Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 25,05,2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА
гр.д.№5864 по описа на съда
за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Пред РС
Плевен е депозирана искова молба от „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК ***, чрез адв.Р.Д. от САК, против
И.В.И., ЕГН **********,***, с ИТН ***. В молбата се твърди, че страните са били
в правоотношения по повод доставка на ел.енергия до имот в ***, с ИТН ***, като
за периода 01,04,2019 г. – 31,05,2020 г. ищецът е доставил такава на стойност
400,08 лева, за което са издадени съответни фактури, но ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати същите. Сочат се доводи, че ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2870/2020 г. по описа на РС
Плевен, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Ищеца претендира и лихви за
забава върху посочените задължения в общ размер на 19,95 лева. В заключение
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът
дължи на „Ч.Е.Б.”АД ***, сумата от 400,08 лева главница за използвана, но
незаплатена ел.енергия за периода 01,04,2019 г. – 31,05,2020 г. и сумата от
19,95 лева за лихва за забава за периода от 18,05,2019 г. до 26,06,2020 г.
Претендира се присъждане на законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата и разноски в исковото производство и
заповедното производство. В ИМ е направено и особено искане за постановяване на
неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. Същият не се явява и не
изпраща представител в с.з., за което е редовно призован.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №2870/2020
г. по описа на РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по
чл.422 от ГПК.
Съдът
счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът
констатира, че на ответника И.В.И., ЕГН **********, е изпратен препис от
исковата молба ведно с доказателствата към него /съобщение на л.54 от делото/,
редовно уведомен е за съдебното заседание, видно от съобщение на л.59 от
делото. Ответникът не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението на съда от 11,03,2021
г., не изпраща представител в съдебно заседание, за което е редовно призован, и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е
вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
Предвид изхода от производството, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането
на направените от ищеца разноски, които са в размер на 75,00 лева за държавна
такса, 140,00 лева депозит за ВЛ и 144,00
лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед
разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е
направил разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение в размер на 67,00 лева. Ето защо следва ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и адв.възнаграждение/ в размер на 92,00 лева.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че И.В.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, сумата от 400,08 лева
главница за използвана, но незаплатена ел.енергия за периода 01,04,2019 г. –
31,05,2020 г. и сумата от 19,95 лева за лихва за забава за периода от
18,05,2019 г. до 26,06,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06,07,2020 г., до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№2870/2020 г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.В.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес
на управление ***, ЕИК ***, направените разноски в
исковото производство в размер на 75,00 лева за държавна такса, 140,00 лева
депозит за ВЛ и 144,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И.В.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.” АД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в общ размер на 92,00 лева.
Решението се постановява при наличие на
предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: