РЕШЕНИЕ
№ 1364
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501683 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК във вр. с чл.557 ал.1
т.2 б.“а“ във вр. с чл.558 ал.7 от КЗ.
Образувано е по въззивна жалба на О. А. П., ЕГН **********,
чрез назначения особен представител адв.А. Й., против Решение №
260291/29.04.2022г., постановено по гр.д.№ 16249/2020г. по описа на Районен
съд –Пловдив, XXI гр.с., с което е осъден да заплати на Гаранционен фонд,
ЕИК – *********, сумата от 1 512 лв. - представляваща регресно вземане за
изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110912/30.09.2016 г.
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка „Ауди А3“ с ДК
№ ***, причинени вследствие на ПТП със собствено на О. А. П. МПС „Опел
Фронтера“ с ДК № ***, настъпило на *** г., в гр. Пловдив, управлявано без
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 04.12.2020 г. до
окончателното погасяване, както и общо 616,32 лв. - разноски по делото.
1
Моли решението да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с
което да се уважи изцяло предявеният иск.
Въззиваемата страна Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, чрез адв. С. М.,
депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна изцяло.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Гаранционен фонд, ЕИК –
*********, против О. А. П. е заведена искова молба, с която посочва, че на
*** г., в гр. Пловдив, настъпило ПТП по вина на ответника, управлявал л.а.
„Опел Фронтера“ с ДК № ***, като предприел маневра ляв завой, отнел
предимството на правомерно движещия се л.а. „Ауди А3“, ударил го и
причинил материални щети, след което напуснал мястото на произшествието.
Управляваното от ответника МПС било без задължителна застраховка ГО. По
образуваната преписка по щета № *** г., ищецът платил обезщетение на
увредения сумата в размер на 1 512 лв. Въпреки, че бил поканен да
възстанови сумата, плащане не постъпило. Ето защо, прави искане за
присъждане на 1 512 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска
– 04.12.2020 г. до окончателното погасяване. Претендира се разноски.
Ответникът О. А. П., ЕГН **********, чрез назначения особен
представител адв.А. Й., в срок депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК,
чрез назначения му особен представител, с който оспорва претенцията по
основание и размер. Възразява ответникът да е бил собственик на МПС;
нанесените щети не били установени, както и начинът, времето и мястото на
настъпване на ПТП; липсвали доказателства за причинна връзка между
събитието и увредите. Моли за отхвърляне на иска.
По делото е приложено НАХД № 8027/2016г. на Районен съд -
Пловдив, VI н.с.,
В хода на производството е допусната и приета САТЕ, изпълнена
от в.л. инж. С. М..
Разпитан е и един свидетел М. Б., без родство с ответника,
2
собственик на автомобила „Ауди А3“.
Районен съд – Пловдив, за да уважи предявения иск, излага
основни съображения, че по делото е приложен съставения протокол от
25.03.2016 г. за процесното ПТП. Отразено е, че на *** г., настъпва инцидент,
при който са нанесени увреди по МПС „Ауди А3“ – предна броня, капак, 2 бр.
предни фарове, 2 бр. калници, радиатор и др. Посочено е, че ответникът –
като участник 1 /виновен водач/ - не може да посочи водача, който – при
завиване наляво на кръстовище е отнел предимството на насрещно
движещото се увредено МПС, причинил е ПТП с материални щети и е
напуснал мястото на произшествието. На ответника е издаден АУАН и НП –
влязло в сила /необжалвано/ за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ – че на
процесната дата като собственик на л.а. „Опел Фронтера“ с ДК № *** – няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка ГО. Ответникът е
подписал документа, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за него
факти – че признава ПТП да е настъпило на сочената дата, с участие именно
на притежавания от него л.а., че са налице описаните щети по двете МПС; че
като собственик не може да посочи кой е допуснал произшествието, след
което е и напуснал мястото на инцидента, същият се ползва с доказателствена
сила за тях против страната. По делото не е спорно, че управляваното от
ответника МПС е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност”
към датата на ПТП. От приложените по преписката се е установило, че
собственикът на увредения автомобил е подал уведомление до ищеца с
искане за плащане на обезщетение за нанесените вреди от ПТП, като след
извършване на оглед, изготвяне на доклад по щета и ТЕ, е определено и
платено такова в размер на исковата сума, предвид констатирана тотална
щета на МПС„Ауди А3“.
Районният съд е кредитирал показанията на св. Б. /собственик на
увреденото МПС/ относно механизма на инцидента. Възприел е заключението
на САТЕ като компетентно изготвена, затова, че при механизма на
произшествието е възможно да бъдат повредени посочените детайли от
ищеца, като е налице причинна връзка между механизма и вредите.
Доколкото се касае за икономически тотална щета, пазарната стойност след
приспадане стойността на автомобила, предаден за скрап, е 3 956 лв.
Районният съд е наложил правни изводи, че процесното ПТП е
3
причинено именно по вина на този водач, който не е пропуснал насрещно
движещото се МПС „Ауди А3“, и е предприел маневрата, извършвайки
нарушения на чл. 37, ал. 1, респ. чл. 38, ал. 2 ЗДвП. Освен тези нарушения,
Районният съд е констатирал и други нарушения: на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – с
поведението си водачът е бил длъжен да не създава опасности и пречки за
движението, да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; на чл.25, ал. 1 ЗДвП – предприемайки каквато
и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да
започне маневрата, водачът е бил длъжен да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Районният съд е взел предвид и данните по делото, че след
причиняване на ПТП водачът е напуснал мястото на произшествието, при
което е нарушил и задълженията си по чл. 123, ал.1, т.1 и т.3, б.а и сл. ЗДвП,
като е причинил такива вреди на другото МПС, довели до тотална щета.
Районният съд е приел, че не се доказва с категоричност
възражението особения представител, че по време на инцидента водачът е бил
в чужбина. По приложеното АНД № 8027/2016 г. на ПРС има единствено
копие на международен паспорт с печати, които по никакъв начин не доказват
с необходимата категоричност, че ответникът е бил в чужбина и не се е
върнал. Но дори и да се приеме че ответникът е бил в чужбина, то
отговорността за регресното вземане отново е негова, по аргумент от чл. 188,
ал. 1 ЗДвП - собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Ответникът е
собственик на увреждащото МПС, съгласно собствените му изявления за този
факт, така и според справката от централна база данни КАТ и като такъв той
е и подписал протокола за ПТП. Видът и размерът на щетата им е доказан от
приетата САТЕ и от приложените писмени доказателства.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
4
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С въззивната жалба на О. А. П., чрез назначения особен
представител адв.А. Й., са направени възражения, че неправилно и в
несъответствие със събраните по делото доказателства, Районният съд е
приел, че ищцовото дружество е доказало наличието на материално-правните
предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно: ответникът да е
участвал във въпросното ПТП, съответно да е управлявал МПС „Опел
Фронтсра“ с ДК № ***, да са установени по безспорен начин вида, характера
и размера па имуществените вреди, както и начина, времето и мястото на
настъпване застрахователното събитие, съответно наличието на причинно-
следствена връзка между описаното в ИМ събитие и уврежданията на лекия
автомобил, както и връчването на регресна покана на ответника.
По- конкретно, акцентира, че по делото е приложено НАХД №
8027/2016г. на Районен съд - Пловдив, VI н.с., по което е прието като
доказателство заверено копие на международния паспорт на О. А. П. с ЕГН
**********, видно от което, на датата, на която се сочи да е осъществено
въпросното ПТП - ***г., същият изобщо не се е намирал на територията на
страната, а се е намирал в Република *.
Първата инстанция не взима предвид показанията на
свидетелката, разпитана по НАХД № 8027/2016г. на Районен съд - Пловдив,
VI н.с, дали основание на наказателния съд да приеме, че не е извършено
нарушение от страна на О. П. и да отмени наказателното постановление, като
същевременно е отказал да допусне до разпит свидетел, за установяване на
релевантни за спора факти.
Поддържа, че при постановяване на обжалваното решение
първоинстанционният съд е извършил превратно тълкуване на разпоредбата
на чл.188, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като е приел, че
дори да се приеме, че ответникът е бил в чужбина, то отговорността за
регресното вземане отново е негова, по аргумент от чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
Позовава се на приложената административно- наказателна преписка,
съдържаща обясненията на пострадалото лице, от разпита на свидетеля М. И.
Б. са установени съществени различия. Цитира и разпоредбата на чл.558, ал.8
от КЗ, съгласно която - след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 4 от
КЗ Гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и
изплащането му“, а не към собственика на автомобила, както неправилно е
приел Районният съд. При съвкупен анализ на събраните пред първа
инстанция доказателства, жалбоподателят счита, че се е оформил извод, че не
ответникът О. А. П. е шофирал лек автомобил „Опел Фронтера“ с ДК № ***
5
на ***г. - датата на ПТП, тъй като по същото време се е намирал в чужбина,
съответно не се доказа по безспорен начин същият да е причинил ПТП,
описано в исковата молба, както и не се доказа да е налице причинно-
следствена връзка между извършено от ответника деяние и вредоносния
резултат.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
По делото са събрани доказателства, че ответникът е участвал в процесното
ПТП, управлявайки МПС „Опел Фронтера“. В тази насока обосновано са
кредитирани показанията на св. Б. /собственик на увреденото МПС/, тъй като
кореспондират с приложения Протокол от 25.03.2016г., съставен относно
настъпилия инцидент. Същият документ не е оспорен и няма в него записани
възражения; описани са констатираните видими щети. Протоколът има
характер на официален удостоверителен документ по см. на чл.179 от ГПК,
който обвързва съда. По делото няма спор, че управляваното МПС от
ответника е нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на инцидента. С приетата САТЕ, изпълнена от в.л. инж.С. М., са
направени констатациите, че при механизма на произшествието, за които има
данни по делото, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени
посочените детайли в съответната степен. Стойността на ремонта за
възстановяването на автомобила е 6 810 лв. Средната пазарна стойност на
автомобила към датата на събитието е 3 411 лв. Тъй като стойността на
ремонта надвишава 70 % от пазарната стойност то следва, че
възстановяването на автомобила е технически възможно, но е икономически
нецелесъобразно, касае се за икономическа тотална щета. Стойността на
щетата след приспадане на стойността на автомобила, предаден за скрап е
3 956 лв.
Без уважение следва да се остави възражението на назначения
особен представител, че отговорността за регресното вземане не е на
ответника, тъй като същият е бил в чужбина, тъй като няма категорични и
безспорни писмени данни за това. Но дори и евентуално да е бил в чужбина,
отговорността е пак негова, тъй като съгл. чл.188 ал.1 от ЗДвП –
Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В качеството му на собственик е бил длъжен да
осъществява надзор над вещта, съгласно нормата на чл. 50 ЗЗД.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и следва бъде
6
потвърдено изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260291/29.04.2022г., постановено по
гр.д.№ 16249/2020г. по описа на Районен съд –Пловдив, XXI гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7