Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 03.08.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 200 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ

Ищецът Я.О.Н., ЕГН ********** *** е предявил против Р.Р.Б., с адрес: гр. С., бул. „В.” № 2 и С.Р.С., с адрес : гр. С., бул. „Г.М.Д.С.“ № 23 иск за осъждане на ответниците да му заплатят общо сумата от 30 000.00 / тридесет хиляди / лева, от които Р.Р.Б. в размер на 15 000.00 / петнадесет хиляди / лева - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – увреждане на личността и доброто му име, увреждане на личния и професионалния му авторитет, причинени са му изключителен душевен и психически дискомфорт, породили в него чувство на възмущение, раздразнение, яд, огорчение, срам, унижение, неудобство и др., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2018 г. / датата на завеждане на исковата молба / до окончателното изплащане и от С.Р.С. в размер на 15 000.00 / петнадесет хиляди / лева - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – увреждане на личността и доброто му име, увреждане на личния и професионалния му авторитет, причинени са му изключителен душевен и психически дискомфорт, породили в него чувство на възмущение, раздразнение, яд, огорчение, срам, унижение, неудобство и др., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2018 г. / датата на завеждане на исковата молба / до окончателното изплащане.

В исковата молба и в уточняващата молба вх. № 5187480 / 12.11.2019 г. е посочено, че ищецът е живял в страх в продължение на 11 години, 8 месеца и 12 дни, в напрежение и очакване дали и кога ще бъде осъден, какъв ще бъде размера на наложеното наказание и се е притеснявал, че ще лежи в затвора. Сочи се още в исковата молба, че на 25.03.2005 г. е започнало досъдебно производство / ДП / ЗМ № 417 / 2005 г. за престъпление по чл. 195 ал. 1, във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК срещу неизвестен извършител. На 29.06.2005 г. са разпитани в качеството им на уличени лица Я.Н. и Стефан Илчев. На 16.12.2005 г. полицейското производство е предявено на ищеца и Дознание № ЗМ 417 / 2005 г. по описа на 8  РУ – СДВР, пр. пр. № 15073 / 2005 г. по описа на СРП е приключило с изготвяне на обвинителен акт и внасянето му на 14.09.2006 г. в СРС.

На 15.09.2006 г. е образувано НОХД № 12956 / 2006 г. в СРС, като на 28.05.2007 г. съдът е установил, че е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 288 т. 1 от НПК и съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРП.

След като делото е постъпило в СРП на 30.05.2007 г. същото е приключило на 19.03.2009 г., когато отново е внесено с обвинителен акт в СРС. Там е образувано НОХД № 3035 / 2009 г. и след разрешение на председателя на НО в СРС делото да бъде насрочено в срока на чл. 252 ал. 2 от НПК, поради натовареност на съдебния състав.

На 02.12.2012 г. е проведено съдебно заседание и е постановена присъда, като подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите обвинения. Мотивите са изготвени на 20.07.2012 г. След като на 24.10.2012 г. е пуснат протест от СРП делото е постъпило в СГС и е образувано ВНОХД М 5100 / 2012 г. С решение от 18.12.2012 г. СГС е отменил присъдата, тъй като същата не е подписана от съдебни заседатели и е върнал делото на СРС.

Тогава в СРС се образува НОХД № 284 / 2013 г., което е приключело на 08.04.2016 г., като съдът е признал подсъдимите за виновни, а ищецът Я.Н. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, предл. 1 и т. 4, предл. 1, във вр. с чл. 194ал. 1, вр. с чл. 20 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Постъпили са жалбо от трмата подсъдими и делото отново е постъпило в СГС, където е образувано ВНОХД № 4054 / 2016 г. С решение № 1359 / 07.12.2016 г. СГС е изменил присъдата на СРс, като е намалил наложените наказания, за Я.Н. от 6 месеца на 3 месеца. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест и влиза в сила в деня на постановяването му – 07.12.2016 г.

В исковата молба се сочи, че делото е продължило 11 години, 8 месеца и 12 дни, считано от 25.03.2005 г. – когато е образувано ДП.

В следствие на дълго продължилото наказателно производство ищецът е получил силен стрес , появила се е повишена тревожност, загуба на способност да комуникира, отдръпване и нежелание за социални контакти, негативни промени в образа и самооценка. Бил е изолиран от приятели и роднини.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът СРС е подал писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но неоснователен, като излага подробно доводите си. Сочи се, че за забавянето на делото са допринесли и други фактори / процесуални действия на страните и участниците в процеса /. Производството е отлагано поради неколкократно неявяване на свидетел, като съдът е наложил и дисциплинарщи мерки, състоящи се в принудителното му довеждане. Друг фактор е и неколкократно неявяване на защитата на един от подсъдимите. Също така по делото са били назначени 5 / пет / броя експертизи, които изискват време. 

          В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Софийска Районна прокуратура е подал писмен отговор, в който счита предявената претенция за изцяло неоснователна. Твърди се, че ищецът не бил представил доказателства за претърпени от него неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с действията на прокуратурата, а и ангажираните доказателства не установявали действително търпени вреди като пряк резултат от воденото наказателно производство, като липсвала и непосредствената връзка с твърдяното необосновано забавяне на наказателното производство. При условията на алтернативност - се счита, че размерът на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди бил прекомерно завишен с оглед съдебната практика, конкретния казус и принципа на чл. 52 от ЗЗД. В съдебно заседание чрез представителя си моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен заверен препис от присъда от 08.04.2016 г. на СРС, изменена с решение № 1359 / 07.12.2016 г. на СГС, от което е видно, че СГС е намалил присъдата за подсъдимия Я.О.н., ЕГН ********** от 6 месеца на 3 месеца „лишаване от свобода“, като приема, че деянието на подсъдимите и извършено за времето между 20.00 ч. на 24.03.2005 г. и 03.00 ч. на 25.03.2005 г., като ги оправдава за това, да са осъществили кражбата в периода между 19.00 ч. и 20.00 ч. на 24.03.2005 г. и в периода между 03.00 ч. и 06.30 ч. на 25.03.2005 г.

Приложена е и преписката, образувана в Министерство на Правосъдието по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, приключила със становище за отхвърляне на искането за присъждане на обезщетение като неоснователно.

По делото беше разпитан свидетелят Константин Юлиянов Калинов, който лаконично представи приживяванията на ищеца, но не уточни точно кога са се случили тези негативни последици.  

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

          Правната квалификация на предявения иск е по чл. 2б от ЗОДОВ, който предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 параграф 1 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Съгласно цитираният текст от КЗПЧОС всяко лице, при решаването на правен спор относно негови граждански права и задължения, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

          В конкретния случай е била изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, което е задължителна предпоставка за предявяване на иска според нормата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ.      Спрямо ищеца е било образувано наказателно производство, той  е имал качеството на обвиняем, който да търси защита на нарушеното си право за разглеждане на делото му в разумен срок.

          Преценката относно времетраенето на едно разследване и съобразяването му с изискване за разумен срок е свързана с точното определяне на периода на продължителност на производството, каквото е първото изискване на чл. 2 б ал. 2 от ЗОДОВ. В чл. 6 параграф 1 от КЗПЧОС буквално е употребен изразът „наказателното обвинение срещу него“, като се има предвид съответното лице, което означава, че не следва да се обсъжда целият период на разследването от момента на образуване на делото до приключването му, а само времето, за което съответното лице е имало конкретното процесуално качество, даващо му правото да търси защита на нарушените си граждански права.

          Преценката относно това дали срокът за разглеждане на конкретно дело е разумен е различна и специфична за всеки отделен случай, като същата следва да се мотивира въз основа на някои общи обективни критерии : предмет на производството, правна и фактическа сложност на делото, поведение на страните или техните представители, поведение на отговорния за забавянето орган и други факти, имащи конкретно значение.

          Дали едно наказателно дело се отличава с фактическа и/ или правна сложност представлява въпрос, който зависи както от тежестта на съответното престъпление, така и от действията, които трябва да бъдат извършени, с цел точното спазване и правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Случаят е касаел престъпление „кражба“ по основния състав, разследването на което деяние принципно обуславя фактическа и правна сложност на казуса, предвид вида, характера и тежестта на престъплението, обществено- опасните му последици и вредоносен резултат. Поведението на ищеца е било изцяло в насока създаване на условия от негова страна за пълноценно разследване- оказване на пълно съдействие на органите и активно участие в процесуално- следствените действия, но неявяването на защитата на единия подсъдим е основание за отлагане на делото. А относно неявяването на свидетеля, СРС е взел дисциплиниращи мерки – принудителното му довеждане.

          Предвид изложеното, се налага изводът, който вече е бил направен в приключилата административна процедура по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, за това, че заявената претенция за присъждане на обезщетение за вреди от забавено правосъдие, е неоснователна, защото продължителността на производството не надхвърля разумния срок. Това е така, тъй като от съвкупната преценка на всички правнорелевантни обстоятелства от значение по случая - продължителност и сложност на делото, както и поведението на държавните органи, не се установява, че срокът от по - малко от три години и половина за разследване и разкриване на престъплението, е нарушил правата на ищеца. Независимо, че в настоящия процес са налице безспорни данни, получени от свидетелските показания, за това, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - стрес, притеснения, страдания, негативни емоции и др. От продължилото наказателно производсво, те ще подлежат на парично компенсиране само, ако са налице всички останали предпоставки, обуславящи нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 параграф 1 КЗПЧОС. Доколкото обаче тук не се установява основното условие за необоснована продължителност на срока за разглеждане на делото, предвид така очертаните релевантни времеви рамки, то искът се явява неоснователен и търсеното обезщетение не може да се присъди. Също така съдът споделя становището, който вече е бил направен в приключилата административна процедура по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, че съдебният орган до известна степен е предложил на заявителя адекватна компенсация, като е намалил наказанието му, въпреки че ищецът е многократно осъждан, видно от приложеното свидетелство за съдимост от 11.02.2019 г. на СРС. 

С оглед изхода на делото, а именно - отхвърляне на исковата претенция изцяло, предвид нормата на чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ, ищецът принципно следва да бъде осъден да заплати разноските по делото. Доколкото обаче не се установява ответната страна да е направила такива, то разноски в нейна полза не следва да се присъждат, а пък направените от ищеца за държавна такса и за адвокатско възнаграждение на пълномощника му си остават в негова тежест, без да се възлагат на противната страна.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

       

 

Р    Е    Ш    И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.О.Н., ЕГН ********** *** против Р.Р.Б., с адрес: гр. С., бул. „В.” № 2 и С.Р.С., с адрес : гр. С., бул. „Г.М.Д.С.“ № 23 иск за осъждане на ответниците да му заплатят общо сумата от 30 000.00 / тридесет хиляди / лева, от които Р.Р.Б. в размер на 15 000.00 / петнадесет хиляди / лева - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – увреждане на личността и доброто му име, увреждане на личния и професионалния му авторитет, причинени са му изключителен душевен и психически дискомфорт, породили в него чувство на възмущение, раздразнение, яд, огорчение, срам, унижение, неудобство и др., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2018 г. / датата на завеждане на исковата молба / до окончателното изплащане и от С.Р.С. в размер на 15 000.00 / петнадесет хиляди / лева - главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – увреждане на личността и доброто му име, увреждане на личния и професионалния му авторитет, причинени са му изключителен душевен и психически дискомфорт, породили в него чувство на възмущение, раздразнение, яд, огорчение, срам, унижение, неудобство и др., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.11.2018 г. / датата на завеждане на исковата молба / до окончателното изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :