Решение по дело №610/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.84, ал.2 от Закон за убежището на бежанците (ЗУБ).

Жалбоподателят Е. А., гражданин на Република Турция, е обжалвал решение №УП-В2 от 29.04.2024 година на интервюиращия орган при ДАБ, длъжностното лице съм агенцията М. И.. Сочи, че ответникът не е събрал достатъчно доказателства, за да издаде оспореното решение, с което молбата му е квалифицирана като явно неоснователна. Всъщност желанието и готовността му да извършва трудова дейност не следва да го квалифицира като икономически емигрант. Не е отчетено, че в Турция същият бил изложен на постоянни заплахи от страна на родители на починало лице, като те били причината за преместването му в друг град в Турция. Тази страна била известна с честите случаи на престъпления, предизвикани от желанието за мъст и отмъщение. Сочи, че в Република България животът и здравето му щели да са защитени, като освен това е бил подтикнат с оглед създадено семейство с българската му съпруга. Турските власти ме могат да осъществят според него адекватна защита на живота и здравето му. С тези и други аргументи моли за отмяна на решението.

Ответникът – интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците в представената по делото писмена защита на процесуалния си представител отрича основателността на жалбата, като излага подробни и обширни аргументи.

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, засегнато от правния ефект на решението, срещу подлежащ на оспорване акт и в законния 7-дневен срок (решението е връчено на жалбоподателя на 14.05.2024 година, видно от отбелязването върху него, а жалбата е входирана в Държавна агенция за бежанците на 20.05.2024 година.

Съдът, при прегледа и оценката на събрания доказателствен материал, включително и приложената административна преписка, намери за установено следното:

С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет рег. № В-13-320 от 11.04.2024 година жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен хуманитарен статут. Фактите и обстоятелствата, с които се е обосновал, се съдържат в искането до Президента на Република България за предоставяне на закрила чрез предоставянето на статут на бежанец или чрез предоставянето на временна закрила.

Образувано е производство с регистрационен лист рег. № УП6314/11.04.2024 година.

Според регистрационния лист лицето е с турско гражданство, етническа принадлежност – турчин, с дата и място на раждане 10.11.1998 годна, в Турция, [населено място], религия – мюсюлманин, сунит, средно образование, професия автомонтьор, [семейно положение]. Приложени са удостоверение за раждане на дъщерята на жалбоподателя Е. Е. А. и удостоверение за сключен граждански брак.

Видно от протокола за проведеното с жалбоподателя интервю от страна на ответника, причината за търсената закрила е, че в Република Турция се е случило произшествие, при което е починал човек, чиито роднини са започнали да го преследват и не го оставят на мира. Имало е дело, което е приключило, като той е излежал присъдата си. Жалбоподателят работел в сервиз, дошла група лица, започнала демонстративно да си играе с оръжие и да стрелят. Дали му пушка, която той се опитал да сложи в калъф и тя гръмнала, наранила го по ръката, но освен него бил ранен още един човек – И.. По делото били правени експертизи, като не били открити отпечатъци по спусъка от него. Било доказано, че той няма вина, но пирсъдата била 5 години, като той излежал 3 месеца, пуснали го преди да влезе в сила присъдата, като това съвпаднало с Ковид пандемията и не са го върнали в затвора. Срещу него нямало дела, досието му било чисто. По време на делото семейството на И. започнало да го заплашва, докато бил в болница братята на И. дошли и го нападнали и се опитали да го ранят, но той не подал жалба. Дори и да бил подал жалба, полицията нямало да го пази. Наложило се да се премести в Измит, за да живее там. Но и там го намерили и отново започнали да го заплашват. Случаят се превърнал в кръвно дело, поискали да им се плати кръвнина, но и това дело загубили, понеже съдът е приел, че деянието не е умишлено. Това са и основните причини да не иска да остане в Турция.

От директора на Дирекция „Международни дейности“ в Агенцията е изготвена справка за Република Турция, като са анализирани актуалното обществено политическо положение в страната, регламентирането от страна на законодателството на правата на бежанците в Турция, положението на сирийските бежанци в Турция, съответствието на тази република с определението за „трета сигурна държава“ относно гражданите на Сирия, търсещи международна закрила, изпълнението на принципа „забрана за връщане“ по отношение на сирийски граждани, пребиваващи на територията и.

Не е спорно, че пред административният орган жалбоподателят е представил единствено турски паспорт и семейна книжка в оригинал.

Пред съда е представена и актуална справка за общото положение в страната, за обществено – политическата и икономическа обстановка към датата на изготвянето и, за отношението на официалните власти към Демократичната партия на народните, за отношението на официалните власти към турските граждани – кюрди, атеисти, за турската групировка, известна като „Хизбула“ и за отношението на официалните власти към граждани, които са сменили религията си от мюсюлманска на християнска.

Съответно, в оспореното пред настоящата инстанция решение е прието, че всъщност проблемите, заради които лицето е напуснало страната си, са лични и от криминално естество. Тези проблеми са от 2021 година, като са минали три години, през които той е живял в Турция, като е сключил граждански брак и е водил нормален живот, като това води до извод за недостоверност на сочените при интервюто обстоятелства. Всъщност обстановката в Турция не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция, а сочените причини не могат да се свържат с раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

При това положение в решението е прието, че спрямо молителя не е осъществено предвиденото в ЗУБ преследване по смисъла на чл.8, ал1 от закона, поради което не са налице субективни и обективни елементи на предвиденото в нормата понятие „основателен страх от преследване“. Не могат да се установят и лични опасения за напускане на Турция. Посочено е и, че всъщност действителният мотив за напускането на Турция не е нуждата от предоставяне на закрила, тъй като е разказал, че целта му е била да пристигне в България, тъй като съпругата му трябва да роди и няма кой да се грижи за детето, като той е влязъл легално с виза „С“ - семейна виза. Можело да се предположи, че ако е поискал закрила, той е следвало да я поиска още при преминаване на границата пред граничните власти, но той е влизал и излизал няколко пъти от 2023 година. Изявленията му, че иска да живее легално и да започне бизнес сочат, че е напуснал Турция по лични причини.

Обобщено е, че изложените от лицето причини за международна закрила не могат да се свържат с нито един от релевантните признаци на преследване, разписани в чл.8, ал.1 от закона като раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като не са установени основателни опасения от преследване по смисъла на тази разпоредба. Направен е извод, че се касае до икономически мигрант. Всъщност единственото установено обстоятелство е стремежът на жалбоподателя да остане да живее в България със съпругата и дъщеря си.

Извън горното, ответникът е разгледал случая на плоскостта на възможността за прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. В това отношение, въз основа на тълкуването на чл.15, буква 4в“ от Директива 2004/83/ЕО /Директива на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила/. Посочено е, че в случая не е налице и заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. Направен е извод, че молителят не е бил принуден да отпътува поради реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността му в случай на въоръжен конфликт и спрямо него не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход, като са възпроизведени изводите, направени в справката от 8.03.2024 година.

При така установените факти съдът се налагат следните правни изводи: Решението е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ Председателят на Държавна агенция за бежанците определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон.

Според чл. 70, ал. 1 от ЗУБ при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Следователно, след като е прието, че са налице предпоставки по чл.13, ал.1 от закона, то издалият решението орган е компетентен по степен и материя за това процесуално действие.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изложение на фактическите и правните основания за издаването му. С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Съдът не намира, че решението противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в ЗУБ.

Спазени са и административно-производствените правила, които гарантират проявлението на заложения в чл.7 от АПК принцип на истинност.

Съдът намира, че е решението е съответно на материалния закон.

Според чл.13, ал.1, т.1 от закона молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът се позовава на основания извън предмета на този закон. Нормата коректно транспонира разпоредбата на чл.32, §2 от ДИРЕКТИВА 2013/32/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила.

Съответно, нормата на чл.8, ал.1 от закона гласи следното: „Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.“, като тези обстоятелства имат отношение към искането за предоставяне на статут на бежанец, каквото искане не е било предмет на развилото се административно производство /вж. искането, формулирано в молбата на лицето на лист 52 от делото на АССГ, както и изявлението на лицето, вписано в протокола от 11.04.2024 година на лист 38/, поради което предпоставките на тази норма не следва да се обсъждат. По същата причина не следва да се анализират и предпоставките на чл.13, ал.1 във връзка с чл.8, ал.9 от закона.

В случая релевантни към проявлението на фактическите състави на чл.13, ал.1, т.1 и 2 от ЗУБ са разпоредбите на чл.9, ал.1, 6 и 8 от този закон.

Според разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ „Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Правилно ответникът приема, че не са налице въпросните хипотези с оглед данните от проведеното интервю и събраните справки. Няма как да се поддържа, че жалбоподателят е изложен на опасност от прилагане на смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко отношение или унизително такова от страна на институции в Турция или от страна на други лица. Сочените от него заплахи не представляват обстоятелства, които да се вписват в изискването за изтезание, нечовешко отношение или унизително такова. Както правилно е приел и ответника, от представената справка не може да се направи обоснован извод, че в Турция е налице въоръжен конфликт, които са в причинно – следствена връзка с налично безогледно насилие, от което жалбоподателят да е непосредствено заплашен. Извън анализа на ответника само следва да се добави, че лицето не е с кюрдски произход, нито сочи да има религиозни убеждения, които са в разрез с официално признатата в Републиката Турция религия, нито е член или част от ръководството на партия, по отношение на която са предприемани легални или незаконни действия от страна на властите. Липсват доказателства и за приложено в релевантния период от време безогледно насилие в Република Турция, така както този термин е разтълкуван в т.35-38 на решение на Голям състав на СЕО от 17 февруари 2009 година по дело C-465/07.

Чл.9, ал.6 от закона в случая е ирелевантен, доколкото не се иска предоставяне на хуманитарен статут на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут.

Според разпоредбата на чл.9, ал.8 от закона хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Втората алтернативна хипотеза на тази норма е неприложима в конкретният случай. Съдът намира и, че в случая не са налице други причини от хуманитарен характер по смисъла на тази норма. В случая липсва хуманитарна криза в страна на произход на молителя, която да позволява прилагането на тази хипотеза. Извън това, никакви доказателства за наличие на причини от хуманитарен характер, които да обуславят предоставянето на хуманитарен статут на лицето не са изтъкнати, като сочените обстоятелства не са сред тези причини, доколкото касаят негативно и заплашително отношение на други лица към специално и само спрямо личността на молителя.

Извън дотук изложеното следва да се анализира и приложението на сочената в оспореното решение разпоредба на чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ.

Видно е от нормата на чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато извън липсата на предпоставките на чл.8 и чл.9 от закона лицето не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

Съдът намира, че е налице въпросното основание. В легален аспект действията на преследване са разписани в нормата на чл.8, ал.5 от ЗУБ, като с оглед описаното от жалбоподателя в интервюто, изводът, че той е субект на действия на преследване по чл.8, ал.5, т.2 – 5 от закона, е необоснован. Обратно, твърди се, че съдът е приел, че извършено от него деяние е по непредпазливост, като от друга страна не е присъдил на близки на засегнатото от престъпление лице обезщетение, което да се дължи от А.. Що се касае до разпоредбата на чл.8, ал.5, т.1 от закона, то следва да се констатира, че липсват представени, а и служебно събрани доказателства за твърдяното физическо и психическо насилие, което да е причинено на жалбоподателя, като в случая не може да се приложи пряко разпоредбата на чл.4, §5 от ДИРЕКТИВА 2004/83/ЕО НА СЪВЕТА, доколкото предвидените в нея хипотези не са налице.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Великотърновският административен съд, шести състав

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. А., гражданин на Република Турция, против решение №УП-В2 от 29.04.2024 година на интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет.

 

Решението е окончателно.