и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 33/27.03.2006 г., постановена по НОХД № 99/2006 г., Кърджалийският районен съд е признал Марин Иванов Джуванов от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 19.12.2005 г. в гр.Кърджали, чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 100 лв. от владението на Бакие Шефкет Руфат от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 във вр. с чл.54 от НК, му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.68, ал.1 от НК съдът е постановил подсъдимият Джуванов да изтърпи отложеното с присъда от 16.02.2005 г. по НОХД №661/2004 г. по описа на РС-Кърджали, наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ” режим. Подсъдимият е осъден и да заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ гр.София сумата в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за назначения му служебен защитник. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят Марин Иванов Джуванов, който я обжалва като незаконосъобразна. Твърди се, че съдът следвало да приложи разпоредбата на чл.197 от НК, а също така следвало да вземе предвид направеното пълно признание, малката сума предмет на престъплението и нейното възстановяване. Моли съда, да измени обжалваната присъда и да му наложи по-леко наказание. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.Стоянов поддържа жалбата си и моли да не бъде изпращан в затвора. Представя ново писмено доказателство – служебна бележка от 24.02.2006 г., издадена от фирма „Етап-Адрес” АД гр.София. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали, моли съда да постанови решение, с което да измени обжалваната присъда досежно квалификацията на извършеното от подсъдимия деяние, като се приеме, че същото представлява престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 от НК. По отношение на размера на наложеното наказание – 4 месеца „лишаване от свобода”, счита, че същото е справедливо, тъй като съответства на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия престъпление. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира: Жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Пред въззивната инстанция е представена и приета като доказателство служебна бележка, издадена от фирма „Етап-Адрес” АД гр.София, от която е видно, че подсъдимият е възстановил на дежурния билетопродавач Бекие Руфат сумата от 9.20 лв., открадната от офиса на фирмата в гр.Кърджали. От събраните доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следното: На 18.12.2005г. вечерта свидетелят Нури Аптула от с.Черна нива, който работел като шофьор към „Арпезос – бус” ООД гр.Кърджали, останал да пренощува в помещение на Общинска автогара – Кърджали, поради което взел от дежурния пазач св.Илиев ключ за диспечерската стая и се настанил в нея. След известно време при него дошъл подсъдимия Джуванов и поискал да остане да спи в помещението. Свидетелят се съгласил, тъй като познавал подсъдимия. Св.Нури заключил входната врата, както и чекмеджето на бюрото, където се съхранявали ключовете за всички офиси от автогарата. Около 1.30 часа на 19.12.2005 г. на вратата почукал св.Айсел Назим, който също работел като шофьор към „Арпезос-бус” ООД гр.Кърджали и останал в помещението до 03.30 часа, след което излязъл навън. До входа на автогарата св.Назим видял св.Зуфкияр Джебирова, която често оставала да пренощува в района на автогарата. Тъй като времето било много студено свидетелят решил да почерпи св.Джебирова с чай, поради което се върнал в стаята и поискал от св.Нури Аптула ключ за стаята на началника на автогарата, където имало машина за кафе и чай. Св.Аптула предоставил на свидетеля Наим ключ за чекмеджето, където се съхранявали ключовете за всички стаи в сградата и Наим отворил чекмеджето и взел връзката с ключовете. След това отворил вратата на помещението, където се намирала машината за топли напитки и взел две чаши с чай, едната от които дал на св.Джебирова, след коет¯ се върнал в диспечерската стая и поставил връзката с ключовете в чекмеджето, като по това време св.Аптула спял, а подс.Джуванов бил буден и забелязал, че св.Назим не заключил чекмеджето. Подсъдимият изчакал подходящ момент, когато св.Аптула спял, а св.Назим бил задрямал, и взел връзката с ключовете от чекмеджето. Около 04.00 ч. св.Илиев, отключил чакалнята и подсъдимият виждайки това влязъл вътре и с помощта на взетите ключове отворил врата на офисното помещение на „Етап-адрес” АД, гр.София и претърсвайки намиращото се там бюро открил сумата от 161 лева. Подсъдимият взел от тази сума 100 лева и излязъл от помещението, като заключил входната врата. Отново се върнал в диспечерската стая, изчакал свидетелите Аптула и Назим да напуснат помещението и оставил връзката с ключовете в чекмеджето. В 8.00 часа св.Бекие Руфат, която работела в офиса на „Етап-адрес”АД в гр.Кърджали като билетопродавачка отворила вратата на помещението и се подготвила за работа като преброила оставените в бюрото оборотни средства, при което установила липсата на сумата от 100 лева, за което уведомила органите на полицията. При извършеното разследване подс.Джуванов доброволно предал сумата от 90.80 лв., за която обяснил, че отнел от офиса на фирма „Етап-адрес” находящ се на автогарата в гр.Кърджали, а сумата от 9.20 лв. бил похарчил за собствени нужди. До приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд – 27.03.2006 г., подсъдимия възстановил и сумата от 9.20 лв., видно от служебна бележка от 24.02.2006 г., издадена от фирма „Етап-Адрес” АД гр.София. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, която не се оспорва от жалбодателя, следва да се направи извод, че последния е осъществил от обективна и субективна страна престъплението кражба. От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства – свидетелските показания на Илиев, Капсъзов, Назим, Аптула, Руфат и Джебирова, и обясненията на подсъдимия, които са напълно еднопосочни и непротиворечиви помежду си, по категоричен начин се установява, че именно подс.Марин Джуванов е автор на престъплението. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици на извършеното и е искал, пряко целял тяхното настъпване. Относно квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата като съставомерна по 195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, изложените от първоинстанционния съд съображения са правилни и законосъобразни, предвид, че същата е извършена чрез използването на техническо средство – ключ, чрез който е успял да проникне в помещението, от където е откраднал паричната сума. Предвид обаче събраните безспорни доказателства за пълното възстановяване на отнетата сума от 100 лева от подсъдимия до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, то той следва да понесе наказателна отговорност за извършеното от него деяние по предвидения в разпоредбата на чл.197 от НК привилегирован състав на кражба. Или предвид така установените факти и обстоятелства от значение за квалификацията на извършената от подс.Джуванов кражба, то последната осъществява от обективна и субективна страна състава на извършено престъпление по чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК - на 19.12.2005 г. в гр.Кърджали, чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 100 лв. от владението на Бакие Шефкет Руфат от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване но съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция следва да измени първоинстанционната присъда като преквалифицира деянието от такова по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК в такова по чл.197, ал.1, т.3 във чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1от НК и оправдае подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. При определяне вида и размера на наказанието настоящият съдебен състав съобрази следното: обществената опасност на деянието следва да се определи като средна по степен – засяга се неприкосновеността на личната собственост, но в случая следва да се отчете обстоятелството, че стойността на отнетото имущество е под размер на една минимална работна заплата; обществената опасност на дееца следва да се определи също като средна по степен, предвид предходно осъждания на подсъдимия и лошите характеристични данни събрани по делото, но в същото време, съдът съобрази, че са налице и редица смекчаващи отговорността обстоятелства – възстановяването на по-голямата част от открадната сума – 90.80 лв. непосредствено след извършване на деянието, признанието на дееца и искреното му разкаяние и съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина по делото, ниската стойност на инкриминираните вещи – парична сума от 100 лева, младата възраст на подсъдимия – на 24 години, с изключително тежко материално и семейно състояние. Съобразявайки изложените обстоятелства съдът намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които са преценени и от първоинстанционния съд и които обосновават приложението на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, предвид, че и най-лекото наказание предвидено в разпоредбата на чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, което се явява три месеца лишаване от свобода /чл.39, ал.1 НК/, предвид, че текста предвижда лишаване от свобода до осем години, би се оказало несъразмерно тежко. Наказанието лишаване от свобода следва да бъде заменено с предвиденото в разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК наказание пробация, което да се изрази в следните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 1 /една/ година на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от НК и безвъзмезден труд в полза на обществото от 150 часа за една година на основание чл.42а, ал.2 т.6 във с ал.3, т.3 от НК. С така наложеното на подсъдимия Марин Джуванов наказание ще бъдат постигнати напълно целите на същото, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК. С оглед на описаната замяна на наказанието “лишаване от свобода” с наказанието пробация, следва да се отмени и постановеното на основание чл.68, ал.1 от НК изтърпяване на наказанието по присъда по НОХД № 661/2004 г. на Районен съд – Кърджали, направено с проверяваната присъда в настоящия процес. С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваната присъда следва да бъде изменена, като деянието се преквалифицира от такова по чл.195, ал.1, т.4 във във вр. с чл.194, ал.1 от НК в такова по чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, и подсъдимия се оправдае по повдигнатото обвинение по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като следва също да бъде изменена присъдата и в частта на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване, като същото бъде намалено и на основание чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК се наложи наказание пробация със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 1 /една/ година и на основание чл.42а, ал.2 т.6 във с ал.3, т.3 от НК - 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. Следва също присъдата да бъде отменена в частта й, с която на основание чл.68 от НК е постановено подсъдимият да изтърпи наложеното с влязла в сила присъда по НОХД № 661/2004 г. на Районен съд – Кърджали наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. В останалата й част, присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 337 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл. 334 т.3 от НПК, чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 33/27.03.2006 год. по н.о.х.дело № 99/2006 год. по описа на Кърджалийският районен съд, в частта й, с която подсъдимият Марин Иванов Джуванов, роден на 20.04.1983 г. в с.Устрен, общ.Кърджали, живущ в гр.Кърджали, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН **********, е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, като преквалифицира деянието в такова по чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК - на 19.12.2005 г. в гр.Кърджали, чрез използване на техническо средство – ключ, отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 100 лв. от владението на Бакие Шефкет Руфат от гр.Кърджали, без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване но съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати, като оправдава подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 от НК; както и в частта й, с която на подсъдимия Марин Иванов Джуванов е наложеното наказание “лишаване от свобода” за срок от четири месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяване, като намалява същото и на основание чл.197, ал.1, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК налага на подсъдимия наказание пробация със следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от НК задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от по 1 /една/ година и на основание чл.42а, ал.2 т.6 във с ал.3, т.3 от НК - 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. ОТМЕНЯ присъдата в частта й, с която на основание чл.68, ал.1 от НК е постановено подсъдимият Марин Иванов Джуванов да изтърпи наложеното с влязла в сила присъда по НОХД № 661/2004 г. на Районен съд – Кърджали наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |