№105
гр.Силистра,
31.03.2020 год.
Силистренски окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание проведено на тридесет и първи март две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева
мл. с-я Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от съдия Неделчев въззивно частно гражданско дело № 73/2019 год. по описа на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 413,
ал. 2
от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба на БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр. София, жк. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр. 14 чрез юрисконсулт П.П. (с пълномощно № 3376/2018),
против Разпореждане № 143 от 16.01.2020 г., по ч. гр. д. № 1836/2019 по описа
на Районен съд – Силистра, с което е отхвърлено заявление по чл. 410 от ГПК,
подадено на 26.11.2019г. срещу Никол Росенова Русева,
Развиват
се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на разпореждането, като в
тази връзка се иска въззивния съд да го отмени и да върне делото на РС –
Силистра за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОС,
като взе предвид данните по делото и изложените доводи на частния жалбоподател
за отмяна на разпореждането, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Заповедното
производство
е инициирано със Зявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, от 26.11.2019г., подадено от БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Франция,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България. Предмет на заявлението
са парични суми претендирани, като главница и лихви възникнали на основание
банков револвиращ кредит. В раздели 12 и 14 от Заявлението заявителят е
посочил, че е сключен договор за потребителски револвиращ кредито с лицето
посочено, като длъжник, което преустановило редовното обслужване на кредита
поради, което дължало на кредитора посочените в заявлението парични суми. След,
като се запознал със заявлението заповедният съдебен състав приел, че същото не
съдържа достатъчно информация индивидуализираща договора за кредит посочен,
като правопораждащ факт в правоотношението и указал на заявителя да уточни датата
на сключване на договора и основанието за изискуемостта на претендираната
главница. В срок заявителя представил уточнение, посочвайки датата на сключване
на договора, и уточнил, че претенцията за главница се основава на настъпил
падеж. В уточнението подробно са изложени правните характеристики на договорите за револвиращ кредит, но не са посочени конкретните
дати, на които са падежирани неплатените вноски, нито пък е посочено да е
изтекъл срока на договора. В този смисъл молителят не е изпълнил указанията на
заповедния съд. Съобразявайки изложеното районният съдия дал повторни указания
в същия смисъл, като допълнително задължил заявителя да уточни защо размерът на главницата посочен в
представеното вече уточнение е по – нисък от този претендиран в заявлението по
чл. 410 от ГПК.
В
срок заявителя представил ново уточнение
посочвайки, че процесния договор за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, а
основанието за изискуемост на претендираната главница е чл. 20 от същия, според
който текст ако в двумесечен срок от последното плащане не бъде извършено
такова вземането става изискуемо в пълен размер. Отново представителят на
заявителя не е посочил конкретните падежни дати на неплатените вноски обусловили
размера на претендираната главница.
Съобразявайки
данните от двете уточнения заповедния съд приел, че заявлението не съответства
на критериите
на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, и го отхвърлил ведно с искането за
разноски.
За
да обоснове жалбата си жалбоподателят твърди, че е изпълнил указанията на
заповедния съд и в качеството си на заявител е посочил вноските по кредита, от
които е формирано задължението, техния размер и съответните падежни дати, както
и относимите уговорки между страните по договора. Позовава се на съдебна
практика, като сочи две Определения на ОС – Силистра. След направена служебна
проверка ОС установи, че посочените от жалбоподателя два съдебни акта
действително са по сходни казуси, но и с двата въззивния съд потвърждава
отхварлителното разпореждане на заповедния такъв, като изложените мотиви са
изцяло за отхвърляне на подадените частни въззивни жалби.
Според
настоящия съдебен състав визираните в жалбата оплаквания не могат да обосноват
исканата отмяна на постановеното разпореждане. Въззивният съд споделя крайния
извод на първоинстанционния съд и съображенията, въз основа, на които е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение, поради което на основание чл. 272 от ГПК, извършва препращане към изложените
мотиви, като се има предвид и следното:
На
основание чл. 410, ал. 2 от ГПК, посредством препращане към чл. 127, ал. 1 и
ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, се задават задължителните реквизити на
заявлението за издаване на заповед и приложенията към него. Задължение на
молителя е да изложи всички фактически обстоятелства, от които вземането е
породено. В корелативна връзка с тази цел е изискването за конкретизация на
претенцията по реда на чл. 127, т. 3 и т. 4 от ГПК, до степен да информира
длъжника за заявеното вземане. Ясното означаване както на обстоятелствата, на
които се основава вземането, така и на размера на претенцията, е от съществено
значение при преценката, която заповедният съд дължи по чл. 415, ал. 2 от ГПК
при евентуално възражение на длъжника по чл. 414 ГПК.
По
ч.гр.д. № 1836/2019г. на РС – Силистра и след изисканото от съдията по реда на
чл. 101 от ГПК, уточнение не са отстранени в цялост нередовностите на
заявлението по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 от ГПК, доколкото в т.9/ т.12 на
Заявлението не е посочено ясно основанието за изискуемост на задълженията по
кредита, тъй като не е конкретизиран нито краен падеж, нито уговорените
обективни предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, настъпила ли е
такава и какво е основанието за това.
Първата
допълнителна молба - уточнение съдържа пояснение, че заявителят се позовава на
настъпил падеж, като се пояснява, че при настъпване на договорения от страните
падеж задължението по кредита става изискуемо. Уточнението съдържа месечно
извлечение по процесния револвиращ кредит отразяващо минималните дължими
месечни вноски и дължимата сума за пълно погасяване на кредита. В уточнението
не са посочени, кои са падежните дати на неплатените погасителни вноски, на
които се основава претенцията за главница.
Втората
допълнителна молба
– уточнение съдържа уточнение, че процесният договор за револвиращ кредито
безсрочен. Посочено, е че основанието на вземането е чл. 20 от договора
съгласно, който в случай на неплащане в рамките на два месеца от последното
плащане вземането става изискуемо в пълен размер. Отново заявителят не е
уточнил кои са падежните дати на неплатените погасителни вноски, на които се
основава претенцията за главница.
Според
настоящият съдебен състав при липсата на такава индивидуализация на вземането
не би могло да се приеме, че се касае за безспорно по основание и размер и
подлежащо на изпълнение вземане.
Предвид
това и въззивният съд приема, че е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, което обуславя неоснователността на обсъжданата въззивна частна жалба.
По
изложените съображения ОС намира, че следва жалбата да бъде отхвърлена, а атакуваното с
нея разпореждане съответно потвърдено.
Предвид
гореизложеното, ОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 143 от 16.01.2020
г., по ч. гр. д. № 1836/2019 по описа на Районен съд – Силистра.
Определението
е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.
На основание чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК,
Определението от 31.03.2020г., постановено по въззивно гражданско дело №
79/2020г. на Силистренски окръжен съд, не е подписано от младши съдия Огнян
Маладжиков, който е участвал в състава при разглеждането и произнасянето му, но
в деня на постановяването е работил дистанционно от дома си в изпълнение на
Заповед № 157 ат 16.03.2020г. на Административния ръководител на ОС – Силистра.
Председател на състава:
/П. Неделчев /