№ 880
гр. Варна , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100500325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.437 ГПК.
С жалба от А. С. Й., чрез адвокат П.Г., е обжалвано постановление за разноски ,
издадено на 10.11.2020г. по изп.д.№ 20207130400112 по описа на ЧСИ Люба Тодорова,рег.
№ 713, с което е оставено без уважение искането, обективирано във възражение вх.№ 2453/
04.11.2020г., за намаляване на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя Кристиян
Димитров Г., от 400лв. на 200лв., на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Оспорва размера на адвокатското възнаграждение като необосновано завишен,
предвид извършеното плащане по изпълнителното дело в размер на 660лв., след получаване
на поканата за доброволно изпълнение- на 02.11.2020г., допълнително още 13.76лв. на
03.11.2020г. С възражението за прекомерност е представено доказателство за платени още
660лв., директно по сметка на взискателя. Последната сума погасява задължението по
изпълнителния лист, а останалите- начислените такси и частта от хонорара, която не
оспорва- 200лв., на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/ 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Счита, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерен, с
оглед извършеното плащане, процесуалните действия на пълномощника на взискателя,
липсата на фактическа и правна сложност на конкретното производство, и следва да бъде
редуциран от 400лв. на 200лв., на основание чл.78, ал. 5 ГПК. По изложените съображения
отправя искане за частична отмяна на издадения акт в обжалваната част, и за присъждане на
сторените съдебни разноски.
Взискателят- Кристиян Димитров Г., чрез адвокат Поля Ченева, изразява становище
за неоснователност на жалбата в срока за отговор. Посочва, че адвокатското възнаграждение
е в рамките на законоустановения минимум. Включва възнаграждението от 200лв., на
основание чл.10, ал.1 от Наредба №1/ 2004г., дължимо при подаване на молба за образуване
на изпълнителното дело, и възнаграждението от 200лв., на основание чл.10, ал. 2 от
Наредбата, дължимо за поискани и извършени действия с цел удовлетворяване на дълга -
налагане на два запора от ЧСИ, преди длъжника да внесе дължимата сума.
1
Жалбата е администрирана с копие изпълнителното дело и мотиви на съдебния
изпълнител по възраженията на жалбоподателя, на основание чл. 436, ал.3 ГПК.
Съдът, съобразно доказателствата към делото, констатира :
Изпълнителното производство е образувано по реда на чл.426, ал.1 ГПК, въз основа
на молба от Кристиян Димитров Г., подадена чрез пълномощник, и изпълнителен лист за
присъдената в негова полза сума от 660лв., представляваща съдебни разноски по адм.д.№
3348/ 2013г. Административен съд-Варна.
За събиране на паричното вземане ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД, и запор върху трудовото му възнаграждение
от „ ТЕТ-61“ЕООД. С протокол от 06.10.2020г. са приети дължими такси и разноски по ТТР
към ЗЧСИ, от които 400лв.- адвокатско възнаграждение, заплатено по договор за правна
защита и съдействие.
Длъжникът е уведомен с покана за доброволно изпълнение ,връчена на 02.11.2020г.,
за задължението към взискателя в размер на 660лв. по ИЛ, 400лв.-разноски по
изпълнителното дело, 442.31лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, и общ размер на публичните
вземания- 1505.70лв.,посочени от ТД-НАП, дължими към 20.10.2020г.
С молба вх.№ 2453/ 04.11.2020г. е представена операционна бележка за транзакция на
сумата 660лв. по разплащателна сметка на Кристиян Г., извършена на 04.11.2020г. Във
връзка с направеното плащане е оспорен като прекомерен размера на адвокатския хонорар.
С постановление от 10.11.2020г. ЧСИ е оставил без уважение възражението за
прекомерност, като е приел, че адвокатското възнаграждение е съобразено с чл.10,т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и дължимите суми
посочени в ПДИ не са погасени изцяло.
Жалбата е процесуално допустима-предявена от легитимирана страна срещу
подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал.2,т.7 ГПК, в законния срок.
Определеното от съдебния изпълнител адвокатското възнаграждение включва
предвидените минимални размери за образуване и водене на изпълнителното дело, с цел
удовлетворяване на кредитора, съобразно чл.10, т.1 и т.2, във връзка с чл.7, ал.2 от
Наредбата.
Спорът е за начислената сума от 200лв. на основание чл. 10.т.2, доколкото според
жалбоподателя задължението по изпълнителен титул е изпълнено в срока за доброволно
изпълнение, като са изплатени изцяло и дължимите в това производство такси и разноски.
Във връзка с възражението за прекомерност съдът отчита факта, че ПДИ е връчена
на 02.11.2020г., след което за длъжника тече 14-дневен срок за доброволно изпълнение с
внасяне на дължимите суми по ИЛ- 660лв., съдебни разноски в изпълнителното
производство, такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и непогасени публични вземания.
Становището за пълно погасяване на дълга към Кристиян Г., с превод на сумата
673.76лв. по сметка на ЧСИ и сумата 660лв.-главница, по сметка на взискателя, поддържано
с жалбата и молбата от 23.11.2020г., не кореспондира с доказателствата към делото.
Представената вноска бележка от 2.11.2020г. удостоверява извършен превод на
660лв., с основание- главница по изп.д.№ 20207130400112, с вз.Кр.Г., по сметка на съдебния
изпълнител. Доказва плащане на сумата по изпълнителен титул в срока за доброволно
изпълнение.
Извършеният на 04.11.2020г. превод на 660лв. от разплащателна сметка на трето
2
лице по сметка на кредитора, е отклонение от указанията в ПДИ сумите да се внасят по
банкова сметка на ЧСИ Люба Тодорова, с посочени данни за изпълнителното дело и
страните по него. Директното плащане в хода на висящ изпълнителен процес, дори и прието
от взискателя, не е съобразено с нормативния ред за погасяване на дълга.
Поради изложеното следва да се приеме, че сумата по изпълнителен титул е погасена
с превод по сметка на съдебния изпълнител на по-ранната дата -02.11.2020г., на посоченото
в банковия документ основание. По отношение на останалите дължими суми по ПДИ-
разноски / в поискан или в неоспорен от длъжника размер на адвокатско възнаграждение/, и
съответно начислени такси, доказателства не са представени.
Според чл.79 от ЗЧСИ разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с
изключение на случаите когато делото се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, каквито
обстоятелства по конкретно дело не се твърдят и установяват.
Съдебната практика приема, че длъжникът отговаря за разноските, направени от
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната
фактическа и правна сложност на делото. В разглеждания случай, претендираното
възнаграждение при условията на чл.10,т.2 от Наредбата е оправдано, поради поискани
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ- насочване на
изпълнението, чрез налагане на запор, направено с подаване на молбата за образуване на
изпълнителното производство, и поради установеното непълно погасяване на всички
задължения. При тези обстоятелства правото на възнаграждение по чл.10, т. 2 от Наредбата,
е обосновано и в посочения минимален размер не е прекомерно.
С изложените мотиви, на основание чл.437 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 2738/ 27.11.2020г. на А. С. Й., ЕГН-
**********, чрез адвокат П.Г., АК- Варна, срещу постановление от 10.11.2020г. по изп.д.№
20207130400112 по описа на ЧСИ Люба Тодорова , рег.№ 713 в КЧСИ, район на действие-
ВОС, с което е отказано намаляване определени в полза на взискателя К. Д. Г., ЕГН-
**********, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4