ПРОТОКОЛ
Година 2018, 28.06. Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав
На двадесет и осми юни две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЦВЕТА ПОПОВА
Секретар: Р.А.
Прокурор: Светослав Маринчев
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия Попова
ЧНД дело номер 405 по описа за
2018 година.
На именното повикване в 10.30
часа се явиха:
В залата се явява в главен инспектор Методий Владимиров, упълномощен
от Началника на Затвора - Бургас.
За Окръжна прокуратура – Бургас се явява прокурор Маринчев.
Явява се осъденият А.Н.Т..
Явяват
се свидетелите Н.С. и П.Л..
Не се явява свидетелят С.Т., редовно призован.
ГЛ.
ИНСПЕКТОР ВЛАДИМИРОВ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ
Т.: Да се даде ход на делото.
С оглед
становището на страните, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ се самоличността
на свидетелите:
П. И.Л.,
ЕГН **********, *****
Н.С.С.,
ЕГН **********, *****
Свидетелите
са предупредени за отговорността, която носят по смисъла на чл. 290 от НК, обещаха
да кажат истината.
Свидетелят
С. отведен от залата.
СВИД. П.Л.:***
от 2002 г. като Инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“. Познавам
осъдения А.Н.Т.. Работил съм с лишения от свобода през периода от 17 април 2013
г. до 5 ноември 2013 г. и от февруари месец 2015 г. до юни 2017 г., както и от
2 декември 2017 г. до настоящия момент. През другите периоди съм замествал
колеги, които са отговаряли за лишения от свобода и също имат наблюдения върху
работата с лишения от свобода.
За продължителния
период от време, през който сме провеждали корекционни мероприятия по отношение
на осъденото лице, лишеният от свобода Т. демонстрира подчертано добро
поведение, но са се констатирали и моменти на нарушаване на постановените правила.
Впоследствие тези негативни моменти бяха преодолени и от продължителен период
от време Т. спазва установените дисциплинарни правила, това е видно и от
наградите, които е получавал за доброто си поведение. Под продължителен период
от време разбирам период по-дълъг от пет години.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля да се предяви този документ, който е наречен „Препланиране на присъда“?
СЪДЪТ
ПРЕДЯВЯВА на свидетеля Л. „Препланиране на присъда“ от 23.04.2018 г.
СВИД. Л.:
Аз съм изработил този документ, това е част от служебните ми задължения. Аз съм
го подписал, съгласувано е с началника на сектор СДВР. Това е моят подпис,
съгласувано с лишения от свобода така, както изискват правилата на Социалната дейност.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Лишеният от свобода заяви, че подписът под този документ не е
положен от него, как ще коментирате това?
СВИД. Л.:
Най-вероятно лишеният от свобода не е разбрал какво точно е бил попитан.
ПРОКУРОРЪТ:
Той беше попитан дали това е негов подпис, той каза, че не е негов подпис.
СВИД. Л.:
През периода на изтърпяване на наказанието лишените от свобода подписват множество
документи - за награди, за наказания, за препланиране на присъди и от всякакъв
друг вид и естество - молби, жалби и т.н., в случая той не е разбрал какво е питан
в съдебно заседание.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Не е разбрал какво е подписал или какво е питан?
СВИД. Л.:
Не е разбрал какво е бил питан, много добре е разбрал какво е подписал. Той има
право да каже каквото си прецени. Аз твърдя, че това е неговият подпис.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Освен това заяви пред
съда, че не е запознат с индивидуалния план за изпълнение на наказанието си, това
как ще коментирате?
СВИД. Л.:
Не мога да го коментирам, мога да Ви представя оригиналите. Това е този, който
ми показвате в момента, може да попитате лишения от свобода сега дали това са
негови подписи. Препланиране на присъдата се извършва спрямо всеки лишен от
свобода. Препланирането на присъдата се съгласува с лишения от свобода и се
подписва от него лично, защото процесът е взаимен, затова казвам, че най-вероятно
лишеният от свобода не е разбрал въпроса, който му е бил отправен.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Според Вас той запознат ли е с индивидуалния план за изпълнение
на наказанието си?
СВИД. Л.:
Гарантирам, че лишеният от свобода е запознат с индивидуалния план на присъдата,
който се изработва на базата на оценката на риск. Това е мое пряко задължение и
съм си го изпълнил така, както изисква длъжностната ми характеристика.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Миналата година – 2017 г., Окръжният съд е отказал да освободи условно
предсрочно лишения от свобода А.Н.Т., това известно ли Ви е?
СВИД. Л.:
Да, аз присъствах на съдебното заседание в качеството си на свидетел.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: В своя акт Окръжният съд е препоръчал лишеният от свобода да бъде
включен в програма за живот на свобода, но самият лишен от свобода заяви, че не
е бил включен в такава програма. Това как може да го коментирате?
СВИД. Л.:
Мога да го коментирам по следния начин: Програмата за живот на свобода се прилага
спрямо осъдения лишен от свобода, когато остатъкът от присъдата е не повече от три
години. Следва през този период да бъдат планирани такива срещи, но това, че
лишеният от свобода А.Н.Т. е бил включен в трудова дейност извън затворническото
общежитие, затруднява срещите му с пробационния служител и провеждане на програмата
„Живот на свобода“. Тази програма се прилага съвместно с инспектор „Пробация“ и
инспектор „Социална дейност“ на територията на затворническото общежитие.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Към настоящия момент според справката от затвора, остатъкът е с
три месеца под три години, а в справката, която имаме за отработените дни,
последният месец, който е посочен – месец май, са отработени едва единадесет дни,
т.е. било е възможно и през месец май и през месец юни той да бъде включен да участва
в такава програма, поне според мен. Защо не е направено това?
СВИД. Л.:
Не мога да отговоря от името на служителя. За това отговаря пробационният
служител. В такава групова работа лишеният от свобода ще бъде включен по преценка
на служителя. Аз, в качеството си на инспектор „Социална дейност“, мога само да
съдействам тази работа да се провежда в удобно време и с двамата участници в програмата.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Казахте, че според Вас Т. има устойчиво поведение през последните
пет години, т.е. говорим за периода 2013 г. – 2018 г., но през 2013 г. има
повишение вместо понижение спрямо 2012 г. на точките при оценка на риска – от 79
точки 2012 г. месец януари, април месец 2013 г. стават 84 точки, т.е. почти
същият брой точки са били 2004 г. - девет години преди това. В същото време 2015
г., т.е. две години след 2013 г., оценката за риска е паднала, но не твърде
съществено - 58 точки, а пък 2015 г. не е преди пет години. Как обяснявате тези
сравнително високи стойности на точките при оценката на риска от рецидив с Вашия
коментар, че поведението му е устойчиво позитивно през последните пет години?
СВИД. Л.:
Обяснявам по следния начин: Лишеният от свобода А.Н.Т. е постъпил в Затвора
Стара Загора на 04.09.2001 г., пребивавал е в Затвора – Стара Загора до 25.02.2009
г., след тази дата той е настанен в Затвора – Бургас. Съобразно размера на
наложеното наказание, през целия период на пребиваването му в затвора, спрямо
лишения от свобода А.Н.Т. са се търсили подходящи форми за корекционно въздействие.
Например, когато е бил в Затвора – Стара Загора е бил включен в учебен процес,
където е пребивавал от първи до четвърти клас с цел ограмотяване. Работил е
като обущар, работил е в арматурен цех, бил е назначен като отговорник по реда
и дисциплината. След превеждането му в Затвора – Бургас не е бил включен
веднага в корекционни мероприятия, а е бил наблюдаван какво му е поведението. Едва
след този период са се планирали корекционни мероприятия и търсене на подходяща
форма на трудова заетост. Самото преместване на лишен от свобода от едно място
за лишаване от свобода в друго е свързано с период на адаптация. Съобразно големия
размер на присъдата, адаптацията и личностовите особености на лишения от
свобода, адаптацията е била малко по-продължителна спрямо него. Факт е, че след
2015 г. лишеният от свобода, както и Вие посочихте, се стреми да спазва
установените правила и от 2014 г. не е допуснал нито едно нарушение. Да, преди
този период поведението му не е било добро, но след този период е устойчиво
позитивно, затова и оценката на риска намаля съобразно тези констатации. Получавал
е награди, те са в досието му, няма наложено дисциплинарно наказание.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: 2017 г. февруари месец се отчита степен на риска 16 точки, която
е драстично е по-ниска от предходната оценка 2015 г., почти с 42 точки разлика,
а в практиката – моята най-вече, такива ниски нива на точки дори липсват при
хора, които са осъдени за управление на моторно превозно средство в пияно
състояние. Как обяснявате тази драстична промяна на точките на риска?
СВИД. Л.:
След явяването на лишения от свобода в Окръжния съд с молба за условно
предсрочно освобождаване през 2017 г., беше препоръчано същият да бъде настанен
в общежитие от „открит“ тип. Ние като екип в затвора преценихме, че моментът е
подходящ, съобразно поведението на лишения от свобода, той да бъде настанен в
общежитие от „открит“ тип и това беше извършено. След този период лишеният от
свобода запазва устойчивото си поведение, като беше включван в редица
мероприятия, най-вече трудова дейност към различни външни работни обекти и
индивидуална работа. Оценката на риска е съставена от различни въпроси, които
имат за цел да определят и характеризират личността на осъденото лице, за да се
прецени вероятността от рецидив за извършване на ново деяние. През 2017 година
беше извършена оценка на риска за настаняване в общежитието, където беше констатирани
стойности на риска от рецидив в размер на 16 точки. Това се дължи на факта, че
лишеният от свобода А.Н.Т. приема отговорността за собственото си криминално
поведение, осъзнава естеството на извършеното деяние и съжалява за стореното.
Приема размера на наложеното наказание. Отнася се уважително към служителите от
администрацията на затвора, самокритичен е към поведението си. Нагласите му за
живот на свобода са положителни, подобрил е взаимоотношенията си с близките си,
участва активно в трудова дейност, има ясно виждане за живот на свобода,
осигурил си е жилище, където ще пребивава след периода на изтърпяване на наказанието,
работено е върху емоционалното му поведение. В резултат на проведената индивидуална
работа, оценката на риска показва 16 точки. Същите стойности се оказаха налице
по време на изработване на оценката през 2018 година, по повод изработване на предложение
за условно предсрочно освобождаване.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Известно ли Ви е през май 2017 година да е имал някаква проява,
свързана с лишения от свобода Б.?
СВИД. Л.:
По случая Б., не мога да се сетя за този случай. От тогава до настоящия момент
през мен са минали много случаи.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Помните ли по-скорошен случай, при който е имало някакво подозрение
може би за лихварска дейност – едни тефтери с едни пари намирани, евентуално
нуждата от преценка, дали лишеният от свобода е извършил дисциплинарно
нарушение? Този случай известен ли Ви е?
