Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 15.01.2021
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На шестнадесети
декември две хиляди
и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1337 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен e иск е с правно основание чл. 288, ал.
12 от КЗ (отм.) във вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ и вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът - Г.Ф.град С.твърди се, че на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.), а сега чл. 557, ал.1, т.2, б. „а” от Кодекса за застраховане, изплатило по щета № 210308/27.09.2017г. и щета № 110704/27.09.2017г., обезщетение за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди в общ размер на 2051.80 лева, както следва:
По щета № 110704/27.09.2017г., обезщетение за имуществени вреди за в общ размер от 546.00 лева за увреден при ПТП, настъпило на 09.03.2016г. на път ***, лек автомобил „О.К.“ с ДКН *******, собственост на И.Н.К.;
По щета № 210308/27.09.2017г., на И.Н.К., пострадал като водач на лек автомобил „О.К.” с ДКН *******, при горецитираното ПТП, сума в размер на 1 505.80 лева за неимуществени вреди.
Твърди се, че виновен за катастрофата, е А.К.К., който управлявал товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №******. ПТП настъпило при следния механизъм:
На 09.03.2016г. около 11:55ч., на път ***, се движи лек автомобил „О.К.“ с ДКН *******, управляван от И.К., като в района на км 269+200 предприема маневра изпреварване при налична хоризонтална маркировка „непрекъсната линия“ (Ml) на товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №******. В същото време, водачът на товарния автомобил предприел маневра завой наляво, вследствие на което последвал удар в лявото, насрещно за двамата водачи платно между предната лява част на товарния автомобил и страничната дясна част на лекия автомобил. При опит да овладее лек автомобил „О.К.“, И.К. окончателно загубил контрол над управлението и настъпил втори удар, от който товарният автомобил ударил лекия, като последния застанал перпендикулярно на пътя и паднал в намиращата се отдясно по посоката му на движение канавка. Вследствие на процесното ПТП И.К. получил травматични увреждания.
В нарушение на чл. 249 във връзка с чл. 259 от КЗ-отм., а сега чл. 461 във връзка с чл. 483 от КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. И.Н.К. се обърнал към Г.Ф.за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 288 от КЗ-отм., а сега чл. 557 от КЗ - без действаща задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №****** и по образуваните щети № 210308/27.09.2017г. УС на ГФ му определили обезщетение в размер на 1 505.80 лева за причинените му неимуществени вреди, във връзка с процесното ПТП. Същото му било изплатено с платежно нареждане от 30.10.2017г.
Обезщетението било определено при условията на съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50% от страна на пострадалия, който е предприел маневра „изпреварване“ при наличие на хоризонтална пътна маркировка „непрекъсната линия“ Ml, в нарушение на чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДвП. С регрес на покана с изх. № GF 1334-1335/12.03.2018г. поканили ответника да възстанови изплатеното от Г.ф., но и до днес лицето не е погасило задължението си.
МОЛИ съда, на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от КЗ-отм., а сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да постанови решение, с което да осъди А.К.К. да заплати на Г.Ф.исковата сума от 2 051.80 лева, представляваща изплатеното от Г.Ф.по щета № 210308/27.09.2017г. и щета № 110704/27.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Банкова сметка ***: *********, IBAN: ***, Банков идентификационен код (SWIFT BIC) *** - ********.
Ответникът - А.К.К. оспорва изцяло иска, като неоснователен и недопустим. Твърди, че за настъпване на ПТП-то вина имал само и единствено водача И.Н.К., който управлявал лек автомобил „О.К.“ с ДКН *******, като в нарушение на ЗДвП предприел маневра изпреварване на забранен за това пътен участък при налична хоризонтална маркировка „непрекъсната линия“ (М1), на товарен автомобил „М.“, модел „С.“, с английски peг. №******. В тази връзка оспорва представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в частта в която е описан механизма на ПТП-то като неверен, а именно, че А.К., като водач на товарен автомобил „М., модел „С.“, с английски peг. №******, е „завил на ляво за навлизане в крайпътна територия (бензиностанция) и не е пропуснал движещото се ППС- по пътя който ППС-1, напуска и става причина за реализиране на ПТП“. Счита, че посочения Констативният протокол с пострадали лица от 09.03.2016г. няма за него обвързваща доказателствена сила, тъй като същият не му е предявен за запознаване и е изготвен в негово отсъствие.
Оспорва правото на ищеца да извърши плащане на лицето И.К., тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ-отм., в чиято хипотеза е изпълнена щетата, Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Г.ф., приемайки, че са налице предпоставките на горната разпоредба е платил обезщетение, намалено с 50% поради прието съпричиняване от страна на водача И.Н.К. ***. Твърди, че извършената от Г.Ф.преценка е неправилна предвид на това, че в случая не са били налице кумулативните предпоставки за заплащане на обезщетение в сочената от Фонда хипотеза, а именно - вредите не били причинени от МПС, имащо обичайно пребиваване на територията на страната.
