№ 460
гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202150 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес
на управление: гр. * чрез адв. * от САК, против Наказателно постановление №
27/05.02.2021г., издадено от Кмета на Община Созопол, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 61р, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е наложена
имуществена санкция в размер на 100 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност, поради множество допуснати процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
За Административно - наказващият орган, представител не се явява, като е изпратено
писмено становище.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 9 от адм.дело № 884/2021 г. на Адм.съд-Бургас
НП е връчено на 11.03.2021 г., а жалбата е подадена на 18.03.2021 г.-л. 16). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 05.02.2021г. на дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че е пропуснал в срок до 31 януари 2021г. да подаде
декларация по чл.61р, ал.5 от ЗМДТ за извършена туристическа дейност. Декларация по
чл.61р, ал.5 била подадена от задълженото лице с вх.№868/ 05.02.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
1
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът намира, че са допуснати множество процесуални нарушения, които са
основание за отмяна на наказателното постановление.
Най- същественото от тях е, че в НП е посочено, че се налага имуществена санкция в
размер на 100 лв., но никъде не посочено правното основание за налагане на тази санкция.
Това от една страна накърнява правото на защита на наказаното лице, а от друга поставя
съда в невъзможност да направи преценка за законосъобразността на наложеното наказание-
дали изобщо за неизпълнение на това задължение е предвидена санкция, дали наказанието е
в предвидените от закона предели, дали отговаря на тежестта на нарушението т.н.
На следващо място, съдът намира основателен доводът на жалбоподателя за неяснота
относно датата на издаване на постановлението. В най-горната част на същото е посочена
датата 05.02.2021 г., а веднага след това е посочена датата 04.03.2021 г. В случая не може да
се приеме, че се касае за техническа грешка, тъй като и двете дати са в периода на
образуваното административнонаказателно производство, тъй като АУАН е съставен също
на 05.02.2021 г. Както правилно е посочено, от една страна това може да окаже влияние за
преценката за приложимост на законови срокове. От друга страна, ако НП е издадено
непосредствено след съставянето на АУАН, то е било накърнено правото на жалбоподателя
да подаде възражения в предвидения в чл. 44 от ЗАНН срок.
Накрая, съдът намира, че е налице и непълнота в описанието на фактическите
обстоятелства около извършеното нарушение. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН в
наказателното постановление следва да се съдържа описание на нарушението, датата и
мястото на извършването му и описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и
законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Иначе казано, изискване към този
правораздавателен акт е, нарушението да бъде очертано както от фактическа, така и от
правна страна. Очертаването от фактическа страна означава да се опишат именно конкретни
факти- какво точно е извършено като действие или бездействие, от кого и по какъв начин и
кога. Разпоредбата на чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ вменява задължение за лицата, предлагащи
нощувки, да подават декларация по образец до 31 януари на всяка година за облагане с
туристически данък за предходната календарна година. В АУАН и НП никъде не е посочено
за коя година се отнася подадената процесна декларация. Това е съществен елемент в
конкретния случай, тъй като ако се касае за 2019 г. напр. биха били изтекли сроковете по чл.
34 от ЗАНН за образуване на производството.
Изложеното е напълно достатъчно за отмяна на атакуваното постановление, поради
накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на жалбоподателя
относно непосочването на длъжностите на актосъставителя и издателя на постановлението.
В последното е посочено, че се издава от Община Созопол, респ. след като издателят е
посочен като „кмет“ не остава съмнение, че това е кметът на общината. Също така,
длъжността на актосъставителя бе изяснена при нейния разпит в съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
2
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
и платежни документи (л. 19- л. 22), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. По делото не е направено възражение за прекомерност,
а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от 2019 г., ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, т.е. уговореното възнаграждение следва да се
присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските,
направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице,
представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Община Созопол да
заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-
горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 27/05.02.2021г., издадено от Кмета на
Община Созопол, с което на „*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр. * за
нарушение по чл. 61р, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) е наложена
имуществена санкция в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА Община Созопол да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: гр. * съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3