Решение по НАХД №7939/2020 на Районен съд - Пловдив

МОТИВИ
към Решение № 1515 от 20 декември 2020 г. по АНД № 7939/2020 г. по описа на
ПРС, ІІI н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ.
Образувано е по внесен Акт № 39 от 19.12.2020 г. за констатиране на проява на
дребно хулиганство по чл. 2 от УБДХ срещу Д. Й. В. заради това, че на 19.12.2020 г.
23:10 ч. в гр. Пловдив на ул. „Братя Шкорпил“ № 15 до вход „Е“, както и в сградата на
01-РУ при ОД на МВР – Пловдив е проявил оскърбително отношение и непристойно
поведение, съставляващи акт на дребно хулиганство, за което на основание чл. 1, ал. 1,
т. 1 от УБДХ му НАЛАГА административно наказание – Задържане в структурно
звено на МВР за срок от ДВЕ денонощия.
В открито съдебно заседание нарушителят се явява лично. Признава вината си,
твърди че не помни повечето от изразите, които е казвал и моли за наказание „Глоба“.
Изразява съжаление за поведението си.
Съдът от фактическа страна установи следното:
Д. Й. В. - роден на ***, живущ в ****, б., б. гр., със средно образование,
неженен, работещ в ***, неосъждан, ЕГН: **********, на 19.12.2020 г. около 23:10 ч.
се намирал в гр. Пловдив на ул. „Братя Шкорпил“ № 15 до вход „Е“. Във връзка с
получен сигнал за това, че лице от мъжки пол тормозило бившата си приятелка били
изпратени служителите В. Г. П. и Р. Н. С., които при пристигане на горепосочения
адрес в горепосоченото време, намерили Т. Д. К., която обяснила, че бившият
приятел я тормозил и заплашвал. Там двамата полицейски служители видели
нарушителя В. и поискали от него да се легитимира. Той бил във видимо нетрезво
състояние и не само, че първоначално не се подчинил на отправеното от полицаите
искане, но и отправил към тях псувни „****“. При повторното поискване на
документите същият се приближил агресивно към полицай С. като отправил към него
обидите „***“, и псувните „**“, както и други непристойни изрази като „*****“. На
място пристигнали и други служители на 01 РУП при ОД на МВР Пловдив – *** Д. А.
и И. Т., които също възприели арогантното и заплашително поведение на нарушителя
В.. Полицейските служители закарали нарушителя В. в 01 РУП, където неговото
непристойно, неуважително и предизвикателно поведение продължило и било
отправено и към други полицейски служители – Д. С. и инспектор С., като ги
нагрубявал, държал се предизвикателно като отправял движения за удар с глава и ги
заплашвал с уволнение, продължавал да ги псува и да употребява непристойни и
обидни изрази като „***“. На това станал свидетел Г. А. Н., който не бил служител на
МВР, а седял във фоайето на 01 РУП Пловдив.
Горната фактическа обстановка се установява от сведенията на свидетелите по
акта Д. А. А., В. Г. П., Д. Р. С., Р. Н. С., Г. М. Г., както и тези на Г. А. Н., докладни
записки, заповед за задържане на лице по чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР и справки БДС.
Тъй като обясненията на нарушителя не съдържат съществени факти, извън
признанието му, че е употребил алкохол, съдът не ги счита за доказателствено
средство. Нарушителят твърди, че не си спомня, което не допринася за изясняване на
обстановката. При преценката на обясненията на В., съдът взе предвид, че същите имат
същата двойствена природа, както и обясненията на обвиняемия в наказателния
процес, те са и средство за защита, освен че са и доказателствено средство. Поради
това съдът кредитира частта от обясненията, в която лицето посочва, че е употребил
алкохол, но не кредитира частта им, в която лицето твърди че не си спомня
поведението си. Съдът намира, че в тази си част обясненията представляват защитна
версия на В., към която е част и декларативното изразено съжаление за стореното.
1

Посоченото в обясненията на всички свидетели съдът кредитира, тъй като същите са
логични непротиворечиви и подробни. Изразите, отразени в актът за дребно
хулиганство, са възприети от няколко свидетеля едновременно, като персистиращото
поведение предполага и употребата на изрази и заплахи в различни времеви моменти и
възприемането им от различни лица. Точните изрази, отразени в акта и възприети за
установени от съда, на ****“, ***“ и „*****“, които сами по себе си са доста цветущи и
своеобразни, се възпроизвеждат от двама служители - Р. С. и В. П. с достатъчна степен
на точност, за да звучат правдиво. Заплахите за уволнение и за физическа
саморазправа с телодвижения и изрази са възприети от Д. А., Д. С., Т., Г. и Г. Н..
Данните от докладните записки също допълват и се подкрепят от останалия събран
доказателствен материал и съдът ги кредитира, тъй като в своята цялост
доказателствените материали чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка,
описана в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство. Не се събраха
доказателства, които да опровергават записаното в Акта относно времето, мястото,
авторството и механизма на деянието. Установява се, че нарушителя е изрекъл думите
и изразите по отношение на полицейски служители, имал е оскърбително отношение
към тях и е проявил непристойно поведение и по този начин е имал за цел да унижи
достойнството на служителите и явно да демонстрира пред тях и пред други членове на
обществото нежеланието си да се съобрази с установения ред, както и неуважението си
към законите на държавата и институциите ангажирани с тяхното опазване.
Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен,
подписан от нарушителя при отказ, което е допустим от закона способ, свидетели на
нарушението, двама свидетели на отказа и актосъставителя. Детайлно е очертана
фактическата обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения.
Извършеното от Даскалов деяние, а именно изричането на думи и изрази като „****“
„***“, и псувните „**“, „*****“са обидни, цинични и обективно носят негативно
отношение към личността и институцията, към която са насочени, същата
характеристика носят и отправяните заплахи за уволнение и действия по заплашване с
тяло за удари в главата. Тези думи и телодвижения, представляват такава непристойна
проява, изразяваща се в оскърбително отношение към орган на власт – униформени
полицейски служители, каквато се изисква от закона, за да е осъществен състава на
нарушението по УБДХ.
От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното
хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което се изразява в проявяването на
действия и думи, с които се нарушава обществения ред, демонстрира се проява на
превъзходство над органите на реда и останалите граждани и явно, публично и
демонстративно неспазване на установения правов ред. Осъщественото деяние е
противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената
опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл
да ги предотврати. Представлява и нарушаване на обществения ред и спокойствие, но
поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление
по чл. 325 от НК.
Въпреки, че са изнесени данни за отправяне на заплахи за живота и здравето на
служителите, съдът намира че същите не са в състояние да изпълнят състава на
престъплението закана с престъпление, тъй като отправените в този момент думи и
изрази в контекста на цялотстното поведение на нарушителя не са годни да възбудят у
полицейските служители основателен страх за осъществяването им и същите
изначално са несъставомерни. Съдът намира, че въпросните са по-скоро израз на
желанието да се демонстрира неуважение към институцията, отколкото сериозна
отправена заплаха за здравето или живота на когото и да било от служителите.
При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете,на първо място
изключителната дързост, с която е извършено деянието, неговата продължителност,
многобройните жертви и свидетели на оскърбителното и обидно поведение и изрази.
Съдът намира, че тежестта на извършеното не е адекватна с административното
2

наказание глоба, което не би постигнало никакъв възпитателен или възпиращ ефект,
доколкото лицето е със собствен бизнес и наказанието глоба се явява неподходящо и
нецелесъобразно, тъй като според съда налагането му само ще затвърди усещането за
превъзходство у нарушителя. В тази връзка съдът намери, че наказанието задържане в
сруктурно звено на МВР се явява адекватно на тежестта на извършеното и неговата
обществена опасност. Действително не се установява от събраните доказателства
нарушителят да е с висока степен на обществена опасност, което следва да се отчете
при определянето на продължителността на наказанието. С оглед поправяне и
превъзпитанието му най-подходящо се явява административното наказание задържане
в структурите на МВР за две денонощия, тъй като е към минимума, а евентуално по-
дългият му престой би се явил като неоснователна репресия срещу него. При
определяне размера съдът отчете, че макар и формално и декларативно изразено
съжаление за стореното, то непризнаването на фактите, свидетелства за липса на
критично отношение към стореното. Това, че проявата е извършена след употреба на
алкохол също не следва да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство. По делото
няма категорични данни за завишена лична обществена опасност на дееца.
Конкретната проява, обаче се отличава с особено висока степен на обществена
опасност. Настоящата инстанция счита, че в този вид и размер наказанието би
допринесло да се постигне целеният с него ефект - нарушителят да се поправи и
същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на непристойни действия
и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого, още повече към орган на
властта.
По изложените съображения постанови своя акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	1515
Дата:	20 декември 2020 г.
Съдия:	Силвия Лъчезарова Алексиева

Дело:	20205330207939
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	20 декември 2020 г.

Решение по НАХД №7939/2020 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите