РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Пловдив , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20205330111153 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Искова молба на Д. Б. С., ЕГН **********, от ***************, депозирана против
застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джеймс Баучер № 87, с два субективно съединени иска с правно
основание в чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Според изложеното, ищецът претърпял имуществени и неимещуствени вреди от
пътнотранспортно произшествие , настъпило на дата 19.03.2015 год.
За репарирането на вредите, била ангажирана чрез пряк иск срещу застрахователя
гражданската отговорност на виновния водач по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, и ответното дружество било осъдено да й заплати следните суми: 24607.52 лв.
обезщетение за имуществени вреди – стойност на проведено лечение и закупени лекарства
за периода от 31.03. до 12.07.2018г, и друго обезщетение за имуществени вреди, на стойност
от 53 000 лева- стойност на платени възнаграждения за рехабилитация за периода от
24.05.2015г до 20.12.2018г.
Решението за това, постановено по гр. дело 1026 по описа на Окръжен съд Пловдив за
2018г , било в сила от 11.08.2020г.
Пропуснато било обаче да се иска плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тези суми. Изложени са твърдения , че ответникът е в забава да плати
1
сумите, считано от на увреждането, и то без покана. Затова се иска от съда да постанови
решение , с което да осъди ответното дружество да заплати законната лихва върху сумата от
24607.52 лв. - 7499.06 лв. за периода от 01.09.2017 год. – 01.09.2020г, ( три години преди
датата на подаването на исковата молба по настоящото дело ), законна лихва в размер от
16151.57 лв. за същия период, но за забава в плащане саумата от 53 000 лева, и законната
лихва върху сбора на двете главници от датата на подаването на исковата молба. 01.09.2020г
до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.
Ответното дружество оспорва исковете. Сочи различна дата на изискуемостта на
вземането за лихви върху обезщетение за имуществени вреди от деликт – не от датата на
деликта, а от датата, на която са направени обезщетените разходи. Възразява се също така ,
че вземането за лихва е погасено с изтичането на кратката погасителна давност, приложима
на самостоятелно основание по чл. 111 от ЗЗД. Прави се и възражение за плащане в хода на
образуваното изпълнително дело № **** по опис на ЧСИ************* с район на
действие СГС.
Исковете са допустими.По същество, са основателни.
В хипотеза на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът с неплатено
парично задължение дължи обезщетение в размер на законната лихва върху вземането – за
периода на забавата.
Възникването на двете главни вземания не е спорно; решението по гр. дело 1026 по
описа на Окръжен съд Пловдив за 2018г е в сила , и на основанието по чл. 297 от ГПК е
задължително за настоящия състав.
Съдът не приема да е доказан факта на плащането на главните вземанията в хода на
изпълнителното дело № **** по описа на ЧСИ ************г.; представените и от
ответника , и от ищеца доказателства за плащания са относими към друго плащане между
същите страни – за обезщетението за неимуществени вреди , присъдено със същото
решение. Плащанията са извършени преди датата на влизане на решението по това дело в
сила в частта му , с която са присъдени главните вземания, като изпълнителното дело, по
което е платено, е образувано по издаден само за това обезщетение за неимуществени вреди
и лихв ивърху същото изпълнителен лист ( вж. и удостоверение в този смисъл на л. 83 от
делото, неоспорен официален свидетелстващ документ).
Не може да се сподели и възражението на ответната страна да е изтекла погасителната
давност за вземането, макар то да е за лихви, тоест, погасява се с изтичането на тригодишна
давност на самостоятелното основание по чл.111 от ЗЗД. Погасителната давност е период на
бездействие на кредитора, който повече от три години от датата на възникване на вземането,
е пропуснал да предприеме действия по събирането на това вземане. Двата периода – на
забавата / обезщетението за нея и на давността не бива да се смесват; втория започва да тече
, след като първия е приключил. Тоест, независимо от периода на забавата в плащането,
обезщетението за нея се погасява с изтичането на три години от деня , за който това
2
обезщетение е начислено – началния ден на периода, за който обезщетението се претендира,
като се има предвид, че лихва за забава се дължи подневно, за всеки ден от забавата. С
предяваването на иска , тази давност е прекъсната, тоест, ищеца може да претендира
обезщетение за забава само за период от три години преди датата на подаването на исковата
молба , както е и направено. Изтеклите преди периода , тоест, преди 01.09.2017г лихви ,
ако и да се дължат от датата на деликта , са погасени по давност, но доколкото не са
предмет на спора, съдът не може да уважи възражението за изтекла погасителна давност.
В тази връзка няма как да се сподели и друго възражение на ответника – че лихва за забава
се дължи не от датата на деликта , а от датата на реалното извършване на разхода –
обезщетението за вреди има за цел да възстанови имущественото състояние на увредения да
е такова , сякаш вредоносното събитие не е настъпило. Правото на пострадалия на обезвреда
възниква в момента на деликта, и от тази дата деликвента дължи - без нужда да бъде
канен - както заплащане на обезщетението, така и и лихва за забавата по смисъла на чл. 86
от ЗЗД. Тази лихва е съставна част на гражданската отговорност на деликвента , и съответно
подлежи на репариране от застрахователя като елемент на застрахователното обезщетение.
Затова съдът не намира основание да се отклони от разрешенията , дадени от ВКС в
константната му практика , и намера това възражение за неоснователно.
С помощта на интернет калкулатор, съдът изчисли определяемия размер на двете
обезщетения; стойностите съвпаднаха с тези ,посочени в исковата молба и затова исковете
са основателни и по размера си .
Разноските се понасят от ответника, съобразно представен от ищеца списък по чл. 80 от
ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , бул.
Джеймс Баучер № 87, да заплати на Д. Б. С., ЕГН **********, от гр. *****************,
следните суми :
сумата от 7499.06 лева – лихва за забава в плащането на обезщетение за вреди на
стойност от 24607.52 лева, присъдени с решение по гр. дело 1026/2018г , ПОС , с период на
лихвата от 01.09.2017 до 01.09.2020г, ведно със законната лихва върху сума от 24607.52 лева
от дата 01.09.2020г до окончателното изплащане на вземането , и
сумата от 16151.57 лева – лихва за забава в плащането на обезщетение за вреди на
стойност от 53 000 лева, присъдени с решение по гр. дело 1026/2018г , ПОС , с период на
лихвата от 01.09.2017 до 01.09.2020г, ведно със законната лихва върху сума от 53 000 лева
от дата 01.09.2020г до окончателното изплащане на вземането.
3
Осъжда „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София,
бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на Д. Б. С., ЕГН **********, от гр.
*******************, сумата от 2201.63 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4