Определение по дело №116/2023 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 324
Дата: 1 март 2023 г. (в сила от 1 март 2023 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова-Янчева
Дело: 20235500500116
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 324
гр. С.З., 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235500500116 по описа за 2023 година

Производство по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК.

Делото е образувано по постъпило Възражение от „З.**“ ЕООД със
седалище и адрес на управление с.О., общ.Г. , чрез пълномощника му адвокат
С. К., АК С.З., против Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 195 /02.09.2022г., издадена по ЧГД № 361/2022г. по описа на
PC-Г..
Твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение, като и, че заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно.
Сочи, че не бил получавал никакви съдебни книжа във връзка с
производството по това ЧГД №361/2022 г по описа на PC - Г.. При направена
на място в деловодството на съда справка същият установил, че наистина
имало заведено такова заявление и издадена такава заповед, но съобщението
за същата е връчена не на него, а на лицето А.К.З., без в съобщението за
връчване да е посочено същата в какво качество е получила книжата. Намира,
че е нарушена разпоредбата на чл.50 ал.3 от ГПК за начина на връчване на
търговци и на юридически лица на съобщение. Моли съда да приеме
възражението на „З.**“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в с. О., общ. Г., обл. С.З., ул. „******, представлявано от Д.Й.З. -
управител срещу Заповед за изпълнение № 195/2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД №361/2022 г по
описа на PC - Г., да спре изпълнението по издадената Заповед за изпълнение
№ 195/2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ЧГД №361/2022 г по описа на PC - Г., да върне делото на Районен
съд - гр. Г. за изпращане на указание до заявителя „А.Т.“ ЕООД с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в с. Х., общ. Х., ул. „*****,
1
представлявано от И. И. Ж. по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, както и да отмени
Заповед за изпълнение № 195/2022 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД №361/2022 г по описа на PC - Г. в частта
за разноските за адвокатско възнаграждение за сумата над 364,40 лв. до
присъдените 792 лв., както и да осъди „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в с. Х., общ. Х., ул. „*****, представлявано
от И. И. Ж. да заплати направените в настоящето производство разноски.
Старозагорският окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, намира следното:
Депозираното възражение по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК изхожда от
надлежна страна, адресат на издадена ЗИ по чл. 410 ГПК.
По отношение на това дали е подадено в срока по чл.423 ал.1 от ГПК,
който е едномесечен съдът намира, че следва да приеме, че е в срок, тъй като
страната твърди, че е узнала за издадената заповед на 01.12.2022г. от
полученото съобщение от ЧСИ Г.И., която е изпратила същото на
18.11.2022г. видно от приложения отрязък. Срока за подаване на
възражението е едномесечен. Възражението е постъпило в съда на
20.12.2021г. – следователно е в преклузивния по чл. 423, ал. 1 ГПК
едномесечен срок, поради което се явява процесуално допустимо.
За установяване наличието на предвиденото по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК
правно основание за приемане на възражението от въззивния съд-
ненадлежно връчване- молителят чрез проц. си представител адв. С. К. е
посочил обстоятелства, че не е получавал съобщение във връзка с
производството по ЧГД №361/2022 г по описа на PC – Г., а при направена на
място в деловодството на съда справка същият установил, че наистина имало
заведено такова заявление и издадена такава заповед, но съобщението за
същата е връчена не на него, а на лицето А.К.З., без в съобщението за
връчване да е посочено същата в какво качество е получила книжата.

По същество въззивният съд намира следното:

По ЧГД №361/2022 г по описа на PC - Г. „З.**“ ЕООД с.О. е осъден да
заплати на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ****** сумата от 3840 лв., ведно с лихви и
разноски по гражданското дело, като по това дело е издадена Заповед за
изпълнение №195/2022 г. Въз основа на тази влязла в сила заповед бил
издаден изпълнителен лист от 25.10.2022 г. и било образувано изпълнително
дело №20227650403536 по описа на ЧСИ Г.И. с район на действие
Старозагорски окръжен съд, вписана под №765 в КЧСИ.
Видно от данните по първоинстанционното дело обаче съобщението до
длъжника „З.**“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.О., общ.Г. е
получено от А.К.З., като е посочено, че същата е съпруга.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ГПК, връчването на търговци и
на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при
удостоверяване на връчването, връчителят посочва имената и длъжността на
получателя. Нормата е специална и се прилага само за случаите на
2
призоваване на търговци и юридически лица. В настоящия случай
съобщението за връчената заповед за изпълнение е било изпратено на
актуалния адрес на управление на ,З.**" ЕООД, Съобразно отбелязването на
връчителя на приложената по делото разписка обаче съобщението е връчено
на лицето А.К.З., без да е посочено в какво качество - работник или служител
- това лице се е съгласило да я приеме. Видно от приложената към
настоящето възражение справка за актуално състояние на всички действащи
трудови договори в ,З.**" ЕООД за периода от 01.08.2022 г до 01.12.2022 г,
към датата на връчване на съобщението за издадената заповед за изпълнение
по ЧГД №361/2022 г по описа на PC - Г. в предприятието няма работник или
служител на име А.К.З..
В конкретния случай не е спазен законовият процесуален ред за
връчване на заповедта, съгласно чл. 50 ГПК, като по този начин районният
съд е лишил длъжника възможността да упражни правото си да подаде
възражение по чл. 414 от ГПК.
Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че от данните по
делото се установява, че действително на длъжника не са били връчени
надлежно съобщението и заповедта за изпълнение.
Въз основа на така приетата за установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбите на чл. 423 ГПК дават право на длъжника, който е бил
лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез
подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението
си пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Въз основа на събраните в това производство доказателства и от
данните по приложеното ч. гр. д. № 361/2022 г. по описа на РС-Г., релевантни
за преценката относно изпълнението на процедурата за връчването на
заповедта за изпълнение, съдебният състав прави извода, че се установяват
твърдените от молителя обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
По тези съображения съдът намира, че искането за приемане на
възражението по чл. 423, ал. 1 от ГПК, основано на твърдения за
обстоятелства по смисъла на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК - ненадлежно връчване
на заповедта за изпълнение, е основателно и следва да бъде уважено. На
основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК, едновременно с приемането на
възражението, следва да бъде постановено спиране на изпълнението на
Заповед № 195/02.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.

По разноските в заповедното производство:

С възражението си „З.**“ ЕООД със седалище и адрес на управление
с.О., общ.Г. , чрез пълномощника му адвокат С. К., АК С.З. правят
възражение, че е налице прекомерност на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
присъдени със заповед № 195/2022 год. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ЧГД №361/2022 г по описа на PC - Г..
3
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение
може да бъде обжалвана само в частта за разноските.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда процесуалната
възможност на едната страна да възрази за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, ако то е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Правото
си по чл.78, ал.5 от ГПК длъжникът в заповедното производство може да
упражни с подаване на възражението по чл.423 ГПК както е сторил в
настоящия случай.
В практиката на ВКС е утвърдено разбирането, че делото е с ниска
фактическа и правна сложност, когато е налице постановена задължителна за
съдилищата съдебна практика /ППВС, ТР на ВКС и ТР на ВС/. В случая за
заповедното производство е налице такава задължителна практика,
обективирана в ТР № 4/2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
поради което и с оглед на това и отчитайки особеностите на заповедното
производство следва да се приеме, че делото се характеризира с ниска
фактическа и правна сложност. Тъй като процесуалният закон предвижда
единствено съответствието на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение с действителната фактическа и правна сложност на делото
като критерий за съдебната преценка за прекомерност, то заплатеното от
„А.Т.“ ЕООД с ЕИК ****** адвокатско възнаграждение се явява прекомерно
и следва да бъде намалено.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 5 във вр. с ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действаща към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение, възнаграждението в производства за издаване на заповед за
изпълнение се определя на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. В настоящия случай претендираната сума е в размер на
3840 лв., а половината е 1920 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата при
интерес от 1000 до 5 000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 364,40 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
и правна сложност на делото, която очевидно по попълването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е ниска, то съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази част.
Адвокатско възнаграждение може да бъде намалено, когато съдът решава
въпроса за отговорността за разноски до размера, посочен в наредбата по чл.
36 от ЗА.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че
присъденото със заповед № 195/2022 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 792,00 лв. е
прекомерно по размер и поради което следва да бъде намалено до размера на
364,40 лв.
С оглед на това заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в
частта й за разноските за адвокатско възнаграждение над размера от 364,40
4
лв. до присъдения размер от 792 лв., а издадения въз основа на нея
изпълнителен лист –частично обезсилен в тази му част.

Водим от горните мотиви, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА Възражение от „З.**“ ЕООД със седалище и адрес на
управление с.О., общ.Г. , чрез пълномощника му адвокат С. К., АК С.З.,
против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
195 /02.09.2022г., издадена по ЧГД № 361/2022г. по описа на PC-Г., на
основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК.
СПИРА изпълнението на Заповед № 195/02.09.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ЧГД № 361/2022г. по
описа на PC-Г., на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Г. районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия - за изпращане на указание до заявителя
„А.Т.“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в с. Х., общ.
Х., ул. „*****, представлявано от И. И. Ж. по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

НАМАЛЯВА поради прекомерност съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото разноските на „А.Т.“ ЕООД – с.Х.
община Х. заплатено адвокатско възнаграждение от 792 лв., на 364,40 лв.

ОТМЕНЯ заповед № 195/02.09.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 361/2022 г. по описа на Г.
районен съд, в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение над
размера от 364,40 лв., до присъдения размер от 792 лв. и ОБЕЗСИЛВА
частично издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист в тази му
част.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5