Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                       гр.София, 21.05.2021 год.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Димитринка Костадинова-Младенова

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 10952 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 180738 от 23.04.2019 год., постановено по гр.дело №48811/2016 год. по описа на СРС, ГО, 47 състав, са отхвърлени предявените от Б.Т.К., ЕГН **********  срещу Г.Б.Д., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно основание чл. 56, ал. 1 ЗН за унищожаване в полза на ищеца  на заявените от ответника  и вписани в Особените книги при Софийски районен съд отказ с вх. № 8008521/01.04.2015г. от наследството на Б.Д. Г., починал на 21.05.2004г., вписан в специалната книга на СРС под № 289/31.03.2015г. и отказ с вх. № 8008520/31.03.2015г. от наследството на М.Г.Г.а, починала на 19.04.2006г., вписан в специалната книга на СРС под № 294 като неоснователни.

Срещу решението  в цялост е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Б.Т.К., действащ чрез процесуалния си  представител адв. К.К. от САК. Жалбоподателят поддържа, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че вземането на ищеца е погА.о по давност. Оспорва възражението за давност, направено от особения представител на ответника, който не е имал сведение, че ответникът е признал  наличието на процесното задължение. Към въззивната жалба прилага декларация от 27.05.2019г.  с която признава вземането в цялост от кредитора по изпълнително дело № 2598/2015г. по описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838 на КЧСИ.. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Г.Б.Д., действащ чрез назначения си особен представител адв. Д.П.А. от САК счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че същото било постановено в съответствие със събраните доказателства по делото и при спазване на процесуалния и материалния закон. Оспорва представената с въззивната жалба декларация, като твърди, че от една страна подписът не е на ответника и от друга страна, че същата е съставена след изтичане на погасителната давност  - 07.02.2012г.

С Определение от 17.12.2019г. настоящия състав е оставил без уважение искането за приемане на декларацията от 27.05.2019г. като неотносима към предмета на настоящото дело.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, разгледано по същество е неправилно.

По делото е несъмнено установено, че с влязла в сила присъда на 26.04.2006г. по НОХД № 10910/2001г. по описа на СРС е уважен преддявеният срещу ответника Г.Б.Д. граждански иск. Същият е осъден да заплати на покойния брат на ищец – А. Т.К. сумата от 17 700 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 11.05.1999г. до окончателното й плащане. Въз основа на влязлата в сила присъда е издаден изпълнителен лист в полза на А. К., брат на ищеца и е образувано изпълнително дело № 29 от 2007г. по описа на ЧСИ С.Я.. По делото е установено, че на 12.01.2012г. А. К. е починал  на 12.01.2012г. и е оставил за свой единствен наследник ищеца.

От издаденото от частен съдебен изпълнител С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ удостоверение изх. № 005167/28.01.2019г. се установява, че изпълнителното дело № 29/2007г.  е прекратено на 02.06.2014г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.  Според съдебния изпълнител единственото изпълнително действие, което е предприето е изпращане на 19.02.2007г. на призовка за принудително изпълнение до Г.Б.Д., ЕГН **********, като това е и последното процесуално действие, насочено към  принудително събиране на вземането по изпълнителния лист.

По делото е установено, че по молба на ищеца е образувано ново изпълнително дело срещу длъжника с № 2598/2015г. по описа на ЧСИ М.Б.. По посоченото изпълнително дело са представени два броя удостоверения, издадени от СРС, 84 състав отказ с вх. № 8008521/01.04.2015г. от наследството на Б.Д. Г., починал на 21.05.2004г., вписан в специалната книга на СРС под № 289/31.03.2015г. и отказ с вх. № 8008520/31.03.2015г. от наследството на М.Г.Г.а, починала на 19.04.2006г., вписан в специалната книга на СРС под № 294.

При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 56, ал. 1 от Закона за наследството е специален конститутивен иск и с него ищецът може да иска унищожаване на отказа от наследство на длъжника по съдебен ред. За да бъде реализирано това право, в чл. 56, ал. 2 от Закона за наследството са установени два срока, в рамките на които то може да бъде предявено. Сроковете са преклузивни, поради което съдът следи служебно за изтичането им. Първият срок е по-краткият едногодишен срок, който започва да тече от узнаването от кредитора за отказа от наследство, а по-дългият тригодишен срок тече от извършване на отказа от наследство. По делото е безспорно установено, че атакуваните откази от наследство са извършени съответно на 31.03.2015г. и 01.04.2015г., а за тях ищецът е узнал на 05.11.2015г.. С оглед на изложеното към датата на предяваване на иска  - 29.08.2016г. законоустановените преклузивни срокове не са изтекли.

По делото е безспорно, че ищецът е наследник по закон на взискателя по изпълнителното дело  - А. К.. В негова полза е издаден изпълнителен лист по НОХД № 10910/2001г. на СРС, 14 състав. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20078440400029 по описана ЧСИ С.Я.. Съдебният изпълнител го е прекратено  на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК на 02.06.2014г.  От представеното удостоверение № 005167/28.01.2019г. е видно, че последното действие по принудително изпълнение по делото е предприето на 19.02.2007г. 

Спорният въпрос между страните е относно качеството кредитор на ищеца, тъй като ответникът възразява, че вземането е погА.о по давност, поради което ищецът е загубил това качество. Тези  доводи са неоснователни. Искът по чл. 56 ЗН предоставя възможност на кредиторите на наследника-длъжник, извършил отказ от наследство, да искат унищожаване /отмяна/ на отказа в своя полза, ако не могат да се удовлетворят от имуществото му. Унищожаването е относително – само в полза на поискалия го кредитор. Наличието на вземане, невъзможността на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника, качеството на наследник на длъжника и извършен след възникване на вземането действителен отказ от наследство са предпоставки за уважаване на иска.

Самото вземане на кредитора срещу длъжника-наследник не е предмет на делото, образувано по предявения конститутивен иск по чл. 56 ЗН. Постановеното по този иск решение не формира сила на пресъдено нещо относно съществуването или несъществуването на вземането и размера му, предявяването на иска няма за последица спиране или прекъсване на погасителния давностен срок относно вземането на кредитора, а отмяната на отказа е относителна. Поради това е недопустимо в производството по иск по чл. 56 ЗН да се предявяват и приемат за разглеждане възражения за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца-кредитор. След като ищецът по иска по чл. 56 ЗН е установил вземането си с влязло в сила съдебно решение, съдът следва да признае качеството му на кредитор. От друга страна, непредявените в производството по чл. 56 ЗН възражения на длъжника за изтекла погасителна давност или за погасяване вземането на кредитора поради плащане, прихващане или на друго основание, не се преклудират и биха могли да бъдат предявени в последващо исково производство, имащо за предмет спор относно самото вземане. Ако в исковото производство за вземането същото бъде отречено, уваженият иск по чл. 56 ЗН не би се отразил неблагоприятно на длъжника, тъй като унищожаването ще има действие само по отношение на поискалия го кредитор и последният няма да може да насочи изпълнение върху наследственото имущество /т.е. насочването на изпълнението върху наследственото имущество ще е невъзможно, въпреки унищожаването на отказа от наследство по отношение на поискалия отмяната кредитор/.  В този смисъл вж. Определение № 448/02.10.2018г.  по гр. д. № 949/2018г. по описа на ВКС І ГО. Подобно е разрешението и по иска по чл. 135 ЗЗД, който също цели запазване имуществото на длъжника като общо обезпечение за кредиторите му /чл. 133 ЗЗД/ и който практиката приема за общ, спрямо специалния по чл. 56 ЗН /решение № 489 от 22. 04. 2008 г. по гр. д. № 2220/2007 г. на ВКС, 5 г.о./.
В случай на уважаване на иска по чл. 56 ЗН и насочване на изпълнението върху наследственото имущество, предмет на отменения в полза на кредитора отказ от наследство, длъжникът би могъл да осъществи защитата си по предвидения в чл. 439 ГПК исков ред, като предяви отрицателен установителен иск, с който да установи недължимост на сумите по издадения изпълнителен лист, поради изтичане на срока по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и погасяване по давност на установеното с влязло в сила решение вземане, и обезпечи иска, като поиска спиране на изпълнението /397, ал. 1, т. 3 ГПК/. Същата защита би могъл да проведе и в случай, че срокът по чл. 117, ал. 2 ЗЗД е изтекъл след уважаване на иска по чл. 56 ЗН.

По тези съображения въззивният съд не споделя, извода на районния съд, че по делото не е доказано качеството на кредитор на ищеца, която е една от кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 56 от ЗН. Другата предпоставка е липсата на достатъчно имущество, от което да се удовлетвори кредиторът, за наличието на която не се спори между страните.

По изложените съображения депозираната въззивна жалба е основателна,   поради което предявеният иск следва да бъде уважен.  Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции  обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което така предявеният иск да бъде уважен.

 

По отношение на разноските:

При този изход на спора пред настоящата инстанция въззивникът има право на разноски за двете инстанции. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Г.Б.Д.  следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2836.16 лв. разноски за първоинстанционното производство и сумата то 1 153.18 лв. сторени разноски във въззивното производство.

Постановеното по делото решение може да бъде обжалвано пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

Предвид изложените съображения, съдът

 

                                             Р    Е    Ш    И    :  

 

ОТМЕНЯ Решение № 180738 от 23.04.2019 год., постановено по гр.дело №48811/2016 год. по описа на СРС, ГО, 47 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

УНИЩОЖАВА на основание чл. 56 от ЗН по отношение (в полза) на Б.Т.К., ЕГН ********** заявените от Г.Б.Д., ЕГН ********** откази от наследство, вписани в Особените книги при Софийски районен съд, както следва: отказ с вх. № 8008521/01.04.2015г. от наследството на Б.Д. Г., починал на 21.05.2004г., вписан в специалната книга на СРС под № 289/31.03.2015г. и отказ с вх. № 8008520/31.03.2015г. от наследството на М.Г.Г.а, починала на 19.04.2006г., вписан в специалната книга на СРС под № 294 г.

ОСЪЖДА Г.Б.Д., ЕГН **********,*** да заплати на Б.Т.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3989.34 лева – сторени разноски за двете инстанции.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните, че е постановено.

               

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/                               2/