№ 1091
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110210740 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.
Г. Г. срещу НП № 21-4332-013866 от 08.07.2021 г., издадено от Г.В.Б., началник група към
ОПП – СДВР, с което за нарушение, квалифицирано по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
въззивничката (жалбоподателката) на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. От страна на жалбоподателката, както еднозначно се извлича,
при всяко положение най-малкото се иска намаляване на наказанията, като се излагат
конкретни фактически съображения, най-общо казано в смисъл, че състоянието й е било
адекватно, а отчетеният резултат е бил свързан с употребявани лекарства, забавящи
метаболизма. Въззиваемата страна не взема отношение.
Въз основа на писмените и гласните доказателствени материали по делото еднозначно и
несъмнено (в това число безспорно) се установява както фактическата обстановка по НП,
така и тази, изложена от въззивничката при разпита й в съдебно заседание (съдът препраща
към съответните изложения, като забрана за използване на такъв похват приложимата
нормативна уредба не съдържа), а също още съответното оправомощаване на
актосъставителя и наказващия орган от страна на министъра на вътрешните работи и това,
че срещу жалбоподателката (родена през 1960 г.) към процесната дата 26.06.2021 г. имало
само едно влязло в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, с дата
на влизане в сила през 2003 г., с наложено наказание глоба в размер 20 лева. Включително и
независимо от заинтересоваността на г-жа Н. от изхода на делото, обясненията й са логични
и намират опора и у други изходящи от обективен източник доказателствени материали по
1
делото. От друга страна, самата въззивничка не оспорва по никакъв начин
доказателствените материали касателно управлението от нейна страна на съответния
автомобил и касателно извършените изследвания със съответните резултати.
Правилни при това положение се явяват изводите на наказващия орган по прилагането на
закона, към които съдът препраща (забрана за използване на такъв похват в приложимата
нормативна уредба не е установена). Деянието не е извършено умишлено, но е извършено
все пак виновно – по непредпазливост (при която форма на вина деянието е наказуемо като
административно нарушение), а именно деецът (жалбоподателката) не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но е бил длъжен (по силата
на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) и е могъл да ги предвиди – чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11
вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН (като се запознае с това какви са свойствата на употребеното от
нея лекарство по отношение на метаболизма и конкретно на елиминирането на алкохола).
Независимо от отличната дисциплина на водача Н. и установеното относно формата на
вината й, както и независимо от действително сериозните смекчаващи обстоятелства, не е
налице маловажен случай по смисъла чл. 28 от ЗАНН (независимо дали съобразно
предходната редакция на чл. 28 от ЗАНН или съобразно актуалната редакция на
разпоредбата), доколкото от сериозно значение в крайна сметка е конкретната установена
алкохолна концентрация, която никак не е малка, като всяко едно употребяващо
медикаменти лице, способно да носи административно-наказателна отговорност, е длъжно
(именно по силата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП) да се съобразява – при употреба на алкохол и
последващо във времето управление на МПС – и с фактори като това как влияе конкретният
медикамент на метаболизма и всяко подценяване на това изискване, включително и в
светлината на приложението на чл. 28 от ЗАНН, би се явило много опасно, имайки предвид
това, че в съвремието приемът на различни медикаменти, особено за заболяването, сочено
от въззивничката, което общоизвестно е широко разпространено, се явява за съжаление
много широко разпространено явление (поради което наложените конкретни наказания,
освен че са съобразени със съответната приложима санкционна разпоредба се явяват
съобразени и с принципа на пропорционалността). Демонстрираното от М.Г. адекватно
поведение при медицинското й изследване (в това число запазване на равновесие) не
означава, че установената при нея алкохолна концентрация (сама по себе си) не се свързва
от страна на медицинската наука с наличие на опасност при шофиране. Законодателят е
установил съответният състав на административно нарушение от обективна страна в
зависимост именно от алкохолната концентрация в кръвта на водача. На още по-силно
основание не е налице и хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
При това положение и при извършената служебно цялостна проверка (чл. 314 от НПК вр.
чл. 84 от ЗАНН), следва изводът, че не са налице никакви основания за изменение или
отмяна на НП, респективно същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 вр.
ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-013866 от 08.07.2021 г., издадено от Г.В.Б., началник група
към ОПП – СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3