Р Е Ш Е Н И Е №
Ардино 25.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд- Ардино, в
открито съдебно заседание проведено на 27.01.2021 в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
при секретаря КАТЯ
ХАДЖИЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия Гр. Дело № 153/2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
предявен иск от К.С.Х., ЕГН: **********,***, против „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив, район „Западен“,
ж.к. „Христо Смирненски“, ул. „София“ № 9, ет. 3, област Пловдив, с правно
основание чл. 55 от ЗЗД, вр. с чл. 50 и чл. 54 ЗЗП, при цена на иска
1 714,16 лева;
В исковата молба ищцата е посочила, че на 19.11.2019 г. е била
сключила Договор за покупко - продажба извън търговски обект № 5009870 с
„Велмакс Лукс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Западен, ул. „София“ 9, ет. 3, община Пловдив, област Пловдив.
Договора е бил сключен в ресторант
„Перла“, находящ се в центъра на гр. Ардино, община Ардино, след проведена
презентация и томбола, в която ищцата е
била участвала и е била спечелила. Стоките, които е спечелила са били одеяло-
1 бр. на стойност 1 900,00 лева, една възглавница на стойност 300,00 лева и
един комплект ножове на стойност 1 100,00 лева. Общата стойност на закупените стоки е била 3 300,00 лева,
но и са направили отстъпка на презентацията в размер на 1 800,00 лева и е
следвало да заплати при покупката им съгласно договора за покупко- продажба
извън търговски обект № 5009870, сумата в размер на 1 500,00 (хиляда и
петстотин) лева. Ищцата твърди, че не е разполагала с тази парична сума и
затова служител на „Велмакс Лукс“ ЕООД й предложил да закупи стоката с кредит от кредитора „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД - гр. София, с ЕИК *********, на което предложение тя дала
съгласие. Твърди се, че щцата е
подписала предложеният от този служител на ответното дружество Договор
за кредит № 3945838/19.11.2019 год. Ищцата твърди, че съгласно договора „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД - гр. София й предоставя кредит на разсрочено плащане
в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин лева),
за закупуване на горепосочените стоки, които били на същата стойност.
Сумата по кредита е била преведена директно на ответника.
Навеждат се доводи от ищцата, че
след томболата в ресторант „Перла“-
гр. Ардино, тя нямала възможност на място да разгледа закупената стока задълбочено, въпреки че служителите на продавача предварително
лично й са били показали одеялото и възглавницата. Посочва, че след като се е
прибрала в къщи разгледала закупената стока и не я харесала, тогава е решила да
развали договора на основание чл. 50 от ЗЗП, като върне стоката на продавача.
Твърди, че на 21.11.2019 год.
опаковала стоката в колет в Районна станция на съобщенията- гр. Ардино и
изпратила колета на адреса на ответника- 4 000 Пловдив, ул. „София“ № 9, Христофор Нанев-
„ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД. В колета сложила попълнен и подписан от нея стандартен
формуляр за упражняване право на отказ. Колетната пратка била с бар код PS6750000XQH3 и дата на изпращане 21.11.2019
год., три дни след получаване на стоката. Ищцата била заплатила за доставката
на колета 5,25 лева. След изпращането на колета се била обадила на телефона на
ответника, като разговаряла с жена, която не се е била представила и тя я
уверила, че след като получат стоката, ще й възстановят платената чрез кредит
цена в размер на 1 500,00 лева, ведно с пощенските разходи.
Ищцата твърди, че на 16.12.2019
год. колетната й пратка е била върната от Районна станция на съобщенията- гр.
Пловдив - п.к. 4000, в Районна станция на съобщенията - гр. Ардино, като непотърсена
от получателя. На плика, залепен на колета е било отбелязано основанието за
връщането на пратката, а именно непотърсена пратка от получателя. Ищцата
заплатила разноските за връщането на колета в размер на 2, 63 лв., взела колета
от РПС- гр. Ардино и в момента стоката се намирала при нея.
Твърди се още в исковата молба,
че ищцата с Жалба Вх. № П-03-1882/19.12.2019 год. сезирала за случая Комисията
за защита на потребителите- гр. Пловдив. С писмо техен Изх. №
П-03-1882/01.06.2020 год., КЗП- Пловдив я били уведомили, че жалбата й е била
непълна и следва да представи допълнително доказателства, подробно описани в
същото писмо. Ищцата е представила исканите доказателства и от КЗП- Пловдив с
Писмо Изх. № П- 03- 1882/06.04.2020 год. я уведомили, че ответникът „Велмакс
Лукс“ ЕООД е определил претенцията й за разваляне на договора като
неоснователна, тъй като липсвали доказателства за подадено от ищцата заявление за отказ от договора и изпращането на
стоката до него в четиринадесет дневен срок по чл. 55 от ЗЗП. Ищцата счита
извършената проверка от Комисията за защита на потребителите- гр. Пловдив, за непълна,
извършена незадълбочено и формална. Твърди, че КЗП- Пловдив не са проверили
твърденията на ищцата, че е била изпратила до ответника формуляра за отказ от
договора и стоката с колет, чрез Районна станция на съобщенията- гр. Ардино, до
Районна станция на съобщенията- гр. Пловдив, п. к. 4000, че ответникът не е
потърсил колета, след като е бил уведомен по надлежен ред от пощата за
наличието му, и че колета й е бил върнат след 20 дни поради непотърсване от получателя. Ищцата посочва,
че е подала възражение срещу тази констатация на комисията за защита на
потребителите- гр. Пловдив, но до момента нямала отговор.
Твърди се от ищцата, че с
Уведомително писмо с Изх. № УПЦ-ПУКФ/3945838 от 28.07.2020 год. на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД, упълномощена от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД
- гр. София е била уведомена, че кредитът й за закупуване на процесната стока е
бил прехвърлен (цесия) на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. С Покана за
незабавно изпълнение от 03.09.2020 год. на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕА Д ищцата е била уведомена, че задължението й възлиза на 1714,16 лева
(главница и лихви) и следва да плати 689,00 лева до 15.09.2020 год., а за
останалата сума може да се договори план за погасяване.
Моли съда да постанови решение, с
което:
1.
Да признае за установено по отношение ответника „ВЕЛМАКС
ЛУКС“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Западен,
ж. к. „Христо Смирненски“, ул. „София“ № 9, ет. 3, община Пловдив, област
Пловдив, ЕИК- *********, че Договор за
покупко - продажба извън търговски обект № 5009870, сключен между ищцата и
ответника, е развален, поради упражнено
по надлежния ред право на отказ от нейна страна;
2.
Да осъди ответника да й заплати на основание чл. 55 от ЗЗД, във вр. с чл. 54 от ЗЗП сумата в размер на 1 714,16 лева, заплатена от ищцата чрез
банков кредит на ответника съгласно Договор
за покупко - продажба извън търговски обект № 5009870, сключен между ищцата
и „Велмакс Лукс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Западен, ул. „София“ № 9, ет. 3, община Пловдив, област Пловдив,
ведно със 7,88 лева пощенски разходи за изпращане на колета и връщането
му, както и законата лихва върху сумата от 1 722,04 лева от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата;
3.
Да осъди ответника да й заплати направените разноски по
делото.
Представени са
съответни писмени доказателства, които съдът с Определение № 402/31.12.2020 г.
постановено по реда на чл. 140 от ГПК, в закрито съдебно заседание ги е
допуснал и приел.
В ОСЗ ищцата се
явява и се представлява. Процесуалният представител- адв. В.Х. в ход по
същество пледира за допустимост, основателност и пълна доказаност на
депозираната искова молба. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК,
ответната страна е депозирала писмен отговор по предявеният иск. По отношение
по допустимостта искът се намира за допустим. По отношение на основателността
на депозирана от ищеца претенция с правно основание посочено в ИМ- чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 50 и чл. 54 от ЗЗП, искът се намира за изцяло неоснователен и
недоказан. Оспорват се изцяло обстоятелствата, на които се позовава иска, както
и наведените твърдения от ищеца. Излагат се нови обстоятелства. Не се
противопоставят на представените от
ищеца писмени доказателства, не са представени писмени доказателства. Направени
са доказателствени искания, а именно: Съдът да изиска от ТД НАП- Пловдив
справка относно назначените по трудов договор във ответното дружество „Велмакс
Лукс“ ЕООД, ЕИК ********* лица към 21.11.2019 г., което искане СЪДЪТ Е УВАЖИЛ и което е изпълнено.
В ОСЗ по делото ответната
страна не се явява и не се представлява. В депозирана преди съдебното заседание
молба от надлежно упълномощен процесуален представител се моли, съдът да даде
ход на делото и го разгледа, като отхвърли подадената ИМ като допустима, но
изцяло неоснователна и недоказана. Претендират се доловодните разноски за
ангажиране на ответната страна в това производство, за което се представя списък
на основание чл. 80 от ГПК.
След като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, съдът констатира следното от
фактическа и правна страна:
От приетото по делото
писмено доказателство представено от ищцата- договор № 5009870 /в оригинал/ се
установява, че на 19.11.2019г. ищцата К.С.Х. ***, в ресторант „Перла“, с
ответното дружество „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, район „Западен“, ж.к. „Христо Смирненски“, ул. „София“ №
9, ет. 3, област Пловдив, договор извън търговски обект, оформен под № 5009870
от същата дата. Като представител на фирмата- продавач е посочено в договора
лицето ХРИСТОФОР НАНЕВ, а като купувач ищцата- К.С.Х.. По силата на този
договор ищцата е закупила от дружеството ответникследните движими вещи : Одеало
с р- ри 140/200 см- 1 брой, възглавница с р- ри 75/40 см- 1 брой и комплект
кухненски ножове „Рито“- 1 бр. комплект, всико на стойност 3 300.00 лева.
От същото писмено доказателство се установява, че продавачът при направената на
19.11.2019 г. презентация и закупуването от страна на ищцата в настоящото
производство на посочените по- горе движими вещи, е направил търговска отстъпка
в размер на 1 88.00 лева от продажната цена от 3 300.00 лева, като окончателната
продажна цена за клиета е била в размер на 1 500.00 лева.
От същото това
доказателство се установява / чл. 22 от договора за покупко- продажба/, че
съобразно разпоредбите на чл. 50 от ЗЗП, че потребителят има право да се откаже
от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да
посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща
каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.54, ал.3 и
чл.55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от
потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от
потребителя– при договор за продажба, КАТО ИЗРИЧНО В ТОЗИ ТЕКСТ ОТ ДОГОВОРА ЗА
ПОКУПКО- ПРОДАЖБА ИЗВЪН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ № 5009870, е било посочено, че ИЗПРАЩАНЕТО НА ЗАКУПЕНАТА СТОКА ОТ
КУПУВАЧА, НА ПРОДАВАЧА, СЕ ИЗВЪРШВА САМО ЧРЕЗ ПОЩЕНСКИ ОПЕРАТОР/КУРИЕР, НА
СЛЕДНИЯ АДРЕС НА ПРОДАВАЧА: Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 47, а не на
посочения адрес по седалище и адрес на уплавление на дружеството съобразно
търговската му регистрация- Пловдив, район „Западен“, ж.к. „Христо Смирненски“,
ул. „София“ № 9, ет. 3, област Пловдив.
От представеното по
делото писмено доказателство от ищцата и неоспорено от ответната страна, се
установява едно друго обстоятелство по делото, което не се явява спорно, а
именно, че на 19.11.20219 г. ищцата е сключила договор за стоков кредит №
3945838 с кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД - гр. София, за
сумата от 1 500.00 лева, с които ищцата явно е заплатила закупените от нея
движими вещи във вид на стока по Договор за продажба извън търговски обект №
5009870, което обстоятелство също не е спорно по делото между страните.
От
следващо прието по делото доказателство- Стандартен формуляр за упражняване
право на отказ /л. 20/ по делото се установява, че на 21.11.2019 г. ищцата, в
качеството и на потребител, се отказва
от правото си на ползване на закупените вещи по Договор № 5009870, сключен с
ответното дружество в качеството му на продавач.
От
друго прието по делото писмено доказателство- Извлечение от РПС- Ардино се
установява, че на 21.11.2019 г. ищцата чрез пощенска пратка с бар код PS6750000XQH3 е изпратила закупените от нея
вещи по Договор № 5009870 на продавача, на
адрес: 4000 Пловдив, ул. „София“ № 9, с получател Христофор Нанев- ВЕЛМАКС,
адрес по смисъла на чл. 50 от ЗЗП, който е различен от този посочен в чл. 22 от
Договор № 5009870.
От
другите приети по делото писмени доказателства приложени от ищцата се установя,
че същата е подавала жалби до КЗП, по които няма резултат до момента.
От
приложено по делото писмено доказателство, уважено по доказателствено искане на
ответника- Справка от ТД на НАП № 11-00-10/13.04.2021 г. се установява, че към
дата 21.11.2021 г., лице, назначено по трудово правоотношение в едноличното
дружество- ответник „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Западен, ж. к. „Христо Смирненски“, ул. „София“
№ 9, ет. 3, община Пловдив, с имена ХРСТОФОР НАНЕВ, НЯМА.
При така установената
фактическа обстановка, предвид представените от страните доказателства, съдът
формира следните правни изводи:
С
оглед на представените доказателства, съдът приема, че е доказано /неоспорено
по делото обстоятелство от страните/, че ищеца в качеството си на купувач и
ответникът в качеството си на продавач, на 19.11.2019 г. в град Ардино, са сключили
договор № 5009870, за покупко-продажба извън търговски
обект, с предмет на договора: Одеало с р- ри 140/200 см- 1
брой, възглавница с р- ри 75/40 см- 1 брой и комплект кухненски ножове „Рито“-
1 бр. комплект, всичко на стойност 1 500.00 лева, като договора е бил
финализиран с изплащане на дължимата сума от страна на купувача- ищцата и
предаване на предмета на договора- Одеало с р- ри 140/200 см- 1 брой,
възглавница с р- ри 75/40 см- 1 брой и комплект кухненски ножове „Рито“- 1 бр.
комплект, от страна на продавача- ответното дружество „Велмакс Лукс“ ЕООД-
Пловдив.
Предвид приетото по
делото писмено доказателство по искане на ответника- Справка от ТД на НАП №
11-00-10/13.04.2021 г., от което се установява, че към дата 21.11.2021 г.,
лице, назначено по трудово правоотношение в едноличното дружество- ответник „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район Западен, ж. к. „Христо Смирненски“, ул. „София“
№ 9, ет. 3, община Пловдив, с имена ХРСТОФОР НАНЕВ, НЯМА, както и от другите посочени по- горе доказателства
представени от ищцата, а именно- Извлечение от РПС- Ардино, от което се
установява, че на 21.11.2019 г. ищцата чрез пощенска пратка с бар код PS6750000XQH3 е изпратила закупените от нея
вещи по Договор № 5009870 на продавача, на
адрес: 4000 Пловдив, ул. „София“ № 9, с получател Христофор Нанев- ВЕЛМАКС, както
и от следващото писмено доказателство- Опис Експедиция от 09.12.2019 г. на РСЦ-
Пловдив, от което писмено доказателство е видно, че изпратената от ищцата
пратка на посочения по- горе адрес не е потърсена от получателя и е била
върната на изпращача, съдът формира правен извод, че едва след завеждане на
настоящото производство, е налице хипотезата на чл. 301 от ТЗ, а именно, че еднолично
дружество ответник в настоящото производство като търговец е узнало, че лице
действа от негово име без представителна власт, и че търговецът потвърждава
действията на това лице, тъй като в отговора по ИМ и в разглеждането на делото
по същество, липсват изложени обстоятелства за противопоставяне в тази насока
от ответника, веднага след узнаването на това обстоятелство.
Според
чл. 50, ал. 1 от ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от
разстояние или от договора, сключен извън търговски обект, без да посочва
причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е
разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55 от ЗЗП,
в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или
от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя– при договор за
продажба.
В случая, срокът тече от
приемане на стоката от потребителя, тъй като се касае за продажба на стоки
извън търговски обект и посочения срок е спазен, защото стоката е приета на
19.11.2019 г., а отказът е изпратен два дни по-късно, на 21.11.2019.
Спорното обстоятелство
обаче, което в това производство бе оспорено от ответника и не бе доказано от
ищеца, е именно надлежното връщане на стоките от потребителя на продавача,
съобразно клаузите посочени в сключения договор, който й обвързва страните по
него с разпоредбата на чл. 50 от ЗЗП.
Видно от самия договор №
5009870 за покупко- продажба извън търговски обект, представен в оригинал от
ищцата в настоящото производство, се установява, че изрично в т. 22 от него е
посочено, че при наличие на обстоятелствата по чл. 50 от ЗЗП, потребителят
следва да изпрати закупената от продавача стока, само чрез пощенски
оператор/куриер, на следния посочен в т. 22 от договора адрес: ПЛОВДИВ, БУЛ. „Кукленско шосе“ № 47, като
от разпоредбата на т. 22 от Договор № 5009870 за покупко- продажба
извън търговски обект /изречение последно/ се установява, че продавачът към
момента на сключването на процесния договор е ИЗВЕСТИЛ купувача /потребителя/,
ЗА ЛИПСАТА НА ТЕХНИЧЕСКА ВЪЗМОЖНОСТ, ДА ПРИЕМА ВЪРНАТА СТОКА В ХИПОТЕЗАТА НА
ЧЛ. 50 ОТ ЗЗП ОТ ПОТРЕБИТЕЛЯ, НА ПОСОЧЕНИЯ АДРЕС ЗА СЕДАЛИЩЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА
ЕДНОЛИЧНОТО ДРУЖЕСТВО.
Следователно съдът приема
за установено, а и това не е спорно обстоятелство по делото, че ищецът е имал правото
да се откаже от договор за покупко- продажба извън търговски обект № 5009870 и
върне закупените стоки на продавача в срока по чл. 50 от ЗЗП, но формира правен
извод, че ищецът НЕ Е ОСЪЩЕСТВИЛ ТОВА
СВОЕ ПРАВО, тъй като не е изпълнил условието на договора, който е сключил с
продавача в писмена форма, именно в тази насока, да върне стоката в
законоустановения 14- дневен срок на съответен адрес, изрично посочен в
клаузите па сключения между страните договор.
Само за прецизност в тази
насока съдебния състав разгледал делото по същество ще следва да посочи, че не
приема като основателни възраженията на процесуалния представител на ищцата, че
посочения в договор № 5009870 адрес, на който ищцата- потребител е следвало да
върне закупената стока в хипотезата на чл. 50 от ЗЗП, бил отразен с по- ситен
шрифт от останалите клаузи в този договор и тя не се била запознала с това
условие от договора, т. е. че тази договорна клауза не се явява основна
договорна такава, а допълнителна, подвеждаща, заблуждаваща или неясна, и само
на това основание процесния договор ще следва да бъде развален от съда.
Това, обстоятелство,
посочено като основание за развалянето на сключения договор, което не е видно
от това писмено доказателство- Договор за покупко- продажба извън търговски
обект № 5009870/19.11-2019 г., представен в оригинал именно от ищцата и НЕОСПОРЕНО ОБСТОЯТЕЛСТВО от страните по
делото, не бе доказано от ищцовата страна.
Друго обстоятелство,
което се явява неоспорено от страните е, че с химикал, мастилото на който е
идентично с това, с което са били положени подписите на продавача и купувача по
договора, именно /и само/ клаузата по т. 22 от този договор, касаещо
задължението на купувача/потребител/ по чл. 50 от ЗЗП, с изрично уговорен ред в
тази насока е бил заградена.
Т. Е., съдът формира
извод, че в тази насока, касаеща информираност на купувача- потребител в
хипотезата на чл. 50 от ЗЗП, че продавачът по Договор № 5009870 е изпълнил
изцяло своите задължения за информираност на купувача при сключването на
процесния договор.
Не е спорно също така
обстоятелството, а и съдът приема, че според чл. 44 на Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година, потребителят е
изразил отказ от договора, като е формулирал отказа си със свои думи, ако
изявлението му, представящо решението му за отказ от договора пред търговеца, е
недвусмислено, като писмо, телефонно обаждане или връщането на стоките с ясно
декларирано изявление, които биха били достатъчни, за да се изпълни това
изискване. В настоящия казус обаче, този отказ до продавача- ответник в
настоящото производство, въпреки, че е бил формулиран в стандартен формуляр с
положен подпис на потребителя, не е достигнал до знанието на продавача, по
посочените по- горе изводи на съдебния състав, формирани въз основа на
представените по делото доказателства.
При това положение се
приема от съда, че съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗЗП, потребителят не е
упражнил правото си на отказ от договора за покупко- продажба сключен извън
търговски обект, като при това положение търговецът не следва да възстанови и
претендираните от ищеца всички суми, получени от потребителя, включително
разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по- късно от 14 дни,
считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се
откаже от договора.
Това задължение на
търговеца не е било налице и към момента на приключване на съдебното дирене по
делото.
С оглед на
изложеното, съдът формира правен извод, че предявеният от К.С.Х., ЕГН: **********,***,
против „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив, район „Западен“, ж.к. „Христо Смирненски“, ул. „София“ № 9, ет. 3,
област Пловдив, с правно основание чл. 55 от ЗЗД, вр. с чл. 50 и чл. 54 ЗЗП,
при цена на иска 1 714,16 лева, се явява неоснователен и недоказан, и тако
такъв ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото
ще следва ищцата К.С.Х. да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да
заплати на ответника „Велмакс Лукс“ ЕООД- Пловдив, направените по делото деловодни
разноски за процесуално представителство, в размер на 350.00 лв.
Мотивиран
по горните съображения, този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по
същество,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.С.Х., ЕГН: **********,***,
иск против „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, район „Западен“, ж.к. „Христо Смирненски“, ул. „София“ №
9, ет. 3, област Пловдив, с правно основание чл. 55 от ЗЗД, вр. с чл. 50 и чл.
54 ЗЗП, при цена на иска 1 714,16 лева;
ОСЪЖДА К.С.Х., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВЕЛМАКС ЛУКС“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление в Пловдив, район „Западен“, ж.к. „Христо Смирненски“, ул.
„София“ № 9, ет. 3, област Пловдив, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото деловодни разноски за процесуално представителство, в
размер на 350.00/триста и петдесет/ лева;
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните по надлежния ред на ГПК;
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: