№ 9604
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110140560 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
26.08.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
oсемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Петя Николова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №40560 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
В законен срок в съда е постъпила искова молба от „фирма“ ЕАД, ЕИК:*******, със
1
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ‚адрес, представлявано от Ал. Ал.-
Изпълнителен директор, срещу Б. К. ХР., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.2
от ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по
отношение на ответницата, на следните суми: сума от 2 520,71 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия, /ТЕ/, за топлоснабден имот с абонатен №124045, находящ се в
гр.София, ж.к. „Младост- 2“, бл.215, ет.12, ап.84, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.,
сума от 303,96 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от 15.09.2018г. до
04.02.2021г., сума от 33,62 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. и сума от 5,51 лв., представляваща
обезщетение за забава, за периода от 03.03.2018г. до 04.02.2021г., като за процесните суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8457/2021г. по описа
на СРС, 165 състав. Претендират се разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба от ответницата, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Релевира се възражение за настъпила
погасителна давност на вземанията на ищеца. Ответницата счита за недоказани твърденията
на ищеца, че е собственик или ползвател на процесния имот. Твърди се липса на
облигационно правоотношение между страните. Посочва се, че, съгласно нормите на
ЗЗпотр., дори да е доставена ТЕ до топлоснабдения имот, ищецът е длъжен да докаже, че
ответницата я е поръчала, вкл. нейния обем и годността на измервателните уреди. Навежда
се възражение за нищожност на клаузата за рекламация от ОУ, тъй като същата
представлявала неравноправна клауза. Счита претенциите относно дялово разпределение за
недължими като недоказани по основание и размер. Оспорва се дължимостта на
обезщетение за забава върху процесните суми, тъй като фактури не са били публикувани на
официалната страница в интернет на ищеца, нито ответницата е била уведомена за тях по
друг начин. Претендират се сторените разноски.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение „фирма“ ЕООД.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на молба от ответника до ДСК за вписване
на законна ипотека върху процесния имот, както и Протокол от ОС на ЕС на бл.215 в ж.к.
„Младост“ за избор на ФДР и договор от 01.10.2002г. с третото лице- помагач.
Представен е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 05.12.1990г., с който Б.Х. е придобила правото на собственост върху
процесния апартамент.
Третото лице- помагач представя индивидулани справки за отопление и топла вода,
издадени на името на ответника и 3 бр. главни отчети.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- техническа експертиза,
съгласно които в процесния имот радиаторите са демонтирани, като ТЕ е отдадена от
щранг- лира в банята, без монтиран уред за дялово разпределение, като е определена по
изчислителен път, по реда на чл.6.9 от Методиката към Наредба №16- 334, при кубатура от
85 кв.м.,Посочено е, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация за 2017/2018г. е 33.4%, за
2018/2019г. е 34,2%, а за 2019/2020г.- 21,7 %. В заключението е посочено, че през сезон
2017/2018г., поради неосигурен достъп ТЕ е изчислена по нормативен ред. За отоплителни
сезони 2018/2019г. и 2019/2020г. е осигуряван достъп до имота и въпреки това ФДР, с оглед
на собствените си вътрешни практики и липсата на уреди за отчет, е извършила отново
изчисления на изразходваната ТЕ по нормативен ред. Задълженията за БГВ са опредени на
база за 1 абонат, поради липсата на водомер.
2
Вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза посочва, че не са отчетени
плащания по партидата за процесния период. Въз основа на проверка в счетоводството на
ищеца са посочени размерите на задълженията по партидата. Посочен е размерът на
погасените по давност задължения.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
На основание чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди. В процесния случай от представените по делото писмени
доказателства следва да се направи извод за установено качеството „потребител на ТЕ“ на
ответника по делото. Не са ангажирани доказателства за отдаването на имота на
облигационно основание на трети за делото лица, поради което изводи в тази насока не
следва да бъдат правени, с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес.
Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до имота с определени качествени
параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота. Срещу осигуреното отопление
на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на цената за доставената ТЕ.
Определянето на размера на месечните задължение на потребителя се извършва по реда на
ЗЕ и приложимата подзаконова нормативна уредба. От своя страна ТЕ, отдадена от
сградната инсталация на жилищната сграда се отчита по изчислителен път, чрез предвидени
в съответната методика математически формули. Изразходваното количество гореща вода,
/БГВ/, от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а когато
такива липсват или са повредени, или не е осигурен достъп за отчитане- при норма за разход
на гореща вода 140 л. на обитател за едно денонощие на потребление. От ангажираните по
делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлоснабдена. По делото е допуснато и прието заключение по съдебно- техническа
експертиза, видно от което за отоплителни сезони 2018/2019г. и 2019/2020г. изчисленията на
изразходваната ТЕ са извършени по нормативен ред. Отчетената от средствата за търговско
измерване ТЕ- топломер и водомер, се разпределя между отделните имоти на база
предоставени от фирмата за дялово разпределени прогнозни данни въз основа на средния
месечен разход между две отчитания. При липса на индивидуален топломер в имота се
прилага екстраполация по максимален специфичен разход на сградата, който се определя
съобразно инсталираната мощност на отоплителните тела на всички имоти и/или обемите на
имотите в сградата- етажна собственост, като при липса на данни се приемат данните на
подобен имот, например на друг етаж. За всеки имот с топломер в сградата се определя
отношението между отчетената му и инсталираната мощност в имота и/или обема на имота
и най- голямото отношение за имот с топломер се приема за максимален специфичен разход
за сградата (МСРС). Екстраполираният отчет за имот без топломер се получава, като
инсталираната мощност на имота и/или обемът му се умножи с МСРС. При неосигуряване
на достъп за отчет на определените от лицето по чл.139б от ЗЕ дати се прилага
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата по реда на т.7.3.1, като
потребителите, неосигурили достъп, могат да поискат допълнителен отчет и преработване
на изравнителната сметка по реда на чл.70, ал.5. Начисляването на сметки за ТЕ по
екстраполиран отчет следва да се извършва при стриктно спазване на нормативната уредба,
тъй като подобен ред за формиране на сметки за доставени комунални услуги представлява
наказателен механизъм за липсата на монтирани топломери на отоплителните тела в
топлоснабден имот. Съгласно чл.6.9 от Методиката, при щранг- лира, за която няма
техническа възможност за монтаж на уред за дялово разпределение отдадената ТЕ от него се
определя по изчислителен път по посочена формула. Не са налице доказателства за
монтиран отоплителен уред в мокрото помещение в имота, без възможност за монтаж на
3
индивидуален уред за отчет. На следващо място, незаконосъобразно се явява при липса на
уред за отчет, да се начисляват задължения по реда на екстраполиран отчет, поради
неосигурен достъп до имота. Видно, че през последните два отоплителни сезони е осигурен
достъп на ФДР, като служителите й не са извършили никакви проверки в имота, поради
липсата на уреди за отчет. С оглед на горното задълженията за ТЕ за отоплителното тяло в
размер общо на 329 лв. следва да бъдат приети за недоказани по размер и по основание. В
тежест на ответницата следва да се възложи единствено задълженията за ТЕ за сградна
инсталация и за БГВ.
С оглед на горното следва да се разгледа направеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност, като претенцията на ищеца следва да се счита за погасена по
давност, считано до 12.02.2018г. Съгласно Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по т.д.
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика вземанията на
топлинните дружества- доставчици на ТЕ, произтичащи от неизпълнено задължение по
договор за предоставяне на ТЕ, поради еднородния и падежиран характер на задължението,
са периодични плащания и се погасяват с изтичането на кратката 3- годишна погасителна
давност. Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се
стимулира своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно
вземане не е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че
е отпаднал правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби
на чл.110 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
С оглед на горното задълженията за потребена ТЕ са частично недължими като погасени по
давност до сумата от 2 169,87 лв. за главница и сумата от 156,62 за мораторна лихва.
По отношение на иска за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се
посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и
неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към фирмата за дялово
разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован изводът за настъпила
суброгация в правата на третото лице- помагач по делото и съответно възникването на право
на регрес спрямо ответната страна. Вземането за лихва е акцесорно и едностранно обвързано
спрямо главното вземане. При установяване недължимост на главния дълг, следва да
отпадне и съответния размер на вземането за лихва
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
присъждане на разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозити за
експертизи от общо 500 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
произодства. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на
страната, в чиято полза е решено делото, да иска заплащане на направените от нея разноски,
респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва
да се присъди съответен размер на разноски в полза на ищеца в размер общо за двете
производства на 616,02 лв., от които за двете производства е заплатена държавна такса от
общо 231,81 лв., както и за исковото производство е определено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС
№4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б. К. ХР.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца „фирма“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „адрес, представлявано от Ал. Ал.- Изпълнителен директор,
съществува вземане за следните суми: сума от 1 958,36 /хиляда деветстотин петдесет и осем
лева и тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща главница за незаплатена топлинна
4
енергия за битови нужди, за периода: 01.05.2017г.- 30.04.2020г., за топлоснабден имот-
Апартамент №84, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост- 2“, бл.215, ет.12, абонатен
№124045 и сума от 156,62 /сто петдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2018г.- 04.02.2021г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8457/2021г. по описа
на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за горницата над присъдените
суми до пълно предявените суми от 2 520,71 /две хиляди петстотин и двадесет лева и
седемдесет и една стотинки/ лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия и сума
от 303,96 /триста и три лева и деветдесет и шест стотинки/ лв., представляваща обезщетение
за забава, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „фирма“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „адрес, представлявано от Ал. Ал.- Изпълнителен директор,
срещу Б. К. ХР., ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на
следните суми: сума от 33,62 /тридесет и три лева и шестдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за
топлоснабден имот- Апартамент №37, находящ се в гр.София, ж.к. „Младост- 2“, бл.215,
ет.12, ап.84, абонатен №124045, за периода: 01.01.2018г.- 30.04.2020г. и сума от 5,51 /пет
лева и петдесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода от
03.03.2018г. до 04.02.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №8457/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Б. К. ХР., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
„фирма“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „адрес,
представлявано от Ал. Ал.- Изпълнителен директор, сума в размер общо на 616,02
/шестстотин и шестнадесет лева и две стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни
разноски в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „фирма“ ЕООД, като трето лице- помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи от решението на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5