№ 792
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000501135 по описа за 2025 година
С решение № 1054 от 21.02.2025 г., по гр.д. № 13460/22 г., СГС, І-26 с-в,
осъжда ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД да заплати на Д. А. Б.
сумата от 5000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 1.08.2022, ведно със законната
лихва от 10.12.2022 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
сумата над 5000 лв. до пълния предявен размер (сумата от 30 000 лв.).
Срещу решението, в частта, в която искът за неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата над 5000 лв. е предявена въззивна жалба от Д. Б.. Сочи,
че съдът не е съобразил в достатъчна степен болките и страданията, като не е
спазил принципа на справедливост и не е отчел съдебната практика по сходни
казуси. Изтъква, че долният крайник е бил със затруднени движения за повече
от 4 месеца, че първоначално пострадалият имал нужда и от чужда помощ,
като подчертава, че ищецът бил състезател по плуване и триатлон и
инцидентът му се отразил изключително негативно в психически план. Моли
да се отмени решението в отхвърлителната част и да се присъди пълният
размер на исковата сума. Претендира законна лихва от 10.08.2020 г. и
разноски.
1
Ответникът по въззивната жалба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД оспорва същата. Излага доводи, че твърденията на жалбоподателя
противоречат на събраните доказателства, както и че за неимуществените
вреди няма годни доказателства, а само анамнестични данни. Сочи, че не е
било провеждано специфично лечение. Моли да се потвърди решението и
претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът Д. А. Б., действащ със съгласието на своя баща А. Д. Б., твърди,
че на 01.08.2022 г., като велосипедист, претърпял ПТП, настъпило поради
виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответника. Сочи, че в резултат на ПТП получил травма
на десния долен крайник, което му причинило болки и страдания. Претендира
като обезщетение сумата от 30 000 лв., ведно със законна лихва от 10.08.2022
г. (датата, на която е отправена претенцията към ответника), както и разноски.
Ответникът ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс груп" ЕАД оспорва иска
по основание и по размер, като счита, че ищецът не е претърпял посочените
увреждания и не е провеждал лечение. Прави възражение за съпричиняване.
Оспорва претенцията за лихва.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че на 01.08.2022 г. е настъпил
инцидент, причинен от противоправното и виновно поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника.
Установява се, че след инцидента в УМБАЛСМ "И. Й. Пирогов", ищецът
Б. е бил прегледан и е поставена диагноза контузия и открита рана на бедрото.
Проведено е магнитно резонансно образно диагностично изследване на дясна
колянна става и ортопед – травматолог е предписал ненатоварване на десен
крак.
2
Приетата по делото СМЕ е дала становище, че ищецът е получил
контузия на дясно бедро, открита рана на дясно бедро, контузия на дясна
колянна става с увреда на медиалния мениск. Това е причинило болки и
страдания и е затруднило трайно движенията на десен долен крайник за срок
повече от 30 дни. Предприето е консервативно лечение с обездвижване на
дясна колянна става и провеждане на рехабилитация след сваляне на
имобилизацията. Възстановителният период за този тип увреждания по
правило е определен за срок от около 4 месеца, като през първия месец
болките били с по-голям интензитет. Състоянието на ищеца към момента на
прегледа (17.05.2023 г.) е отчетено като добро, без съобщаване за болки, без
установени трайни последици с добра прогноза. При разпит в о.з. вещото лице
е посочило, че имобилизацията е продължила за срок от повече от месец и
половина. Сочи, че няма медицински документи за провеждана
рехабилитация.
Изготвената СМЕ на специалист по образна диагностика (л. 180) е дала
становище, че няма фрактури, но е установен едем на костния мозък на предна
външна латерална част на латералния кондил на фемурата и на тибията.
Установена е непълна лезия на задния рог на медиалния менискус. Няма
прекъсване на ставните повърхности. Потвърдено е, че разчитането от МДЛ
„Русев ЕООД“ (л. 17) е правилно. В последното е посочено, че при ищеца се
констатира посттравматичен медуларен едем на предния аспект на латералния
кондил на фемура и тибията, най-вероятно на базата на микрофисури,
дисторцио на кръстната връзка, лезия в задния рок на медиалния минискус,
реактивен бурсит и синовитит.