Съгласно чл. 258, ал. 4 от КЗ-отм., територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство е територията на държавата: 1. където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен или временен; 2. където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 - в случаите, в които не е необходима регистрация за определени видове моторни превозни средства: 3. в която собственикът на моторното превозно средство има постоянно пребиваване - в случаите, в които за определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак. С оглед регистрационният номер на МПС- английски peг. №******, същото е с обичайно пребиване на територията на К.В., а не на територията на република България. Отделно от горното, не е изпълнена и друга предпоставка на чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ-отм., изр. последно, а именно - виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Видно от приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в титулната му част, в която се посочват данните за водач № 1, участвал в ПТП е вписано: СУМПС кат. „В“, валидно до 08.06.2022г., алкохол: не, Застр. полица № *******, валидна от 29.02.2016г. до 28.02.2017г., ЗК AVIVA.
Категорично оспорва твърдението да е управлявал ППС с посочени данни – товарен автомобил „М.“, модел „С.“, peг. № *******, поради което моли като спорно обстоятелство, то да бъде в тежест на ищеца за доказване в процеса.
Оспорва и твърдението, че надлежно е бил поканен да възстанови платено обезщетение от ищеца застрахователно обезщетение, в следствие на причинено увреждане - настъпило ПТП с ППС управлявано от А.К. *** - товарен автомобил „М.“, модел „С.“, peг. № *******.
Оспорва исковата претенция по нейния размер, като счита, че той е силно завишен както в частта за имуществените вреди така и в частта за неимуществените вреди.
Твърди, че водачът Костов, умишлено и самонадеяно е нарушил забрана уредена в чл. 6, т. 1 от ЗДВП, което строго регламентирано поведение, и с което е създал непосредствена опасност за движението, което на самостоятелно основание сочи за различен - значително по-голям принос за настъпване на ПТП и от там за различен размер на отговорност за причинени вреди.
Счита, че не се установяват, както елементите от фактическия състав на чл.45, ал.1 от ЗЗД за възникване деликтната отговорност по отношение на него за причинените вреди, така и всички предпоставките на чл. 288, ал.1 КЗ-отм., сега чл. 557 от КЗ, при които ищецът да има право на регресен иск срещу причинителя до размера на платеното от него обезщетение за настъпилата вреда, но само до този размер, за който деликвента би следвало да отговаря, т.е. при спазване на правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД, според която разпоредба ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В този смисъл счита, че увреденият няма права срещу ответника, които да могат да бъдат реализирани от ищеца.
Оспорва изцяло твърденията, че има вина за настъпване на ПТП на 09.03.2016г. около 11.15ч., в община К., на път първи клас № 1- 6 км.. 269+200 в посока с. В.Л.- гр. К..
Изцяло оспорва твърдението, че надлежно е поканен от ищеца да му изплати претендираната сума, поради което и счита, че не е в забава. Оспорва представената с исковата молба „Покана за плащане“ с изх. № 12.3.18-GF- 1334-1335 по отношение на нейната автентичност, дата и подпис на подател, както и наличието на представителна власт на лицето, която я е подписало - Г. Вълков, което оспорва достоверността на датата, съдържанието и подписа на лицата които са го подписали.
Оспорва размера на исковата претенция, като счита, че изплатените суми са силно завишени. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение е в завишен размер в сравнение с действителните вреди, при отчитане и възрастта на автомобила. Посочва, че разходите за ремонта значително надвишават средната пазарна цена, необходима за извършването му. Твърди, че не са налице основанията за възникване на отговорност породена от права на пострадал, тъй като изплатеното застрахователно обезщетение не е било дължимо от ответника, тъй като е налице самоувреждане. Счита, че Г.Ф.е извършил плащане на обезщетението при липса на основание за това, и не притежава право на регресен иск към ответника за платената сума. Моли съда, да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира за разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 и огледен протокол се установява, че на 09.03.2016г. около 11:55ч., е настъпило ПТП на път I-6 км 269+200, между лек автомобил „О.К.“ с ДКН *******, управляван от И.К. (обозначен като ППС-2) и товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №****** (обозначен като ППС-1). ППС-1 завива наляво за навлизане в крайпътна бензиностанция и непропуска движещото се ППС-2 по пътя, по който ППС-1 напуска и става причина за реализиране на ПТП.
Видно от Справка от база данни на Информационен център към Г.ф., на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка Гранична „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (Транзитна), по отношение на товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №****** липсват данни за застраховка и не е намерено в регистрите на КАТ.
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в титулната му част, се съдържат данни, че товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №****** има Застрахователна полица № *******, валидна от 29.02.2016г. до 28.02.2017г., ЗК AVIVA.
Процесния
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от 09.03.2016г. е оспорен от ответника, като съдът в закрито
заседание с определение № 1143/27.12.2019г., на основание чл. 193, ал. 1 от
ГПК е открил производство по оспорване истинността на Констативния протокол и Справка
ИЦГФ, в частта относно тяхното
съдържание, като невярно и неотговарящо на действителното фактическо положение
отразено в тях. Указал е, че съгласно чл. 193, ал. 3 от ГПК, тежестта за
доказване неистинността на документа пада на ответната страна. В тази връзка е
изискан оригинала на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 11 от 09.03.2016г., пришит към корицата на
делото, който напълно съответства с приетото по делото копие от същия.
