РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 524
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Александър Митрев
при
секретаря Р.Агаларева и с участието на прокурор
М.Христев, като разгледа докладваното от съдия Диева
касационно административно дело № 45/2020г., взе предвид следното:
Касационно производство по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Л.Т.Т.,***,
обжалва Решение № 175 от 20.11.2019г., постановено по АНД № 670 по описа за
2019г. на Районен съд – Асеновград, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 19-0239-000174/01.03.2019г., изд. от Началник РУ към МВР –
Пловдив, РУ Асеновград, за наложено на Т. административно наказание : глоба в
размер на 200 лв. за нарушение по чл.23 ал.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДв.П/, на основание чл.179 ал.2 пр.2 ЗДв.П.
В жалбата е заявено, че касаторът не отрича, че е ударил леко движещата се пред
него кола, но настоява това да е станало при форсмажорни обстоятелства –
внезапно безпричинно спиране на движещата се отпред кола, на прав и сух път, с
отлична видимост, без пешеходци. Счита, че обяснението на водача на движещата
се отпред кола – на пешеходната пътека „лежащ полицай” изневиделица се появил
някакъв пешеходец, не съдържа данни дали пешеходецът е тръгнал да пресича или
внезапно се е появил. Посочено е, че има свидетелка, която пътувала с Т. и може
да потвърди, че на пътя пред БМВ-то не е имало пешеходец, който да предизвика
внезапното спиране. Касаторът не е убеден дали
водачът след спирането не е включил на задна скорост, но поддържа, че той се е
движел на подходяща дистанция при спазване ограничението за скорост. Твърди се,
че в хода на административно-наказателното производство, административнонаказващият
орган не е проверил обстоятелствата във вр. с
настъпилото ПТП. Поискана е отмяна на решението на РС – Асеновград с отмяна на
НП или налагане на минимално наказание.
В писмени съображения по същество се
поддържа неизясненост на обстоятелствата за причините
за възникване на ПТП с участие на Т. – не е изяснено защо водачът на предно
движещият се автомобил е спрял внезапно и безпричинно; не е изяснено дали
водачът на БМВ-то е подал сигнал, че ще спира; дали по погрешка водачът на
БМВ-то не е вклйчил на задна скорост.
Ответникът РУ Асеновград при ОД
МВР-Пловдив, не се представлява пред АС – Пловдив. Не е представен отговор по
касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от Прокурор Христев предлага решението на АРС да бъде оставено в сила поради
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с интерес да обжалва неблагоприятна
част от съдебно решение и е процесуално допустима. Проверката за правилност на
приложението на материалния закон се основава на фактите и обстоятелствата,
установени от първоинстанционния съд, с оглед
забраната в чл. 220 от АПК за нови фактически установявания.
1. Обжалваното НП е издадено от
длъжностно лице, за административно-наказателната компетентност на което е
приложена Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.8/. Същата е част от
административно наказателната преписка и отразена в НП. АУАН с фабр.номер АА 049879/01.02.2019г. е съставен от мл.автоконтрольор при РУ - Асеновград, Г.Б. /длъжността е
определена за осъществяване на контролна дейност по ЗДв.П
със съставяне на АУАН от посочения полицейски орган в цитираната оправомощителна заповед./.
В АУАН, съдържащ се в преписката –
оригинал, е вписано възражение на жалбоподателя, заявил, че „водачът на
предната кола безпричинно спря”. АУАН е съставен в присъствие на свидетел при
установяване на нарушението и при съставянето на акта, за следното : На
01.02.2019г., около 10:50ч. в с.Бачково, на ул.Александър Стамболийски № 3,
посока към гр.Смолян, като водач на Дачия Логан с рег.№ В8890НС /чужда собственост/ - Л.Т. : като не
се движи на необходимото разстояние /дистанция/ от движещият се пред него л.а.
БМВ 330 с рег.№ В 9793ВС, който намаля скоростта си в колона и спира пред
пешеходна пътека, го блъска в задна част и реализира ПТП с материални щети.
Обстоятелствената част от НП е
идентична с фактическата установеност в АУАН и описаното деяние е квалифицирано
за нарушение по чл.23 ал.1 ЗДв.П, установяващ
задължение : „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.” Нарушената
норма е отразена в НП и
текстово, като е посочено и наличието на ПТП.
2. В жалбата против НП, Т. не е
заявил факт на присъстваща до него свидетелка, пътувала заедно с водача, като
за този факт /непосочен/ не е заявено доказателствено искане пред АРС за разпит
в качеството на свидетел на лицето, пътувало заедно с Т.. В единственото
съдебно заседание по делото на АРС също не е поставено доказателствено искане
за разпит на свидетел – лицето, пътувало заедно с жалбоподателя. В АУАН не е
вписан фактът на пътуващо с водача лице.
Разпитан като свидетел, актосъставителят предал изявленията на жалбоподателя – за
безпричинно спиране на БМВ-то и на пътуващите в БМВ-то /семейство с деца/ -
скоростта е намалена, за да бъде пропуснат пешеходец и поради изкуствена
неравност „легнал полицай”. Преценката му произтекла и от обстоятелството, че
мястото е населено, освен което има пешеходна пътека и изкуствена неравност и
ограничение на скоростта.
АРС приел, че АУАН е съставен
редовно и съдържа всички изискуеми реквизити от чл.42 ЗАНН, като е налице
нарушение, надлежно установено. Приел е, че авторството и вината на установени,
с позоваване на презумптивната доказателствена сила
на АУАН, придадена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П. В
решението е посочено, че възражението на жалбоподателя относно безпричинно
спиране на движещия се пред него лек автомобил, е изяснено от актосъставителя на място посредством беседа с всички лица –
водачи и пътници, пътували в БМВ-то. АРС е обсъдил възможни хипотези,
произтичащи от конкретиката на фактите и с основание
преценил, че дори хипотетично преднодвижещият се
автомобил да е спрял само поради наличието на пешеходна пътека и наличието на
изкуствено ограничаващо скоростта препятствие – „легнал полицай”, този факт не
преодолява задължението на жалбоподателя да спазва необходимата дистанция и по
никакъв начин не дерогира вината му в извършването на
нарушението. Посочено е, че наложеният размер на глобата е във фиксиран от
закона размер, поради което не е възможно коригирането му в посока намаляване.
3.
По отношение презумптивната доказателствена сила на
АУАН, придадена с нормата на чл.189 ал.2 ЗДв.П се
отчита осигуреното право на жалбоподателя да опровергае фактическите
констатации в акта. Презумптивната доказателствена
сила се преценява във всеки конкретен случай - при доказателствена тежест за
жалбоподателя да опровергае констатациите в АУАН, същия не е ангажирал
доказателства, като АРС не е ограничил правата на санкционираното лице. Както
бе посочено, пред АРС не са заявени доказателствени искания от страна на касатора, който за първи път в касационната жалба въвежда
факта на пътувало с него лице, което може да потвърди, че на пътя не е имало
пешеходец, който да предизвика внезапното спиране. В касационното производство
не са допустими гласни доказателства /арг. от чл.219
ал.1 АПК/, поради което жалбоподателят е следвало да ангажира свидетелски
показания в производството пред АРС. Отсъствието на позоваване в жалбата против
НП на пътувал с него свидетел, както и в съдебното заседание на АРС,
разколебава достоверността на несвоевременно заявеното твърдение.
В случая правилно АРС се е позовал и
на съдържанието на преписката по издаване на НП, тъй като Протоколът за ПТП от
01.02.2019г. е официален документ с формална
доказателствена сила,
материализиращ изявление на овластен от закона орган
относно съществуването на факти с правно значение /т.е. удостоверителен
административен акт/. По същество нормите /чл. 179, чл. 180 и чл. 181, ал. 1 ГПК/, от които следва доказателствената сила на
документите, създават законно оборими презумпции и в
случая протоколът удостоверява поведение на Т., законосъобразно санкционирано с
НП. Ведно с изложеното се съобрази, че наличието на пешеходна пътека и
изкуствено ограничаващо скоростта съоръжение „легнал полицай”, са обективни
данни, изключващи възможността за безпричинно спиране на предно движещия се
автомобил. Същевременно са обстоятелства, дължими за преценяване от страна на
жалбоподателя по см. на чл.23 ал.1 ЗДв.П – нормата не
е въвела изискване за доказване на причина за намаляване на скоростта или рязко
спиране. В конкретния случай се съобрази, че разпоредба на чл. 24 ал. 1 ЗДв.П не е относима към приетата
за нарушена разпоредба на чл. 23 ал. 1 ЗДв.П –
независимо от поведението на предностоящия автомобил
предвид разпоредбата на чл. 24 ЗДв.П, заднодвижещият се автомобил е длъжен съгласно чл. 23 ал. 1 от закона винаги да спазва
осигуряваща избягването на удар дистанция, дори и когато преднодвижещият
се автомобил в нарушение на чл. 24 ал. 1 ЗДв.П рязко
намали скоростта. В обстоятелствената част на НП е отразено, че преднодвижещият се автомобил е намалил скорост и спрял пред
пешеходна пътека, които данни в достатъчна степен обосновават извод за
нарушение на чл.23 ал.1 ЗДв.П. Описанието на
ситуацията в ПТП ясно сочи на съобразена санкционна норма – чл.179 ал.2 пр.2-ро
ЗДв.П.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив
Р Е Ш И :
Оставя в сила Решение № 175 от 20.11.2019г.,
постановено по АНД № 670 по описа за 2019г. на Районен съд – Асеновград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :