ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1605
Плевен, 25.08.2023 г.
Административният съд - Плевен - I състав, в закрито заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 131 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК
вр. чл. 144 от АПК.
По делото е постъпила молба от
жалбоподателката Н.И.Б. за изменение на Решение № 369/14.07.2023г. в частта за
разноските. Твърди се, че определения от съда минимален размер на присъдените
разноски не отговаря на правната и фактическа сложност на делото, а размерът на
направените разноски не би могъл да се приеме като прекомерен.
По делото е постъпила молба от
адв. Ч., представляващ заинтересованите страни, в която прави искане за се
измени постановеното решение в частта за разноските, като се присъди дължимото
адвокатско възнаграждение на всяка от заинтересованите страни в производството
съобразно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения съобразно с
материалния интерес по делото.
Ответникът, в дадения срок е
представил писмен отговор на двете постъпили по делото молби с правно основание
чл. 248 от ГПК, в който изразява становище, че молбата на заинтересованите
страни за изменение на решението е изцяло неоснователна поради това, че не са
налице предпоставките на чл. 143 ал. 4 от АПК. По отношение на молбата та Н.Б.
за изменение на решението в частта за разноските ответникът изразява становище,
че молбата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид
изложеното в молбата, становищата на страните и закона, намира за установено
следното.
С Решение № 369/14.07.2023г.
съдът е прогласил нищожност по жалба на Н.И.Б. на Решение №
26-Б-480/14.11.2022г. на Ръководителя на УО на ОПИК № РД-02-16-606/13.12.2022г.
с което е определена финансова корекция по АДПБФП № BG16RFOP002-3.004-0064-С02
с бенефициент ЕТ „И. Т. 98“ за нарушение на чл. 70 ал.1 т.4 от ЗУСЕФСУ в размер
на 309 909,84 лв, съставляващи 100 на сто от предоставената финансова подкрепа
със средства от ЕФСУ за периода на устойчивост за финансираните активи, от
датата на прекратяване на производствената дейност, до датата на която изтича
задължителния тригодишен период на устойчивост, т.е. о 07.11.2020 до
08.11.2022г.
С решението, съдът е осъдил Министерство на иновациите и растежа
гр.София, ул. „Славянска“ № 8, да заплати на Н.И. ***, ЕГН ********** сумата
18746,36 лв представляваща направени разноски по делото.
В мотивите съдът е приел, че
искането на процесуалния представител на заинтересованите страни за присъждане
на разноски за възнаграждение на адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3
от Закона за адвокатурата е неоснователно поради това че съгласно разпоредбата
на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, е предоставена възможност адвокатът да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг
юрист.Съдът е приел, че не са представени доказателства дали заинтересованите
лица попадат в посочената категория лица посочени в чл. 38 ал.2 от ЗА е в
представеното по делото адвокатско пълномощно не е посочено, че процесуалното
представителство ще се осъществи на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Видно от
представеното на ст. 345 по делото пълномощно е, че в него не е уговорено, че
представителството на страните че се осъществи по реда на чл. 38 ал.1 т.3 от
ЗА. От представения на стр. 352 от делото договор за правна помощ е посочено,
че представителството на заинтересованите страни ще се осъществи по реса на чл.
38 ал.1 т.3 от ЗА. В съдебното решение, чието изменение в частта за разноските
се иска, съдът е изложил мотиви защо в конкретния случай не следва да се
присъди адвокатско възнаграждение на адв. Ч. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата. Съдът е формирал воля на съда, обективирана в
решението му за недължимост на претендираните разноски поради липсата на данни
по делото относно качеството материално затруднено лице на заинтересонавите
страни В молбата не се сочат обстоятелства, които да водят до промяна на вече
формираната от съда воля по този въпрос. По делото не е представена декларация
за материално и гражданско състояние, а от представените по делото
доказателства във връзка с приемането на наследство по опис е видно, че
заинтересованите страните са придобили по наследство значителен брой недвижими
имоти. Всичко това сочи, че заинтересованите страни не могат да бъдат
определени като материално затруднени. Ето защо молбата им за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Видно от представения по
делото договор за правна помощ е, че жалбоподателката Н.Б. е направила разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 19 000лв и държавна такса в размер на
1700лв, или общо в размер на 20700лв. Представен е и списък на разноски, както
и доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път.
Ответникът по жалбата е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. С оглед основателността на жалбата, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът е уважил искането на жалбоподателката за присъждане на разноски. По
делото са проведени няколко съдебни заседания, като делото е отлагано с оглед
призоваване на заинтересованите страни и представяне на доказателства за
приемане на наследството по опис от жалбоподателката и заинтересованите страни,
поради което съдът приема с оглед фактическата и правна сложност на делото и
извършените процесуални действия, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателката Н. Б. направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер съгласно Наредба № 1 / 09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 8 ал.1 вр. чл. 7 ал.2 т.5
от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, при материален интерес
от 100 000 лв. до 500 000 лв. – 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.
минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 17 046,39 лв. С
оглед изложеното съдът намира, че на жалбоподателката следва да бъдат присъдени
разноски за адвокат в посочения размер. Към тази сума следва да бъде прибавена
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 1700 лв, или общия
размер на разноските по делото е 18746,36 лв. С оглед изложеното съдът намира,
че молбата на Н. Б. за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното съдът
О П Р
Е Д Е ЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената
от Н.И.Б. молба за изменение на Решение № 369/14.07.2023г. в частта за
разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ без уважение молбата на
Е.А., И.И.Т. и Я.И.Т. подадена чрез адв. А.Ч. за изменение на Решение №
369/14.07.2023г. в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНЕТО подлежи на
обжалване в 14 дневен срок пред ВАС .
|
Съдия: |
/П/ |
|