№ 39
гр. Сливен, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. К.а - Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. К.а - Чолакова Административно
наказателно дело № 20242230201470 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от М. М. Д., ЕГН ********** против
НП № 24-0455-000809/29.10.2024г., издадено от началник РУ в ОДМВР-
Сливен, РУ-Твърдица, с което за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на
осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 100 лева; за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца. На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г.
на МВР са отнети 15 контролни точки.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобрзно, необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, като се излагат съображения за това. Оспорва се
описаната фактическа обстановка, като в жалбата се излагат обстоятелствата,
при които са извършени нарушенията. От съда се иска да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата. Пледира наказателното постановление да бъде отменено,
1
тъй като при издаването му са допуснати съществени процесуални
нарушения: в АУАН не било посочено качеството на свидетелите, АУАН
представлявал нечетливо копие, което не позволявало извличането на каквито
и да било данни от този документ. В НП били изписани две фактически
обстоятелства, при които е извършено нарушението, при което не ставало ясно
при какви фактически обстоятелства е извършено вмененото на
жалбоподателя нарушение. В НП не били посочени доказателствата, с които
се установяват нарушенията, освен това в него липсвали данни за предишното
нарушение, извършено от жалбоподателя и данни за НП, с което същият е бил
лишен от право да управлява МПС. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо,
с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага
становище относно законосъобразността на наказателното постановление и
моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в
случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 15.10.2024г. свидетелите С. К. и П. П., полицейски инспектори в
РУ-Твърдица били на смяна за времето от 11.00 до 19.30 ч. Около 18.00 ч.
извършвали обход по ул. „Нов живот“ в гр. Твърдица. При извършването на
обхода спрели до аптека „Дани фарма“. При слизане от служебния автомобил
чули шум от силна музика и форсиране на автомобилен двигател, който идвал
от междублоковото пространство. Двамата тръгнали в посоката, от която
идвал шума от двигателя, за да проверят какво става. Като наближили до
мястото видели автомобил, който се движел и обикалял в кръг. При
приближаването им, водачът на автомобила ги забелязал. Полицейските
служители изчакали автомобилът да спре, като водачът му при предприетото
паркиране на автомобила на заден ход, без малко щял да го удари в желязна
стойка, представляваща простор за килими. След като паркирал автомобила
св. К. и П. отишли до автомобила, като св. П. му се представил и поискал от
водача документите за проверка. Последният заявил, че не са в него, а в дома
му и поискал да отиде да ги вземе, но му било разпоредено да остане на място.
През цялото време водачът се държал грубо, арогантно, обиждал
2
полицейските служители, опитвал се да си тръгне. При извършена справка,
полицейските служители установили, че водачът е лишен по административен
ред от право да управлява МПС.
При разговор с водача на автомобила полицейските служители усетили,
че той лъха на алкохол. Поради това решили да му направят проба за употреба
на алкохол и тъй като в техния служебен автомобил нямало дрегер, потърсили
съдействие от дежурен по КАТ. На мястото пристигнал полицейски инспектор
М. М., за да изпробва водача с техническо средство за установяване
употребата респективно концентрацията на алкохол в кръвта му. Той
категорично отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо
средство Дрегер 7510 ARDM 0201. Помолили водача да ги придружи и заедно
отишли до РУ-Твърдица. В сградата на РУ-Твърдица му издали талон за
медицинско изследване № 0037975/15.10.2024г. в който бил материализиран
отказа на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство. В талона
било отбелязано, че следва да се яви във Филиал за спешна медицинска
помощ (ФСМП)-гр. Твърдица до 45 минути от връчването на талона. Водачът
отказал да подпише талона, като отказът бил оформен с подписа на свидетел и
отказал да даде кръв за изследване.
На жалбоподателя бил съставен АУАН серия АД, № 185765 като
констатираните нарушения били квалифицирани от актосъставителя като
нарушения на чл. 150 от ЗДвП и чл. чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН бил
подписан от актосъставителя и свидетеля, бил връчен на нарушителя на датата
на съставянето му-15.10.2024г., като същият отказал да го подпише, което
било удостоверено с подписа на един свидетел. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
нарушителят не е направил писмени възражения по съставения акт.
Въз основа на съставения акт, началник РУ в ОДМВР-Сливен,
РУ-Твърдица издал процесното НП, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 100 лева; за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на осн. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. На основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 15 контролни точки.
Видно от разписката процесното НП е получено от жалбоподателя на
21.11.2024г. като на 02.12.2024г. против него е подадена жалба.
В хода на съдебното производство бяха разпитани актосъставителя и
свидетелите К. и П., чиито показания съдът кредитира напълно като логични,
3
последователни и безпротиворечиви. Свидетелите К. и П., полицейски
служители, са преки очевидци и в показанията си възпроизвеждат факти и
обстоятелства, свързани с основните подлежащи на доказване факти.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност.
Тук съдът следва да коментира възраженията на процесуалния
представител на жалбоподателя, които се отнасят за двете нарушения,
вменени с процесното НП. В тази връзка, за неоснователни съдът намира
следните възражения:
На първо място неоснователно е възражението за нечетливост на
съставения АУАН. Съдът счита, че текстът в АУАН е четлив и позволява на
извършителя на нарушението да се запознае със съдържанието му, както
изисква разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Освен това, не без значение е
обстоятелството, че нарушителят в срока в по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е
направил писмени възражения по съставения акт. Поради изложеното съдът
приема, че това не е довело до накърняване правото му на защита.
Неоснователно е и другото възражение, че в АУАН не е посочено
качеството на свидетелите, което представлявало съществено процесуално
нарушение, т.к. била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Видно
е, че в процесния АУАН е посочено качеството на „очевидци“ на двамата
свидетели, но дори и това да не бе отразено в акта, не би представлявало
съществено нарушение на процесуалните правила.
Разгледана по същество същата е частично основателна, по следните
съображенията:
По отношение на нарушението по т. 1 от НП:
В АУАН и издаденото въз основа на него НП при описание на
обстоятелствата е описано, че жалбоподателят на 15.10.2024г. в 18.15 ч., в гр.
Твърдица, в междублоковото пространство, пред блок № 8 на ул. „Нов живот“,
управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СН 3868 ВН,
4
след като е лишен от управление на МПС по административен ред. При
описание на извършеното нарушение е посочено, че „управлява пътно
превозно средство без да е правоспособен водач“, с което виновно е нарушил
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането
на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.
152, ал. 1, т. 4.
Нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водач, който
управлява моторно превозно средство - да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено.
В настоящия случай съдът счита, че е налице противоречие между
фактическото описание на нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на
него НП, и дадената правна квалификация. В АУАН и в НП, както бе посочено
по-горе, от фактическа страна е прието, че е „управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № СН 3868 ВН, след като е лишен от управление
на МПС по административен ред“. Въпреки така приетото за установено от
фактическа страна, в НП е посочено, че жалбоподателят е извършил следното
нарушение: „управлява пътно превозно средство без да е правоспособен
водач“, което е квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП. В случая при описание на
обстоятелствата е описано нарушение, което изпълва хипотезата на чл. 150а от
ЗДвП, т.к. при проверката е констатирано, че водачът е управлявал
собственото си МПС след като е лишен от управление по административен
ред, като въпреки така приетите за установени обстоятелства, му е вменено
нарушение по чл. 150 от ЗДвП, че е управлявал ППС без да е правоспособен
водач. Възможно е водачът да е правоспособен, но да не притежава
5
свидетелство за правоуправление, като това може да се дължи на различни
причини - ако СУМПС е отнето по административен ред, ако СУМПС е с
изтекъл срок на валидност, ако водачът е по принцип правоспособен, но не
притежава СУМПС за съответната категория МПС. В тези случаи съдебната
практика е категорична и еднозначна, че се извършва нарушение по чл. 150а
ЗДвП, а не по чл. 150 ЗДвП, тоест не може да се приеме, че деецът е
неправоспособен по смисъла на чл. 150 ЗДвП.
В настоящия случай е очевидно, че НП съдържа признаци от съставите
на нарушенията както по чл. 150 от ЗДвП, така и по чл. 150а от ЗДвП.
Смесването на хипотезите на тези две правни норми в процесното НП създава
неяснота относно административното обвинение, което представлява
съществена процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
нарушителя и е основание за отмяна наказателното постановление.
Съдът счита за основателно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че по отношение на това нарушение, в НП
липсват данни за предишното нарушение на жалбоподателя, за наказателното
постановление, с което е бил лишен от право да управлява МПС.
Действително при описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП
актосъставителят и наказващият орган са се ограничили само до това да по
сочат, че процесното МПС е управлявано от жалбоподателя след като е лишен
от управление на МПС по административен ред, без да е посочено с какъв акт
е лишен от това право, за какъв срок, при какви обстоятелства, което отново
води до накърняване правото на защита на нарушителя да разбере срещу
какво точно обвинение следва да се защитава и как да организира защитата
си. И не на последно място, изложеното по-горе не позволява на съда да
прецени дали правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1,
т. 2 от ЗДвП. Поради това НП в тази си част следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
По отношение на нарушението по т. 2 от НП.
Това нарушение е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Тази
разпоредба е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение,
като съгласно същата се санкционира водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
6
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Субект на нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е водачът на МПС.
Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
От събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се
установи, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № СН 3868 ВН. Същият е имал качеството на "водач" и като
такъв е субект на вмененото му по т. 2 от НП нарушение.
За законосъобразното ангажирана на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя и за налагане на предвидените в чл. 174, ал. 3
от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в
кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и
да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно
нарушение. Независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни
деяния-отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на
предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се
установява, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и че не е дал
кръвна проба. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, отправено "обвинение" е индивидуализирано в
степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като
поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение.
Доказателствата по делото налагат категоричния извод, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна всички съставомерни признаци
на нарушението.
Тук съдът следва да отбележи, че жалбоподателят с депозираната против
процесното НП жалба е оспорил обстоятелствата, при които е извършено това
7
нарушение, като е изложил обстоятелства, различни от описаните. В хода по
същество тези оплаквания не се поддържат от процесуалния представител на
жалбоподателя, но въпреки това съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове, с
които се установяват нарушения по този закон, имат доказателствена сила до
доказване на противното. По делото от страна на жалбоподателя не бяха
ангажирани доказателства, които да оборят предвидената в чл. 189, ал. 2 от
ЗДВП презумптивна доказателствена сила на акта по отношение на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Наложеното административно наказание за така извършеното
нарушение е в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, като наказващият орган правилно е посочил основанието за налагането
му.
На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за извършеното
нарушение са отнети 15 контролни точки.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от цитираната наредба при
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водачите на МПС се
отнемат 15 контролни точки. Предвид императивния характер на цитираната
разпоредба и с оглед констатиране на извършено нарушение по смисъла на
цитираната разпоредба, съдът счита, че процесното НП в частта, с която са
отнети 15 контролни точки следва да се потвърди като законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в тази му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Жалбоподателят е претендирал присъждане на разноски. В случая
безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по
пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани
по размер, доколкото в представения договор за правна защита и съдействие
изрично е посочено, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
750 лева от страната в брой, като в тази си част същият има характера на
разписка за извършеното плащане.
Във връзка с възражението на въззиваемата страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. С
процесното НП са наложени административни наказания за две
административни нарушения, при което определеното и заплатено
възнаграждение е в размери под минимално предвидения размер, съгласно чл.
8
18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбата на чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски, съразмерно с уважената част от
жалбата или 375 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0455-000809/29.10.2024г., издадено от началник РУ
в ОДМВР-Сливен, РУ-Твърдица, с което на М. М. Д., ЕГН ********** от гр.
Т., за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0455-000809/29.10.2024г., издадено от
началник РУ в ОДМВР-Сливен, РУ-Твърдица, с което на М. М. Д., ЕГН
********** от гр. Твърдица, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца, и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г.
на МВР са отнети общо 15 точки, като законосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на М. М. Д., ЕГН **********
от гр. Твърдица разноски в размер на 375 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9