СВИД. Л.:
Не, такива официални констатации не са направени, не знам от къде съществува
тази информация.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Грамотен ли е лишеният от свобода Т.?
СВИД. Л.:
Грамотен е на минимално базисно ниво.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Може ли да пише и чете?
СВИД. Л.:
Може да си напише името.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Въпросът беше може ли да пише и чете?
СВИД. Л.:
Може да си напише името. Не съм учител, не мога да преценя. Учил е от първи до
четвърти клас в Затвора - Стара Загора. Към месец октомври 2017 г. не съм бил в
общежитието, не мога да отговоря. Назначен съм със Заповед от 8 декември 2017
година.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Известна ли Ви е Заповед № 121 от 26.02.2015 г. за дисциплинарно
наказание?
СВИД. Л.: Не мога да отговаря, не съм бил инспектор на
лишения от свобода през посочения период. Моля съда да отбележи, че с протокол
№ 3 от 17.06.2015 г., т.е. след три месеца, режимът на изтърпяване на наложеното
наказание спрямо лишения от свобода е изменен от „строг“ на „общ“ за добро
поведение, което аз лично не бих си го обяснил с лошо поведение да му бъде
променен режимът, въпреки че има заповед. Това е странно, но е факт.
Лишеният
от свобода е постъпил в затвора, след като е навършил пълнолетие. Постановена му
е 20 годишна присъда за извършени насилия. Реално неговата активна част от живота
му протича в местата за лишаване от свобода, където е подложен на строги рамки.
Това в огромна степен го поставя в една сложна личностова ситуация – той е
лишен от близко семейно обкръжение, подложен е на на строги дисциплинарни рамки,
с ясното съзнание, че му предстоят 20 години затвор, съобразно постановената присъда.
Мисля, че всеки човек, поставен в тази ситуация, би реагирал остро, с цел да се
защити или по някакъв начин да е провокиран и да отвърне с подобен вид агресия.
Имал съм и други такива случаи, с по-малки присъди, а с по-голяма степен на
агресия. Мисля, че не е справедливо спрямо лишения от свобода да се сложи
етикет „той е агресивен завинаги“, точно това е била нашата част от изпълнението
на наказанието – да се опитаме да го адаптираме.
ВЪПРОС
НА СЪДА: На 21.04.2015 г. Вие сте изготвили становище до началника на Затвора -
Бургас, в което е посочено, че „със своето поведение А.Т. провокира голяма част
от представителите на затворническата общност, което го въвлича в конфликтни
ситуации“. Как ще коментирате тази констатация?
СВИД. Л.:
Пак казвам, лишеният от свобода А.Н.Т. притежава личностови особености, в които
е заложен този момент на изразяване на подобно поведение, което не е изцяло
хармонично. Точно тук е моментът на администрацията на затвора, конкретно на
служителите, които работят – да се опитат да трансформират тази негова вътрешна
енергия в позитивен модел на поведение. За мен е професионален успех за пътя,
който е извървял лишеният от свобода и съм дълбоко убеден, че в рамките на
средствата и професионалните инструменти, с които разполагаме, ние сме си
изпълнили нашите задължения по неговото поправяне. Не напразно моите
констатации са такива, изключвам субективния момент.
ВЪПРОС НА
СЪДА: В документа „Препланиране на присъда“, който Ви беше предявен, сте посочили:
„Във връзка с наблюдаващата се необходимост от трайна промяна в положителна
посока и коригиране на проблемните зони, е необходимо да продължава
наблюдението върху поведението на правонарушителя“. Как ще обясните това?
СВИД. Л.:
Имал съм предвид периода до произнасянето на съда с решение дали да бъде
освободен или до изтичане на присъдата, това не е писано, но моето виждане е
такова. Аз съм написал този извод със становището и обосновката, че
корекционните мерки спрямо лишения от свобода следва да бъдат прилагани до момента
на промяна на правното му положение. С лишения от свобода ще се работи до момента
на пребиваването му в затвора и корекционната работа, и индивидуалните срещи ще
продължават. Превъзпитателният процес не е приключил, затова са предвидени
пробационни мерки, които могат да продължат поправителното си въздействие
спрямо лишения от свобода. Би следвало на този етап от изтърпяване на
наказанието, наказанието „лишаване от свобода“ да бъде заменено с друг вид
наказание, затова съм написал и този мой извод в препланирането на присъдата,
да бъде заменено с пробационни срещи с инспектор „Пробация“ по местоживеене,
това е нашата идея. Той ще бъде включен, предвидено е лишеният от свобода Т. да
бъде включен в програма за живот на свобода, провеждана от инспектор „Пробация“,
съвместно с инспектор „Социална дейност“ към затворническото общежитие, с цел
пълноценна адаптация към живот на свобода, където лишеният от свобода ще бъде
научен как да се представи в обществото. Ще му бъдат показани модели за
намиране на работа. Междувременно, той има писмо за наемане на работа, той има
благодарствени писма за участие в трудова дейност.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Защо не е награждаван през 2017 г., след като има благодарствено писмо
с предложение четирима лишени от свобода, сред които е и Т., да бъдат наградени?
СВИД. Л.:
Наградата не е задължителен атрибут към поведението на един затворник. Трудовата дейност според мен е по-важна –
пълноценното участие в трудова дейност, и той го е показал на различни фирми. Той
беше до средата на 2017 година в условията на „закрит“ тип. След това премина в
условията на „откри“ тип, където е необходимо да бъде наблюдаван, преди да бъде
награден. Такава е практиката в затвора. Не може веднага да му дадем награди, трябва
да го видим как се държи в условията на „открит“ тип.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Тъй като свидетелят не си спомня случая с лишения от свобода Б., евентуално
да му се покаже неговият доклад по случая, защото той е доста пространен и да
коментира агресивното поведение. Мисля, че март месец 2017 година, т.е. след
изготвянето на предпоследната оценка за риска, в един негов доклад и становище
е посочено, че рискът е 24 точки, а в документите, които са по делото пише 16
точки. Защо се получава тази разлика?
СВИД. Л.:
Допусната е техническа грешка. Условията на работа в затвора са изключително
сложни и напрегнати. За периода, за който говори прокурорът, съм отговарял за
200 лишени от свобода, а в случая, когато замествам колеги, са 300 затворници. Действително
така е, след направена ревизия се установява, че стойността на оценката на
риска е 16 точки. Съжалявам, допуснал съм грешка, не е умишлено, резултат от
неволна грешка.
Да се
върнем към този доклад - това е доклад за извършена проверка по докладна
записка № 1671. През този период съм извършил проверка по докладната записка и
съм препоръчал лишеният от свобода да не бъде наказан. Спрямо лишения от
свобода е поставен един огромен етикет „агресивен и лош затворник“. Опитвам се
да представя, че лишеният от свобода в поведенчески план има и добри страни,
които при подходяща среда, при изградени устойчиви умения, тези добри страни
могат да се проявят и в обществото да се върне един нормален гражданин,
неагресивен, не с всичките тези недостатъци, които обсъждаме.
ВЪПРОС
НА ПРОКУРОРА: Има ли проявена агресия?
СВИД. Л.:
Установих, че няма проявена агресия, просто лишеният от свобода Димитър Бабанов
е споделил на брат си М.Б., че е бил бит от лишения от свобода Т., че по
някакъв начин се е чувствал застрашен от него. След извършената проверка, не
констатирах наличие на физически контакт, агресия, побой. Лишеният от свобода Д.Б.
нямаше видими наранявания. Изработеният доклад за извършената проверка съм
съгласувал с моя пряк началник, който е приел моята констатация.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам повече въпроси към свидетеля.
ГЛ.
ИНСПЕКТОР ВЛАДИМИРОВ: Нямам въпроси към свидетеля.
ОСЪДЕНИЯТ
Т.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА
към разпит на свидетеля Н.С..
СВИД. С.:***,
инспектор „Режимна дейност“. Осъденият А.Т. лично не го познавам, познавам го от
работата, свързана с документацията. Контакт
нямам, не работя с него.
СЪДЪТ
предявява на свидетеля изготвено становище до началника на Затвора – Бургас
през 2017 година, изготвено от него и подписано от него и от гл.инспектор
М.Владимиров.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Какво сте имали предвид, посочвайки „отрицателното поведение, което
показва л.св.Т. *** и негативното поведение, което проявява спрямо
администрацията на затвора“?
СВИД. С.:
Справката, която изготвям от моя страна, касае изцяло наказанието, режима, при
който изтърпява наказанието, колко изтърпява. За да изготвя такова становище,
най-вероятно е имало наказание, най-вероятно е имало докладни за поведението на
лишения от свобода. Тук в случая виждам, че има отменена заповед, с която му е
било наложено дисциплинарно наказание. За да има заповед, значи е бил наказан и
му е било наложено наказание, това е от март 2017 година. Към тази дата има
докладна, с която му е било наложено дисциплинарно наказание. Към тази дата той
все пак е имал някакво провинение, за да му е наложено наказание. Фактът, че
той извършва някакво нарушение, бил е наказан и впоследствие заповедта е
отменена – е виждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. В тази
връзка аз съм си изразил становището, че лицето е извършило някаква неразрешена
дейност – мобилен телефон.
Не мога
да си спомня в какво се е изразявало негативното поведение спрямо
администрацията на затвора, но предполагам, че е имало неизпълнение на някои
задължения, нямам спомен. През 2017 г. не мога да си спомня каква ситуация е
имало точно в затвора, за да изразя това становище. Може да е имало
неизпълнение на разпореждане на служител. Доколкото си спомням лицето имаше
заседание за условно предсрочно освобождаване, беше му отказано по негова молба
да бъде условно предсрочно освободен. Малко след като е получил отказа за
условно предсрочно освобождаване, има негова молба за преместване в
Затворническо общежитие от „открит“ тип и аз изразявам това становище от името
на зам.-началника на затвора – че поведението му в рамките на Затвора – Бургас
не отговаря на изискванията. Така или иначе това становище при издаване на
заповедта не е взето предвид и същият е преместен в затворническо общежитие.
Негативно
поведение като проява спрямо администрацията на затвора означава, че лишеният
от свобода Т. изразява повече правомощия над останалите лишени от свобода, един
вид командвал ги е и се разпореждал сред тях - това съм имал предвид, примерно да
се кара с инспектори. Щом съм го написал тогава, съм имал нещо предвид, не мога
да си спомня 2017 година какво е било. Отрицателното поведение в случая е с намиране
на неразрешена вещ, непрекъснато подаване на жалби до началника на Затвора във
връзка с някакви оплаквания, непрекъснато жалене за някакви ситуации, които не
се харесват на лицето в рамките на Затвора.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам въпроси към свидетеля.
