№ 390
гр. Разград, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20243330102269 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал.1,т .3 от ГПК във вр. с чл.240, чл. 79,
чл.86 и чл.99 от ЗЗД, вр. със ЗПК и ЗПФУР.
Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********
срещу П. В. В. ЕГН: **********, с която е предявен осъдителен иск за сумите:
1000,00 лeвa главница, ведно със законната лихва, считано от 08.10.2024г. до
окончателното й изплащане, 1377,34 лева неустойка, 317,80 лева законна
лихва за забава за периода 22.03.2021 г. - 02.10.2024 г., както и разноски по
делото. Вземането произтича от сключен на 22.09.2019 г. по реда на ЗПФУР
Договор за потребителски кредит Кредирект № 358344, между „Сити Кеш“
ООД и П. В. В., по силата на който длъжникът е получил сумата от 1000 лева,
срещу което се съгласил да върне 18 броя месечни погасителни вноски по 190
лева в срок до 22.03.2021 г., при уговорени ГЛП 40,05% и ГПР 48,04%.
Съгласно чл.6, ал.1 от Договора кредитополучателят е поел задължението в
тридневен срок от подписване му да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или
гаранция, като при неизпълнение на това условие дължи на заемодателя
неустойка в размер на 2018,36 лв., която се плаща разсрочено с месечни
погасителни вноски, включени към погасителния план в договора.
С договор за прехвърляне на вземане от 13.01.2022г., процесното вземане е
прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД. Сочи, че старият кредитор
/цедент/ е упълномощил новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да
извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за
извършената цесия, което уведомяване твърди за валидно. В условията на
евентуалност - ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника не е
извършено надлежно, то моли да се счита за надлежно връчено уведомлението
с връчването на исковата молба.
Ищецът твърди неизпълнение на договора за кредит от страна на длъжника, с
оглед на което е проведено заповедно производство – ЧГД №2045/2024г.
Заповедният съд, с влязло в сила отхвърлително разпореждане, е отказал
1
издаване на заповед за изпълнение. На кредитора е указана възможността да
предяви иск за вземането си по реда на чл. 415, ал. 1, т.3 ГПК, което сочи като
обосноваващо правния му интерес. Прилага: Договор за потребителски кредит
Кредирект № 358344/22.09.2019г., ведно с Общи условия за предоставяне на
кредити, Предложение за сключване на договор за паричен заем, ведно с
приложение към същото; Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 13.01.2022 г, ведно с Приложение № 1 към същия; Пълномощно на
юрк. б. т.; Разписка за усвоена сума; Документ за внесена държавна такса.
Ответника е получил книжата си по месторабота на 05.03.2025г. В срока по чл.
131 ГПК не изразява становище.
След анализ на представените по делото доказазателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства:
На 22.09.2019 г. по реда на ЗПФУР между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ********* и
П. В. В. ЕГН: **********, е сключен Договор за потребителски кредит
Кредирект № 358344, със срок на погасяване 18 месеца и размер на
главницата 1000 лв. при годишен процент на разходите (ГПР): 48,04 %;
годишен лихвен процент: 40,05 %. Поради непогасяване на задължението в
срок, кредиторът е депозирал заявление на 07.11.2024г. с което е поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д. №2045/2024г. РС -
Разград е отказал издаване на заповед за изпълнение /ЗИ/ на парично
задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК, за посочените суми,
поради вероятно наличие на неравноправни клаузи. Съдът е указал на
кредитора възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за
вземането си, по реда на чл. 422 ГПК. В срок ищецът „АПС Бета България“
ЕООД депозира искова молба.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният осъдителен иск е за заплащане на главница, възнаградителна
лихва и неустойка по договор за кредит, както и лихва за забава. Същият е
допустим, тъй като за тези вземания има разпореждане, с което заповедният
съд е отказал издаване на ЗИ за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК е
предявен настоящия осъдителен иск за вземането.
Доколкото исковата претенция произтича от договор, имащ характеристиката
на потребителски, то съдът следва да анализира и установи наличие на
валидно облигационно отношение между страните.
В настоящия случай това правоотношение е договорът за паричен заем. За
същия се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона
за защита на потребителите. Основание за прилагане на последния е
обстоятелството, че длъжникът е физическо лице, което ползва услуга, която
не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.
Законът за защита на потребителите в редица свои разпоредби транспонира
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори /това е изрично посочено в разпоредбата
на §13А, т.9 от ЗЗП/, като материалноправните разпоредби на тази директива
са директно записани в Закона за защита на потребителите. Така разпоредбите
на чл.143 и чл.146 от ЗЗП директно възпроизвеждат чл.3, пар.1 от Директивата
относно определението за неравноправна клауза. Нормите относно защитата
на потребителите са императивни. Съгласно разясненията в константната
практика на ВКС, формирана с решение № 237 от 20.01.2017 г. по т.д. 2927/15
г. на ВКС, 1 ТО и решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І ТО
първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото на
2
фактически и/или правни обстоятелства, водещи до извод, че е налице
неравноправна клауза в потребителски договор. Правилата относно
защитата на потребителите са императивни правни норми в обществен
интерес, за които съдът е длъжен служебно да следи. В Определение №
387/11.04.2025г. е уведомил страните за това си задължение.
Процесният договор за паричен кредит Кредирект № 358344/22.09.2019г. е с
характеристики както следва: сума на кредита - 1000 лв.; срок на кредита - 18
месеца; размер на вноската - първите 4 вноски са по 33,38 лв., останалите - по
90.58 лв.; годишен процент на разходите (ГПР) - 48,04 %; годишен лихвен
процент (ГЛП) - 40,05 %; общо задължение по кредита - 1401,64 лв.; ден на
погасяване: вторник. Съгласно чл.6, ал.1 от Договора кредитополучателят е
поел задължението в тридневен срок от подписване му да представи на
заемодателя обезпечение на задълженията си по него, като при неизпълнение
на това условие дължи на заемодателя неустойка в размер на 2018,36 лв.,
която се плаща разсрочено с месечни погасителни вноски, включени към
погасителния план в договора, като общата дължима сума е в размер на 3420
лв.
Ищецът твърди, а и от съдържанието на представеният екземпляр от Договор
за потребителски кредит Кредирект и представените Общи условия е видно,
че същият цели предоставяне на финансова услуга от разстояние и
респективно за него е приложим и ЗПФУР /Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние/. Чл. 6 от ЗПФУР дава легална дефиниция на
„договор от разстояние“ - всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според § 1, т. 2 от
ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което
може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Съгласно чл. 18 при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за
доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293 от ТЗ. С оглед
предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК /Закон за
потребителския кредит/, чл.6 от който урежда формалния му характер.
Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл.3,
ал. 1 ЗЕДЕУУ /Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги/ и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС)
№ 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, "електронен документ"
представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма (в
конкретния случай – текстови запис). Електронният документ съдържа
изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен
кредиторът, но следва да се установи кое е лицето – потребител. В настоящия
случай липсва подпис на потребителя, както и каквато и да било друга
уникална сигнатура, която би могла да свърже договора с ответника. В случай,
че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис или
квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на
3
изявлението би получил категоричен отговор. В случай на налично
подписване с универсален ел. подпис или неговия подвид – квалифициран ел.
подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и
неговия автор, доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис оставят
уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението
(в тази насока – Определение №169/06.04.2017г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на
ВКС, І т. о.).
За да възникне валидно, обвързващо страните по същото, облигационно
правоотношение е необходимо да са налице съвпадащи насрещни
волеизявления. В конкретния случай ищецът, въпреки разпределената от съда
доказателствена тежест, не е предоставил никакви доказателства за приемане,
респ. подписване на договора от страна на ответника по електронен път. С
оглед императивното задължение на съда да следи за неравноправност и
нееквивалентност по потребителски договори, съдът е задължил „АПС Бета
България“ ЕООД да представи извлечения от счетоводни сметки, отразяващи
извършените погашения, ведно с начина на счетоводното им отнасяне.
Отделно, съдът е указал на ищеца необходимостта да докаже наличие на
валидно облигационно правоотношение. Договор, съдържащ съществените
уговорки на Договор за потребителски кредит Кредирект при спазване на
ЗПК и ЗЗП /Закон за защита на потребителите/, би породил целените правни
последици, бидейки договорът за заем реален по своята правна същност, ако е
налице изпълнение на насрещните задължения на страните.
В условията на пълно и главно доказване, „АПС Бета България“ ЕООД не
доказа по несъмнен начин наличието на насрещно волеизявление на
ответника, с което същия да е изразил своето желание и респ. последващо
съгласие за сключване на процесния договор и приемане на клаузите му –
нито чрез доказателство за електронно потвърждаване, нито чрез представяне
на разписка за предоставяне на заемната сума. В изпълнение указанията на
съда, ищецът е представил справка за извършените плащания и „лог-файл“,
съдържащ записи на извършени от кредитополучателя действия. Съдът не
кредитира съдържанието на представената справка /“лог-файл“/, доколкото
същата представлява частен документ, който представя процеса на сключване
на договора и обективира действия на трето за настоящото производство лице
– "Сити Кеш" ООД, като удостоверяват единствено авторството на същите –
сочат изгодни за издателя си факти. По делото няма приложено платежно
нареждане, разписка, или друг документ, удостоверяващ предоставянето на
заемната сума на ответника от кредитора "Сити Кеш" ООД, респективно
усвояването й от кредитополучателя. В тази връзка, следва да се обърне
внимание, че представената Разписка за извършено плащане №
2000000190797489 от 22.09.2019г., 11:49 ч. удостоверява единствено, че е
нареден паричен превод от „Сити кеш“ към „EasyPay“, предназначен за П. В. и
с основание заем по договор 358344, но не и обстоятелството, че
кредитополучателя е получил заемната сума, което би потвърдило
сключването на процесния договор. Ищецът не е направил искане и не е
назначавана съдебно-техническа експертиза, която да установи всички
действия, касаещи както сключването на договора, така и идентичността на
страните по същия, носейки тежестта на доказване на тези именно
обстоятелства. Изложеното означава, че не е установено и съдът не може да
приеме, че между "Сити Кеш" ООД и П. В. В. е възникнало облигационно
правоотношение по Договор за потребителски кредит Кредирект № 358344 от
22.09.2019 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние. Поради
4
изложеното, съдът приема, че претендираната по делото сума в размер от
1000,00 лева не е постъпвала в патримониума на ответника по силата на
процесния договор.
Предвид изложеното, съдът намира, че от приобщените по делото
доказателствени материали не се установява между ответника П. В. и "Сити
Кеш" ООД да е възникнало по надлежен ред заемно правоотношение. Не се
установяват и твърденията в исковата молба, че от отправяне на
предложението до сключване на договора страните са използвали средства за
комуникация от разстояние. Следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал
каквито и да било доказателства и доказателствени искания, с които да
идентифицира лицето – заемател и да го обвърже с процесния договор за
кредит. След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или
квалифициран ел. подпис е необходимо ищецът да установи връзката между
съответния генериран електронен документ и ответника. В настоящото дело,
ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно заемно правоотношение между страните, това не е
сторено, поради което и само на това основание исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Недоказаните факти са неосъществени за съда, с
оглед преценката на събраните по делото писмени доказателства в цялост,
съдът приема, че между страните не е възникнало и понастоящем не
съществува валидно облигационно правоотношение, пораждащо исковата
претенция.
С оглед твърденията на ищеца, че вземането, ведно с всички негови
принадлежности, е придобил по силата на договор за цесия с кредитора, е
представен и договор за цесия, ведно с Приложение №1, съдържащо
информация за всеки от цедираните кредити към момента на прехвърлянето
им, съдържащ и процесния договор, което доказва наличието на правен
интерес и процесуалната легитимация на ищеца като правоприемник на
кредитора. Ирелевантно е дали договорът за цесия е съобщен на ответника,
доколкото въпросният юридически факт би имал правно значение при
извършени плащания към първоначалния кредитор, с оглед валидността на
същите.
В съответствие с изводите на съда за липса на облигационен договор между
ищеца и ответника, не следва да се обсъжда и анализира наличие/липса на
неравноправни клаузи на процесния договор, нееквивалентност на
престациите и заблуждаваща търговска практика. Всички горепосочени
обстоятелства и възражения биха били релевантни при наличие на валидно
облигационно отношение по правопораждащия ги юридически факт, каквото
в процесния случай не е установено да е възникнало.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи наличието на
недействителност на договора за кредит, на основание чл. 22 ЗПК.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 ЗПК. Сключеният
договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
От прочита на представения по делото договор за кредит (дори и да се приеме,
5
че такъв договор е сключен) се установява, че същият не отговаря на
изискванията на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съобразно която
договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В
случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности
на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му – кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият от 48, 26 %, а посочената
годишна фиксирана лихва от 40, 08 % не е ясно как точно се съдържа и как е
изчислена по отношение на общия ГПР. Липсва и информацията по чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като няма фиксиран размер на възнаградителната лихва в
лева, като не е ясно при какви условия се прилага договореният лихвен
процент – дали е на база целия размер на предоставената сума, или на база
остатъчната главница по кредита. Отделно, уговорената неустойка излиза
извън обезщетителната си фунция, с оглед уговореният размер от 2018,36 лв.,
надвишава повече от два пъти заемната сума. Отделно, бидейки включена в
погасителния план, тя безспорно е определена още при сключване на
договора. При тези данни на връщане би подлежала единствено чистата
стойност на кредита, съобразно чл.23 ЗПК, като потребителят не следва да
дължи лихва или други разходи по кредита. По делото обаче не се установи
реално предаване на претендираната сума за главница.
Всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите
искания или възражения (арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК), като доказването следва
да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. В конкретния случай, доколкото ищецът не проведе
пълно и главно доказване и не установи елементите от фактическия състав на
претенциите си, то исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на
ответника се поражда право на разноски, като на възмездяване подлежат само
заплатените от страната такива. В случая ответникът не е направил разноски в
процеса, доколкото се представлява от особен представител.
Направените от ищеца разноски остават за негова сметка, без да се възлагат в
тежест на ответната страна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявенияте от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК:
********* със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.
“България” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк.
б. т., СРЕЩУ П. В. В. ЕГН: **********, адрес: с. Д. ********, общ. Разград,
обл. Разград, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 415, ал.1,т .3 от ГПК във вр. с чл.240, чл. 79, чл.86 и чл.99 от
ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1000,00
лева главница, 1377,34 лева неустойка, 317,80 лева законна лихва за забава за
периода 22.03.2021 г. - 02.10.2024 г., всички суми произтичащи от Договор за
потребителски кредит Кредирект № 358344/22.09.2019г., сключен между
6
"Сити кеш" ООД и П. В. В., вземанията по който са прехвърлени в полза на
"АПС Бета България" ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда – 07.11.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
7