като от отмените в отхвърлителната част и уважите предявените
искове. Искам да представя допълнителни съображения с оглед и на
допълнително установената практика на Върховния съд относно
приложението на чл. 201, ал. 2 за грубата небрежност. Щом работодателят е
изградил една постоянна практика, чрез която позволява да се извършват
определени действия, то не е груба небрежност.
Адв. С. : - Ув. окр. съдии, оспорвам въззивната жалба. Считам, че
решението в частта, с която са отхвърлени исковете е правилно и
законосъобразно. Оспорваме твърдението, изложено в настоящето съдебно
заседание, че е налице трайно установена практика от работодателя. Такава
не е налице. Такова възражение се поддържаше и пред първата инстанция, но
не бе доказано. Такава практика не просто, че няма в „Биовет“, а ние сме
представили доказателства, че практиката за извършване на ремонтни
дейности в „Биовет“ е съобразно установените вътрешни правила, които
изискват не просто уведомяване на ръководството, а и организация в
цялостното предприятие – информиране на служителите, ангажиране на
предпазни средства. Освен всичко друго пострадалият е и участвал в не един
от въпросните ремонти, съгласно установената вътрешна процедура, т.е. той е
бил запознат с процедурите за извършване на ремонт. Поддържам насрещната
въззивна жалба съгласно изложените в нея доводи и аргументи. Моля да ни се
присъдят разноските, за които представям списък и доказателства за тяхното
извършване. Моля да задължите въззивната страна да представи банкова
сметка, с оглед ефекта от решението на въззивната инстанция съгласно ГПК.
Адв. П.: - Поддържам казаното от колегата, но наистина държим да се
представят банкови сметки.
Адв. К. /реплика/– Ще представим банкова сметка. Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбите на
ГПК в гражданското производство се възстановяват и заплащат разходите
само на един адвокат, а не на двама. Определената сума трябва да бъде
редуцирана, защото това е за двама адвокати, а не за един.
Адв. С. /дуплика/ - Адвокатското възнаграждение е определено по
материален интерес. Не е с оглед брой на адвокатите, доколкото е ангажирано
18
адвокатско дружество, за което се заплаща едно адвокатско възнаграждение,
а колко са преупълномощените адвокати е решение на дружеството.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
Дава срок на адв. К. до 21.01.2022 г. за представяне на допълнително
писмено становище с препис за другата страна.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
19.02.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:27
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
19