Решение по дело №1994/2020 на Районен съд - Бургас

              

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 821                                           09.07.2020 г.                                 град Бургас

 

               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                                 V-ти наказателен състав

На двадесет и трети юни                         през две хиляди и двадесета година    

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Мая Стефанова

 

Секретар:  Райна Жекова        

като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 1994 по описа за 2020 година и за да се произнесе,  взе предвид  следното:

 

Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ„Д.-Д. Т.“ с ЕИК ... със седалище в гр.Б., кв.Л., ул.“Д. М.“ № ..., чрез представляващия Д. Д. Т. с ЕГН **********  против наказателно постановление НП № 482172-F528661 от 03.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС).

В жалбата се сочи, че нарушението е описано и двата акта твърде общо като изцяло е преписана нормата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006 г на МФ, въпреки, че само един от изброените реквизити във фискалния бон е липсвал. Сочи, че е налице маловажен случай като изтъква аргументи.  Жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа се жалбата.

 Въззиваемата страна – ТД на НАП –гр.Бургас–редовно призована се представлява от юрисконсулт. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

          След по отделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу годен за обжалване акт, пред териториално и материално компетентен съд, в законоустановения по чл.59 ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, съдържа изискуемите от закона реквизити и се явява процесуално допустима.  Производството пред съда е редовно образувано.

След като се запозна със събраните в хода на съдебното производството писмени и гласни доказателства, след преценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

          На 20.11.2019г, в 15,20 часа, свидетелят С.К. съвместно  със свидетеля А. и двамата на длъжност инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1т.41 от ДР на ЗДДС, фризьорски салон, находящ се в гр.Б., ул.“П. Е.“ № ..., стопанисван и експлоатиран от ЕТ„Д.-Д. Т.“ с ЕИК ... със седалище в гр.Б., кв.Л. Извършена била услугата измиване и изсушавана на коса със сешоар.   Издаден бил фискален бон с № 0000723/20.11.2019 г. от работещо в обекта фискално устройство (лист 28 от делото). След покупката проверяващите се легитимирали и установили, че фискалният контролен бон не съдържа наименование на закупената стока/услуга, а било записано „ДП 01“. В търговския обект имало монтирано и въведено в експлоатация функциониращо към момента на проверката фискално устройство модел „ELTRADE“ с ИН на ФУ ЕD 295181 и ИН на ФП 44295181. След като установил горното представляващият на ЕТ се обадил на фирмата осъществяваща сервиз на абонамент на ЕКАФП. Представител на обслужващата фирма се явил във фризьорския салон и съставил сервизен протокол (лист 4 от делото). В него отразил като възможна причина за липсата на име на департамента във фискалния бон при пуснат дневен отчет повишаването на напрежението на тока извън нормата или настъпване на токов удар, което е довело до нулиране на настройките. 

Съставен бил протокол за извършена проверка (ПИП на лист 7-11 от делото), в който бил задължен представляващият да се яви в сградата на ТП на НАП–Бургас за съставяне на акт.  

На 25.11.2019г в присъствието на представляващия Д. Т. свидетелят К. съставил АУАН (лист 6 от делото), в който за нарушението за липсата на наименование на закупената стока/услуга във ФКБ определил правна квалификация на нарушението по чл.26 ал.1 т.7 (без да уточни по коя от всички изброени алтернативи в тази точка е липсващия реквизит) от Наредба Н-18/2006 г на МФ.
          В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени писмени възражения по акта.

         Като е взел предвид акта и останалите писмени доказателства административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № 482172-F528661 от 03.12.2019 г. В него при идентична фактическа обстановка както в акта, е направена правна квалификация по чл.26 ал.1 т.7 (отново без да посочи коя от всички алтернативи) от Наредба Н-18/2006 г. вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 изр.второ вр. арл.1 от ЗДДС на търговеца-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Горната фактическа обстановка се доказа от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. 

От правна страна съдът приема за установено следното: 

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им и в сроковете на чл.34 ЗАНН.  

В разглеждания случай безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил продажба на услуга–миене и сушене със сешоар на стойност от 4,00 лева, за което издал фискална касова бележка с №0000723/20.11.2019 г от работещо в обекта фискално устройство (лист 28 от делото). Същата съдържала количеството на закупената услуга и общата сума, но не и вида на самата услуга, която била посочена в обща група „други“ каквото е императивното изискване на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/2006 г на МФ Въпреки, че формално е осъществен състава на чл.26 ал.1 т.7 от горецитираната наредба съдът намира, че са налице обстоятелства, които определят случаят като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, според който за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като само предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Липсват данни в делото едноличният търговец да е бил наказван с влезли в сила наказателни постановления за други нарушения по Наредба Н-18/2006г на МФ и по ЗДДС, поради което съдът приема, че нарушението е първо по ред. Следва да се вземе предвид, че към момента на покупка-продажбата на услугата касовият бон е отразявал действителната стойност на  т.е. с издаването му не се е целяло да бъде прикрита друга сделка с по-висока стойност, което да уврежда фиска. Аргумент в тази насока е приложението на административнонаказателната норма на чл.185 ал.2 изречение второ вр. ал.1 ЗДДС. В текста на чл.185 ал.2 изречение второ е предвидено важно обстоятелства, което е съществено и представлява признак на състава на нарушението от обективна страна, а именно, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи.

 Не е без значение, че издадената касова бележка касае услуга на сравнително ниска стойност - 4,00 лева. Процесният фискален бон не съдържа само конкретния вид на продадената услуга, като е посочено в общата група „други“ , т.е. не съдържа само един реквизит от всички задължителна в чл.26 ал.1 т.7 от Наредбата Н-18/2006 г на МФ. Следва да се отбележи, че основната дейност на търговеца е фризьорски услуги. Веднага за да отстрани проблема същият е поканил представител на обслужващата по абонамент сервизна фирма и още тогава проблемът е бил отстранен. Съществена е, че представляващият търговеца не е знаел за съществуващия проблем и го е отстранил веднага. С оглед на наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

При това положение налагането на имуществена санкция макар и в минималния предвиден в закона размер се явява несъразмерно тежка.

Изложените факти обуславят маловажността на случая и са предпоставки за освобождаване от административна отговорност. Като не приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е наложил на едноличния търговец имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лава наказващият орган е нарушил материалния закон, което от своя страна се явява основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г по тълк.д. №1/2007 г ОСНК на ВКС

Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав   

 

                                                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление НП №482172-F528661 от 03.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП, с което на ЕТ„Д.-Д. Т.“ с ЕИК ... със седалище в гр.Б., кв.Л., ул.“Д. М.“ № ..., чрез представляващия Д. Д. Т., с ЕГН **********  за нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.185 ал.2 изречение второ вр.ал.1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС).

 

  РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

             СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала:

Р. Ж.