Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..…/02.08.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 506 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от И.О.П., ЕГН **********, с адрес:
***, срещу Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от
Главния прокурор на РБ Сотир Цацаров, иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в опозорено име и
авторитет, преживяно пренебрежение, присмех и обиди, психически стрес –
напрежение, нервност и безпокойство, които са пряка и непосредствена последица
от неправомерно водено срещу него
наказателно производство по НОХД № 1022/2014 г. по описа на ВОС,
по което с влязло в сила Решение от 09.01.2017 г. на Апелативен съд
–Варна по ВНОХД No 437/2015 г. е потвърдена оправдателната присъда на ВОС.
Претендира се и законна лихва, считано от датата на постановяване на Решение от 09.01.2017 г. на Апелативен съд – Варна
по ВНОХД No 437/2015 г. до окончателното изплащане на задълженията.
ИЩЕЦЪТ твърди, че през
2011 г. било образувано и водено следствено дело № 20-П/2011г. по описа на СО -
СГП, впоследствие разделено и водено като досъдебно производство № 3-П/14 г. по
описа на СО - СГП, прокурорска преписка № 4-196/14 г. по описа на СГП по
обвинение за извършено престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2 вр. чл. 20,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Първоначално обвинението на ищеца било повдигнато на
24.02.2012 г. по чл. 387, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, и му
била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция" в размер на 1000
лева. След обжалване на същата била отменена. На 06.03.2013 г. отново бил
привлечен за престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от
НК, и му била наложена мярка за неотклонение „подписка". На 31.01.2014 г.
отново бил извикан в СО - СГП за повдигане на обвинение по чл. 301, ал. 1, пр. 2,
алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като не му била наложена мярка за
неотклонение.
През 2014 г. Софийска
Градска Прокуратура внесла в Окръжен съд гр. Варна, обвинителен акт, въз основа
на който било образувано НОХД № 1022/2014 г. Повдигнатото срещу ищеца обвинение
за извършено престъпление по служба било поддържано от Варненската Окръжна
Прокуратура във всички проведени по делото открити съдебни заседание. Наказателното
производство приключило с постановяването на присъда № 86 от 02.10.2015 г., с
която ищецът бил признат за невинен.
Срещу така постановената
присъда на 14.10.2015 г., прокурор Златин Златев от Окръжна прокуратура гр. Варна
внесъл протест пред Апелативен съд гр. Варна, и на 10.11.2015 г. допълнително
изложение към него. В Апелативен съд гр. Варна било образувано ВНОХД № 437/2015
г., което приключило с Решение № 2 от 09.01.2017 г., като изцяло била
потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда.
В резултат на тези
действия, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
накърняване на авторитета, доброто му име и в цялостната му сфера на личен,
професионален и социален живот, били му причинени болки и страдания,
непрекъснато бил в силен емоционален стрес и тежко нервно напрежение.
Наказателното производство продължило пет години. От датата 24.02.2012 г. на
повдигане на обвинението непрестанно се притеснявал да не бъде отстранен или
дисциплинарно уволнен, което щяло да повлияе и на неговото семейство -
съпругата му Д. П. К.и малолетният им син В. И.П.. От тази дата всички близки,
колеги и познати разбрали, че срещу ищеца било образувано и се водело дело за
„подкуп".
С повдигнатото обвинение
на ищеца, постоянната мисъл при него за уволнение и това как ще издържа
семейството си, го водела до силен емоционален стрес, изразяващ се във вътрешно
напрежение, променени апетит и сън, повишена степен на евентуална тревожност,
напрежение, безпокойство, загриженост и нервност.
През цялото наказателно
производство ищецът бил сигурен в своята невинност, но неизвестността от това
какво ще бъде съдебното решение на съда променили емоционалното състояние на
ищеца към семейството му и други негови близки.
Конкретният случай бил
отразен, както в местни ежедневници, така и в национални и електронни издания.
Ищецът бил възприеман като извършител на престъпление, но без постановена
присъда.
През предишен и през
този период многократно участвал и бил защитавал доброто име в обществото и
извън страната не само като редови полицейски служител, но и като спортист в
редица спортни мероприятия в страната и чужбина - в спорта джудо. Като
професионален състезател, ищецът бил завоювал високи постижения и се ползвал с
добро име.
Повдигнатото му
обвинение и посочените факти в обвинителния акт довели до силен емоционален
стрес, промяна в личния му живот, поради засягане на честта и достойнството му.
През този период като
действащ служител претърпял и „трудова злополука".
В резултат на
незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника - Прокуратура
на Република България, ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди.
В съдебно заседание
поддържа претенцията си и моли за уважаване на иска, както и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата
молба, в който заявява, че искът е допустим, но неоснователен. Моли да бъде
отхвърлен.
Сочи, че ищецът не бил
ангажирал доказателства за претърпени от него морални вреди, при това същите да
са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Само фактът за
водено наказателно производство и приключването му с оправдателна присъда, сам
по себе си не водел автоматично до извод, че това е причинило увреждания, които
би следвало да бъдат обезщетени.
Твърди, че на случая е
била дадена медийна гласност, но това не било станало в резултат на действия от
страна на Прокуратурата на Р. България. Последната не е давала никаква гласност
на обстоятелството, че срещу ищеца е било водено наказателно производство и ако
то е станало известно на трети лица, информацията за това не е била
предоставена от страна на Прокуратурата.
Твърди, че органите на
Прокуратурата на Р. България не са се разпореждали или са извършвали действия
извън правнорегламентираните.
В условията на евентуалност, ако съдът счете, че
претенцията е основателна, възразява
срещу размера на претендираното от него обезщетение, като счита, че същото е
силно завишено, несъобразено с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД.
В конкретния случай,
дори ако се вземел предвид само един икономически обективен критерий -
официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице към 2016 г., който
възлиза на 5 404 лв., то би се получило, че ищецът претендира обезщетение,
равняващо се повече от двадесет и седем годишен доход на лице за страната към
този период, който размер е в абсолютен разрез с принципа за обезвреда по
смисъла на ЗОДОВ.
В тази връзка и при
определяне на размера на обезщетението, моли да се вземат предвид следните
факти и обстоятелства:
- воденото цялостно
наказателно производство спрямо П. е приключило в рамките на разумния срок,
като се има предвид, че производството се отличава с фактическа и правна
сложност, водено е срещу 6 лица, с множество квалифициращи признаци и усложнени
престъпни форми;
- следва да се има
предвид, че всяко от 6-те лице срещу които е било водено производството, е имал
отделен процесуален представител. В тази връзка продължителността на процеса е
била в зависимост и от други правни субекти, различни от ищеца, които са били
отговорни за своевременното разглеждане и законосъобразното решаване на делото.
Значение за продължителността на производството има и процесуалното поведение
на обвиняемите и това на защитниците им, което с оглед чл. 5 от ЗОДОВ следва да
бъде отчетено, ако претенцията бъде счетена за основателна и доказана;
- независимо от
обстоятелството, че обвинението е било за тежко престъпление по см. на чл. 93,
т. 7 от НК, спрямо ищеца е бил наложена най-леката мярка за неотклонение, която
по никакъв начин не е накърнила неговите права и свободи. Други мерки за
процесуална принуда не са били налагани;
решението на въззивния съд не е било протестирано пред
ВКП;
- вследствие на воденото
наказателно производство, ищеца не е бил отстраняван от длъжност;
- от представените
доказателства се установява наличието и на друг увреждащ фактор в част от
исковия период -претърпяна трудова злополука, довела до увреждане на здравето
на ищеца. Всички, изложени в исковата молба негативни преживявания - физически,
психически и социални, биха могли да бъдат резултат и от това събитие.
В съдебно заседание
оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на иска.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Присъда № 86 от 02.10.2015 г., постановена по НОХД № 1022/2014
г. по описа на Окръжен съд – Варна, И.О.П. е признат за невинен и е оправдан по
обвинението по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С Решение № 2 от 09.01.2017 г. на Апелативен съд - Варна е потвърдена изцяло присъда № 86 на Окръжне съд – Варна, по
НОХД № 1022/2014 г., постановена на 02.10.2015 г.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от
24.02.2012 г., И.О.П. е привлечен за престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в
размер на 1000 лева.
С Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от
06.03.2013 г., И.О.П. е привлечен за престъпление по чл. 387, ал. 3, пр. 2, вр.
ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, като му е взета мярка за неотклонение „Подписка“.
С Постановление за привличане на обвиняем от 31.01.2014 г., И.О.П. е
привлечен за престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК – за това, че на 18.11.2011 г. около 21:30 часа в гр. Варна,
бул. „Княз Борис“ в посока куруртен комплекс „Златни пясъци“, в качеството си на
длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 от ЗМВР /държавен
служител/ - полицай, водач на патрулен автомобил /ВПА/ в звено „Охрана на
обществения ред“ при група „Охранителна полиция“ към Пето РУ „Полиция“ – Златни
пясъци на ОД МВР Варна, категория Е – III степен – осъществяващ административно-контролна
дейност, в съучастие като извършител с пътния полицай Николай Костадинов
Николов, по време на пътна полицейска проверка на св. А. Ж.Я. прием от св. Я.
дар, който не му се следва, а именно 20 български лева, за да не извърши
действие по служба – да не състави акт за установяване на административно
нарушение по чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, допуснато от св. Я..
Във връзка с писмо от Спортна асоциация – МВР, със Заповед на Директора на
ОД на МВР Варна рег. № К-156/29.03.2011 г. И.О.П. е бил командирован за участие
и подготовка на националния отбор по джудо в периода от 04 до 15 април в
Национална спортна база „Дианабад“ в гр. София във връзка с участие в Европейско
полицейско първенство по джудо от 13 до 16 май 2011 г. в Париж.
Установява се, че със Заповед на Директора на ОД на МВР Варна рег. №
К-6205/17.06.2011 г. И.О.П. бил награден с „обявяване на благодарност“ с
допълнителен платен отпуск в размер на 5 работни дни, за проявена инициативност
и постигнати високи професионални резултати по време на проведеното от
13.05.2011 г. до 16.05.2011 г. в град Париж, Република Франция, Евпорейско полицейско
първенство по джудо и спечелено призово трето място и бронзов медал, на
основание чл. 212, ал. 1, т. 5, чл. 214 и чл. 215, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Съгласно Заповед на Директора на ОД на МВР Варна рег. № К-332/01.07.2011 г. И.О.П.
бил награден с „парична награда“ в размер на 150 лева, за професионално
изпълнение на важни служебни задачи и за трайни спортни успехи – сребърен медал
на Балганско полицейско първенство по джудо през 2009 г. в гр. Бущурещ,
Република Румъния и бронзов медал на Европейско полицейско първенство по джудо
през 2011 г. в гр. Париж, Република Франция, на основание чл. 214, чл. 215, ал.
от ЗМВР и чл. 205, ал. 1 и 2 от ППЗМВР.
Видно от Заповед на Директора на ОД на МВР Варна рег. № К-7867/06.10.2009
г. И.О.П. бил награден с „обявяване на благодарност“ с допълнителен платен
отпуск в размер на 5 работни дни, за постигнати високи спортни резултати и
класиране на второ място на проведеното от 10 до 13 септември 2009 г. в гр.
Букурещ, Р. Румъния, Балканско полицейско първенство по джудо, на основание чл.
212, ал. 1, т. 5, чл. 214 и чл. 215, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
Съобразно представено извлечение за най-успешно преставили се състезатели
през периода след 1995 г., И.П. е бил републикански шампион по джудо за 1998
г., пето място на Балканиада 1998 г. в Белград, от 1999 г. тренира в ЦСКА,
трето място младежи Балканиада 2000 г. в Белград, трето място Световна купа
младежи Унгария, от 2005 г. две трети места АСК Джудо – Сливен, 2006 г.
републикански шампион за мъже за Ронин – София, участие и класиране на трето
място в международни турнири в Кипър и Гърция.
Видно от Разпореждане № 290 от 16.12.2011 г. на НОИ – РУСО Варна, била
приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, станалата на 12.12.2011 г.
с И.О.П..
Според представен амбулаторен лист № 006557 от 13.12.2011 г. на И.О.П. е
поставена диагноза изкълчване, навяхване и разтягане на колателана ставна
връзка на лява колянна става, наложила имобилизация на крайник. Същата диагноза
била потвърдена при повторини прегледи, съгласно амбулаторен лист № 006680 от
20.12.2011 г. и амбулаторен лист № 000141 от 10.01.2012 г.
От представената епикриза от СБАЛТОСМ София, се установява, че И.О.П. постъпил
за оперативно лечение на 24.01.2012 г., след извършена парциална синовектомия
латерална парциална менисцектомия, бил изписан от лечебното заведение на
27.01.2012 г.
Представен е болничен лист № 0325306 от 02.02.2012 г., от който се
установява, че за периода от 01.02.2012 г. до 01.03.2012 г. И.П. ползвал отпуск
по болест.
Установява се от представеното удостоверение за раждане, че И.О.П. има
родено на *** г. дете В. И.П..
Представени са извлечения от електронни медии, от които се установява:
публикувана на 18.02.2012 г. статия със заглавие „До 300 лв. рушвет за „Палките
3“ в www.24chasa.bg; публикувана на 22.02.2012 г. статия със заглавие
„Цветано уволни 22 катаджии“ в www.blitz.bg; публикувана на 22.02.2012 г. статия със заглавие „Уволняват 22-мата
корумпирани катаджии“ в www.fakti.bg; публикувана на 22.02.2012 г. статия със заглавие „Уволняват 22-мата полицаи,
рекетирали шофьори“ в www.dnes.dir.bg.
На л. 70 до л.221 са
приети заверени копия от материали, съдържащи се в НОХД № 1022/2014 г. по описа
на ВОС и ВНОХД № 437/2015 г. по описа на ВАпС.
Установява се, че с Покана рег. № 2450/15.03.2012 г. И.П. е поканен да бъде
запознат със Заповед рег. № К-161/14.03.2012 г. на Директора на ОД на МВР Варна
за образуване на дисциплинарно производство срещу него, а с Покана рег. №
2449/15.03.2012 г. е поканен да даде писмени обяснения.
За установяване на
твърденията си ищецът е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на
свидетелите Н.К. Н.и Деница Пламенова Костова. Показанията на двамата свидетели
са еднопосочни и непротиворечиви, като от тях се установява, че И.П. е работил в
Пето РУ на МВР Варна. Поддържал добри отношения с колегите си и се ползвал с
авторитет. Имал спортни постижения, бил контактна личност. Многократно бил
викан в СГП за повдигане на обвинение и провеждане на следствени действия. След
повдигането на обвинението се променил – бил раздразнителен, не излизал, не
вдигал телефона си, отказавла да контактува, поради страх от разследване и
друго обвинение. Отчуждил се от колегите си, които от своя страна избягвали контакти
с него. Раздразнителността и нервността му довели до семейни неразбирателства,
поради които се разделил със съпругата си, а по-късно се и развели.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ,
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са
причинени виновно от длъжностното лице. За да бъде ангажирана отговорността на
държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ освен наличие на влязла в сила
оправдателна присъда (решение), ищецът следва да установи реално претърпени
вреди, както и причинна връзка между претендираните вреди и повдигнатото
обвинение, тъй като на репариране подлежат само действително настъпилите в
патримониума на ищеца вреди.
В този смисъл и за успешното
провеждане на настоящото производство по заявения иск, ищецът трябва да установи в
условията на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства, от които
черпи изгодни за себе си последици, а във връзка с конкретните му твърдения –
че по отношение на него са повдигнати
посочените обвинения за извършени престъпления, наказателното производство, по
които е приключило с постановена оправдателна присъда; че от тези действия на
длъжностни лица на ответника за него са произлезли конкретните вреди по вид и
размер – претърпените болки и страдания, изразяващи се в опозорено име и авторитет, преживяно
пренебрежение, присмех и обиди, психически стрес – напрежение, нервност и
безпокойство, както и наличието на причинно-следствената връзка между тях и
воденото срещу ищеца наказателно производство.
От събраните
в хода на производството доказателства се установява, а и страните не спорят,
че с постановление за привличане на
обвиняем от 24.02.2012 г., И.О.П. е привлечен за
престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, с
постановление за привличане на обвиняем от 06.03.2012 г., И.О.П. е привлечен за
престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК, а с
постановление за привличане на обвиняем от 31.01.2014 г., И.О.П. е привлечен за
престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
С влязла в сила на 11.02.2017 г. присъда № 86 от 02.10.2015 г., постановена
по НОХД № 1022/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна, И.О.П. е признат за
невинен и е оправдан по обвинението по чл. 301, ал. 1, пр. 2, алт. 2, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, потвърдена с Решение № 2 от 09.01.2017 г. по ВНОХД
№ 437/2015 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
Предвид събраните по
делото доказателства – гласни и писмени,
обсъдени в тяхната съвкупност съдът приема, за доказани претърпените от
ищеца неимуществени вреди – опозорено име и
авторитет, преживяно пренебрежение, присмех и обиди, психически стрес –
напрежение, нервност и безпокойство. Съдът кредитира
показанията на свидетелите, като ги съобразява с останалите доказателства по
делото и намира, че същите кореспондират с целия събран доказателствен
материал, поради което и същите следва да се приемат за достоверни. Установява
се безспорно, че от датата, на която ищецът е бил привлечен като обвиняем, същият
е бил изнервен, затворен в себе си, отчужден от колеги и приятели.
Безспорно е налице и
правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и
увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл.
51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. При определяне размера на дължимото обезщетение на
причинените неимуществени вреди се препраща към разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
която използва като критерий – този на „справедливостта“. С Постановление №
4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е
определено като задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно решение №
1 от 2010 г. по тълк. Дело № 1/2009 г.
на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се
ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост.
Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда
при определяне размера на обезщетението. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди.
В този смисъл и при
определянето на размера на обезщетението, съдът съобрази
тежестта на повдигнатите срещу ищеца
обвинения, продължителността на воденото срещу него наказателно
производство /от привличането му като
обвиняем от февруари 2012 г. до влизане
в сила на решението на 11.02.2017 г.
са изминали близо пет години/, последиците за психическото
му състояние и уронването на доброто му име, включително и като униформен
полицейски служител, като в този смисъл
и
съдът намира, че искът е основателен за сумата от 30 000 лева,
която съдът приема, като справедлива за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди, поради което претенцията следва да бъде уважена в този й
размер и отхвърлена за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 150 000
лева.
По отношение на
акцесорните претенции за присъждане на законната лихва: Според дадените
задължителни указания по т. 4 от ТР №
3/2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент държавните
органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото
обезщетение. В случая оправдателната присъда е влязла в сила на 11.02.2017г.,
поради което дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва
да бъдат присъдени, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2017 г.
С оглед изхода на
спора, направеното своевременно искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, възлизащо в размер от 906 лева,
на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от 4530 лева,
което съдът приема за неоснователно, доколкото е в рамките на определения минимален размер по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения. Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на
пътни разноски, доколкото от представените разходни докумети не може да бъде
направен извод, че същите са в пряка връзка с производството.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да
заплати на И.О.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 30 000 лева
/тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се изразяващи
се в опозорено име и авторитет, преживяно пренебрежение, присмех и обиди,
психически стрес – напрежение, нервност и безпокойство, които са пряка и
непосредствена последица от неправомерно водено срещу него наказателно
производство по НОХД № 1022/2014 г. по описа на ВОС, по което с влязло в сила Решение
от 09.01.2017 г. на Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 437/2015 г. е потвърдена оправдателната присъда на ВОС, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 11.02.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за главница за горницата над 30 000 лв.
/тридесет хиляди лева/ до
предявения размер от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лева/, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2,
представлявана от Главния прокурор на РБ да
заплати на И.О.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 916 лева /дветстотин и шестнадесет лева/, представляваща
сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: