№ 3984
гр. София, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕ.
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕ. Гражданско дело №
20241110109357 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба,
уточнена с молба от 28.03.2024 г. и молба от 20.01.2025, срещу ответника Е.
К. М. за осъждането й да заплати в полза на ищеца следните суми: 720.48 лЕ.
– цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр.
София , ***, аб. № 190695, за периода от м.05.2020 г. - м.03.2022 г.; 133.33 лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода
от 15.09.2021 г. - 30.01.2024 г.; 22.12 лв. - цена на услуга дялово
разпределение за периода м. 01.2021 г. - м. 03.2022 г., 5.69 лв. - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 18.03.2021 г. - 30.01.2024
г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на
исковата молба /20.02.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него, от една
страна, и К. С. М. /явяващ се наследодател на ответника/ - от друга страна, е
съществувало облигационно правоотношение по силата на сключен договор
при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката.
Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за
процесния период, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна
енергия К. М..
Сочи, че с оглед настъпилата смърт на К. С. М., искът се предявява
срещу неговия единствен наследник по закон – дъщеря му Е. К. М..
Моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. К. М. не е депозирала отговор на
исковата молба.
С молба от 25.02.2025 г. ответникът сочи, че не оспорва исковата
претенция и е изплатил изцяло дължимите суми.
1
Третото лице помагач на страната на ищеца „ПМУ Инженеринг“ ООД
не взема становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с К. М.
/наследодател на ответника Е. М./, съществувало към процесния период, е
престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на
вода/, като за ответника, в качеството й на наследник на починалия клиент на
топлинна енергия, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, отговарящ на притежаваната от тях наследствена
квота.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителният факт на погасяване на дълга.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното
задължение да е срочно/.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
В конкретния случай, липсва спор между страните относно
обстоятелството, че в рамките на исковия период К. М. /баща на ответника/ е
бил страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество, по
силата на което е дължал заплащането на потребената в имота топлинна
енергия.
Не е спорно, а и се установява от представеното по делото
удостоверение за наследници / л. 52/, че К. С. М. е починал на 12.04.2022 г.
/т.е. след края на процесния период, относим към потреблението на топлинна
енергия/, като е оставил наследник по закон ответника по спора – Е. К. М..
Не се оспорва от ответника и количеството доставена в имота топлинна
енергия, както и че в сградата, в която е разположен същия, е извършвано
дялово разпределение.
Няма спор, че задълженията за топлинна енергия и дялово
разпределение не са заплатени от ответника в срок.
С оглед на това, съдът намира, че предявените искове се явяват
основателни.
Сочи се в писмена молба от ищеца от 20.01.2025 г., а и се установява от
представеното от ответника към молба от 25.02.2025 г. платежно нареждане,
че на 22.06.2024 г. ответникът е извършил по сметка на ищеца цялостно
плащане на сумата по исковата претенция в размер на 1020.58 лЕ. –
включваща сумите, претендирани като главница за топлинна енергия и дялово
разпределение, законна лихва, мораторна лихва и разноски за заплатена
държавна такса и съдебно удостоверение в размер на 105 лЕ..
2
На основание чл. 235, ал. 3 ГПК, след съобразяване на настъпилите
след подаването на исковата молба факти от значение за спорното право, а
именно – извършеното от ответника цялостно погасяване на претендираната
от ищеца сума в хода на висящия исков процес, съдът намира, че предявените
осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез
плащане в хода на процеса.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК/с оглед извода
за основателност на предявения иск и предвид обстоятелството, че
погасителното плащане е извършено от ответника след образуване на
настоящото производство/, право на разноски има единствено ищецът в
производството.
Същият изрично сочи, а и се установява, че ответниците са заплатили
сторените от него разноски държавна такса от 100 лЕ. и съдебно
удостоверение /5 лЕ./, поради което претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 НЗПП, и като
взе предвид ниската правна сложност на спора, съдът намира, че ответникът
следва да заплати в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на сумата от 100 лЕ..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, срещу Е. К. М., ЕГН **********, осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните
суми: 720.48 лЕ. – цена на потребена топлинна енергия в топлоснабден имот,
находящ се в гр. София , ***, аб. № 190695, за периода от м.05.2020 г. -
м.03.2022 г.; 133.33 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. - 30.01.2024 г.; 22.12 лв. - цена
на услуга дялово разпределение за периода м. 01.2021 г. - м. 03.2022 г., 5.69 лв.
- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
18.03.2021 г. - 30.01.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на завеждане на исковата молба /20.02.2024 г./ до окончателното
изплащане на задължението – като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА Е. К. М., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1, вр. ал. 8 ГПК,на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата
от 100 лЕ. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4