Св. Васка А.а Б.а, майка на ищеца, разказва, че след инцидента било
установено, че синът й има сериозна травма на минискуса. Той лежал няколко
дни, ставал с чужда помощ, три месеца не се движел активно, до януари бил с
шина на крака, не можел да спортува, не се наложило операция, ползвал
мазила, охлаждащи гелове, ходил на физиотерапия. По това време му
предстояла балканиада по триатлон, в Белград, тъй като той бил активен
състезател, освен това пропуснал изпит за прием в националния отбор по
триатлон, като така се отложил във времето спортната му кариера. През
пролетта възобновил карането на колело и през лятото вече отново имал
състезание. Според свидетелката мускулатурата на засегнатия крак
отслабнала, детето изпитвало слабост, било в стрес,
3
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Няма спор пред настоящата инстанция, че ищецът е пострадал при
ПТП, предизвикан от виновно и противоправно поведение на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Спорен е въпросът
относно размера на обезщетението.
От събраните по делото доказателства се установява, че травматичните
увреждания при ищеца са били съсредоточени в областта на десния крак, в
зоната на коляното. Не се констатира наличие на фрактура на костите, но
увреждането на тъканите е наложило лечението да се съчетае с консервативно
лечение чрез носене на шина за срок от над месец и половина. Този факт
безспорно сочи, че ищецът е имал затруднения в придвижването и
обслужването, като по данни от показанията на свидетелката (които съдът не
намира основания да игнорира) първите няколко дни изправянето и
придвижването е било значително усложнено и е била нужна и намеса от
близък. Лечението и възстановяването по данни от СМЕ е било за обичаен
срок от около 4 месеца. Установява се, че инцидентът е повлиял на ищеца и в
друг аспект, а именно свързан със спортната му активност като състезател,
участващ в турнири, вкл. и такива на международно ниво.
За да определи размера на обезщетението, съдът отчита спецификата на
конкретния случай, а именно, че се касае до дете, колоездач, че травмата
засяга основна става (колянна) на долен крайник и води до затруднение в
придвижването, а от там и на всякаква физическа активност, както
същевременно и факта, че няма установени фрактури, оперативни
интервенции и данни за специфичен вид лечение – крайникът е бил
имобилизиран, а възстановяването е приключило понастоящем със становище
от вещото лице, че няма неблагоприятни очаквания, както и че не се
констатира болкова проява. След отчитане на общия възстановителен период,
времето, в което лицето е търпяло болки, както и в което е имало затруднения
в обслужването, неминуемо преживения стрес от инцидента, момента на
настъпване на последния, обществено икономическите условия към него
(2022 г.), съдът намира, че сумата от 20 000 лв. се явява съобразена с принципа
на справедливост и съдебната практика. Ето защо решението следва да бъде
отменено, в частта в която искът е отхвърлен за разликата над 5000 лв. до
4
20 000 лв., и да се присъди допълнително сумата от 15 000 лв.
Посочената сума следва да се присъди с лихва, така както е прието от
първата инстанция – от 10.12.2022 г., тъй като жалбата досежно лихвите е
изцяло бланкетна и съдът в този случай следи само относно валидността на
решението в тази част.
При този изход на спора на процесуалният представител на въззивника
за производството пред първата и апелативната инстанция се следва
допълнително сумата от общо 3000 лв. по чл. 38 ЗА. Застрахователят следва
да заплати допълнително по сметка на съда такси в размер на общо 900 лв. и
разноски от 399 лв. Възложената на Н. Д. сума за разноски на застрахователя
следва да се намали до 357,60 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 27.12.2019 г., по гр.д. № 8826/18 г., СГС, І-13 с-в, в
частта, в която искът на Д. А. Б., действащ лично и със съгласието на баща
си А. Д. Б., с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен срещу ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, е отхвърлен за сумата над 5 000 лв.
до 20 000 лв., както и в частта, в която Д. А. Б. е осъден да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД разноски над сумата от 357,60 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, да заплати на Д. А. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1
КЗ допълнително сумата от 15 000 лв. като обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ПТП на 1.08.2022 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 10.12.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, да заплати на
адв. В. В. О. допълнително възнаграждение в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, да заплати по
сметка на САС сумата от 1299 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът на Д. А. Б.,
действащ лично и със съгласието на баща си А. Д. Б., с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, предявен срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, е
5
отхвърлен за разликата над 20 000 лв. до сумата от 30 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6