№ 130
гр. Перник, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103682 по описа за 2022 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от К. Е. И., ЕГН **********
от гр. ***, ап. 23 против „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Княз Александър
Дондуков № 19, ет. 2.
С определение № 3180/13.09.20222 г. съдът е конституирал „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Казанджията № 4-6, представлявано
от Р.И.М. – Т. и Т. И. В. като трето лице – помагач на страната на ответника.
С определение № 4281/14.12.2022 г. е прекратено производството по
делото срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД и подпомагащата страна –
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирана като ответник.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист, издаден на 16.03.2016 г. по
ЧГД № 1026/2016 г. по описа на ПРС е осъден да заплати на „Банка ДСК“
ЕАД сумата от 652.36 лв., представляваща главница по договор за стоков
кредит № 81459 № 11/22412359 от 05.02.2015 г.
Сочи, че въз основа на издадения изпълнителен лист на 13.06.2016 г. е
образувано изпълнително дело № 356/2016 по описа но ЧСИ Е.Д. с район на
действие ПОС.
Твърди, че вземането, обективирано в изпълнителния лист е
прехвърлено на „ОТП Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от
15.03.2017 г., въз основа на който последният с молба от 11.08.2017 г. е
поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. Сочи,
че след тази дата не са извършвани други изпълнителни действия.
Твърди, че с договор за цесия от 19.04.2022 г. „ОТП Факторинг
1
България“ ЕАД е прехвърлил вземането на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Счита, че вземането, придобито от ответника по посочения договор за
цесия е погасено по давност.
Искането към съда да приеме за установено, че не дължи на ответника
сумата от 652.36 лв., представляваща главница по договор за стоков кредит №
81459 № 11/22412359 от 05.02.2015 г., за която на 16.03.2016 г. е издаден
изпълнителен лист по ЧГД № 1026/2016 г. по описа на ПРС и е образувано
изпълнително дело № 356/2016 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с район на действие
ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника - „ЕОС
Матрикс“ ЕООД.
В срока по чл. 131 от ГПК не е представен писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
Ц., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не е бил
представляван.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
изпълнителен лист, издаден на 16.03.2016 г. по ЧГД № 1026/2016 г. по описа
на Районен съд – Перник, договор за покупко-продажба на вземания от
15.03.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг
България“ ЕАД и договор за покупко-продажба на вземания от 19.04.2022 г.,
сключен между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕОД. От
тях е видно, че ищецът е осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД спорното
вземане, като към настоящият момент, ответникът е придобил последното по
силата на договор за цесия.
Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са
следните:
От приложеното изпълнително дело № 356/2016 г. по описа на ЧСИ
Е.Д., с район на действие ПОС, се установява, че със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 731/16.03.2016 г., издадена по
ЧГД № 1026/2016 г. по описа на ПРС ищецът е осъден да заплати на „Банка
ДСК“ ЕАД сумата от 652.36 лв., представляваща главница по договор за
стоков кредит – 81459 № 11/22412359 от 05.02.2015 г., сумата от 232.52 лв. –
неплатена редовна лихва за периода от 06.03.2015 г. – 14.03.2016 г., сумата от
28.10 лв. . лихвена надбавка за забава за периода от 06.03.2015 г. до
14.03.2016 г., дължими такси в размер на 120 лв., законната лихва върху
главницата, считано от 15.03.2016 г. до окончателното плащане, както и 25.00
лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
На 16.03.2016 г. въз основа на така издадената и влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, е издаден
изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ищеца.
2
Въз основа на последния и за принудително събиране на
обективираното в него вземане, по молба на „Банка ДСК“ ЕАД от 13.06.2016
г. е образувано изпълнително дело № 356/2016 г. по описа на ЧСИ Е.Д. с
район на действие ПОС. С молбата взискателят е поискал в случай, че
длъжникът не заплати задължението си в срока за доброволно изпълнение, да
бъдат извършени справки за регистриран трудов договор и за регистрирано
МПС и при наличие на такива да бъдат наложени запори за събиране на
вземането. На основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на частния съдебен
изпълнител да определи начина за събиране на вземането.
На 16.06.2016 г. ЧСИ е изпратил призовка за доброволно изпълнение до
длъжника. Същата е връчена на 18.08.2016 г. чрез залепване на уведомление
на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
На 16.06.2016 г. са изпратени писма до НАП – ТД – Перник за
установяване наличие на публични задължения на длъжника, регистрирани
трудови договори, за налични банкови сметки. Отговор е получен на
04.07.2016 г., като не са отразени налични вземания по трудови договори или
разкрити на името на длъжника банкови сметки.
На 16.06.2016 г.е изпратено съобщение до взискателя за внасяне на
такси за извършване на справки за установяване на семейното и
имущественото състояние на длъжника.
С молба от 04.08.2016 г. взискателят е внесъл възложените му такси.
На 17.08.2016 г. ЧСИ изискал информация от община Перник за
декларирани движими и недвижими вещи от длъжника, за семейното му
положение и родствените връзки, за постоянния и настоящия адрес и от
Пътна полиция при ОДМВР – Перник – за регистрирано от длъжника МПС.
На 09.09.2016 г. по изпълнителното дело са постъпили справки за
постоянен и настоящ адрес на длъжника, за семейно положение и родствени
връзки и за декларирани данни.
На 28.10.2016 г. е постъпило писмо от ОДМВР – Перник с информация,
че длъжника няма регистрирани моторни превозни средства.
На 15.11.2016 г. е постъпило писмо от ТД – София на НАП, с
информация, че длъжникът няма декларирани недвижими имоти, движими
вещи, доходи, банкови сметки, дялове в търговски дружества.
На 11.08.2017 г. „ОТП Факторинк България“ ЕАД е поискало да бъде
конституирано като взискател по делото, като е представило договор за
покупка-продажба на вземането, за принудителното събиране, на което е
образувано изпълнителното дело. Поискало е ЧСИ да извърши справки в
съответните регистри и да наложи запор върху всички установено банкови
сметки на длъжника.
С писмо от 18.08.2017 г. ЧСИ е указал на да бъдат внесени дължимите
такси за извършване на проучването и налагането на исканите запори.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
3
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
след влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК. Така
установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при
наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане
на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите
последици се приравнява на съдебно решене, с което е установено вземането,
по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който
признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС ,
решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 16.03.2016 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
4
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 356/2016 г. по описа на
ЧСИ Е.Д. не е извършено нито едно изпълнително действие по смисъла на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД, с което да е прекъсната давността. Затова за начало на
давностния срок следва да се счита датата на издаване на изпълнителния лист
– 16.03.2016 г. От този момент до 16.03.2021 г. е изтекъл погасителният
давностен срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и с това вземането се е погасило по
давност.
Към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело,
вземането, обективирано в изпълнителния лист е било погасено по давност.
Затова предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50
лв. – държавна такса, 300.00 – заплатено адвокатско възнаграждение и 24.00
лв. – такса за изготвяне на препис на изпълнително дело.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. Е. И., ЕГН ********** от гр.
***, ап. 23 НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо
Казанджията № 4-6, представлявано от Р.И.М. – Т. и Т. И. В. сумата от 652.36
лв., представляваща главница по договор за стоков кредит № 81459 №
11/22412359 от 05.02.2015 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, за която на
16.03.2016 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 1026/2016 г. по описа на
ПРС и е образувано изпълнително дело № 356/2016 г. по описа на ЧСИ Е.Д., с
район на действие ПОС и което вземане е придобито от ответника чрез
договор за покупко-продажба от 19.04.2022 г., сключен с „ОТП Факторинг
България“ ЕАД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Малинова долина, ул. Рачо Казанджията № 4-6, представлявано от Р.И.М. – Т.
и Т. И. В. да заплати на К. Е. И., ЕГН ********** от гр. ***, ап. 23 сумата от
общо 375.00 лв. /триста седемдесет и пет лева/, представляваща направени по
делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6