ГЛ. ИНСПЕКТОР
ВЛАДИМИРОВ: Нямам въпроси.
ОСЪДЕНИЯТ
Т.: Нямам въпроси.
В
залата се явява свидетелят С.Т..
СНЕ СЕ
самоличността на свидетеля:
С.Т.Т.,
ЕГН **********, *****
Свидетелят
е предупреден за отговорността, която носи по смисъла на чл. 290 от НК, обеща
да каже истината.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА
към разпит на свидетеля С.Т..
СВИД. Т.:
Работя като инспектор СДВР в Затвора - Бургас. Познавам лишения от свобода А.Т..
Известен период съм работил с него. От доста време вече не работя с него, работил
съм с него през периода месец юни 2017 година до месец декември 2017 година.
СЪДЪТ ПРЕДЯВЯВА
на свидетеля Т. докладна записка от 10.10.2017 година, изготвена от Х.Д. -
командир на отделение в ЗО „Строител“.
СВИД. Т.:
Този случай ми е известен. Описаното в докладната би следвало да се квалифицира
като нарушение. Имал е нерегламентирана дейност – замяна на опредени вещи,
предмети или пари, които затворниците нямат право да го правят. Имаше много
свидетелски показания. Този бележник беше намерен в шкафа, този шкаф, който е отреден
за ползване на А.Т.. Тъй като много голяма част от тези лишени от свобода
казаха, че не са взимали суми от него и ние реално не можем да го установим, и
още един случай, че те казаха, че този бележник не е негов, в крайна сметка не
стана ясно на кой е бележника.
СЪДЪТ: В
изготвеното от Вас становище до началника на ЗООТ „Строител“ относно докладната
записка се отбелязали: „Лишеният от свобода А.Н.Т. е неграмотен и не може да
пише, поради което няма как да е изготвил описания списък“.
СВИД. Т.:
Да, той не може да пише, неграмотен е.
ВЪПРОС
НА СЪДА: В съдебно заседание осъденият Т. заяви, че може да чете и да пише и че
е завършил четвърти клас. Как преценихте, че той е неграмотен?
СВИД. Т.:
Той може да пише печатно, виждал съм му почерка. Той не е неграмотен, но пише
печатно, не е това неговото писане. Той даже смесва буквите на латиница.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Защо тогава сте написали, че е неграмотен?
СВИД. Т.:
Той се е учил даже не в клас, ами се е учил от интернет, почнал да копира. Не знам
как е завършил този четвърти клас, той си е неграмотен, може да завършиш клас и
да останеш неграмотен. Имаме много такива лишени от свобода, които имат
завършен втори, трети, четвърти клас и не могат да пишат, които са неграмотни. Той
сега казва, че може, но след това е казал, че не може.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Вие как установихте, че той не може да пише?
СВИД. Т.:
Пробвахме го и установихме, че не може да пише. Пробвали сме го дали може да
пише, като сме му казвали да напише нещо и той ни е казвал „не мога“.
Другото,
което мога да кажа за този случай е, че този бележник в крайна сметка се оказа,
че не е негов, а на друг лишен от свобода. Много лишени от свобода устно, без
да го напишат казаха, че не е негов, а е бил на един И. – лишен от свобода,
който може да пише. Явно той ги е събирал, а бележникът е намерен в шкафа на А..
Тези твърдения по никакъв начин не се доказаха. Не сме хванали един случай
реален и затова приемаме, че не е доказано, няма как реално да се докаже.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Какво е било поведението на Т. през периода юни-декември 2017 година?
СВИД. Т.:
Откакто дойде, стоя известен период около месец без да работи, за да се
адаптира към условията на общежитието и да видим все пак какво заслужава да
работи, дали има определени умения. Когато видяхме, че има добро държане, че се
е променил към добро, го изведохме на работен обект. Мисля, че първо беше устроен
на работа на Общината. Дълго време работи, нямаше нарушения на работния обект, прибира
се навреме, имаше добро държане, нямаше обаждане от работния обект да кажат, че
не си върши работата, има лоша дисциплина или други забележки към него.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Моля да кажете защо Т. е започнал гладна стачка.
СВИД. Т.:
Не мога да си спомня, трябва да видя за какво е била.
СЪДЪТ
предявява на свидетеля Становище от началника на затвора до прокурор Маринчев
относно постъпила декларация от 23.10.2017 г. за отказ от приемане на храна и
вода от л.св. А.Т..
ВЪПРОС
НА СЪДА: В становището е посочено, че то е изготвено от Вас на 30.10.2017 г. В документа
е отразено: „Поведение на осъдения Т., често е насочено към поставяне на
ултимативни искания и претенции към администрацията, когато фактите са в разрез
с неговите очаквания“. В какво се изразяват тези искания и претенции?
СВИД. Т.:
Не мога да се сетя за случая. Може би е имал някакво такова искане. В миналото
е имал и аз съм го видял някъде в досието, че назад е имал също такива гладни
стачки. Ако е имал и други гладни стачки, аз мисля, че имаше и други гладни
стачки, той си е поставял пак определени искания. Към администрацията на
Затвора явно е имал някакви изисквания в миналото и в момента пак е поставял
някакво искане, което не е могло да бъде удовлетворено, това е записано.
ВЪПРОС
НА СЪДА: Каква е причината, за да не получи награда?
СВИД. Т.:
Може би му е бил много голям остатъкът, може би характера на престъплението.
При нас не е бил пускан в домашен отпуск, трябва да мине определен период, за
да му разгледаме добре поведението, също и миналото поведение, което е имал в
корпуса на затвора. Всички тези неща се отчитат в съвкупност. Спомням си, че имаше
много голям остатък, това беше една от причините. Остатъкът на присъдата, това
беше най-голямата причина и характера на престъплението. Това е човек, който
трябва да престои, той е с по-дълга присъда и трябва да го разгледаме добре. За
тези, които са с три-четири месечна присъда е ясно – че този срок е по-къс, но
при по-дългите присъди, периодът е по-дълъг.
ГЛ. ИНСПЕКТОР
ВЛАДИМИРОВ: Нямам въпроси.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам въпроси към свидетеля.
ОСЪДЕНИЯТ
Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
Свидетелите
са освободени от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ:
Няма да соча доказателства.
ГЛ.
ИНСПЕКТОР ВЛАДИМИРОВ: Няма да соча доказателства.
ОСЪДЕНИЯТ
Т.: Няма да соча доказателства.
По
доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА представените писмените доказателства по делото.
ПРИКЛЮЧВА
събирането на доказателствата.
ДАВА
думата по същество.
ГЛ. ИНСПЕКТОР
ВЛАДИМИРОВ: Делото е по предложение на началника на Затвора за условно
предсрочно освобождаване на лишения от свобода А.Н.Т., изтърпяващ присъда от 21
години „лишаване от свобода“, към момента с остатък две години, десет месеца и двадесет
и шест дни. Оценката на риска от рецидив е в ниски стойности – 16 точки. За
времето на престоя му в Затвора е минал през всички етапи на корекционна работа.
Сменян му е режимът на няколко пъти, като от година насам търпи присъда в
общежитие от „открит“ тип. Всичко това ни дава основание да се направи
предложение за условно предсрочно освобождаване. Поддържам предложението, тъй
като по време на престоя си лишеният от свобода е показал поправяне. Освен
формалната предпоставка, според ръководството на Затвора е изпълнил и
материалната предпоставка, т.е. дал е доказателства за своето поправяне.
Работил е на външен, неохраняем обект, няколко такива, ползвал е домашен
отпуск. По отношение на домашния отпуск заявявам, че в условията на Затвора
дали един лишен от свобода ще бъде пуснат в домашен отпуск, това не е
задължение на администрацията, това е една правна възможност, която е по
преценка на съответния ръководител. В условията на ЗООТ „Строител“, такава
преценка има началникът на общежитието. Това дали един лишен от свобода ще бъде
награден или няма да бъде награден, не е основание да се счита, че същият е
поправен или не е поправен. От всичко казано до тук продължавам да считам, че
лишеният от свобода А.Н.Т. е дал доказателства за своето поправяне и предлагам
на съда да бъде уважено предложението и да постановите решение в тази връзка,
т.е. да бъде условно предсрочно освободен. Ако това стане е предвидена
пробационна мярка, която предлагаме и това е „Периодични срещи с пробационен
служител“.
ПРОКУРОРЪТ:
Аз считам, че не следва да бъде уважено предложението за условно предсрочно
освобождаване и ще се мотивирам защо.
На
първо място, изхождам от деянията, за които лицето е осъдено и търпи наказание
– тежки умишлени престъпления, свързани с насилие, грабеж придружен с убийство
и преди изтърпяването на наказанието за това деяние, средна телесна повреда при
условията на опасен рецидив - чл. 27 от НК. Ситуацията на чл. 27 НК сочи, че
въпреки че е започнало поправително въздействие на наказанието, явно не е било
достатъчно, защото лицето отново върши престъпление, т.е. още 2008 година /това
не е чак толкова отдавна, макар преди десет години, с оглед големия размер на
наказанието/, има индиция за липса на поправително въздействие на наказанието.
Считам,
че в случая пред съда трябваше да бъдат представени достатъчно доказателства за
поправянето на лишения от свобода - такива не бяха представени. В същото време
представените доказателства, включително и тези, съдържащи се в затворническото
досие, са доста противоречиви и като цяло не сочат на това, че той се е
поправил и със сигурност не сочат на едно трайно положително, примерно поведение
на осъденото лице през значителен период от време, който дори не е пет години,
дори три не е, според мен не и в рамките на една година даже отстоящо от този
момент.
До
началото на 2015 година включително, осъденият е имал няколко дисциплинарни
прояви, предимно свързани с агресия. За тях е бил и наказван. През миналата
година – 2017 година, отново има случай, при който е имало съмнения за негово
агресивно поведение. Аз не мисля, че в затворническото досие и в показанията на
свидетелите, които бяха разпитани, се установиха убедителни данни, че не е имало
агресивно поведение от страна на лишения от свобода. Освен това за случая от
октомври 2017 година също не бяха представени убедителни доказателства, че
действително лишеният от свобода не е бил свързан с някакво неправомерно
поведение в Затвора - Бургас – говоря за лихварска дейност.
През
миналата година Окръжният съд е отказал да освободи условно предсрочно лишения
от свобода, като отново е констатирана липсата на трайна положителна тенденция
за поправянето и убедителни доказателства за поправянето на осъденото лице. Препоръчано
е и включването в програма „Живот на свобода“, което не се е случило и до този
момент.
Изказвам
сериозни съмнения относно оценките на риска, изготвени спрямо осъденото лице. Практиката
показва, че такива сериозни, съществени, за кратки периоди от време промени в
точкуването, са много рядко срещани и такива актуални точки на степента на
риска, са също много рядко срещани.
Да, има
положителни данни от неговите работодатели за положения труд, но в края на
краищата положеният труд – и доброволен, и платен, положителните отзиви за
начина на полагане на труда, сами по себе си не може да са достатъчни за
прилагане на условно предсрочно освобождаване, защото трябва да има достатъчно
доказателства и за поправянето на осъденото лице. Остатъкът от наказанието е
съществен, той е почти три години, затова аз считам, че не са налице
основанията за условно предсрочно освобождаване. Да, лишеният от свобода твърде
дълго време е бил в пенитенциарната система, в различни места за лишаване от
свобода, но неговото поведение през годините, не е показало положителна тенденция
за поправяне и превъзпитание. Напротив, има колебания, за което сочат и
проявите му от миналата година. Факт е, че през 2012 година режимът му е бил
заменен в по-тежък, поради агресивно поведение в Затвора, затова аз мисля, че
по делото не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от
свобода.
ОСЪДЕНИЯТ
Т.: Каквото и да кажа, Вие решавате. Нямам друго какво да кажа. Няколко пъти
съм излязъл навън, една година бачкам навън, не съм допуснал нарушения.
СЪДЪТ, след като
се запозна с материалите по делото, изслуша становищата на
страните и съобрази закона, прие следното:
С присъда № 26 от 17.10.2001 г. по НОХД № 539/2001 г. на Сливенския окръжен съд, влязла в сила на 7.06.2002 г., А.Н.Т.
е осъден за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, предл.първо вр. чл. 198, ал.
1 вр. чл. 20, ал. 2 НК на „лишаване от свобода“ за срок от двадесет години, при
първоначален „усилено строг“ режим.
Осъденият Т. започнал да
изтърпява наказанието в Затвора- Стара Загора, считано от 4.09.2001 г. Първоначалната оценка на риска от рецидив била 86 точки. Осъденият не
спазвал установения ред и дисциплина в пенитенциарното заведение, като до края
на 2007 г. бил наказван 11 пъти за приложено физическо насилие спрямо други
лишени от свобода, неизпълнение разпореждане на служители, притежаване на
забранени вещи. На 30.07.2008 г. в сградата на затвора, при условията на опасен
рецидив, А.Т. причинил средна телесна повреда на друг лишен от свобода, като с одобрено
на 5.12.2008 г. споразумение по НОХД № 1867/2008 г. на Районен съд- Стара
Загора за това престъпление по чл. 131а, предл.второ вр. чл. 129 вр. чл. 29 НК
му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца, при първоначален „усилено строг“ режим. С определение № 783 от
28.05.2015 г. по ЧНД № 954/2015 г. на Районен съд - Стара Загора това наказание на основание чл. 27, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК било присъединено към неизтърпяната част от наказанието по НОХД №
539/2001 г. на Сливенския окръжен съд.
На 18.02.2009 г. осъденият Т. ***
за доизпълняване на наложеното наказание. Поведението на Т. продължавало да
бъде конфликтно, арогантно и агресивно. От средата на 2010 г. до началото на
2012 г. същият бил наказан нееднократно за това, че с друг лишен от свобода
упражнявали системно физическо насилие и психически тормоз над трети лишен от
свобода. С определение № 46 от 23.02.2012 г. по ЧНД № 208/2012 г. на Бургаския
окръжен съд режимът за изтърпяване на наказанието на А.Т. бил заменен от
„строг“ на „специален“. Към този момент оценката на риска от рецидив е била 79
точки.
С решение от 11.04.2013 г. на
комисията по изпълнение на наказанията при Затвора-Бургас режимът за
изтърпяване на наказанието на А.Т. бил изменен от „специален“ на „строг“, при
оценка на риск от рецидив във високи стойности – 84 точки (толкова, колкото са
били и към 13.12.2006 г.).
Със Заповед № 121/26.02.2015 г.
на началника на Затвора-Бургас на осъдения Т. било наложено дисциплинарно
наказание „забрана за участие в колективни мероприятия в и извън местата за
лишаване от свобода за срок от 3 месеца“, за това, че на 7.01.2015 г. упражнил
физическо насилие спрямо друг лишен от свобода.
В писмено становище от П.Л.-инспектор
СДВР до началника на затвора от 21.04.2015 г. е посочено, че лишеният от
свобода А.Т. попадал в категорията „проблемен“ затворник, което перманентно се
проявявало във влошени и затруднени междуличностни взаимоотношения с други
затворници, както и служители, което го мотивирало да упражнява физическо
насилие над уязвими групи затворници с цел постигане на лични цели.
Независимо от наложеното
дисциплинарно наказание, към 10.06.2015 г. оценката на риска от рецидив
показала чувствително понижение – от 84 на 58 точки, а с решение от 17.06.2015
г. на комисията по изпълнение на наказанията при Затвора-Бургас режимът за
изтърпяване на наказанието на А.Т. бил изменен от „строг“ на „общ“.
През периода 10.11.2015 г. – 21.02.2017
г. осъденият Т. бил назначен на работа към домакинския щат на затвора като
„отговорник на VIII група“.
За този период осъденият бил награден три пъти с „домашен отпуск“. На
23.02.2017 г. било отчетено значително намаление на риска от рецидив – от 58 на
24 точки.
С определение № 76 от 31.03.2017
г. по ЧНД № 211/2017 г., влязло в сила на 18.05.2017 г., Бургаският окръжен съд
оставил без уважение молбата на осъдения Т. за условно предсрочно
освобождаване.
Със заповед БС № 83/15.06.2017 г.
на началника на Затвора-Бургас осъденият Т. бил преместен в затворническо
общежитие от открит тип. От месец юли 2017 г. до месец май 2018 г. А.Т. полагал
доброволен или платен труд към различни работни обекти – Община Бургас, „П.г.Б.“
ЕООД, „Р.“ АД и „Х.“ ООД. Отзивите за трудовата му активност били положителни.
Осъденият се завръщал навреме от работните обекти.
От 11.06.2018 г. (след образуване
на настоящото дело) А.Т. е устроен на работа в Окръжен съд - Бургас.
Към настоящия момент А.Т.
фактически е изтърпял повече от две трети от наложеното му наказание, а именно
17 години, 3 месеца и 25 дни. Остатъкът от наказанието е 2 години, 8 месеца и
26 дни, предвид обстоятелството, че е зачетено времето на положен труд,
съгласно чл. 41, ал. 3 от НК – 1 година, 5 месеца и 9 дни.
Последната оценка на риска от
рецидив е 16 точки.
Съдът споделя изразеното от
прокурора съмнение относно действително отчетения риск от рецидив. Няма как да
не направи впечатление обстоятелството, че в продължение на много години
(2001-2013 г.) рискът е варирал между 72 точки и 86 точки, а само за последните
три години е настъпил толкова рязък спад – разлика с повече от 40 точки (от 58
точки, отчетени през месец юни 2015 г., на 16 точки през месец април 2018 г.).
Свидетелят П.Л. - инспектор СДВР при затвора, обяснява това намаление с
настъпилите трайни позитивни промени в поведението на осъдения през последните
5 години. Съдът не кредитира с доверие тези показания, предвид налични по
делото данни относно поведението на осъдения в обратна насока. Тук следва да
бъде посочено не само дисциплинарното наказание, наложено на Т. през 2015 г. за
упражнено физическо насилие спрямо друг затворник. На 10.10.2017 г. при
претърсване на спалното помещение, в шкафа, определен за ползване на лишения от
свобода Т., в изработен тайник бил намерен бележник, в който имало списък с
лишени от свобода от ЗО „Строител“, задължени с парични суми към А.Т.. Наистина
за това нарушение Т. не е бил наказан, но това се дължи на констатациите на
извършилия проверка по случая свид. С.Т. - инспектор СДВР. В становището си до
началника на затвора той отбелязал, че не е възможно списъкът с имена на
задължените лишени от свобода да е написан от А.Т., тъй като последният „е
неграмотен и не може да пише“ (спр. Становище от 8.12.2017 г.). В съдебно
заседание на 14.06.2018 г., при снемане самоличността на осъдения, А.Т. заяви,
че е завършил IV клас и че
може да чете и да пише. Самият С.Т. даде противоречиви показания, като веднъж
заяви, че осъденият е неграмотен, а след това обясни, че А.Т. не е неграмотен и
свидетелят бил виждал почерка му, но написаното в списъка „не е неговото
писане“. Наред с това твърдението на свид. Т. за липса на доказателства относно
изложеното в докладната записка се опровергава от приложените към нея писмени
обяснения от лишените от свобода Д.В. и М.Х..
Съдът не подценява ролята на
извършените в пенитенциарното заведение корекционни мероприятия спрямо осъдения
Т., но намира, че по делото липсват убедителни и категорични доказателства за
това, че А.Т. вече се е поправил. Спазването на трудовата дисциплина и
навременното завръщане от трудовите обекти са задължения на осъдения, като
изпълнението на тези задължения не е доказателство, че процесът на поправяне и
превъзпитание на осъдения вече е приключил. Достатъчно красноречиво в тази
насока е посоченото в „Препланиране на присъдата на л.св. А.Н.Т.“ от 23.04.2018
г.: „Във връзка с наблюдаващата се необходимост от трайна промяна в положителна
насока и коригиране на проблемните зони е необходимо да продължава наблюдението
върху поведението на правонарушителя.“. Настоящият съдебен състав намира, че
към настоящия момент корекционната работа в затворническото общежитие от открит
тип не би могла успешно да бъде заменена от пробационната мярка „задължителни
срещи с пробационен служител“ в изпитателния срок при условно предсрочно
освобождаване, в какъвто смисъл е предложението на началника на затвора. Освен
това, осъденият Т. е много добре социализиран в затвора и това налага
включването му в програма за подготовка за живот на свобода. Впрочем, от
показанията на свидетеля Л. се установява, че затворническата администрация
вече е предвидила включването на Т. в тази програма.
С оглед на изложените съображения и предвид
липсата на категорични
доказателства, че осъденият Т. действително се е поправил, съдът намира предложението на началника на
затвора за условно предсрочно
освобождаване за неоснователно.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл.440, ал.1 от НПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на началника на
Затвора- Бургас за условно
предсрочно освобождаване на осъдения А.Н.Т. с
ЕГН **********.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и началника на затвора и
на протест от прокурора в седемдневен срок пред Апелативен съд-Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието
приключи в 12,40 часа.
СЕКРЕТАР:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: