***1936
гр. ***, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело ****0231110152527 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. *** и сл. АПК вр. § 19 ЗИД АПК.
Образувано е по жалба на К. М. К. – В. срещу Заповед № ****/22.08.2023 г. на Кмета на
****, с която на жалбоподателя е отказано да придобие правото на собственост при
условията на § 4б и § 4з ПЗР ЗСПЗЗ върху поземлен имот пл. *****, на основание Протокол
***/14.02.2023 г. и Протокол ****/06.06.2023 г., изготвени от комисия съгласно § 62, ал. 2
ПЗР ППЗСПЗЗ.
В жалбата се твърди, че жалбоподателката е ползвател на имота и има право да
придобие собствеността върху него, но общинската администрация не предприела действия
повече от 24 години, след което изисквала от нея документи, но в крайна сметка изменила
регулацията и обединила ползвания от нея имот със съседни имоти с оглед бъдещото му
придобиване от друго лице, срещу което тя възразила, поради което бил постановен отказът.
Твърди, че промените в регулацията не са отразени в актуалния кадастър, защото
регулацията не е приложена – придадените с проекта части към съседните имоти не са
придобити от техните собственици. Сочи, че няма изменения в границите на поземлен имот
пл. № **** и той е идентичен със съществуващия в кадастъра имот с идентификатор ****,
който е самостоятелен.
Ответникът по жалбата – Кметът на ****, изразява становище за неоснователност и
недупостимост на жалбата. Поддържа, че обжалваната заповед е правилна и
законосъобразна. Моли за отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на заповедта.
Заинтересованата страна Н. Е. П. подава отговор на жалбата и допълнение към него, в
1
които сочи, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, а жалбата е
неоснователна. Твърди, че никога не е била провеждана процедура по предоставяне на имот
№ **** за ползване на жалбоподателката, а представеното удостоверение няма
характеристиките на валиден административен акт за предоставяне право на ползване.
Излага, че никога не е имало основание процесният имот да бъде ситуиран като урегулиран
поземлен имот, защото част от него навлиза в УПИ ХV-*** /част от бившия имот пл. №
***/, чийто собственик е той и по отношение на който не са предявявани реституционни
претенции, защото не е влизал в ТКЗС и не е бил одържавяван, а винаги е бил собственост
на неговото семейство. Твърди, че процесният имот не е самостоятелен и няма осигурен
достъп. Моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по молба на К. М. К. с рег. №
****/28.11.1997 г. до Кмета на ****, в което е посочила, че е придобила съгласно ПМС ***
вилен имот във вилна зона ******** по плана на кв. „****“, и моли да й бъде направена
оценка по § 4 на ползваната от нея земя, като е приложила Удостоверение № 47 за
предоставяне на земя по ПМС ***. Последното е издадено от секретаря на Районната
комисия по самозадоволяване и председателя на Изпълнителния комитет на Районен
народен Съвет **** и в него е удостоверено, че Изпълнителният комитет на Районен
народен съвет **** съгласно Постановление *** на Министерския съвет и Националния
съвет на „***“ от 1987 г. и Решение ****/1987 г. на Районната комисия за управление на
системата за самозадоволяване е предоставил право на ползване на К. М. К. от 30.05.1981 г.
върху следната земя: пустееща, в размер на 600 кв. м., находяща се в землището на с. ****,
окръг ***, местност „****“, № **** по парцеларния план, при граници: ползватели съгласно
планомерна скица, която може да се използва за земеделско ползване.
С решение по т. 20 от Протокол № 9/08.03.1999 г. на комисията по Заповед №
****/1998 г. не е уважено искането на К. М. К., защото имотът е в регулация /чл. 10, ал. 7/.
С писмо № ****97/28.06.1999 г. молителката е била уведомена, че молбата е внесена и
разгледана в комисията по § 62 ППЗСПЗЗ при Район „****“ с Протокол № 9/08.03.1999 г.,
но ще бъде уведомена за становището на комисията писмено след одобряване със заповед на
плана за м. „****“ по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ.
Подадено е възражение № РВТ22-ТП00-105-/5/ на 22.12.2022 г. от К. М. К. – В. до ****
на основание чл. 128, ал. 5 ЗУТ по изработения проект за ПУП – ИПР за УПИ **** и УПИ
*** за обединяването им в нов УПИ ХIV-****, ***, *** – „за ЖС“, кв. 5, м. „в.з. ****“,
Район „****“, гр. ***, в качеството й на ползвател на 600 кв. м. от имот с идентификатор
********. Посочила е, че по този начин ще бъде лишена от правото да придобие имота,
което е заявила още на 28.11.1997 г. Поради това възразява срещу проекта за ПУП-ИТР и
иска той да се преработи, като се предвиди нов УПИ ХIV-***, ***, в който да се включат
само имоти УПИ **** и УПИ ***, а имот с идентификитаро ******** да остане
самостоятелно УПИ, както и община „****“ да направи необходимо, за да може тя да
2
реализирана правата си по ЗСПЗЗ, като закупи имота.
С писмо от 12.01.2023 г. молителката е уведомена във връзка с нейното възражение
като заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ и ползвател на основание Удостоверение №
47/06.02.1988 г. на РНС „***“, че поземлен имот с идентификатор ******** попада в
обхвата на регулационния план на в. з. „***“, одобрен със Заповед № РД-50-09-
237/02.06.1988 г. на Председателя на ИК на СНС, поради което за територията на в. з. „***“
няма да се изработва и одобрява план на новообразувани имоти, а за продължаване на
процедурата й по закупуване на поземлен имот пл. № ****, в. з. „***“, предоставен за
ползване по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, трябва да представи в 14-дневен срок редица документи, след
което преписката заедно с представените документи ще бъде разгледана на следващо
заседание на комисията по § 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ. Видно е от представените
доказателства по административната преписка, че молителката е представила част от
исканите документи, а впоследствие – и другата част.
С решение по т. 3 от Протокол ***/14.02.2023 г. на комисията по § 62, ал. 2 ПЗР
ППЗСПЗЗ по молбата на К. М. К. и нейното възражение и искане за купуване на поземлен
имот с идентификатор ********, с площ 651 кв. м., предоставен й за ползване по реда на § 4
ПЗР ЗСПЗЗ, е решено служебно да се възложи на ГИС – *** изготвяне на удостоверение за
идентичност и цветна комбинирана скица за стари имоти пл. № ****, **** и ***, к. л. ***,
***, по плана около 1950 – 1956 г., в. з. „***“, с нанесени всички действащи и предходни
кадастрални и регулационни планове и разписни листове към тях, които да се представят на
**** за издаване на удостоверение за реституционни претенции на бившите собственици.
Посочено е, че по молбата от 1997 г. не е открит констативен протокол на ТОА „****“ на
комисия, назначена във връзка с прилагане на § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, относно констатация
дали имотът е застроен или не, а преписката е разгледана на комисия с решение по т. 20 от
Протокол № 9/08.1999 г., с което не се уважава иска, защото имотът е в регулация /чл. 10, ал.
7/, но ползвателят е уведомен, че за становището на комисията ще бъде уведомен писмено
след одобряване със заповед на плана за м. „****“ по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ, и преписката
не е приключена и няма издаден административен акт. Посочено е, че поземлен имот с
идентификатор ******** по КККР на гр. *** попада в обхвата на регулационния план на в.
з. „***“, одобрен със Заповед № РД-50-09-237/02.06.1988 г. на Председателя на ИК на СНС,
поради което за територията няма да се изработва и одобрява план на новообразувани
имоти, както и че имотът участва в УПИ ****, УПИ *** и УПИ ****, кв. 5, в. з. „***“.
С решение по т. 2 от Протокол ****/06.06.2023 г. на комисията по § 62, ал. 2 ПЗР
ППЗСПЗЗ по молбата на К. М. К. е решено да не се уважава и да се издаде заповед на Кмета
на района за отказ да се придобие правото на собственост от нея. Прието е, че имот пл. №
****, описан в Удостоверение за ползване № 47/06.02.1988 г., в размер на 600 кв. м.,
землище с. ****, м. „***“, отговаря на поземлен имот с идентификатор ********, с площ
651 кв. м., по КККР на гр. ***, одобрен със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на ИД на АГКК.
Посочено е, че със Заповед № РД-50-268/16.12.1999 г. на Кмета на Район „****“ е одобрена
поправка на кадастралния план за имоти пл. № ****, *** и без пл. № за създаване на нови
3
имоти пл. № ****, *** и без пл. № и изменение на дворищната регулация на парцели ***,
***, ****, ***, ***-**** и улица-тупик с о.т. 26 и 27 за създаване на нови ***, ***, ****,
***, ***-**** и улица-тупик с нови о.т. 26 и 27 по плана на в. з. „***“, кв. 5, и в. з. „****“,
кв. 12, съгласно която се променя западната граница на имот пл. № **** и се заличава
парцел ***-****, кв. 5, в. з. „***“ – предмет на молбата на ползвателя. Изложено е, че
поземлен имот с идентификатор ******** не отговаря на имот пл. **** по кадастрален
план, одобрен със Заповед № РД-50-268/16.12.1999 г. на Кмета на Район „****“, и е налице
непълнота и грешка в кадастралната карта, като част от поземлен имот с идентификатор
******** попада по действащия ПУП в УПИ ****, кв. 5, в. з. „***“, и за нея се легитимират
като собственици други лица, а другата част от имота е придаваема към УПИ **** и УПИ
*** от кв. 5, в. з. „***“.
С обжалваната Заповед № ****/22.08.2023 г. на Кмета на **** е отказано на К. М. К. с
предоставено право на ползване по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ да придобие правото на
собственост при условията на § 4б и § 4з ПЗР ЗСПЗЗ върху поземлен имот пл. *****, на
основание Протокол ***/14.02.2023 г. и Протокол ****/06.06.2023 г., изготвени от комисия
съгласно § 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ. Изложени са мотиви, че молбата за закупуване на имота
е подадена в законоустановения срок до 31.01.1998 г. и имотът е незастроен, но той попада
в обхвата на регулационния план на в. з. „***“, одобрен със Заповед № РД-50-09-
237/02.06.1988 г. на Председателя на ИК на СНС, поради което за територията няма да се
изработва и одобрява план на новообразувани имот, както и че имотът участва в УПИ ****,
УПИ ХIV-**** и УПИ ХV-***, кв. 5, в. з. „***“. Прието е, че със Заповед № РД-50-
268/16.12.1999 г. на Кмета на Район „****“ е одобрена поправка на кадастралния план за
имоти пл. № ****, *** и без пл. № за създаване на нови имоти пл. № ****, *** и без пл. № и
изменение на дворищната регулация на парцели ***, ***, ****, ХIV-****, ХV-**** и улица-
тупик с о.т. 26 и 27 за създаване на нови ***, ***, ****, ***, ***-**** и улица-тупик с нови
о.т. 26 и 27 по плана на в. з. „***“, кв. 5, и в. з. „****“, кв. 12, съгласно която се променя
западната граница на имот пл. № **** и се заличава парцел ХV-****, кв. 5, в. з. „***“ –
предмет на молбата на ползвателя. Изложено е, че поземлен имот с идентификатор
******** не отговаря на имот пл. **** по кадастрален план и регулационен план, одобрен
със Заповед № РД-50-268/16.12.1999 г. на Кмета на Район „****“, като част от поземлен
имот с идентификатор ******** попада по действащия ПУП в УПИ ХV-***, кв. 5, в. з.
„***“, а другата част от имота е придаваема към УПИ **** и УПИ *** от кв. 5, в. з. „***“.
Поради това е прието, че имот пл. № ****, предоставен за ползване, не представлява
самостоятелен поземлен имот с площ и граници, установени в първоначалния му вид, и с
осигурен достъп.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което е прието без оспорвания
от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се изяснява
следното: В кадастралната основа на регулационния план за м. „в. з. ***“, одобрен със
Заповед № 436/29.01.1959 г., процесният имот не е отразен, тъй като не е съществувал към
момента на изработването на плана, а площта му е попадала частично върху
4
неурегулираната част на поземлен имот № ***, нанесен в кадастрален лист ***, и частично
върху неурегулираната част на поземлен имот № ****, нанесен в същия кадастрален лист.
ЧИРП, одобрено със Заповед ***16/11.04.1966 г., не касае процесния имот. Имотът, описан
в Удостоверение № 47/06.02.1988 г. на РНС ****, е посочен като поземлен имот № **** по
парцеларен план, с площ от 600 кв. м., но парцеларният план не е приложен в материалите
по делото. Към момента на издаване на удостоверението за района, в който попада
процесният имот, е бил в сила кадастралният план от 1986 г. с нанесените върху него
изменения през годините. В кадастралната основа на регулационен план за м. „в. з. ***“,
одобрен със Заповед № РД-50-09-237/02.06.1988 г., процесният имот представлява част от
поземлен имот № ****, целият с площ от 2 111 кв. м., и за него са отредени три парцела в кв.
5 – ХIII-****, ХIV-**** и ***-****, като парцел ХV-**** е с площ от 535 кв. м.
Кадастралната основа на регулационен план за м. „в. з. *** – разширението“, одобрен със
Заповед № РД-50-09-85/16.03.1990 г., е идентична с тази на плана от 1988 г., като
процесният имот попада извън обхвата на плана. Със Заповед № РД-09-002/14.01.1997 г. на
Кмета на Район „****“ е извършено ЧИРП, с което от имоти № *** и **** се образуват
имоти пл. № ***, ****, *** и ****, като новообразуваният поземлен имот № **** е
идентичен с новообразувания парцел /УПИ/ ХV-**** от кв. 5, с изключение на южната
граница, където е запазена предвидената алея с ширина 2 м. С това изменение за първи път
се появява поземлен имот № **** с площ и граници, идентични на тези на спорния по
делото имот. От текста на Заповед № РД-09-002/14.01.1997 г. за ЧИРП е видно, че е имало
изменение в кадастралния план от 1986 г., при което поземлен имот № **** е станал с
граници, идентични на процесния имот, но не може да се каже откога е това изменение. С
ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-50-14/26.01.1999 г. на Кмета на Район „****“, е заличена
алеята по южната граница на парцел ХV-**** и с това границите му стават идентични на
поземлен имот № ****. С ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-50-268/16.12.1999 г. на Кмета
на Район „****“, се променят границите на поземлени имоти № *** и № ****, като
западната граница на поземлен имот № **** се заличава и се премества до
местоположението на източната граница на поземлен имот № *** по кадастралния план от
1959 г. Тази граница съвпада в рамките на допустимата по ЗКИР точност на западната
граница на поземлен имот с идентификатор ****5279. Кадастралната карта за Район „****“
е одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. В първоначално одобрения й вид границите
на поземлен имот с идентификатор ******** са идентични с границите на поземлен имот №
**** по изменението на кадастралния план, одобрено със Заповед № РД-09-002/14.01.1997 г.
на Кмета на Район „****“, като площта на този имот е 651 кв. м. Със Заповед № РВТ22-
РА50-130/16.08.2022 г. на гл. архитект на Район „****“ е одобрено изменение на
регулационния план. Кадастралната основа е действащата към момента на изработването му
кадастрална карта, където съществува поземлен имот с идентификатор ********. С
изменението се заличава УПИ ХV-**** от кв. 5, както и частта от улицата – тупик,
осигуряваща достъп до него, западната част от поземлен имот с идентификатор ******** се
придава заедно с частта от заличената улица – тупик за образуване на нов УПИ ХV-*** от
кв. 5, а източната част на поземлен имот с идентификатор ******** се разделя на две и
5
двете части се придават към УПИ **** и УПИ *** от кв. 5. Извършено е изменение на
кадастралната карта, без вещото лице да е установило заповедта за него, като имот с
идентификатор ******** във варианта на кадастралната карта до 2023 г. е бил по контура на
точки 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 9, 8, 1 от Приложение 5, а с изменението този имот е разделен на две
– западната му част, попадаща в УПИ ХV-*** от кв. 5 е по контура на точки 1, 2, 3, 9, 8, 1 и
е с нов идентификатор ****5278, а от източната част на стария поземлен имот с
идентификатор ******** по контура на точки 3, 4, 5, 6 ,7, 9, 3 е образуван нов поземлен
имот с идентификатор ****5279 и за него се отнася съставеният Акт за частна общинска
собственост № 4064/10.02.2023 г. При извършените проверки в СО – НАГ и СО – Район
„****“ вещото лице не е установило документи за уреждане на сметки по регулация,
касаещи поземлен имот № **** от архивния кадастрален план, идентичен с поземлен имот с
идентификатор ******** от КККР, съществувал до 2022 г. За района, в който попада имот
пл. № ****, няма изработен и влязъл в сила план на новообразуваните имоти, а за
процедиране на преписките във връзка с реституиране на имотите по ЗСПЗЗ и на
преписките на ползватели на имоти по постановления е използвана влязлата в сила
кадастрална карта за Район „****“. След подаване на жалбата в действащата кадастрална
карта е настъпило изменение по отношение на процесния имот, който е разделен на два
имота – поземлени имоти с идентификатори ****5278 и ****5279. Към 06.02.1988 г., когато
е издадено Удостоверението за предоставяне на имота за ползване, за района е наличен
кадастрален план, изработен през 1986 г., който е послужил за кадастрална основа на
регулационния план, одобрен със Заповед № РД-50-09-237/02.06.1988 г., и на регулационния
план, одобрен със Заповед № РД-50-09-85/16.03.1990 г., като в кадастралния план е нанесен
имот пл. № ****, с площ от 2 111 кв. м. Процесният имот представлява западната част от
поземлен имот № **** по кадастралния план на м. „****“ от 1986 г. С изменението на
кадастралния план от ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-09-002/14.01.1997 г., за първи път е
нанесен имот с пл. № **** с граници и площ, идентични на процесния имот, който е останал
с тези граници в архивния кадастрален план, ползван до влизане в сила на кадастралната
карта. Със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. е одобрена кадастралната карта за района, като
нанесеният в нея поземлен имот с идентификатор ******** е идентичен с поземлен имот №
**** от архивния кадастрален план и е идентичен с УПИ ХV-**** от ЧИРП, одобрено със
Заповед № РД-50-14/26.01.1999 г. Съгласно действащата към момента КККР процесният
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ********, е идентичен с нанесените
през 2023 г. имоти с идентификатори ****5278 и ****5279.
Другите представени по делото доказателства не допринасят за изясняването му от
фактическа страна, поради което съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предмет на обжалване е Заповед № ****/22.08.2023 г. на Кмета на ****, с която на К.
М. К. е отказано да придобие правото на собственост при условията на § 4б и § 4з ПЗР
ЗСПЗЗ върху поземлен имот пл. *****.
6
Съобразно § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ заповедта се съобщава по реда на ГПК на
собствениците на земите и на ползвателите, които могат да я обжалват по реда на АПК.
Съгласно чл. 149, ал. 1 АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок
от съобщаването им, както в случая е посочено и в обжалваната заповед. Изготвено е
обявление № РВТ22-ТП00-105/25.08.2023 г. за издадената заповед до молителката, връчено
й на 01.09.2023 г. чрез нейния брат. Жалбата – предмет на настоящото производство, е
подадена в срок – на 13.09.2023 г., и следователно производството е допустимо.
На основание чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК. Извършвайки такава проверка, съдът приема, че обжалваният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при
издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени
правила, нито са преследвани цели, несъответни на закона.
По отношение на съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът
намира следното:
По делото не се спори, а и се установява, че жалбоподателката е заявила правото си на
придобиване на собствеността пред общината в установения срок в § 4а, ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ
/редакция – ДВ, бр. 98/1997 г./ и § 61, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ – до 31.01.1998 г., защото е
подала молба с рег. № ****/28.11.1997 г. до кмета на ****, в което е посочила, че е
придобила съгласно ПМС *** вилен имот във вилна зона ******** по плана на кв. „****“, и
моли да й бъде направена оценка по § 4 на ползваната от нея земя, като е приложила
Удостоверение № 47 за предоставяне на земя по ПМС ***.
Първото законово условие, за да се преобразува правото на ползване в право на
собственост чрез заплащане цената на земята, независимо в коя хипотеза – на основание §
4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската
земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на
Държавния съвет или на Министерския съвет. В случая е представено пред
административния орган Удостоверение № 47/06.02.1988 г., според което Изпълнителният
комитет на Районен народен съвет **** съгласно Постановление *** на Министерския
съвет и Националния съвет на „***“ от 1987 г. и Решение ****/1987 г. на Районната
комисия за управление на системата за самозадоволяване е предоставил право на ползване
на К. М. К. от 30.05.1981 г. за земеделско ползване върху пустееща земя, 600 кв. м.,
находяща се в землището на с. ****, окръг ***, местност „****“, № **** по парцеларния
план, при граници: ползватели съгласно планомерна скица. Удостоверението се явява
средство за доказване пред административния орган на факти с правно значение, посочено в
§ 61, ал. 2, т. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ, поради което то е допустимо и в производството пред съда по
силата на чл. 171, ал. 1 АПК. Макар удостоверението да не е документът, с който се
учредява правото на ползване, то представлява официален свидетелстващ документ и с него
се, че с конститутивното по своя характер решение на съответния орган е предоставено
7
право на ползване на основание ПМС ***/1987 г., който акт изрично е посочен в § 63 ПЗР
ППЗСПЗЗ. Освен това посочените в § 61, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ документи се проверяват от
комисията по § 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ за редовност от външна страна, като предоставянето
на право на ползване по реда на някой от посочените в § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ актове е първият
елемент от фактическия състав на трансформирането на правото на ползване в право на
собственост, за който комисията следи. В случая комисията не е констатирала невярност на
удостовереното от заявителя обстоятелство за предоставено право на ползване върху имота
по реда на ПМС ***/1987 г., а изрично го е потвърдила в протоколите от своите заседания,
което е възприето и от Кмета на района. Предвид това и доколкото жалбоподателката е
представила пред административния орган надлежно удостоверение за този факт, което
допълнително представи за констатация в официално заверен препис пред съда, съдът
намира за доказано правото й на ползване върху процесния имот. Заинтересованата страна
като страна, която оспорва този факт, следва да го докаже, но такова доказване в случая не е
проведено.
Специфичните предпоставки по § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ са земята да е лозе, овощна
градина или единствена на семейството на ползвателя земеделска земя, ползвателят да
живее постоянно в населеното място, в землището на което се намира имотът, и имотът да
се намира на по-повече от 30 км от градове с население до 300 000 души и на по-повече от
10 км от крайбрежната морска ивица. Страните не спорят по отношение на тях, поради което
съдът приема, че посочените предпоставки са налице.
В случая административният орган е посочил, че по отношение на територията, в която
се намира процесният имот, няма да се изработва и одобрява план на новообразуваните
имоти, тъй като имотът попада в обхвата на съответния регулационен план, както и че
понастоящем част от поземлен имот с идентификатор ******** /идентичен с имот пл. №
****, описан в Удостоверение за ползване № 47/06.02.1998 г./ попада по действащия ПУП в
УПИ ХV-***, а другата част от имота е придаваема към УПИ **** и УПИ *** от кв. 5, в. з.
„***“, поради което предоставеният за ползване имот не представлява самостоятелен
поземлен имот с площ и граници, установени в първоначалния му вид, и с осигурен достъп.
За да прецени дали изводите на административния орган, обусловили неговия отказ,
съответстват на материалния закон, съдът следва да съобрази същността на плана на
новообразуваните имоти. Съгласно § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ за земите, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти. Съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ в одобрения от областния управител
план на новообразуваните имоти се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели,
на които по предвидения законов ред правото на ползване е трансформирано в право на
собственост; 2. бивши собственици на имотите или техни наследници с признато и
възстановено право на собственост от ОСЗ върху земеделски земи, попадащи в територии
по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен
документ за собственост – като приобретатели от първите две категории или на
самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или
8
включвани в ТКЗС, ДЗС и др. образувани въз основа на тях селскостопански организации, т.
е тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Административният орган при
одобряване на плана на новообразуваните имоти се съобразява с правата на собствениците
такива, каквито са установени с актовете за собственост, както и с императивните
изисквания към плана по чл. 28 ППЗСПЗЗ. При проектирането на новообразуваните имоти
се съблюдава правилното устройство на територията.
Придобиването на право на собственост върху предоставен за ползване имот
представлява сложен фактически състав, който включва признаване на правото да се
придобие собствеността на едно от основанията, посочени в § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ, а
следващият етап е заплащането на цената на имота, която се определя със заповед на Кмета
на общината. Едва със заплащането на определената цена на имота е завършен
фактическият състав на придобиване на правото на собственост върху предоставения за
ползване имот. За тези собственици – бивши ползватели, ведно с останалите две категории
собственици на земеделските земи, в плана на новообразуваните имоти трябва да има
самостоятелно отредени имоти, а те да фигурират като собственици на тези имоти в
регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти, според чл. 28,
ал. 4 ППЗСПЗЗ. По силата на § 4к, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ ползвателите с
трансформирано право на собственост върху земеделски имот са с предимство пред
бившите собственици. Следователно предпоставка за включване на правоимащи с
предоставени права на ползване в плана на новообразуваните имоти и одобряването му по
реда на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от областния управител е тези лица да са установени като
ползватели с влязла в сила заповед на Кмета на общината именно с правно основание § 4а и
§ 4б ПЗР ЗСПЗЗ, което право да е трансформирано в право на собственост по предвидената
процедура. Целта на плана на новообразуваните имоти е на база на изработения помощен
план след изясняване и разпределяне на правото на собственост на правоимащите по § 4а и
§ 4б ПЗР ЗСПЗЗ спрямо това на бившите собственици да бъде изработена съответно
технически издържана графична част, придружена със списък на така установените
правоимащи, представляващ регистър към плана на новообразуваните имоти. Влезлите в
сила заповеди на Кмета на общината по § 4а и § 4б ПЗР ЗСПЗЗ са правното основание
лицата да бъдат приети за правоимащи и да бъдат включени в плана след съответно
оценяване и заплащане на имота по съответния ред. При налично висящо производство,
предмет на което е именно правото на лицата да бъдат признати за правоимащи, едва след
приключването му с позитивен за тях акт този акт ще е предпоставка за изменение на плана
на новообразуваните имоти чрез нанасянето им в същия. Липсата на такъв акт към момента
на изготвяне на плана на новообразуваните имоти изключва възможността лицата да могат
да заявят правата си и да бъдат нанесени в същия, което не може да ги лишава изобщо от
гарантираните им от закона права, признати по съответния ред в по-късен момент, което не
се дължи на тяхна вина.
Съобразявайки горните принципни положения, съдът намира, че изготвянето и
одобряването на план на новообразуваните имоти, в който да е отреден самостоятелен имот
9
за ползвателя, заявил желание за трансформиране на правото му на ползване в право на
собственост, респ. съответно изменение на плана на новообразуваните имоти с такова
отреждане на самостоятелен имот за ползвателя, не представлява условие за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост, а напротив – следва по
време трансформирането. При това положение съдът счита, че изводът на
административния орган, свеждащ се на практика до изискване в действащия регулационен
план /приет като заместващ плана на новообразуваните имоти/ да е отреден самостоятелен
имот с граници и площ, съответстващи на първоначалния вид на имота, предоставен на
жалбоподателката за ползване, както и да е осигурен достъп до него, не произтича от
материалния закон.
От значение в случая е, че са налице предпоставките на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, както и
че по делото е установено наличието на идентичност между предоставения на
жалбоподателката за ползване имот, заявения от нея за закупуване имот и заснетия в
действащата кадастрална карта поземлен имот с идентификатор ********. Във връзка с
последното следва да се посочи, че съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза с изменението на кадастралния план от ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-09-
002/14.01.1997 г., за първи път е нанесен имот с пл. № **** с граници и площ, идентични на
процесния имот, като той е останал с тези граници в архивния кадастрален план, ползван до
влизане в сила на кадастралната карта, а със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. е одобрена
кадастралната карта за района, като нанесеният в нея поземлен имот с идентификатор
******** е идентичен с поземлен имот № **** от архивния кадастрален план. От
разпоредбите на § 4к, ал. ал. 12 и ал. 13 ПЗР ЗСПЗЗ следва, че при наличие на предпоставки
за изменение на план на новообразуваните имоти в случаите на ал. 8, т. 1, 2 и 3 след
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри началникът на службата по
геодезия, картография и кадастър издава заповед за нейното изменение. В случая вещото
лице К. не е установило данни за издадена такава заповед, макар че фактически изменението
е извършено, от което следва, че предпоставките за изменението не са били налице. Това
корелира и с обстоятелството, че не са установени при експертното изследване документи за
уреждане на сметки по регулация, което сочи на извод, че регулацията от 2022 г., на която
се позовава административният орган, за да обоснове извода си за липса на съответствие в
имота, не е била приложена. Ето защо съдът намира, че това изменение на кадастралната
карта е лишено от правно основание, поради което не следва да бъде съобразявано и не
разколебава извода за съответствието на поземлен имот с идентификатор ******** с
предоставения за ползване на жалбоподателката и заявен от нея за закупуване по реда на §
4б ПЗР ЗСПЗЗ имот.
По изложените съображения съдът счита жалбата за основателна, поради което
обжалваната заповед следва бъде отменена и следва да бъде признато правото на
жалбоподателката да придобие право на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ. Следва административният орган да извърши оценка на имота на основание § 62, ал.
4 ПЗР ППЗСПЗЗ.
10
По разноските:
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
жалбоподателката е сторила разноски в общ размер на 415 лв., включващи: 15 лв. –
държавна такса; 400 лв. – депозит за експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на К. М. К. – В., с адрес: гр. ***, кв. „****“, ***, Заповед №
****/22.08.2023 г. на Кмета на ****, с която на жалбоподателя е отказано да придобие
правото на собственост при условията на § 4б и § 4з ПЗР ЗСПЗЗ върху поземлен имот пл.
*****, на основание Протокол ***/14.02.2023 г. и Протокол ****/06.06.2023 г., изготвени от
комисия съгласно § 62, ал. 2 ПЗР ППЗСПЗЗ.
ПРИЗНАВА правото на К. М. К. – В., с адрес: гр. ***, кв. „****“, ***, да придобие
право на собственост при условията на § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ върху поземлен имот с
идентификатор ******** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на ИД на
АГКК.
ВРЪЩА административната преписка на Кмета на *** – Район „****“, за
произнасяне съгласно указанията в мотивната част на решението.
ОСЪЖДА ****, с адрес: гр. ***, ****, да заплати на К. М. К. – В., с адрес: гр. ***,
кв. „****“, ***, на основание чл. 143, ал. 1 АПК сумата от 415 лв. – разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АССГ в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11