Във връзка с това е изискана от Община К. информация за
хоризонталната пътна маркировка и вертикалната знакова сигнализация на Главен
път I-6, км. 269+200, като
информация за това е потърсена от Областно пътно управление ***. Видно от
писмо, изх. № 08-00-83 от 06.02.2020г. (лист 158 от делото), хоризонталната
пътна маркировка на път I-6 „С.– К. - Б.“, при км. 269+200, в участъка на аварийна площадка,
разположена в ляво е била непрекъсната. При този км. Започва площ забранена за
движение в оста на пътя, който предшества началото на допълнителна трета лента
в участък с голям наклон и поредици хоризонтални криви. Този участък в посока К.-Бургас
е сигнализиран с потни знаци В26 (40 км/час) и А4 – последователни криви. В
посоката Бургас – К., стръмният участък също е сигнализиран със пътни знаци В26
(60 км/час) и В24 – изпреварването забранено при км. 269+200 в ляво.
Видно от постъпилото по делото Писмо от МВР, Дирекция Международно оперативно сътрудничество рег. № А-16521 от 29.06.2020г. (лист 206-207 от делото) и във връзка с подадена молба от ищцовата по делото страна до Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ по издадено от съда - съдебно удостоверение е извършено запитване по канала на МОКП ИНТЕРПОЛ, въз основа на което е получена информация, че по първоначално извършената проверка, не са установени данни от компетентните власти във Великобритания относно моторно превозно средство с регистрационни табели ******и с номер на рама ******. Предоставената информация може да бъде използване само за изпълнение на целите на полицейските и правоохранителните органи. За получаване на информация от Великобритания, която да бъде използвана в съдебното производство е необходимо да бъдат използвани правните инструменти за съдебно сътрудничество по гражданско-правни въпроси.
Видно от представеното заверено
копие от Решение № 196 от 20.12.2016г., постановено по НАХД № 385/2016г. по
описа на КрлРС, влязло в законна сила на
18.01.2017г., във връзка с ПТП-то е съставено наказателно
постановление № 16-0281-000272/15.03.2016г. на Началник ***към ***– П., РУ – К.,
като с решението посоченото наказателно постановление, с който е санкциониран А.К.К.
с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от
Закона за движение по пътищата, за извършено нарушение на чл.37, ал.2 от ЗДвП е
отменено.
Установява се от приетите преписки щета № 210308/27.09.2017г. и по щета № 110704/27.09.2017г., че същите е образувана по уведомление за имуществени и неимуществени вреди от И.Н.К. - собственик на увредения лек автомобил „О.К.“ с ДКН *******, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 16.03.2015г. до 15.03.2016г. ЗП № *******в ЗК „Е.“, което е вписано и в Констативния протокол за ПТП.
По делото като писмени доказателства са приети - Уведомление за имуществени вреди от 29.03.2016 г. от собственика на процесния автомобил до Г.ф., за настъпилото на 09.03.2016г. ПТП; Уведомление за неимуществени вреди от 27.03.2016 г. от собственика на процесния автомобил до Г.ф., за настъпилото на 09.03.2016г. ПТП; Епикриза от хирургическо отделение на И.Н.К., ведно с експртно медицинско становище; Протокол по щета № 210308/27.09.2017г. и медицинска експертиза по щета № 210308/27.09.2017г.; Техническа експертиза и Заключителна техническа експертиза, изготвени от Г.Ф.по щета № 110704/27.09.2017г.; Протокол № 35/05.10.2017г. по щета № 210308/27.09.2017г. и Доклад по щета за имуществени вреди № 110704/02.08.2017г. от Г.ф., както и преводни нареждания, от които се установява, че по щета № 110704/2017г., обезщетение за имуществени вреди е определено на 546.00 лева и изплатено на И.Н.К., а по щета № 210308/2017г., на И.Н.К., като пострадал водач на лек автомобил „О.К.” с ДКН *******, при процесното ПТП е определена и изплатена сума от 1 505.80 лева, представляваща неимуществени вреди.
По делото е безспорно, че при определяне на обезщетението, Г.Ф.е приело съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 50% от страна на пострадалия, който е предприел маневра „изпреварване“ при наличие на хоризонтална пътна маркировка „непрекъсната линия“ Ml, в нарушение на чл. 179, ал. 1, т.5 от ЗДвП.
Видно от материалите по делото, с регрес на покана с изх. № GF 1334-1335/12.03.2018г., Г.Ф.е поканил ответника да възстанови изплатеното.
Във връзка с предявените искове,
съдът е допуснал по свидетели на страните, като такива са осигурени само от ищцовата страна. Свидетелят
И.Н.К. твърди, че помни ПТП-то с негово участие на 09.03.2016г. разказва, че
шофирал нормално. Ответникът бил пред него и би го изпреварил, но той си карал
с някъде 80-90 км. Пред ответника имало друга кола, която карала малко по-бавно
и той се съобразявал с тях. Когато наближили мястото на ПТП, пътят разрешавал
изпреварване, отсреща имал видимост, но растителността не позволявала да види,
че имало бензиностанция отстрани. Намалили скоростта около 70 км, а той дал
мигач за изпреварване и тръгнал. Смятал, че го е изпреварил, когато усетил удар
отзад, в дясно задно колело. Колата на ответника била по-голяма и сигурно 3
тона М. и тя го завъртяла. Опитал се да излезе, но отивал в канавката.
Последвал втори удар отзад и се завъртял. В това време, вероятно ответникът се
е усетил и спрял, защото нямало повече удари, но при втория удар от лявата
страна, гумите се свалили от джантите на колата му, тъй като вторият удар бил
малко по-странично, до към задната гума. Колата му продължила и станала
неуправляема, минала в дясната страна на пътя към канавката. Опитал се да спре,
но колата била неуправляваме. Опитал със спирачката да спре, но от лявата
страна били паднали гумите, колата се преметнала в канавката и останала на една
страна. Твърди, че когато изпреварвал почти приключил маневрата, защото от
лявата страна се виждало, че има лице. Твърди, че ако беше шофьор от лявата
страна, от която изпреварвал, а не както се оказало автомобил с десен волан,
нямало да се случи това произшествието, защото ответникът нямало да навие
волана наляво, за да навлезе в бензиностанцията. Атмосферните условия били
хубави - пролетни, сухо, приятно време. Когато отишла полицията за виновен за
настъпване на ПТП бил определен ответника. Направили му акт, който ответникът
обжалва. След ПТП бил една седмица в болницата, защото имал някакъв нервен тик
следствие на ПТП. Ответникът съдействал да извикат репатрирка.
Сочи, че в участъка, в който настъпи ПТП, имало хоризонтална маркировка, която
добре се виждала, а вертикална маркировка в този участък нямало. Когато
предприел изпреварване от неговата страна имало прекъсната линия, а от другата
страна имало непрекъсната.
Свидетелят П.Д.Л. твърди, че дата
09.03.2016г. работел в ***– К. на длъжност младши автоконтрольор.
Спомня си за това ПТП, но не с големи подробности. Спомня си, че имало
катастрофа, единият автомобил се е опитвал да направи ляв завой за навлизане в
района на бензиностанцията и настъпило ПТП между процесните
двата автомобила, които се движили в посока с. В.Л.– гр. К.. Единият искал да
направи маневра - завой наляво, а другият същото време се е опитал да го
изпревари и при тази ситуация се е получило ПТП. Твърди, че съставил
необходимите документи на място на двамата, дал им протоколи, като на установения
от него виновен водач е напил акт. Сочи, че между тях, преди да посети ПТП може
и да е имало спор за вината, но когато пристигнал на място и им обяснил кой е
виновния водач, спор не е имало с него, като длъжностно лице. Доколкото си
спомня, виновният водач бил този на на буса.
На свидетеля Л. се предяви констативен
протокол, съдържащ се на лист 6 и 7 от делото и попитан дали той е съставил
този протокол?
Свидетелят потвърди, че той е съставил
протокола, като потвърди, че това и неговият почерк и неговият подпис, съставен
на място и предоставен на лицата.
Твърди, че фактите, които е установил към момента на ПТП били такива
както ги е установил. Такъв протокол е попълнил и потвърждава, че той го е
написал. Констативният протокол се съставя в един екземпляр, за който срокът му
за получаване е един месец. Не си спомня дали на място им е връчил екземпляри
на участниците в ПТП-то. Обстоятелствата, които е посочил в протокола, че е
приел, че ПТП настъпва в насрещната лента и щом ги е описал такива, означавало,
че тези факти е установил в момента на огледа, който е извършил при
пристигането му на място. Помни автомобилите, той като ответникът бил от моето
село и помни, че бил червен бус, с английска
регистрация. Другият автомобил не си спомня какъв е и къде е бил. Никъде не се
посочвало къде били намерени автомобилите. По закон автомобилите не били длъжни
да останат в това положение, ако пречат на движението. Щетите, посочени в
протокола били лично възприети от него, като тези щети не били окончателни, тъй
като застрахователите си правели друг оглед, а той не можел да установя
всичките щети. Затова пишел „видими щети“, на пръв поглед, които видял и
описал.
Във връзка с твърдените от ищцата телесни увреждания от ПТП, по делото е изготвена и изслушана СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, чието заключение съдът кредитира изцяло. Видно от заключението на вещото лице Е.Б., Във връзка с ПТП на 09.03.2016г., И.Н.К. в качеството му на водач ла МПС е получил контузия на главата, мозъчно сътресение без загуба на съзнание. Тези увреждания са причинени от действието на твърди тъми предмети и отговарят да са били получени в купето на лек автомобил, при описаното в делото ПТП. Уврежданията са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Пациентът е се възстановява от посочените увреждания за около 30 дни. Субективни оплаквания от главоболие, световъртеж, намалена концентрация, светобоязън и др. е възможно да се наблюдават и 1-2 месеца по-късно, които влошават качеството на живот, но без да влияят на общата работоспособност. При изписването на пациента е посочено, че не са настъпили усложнения. В делото липсват данни от медицински документи за настъпили усложнения, от което следва извода, че пострадалият се е възстановил в обичайния срок.
Във връзка с настъпилите имуществени вреди, съдът е изслушал заключение по допусната СЪДЕБНО–АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА изготвена от вещото лице Т.П.. Съгласно заключението на вещото лице, депозирано на 18.02.2020г., най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: На 09.03.2016г. около 11.55часа, лек автомобил „О.К.” с peг. № *******, управляван от И.Н.К., се е движил по дясната лента на платното за движение на път *** km 269+200. В същото време товарен автомобил „М.С.” с № на рама ******, управляван от А.К.К. се е движел по същата дясна лента на платното за движение на път *** km 269+200 в същата посока пред лек автомобил „О.К.“. Поради движението си със скорост по-висока от скоростта на товарен автомобил „М.С.“, лек автомобил „О.К.“ го е застигнал. При застигането на товарен автомобил „М.С.“, водачът И.Н.К. на лек автомобил „О.К.“ е предприел маневра изпреварване на движещият се пред него с по-ниска скорост товарен автомобил „М.С.“, като е навлязъл и е започнал движение в лявата лента. Когато лек автомобил „О.К.“ частично е бил преминал пред товарен автомобил „М.С.“, водачът на товарен автомобил „М.С.“ е предприел маневра ляв завой, като предната лява част на автомобила е навлязла в лявата лента. С навлизането на предната лява част на товарен автомобил „М.С.“ в лявата лента водачът му А.К.К. не оставя възможност на лек автомобил „О.К.“ да премине безопасно и по този начин настъпва удара между двата автомобила, който по характер е кос приплъзващ и за двата автомобила. Удара е настъпил в предната лява част на товарен автомобил „М.С.“ и в задната дясна част на лек автомобил „О.К.“. След удара лек автомобил „О.К.“ се е завъртял в посока по часовниковата стрелка, като водачът му е загубил контрол върху управлението и по този начин автомобилът е напуснал платното за движение, като е попаднал в канавката в близост до пътното платно. В момента на удара е увредена дясната част на лек автомобил „О.К.“, а при попадането в канавката се е увредила предната част на лек автомобил „О.К.“.
Посочените повреди за лек автомобил „О.К.” с peг. № ******* съответстват по характер и големина на механизма и повредите, описани в Протокола за ПТП и са типични при удар между два автомобила, когато единият автомобил след удара е напуснал платното за движение и попада в канавка под нивото на пътното платно. Т.е. от техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети и най-вероятния механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие.
От техническа гледна точка, причината за настъпване на ПТП е навлизането на товарен автомобил „М.С.“ управляван от правоспособния водач А.К.К. в лявата лента, където в същият момент се е намирал лек автомобил „О.К.“ с рег.№ *******, извършващ маневра изпреварване на същият товарен автомобил.
Посочените повреди за лек автомобил „О.К.” с peг. № ******* съответстват по характер и големина на механизма и повредите, описани в Протокола за ПТП с пострадали лица и са типични при удар между два автомобила, когато единият автомобил след удара е напуснал платното за движение и попада в канавка под нивото на пътното платно.
В Техническа експертиза по щета № 11-0704/2017г. има описани увреждания по лек автомобил „О.К.“ с peг. № *******, които липсват в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица изготвен на мястото на ПТП при посещение от органите на КАТ. За същите тези увреждания Г.Ф.е изплатил обезщетение на собственика на лек автомобил „О.К.“ с peг. № *******.
От техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между нанесените щети и най-вероятния механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Необходимите суми (пазарната стойност) за възстановяването/ ремонтирането на лек автомобил „О.К.” с peг. № *******, от нанесените повреди, разрушения и деформации от претърпяното ГГГП на 09.03.2016г., констатирани и описани от представител на Г.Ф.са както следва: за нови части – 1770.40 лева; за труд по ремонта – 705.60 лева; за боя и консумативи – 219.60 лева ДДС от 20% - 396.85 лева или общо в размер на 3234.72 лева.
Необходимите суми (пазарната стойност) за възстановяването/ ремонтирането на лек автомобил „О.К.” с peг. № *******, от нанесените повреди, разрушения и деформации от претърпяното ПТП на 09.03.2016г., констатирани и описани в Протокол за ПТП с пострадали лица 11/09.03.2016 г. са както следва: за нови части – 1343.43 лева; за труд по ремонта – 478.80 лева; за боя и консумативи – 162.00 лева ДДС от 20% - 539.12 лева или общо в размер на 2381.08 лева.
Размерът на сумата за пълно възстановяване на лек автомобил „О.К.“ с рег.№ ******* към датата на ПТП възлиза на 3234.72 лева с ДДС.
Приетото от съда заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза е оспорено от ответната страна, като във връзка с това е допусната ПОВТОРНА СЪДЕБНО-АВТОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА в лицето на вещото лице – В.С.. Съгласно заключението на вещото лице, депозирано по делото на 17.11.2020г., изготвено след анализ на материалите по делото и установеното при извършения оглед на товарен автомобил „М.С.“ от техническа гледна точка се откриват съществени противоречия. Предвид това обстоятелство са възможни следните два механизма на настъпване на увредите по лек автомобил „О.К.“:
Хипотеза I: При хипотеза, че установеното техническо състояние на товарен автомобил „М.С.“ при огледа на вещото лице е било същото непосредствено след ПТП (автомобилът не е бил отремонтиран), то описаните увреди по товарния автомобил в Констативен протокол с пострадали лица (преден ляв калник и предна броня) са настъпили при други обстоятелства и друг предходен механизъм. Същото противоречие между установеното техническо състояние на товарен автомобил „М.С.“ при огледа на вещото лице се установява за механизма, съдържащ се в данните в разказа на свидетеля И.Н.К. в Протокол от съдебно заседание от 17.01.2020г. за два удара между автомобилите, т.е. експертизата не изключва възможността за липса на контакт между автомобилите, при което загубата на управление на лек автомобил „О.К.“ от водача да се дължи на негови действия и/ или обстоятелства, различни от начина на движение на товарен автомобил „М.С.“.
Хипотеза II: При хипотеза, че в периода от настъпване на ПТП до техническия оглед от вещото лице на товарен автомобил „М.С.“ е бил отремонтиран, то тогава е напълно възможно увредите по лек автомобил „О.К.“ да са при механизъм, описан от свидетеля И.Н.К. в Протокол от съдебно заседание от 17.01.2020г., а именно: А.К.К. управлявал товарен автомобил „М.С.” с рама № ****** по дясната пътна лента на платното за движение на път *** km 269+200 в посока от запад на изток. По същото време на същия път и в същата посока лек автомобил „О.К.” с peг. № *******, управляван от И.Н.К., се движил зад товарен автомобил „М.С.”. При прекъсната разделителна линия на платното за движение, водачът на лек автомобил „О.К.” предприел изпреварване отляво на товарен автомобил „М.С.”. В този момент скоростта на лек автомобил „О.К.” била около 80-90km/h, а на товарен автомобил „М.С.” около 70km/h. Когато задната част на лек автомобил „О.К.” достигнала предната лява страна на товарен автомобил „М.С.”, водачът на товарния автомобил предприел завой наляво - за навлизане в крайпътна територия (бензиностанция). В този участък хоризонталната пътна маркировка била непрекъсната линия за двата автомобила. В резултат на скорости и пресичане на траектории последвал удар в предна лява гума на товарен автомобил „М.С.” и зоната на задно ляво колело на лек автомобил „О.К.”. След удара лек автомобил „О.К.” се завъртял по часовниковата стрелка гледано отгоре и напуснал платното за движение отдясно, а товарен автомобил „М.С.” навлязъл в насрещната пътна лента и спрял на платното за движение, след което бил преместен в зоната на крайпътна територия (бензиностанция).
След анализ на материалите по делото и установеното при извършения оглед на товарен автомобил „М.С.“ от вещото лице от техническа гледна точка се откриват съществени противоречия. Предвид това обстоятелство причините за настъпване на изследваното ПТП не могат да бъдат еднозначно и категорично определени.
При вариант, че водачът на лек автомобил „О.К.” е изпълнявал маневрата изпреварване при непрекъсната линия, то причина за изследваното ПТП са неговите действие при тази маневра (технически правилно е било, водачът на лек автомобил „О.К.” да не предприема маневра в участък, в който ще изпълнява маневрата изпреварване при непрекъсната разделителна линия или да прекрати маневрата преди да достигне участъка с непрекъсната разделителна линия).
При вариант, че товарен автомобил „М.С.“ е бил отремонтиран от установените увреди в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и/или от увредите, посочени от И.Н.К., то имайки предвид неговия разказ в Протокол от съдебно заседание от 17.01.2020г., причина за настъпилото ПТП е и предприетата маневра „завой наляво“ от водача на товарен автомобил „М.С.“ - А.К.К., по начин на място и в момент, когато не е било безопасно.
Вещото лице посочва, че в Техническа експертиза по щета № 11-0704/2017г. има описани увреждания по лек автомобил „О.К.“ с peг. № *******, които липсват в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Установените увреди по лек автомобил „О.К.” с peг. № ******* от ищеца, съответстват по характер и големина на механизма и повредите, описани в Протокола за ПТП с пострадали лица, същите добре отговарят и е напълно възможно да настъпят при удар между два автомобила, след което лек автомобил „О.К.” напуска платното за движение и попада в канавка под нивото на пътното платно.
След анализ на материалите по делото и установеното при извършения оглед на товарен автомобил „М.С.“ от вещото лице от техническа гледна точка се откриват съществени противоречия. Предвид това обстоятелство са възможни два механизма на настъпване на увредите по лек автомобил „О.К.“:
Хипотеза I: При хипотеза, че установеното техническо състояние на товарен автомобил „М.С.“ при огледа на вещото лице е било същото непосредствено след ПТП (автомобилът не е бил отремонтиран), експертизата не изключва възможността за липса на контакт между автомобилите, при което загубата на управление на лек автомобил „О.К.“ от водача да се дължи на негови действия и/ или обстоятелства, различни от начина на движение на товарен автомобил „М.С.“.
Хипотеза II: При хипотеза, че в периода от настъпване на ПТП до техническия оглед от вещото лице на товарен автомобил „М.С.“ е бил отремонтиран, то тогава е напълно възможно увредите по лек автомобил „О.К.“ да са при механизъм, описан от свидетеля И.Н.К. в Протокол от съдебно заседание от 17.01.2020г., при което ще има причинно-следствена връзка между нанесените щети и механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, описан в исковата молба.
Необходимите суми (пазарната стойност) за възстановяването/ ремонтирането на лек автомобил „О.К.” с peг. № ******* от нанесените повреди, разрушения и деформации от претърпяното ПТП на 09.03.2016г., констатирани и описани от представител на „Г.ф.“, са както следва: за нови части – 1770.40 лева; за труд по ремонта – 705.60 лева; за боя и консумативи – 219.60 лева ДДС от 20% - 396.85 лева или общо в размер на 3234.72 лева.
Необходимите суми (пазарната стойност) за възстановяването/ ремонтирането на лек автомобил „О.К.” с per. № ******* от нанесените повреди, разрушения и деформации от претърпяното ПТП на 09.03.2016г., констатирани и описани в Протокол за ПТП с пострадали лица 11/09.03.2016г., са както следва: за нови части – 1343.43 лева; за труд по ремонта – 478.80 лева; за боя и консумативи – 162.00 лева ДДС от 20% - 539.12 лева или общо в размер на 2381.08 лева.
Размерът на сумата за пълно възстановяване на лек автомобил „О.К.“ с рег.№ ******* към датата на ПТП възлиза на 3234.72 лева с ДДС.
От направената калкулация на стойността за отремонтиране на увредения автомобил се установява, че възстановяването му е икономически нецелесъобразно, т.е. в случая има наличие на „икономически тотал“. Стойността на причинените материални щети, нанесени по автомобила, възлиза на 890 лева.
Други доказателства от значение
по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Предвид наведените в исковата молба твърдения и формулирания петитум, съдът квалифицира предявения иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) във вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ и вр. чл. 45 от ЗЗД - за осъждане на ответника А.К.К. да заплати на ищеца Г.Ф.сума от 2051.80 лева, представляваща изплатеното от Г.Ф.по щета № 210308/27.09.2017г. и щета № 110704/27.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 от същия текст, Г.ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8.
Уважаването на заявената претенция предполага установяване от ищеца на факти, сочещи настъпване на процесното ПТП на заявената дата, участниците в него, наличието на вина у ответника за инцидента, настъпилите щети, както и техния размер, изплащане на притендиранат сума като обезщетение, а доколкото като основание за заплащане на обезщетение се твърди наличие на предпоставките по на чл. 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ (отм.) и наличието на същите.
В закрито съдебно заседание, проведено на 27.12.2019г., съдът е открил на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване на истинността на Протокол за ПТП с пострадали лица от 09.03.2016г., относно съдържанието на същия в частта, отразяваща механизма на извършване на произшествието. Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства от страна на ответника, въпреки указаната доказателствена тежест в производството по чл. 193 от ГПК, не бе опровергана материалната доказателствена сила на приложения по делото протокол за ПТП.
Механизма на осъществяване на процесното ПТП бе безспорно установен от изслушаните и приети като доказателство по делото съдебно-автотехнически - оценителни експертизи. В случа, приетата експертиза, изготвена от вещото лице Т.П. сочи, че най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: лек автомобил „О.К. се е движил по дясната лента на платното за движение, по която лента се е движил и товарен автомобил „М.С.”, но пред лекия автомобил. Поради движението си със скорост по-висока от скоростта на товарения автомобил, лекият автомобил го е застигнал и предприел маневра изпреварване на движещият се пред него с по-ниска скорост товарен автомобил, като е навлязъл и е започнал движение в лявата лента. Когато О.К. частично е бил преминал пред М.а, водачът на товарения автомобил е предприел маневра ляв завой, като предната лява част на автомобила е навлязла в лявата лента. С навлизането на предната лява част на товарения автомобил в лявата лента, водачът му не оставя възможност на лекия автомобил да премине безопасно и по този начин настъпва удара между двата автомобила, който по характер е кос, приплъзващ и за двата автомобила. Ударът е настъпил в предната лява част на товарения автомобил. След удара лекият автомобил се е завъртял в посока по часовниковата стрелка, като водачът му е загубил контрол върху управлението и по този начин автомобилът е напуснал платното за движение, като е попаднал в канавката в близост до пътното платно и по този начин се е увредила предната част на леката кола.
Заключението на вещото лице В.С. дава две възможни хипотези, като едната хипотеза припокрива тази дадената от вещото лице Т.П., а втората хипотеза (посочена в заключението му като първа) не изключва възможността за липса на контакт между автомобилите, при което загубата на управление на лек автомобил „О.К.“ от водача да се дължи на негови действия и/ или обстоятелства, различни от начина на движение на товарен автомобил „М.С.“.
Съдът не кредитира заключението на вещото лице - В.С. в тази му част, касаеща липса на контакт между автомобилите, доколкото същото не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. В тази връзка, по делото са приетите гласни доказателства чрез разпит на свидетели, които твърдят, че сблъсък е бил налице, поради предприетата от водача на товарения автомобил маневра за ляв завой, като по този начин непропуска движещия се по пътя лек автомобил, в резултата на което настъпва ПТП. Тази хипотеза, сочеща на липса на контакт между автомобилите е изолирана, касае само предположение на вещото лице на база направения оглед, посочвайки, че товарния автомобил не е бил отремонтиран след ПТП-то. За последното обстоятелство, че товарния автомобил не е бил отремонтиран, по делото не са ангажирани доказателства, имайки предвид, че на ответника са допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели, които не са осигурени, съответно не са събрани по делото.
Ето защо, съдът приема, че направените от вещите лица констатации (в това число едната от хипотезите на вещото лице В.С.), досежно механизма на ПТП-то, съответства на отразеното от мл. автоконтрольор към ОДП-П. , ***К. – П.Л., в приложения по делото протокол от ПТП. Отразените в протокола факти се потвърждават и от показанията на разпитания като свидетел по делото мл. автоконтрольор към ОДП-П., ***К. – П.Л.. Същият в показанията си потвърждава, че процесното ПТП е станало по начина, посочен в констативния протокол. Отразения в протокола механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на разпитания свидетел И.Н.К., управлявал лекия автомобил. Гласните доказателства не са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства за оборването им.
С оглед на изложеното, съдът приема за недоказано направеното от ответника оспорване на истинността на Протокол за ПТП № 11 от 09.03.2016г., относно съдържанието на същия.
Съдът намира, че безспорно установено е по делото е обстоятелството, че ответникът виновно е причинил имуществени вреди на И.Н.К., пострадал като водач на лек автомобил „О.К.” с ДКН ******* в резултата на ПТП-то. Между противоправното и виновно поведение на ответника, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка.
Констативният протокол за ПТП има обвързваща доказателствена сила за съда относно настъпилото ПТП, вината на ответника като единствен негов причинител и причинената щета. Именно, въз основа на установените в тези писмени доказателства факти, се извежда и изводът за причинна връзка между допуснатото от ответника виновно нарушение на правилата за движение при управление на лекия автомобил и настъпилите вреди.
С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по чл. 45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно установено е и обстоятелството, че ответникът към датата на настъпване на ПТП е управлявал товарен автомобил „М.С.“ с английски peг. №******, който не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на територията на Република България, както и че МПС не е било регистрирано на територията на страната, същото е било с чужд регистрационен номер.
Не се установи и по безспорен начин, ответникът да е притежавал сертификат „Зелена карта“ за конкретното МПС, доколкото такъв не е надлежно представен и приет като доказателство по делото.
На основание чл. 288, ал. 1, т. 2, „а“ КЗ (отм.), Г.Ф.е изплатил обезщетение на пострадалото от деянието лице – И.Н.К.. Съдът обаче намира, че предпоставките на цитираната норма не са били налице.
Съгласно чл. 288, ал.1, т.2 б.а от КЗ (отм.), в чиято хипотеза е изпълнена щетата, Фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Г.ф., приемайки, че са налице предпоставките на горната разпоредба - пътнотранспортното произшествие, настъпило на територията на Република България, причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е платил обезщетение.
Извършената от Г.Ф.преценка е неправилна предвид на това, че в случая не са били налице кумулативните предпоставки за заплащане на обезщетение в сочената от Фонда хипотеза – а именно вредите не са причинени от МПС, имащо обичайно пребиваване на територията на страната.
Съгласно чл. 258, ал. 4 от КЗ (отм.), територия, на която обичайно се намира моторното превозно средство е територията на държавата: 1. където е издаден регистрационният номер на моторното превозно средство, независимо дали е постоянен или временен; 2. където е издаден застрахователният или друг отличителен знак на моторното превозно средство, който е аналогичен на регистрационен номер по т. 1 - в случаите, в които не е необходима регистрация за определени видове моторни превозни средства; 3. в която собственикът на моторното превозно средство има постоянно пребиваване - в случаите, в които за определени видове моторни превозни средства не се изисква нито регистрационен номер, нито застрахователен или друг отличителен знак. С оглед регистрационният номер на МПС, същото е с обичайно пребиване на територията на Великобритания, а не на територията на Република България.
С оглед посоченото, съдът намира, че Г.Ф.е извършил плащане на обезщетението при липса на основание за това, и не притежава право на регресен иск към ответника за платената сума. Предвид констатираното, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като това обстоятелство се явява основание за отхвърляне и на обективно съединената с него претенция за присъждане на обезщетение за забава.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат. Такива, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да бъдат присъдени на ответника, предвид заявената претенция за това, възлизащи в размер на 960.00 лева, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК, съдържащ се на лист 296 от делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Ф.със седалище и адрес на управление:***, представляван заедно от Изпълнителните Директори – Б.М. и С.С. против А.К. *** с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) във вр. чл. 558, ал. 7 от КЗ и вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника А.К. *** с ЕГН **********, да заплати на ищеца Г.Ф. сумата от 2051.80 лева, представляваща изплатеното от Г.Ф.по щета № 210308/27.09.2017г. и щета № 110704/27.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, платима по банкова сметка ***, IBAN: ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.Ф. със седалище и адрес на управление:***, представляван заедно от Изпълнителните Директори – Б.М и С.С.да заплати на А.К. *** с ЕГН ********** сумата от 960.00 лева, представляващи направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.