МОТИВИ:
Ямболска окръжна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Х.И.Д. с обвинение в това, че на 23.06.2015 г. около 08.05 часа в зоната на
кръстовище, образувано от път ІІ-79-км.18+550 и път JAM 2003,
при управление на лек автомобил „Пежо
106” с рег.№ У 8958 АН, собственост на П.
К. ***, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.50 ал.2 от ЗДП, във вр. с
чл.104 ал.2, вр. с чл.103 т.1 от ППЗДП – не е пропуснал лек автомобил марка
„БМВ – 320” с рег.№ У 4962 АН, собственост и управляван от И.И. ***, който е приближил от дясната му
страна по път с предимство, като пътя с предимство променял направлението си и
това е указано на кръстовището с допълнителна табела Т-13 – „Направление на
пътя с предимство в кръстовището” и е последвало ПТП между двата автомобила,
като причинил по непредпазливост смъртта на Н. Г. К. *** на 38 години, пътуваща в лек автомобил „Пежо 106” с рег.№ У 8958 АН и
следва телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение движението на левия
долен крайник на С.П.М. ***, пътуваща в
лек автомобил „БМВ 320” с рег.№ У 4962
АН – престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3 б.”б” вр. с ал.1 вр. с чл.342 ал.1
от НК.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор поддържа обвинението ,
така както е възведено в обвинителния акт. Излага съображения , че са напълно изяснени фактическите
обстоятелства по осъществяване на
деянието като напълно идентични с
посочените такива в обстоятелствената част на обвинителния акт. Сочи, че
безспорно установено от доказателствата по делото е нарушаването от
подсъдимия на визираните разпоредби на ЗДП и ППЗДП. Иска признаването на подсъдимия
за виновен в осъществяване на
престъпление по чл.343 ал.4 вр. с ал.3
б.”б” , вр. с ал.1 б.”в” вр. с
чл.342 ал.1 от НК. По отношение на наказанието пледира за определянето му на минимума определен в текста, а именно три
години лишаване от свобода мотивирайки се с чистото съдебно минало на подсъдимия, поведението му в хода на
досъдебното и съдебно производство и добрите характеристични данни. Излага
съображения и за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, при определяне на
максимален срок на отлагане на изтърпяване
на наказанието, а именно такъв в размер на пет години. Прави искане за
определяне на лишаване от правоуправление на подсъдимия съобразно разпоредбата на чл.343
Г от НК за съответния срок.
Частните обвинители П.В.К., Г.В.К. –
лично и със съгласието на законния си
представител В.К., В. Т К. – лично и
като законен представител на малолетната
А.В.К., чрез пълномощника си изразяват становище за доказаност на
авторството на деянието по внесеното обвинение
и излагат съображения за това , като искат признаване на подсъдимия Д. за виновен
в осъществяване на престъпното
деяние. По отношение на наказанието излагат съображения за определяне от съда
на такова по вид лишаване от свобода, в размер от пет до шест години, което да
бъде изтърпяно ефективно. Прави се искане за присъждане и на адвокатско
възнаграждение.
Подсъдимия Х.Д. участва в производството лично и чрез редовно упълномощен защитник.
Чрез защитата си излага съображения, че подсъдимия няма вменената му с
обвинението вина. Излагат се съображения касателно скоростта на движение на участващите в ПТП
автомобила, а именно такава от 50,8 км/час
на управлявания от него автомобил „Пежо” и 79,9 км/час на автомобил „БМВ”, като се сочи и наличието на
пътен знак В26 за скорост 60 км/час. Възразява се и, че подс.Д. не е навлязъл в насрещната лента за
движение, а е предприел пресичането и. Възразява, че твърдението на вещите лица по автотехническата експертиза,
респективно на обвинението, че на местопроизшествието е имало видимост от 200
м. не обяснява движението на двете МПС. Излага съображения, че на мястото е имало гъста растителност дължаща
се на неизпълнението на задълженията на Пътно управление, ограничила и видимостта на
водачите на МПС. Прави се искане за признаване на подс.Д. за невиновен в
причиняване на ПТП, визирано в обвинителния акт.
Подсъдимия лично сочи, че на
процесното кръстовище няма определено преустрояване с пътна маркировка, т.е.
тези които искат да продължат в посока с.Мамарчево да се преустроят на пътната
маркировка, защото срещуположните са на път с предимство, кръстовището не е
съобразено с поддръжката на пътищата като не е изчистена растителността, която
е на мантинелата от дясно и няма как да се види коя кола кога идва и се вижда в
последния момент. Излага съображения и, че кръстовището е обозначено с пътни
знаци определящи скорост 60 км/час.
От анализа на събраните и проверени
в хода на съдебното следствие доказателства съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подс.Д. е водач на МПС категории „В” и „АМ” и притежава свидетелство за правоуправление на МПС
№********* от 2006 година. Съгласно Служебна бележка от 29.06.2015 г. издадена от ЗМВР „Сектор Пътна полиция” при
ОД МВР Ямбол на подс.Д. не са регистрирани
наказания по ЗДП.
На 23.06.2015 г. около 8.00 часа
подс.Д. е управлявал лек автомобил „Пежо 106” с рег.№ У 8958 АН, собственост
на П.К. ***. Движението подс.Д. осъществявал при дневни условия,
суха запазена асфалтова пътна настилка,
със скорост около 50,8 км/час. В
автомобила на предна дясна седалка до водача
пътувала Н. К. ***.
По същото време и при същите пътни условия, в противоположна посока –
гр.Елхово-гр.Болярово управлявал със скорост около 79,9 км/час собствения си
лек автомобил „БМВ 320” с рег.№ У 4962 АН св.И.И.. В автомобила на предна дясна
седалка пътувала свид. С.М. ***.
Към 23.06.2015 г. в зоната на кръстовището на път ІІ-79
„Елхово-Средец-Бургас” с общински път JAM 2003 за с.Мамарчево,
обл.Ямбол са монтирани пътни знаци в направление Елхово-Болярово – пътен знак
Б3 „Път с предимство” и Т13”Направление на пътя с предимство в кръстовището” и
в направление Болярово-Елхово- пътен знак Б3 „Път с предимство” и
Т13”Направление на пътя с предимство в кръстовището” .
Около 08.05 часа двата автомобила приближили зоната на кръстовище,
образувано от път ІІ-79-км.18+550 и път JAM 2003.
При това подс.Д. навлязъл с управлявания
от него автомобил „Пежо 106” в лявата насрещна лента за движение, следвайки
движение в права за него посока, съответстваща на продължение за навлизане в
пътното платно за с.Мамарчево, обл.Ямбол. В момента на навлизане в лявата насрещна лента на лек автомобил
„Пежо 106” управляван от подс.Д. по същата се е движел лек автомобил „БМВ 320”
управляван от свид.И., като за него е възникнала опасност при отстояние между
двата автомобила около 30,87 метра. Подс.Д. навлязъл изцяло в лявата насрещна
лента, при което е последвал челен ексцентричен удар с лекия автомобил „БМВ
320”, изцяло разположен в десните им части на предните състави. В резултат
на настъпилия удар и по високата скорост
и маса на лек автомобил „БМВ 320”, лек автомобил „Пежо 106” бил избутан напред
и на дясно към десния край на пътното
платно в посока гр.Елхово – гр.Болярово. При това лек автомобил „Пежо 106”
изпада в ротация по вертикалната си ос и със странично преместване, обратно на
предварителната му посока, като при окончателното му спиране застава почти
перпендикулярно на надлъжната ос на път
ІІ-79 и автомобила със задните си състави се повдига и застава върху дясната
мантинела. От удара лек автомобил „БМВ 320” изпада в неконтролируемо движение и
при окончателното му спиране е позициониран в положение обратно насочено на
първоначалната му посока на движение. Непосредствено след това свид.И.
изнесъл от купето на управлявания от него автомобил „БМВ 320” свид. С.М. с видимо счупване на левия крак
в областта на глезена, поставяйки я на
пътното платно. Тялото на пострадалата Н.
К. било оставено в купето на автомобил „Пежо 106” до пристигането на екипи на спешна помощ, които констатирали
смъртта.
Видно от заключението на
Съдебномедицинска експертиза на труп № 143/2015 г. при огледа , аутопсията и изследването на трупа на Н. Г.К. на 38 години е била установена тежка несъвместима с живота съчетана травма с
обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците. Травмата на главата се
изразява в наличието на множество
разкъсно контузни рани в областта на лицето, като една голяма разкъсно контузна
рана се установява в областта на средната част на лицето, която започва от
средната част на горната устна и достига до теменните области на главата с
пропуквания на черепните кости под ръбовете на раната. Установени са и
множество кръвонасядания под меките черепни
покривки и счупване на черепа в областта на основата на черепа
непосредствено в областта на т.н. турско седло. Установени са и повърхностни
контузионни кръвоизливи в областта на основата на двете мозъчни хемисфера и умерено изразени субарахноидални
кръвоизливи и умерено изразени контузионни
огнища на челните дзялове и базални участъци на двете големи мозъчни
хемисфери, тежък оток на мозъка и меките
мозъчни обвивки с вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. При гръдната травма се
установява наличието на множество охлузвания и натъртвания на меките тъкани в
областта на гърдите предимно в областта
на дясната половина на гръдния кош
отпред и отстрани с хлътване на дясната половина на гръдния кош навътре,
масивни кръвонасядания в областта на
меките тъкани на дясната половина на гръдния кош отпред и отстрани по
страничната повърхност на гръдния кош, в масивни счупвания на десните ребра в
областта на предните и страничните им части по
медиоклавикуларната линия и единични левостранни счупвания на ребрата.
Установено е и счупване на гръдната кост, масивни двустранни контузионни огнища на белите дробове предимно
на десния бял дроб, значителни контузии на рехавите тъкани на средностението
предимно около съдово – нервния сноп и тежък масивен оток на белите дробове,
разкъсване на стената на аортата в нейната гръдна част с наличие на около два
литра кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина. Коремната травма се изразява в
наличието на повърхностни травми в
областта на дясната половина на корема, наличие на около един литър кръв и
кръвни съсиреци в коремната кухина, разкъсване на черния дроб в областта на
задногорната му повърхност и масивни контузионни кръввоизливи в областта на тънкочревния и
дебелочревния държач. Травмата на крайниците се изразява в наличието на
множество охлузвания и кръвонасядания в областта на горните крайници, открито счупване на долната
третина на дясната предмишница, изкълчване на лявата раменна става, счупване на
костите изграждащи дясната колянна става и хлътване на коляното навътре,
счупвмане на дясната бедрена кост в областта на долната третина с извънмерна
подвижност и счупване на шийката на лявата бедрена кост със скъсяване на левия
долен крайник и завъртане на същата с пръстите на ходилото навън.
Експертизата сочи като причина за настъпване на смъртта на Н. К. тежкото шоково състояние, в което е
изпаднала пострадалата в следствие множествените травми в областта на главата,
гръдния кош, белите дробове, корема и коремните органи, както и значителните
травматични увреждания на горните и долни крайници, като сами по себе си поотделно уврежданията в областта на главата,
гръдния кош, корема и крайниците са били смъртоносни. За настъпването на
смъртта най-голямо значение е имало тежката гръдна травма с разкъсването на
стената на гръдната аорта и масивните счупвания на десните ребра. Експертизата
дава заключение, че настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо,
уврежданията са били тежки, съчетани, с обхващане на няколко области на тялото, със засягане на много
важни органи и системи. Експертизата дава заключение и, че описаните травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с такива предмети и
притискане на травмираните области на тялото между такива предмети, като всички
получени травми се дължат на
автомобилната травма и настъпването на смъртта е пряка и непосредствена
последица. Локализацията на уврежданията сочи, че ударите по тялото на
пострадалата са били предимно в областта на лицето отпред, в дясната челно
теменна област на главата, в областта на дясната половина на гръдния кош и
десните крайници.
Видно от заключението на съдебно
медицинската експертиза по писмени данни № 63/15 г. след запознаване с
представената медицинска документация и
другите материали по ДП е установено ,
че пострадалата С.М. в резултат на удара е получила травматични увреди на левия
глезен с охлузване, оток, видима деформация и функциолеза – нарушена функция на
левия глезен и фрактура на външния малеол/фибуларния глезен/, наложила
оперативно лечение – открито наместване под спинална анестезия и фиксация –
заключваща плака с пет винта с поставяне
на гипсов ботуш за обездвижване на два месеца. Експертизата дава заключение,
че описаните телесни повреди имат
травматичен характер, причинени са в условията на автомобилна травма от вида увреди причинени вътре в автомобилното купе от удари и
притискане с или върху твърди тъпи
предмети и плоскости / твърди подложки/
и същите добре отговарят да са причинени по начин и време на описаното
ПТП. Експертизата дава заключение и, че
по медикобиологичен характер уврежданията осъществяват признаците –
натъртвания,охлузвания, отоци и деформация на става от фрактура на кост –
фибуларния малеол на левия крак с нарушена функция – движение на ставата,
респективно крайника. Фрактурата на лявата подбедрица – фибуларния
малеол/външен глезен/ е наложила оперативно лечение – открито наместване с
метална остеосинтеза е причинила на
пострадалата трайно затруднение на
движението на левия долен крайник, с посочено време на имобилизация около 45-60
дни, срок на нетрудоспособност -
физически труд 3-4 месеца, нефизически
труд – около два месеца.
Оценителната автотехническа експертиза дава заключение за причинени щети на лек автомобил „Пежо 106” с
рег. № У 8958 АН в размер на 1985,00 лв.
и на лек автомобил „БМВ 320” с рег.№ У
4964 АН в размер на 3975,00 лв.
Така изложените фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от събраните в хода на производството
доказателства – гласни – показанията на разпитаните свидетели И.И., С.М., Н.Г.,
П.К., И.К., Х.Х., А.А., Г.К., частично от
обясненията на подс.Д. и писмени такива- справка за съдимост на подс.Д.,
справка от сектор КАТ ОДП, справка за
регистрацията на процесния автомобил ,удостоверение за наследници на постр.Н. К.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 23.06.2015 г. ведно с фотоалбум,
такива от 13.01.2016 г. ведно с фотоалбум, писмо изх.№24-00-12/28.01.2016 г. и
писмо изх.№24-00-20/18.02.2016 г. на АПИ
ОПУ Ямбол, служебна бележка от 29.06.2015 г. на
ОД МВР СПП Ямбол, справка от РБД „ПП” Ямбол и писмо рег.№326р-10407/30.06.2015
г. на ОД МВР Ямбол, медицинска документация касателно С.М. и Х.Д., копия
от техническа документация касателно
автомобила, такива касателно застраховка на автомобила, както и от заключенията
на назначените експертизи- автотехническа, съдебно медицинска на труп №143/2015 г., съдебно медицинска експертиза по писмени данни №63/15 г. и оценителна автотехническа експертиза.
Съда кредитира изцяло показанията на разпитаните свид.И.И., С.М. и Н.Г., първия от тях пряк участник в ПТП, а
втората и третия очевидци на ПТП относно
времето, пътната обстановка, мястото и начина на осъществяване на ПТП.
Показанията на тези свидетели са
съответни по отношение на обстоятелството на пътните и атмосферни условия, при
които се е осъществявало движението, броя, вида и посоката на движение на МПС по същото време и място,
обстоятелството, че на мястото е била налице видимост. Св.И. в показанията си
сочи, че денят е бил хубав, слънчев,
пътната настилка е била суха и видимостта е била ясна. Съответни на показанията
на свид.И. са тези на свид. С.М. – времето беше хубаво, ясно, пътя беше
спокоен. Свид.Н.Г. сочи, че видимостта е
била нормална, ясно време, пътя е бил сух, имало е растителност край пътя , но не е пречила на видимостта. Вътрешно
непротиворечиви и съответни едни на други са показанията на тези свидетели и
относно обстоятелствата касателно ПТП, а именно мястото на удара,
обстоятелството на навлизане на автомобил „Пежо 106” в лентата за движение на лек автомобил „БМВ
320”, последвалия удар между двата автомобила, респективно и констатираното от всеки един от свидетелите
по отношение на позиционирането на автомобилите след ПТП, а и причинените на пострадалите
увреждания. Показанията на тези свидетели са съответни и на установеното
от заключението на изслушаната в хода на
съдебното следствие автотехническа
експертиза, а и на заключенията на
съдебно медицинските такива касателно механизма на причиняване на уврежданията
на пострадалите лица. Показанията на свидетелите са съответни и на установеното
от протокола за оглед на местопроизшествие от 23.06.2015 г. и фотоалбума от същата дата. Фиксираната в
същите фактическа обстановка отговаря в пълнота на установеното от показанията
на свидетелите.
Съда кредитира в пълнота и показанията на разпитаните свид. П.К., И.К.
и Х.Х. – служители на МВР. Тримата
свидетели сочат на обстоятелствата при които са били изпратени на
местопроизшествието, като служители на МВР, обстоятелствата които са
констатирани на място. Показанията на тези свидетели по отношение на известните
им обстоятелства са вътрешно
непротиворечиви, съответни едни спрямо други, а и на установеното от
автотехническата и съдебно медицинските експертизи касателно механизма на ПТП и този на причиняване на уврежданията на пострадалите лица, а и на
установеното от протокола за оглед на местопроизшествие от 23.06.2015 г. и
фотоалбума към него от същата дата. И тримата свидетели сочат на позициониране на автомобилите, към момента на
пристигането им на местопроизшествието, обстоятелството сочещо на мястото на удара между МПС, уврежданията на
автомобилите, местоположението и състоянието на
пострадалите лица. При оценката на показанията им съда взе предвид, че се касае за служители на МВР,
намиращи се на местопроизшествието за изпълнение на служебните им задължения,
без заинтересованост от изхода на делото.
Съда кредитира и показанията на свид. Г.К.
дадени в хода на съдебното следствие и тези на свид.А.А. дадени в хода на ДП, приобщени към доказателствата
по делото по реда на чл.281 ал.1 т.2 от НПК по отношение на обстоятелствата на времето, мястото и начина на установяване на обстоятелството на
липса на алкохол в кръвта на подс.Д.. За да кредитира показанията на свид.А. дадени в
хода на ДП съда взе предвид обстоятелството, че същите са такива дадени
непосредствено след възприемане на фактите, за които свид.А. е дал показания, а
и предвид обстоятелството на заявеното от същия
след прочитането им в хода на съдебното следствие, а именно, че са
верни. Касае се за обстоятелството, че при
подс.Д. не е установено наличието
на алкохол при извършената проба, обстоятелство по отношение на което липсва
спор в производството.
Съда не кредитира обясненията на
подс.Д. по отношение на
обстоятелството, че не е имал никаква видимост в района на местопроизшествието
и едва след навлизането на пътя за с.Воден / посока с.Мамарчево, с.Воден/ е видял, че идва МПС. Обясненията на подс.Д.
в тази им част съда приема за защитна
теза. Същите са в противоречие с всички събрани по делото доказателства, гласни
и писмени, а и от заключението на назначената
по делото автотехническа експертиза. Свид.И. и М. сочат на обстоятелството,
че е имало видимост на място, както и, че са наблюдавали движението на
автомобила управляван от подс.Д. и в
момента в който не е бил опасност за тях, както и, че навлизането му в платното
за движение по което са се движили те правомерно по път с предимство с
управлявания от И. автомобил на подс.Д. е станало в непосредствена близост пред
автомобила. За наличието на видимост на местопроизшествието сочи и свид.Н.Г., а
именно, че на мястото е имало растителност, но същата не е пречела на
видимостта. В същия смисъл е и
установеното от заключението
на автотехническата експертиза, за
наличие на видимост в порядъка на 150- 200 метра. В останалата им част съда
кредитира обясненията на подс.Д..
Съда кредитира в пълнота и заключенията
на назначените и изготвени по
делото автотехническа , оценителна автотехническа съдебно медицинска по писмени данни №63/15 г.
и съдебно медицинска на труп № 143/2015
г. експертизи , като точни , ясни , пълни и изготвени в съответствие с изискванията за
това.
На лице е пълно съответствие и на установеното от показанията на
визираните свидетели , частично на обясненията на подс.Д., заключението на съдебно автотехническата експертиза касателно механизма на ПТП със заключението
на назначената съдебно медицинска
експертиза на труп / по отношение на Н.К./
и тази по писмени данни/ на С.М./ по
отношение на механизма на причиняване
на уврежданията на пострадалите
и
характера и вида на причинените им такива , а и на причината за настъпване
на смъртта на пострадалата Н. К..
Установения от експертите по назначената
автотехническа експертиза механизъм на ПТП, базиран и на
установеното от протокола за
оглед на местопроизшествие , е на управление на автомобила „Пежо 106” от
подсъдимия непосредствено преди произшествието със скорост от 50,8 км/час и
такава от 79,9 км/час от свид.И. на
управление на лек автомобил „БМВ 320”.
Експертизата дава заключение и, че изхождайки от мястото на удара – в дясната лента за
движение по посока на огледа, по която се е движел лек автомобил „БМВ 320” и
насрещна за движение за лек автомобил „Пежо 106”, на практика критичната
ситуация е настъпила в момента, когато лек автомобил „Пежо 106” е започнал
навлизане в насрещната лента на път ІІ-79 с цел да продължи в посока
с.Мамарчево. Следвайки вектора на скоростта на л.а. „Пежо 106”, насочен в
посока с.Мамарчево в момента на навлизане
в лявата – насрещна лента за него
по път ІІ-79, същия от мястото на удара се е намирал на около 12 м., косо
насочен наляво на посоката си. Така при
продължаващото им движение лек автомобил „Пежо 106” навлиза изцяло в
лявата насрещна лента, като в същото време лек автомобил „БМВ 320” достига мястото на удара и между тях настъпва челен ексцентричен удар изцяло
разположен в десните им части на предните състави. Към този момент – момента на
навлизане на л.а. „Пежо 106” в лентата за насрещно движение, в която се е
движел л.а. „БМВ 320” същия е бил на разстояние от мястото на удара 18,87 м., при опасна зона за спиране за лек автомобил „Пежо 106”- 32,5 м. и за лек
автомобил „БМВ 320” – 62,7 м.
Експертизата дава заключение, че
сравнени опасните зони за спиране на двата автомобила / 32,5 м. и 62,7
м./ с отстоянията им от мястото на удара в момента на възникване на опасността
/ 12 м. и 18,87 м./ следва извода, че в момента на навлизане на лек автомобил
„Пежо 106” в насрещната лента – момента на възникване на опасността – мястото
на удара попада в опасната зона за спиране
на двамата автомобила и удара между тях е бил на практика непредотвратим. Удара
е осъществен изцяло в дясната лента за движение по посока на огледа, като лек автомобил „БМВ 320” се намира изцяло в
неговата си лента за движение, а лек автомобил „Пежо 106” е бил изцяло навлязъл
в лявата за него насрещна лента, като продължение на посоката на пътя за и от
с.Мамарчево. На тази база експертизата дава заключение и, че причината за настъпване на ПТП е движението на лек автомобил „Пежо 106”,
свързано с напускането на заеманата от него
дясна лента, навлизане в лявата насрещна лента, за да продължи
движението си в желаната от него посока
/ с.Мамарчево/, без да се убеди, че движещия се в насрещната пътна лента лек
автомобил „БМВ 320” е в опасна близост.
Факта на причинените травми на пострадалите С.М. и Н. К., в резултат на ПТП се установява от механизма
на причиняването им посочен в заключенията на съдебно медицинските експертизи, както
и настъпването на смъртта на пострадалата
Н. К. в резултат от тези травми и
причиняването на средна по характер телесна повреда на пострадалата
С.М. .И в тази насока е налице
съответствие на показанията на всички свидетели
помежду им, а и със заключението на назначените съдебно медицинска по
писмени данни , съдебно медицинска на труп и автотехническа експертизи.
От анализа на установените обстоятелства
по отделно и в тяхната съвкупност
съда намира , че както от обективна , така и от субективна страна подс.Д. е осъществил състава на чл.343 ал.3 б.”б”
вр. с ал.1 б.”в” вр.с ал.4 вр. с чл.342
ал.1 от НК , тъй като на 23.06.2015 г. около 08.05 часа в зоната на кръстовище,
образувано от път ІІ-79-км.18+550 и път JAM 2003,
при управление на лек автомобил „Пежо
106” с рег.№ У 8958 АН, собственост на П.
К. ***, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.50 ал.2 от ЗДП, във вр. с
чл.104 ал.2, вр. с чл.103 т.1 от ППЗДП – не е пропуснал лек автомобил марка
„БМВ – 320” с рег.№ У 4962 АН, собственост и управляван от И.И. ***, който е приближил от дясната му
страна по път с предимство, като пътя с предимство променял направлението си и
това е указано на кръстовището с допълнителна табела Т-13 – „Направление на
пътя с предимство в кръстовището” и е последвало ПТП между двата автомобила,
като причинил по непредпазливост смъртта на Н. Г. К. *** на 38 години, пътуваща в лек автомобил „Пежо 106” с рег.№ У 8958 АН и
следва телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен крайник на С.П.М. ***, пътуваща в лек автомобил „БМВ 320” с рег.№ У 4962 АН.
Безспорно установено от доказателствата по делото е обстоятелството, че на
23.06.2015 г. в зоната на кръстовището
на път ІІ-79 „Елхово- Средец- Бургас” с общински път JAM 2003
за с.Мамарчево, област Ямбол са били монтирани пътни знаци в направление
Елхово-Болярово – пътен знак Б3”Път с
предимство” и Т13 „Направление на пътя с предимство в кръстовището” и в
направление Болярово – Елхово – пътен знак Б3 „Път с предимство” и Т13” Направление на пътя с предимство в
кръстовището”. Подс.Д. е осъществявал
движение с управляваното от него
МПС – лек автомобил „Пежо 106” с рег.№ У 8958 АН по път ІІ-79 посока от
гр.Болярово – гр.Елхово със скорост от 50,8 км/час, с намерение наближавайки
зоната на кръстовище от път ІІ-79 км.18+550 и път №1880 да продължи в права за него посока по
път №1880 – в посока с.Мамарчево. При това
подс.Д. е навлязъл с управлявания от него автомобил в лентата за
движение, по която в същия момент се е
движил лек автомобил „БМВ 320” , при отстояние на двата автомобила от 30,87 метра, в опасната зона за спиране на
двата автомобила и непредотвратимост на удара между тях. Подс.Д. е нарушил
разпоредбата на чл.50 ал.2 ЗДП, чл.104 ал.2 вр. с чл.103 т.3 от ППЗДП , като не
е пропуснал лек автомобил „БМВ 320” с
рег.№ У 4963 АН, управляван от свид.И., който е приближавал от дясната му
страна по път с предимство, като пътя с предимство е променял направлението си и това е указано на
кръстовището с допълнителна табела Т-13 „Направление на път с предимство в
кръстовището”. С навлизането си в кръстовището в лентата за движение на лек
автомобил „БМВ 320”, дясностоящ за
управлявания от него автомобил „Пежо 106”, респективно с предимство за
преминаване, в непосредствена близост, в опасната зона за спиране подс.Д. не е
спазил визираните разпоредби на ЗДП и ППЗДП / чл.50 ал.2 ЗДП, чл.104 ал.2 вр. с
чл.103 т.3 ППЗДП/, в резултат на което е настъпил и удар на управлявания от
него автомобил „Пежо 106” в автомобил „БМВ 320”- челен, ексцентричен, изцяло
разположен в десните части на предните им състави. Причина за настъпването на
ПТП е предприетото от подс.Д. движение
на лек автомобил „Пежо 106”, свързано с напускане на заеманата от него дясна лента, навлизане в
лявата насрещна лента, без да пропусне движещия се в насрещната пътна лента автомобил” БМВ 320”.
В процеса на удара и в резултат от същия, са били причинени и
телесните увреждания на С.П. - фрактура на лява подбедреница – фабуларния
малеол / външен глезен/ с нарушена функция – движение на ставата е причинило на
пострадалата трайно затруднение на движението на левия долен крайник и
несъвместими такива с живота
довели до смъртта на пострадалата
Н. К..
На лице е пряка причинна връзка между
настъпилата смърт на пострадалата
Н. К. и причинената на С.П. средна по
смисъла на чл.129 от НК телесна повреда
изразяваща се в счупване на лява
подбедреница – фабуларен малеол/ външен глезен/ , довела до трайно затруднение
на движението на левия долен крайник и осъществените действия по нарушаване на
визираните разпоредби от ЗДП и ППЗДП от
подс.Д.. Смъртта на Н. К. и средната телесна повреда на С.П. са настъпили в резултат на получените травми вътре в автомобила при неговото блъскане по време на движение в управлявания от свид.И.
автомобил.
Пострадалата С.П. е получила
фрактура на лява подбедрица – фабуларния малеол / външен глезен/, наложил
оперативно лечение – открито наместване с метална остиосинтеза, причинил на пострадалата трайно затруднение на движението на ляв долен крайник. Телесната повреда има
травматичен характер, причинена е в условията на автомобилна травма от вида
увреди причинени вътре в автомобилното купе от удари и притискане с или върху
твърди тъпи предмети и плоскости. Този механизъм на причиняване на травматичните увреждания на С.П. , довели до причиняването на същата на средна по смисъла телесна повреда ,
предвид наличното счупване на лявата
подбедрица-фибуларния малеол , довело до
трайно затруднение на движението на левия долен крайник, е
установен и от събраните по делото
доказателства , а именно свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели, а и протокола за оглед на
местопроизшествие и заключението на
автотепническата експертиза.
Експертизата сочи като причина за настъпване на смъртта на Н. К. тежкото шоково състояние, в което е
изпаднала пострадалата в следствие множествените травми в областта на главата,
гръдния кош, белите дробове, корема и коремните органи, както и значителните
травматични увреждания на горните и долни крайници, като сами по себе си поотделно уврежданията в областта на главата,
гръдния кош, корема и крайниците са били смъртоносни. За настъпването на
смъртта най-голямо значение е имало тежката гръдна травма с разкъсването на
стената на гръдната аорта и масивните счупвания на десните ребра. Експертизата
дава заключение, че настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо,
уврежданията са били тежки, съчетани, с обхващане на няколко области на тялото, със засягане на много
важни органи и системи. Експертизата дава заключение и, че описаните травматични увреждания се
дължат на действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с такива предмети и
притискане на травмираните области на тялото между такива предмети, като всички
получени травми се дължат на автомобилната
травма и настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица.
Локализацията на уврежданията сочи, че ударите по тялото на пострадалата са
били предимно в областта на лицето отпред, в дясната челно теменна област на
главата, в областта на дясната половина на гръдния кош и десните крайници. Този
механизъм на причиняване на травматичните увреждания на Н. К. , довели и до смъртта и , е
установен и от събраните по делото доказателства – свидетелски показания и обяснения на подсъдимия, а и протокол за оглед на местопроизшествие и
заключението на автотехническата
експертиза.
От субективна страна деянието е осъществено от подс.Д. по непредпазливост. Безспорно Д. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици при нарушаването на визираните
разпоредби на ЗДП и ППЗДП но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди.
При определяне на вида и размера на
наложеното наказание,както и на начина му на изтърпяване съда взе
предвид следното:
Касае се за деяние,което е със сравнително висока степен на обществена
опасност предвид начина му на осъществяване с оглед на вида на нарушените специални
разпоредби на ЗДП и ППЗДП. При преценката на личността на подсъдимия съда счита,че
се касае за такава с невисока степен на обществена опасност. Подс.Д. е н., без
данни за осъществени противообществени прояви. По отношение на подс.Д. са
налице данни, че до момента няма нарушения на ЗДП и ППЗДП за които да е бил
санкциониран. Касае се за млад човек, за който осъщественото деяние е
инцидентно в живота му, оказал е съдействие в хода на съдебното производство, а
и в хода на съдебното следствие. Преценявайки от една страна сравнително високата степен на обществена
опасност на осъщественото и от друга сравнително невисоката степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия съда счете , че следва да
определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК ,
при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства на минимума предвиден в закона
, а именно в размер на три години лишаване от свобода. Съда намира, че
изтърпяването на така определеното на
подс.Д. наказание от три години лишаване от свобода следва да се отложи за
изпитателен срок от пет години на осн. чл.66 от НК. Подс.Д. до момента не е
осъждан, определеното му наказание по размер е в рамките на предвиденото в ал.1
на чл.66 от НК – три години. Съда намира и, че за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на подс.Д. не е наложително същия да
изтърпи наказанието ефективно. Аргументи в тази насока са чистото му съдебно минало, съобразеното със
спазване на закона до момента поведение,
а и младата му възраст. В този си вид, размер и начин на изтърпяване съда
намира, че наложеното на подс.Д. наказание ще изпълни визираните в чл.36 от НК
цели на наказанието, както възпитателна, така и предупредителна по отношение на
подсъдимия и обществото.
В съответствие с разпоредбата на чл.343 г от НК съда лиши подсъдимия от
право на управление на МПС за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила , който срок счита за
достатъчен и необходим за реализиране на целите на наказанието.
Съдът намира, че не могат да се споделят доводите на подс.Д. и защитата му , че не се касае за
осъществено от него престъпно деяние,
съобразно внесеното обвинение, а именно, че на
процесното кръстовище не е имало видимост, подсъдимия не е навлизал в
насрещната лента за движение, а е осъществявал
преминаване на кръстовище, както и, че
маркировката на кръстовището е недостатъчна. Както вече бе посочено при анализа на
доказателствата по делото , както писмени, така и гласни – показанията на свид.И.,
М. и Г. сочат по категоричен начин на
наличието на видимост на
местопроизшествието. Съответни на показанията на тези свидетели – непротиворечиви вътрешно и съотносимо едни
спрямо други, са и данните от огледа на местопроизшествие и приложения към
същия фотоалбум, а и заключението на назначената и изслушана в хода на
съдебното следствие автотехническа експертиза, даваща заключение за видимост от
порядъка на 150-200 метра. Липсва основание да се счете, че не е налице сигнализация на кръстовището, установяваща и
правилата за движение през същото. Безспорно
на същото е била налице сигнализация – пътен знак Б3 „път с предимство”,
Т13 „ направление на пътя с предимство в кръстовището”, с които подсъдимия не се е съобразил, респективно е
нарушил правилата за движение визирани в
чл.50 ал.2 от ЗДП и чл.104 ал.2, чл.103 т.1 от ППЗДП. Несъстоятелно е и
възражението, че се касае за преминаване
през кръстовище, а не навлизане в лента
за движение. Очевидно , съобразно
събраните по делото доказателства
подс.Д. е навлязъл с управлявания от него автомобил, нарушавайки
разпоредбите на чл.50 ал.2 ЗДП и чл.104 алб.2,чл.103 т.1 ППЗДП в лента за
движение, по която правомерно се е
движел автомобил управляван към същия момент
от свид.И., респективно е причинил ПТП
при което е настъпила
смъртта на Н. К. и е била причинена средна по характера
си телесна повреда на С.П..
Съда осъди подсъдимия Д. да заплати
направените по делото разноски,така както са извършени,а именно сума в размер на 1563,70 лв. в полза на Републикански бюджет по сметка на ОД МВР Ямбол и 197,16 лв. в полза на Бюджет на съдебната
власт, по сметка на ЯОС.
По отношение на направеното искане от пълномощника на частните обвинители за присъждане на разноски за адвокатска
защита при условията на чл.38 ал.2 от ЗА, съда намира, че не са налице данни
обосноваващи наличието на необходимост
от такава защита, към настоящия момент. По изложените съображения и не уважава
това направено искане.
Като причина за осъществяване на деянието съда отчете неспазването на установените правила за движение по пътищата
в страната от подсъдимия.
По изложените съображения съда постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ: