№ 2800
гр. София, 08.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Георги Иванов
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502975 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна
жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД, срещу определение № 265616 от 9
август 2022г. по гр. д. № 10383/2020г. на Софийски градски съд, IІ E въззивен
състав, с което е оставена без разглеждане молбата й за изменение на
постановеното по делото решение като просрочена. С относими към
процесуалния въпрос относно срока за подаване на молба по чл. 248, ал. 1
ГПК доводи, че определението е незаконосъобразно, тъй като въззивното
решение не е окончателно като постановено по търговско дело, а е
постановено по гражданко дело с предмет правоотношение по потребителски
договор – договор за издаване и обслужване на кредитна карта, за което
решение частният жалбоподател узнал чрез връчена му покана за доброволно
изпълнение, се иска отмяната на атакувания акт и произнасяне по същество
по въпроса за изменение на размера на присъдените разноски. С правомощие
да се произнесе по искането за изменение на решението обаче сезираният с
частната жалба срещу преграждащ акт на въззивната инстанция апелативен
съд не разполага. Поставеният на разглеждане въпрос по повод
постановеното преграждащо определение от въззивната инстанция е дали
молбата на частния жалбоподател по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в законния
срок и само в случай на положителен отговор, преграждащият съдебен акт ще
подлежи на отмяна, без да е допустимо горестоящият съд да разгледа
въпроса за изменение на решението за първи път по същество, а делото в този
1
случай подлежи на връщане на въззивната инстанция за произнасяне. В тази
връзка доводите на частния жалбоподател за прекомерност на присъдени
разноски са неотносими в настоящото производство.
Частната жалба срещу определението, с което е оставена без
разглеждане молбата (искането) по чл. 248 ГПК, е допустима и основателна.
Доводите, развити от частния жалбоподател, с които иска да обоснове
подаването на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК в срок, намират опора в
процесуалния закон.
За да постанови обжалваното определение, СГС, действащ като
въззивна инстанция, е приел, че молбата на ответника „Банка ДСК“ АД за
изменение на решението по делото от 09.08.2021г. в частта му за разноските,
депозирана на 01.10.2021г., е просрочена, тъй като предметът на делото е бил
търговски спор за установяване недължимост на суми, за принудителното
събиране, на които е образувано изпълнително производство, поради изтекла
погасителна давност, поради което нормата на чл. 113 ГПК не намира
приложение, а с оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване, поради което срокът, установен в нормата на чл. 248,
ал. 1 ГПК, - едномесечен от постановяването на решението, е пропуснат.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението
(определението) е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.
В случая решението, чието изменение е поискано с молба от
01.10.2021г., подадена от ответника, жалбоподател във въззивното
производство „Банка ДСК“ АД, е постановено на 09.08.2021г. по въззивни
жалби срещу решението по гр. д. № 25638/2017г. на СРС. Предмет на
въззивното решение са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК с искане за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът – физическо лице не дължи (поради изтекла
погасителна давност) на банката главница в размер на 10 000 лв., ведно със
законната лихва, по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит от 17.08.2007г., законна лихва за забава върху главницата
в размер на 2 874, 75 лв. и разноски в общ размер на 765 лв., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист, въз
2
основа на който е образувано изпълнително производство. В решението е
посочено, че не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК и препис от него не е връчван на страните. Оспорвайки този извод на
въззивния съд за необжалваемост на въззивното решение, в молбата по чл.
248, ал. 1 ГПК молителят е посочил, че е узнал за съдебното решение чрез
връчената му ПДИ на 17.09.2021г. (препис, от която прилага), и като намира
спорът за потребителски, счита, че решението във връзка с нормата на чл.
113, ал. 2 ГПК подлежи на касационен контрол, доколкото предмет на делото
е договор за издаване и обслужване на кредитна карта на физическо лице.
Насрещната страна по искането по чл. 248 ГПК С. А. С., на която съдът
е разпоредил връчване на препис от молбата за отговор, която е счел за
просрочена с обжалваното определение, е релевирал на първо място доводи,
че същата е просрочена, тъй като делото е търговско, като образувано по иск
на длъжник, който не защитава свои потребителски права, а оспорва
дължимостта на вземанията на банката с източник абсолютна търговска
сделка поради изтекла погасителна давност.
За да се произнесе, САС взе предвид следното :
Предмет на предявените искове по чл. 439 ГПК, предмет и на
въззивното решение, както се посочи, са оспорени задължения, произтичащи
от договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит,
т.е. касае се до вземания по търговска банкова сделка (чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ),
независимо дали страна по нея притежава търговско качество, съгласно чл.
286, ал. 2 вр. чл. 1, ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК не
подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на
иска до 20 000 лв. за търговски дела. Принципно, независимо от въведеното
основание за недължимост на вземанията – в конкретната хипотеза изтекла
погасителна давност, с оглед източника на спорните вземания, делото би било
търговско (вж. и ТР № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г., ОСГTК на
ВКС). Съгласно мотивите към посоченото ТР, до приемането на ЗИДГПК
(ДВ бр. 100 от 20.12.2019г.), не са предвидени изключения, при които,
качеството на лицето - страна по търговска сделка, да определя процесуалния
ред за разглеждане на делото. Пак според това ТР, качеството на потребител
на едната страна по правоотношението не променя характера на делото, нито
рефлектира върху обжалваемостта на съдебния акт, тъй като възможността за
3
касационно обжалване е обусловена единствено от цената на иска, но не и от
участието на потребител като главна страна в исков процес. С приемането на
ЗИДГПК (ДВ бр. 100/2019г.) обаче, в чл. 113, изр. второ ГПК, приложим и
към процесното въззивно производство, с оглед незабавното действие на
нормата, се предвиди, че делата по искове на и срещу потребители, каквото
качество има ищецът по настоящото дело като страна – физическо лице по
договора - източник на оспорените вземания, сключило същия за
задоволяване на свой личен интерес (по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП), се
разглеждат като граждански. Ето защо и към процесното въззивно решение,
постановено на 09.08.2021г., с оглед цената на иска за главницата (чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК), е приложим предвиденият в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК праг
за касационно обжалване от 5 000 лв., независимо от основанието, на което се
оспорват вземанията, - извод, пряко изводим и от цитираното ТР.
Следователно, като подлежащо на обжалване, това въззивно решение е
следвало да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 вр. чл. 283, изр. 1 ГПК), поради
което молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на ответника-жалбоподател във
въззивното производство, на който не е било връчено решението, подадена на
01.10.2021г., не може да се приеме за просрочена.
При тези изводи на САС, обжалваното определение, с което посочената
молба е оставена без разглеждане като просрочена, подлежи на отмяна, а
делото следва да се върне на въззивната инстанция за извършване на по-
нататъшни процесуални действия по молбата по чл. 248 ГПК.
По изложените съображения, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 265616 от 9 август 2022г. по гр. д. № 10383/2020г.
на Софийски градски съд, IІ E въззивен състав.
Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
молбата по чл. 248 ГПК, подадена от „Банка ДСК“ АД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5